Решение № 464 от 10.3.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 3/2023 г.

Производството е по чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 140, ал. 3 от ЗУТ във вр. с чл. 149, ал. 1 от ЗУТ.

Настоящето производство е образувано след постановяването на Определение № 1/03.01.2023 г. по а.д. № 225/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отделена за разглеждане в самостоятелно производство жалбата на С. М. Г. от [населено място], [жк], [улица], [адрес], с [ЕГН], против Виза за проучване и проектиране от 05.07.2021 г., издадена от главния архитект на община Момчилград, за: Инвестиционно проучване и проектиране на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ), находяща се в [УПИ] – пл.сн. [№], [кв. ] по плана на [населено място], [община], [област] и против Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 г., издадено от главния архитект на община Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в [УПИ] – пл.сн. [№], [кв. ] по ПУП на [населено място], [община], [област]”.

Твърди, че нa 17.08.2021 г. получила писмено Съобщение № 255/04.08.2021 год. от Община Момчилград, с което била уведомена, че за имот, съседен на неин имот в [населено място], а именно за [УПИ], с пл.сн.[№], [кв.] по ПУП на [населено място], [област], е издадено Разрешение за строеж № 31 също от 04.08.2021 год., като било посочено, че разрешението за строеж (PC) е издадено от главния архитект на Община Момчилград и че е издадено на възложител, чиито имена също били посочени. Сочи, че видно от съобщението, разрешението за строеж било издадено за изграждане на обект, определен като: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване – работилница”.

Сочи, че на основание чл. 149, ал. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1 от АПК, оспорва издаденото от главния архитект на Община Момчилград Разрешение за строеж №31/04.08.2021 г., както и че с цитираното съобщение до нея не били приложени никакви други документи - нито копие от оспореното PC, нито копие от ПУП и заповед за одобряването му и съответно документи за обявяване, нито виза за проучване и проектиране, ако такава е издадена и е послужила за изменение на ПУП и за допускане на автосервиз, автомивка, работилница и магазин, нито каквото и да било друго. Твърди, че по този начин тя се явявала в невъзможност да организира на нужното ниво защитата си към момента на подаване на жалбата.

Излага съображения, че не била уведомена и за началото на производството по издаването на административния акт, в хода на което производство би могла да се информира за неговите особености и да изложи доводи и възражения - арг. от чл. 26 от АПК. Независимо от горното обаче счита, че разрешаването на строителство в зона за жилищно строителство на обекти, предназначени за нежилищни нужди, каквито се явяват автосервиз, работилница и автомивка, е разрешение, което не е съобразено със закона и ако е издадена виза за проучване и проектиране (по чл. 140 от ЗУТ), с която е допуснато в имота, за който е издадено оспорваното от нея разрешение за строеж, то тя била издадена в нарушение на закона и с нея не можело да се променят предвижданията на ПУП, съгласно който имотът й, както и процесният, попадат в зона за ниско жилищно застрояване, но не и за други дейности - автосервиз, автомивка, магазин за авточасти и работилница.

На следващо място развива доводи, че ползването на съседния на нейния имот за автомивка неминуемо ще е свързано със струпване на автомобили, с шум и действия, които биха препятствали спокойното ползване на имота й и че ще се налага сондаж в имота за осигуряване на промишлена вода или действия за снабдяването по друг начин, а липсвала каквато и да било яснота, дали това е осигурено. Това още по-силно се отнасяло до ползването в съседния на нейния имот на сервиз и на работилница, както и на магазин за авточасти, като счита, че извършването на подобни дейности в жилищна зона и жилищна сграда, без да са предвидени нужните паркоместа в имота на възложителя - както за живеещите в поначало административната сграда, така и за нуждите на другите дейности, не би следвало да бъде одобрявано и разрешавано и че по същият начин стоял въпросът с оттичането на отпадни води, масла, горива и пр. дейности и действия, които в случай, че изобщо би било възможно да се осъществяват в имот в жилищен район, следвало да са изрично поискани, да са обсъдени надлежно от компетентния орган по опазване на околната среда, да са изрично предвидени и надлежно разрешени.

Изложеното в Съобщение № 255/04.08.2021 г. на Община Момчилград основание на чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ навеждало на мисълта, че в жилищната зона на града се предвижда да се построят и експлоатират автомивка и автосервиз с работилница, а не жилищна сграда, което показвало опит за изопачаване на духа на закона и за трайно осъществяване на дейности, които са в разрез с предназначението на жилищната територия, в която се намира нейния имот и имотът, за който е издадено оспореното разрешение за строеж, като се твърди, че било важно да се установи съответствието на така издаденото и оспорено разрешение за строеж с действащия ПУП за имота и/или законосъобразният характер на евентуално негово изменение и/или издаването на виза за проучване и проектиране, ако такова има, тъй като на нея такива не й били известни и не й били обявявани.

