Решение № 244 от 28.7.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 152/2025 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 376 от 12.11.2024г., постановено по т.д.№ 56 по описа за 2022г. на ОС Стара Загора, с коeто са отхвърлени предявените от Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър, с адрес на управление град Никозия, ул. „Агапинорос и Макариу III, № 2, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. Кипър под № 71103 чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ със седалище и адрес на управление град София, бул. „България“ № 102, ет. 2, оф. 22, ЕИК 200737120 срещу П. М. Ш., ЕГН •••••••••• с адрес град С•, ул. „•••“ № 34, вх. Б, ет. 3, ап. 43 искове за заплащане, като поръчител по Договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент № 0134/22.06.2015 г., на следните суми:

1. 175 767.73 лв., представляваща неизплатени задължения, възникнали през периода 07.05.2018 г. - 31.07.2018 г. при извършване на дейност по застрахователно посредничество на основание т. 9.5. от Договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент № 50/01.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 17.02.2022г. до окончателното й заплащане;

2. Обезщетение за забава плащането на главницата в размер на 61 369.20 лв., изчислена върху главницата от 175 767.73 лв., съобразно падежи по приложена справка по чл. 366 от ГПК за невнесени суми от застрахователния агент;

3. 7208 лв., представляваща разноски по международно арбитражно дело № 205/2018 г. по описа на Арбитражен съд - гр. София.

Решението е обжалвано от Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър, с адрес на управление град Никозия, ул. „Агапинорос и Макариу III № 2, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. Кипър под № 71103 чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ със седалище и адрес на управление град София, бул. „България“ № 102, ет. 2, оф. 22, ЕИК 2 0 0 7 3 7 1 2 0 с твърдения за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му при съществени процесуални нарушения, а искането отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено и постановено друго, с което исковете бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от П. М. Ш., ЕГН •••••••••• с адрес град С•, ул. „•••“ № 34, вх. Б, ет. 3, ап. 43, чрез адв. М. С., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е съдебното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искове на Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър, с адрес на управление град Никозия, ул. „Агапинорос и Макариу III, № 2, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. Кипър под № 71103 чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ със седалище и адрес на управление град София, бул. „България“ № 102, ет. 2, оф. 22, ЕИК 200737120 против П. М. Ш., ЕГН •••••••••• с адрес град С•, ул. „•••“ № 34, вх. Б, ет. 3, ап. 43 с правно основание чл. 337, ал.2 КЗ вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Твърденията са, че на 22.06.2015г. между ищеца, като застраховател и „ОЛИМПИК – СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, като застрахователен агент е сключен договор за застрахователно посредничество и представителство – генерален агент № 0134 от 22.06.2015г., изпълнението, по който е обезпечено с договор за поръчителство, сключен на 22.06.2015г. и допълнително споразумение № 1 към договора, по силата, на което П. М. Ш. се е задължила да отговаря пред ЗК „Олимпик“ АД за изпълнение на задълженията на „ОЛИМПИК – СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД. Ищецът твърди, че съгласно сключения договор агентът се е задължил да осъществява посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни договори, съгласно условията и тарифите на застрахователя, като събира премиите по сключени с негово посредничество застрахователни договори и превежда същите ежедневно в полза на застрахователя – т.9.5 от договора. Сочи, че съгласно чл. 337, ал.2 от КЗ и уговореното в раздел ІІІ, т.1 от Анекс 2 от 22.06.2016г. застрахователния агент се е задължил да представя ежеседмично електронни отчети, посредством електронна система на застрахователя за сключените от него застрахователни договори, събраните и отчетени застрахователни премии от изминалата седмица. Ищецът твърди, че застрахователния агент „ОЛИМПИК – СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД не му е заплатил в предвидения срок и ред събраните застрахователни премии по издадени застрахователни полици за периода 07.05.2018г. – 31.07.2018г., с което е нарушил уговореното в т.9.5 от договора и чл. 284, ал.2 ЗЗД, вследствие което общия размер на незаплатените суми е 175 767.73 лв., образувана от сбора на несъбрани премии по 3663 полици на обща стойност 223 869.49 лв., от която е приспадната дължимата се на агента сума в размер на 48 101.76 лв.. Като твърди, че за събраните застрахователни премии на обща стойност от 223 869.49 лв. застрахователния агент е представил на ищеца седмични отчети, изготвени чрез електронната система на застрахователя по реда на чл. 337, ал.2, изр. 2 КЗ и съобразно уговореното в Раздел ІІІ, т.1 от Анекс 2 от 22.06.2016г., в които се съдържат данни за персоналното потребителско име и парола на агента, всички от които са използвани от „ОЛИМПИК – СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, но не е превел застрахователните премии с посочване на стойност и дата на внасянето им, нито е предоставил на застрахователя сключените застрахователни договори, сметки и останалите документи част от досието на застрахователния договор, както и че е депозирал искова молба на 06.11.2018г., с която е претендирал за заплащане сумата от „ОЛИМПИК – СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, по която е постановено осъдително решение от Арбитражен съд София и с които действия е прекъснал 6 месечния преклузивен срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД, настоява съда да постанови решение, с което да осъди поръчителя П. М. Ш., ЕГН •••••••••• да му заплати сумата от 175 767.73 лв., представляваща неизплатени задължения, възникнали в периода 07.05.2018г. – 31.07.2018г. при извършване на дейност по застрахователно посредничество и представителство по т.9.5 от договор за посредничество и представителство – генерален агент № 50 от 01.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане; сума в размер на 61 369.20 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата и сума в размер на 7208 лв., представляваща направени разноски по арб.д. № 205/2018г. по описа на Арбитражен съд София. Претендира разноски.