Излага съображения, че ако се установят подлежащи на обявяване и оспорване от нейна страна административни актове, които не са й били надлежно предявени, следва да се считат оспорени с настоящата жалба, като ставало дума за ПУП и за виза за проучване и проектиране за имота, за който е издадено процесното Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 год. на главния архитект на Община Момчилград. Счита, че ако съгласно ПУП, за [УПИ] с пл.сн.[№], [кв.] по ПУП на [населено място] е предвидено, че същият е за жилищно застрояване с нискоетажно строителство, нямало как законосъобразно с виза за проектиране например да е изменен този ПУП и в имота да се предвидят автомивка и магазин за авточасти, работилница във вид на допълващо застрояване и автосервиз е че дори и по реда на Наредба №7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони това не можело да бъде направено, респ. издаденото разрешение за строеж не можело да се основава на такова действие, освен ако не ставало дума за посоченото изопачаване на духа на закона.

Моли съда да отмени като незаконосъобразно Разрешение за строеж №31 от 04.08.2021 год. на главния архитект на Община Момчилград.

В уточняваща молба с вх. № 2198/20.10.2021 г. сочи, че жалбата следва да се счита подадена и против подробният устройствсн план (ПУП) за процесния имот - съседен на нейния, където се явявала безспорно заинтересовано лице на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а така също е посочено изрично, че жалбата подава и срещу визата за проектиране, ако такава е издадена в конкретния случай. Твърди, че на границата между нейния имот ([номер]) и процесния имот ([номер]) е предвидено свързано застрояване, а от описанието на разрешението за строеж се виждало и че за процесния имот се променя и предназначението на предвиденото в него застрояване - вместо жилищна сграда се предвиждал и се разрешавал строеж, който ще съдържа и производствени части (нежилищни) части - автосервиз, автомивка, магазин, работилница. Сочи, че това бил първият момент, в който разбира за такова предвиждане и промяна на предназначението на имот [номер] и има право да оспори административния акт или актове, от който те произтичат, защото пряко засягат интересите й. Заявява, че с цел липса на неяснота, уточнява, че първоначалната й жалба имплицитно съдържала и оспорване на ПУП, изработен за УПИ [номер] в квартал [номер] по плана на [населено място], респ. за негова промяна и оспорване на визата за проучване и проектиране, въз основа на която е издадено оспореното разрешение за строеж в същия УПИ [номер] в квартал [номер] по плана на [населено място].

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява. В депозираните от пълномощника адвокат И. Б. молби се излагат доводи за основателност и обоснованост на жалбата по изложените в нея съображения. В представеното становище, ведно с писмена защита вх. № 349/28.01.2026 г./л. 452 – л. 456/ въвежда доводи за ирелевантност на заключението на вещото лице по назначената от съда експертиза с оглед доказателствата по делото. Релевира съображения в подкрепа на твърденията, че атакуваните с процесната жалба – Виза за проектиране и Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 г. на главния архитект на Община Момчилград са незаконосъобразни и в несъответствие с предвижданията на ПУП за имота. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесните Разрешение за строеж № 31/ 04.08.2021г. на Главния архитект на Община Момчилград издадено за строителство в [УПИ] в [кв.] по плана на [населено място] и Виза за проектиране в същия имот. Моли да бъдат присъдени на доверителката му направените разноски по делото.

Ответникът – Главен архитект на община Момчилград не се явява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованите страни: С. М. С. от [населено място], З. П. Г. от [населено място], Н. П. К. от [населено място] и А. Д. М. от [населено място], не се явяват и не изпращат представител.

Заинтересованата страна М. С. М., лично и чрез адв. К. Р., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена като такава. В подкрепа на доводите си представя писмена защита, в която развива подробни съображения относно законосъобразността и обосноваността на оспорените актове. Моли да му бъдат присъдени деловодни разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От [нотариален акт] от [дата] за собственост на недвижим имот, придобит по давност, [том], н. д. № [номер]/[година] на ••• районен съд/л. 20 от приетото като доказателство а.д. № 225/2021 г. на Административен съд - Кърджали/, се установява, че М. Т. Ч. от [населено място] е признат за собственик на имот с пл.сн. [№] в [кв.] по плана на [населено място]. Видно от и скица с [№] от [дата], издадена от [община], мащаб 1:500, на [УПИ], пл.сн. [номер] в [кв.] по плана на [населено място]/л. 21/, имотът, описан в посочения по-горе нотариален акт, е идентичен с [УПИ], пл.сн.[№], в [кв.] по сега действащия план на [населено място], като една от границите му с [УПИ], пл.сн.[номер] в [кв.]. В същата скица е отразено, че имотът е записан на наследниците на М. Т. Ч., като една от наследниците е именно жалбоподателката С. М. Г., с [ЕГН] - Удостоверение за наследници № [номер] от [дата], издадено от [община]/л. 22 - л. 23 от а.д. № 225/2021 г./.

Със Заповед № 387 от 16.11.2005 г., издадена от кмета на община Момчилград/л. 59 - л. 60 от приетото като доказателство а.д. № 225/2021 г. на Административен съд - Кърджали/, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, е одобрено изменение на подробния устройствен план – план за регулация и застрояване/ПУП – ПРЗ/ за част от квартал [номер] по плана на [населено място], с което изменение се обособяват урегулирани поземлени имоти (УПИ) [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер] и се дава режим на нискоетажно свободно жилищно застрояване. От представената графична част към тази заповед, М 1:500/л. 60, л. 71-цветна от а.д. № 225/2021 г./, както и от обяснителната записка към проекта за това изменение, изготвена на 03.10.2005 г. от [длъжност] - арх.Д. Б./на л. 70/, се установява, че градоустройствената разработка е била за част от [кв.] по действуващият план на [населено място], а именно: за имот [УПИ] - за жилищно строителство и магазини/скица с № 258 от м.10.2003 г., приложена на л. 76/, като отчитайки съществуващите регулационни линии и спазвайки изискванията на ЗУТ и Наредба № 7, този имот/[УПИ]/ е преобразуван в няколко УПИ/седем на брой/, посочени в таблица към обяснителната записка, с площ, ЗП, РЗП, плътност на застрояване и Кинт., в т.ч. и [УПИ], на който жалбоподателката С. М. е съсобственик по силата на и съседния му [УПИ], с който е предвидено свързано застрояване. От посочената таблица е видно, че [УПИ] е с площ от 521.27 кв.м., с предвидена ЗП от 210.00 кв.м., предвидена РЗП – 630.00 кв.м., плътност на застрояване – 0.40 и Кинт – 1.21, като почти същите са показателите и за съседния му [УПИ], който е с по-голяма площ - 615.24 кв.м., при предвидени идентични ЗП и РЗП, при плътност на застрояване – 0.34 и Кинт. – 1.02. В обяснителната записка е посочено, че регулационните линии се прокарват изцяло по имотните граници, с изключение на регулационната линия между [УПИ], [УПИ] и [УПИ], както и че застройката се предвижда нискоетажна - до 10 м., свободна или свързана само в два имота. От графичната част към Заповед № 387 от 16.11.2005 г., издадена от кмета на община Момчилград, е видно, че застройката, т.е. застрояването е предвидено свързано само между [УПИ] и съседния му [УПИ], [кв.] по плана [населено място], като е предвидено застрояване с жилищни сгради на 3/три/ етажа, т.е. нискоетажно строителство, при посочените по-горе устройствени показатели.

Със Заявление с вх. № 9400-1884 от 15.06.2021 г. на община Момчилград, подадено до главния архитект на община Момчилград, от заинтересованата страна М. С. М. от [населено място]/т. I, л. 31-8 от настоящето дело/, последният е поискал да му бъде издадена виза за проучване и проектиране на поетапно строителство на жилищна сграда с магазин за авточасти и автосервиз с допълващо застрояване – работилница, в собствения му [УПИ], пл.сн.[№], [кв.] по плана на [населено място], [община], [област], като към същото е приложил нотариален акт от [дата] за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ - [населено място] с Дв.Вх. № [номер] от същата дата, Акт [№], [том], дело №[номер]/[година], партидна книга: [том], с който се легитимира като собственик на посочения УПИ, както и мотивирано предложение за скица с виза за проектиране на поетапно строителство на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване – работилница, в [УПИ], пл.сн.[№], [кв.] по плана на [населено място], както и копие – чертеж на ситуация на бъдещия инвестиционен проект към датата на заявлението, разясняващ мотивираното предложение за исканата виза. По повод заявлението, на 05.07.2021 г., на основание чл. 140, ал. 1, 2 и 3 от ЗУТ и в условията на чл. 17, ал. 2, т. 5 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, на М. С. М. от [населено място], на 05.07.2021 год. е издадена Виза за проучване и проектиране на поетапно строителство, за: Инвестиционно проучване и проектиране на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ), находяща се в УПИ [номер], [кв.] по плана на [населено място], [община], [област], при спазване на следните показатели: Плътност на застрояване - макс. 40%; К инт. - до 1.2; Минимално озеленена площ - 60% (1/3 дървесна растителност)/т. I, л.31-1 от делото/;

Със Заявление с вх. № 9400-2032 от 05.07.2021 г., подадено от заинтересованата страна М. С. М. от [населено място], до главния архитект на община Момчилград/т. I, л. 53/, е поискано съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, по който се издава разрешение за строеж, за обект: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване – работилница, в УПИ [номер], [кв.] по плана на [населено място], [община], [област]”, като към заявлението е бил приложен и инвестиционният проект за обекта, във всички изискуеми се негови части, представен и по делото, съответно приет и като доказателство. С Решение № 7 по Протокол № 7 от заседание на ЕСУТ при община Момчилград, проведено на 07.07.2021 г., ЕСУТ при община Момчилград е съгласувал приложения проект за обект: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница в [УПИ], пл.сн.[№], [кв.] по плана на [населено място], [община]” и е предложил на главния архитект на община Момчилград да го одобри, след като бъдат отстранени следните забележки: - Да бъде представен Доклад по реда на чл.142, ал.10 от ЗУТ, съдържащ задължително оценка за изпълнението на изискванията на ал.5, т.5 от чл.142 в част „Конструктивна” и чл.169, ал.1, т.1 от ЗУТ; -Проектът да бъде представен на магнитен носител и съгласуван от възложителя и проектантите по отделните проектни части; - Да бъде представено ново решение на РИОСВ –град Хасково, включващо и автомивката.

Посочените забележки са били отстранени, вкл. представено е било и писмо-становище с Изх. № ПД-724/1/ от 15.07.2021 г. на директора на РИОСВ – Хасково, в което е посочено, че на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС, преценката на компетентния орган за така заявеното уведомление за инвестиционно предложение за „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница в [УПИ], [кв.] по плана на [населено място], [община]”, не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС/Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба ОС, обн., ДВ, бр. 73 от 11.09.2007 г., изм. и доп., ДВ, бр. 3 от 5.01.2018 г.), както и е била представена и Декларация за изпълнение на поетапно строителство на обект: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване – работилница, в [УПИ], пл.сн.[№], [кв.] по плана на [населено място].