Ответникът - П. М. Ш., ЕГН •••••••••• с адрес град С•, ул. „•••“ № 34, вх. Б, ет. 3, ап. 43 е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Признава, че на 22.06.2015г. е сключен, между ищеца, като застраховател и „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД, като генерален агент, договор за застрахователно посредничество и представителство, както и че изпълнението на задълженията на застрахователния агент са обезпечени с договор за поръчителство, сключен на 22.06.2015г.. Признава, че между застрахователя и генералния агент е сключен Анекс № 2, но твърди, че същия е сключен на 01.02.2017г., а не на 22.06.2016г., поради което и счита, че поръчителя не е обвързан от уговорките в този анекс, досежно достоверността на отчетите, изготвяни и представяни чрез електронната система на застрахователя. Не оспорва наличието на решението на арбитражен съд, но твърди че не е обвързана от него, тъй като не е участвала в производството, в което е постановено. Заявява, че в периода, в който се твърди, че са сключени застрахователните договори, ищеца е бил застраховател с отнет лиценз и затова не е можел да осъществява застрахователна дейност, а договора за застрахователно посредничество е прекратен, поради обективна невъзможност за изпълнение. Отделно оспорва твърдението, че през посочения в исковата молба период „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД е издавало полици и събирало суми по тях, които да са останали неотчетени на ищеца.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която оспорва като неверни твърденията на ответника, че процесните застрахователни премии касаят договори, сключени след отнемане на лиценза му. Твърди, че застрахователния агент не му е предал част от издадените застрахователни сметки и отчети на хартиен носител, но е подал данни за това по електронен път, съгласно чл. 337, ал.2 КЗ, посредством личния си акаунт.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответницата, с който подържа вече заявените възражения, в т.ч. и за недостоверност на данните от подържаната от ищеца информационна система, като твърди, че същата е позволявала данните да бъдат променяни без волята и съгласието на агента. Заявява, че задължение за предаване на събрани вноски не може да възникне в резултат на въвеждане на данни в информационна система, които не представляват първичен документ, а могат да бъдат манипулирани. Твърди, че липсва формална и житейска логика в подържаното становище, че ответницата е въвела данни в информационната система за дължими вноски, но за да избегне внасянето им не е изпратила първичните документи.