В последствие от главния архитект на община Момчилград е издадено и процесното Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 г./т. I, л. 32/, с което на М. С. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [област], [община], [населено място], [улица], като възложител и в качеството му на собственик на имота, се разрешава строеж: Етапно строителство: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница”, находящ се в [УПИ], [кв.] по ПУП на [населено място], [община], [област], одобрен със Заповед № 387 от 16.11.2005 г. на кмета на община Момчилград, Първи етап (Етаж 1 на кота ±0.00) - „Магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване -работилница”, със ЗП - 193.60 кв.м.; Втори етап (Етаж 2 на кота +4.35) - „Първи жилищен етаж”, представляващ самостоятелно жилище с площ 162.00 кв.м. и обща ЗП на етажа – 182.80 кв. м.; Трети етап (Етаж 3 на кота +7.20) - „Втори жилищен етаж”, представляващ самостоятелно жилище с площ 166.40 кв.м. и обща ЗП на етажа – 178.20 кв.м.

В разрешението за строеж е посочено, че се издава съгласно одобрени/съгласувани инвестиционни проектни части № 33/04.08.2021 г., при условията на чл. 142, ал. 1 от ЗУТ: „Архитектурна”, „Конструктивна” с ТК peг.№00802 със срок на валидност до 30.03.2023 г., „Електрическа”, „Водоснабдяване и канализация”, „Геодезическа”, „Пожарна безопасност”, „Технологична”, „Отопление и вентилация”, „Енергийна ефективност”, Доклад за оценка на част ЕЕ/енергийна ефективност/ от [дружество] ООД, [ЕИК], с Удостоверение № [номер] със срок на валидност до 29.10.2022 г. и Доклад за инженерно-геоложки проучвания, оценени по чл. 142, ал. 6, т. 1 за съответствието им с основните изисквания към строежите, с Решение № 7 от Протокол № 7/07.07.2021 г. на ОЕСУТ.

В разрешението за строеж изрично е посочено, че ЗП/застроената площ/ на основното застрояване е 157.80 кв.м.; ЗП/застроената площ/ на допълващото застрояване е 35.80 кв.м., общата ЗП/застроена площ/ на УПИ е 193.60 кв.м. и РЗП/разгъната застроена площ/ - 554.60 кв.м. От това следва, че тези параметри на ЗП и на РЗП не надвишават параметрите, определени за този [УПИ], [кв.] по плана на [населено място], с влязлата в сила Заповед № 387 от 16.11.2005 год., издадена от кмета на община Момчилград, а именно -предвидена ЗП от 210.00 кв.м. и предвидена РЗП – 630.00 кв.метра.

Видно от Обяснителната записка към одобрения инвестиционен проект, част: Архитектурна, фаза: ТП, с възложител М. С. М., в [УПИ], пл.сн.[№], [кв.] по плана на [населено място], се изгражда жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване – работилница, като сградата на основното застрояване - жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз, е на три етажа и към нея се изгражда допълващо застрояване – работилница, с височина 3.6 м., като обектът ще бъде поетапно изграден, на три етапа и строителството на всеки етаж се изпълнява като отделен етап. Описано е, че обектът представлява триетажна сграда, чиито партерен етаж е за автосервиз, автомивка и търговска дейност, а вторият и третият етаж са жилищни и че сградата разполага с вход към жилищните етажи и вход към работилницата откъм североизток, на югозапад откъм [улица] има вход за магазина за авточасти и автомобилен вход за автосервиза, както и площадка за измиване на автомобили и че в имота са осигурени две паркоместа, с настилка на тревна фуга с достъп от задънената улица, а за нуждите на автосервиза, пред него са осигурени две паркоместа на тревна фуга, с достъп от [улица], с легнал бордюр. Описано е, че на кота +0.00 е разположен автосервиз с допълващо застрояване - работилница към него, магазин за авточасти и автомивка, които разполагат със санитарен възел с душ и съблекалня, като автосервизът ще се помещава на площ от 110.4 м2 и че светлата височина на етажа за основното застрояване е 4.00 м., а на работилницата е 3.20 м. Описано е също, че на кота +4.35 е разположен апартамент №1, с площ 162 кв.м., а на кота +7.20 е разположен апартамент № 2 с площ 166.4 кв.м., като светлата височина и на двата жилищни етажа е 2.60 м. В обяснителната записка са посочени всички показатели и параметри на застрояване, както следва: площ на парцела: 580 м2; ЗП - първи етаж основно застрояване: 157.8 м2; ЗП - първи етаж допълващо застрояване /т.е. работилница/: 35.8 м2; ЗП - първи етаж: 193.6 м2; ЗП - втори етаж: 182.8 м2; ЗП - трети етаж: 178.2 м2; разгъната застроена площ/РЗП/: 554.6 м2; плътност на застрояване: 33.38% (при максимум 40% по действащия ПУП); Кинт: 0.96 (при 1.2 по действащия ПУП) и озеленяване: 60% (при минимум 60% по действащия ПУП).

С жалба, постъпила в канцеларията на Административен съд – Кърджали на 25.08.2021 г./п.к. 25.08.2021 г. – вх. № 1774/, С. М. Г. от [населено място] е обжалвала горепосоченото Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 г., издадено от главния архитект на община Момчилград на М. С. М., [ЕГН], от [населено място]. По така депозираната жалба е било образувано а.д. № 225/2012 г. по опис на Административен съд – Кърджали. С уточняваща молба с вх. № 2198/20.10.2021 г. е посочила, че жалбата следва да се счита подадена и против подробният устройствен план (ПУП) за процесния имот - съседен на нейния, където се явявала безспорно заинтересовано лице на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а така също и, че същата следва да се счита за подадена и срещу визата за проектиране, ако такава е издадена в конкретния случай.

С Определение № 70 от 27.05.2022 г., постановено по а. д. № 225/2021 г. състав на Административен съд - Кърджали е възобновено съдебното следствие по административно дело № 225/2021 г., отменено е протоколното определение от 26.04.2022 г., постановено в открито съдебно заседание по делото, с което е даден ход по същество и е оставена без разглеждане жалбата и допълнителната уточняваща молба на С. М. Г. от [населено място], подадени против: - Изменение на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване/ПУП - ПРЗ/ за част от [кв.] по плана на [населено място], одобрено със Заповед № 387 от 16.11.2005 г., издадена от кмета на община Момчилград, В ЧАСТТА МУ относно [УПИ] – пл.сн. [№], [кв. ] по плана на [населено място], [община], [област]; - Виза от 05.07.2021 г., издадена от главния архитект на община Момчилград, за: Инвестиционно проучване и проектиране на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ), находяща се в [УПИ] – пл.сн.[№], [кв.] по плана на [населено място], [община], [област]” и - Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 г., издадено от главния архитект на община Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в [УПИ] – пл.сн. [№], [кв. ] по ПУП на [населено място], одобрен със № 387 от 16.11.2005 г., издадена от кмета на община Момчилград, с възложител - М. С. М., [ЕГН], с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област].

С Определение № 10629/22.11.2022 г. по а.д. № 9197/2022 г. на ВАС е е отменено Определение № 70/27.05.2022 г., постановено по а.д. № 225/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, съобразно дадените указания в мотивите към определението.

В изпълнение на определението на ВАС определение на ВАС - II отделение, с Определение № 1 от 03.01.2023 г. по а. д. № 225/2021 г., е разделено производството по делото, като под същия номер на административно дело е оставено разглеждането на жалбата на С. М. Г. от [населено място], против Заповед № 387 от 16.11.2005 г., издадена от кмета на община Момчилград, с която е одобрено изменение на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване/ПУП - ПРЗ/ за част от [кв.] по плана на [населено място], [област] и е отделена за разглеждане в самостоятелно производство/по настоящето а.д. № 3/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали/ жалбата на С. М. Г. от [населено място], [жк], [улица], [адрес], с [ЕГН], против Виза за проучване и проектиране от 05.07.2021 год., издадена от главния архитект на община Момчилград, за: Инвестиционно проучване и проектиране на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ), находяща се в [УПИ] – пл.сн. [№], [кв.] по плана на [населено място], [община], [област] и против Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 год., издадено от главния архитект на община Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в [УПИ] – пл.сн.[№], [кв.] по ПУП на [населено място], [община], [област]”.

С Решение № 787/17.06.2024 г. по а.д. № 225/2021 г. на Административен съд – Кърджали е отменена Заповед № 387 от 16.11.2005 г., издадена от кмета на община Момчилград, с която, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, е одобрено изменение на Подробния устройствен план – План за регулация и застрояване/ПУП – ПРЗ/ за част от квартал [номер] по плана на [населено място], с което изменение се обособяват урегулирани поземлени имоти (УПИ) [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер] и се дава режим на нискоетажно свободно жилищно застрояване, В ЧАСТТА Й относно одобреното изменение на плана за застрояване/ПЗ/, с която част, за новообразуваните УПИ [номер] и [УПИ], [кв.] по плана на [населено място], се определя режим на СВЪРЗАНО нискоетажно/до три етажа/ жилищно застрояване.

Решението на административния съд е оставено в сила с Решение № 3910/11.04.2025 г. по а. д. № 1115/2024 г. на ВАС.

За изясняване на настоящето дело е назначена съдебно техническа експертиза с вещо лице архитект. От заключението на същото/л. 460 – л. 468/, се установява: 1. Процесната виза за проектиране от 05.07.2021г. издадена от главния архитект на община Момчилград за проучване и проектиране на обект: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване- работилница (етапно строителство в условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ), находища се в [УПИ]-пл.сн.[№], [кв.] по плана на [населено място], [община], [област]“, съответства на действащия към момента на издаването и ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед 387/11.2005г за част от [кв.] по плана на на [населено място]. При издаването на процесната виза са спазени законовите изисквания.