Няма спор между страните, а това е установимо и от приложения договор за застрахователно посредничество и представителство – генерален агент № 0134 от 22.06.2015г., че между ищеца, в качеството му на застраховател и „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД, като генерален агент е учредено облигационно правоотношение, по силата на което застрахователя е възложил, а генералния агент е приел срещу съответно комисионно възнаграждение да сключва от името и за сметка на застрахователя на територията на Република България застрахователни договори по определени рискове и застрахователни покрития, определени от застрахователя, като изрично е предвидено застрахователя да осъществява инкасова дейност и да събира застрахователни премии по сключените застрахователни договори.

С Анекс № 2 от 01.02.2017г. страните са предоговорили дължимите комисионни възнаграждения на генералния агент и отчетността, като е предвидено генералния агент да се отчита ежеседмично чрез електронен отчет от информационната система на застрахователя, който се генерира всеки понеделник и обхваща периода на предходната седмица – Раздел ІІІ т.1, като изрично е посочено, че при наличие на повече от един неплатен отчет достъпите до информационната система ще бъдат ограничени до внасяне на премията – т.2.

Изпълнението на задълженията на генералния агент са обезпечени с поръчителството на едноличния собственик на капитала на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД П. М. Ш., за което е сключен договор за поръчителство на 22.06.2015г..

По предявен от ищеца иск на 06.11.2018г. е постановено решение от 01.09.2021г. по арб.д. № 205/2018г. по описа на Арбитражен съд София, с което „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД е осъден да заплати на възложителя – застраховател сумата от 175 767.73 лв., представляваща неплатени застрахователни премии, събрани от застрахователния агент в периода 07.05.2018г. – 31.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2018г. до окончателното й заплащане; сумата от 6441.78 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, както и направените по делото разноски.

Последно коментираното решение е непротивопоставимо на П. Ш., тъй като тя не е участвала в производството, по което е постановено арбитражното решение и за нея остава открита възможността да наведе всички възражения по смисъла на чл. 142 ЗЗД, които са противопоставими на кредитора.

Отговорността на поръчителя е функция на неизпълненото задължение на главния длъжник, за което неизпълнение поръчителя отговаря при условията на солидарност – чл. 141 ЗЗД.

Според ищеца неизпълнението на задължението на генералния агент – „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД се изразява в непреведени по банкова сметка на застрахователя събрани от него премии, което е уговорено като ежедневно задължение в т.9.5 от договора от 22.06.2015г. и предоговорено със сключения Анекс № 2 от 01.02.2017г. на ежеседмично.

По делото е установено наличието на мандатно правоотношение по договор за застрахователно агентство по смисъла на чл. 313, ал.3 КЗ, като съгласно чл. 316, ал.8 от КЗ паричните средства, платени на застрахователния агент от ползвателите на застрахователни услуги се смятат изплатени на застрахователя, като застрахователния посредник, който е получил плащане на премия или вноска по застраховка е длъжен да уведоми застрахователя в същия ден за получената сума, за нейното основание и размер, както и да я предаде в полза на застрахователя в срок до един месец след получаване на плащането, а при задължителните застраховки до 5 работни дни. Извършването на отчетната сдЕ. и предаване на полученото в изпълнение на поръчката е предвидено и в чл. 284, ал.2 ЗЗД. За да установи, че в процесния период генералния агент, за чието изпълнение поръчителства ответницата, е сключвал застрахователни договори, по които е събирал застрахователни премии в периода 10.05.2018г. – 17.08.2018г. ищеца е представил полици и сметки разписки, издадени за получени застрахователни премии. Последно посочените полици и сметки са оспорени досежно авторството на лицето, положило подпис за застраховател, като въпреки указаната доказателствена тежест, която е възложена на ищеца, същия не е анагажирал доказателства, които да установяват подпис на лице, което да е било натоварено с тази дейност от генералния агент – „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД.