Разрешение за строеж № 31/04.08.2021 г., издадено от главен архитект на община Момчилград, за строеж - етапно строителство на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ), находяща се в [УПИ]-пл.сн.[№], [кв.] по плана на [населено място], [община], [област]“, съответства на действащия към момента на издаването ПУП (одобрен със Заповед № 387/16.11.2005 г.) за част от [кв.] по плана на [населено място]. Спазени са законовите изисквания при издаването му;

2. Визата за проучване и проектиране от 05.07.2021 г., издадена от главния архитект на община Момчилград за обект: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ), находища се в [УПИ]-пл.сн.[№], [кв.] по плана на [населено място], [община], [област], е копие (извадка) от действащия подробен устройствен план на [населено място] с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти; означени са наличните сгради и постройки в проектируемия терен - [УПИ] и в съседните имоти (както е по кадастрален план); показаните линии на застрояване са идентични с линиите на застрояване по действащ ПУП-ПРЗ; във визата са посочени режимите на застрояване в съответствие с действащ ПУП-ПРЗ - допустимата височина Н до 10,0 м., до 3 ет., плътност до 60%, интензивност на застрояване до 1,2, Други изисквания като допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ не са посочени нито в действащ ПУП-ПРЗ, нито съответно и във визата за проектиране.

В съдебно заседание, на зададените му въпроси, вещото лице уточнява, че при посещението си в Община Момчилград намерила доказателства, че ПУП от 2005 г. е влязъл сила и няма заповеди, с които да е отменена заповедта, с която е одобрен този план - ПУП от 2005 г. Сочи, че към настоящия момент [населено място] има ОУП, тъй като съгласно закона, когато няма ОУП и е изработен действителен и регулационен план за цялото населено място, то той има силата на ОУП. Това в случая бил планът от 1988 година и той имал характер на ОУП.

За имот [номер], който е бил предмет на изменението със заповедта от 2005 година отреждането е за жилищно и обществено застрояване. От поземлените имоти обособяват урегулирани поземлени имоти с граници и регулационни линии по отношение на поземлените имоти. В случая няколко различни по вид сгради – жилищни и обслужващи са били свързани и общо представляват едно комплексно застрояване. Има свързано застрояване на различни по вид сгради – три и четири етажни, които всъщност са средноетажно застрояване по смисъла на предходния закон ЗТСУ, но с плана се въвеждат нови режими, малко етажно застрояване и в плана от 2005 година се въвежда нов режим на застрояване. От средно етажно се обособяват имоти за ниско етажно застрояване до 10 метра височина, както са останалите застроени имоти в квартала.

Визата била копие (извадка) от действащия ПУП на [населено място], а именно плана от 2005 година, изменение на основния план от 1988 година, по който няма процедури последващи след съдебното решение.

По предходния план е имало предвидено застрояване по общите граници, преди да бъдат имотите отделени в отделни урегулирани имоти, респ. застрояване на различни видове сгради, които са свързани като застрояване. Това именно била подчертала в заключението, че всъщност, няколко сгради в този урегулиран имот за комплексно застрояване, не са били единични, а са били в свързано застрояване. Свързано застрояване вече е имало и не са били отделни сгради, т.е. била спазена идеята от предходния план, да бъде свързано застрояване в няколко урегулирани имота.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ/жалбата е постъпила в съда на 27.08.2021 г./п.к. 25.08.2021 г./, а съобщението за издаването на Разрешение за строеж № 31/04.08.2021 г. е връчено на жалбоподателката на 17.08.2021 г., видно от представеното копие от известие за доставяне - л. 33 от настоящето дело/, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. Няма данни процесната виза за проучване и проектиране от 05.07.2021 г. да е надлежно връчена на С. Г., поради което съдът намира, че жалбата и в тази й част е подадена в законоустановения срок.

С. М. Г. се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ предвид обстоятелството, че се легитимира като съсобственик на имот с пл.сн. [№] в [кв.] по плана на [населено място], идентичен с [УПИ] по сега действащия план на [населено място].

Относно допустимостта на жалбата са налице влезли в сила актове на ВАС – Определение № 10629/22.11.2022 г. по а.д. № 9197/2022 г. на ВАС и Определение № 11793/20.11.2025 г. на ВАС.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Предмет на настоящето производство е законосъобразността на Виза за проучване и проектиране от 05.07.2021 год., издадена от главния архитект на община Момчилград, за: Инвестиционно проучване и проектиране на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ), находяща се в [УПИ], [кв.] по плана на [населено място], [община], [област] и Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 год., издадено от главния архитект на община Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в [УПИ], [кв.] по ПУП на [населено място], [община], [област].

Оспорените актове – Виза за проучване и проектиране от 05.07.2021 г. и Разрешение за строеж № 31/04.08.2021 г., са издадени от компетентен по материя и степен орган – главен архитект на община Момчилград и в предписаната писмена форма, съдържащи фактически и правни основания за издаването им.

Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

Процесната виза е издадена за инвестиционно проучване и проектиране на проектиране на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване- работилница (етапно строителство в условията на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ), находяща се в [УПИ], [кв.] по плана на [населено място], [община] , [област]”.

Във визата са означени налични сгради и постройки в [УПИ] и в съседните УПИ, като в изписаната „матрица” са нанесени: устройствената зона „Жм”, нанесени са линиите на застрояване - ограничителни и задължителни, допустими височини Н до 10,0м., до 3 ет. (характер на застрояване - ниско застрояване), плътност Пл. до 40%, интензивност на застрояване Кинт до 1,2 , начин на застрояване: е (единично) и д (свързано за два имота). Режимите на застрояване са изписани в отделен текст на визата.

Отразено е, че липсва заповед за одобрение на КККР, както и е посочена Заповед за одобрение на действащ регулационен, кадастрален и застроителен план № 367/12.12.1988 г. с изменение ПУП-ПРЗ, одобрено със Заповед № 387/16.11.2005 г.

По делото не е спорно, че визата е издадена въз основа на допуснатото със Заповед № 387/16.11.2005 г. изменение на ПУП-ПРЗ, който ПУП-ПРЗ от 2005 г. обаче не е бил влязъл в сила към датата на издаването на визата – 05.07.2021 г. В този смисъл е влязлото в сила Определение № 10629/22.11.2022 г. по а.д. № 9 197/2022 г. на ВАС/приложено към а.д. № 225/2021 г. на Административен съд – Кърджали/.

Както вече бе посочено по-горе, с влязло в сила Решение № 787/17.06.2024 г. по а.д. № 225/2021 г. на Административен съд – Кърджали е отменена Заповед № 387 от 16.11.2005 г., издадена от кмета на община Момчилград, с която, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, е одобрено изменение на Подробния устройствен план – План за регулация и застрояване/ПУП – ПРЗ/ за част от квартал [номер] по плана на [населено място], с което изменение се обособяват урегулирани поземлени имоти (УПИ) [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер] и се дава режим на нискоетажно свободно жилищно застрояване, В ЧАСТТА Й относно одобреното изменение на плана за застрояване/ПЗ/, с която част, за новообразуваните УПИ [номер] и [УПИ], [кв.] по плана на [населено място], се определя режим на СВЪРЗАНО нискоетажно/до три етажа/ жилищно застрояване.

Съгласно действащия ЗРП на [населено място], одобрен със Заповед № 367/12.12.1988 г., застрояването в [УПИ]-за жилищно строителство и магазини е показано със задължителни линии на застрояване, четири сгради на три и четири етажа, допрени една до друга - предимно средно етажно жилищно застрояване. В случая е било предвидено застрояване с височина - на три жилищни етажа и магазини (обекти с обслужващи функции) на първо ниво /л. 280 от а. д. № 225/2021 г.- извадка от действащ план за застрояване/.

С мотивите на Решение № 787/17.06.2024 г. по а. д. № 225/2021 г. и Решение № 3 910/11.04.2025 г. по а. д. № 1 115/2024 г. на ВАС/с което е оставено в сила решението на административния съд/ изрично е посочено, че изменението за свързано застрояване между УПИ [номер] и [УПИ], [кв.] по плана на [населено място], е прието за първи път с графичната част на Заповед № 387 от 16.11.2005 г., т.е. свързаното застрояване между двата УПИ е предвидено за първи път с изменението със посочената заповед, която в тази й част е отменена с влязъл в сила съдебен акт.

Съгласно чл. 136, ал. 3 от ЗУТ, действието на съответния предходен устройствен план се прекратява от деня на влизането в сила на новия или изменения устройствен план.

С оглед горното, то към момента на издаването на процесната виза за проучване и проектиране/05.07.2021 г./ в частта относно застрояването на [УПИ], [кв.] по плана на [населено място], в който попада и съсобствения на жалбоподателката имот с пл. сн. [№], преди обособяването му в [УПИ], действащ е бил застроителния план на [населено място], одобрен със Заповед № 367/12.12.1988 г. Съгласно последния застрояването на [УПИ], [кв.] е за комплексно застрояване – жилищно застрояване на 3 етажа плюс първи етаж с магазини.

Предвид изложеното съдът намира, че процесната виза за проучване и проектиране е издадена в нарушение на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, респ. същата не представлява копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПР3/. По отношение на същата на може да се приеме и, че конкретизира и конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. В този смисъл съдът не възприема заключението на вещото лице, че визата представлява копие (извадка) от действащия подробен устройствен план на [населено място]. Видно и от уточненията на вещото лице в съдебно заседание, същото е приело, че визата е копие (извадка) от действащия ПУП на [населено място], вземайки предвид за действащ ПУП, одобреното изменение със Заповед № 387 от 16.11.2005 г., която заповед обаче, по изложените по-горе мотиви, не е била влязла в сила към 05.07.2021 г.

Съгласно § 5, т. 22 от ДР на ЗУТ, „свързано“ е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии). Свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване.

По силата на чл. 12, ал. 1 от ЗУТ „застрояване“ е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти.

В настоящия случай в действащия към датата на издаване на визата застроителен план на [населено място], одобрен със Заповед № 367/12.12.1988 г., липсва предвидено свързано застрояване, в който смисъл са и изричните мотиви на Решение № 3 910/11.04.2025 г. по а. д. № 1 115/2024 г. на ВАС. Изложеното се установява и приложената извадка от застроителния план на [населено място]/л. 280 от а. д. № 225/2021 г./. В тази връзка съдът не възприема доводите на вещото лице, изложени в проведеното открито съдебно заседание по делото на 29.01.2026 г., че по плана от 1988 г. за имота на жалбоподателката и заинтересованата страна М. М. било предвидено свързано застрояване. Вещото лице аргументира извода си с това, че за [УПИ] било предвидено едно общо застрояване на няколко сгради, свързани заедно в границите на няколко поземлени имота, преди обособяването им в отделни урегулирани поземлени имоти. Съдът не споделя тези изводи на вещото лице, тъй като същите са в противоречие с описаните по-горе доказателства, както и не се основават на дадената от ЗУТ дефиниция за свързано застрояване. Очевидно е, че преди одобряването на изменението на ПУП-ПЗ със Заповед № 387 от 16.11.2005 г. всички поземлени имоти, предмет на изменението, включително пл.сн [№ ] и пл. сн. [№], са били в един общ урегулиран поземлен имот – [УПИ], поради което свързано застрояване между тях да бъде предвидено с предходен план за застрояване.