От комплексната съдебно – техническа и счетоводна експертиза, приета без възражения от страните в първоинстанционното производство, която настоящия съд кредитира се установява, че е налице съответствие между данните в представените по делото на хартиен носител отчети и данните в приложените в счетоводството на застрахователя 3663 бр. сметки/разписки, както и че данните, съдържащи се в електронните отчети на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД са изпратени чрез персонално потребителско име и парола на агент. Същественото е, че вещите лица при разпита им в открито съдебно заседание са заявили изрично, че тези записвания са извадка от регистър, който не представлява първичен счетоводен документ и не може да носи информация за това дали реално е събрана сума. От същата експертиза се установява още, че информационната система на застрахователя е изградена на принципа на контролния достъп на база роля, като всеки потребител има собствено потребителско име и парола, съгласно изискването на Наредба № 54, чл.9, ал.3 и 4, както и ниво на достъп до системата. Експертите сочат, че след като им е предоставен аминистративен достъп от ищеца е изготвена справка, която показва потребителските имена на агентите към Агента „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД, както и че съдържащите се в електронните отчети данни за потребителски имена са персонални потребителски имена на агентите на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД. В тази част съдът не кредитира заключението, като отчита, че същото е изготвено на база предоставени именно от ищеца административни данни, които по делото не е установено да са достоверни.

В този смисъл от значение е и приетата пред въззивния съд техническа експертиза, която съдът кредитира като неоспорена от страните и компетентно изготвена, която сочи, че не може да се установи идентичност между изпратените като електронни или прикачени файлове от имейл адрес officebg-stzagora@olympicins.eu до имейл адрес e •••@ olympicins.eu и съответно приложени по делото два броя приемо - предавателни протоколи от 27.09.2017г., с които ищеца твърди, че е предал акаунти на застрахователния агент.

Достоверността на данните във водения електронен регистър е разколебана, а дори и опровергана и от събраните по делото гласни доказателствени средства, които съдът кредитира, като отчита от една страна обстоятелството, че свидетелите са бивши служители на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД и колеги на ответницата, съответно е възможно да са заинтерисовани, а от друга факта, че техните показания са преки, непосредствени и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства и конкретно експертни становище. Св. С.Ж. твърди, че е работила заедно с П. в периода м.05.-м.07.2018г. в „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД, където колежка им била и Л., както и че трите работили със системата на „Олимпик“, в която влизали с едно потребителско име и парола. Заявява, че изготвените и представени от ищеца сметки не гарантират, че вноската е събрана, а същите представляват изтеглени от системата документи, както и че едва ежеседмичните отчети показват събрани суми. Уточнява, че седмичните отчети се изготвят от централата и след като ги изтеглят в офиса на разпечатания отчет отразяват кои от полиците са платени, кои анулирани, дублирани или прекратени, като неплатените полици ги отразяват в следващия отчет и всеки отчет се подписва от П. Ш.. СвидетЕ.та сочи, че анулираните и прекратени полици се отделят в джоб и след имейл от тяхна страна стойността им се приспада от следващия отчет. Твърди, че стикерите и зелените карти идват в запечатан кашон, в който е и протокола от Централното управление, който след като го подпишат го връщат, като уточнява, че протоколите не изглеждат по начина, по който изглеждат протоколи № 31901 от 17.04.2018г. и № 38490 от 09.05.2018г., представени по делото, като заявява, че подписаните от тях протоколи не се връщат на Централата. Св. Ш. твърди, че след приключване на дейността всичко било върнато в София в кашони, както и че в периода м.05-м.08.2018г. имало повече хора, които анулират застраховките, като не плащат вноските си и в същия период имат събрани не повече от 2-3 вноски. Заявява, че през м.08.2018г. всички хора си прекратявали полиците и те със заявление ги изпращали до Централата, за да бъдат премахнати от отчетите, но въпреки това често оставали. СвидетЕ.та е категорична, че целия офис в С• работили с един акаунт, както и че не знае какво се е случвало с твърдяните да са предоставени 16 акаунта, нито знае дали някой друг е продавал застрахователни услуги от гр. Раднево или от друг град.

В аналогичен смисъл са и показанията на св. Л. К., която след като потвърждава, че е работила от 2017г. с П. и С., уточнява, че всички имали достъп до централната система, която достъпвали от всеки от трите компютъра, но с един акаунт. Твърди, че седмичния отчет е обобщена справка за всички полици и вноски, които са пуснати през системата за съответния седмичен период и през съответния акаунт, който се генерира от Генералната агенция и те само го изтеглят. След като изтеглят обобщената справка и при налични несъответствия те отбелязват върху отчета и накрая справката с наредените полици ги изпращат към Централната управление, като отчета се подписва и подпечатва от П. Ш. и в кашон се изпраща. Заявява, че отчет генериран от системата е справка, която всеки, който има достъп до потребителското име и парола може да издаде, а потребителското име и парола се създава от Централата на база сключения с нея договор. СвидетЕ.та твърди, че е била свидетел на получаване на стикерите и зелените карти, както и че те пристигали в голям кашон, придружени от приемо – предавателен протокол, който е различен от приложените по делото в оригинал приемо – предавателни протоколи. Св. К. е категорична, че в периода м.05-м.08.2018г. не е възможно да са сърбани толкова вноски, колкото се претендират от ищеца, тъй като в същия период се извивала опашка от хора, които искали да аналират полиците си, след като разбрали за фалита.

Анализа на посочените до тук данни, установени от комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза, техническата експертиза, приета от въззивния съд и гласните доказателства не позволяват да се приеме, че ищеца при условията на пълно и главно доказване е установил твърдението си, че застрахователния агент е събрал в процесния период премии в размер на 175 767.73 лв., които са останали неплатени на застрахователя. Неустановени са твърденията на ищеца, че получените премии са достоверно отразени в информационната система, достъп до която освен служители на застрахователния агент имат и служители на Централата, както и че на генералния агент са предоставени твърдяните 17 акаунта, чрез които е достъпвана системата.

Наложилият се извод не се опровергава и от данните, установени посредством съдебно – графологичната експертиза, която като неоспорена от страните съдът кредитира. Обстоятелството, че П. Ш. е подписала приемо – предавателния протокол № 38 490 от 09.05.32018г. не води до извод за това, че тя или служител на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД е получил плащане на застрахователни премии в размер на 175 767.73 лв., които са неотчетени на застрахователя.

След като не се установи да е получена застрахователна премия от застрахователния агент, то за същия не е възникнало задължението да отчете полученото в изпълнение на поръчката, респ. не е налице неизпълнение на задължението, за което е гарантирала ответницата в качеството й на поръчител.

Неоснователни са исканията на жалбоподателя събраните гласни доказателства, а именно показанията на св. Г.Т., на когото са продадени дяловете, притежавани от ответницата в „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД да бъдат преценени, съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК и да обосноват извод, благоприятен за ищеца. Следва да се отчете обстоятелството, че съгласно данните, съдържащи се в приетата комплексна техническа и счетоводна експертиза счетоводството на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД е водено редовно по данни, съдържащи се в общодостъпния ТРРЮЛНЦ. Обстоятелството, че дружествените дялове са прехвърлени на трето лице, което твърди, че не му е предадено счетоводството на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД не означава, че ответницата е създала пречки за доказване на конкретни факти, а именно редовност на воденото от дружеството счетоводство, тъй като дори и това да е установен факт, то същия не е достатъчен да обоснове извод за получени застрахователни премии в твърдения от ищеца размер.

По изложените до тук съображения претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, в който смисъл е и постановеното първоинстанционно решение. Последното като законосъобразен отговор на повдигнатия за разрешаване спор следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на въззиваемата се дължат разноски за настоящата инстанция, които съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК се изразяват в платено възнаграждение за адвокат М. С., съгласно договора за правна защита и съдействие № 004/2025г. и фактура за сума в размер 4800 лв..

Мотивиран от изложеното, съдът