В конкретния случай не би могло да се приеме, че визата за проучване и проектиране е издадена в хипотезата на чл. 140, ал. 3 вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове, като в тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. По делото липсва твърдения от страна на ответника, както и каквито и да са данни за това, че при издаването на визата за проучване и проектиране органът е имал предвид нормата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ.

Очевидно не се касае и до приложението на хипотезата на чл. 134, ал. 7 от ЗУТ. В конкретния случай визата за проектиране предвижда свързано нискоетажно застрояване между [УПИ] и [УПИ]. Съгласно чл. 21, ал. 5 от ЗУТ свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване. Данни за изразено такова съгласие от съсобствениците на [УПИ], един от които е и жалбоподателката, обаче липсват.

Предвид горното оспорената виза за проучване и проектиране от 05.07.2021 г. се явява издадена в противоречие с материалния закон, поради което и на основание чл. 146, т. 4 от АПК следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Предмет на оспорване по делото е и Разрешение за строеж № 31/04.08.2021 г., издадено от главен архитект на община Момчилград, за строеж - етапно строителство на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ), находяща се в [УПИ], [кв.] по плана на [населено място], [община], [област]“.

Съгласно чл. 148, ал. 8 от ЗУТ одобреният инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за строеж. В чл. 142, ал. 5 от ЗУТ са посочени изискванията на които трябва да съответстват всички части на инвестиционния проект, като в т. 1 е посочено, че оценката обхваща проверка за съответствие с предвижданията на ПУП. По силата на чл. 108, ал. 1 от ЗУТ подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. В чл. 12, ал. 2 от ЗУТ е регламентирано, че застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

В настоящия случай, видно от одобрения инвестиционен проект, във всичките му части, носещи съответното отбелязване 04.08.2021 г., печат и подпис на главния архитект на община Момчилград, на М. С. М., в качеството му на възложител, е дадено разрешение за строеж на - етапно строителство на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ), находяща се в [УПИ], [кв.] по плана на [населено място], [община], [област]“, по ПУП на [населено място], одобрен със Заповед № 387/16.11.2005 г. на кмета на община Момчилград. Посочената заповед обаче е отменена с влязло в сила Решение № 787/17.06.2024 г. по а.д. № 225/2021 г. на Административен съд – Кърджали/в сила от 11.04.2025 г./, в частта й относно одобреното изменение на плана за застрояване/ПЗ/, с която част, за новообразуваните УПИ [номер] и [УПИ], [кв.] по плана на [населено място], се определя режим на свързано нискоетажно/до три етажа/ жилищно застрояване.

Както вече бе посочено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт, действащия застроителен план на [населено място], одобрен със Заповед № 367/12.12.1988 г., чието изменение е било осъществено със Заповед № 387/16.11.2005 г. на кмета на община Момчилград, липсва предвидено свързано застрояване между имоти с пл.сн. [№] и пл. сн. [№], част от [УПИ], съответно първият съсобствен на жалбоподателката, а вторият собственост на М. С. М., по чието заявление е издадено разрешението за строеж. В този смисъл и по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно която норма установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, то процесното разрешение за строеж се явява незаконосъобразно, като издадено в нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗУТ. В случая одобреният инвестиционен проект не съответства на предвижданията на подробния устройствен план относно параметрите на застрояване, в случая на застроителния план от 1988 г., тъй като последващото изменение на ПУП-ПЗ, въз основа на което е било издадено и разрешението за строеж, е било отменено, респ. такова изменение не е влязло в сила.

Изложеното обосновава извода за нарушение на изискването на чл. 145, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, съгласно която разпоредба съгласуването на инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели.

По горепосочените мотиви съдът не възприема заключението на вещото лице, че Разрешение за строеж № 31/04.08.2021 г., издадено от главен архитект на община Момчилград, съответства на действащия към момента на издаването ПУП (одобрен със Заповед № 387/16.11.2005 г.) за част от [кв.] по плана на [населено място] и издаването му са спазени законовите изисквания. В тази връзка изцяло важат и изложените по-горе в решението доводи относно действащия към датата на издаване на разрешението за строеж застроителен план на [населено място] от 1988 г.

Предвид горното оспореното разрешение за строеж се явява издадено в нарушение на материалния закон, което е основание за отмяната му като незаконосъобразно, съгласно чл. 146, т. 4 от АПК.

С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени като незаконосъобразни Виза за проучване и проектиране от 05.07.2021 год., издадена от главния архитект на община Момчилград, за: Инвестиционно проучване и проектиране на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ), находяща се в [УПИ], [кв.] по плана на [населено място], [община], [област] и Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 год., издадено от главния архитект на община Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в [УПИ], [кв.] по ПУП на [населено място], [община], [област].

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 10.22 евро, произтичащи от внесена държавна такса при образуване на делото. Липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което разноски от такъв характер не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът