Решение № 94 от 4.4.2019 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 17/2019 г.

Производството е административно, по реда на чл.191, ал.2, във връзка с чл.185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Делото е образувано по протест от Б. В. - прокурор в Окръжна прокуратура - Кърджали, против чл.15, ал.2, в частта относно „за което гражданите заплащат режийни разноски в размер 0.5 на сто от стойността на имота, по сметка на Общината”, чл.28 и чл.43, ал.5 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, собственост на община Кирково, приета с Решение №190 от 18.02.2005 год. на Общински съвет – Кирково, по Протокол №21 от заседание на Общински съвет – Кирково, проведено на 18.02.2005 година. В протеста се сочи, че с Решение №190 от Протокол №21 от 18.02.2005 год. на Общински съвет - Кирково, на основание чл.45а от ЗОС и чл.22, ал.1 от ЗМСМА, била приета Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, собственост на община Кирково /Наредбата/. Сочи се, че Наредбата е нормативен административен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК, тъй като съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие и че съобразно чл.76, ал.3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, като такова било правилото и на чл.8 от Закона за нормативните актове/ЗНА/, както и че посоченото ограничение не следва да се пренебрегва при въвеждането на правни норми в местна наредба. Твърди се в протсета, че нормите на чл.15, ал.2 - частично, на чл.28 и на чл.43, ал.5 от Наредбата са незаконосъобразни, поради несъответствието им с разпоредби от нормативни актове от по-висока степен, уреждащи същите обществени отношения. Твърди се, че разпоредбата на чл.15, ал.2, раздел „Установяване на жилищни нужди” от Наредбата изисква оценките на притежаваното недвижимо имущество по ал.1 да се извършват от съответните служби на общинската администрация по местонахождение на имота, за което гражданите да заплащат режийни разноски в размер 0, 5 на сто от стойността на имота, по сметка на Общината. В тази връзка се излага довод, че съобразно чл.141, ал.4 от Конституцията на Република България/КРБ/, общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен от закон и този закон е ЗМДТ, като разпоредбата на чл.6, ал.1 от същия установява, че общините събират следните местни такси: а) за битови отпадъци; б) за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна; в) за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги; г) за дейностите по отглеждане и възпитание в задължителното предучилищно образование за ползване на детската градина или училището извън финансираните от държавата дейности; д) за технически услуги; е) за административни услуги; ж) за откупуване на гробни места; з) за дейности по обща подкрепа по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от центровете за подкрепа за личностно развитие; и) за притежаване на куче; к) други местни такси, определени със закон. Сочи се, че в чл.111 от ЗМДТ, глава трета „Местни такси”, раздел VII „Такси за административни услуги”, е уредено заплащането на такса по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти и според чл.7, ал.1 от ЗМДТ, местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата и че в чл.8, ал.1, т.1 от ЗМДТ, възстановяването на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата е посочено като първи принцип, който общинският съвет е задължен да спазва при определяне размера на таксите и тъй като според §1, т.15 от ДР към ЗМДТ, „пълните разходи” включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет, то следвало да се приеме, че режийните разноски участват при образуването на таксата по чл.111 от ЗМДТ. Навежда се довод, че съобразно изложената уредба в КРБ и ЗМДТ, общинските съвети не разполагат с правомощие да въвеждат с наредба нови по вид такси, неустановени от закон и че таксите, определяни от общинските съвети, по закон винаги трябва да са свързани с предоставянето на определен вид услуга от страна на общината и това именно е основанието да се изисква плащане на такса, като се твръди, че поради това, с чл.15, ал.2 от Наредбата се изисква заплащане на такси като режийни разноски за случай, който не е посочен в чл.6 от ЗМДТ и по същество не се следва заради оказана услуга от местния орган на власт, т.е. плащането на таксата се изисква без основание, както и се твърди, че претендираните режийни разноски следва да участват при образуването на таксата по чл.111 от ЗМДТ. На следващо място, в протеста се сочи, че съобразно разпоредбата на чл.28, ал.1 от Наредбата, с решение на Общинския съвет в резервния жилищен фонд могат да се настаняват за срока на мандата им кметове, заместник-кметове и кметски наместници, които нямат жилище в съответното населено място, като ал.2 урежда, че настанителната заповед се издава от кмета на общината, въз основа на прието от Общинския съвет решение. В протеста се твърди, че посочената уредба в местния подзаконов нормативен акт не е съобразена с разпоредбата на чл.45 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, уреждаща същите обществени отношения в нормативен акт от по-висока степен, т.к. чл.45 от ЗОС сочи, че в резервните жилища се настаняват под наем, за срок не по-дълъг от две години, следните лица: 1. жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване; 2. в семействата на които са налице остри социални или здравословни проблемии че противоречието между подзаконовата и законовата норма е очевидно и нетърпимо. На следващо място, в протеста се сочи, че в чл.43, ал.5 от Раздел „Продажба на общински жилища” на Наредбата е посочено, че когато плащането не се извърши в определения срок, заповедта за продажба на общинско жилище се отменя от кмета на общината и преписката се прекратява. Излага се довод, че съобразно чл.47, ал.1 и 3 от ЗОС, общинските жилища, предназначени за продажба, могат да се продават след решение на общинския съвет на конкретно определени в т.1 - 3 лица, като условията и редът за продажба на общински жилища се определят от общинския съвет в наредбата по чл.45а, ал.1 и че компетентността на органа винаги се определя съобразно материалния закон, като тези разпоредби не следва да се тълкуват разширително поради изключителния им характер. Твърди се също, че установената със закон компетентност на административен орган не може да бъде допълвана с подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредбата и че в ЗОС липсвала възможност за отмяна на влязъл в сила административен акт, признаващ право на лице да закупи общинско жилище от административния орган, издал акта. Предвид гореизложеното подалият протеста прокурор счита, че разпоредбите на чл.15, ал.2, в частта „за което гражданите заплащат режийни разноски в размер 0, 5 на сто от стойността на имота, по сметка на Общината”, чл.28 и чл.43, ал.5 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, собственост на Община Кирково, са незаконосъобразни, поради противоречие с нормативни актове от по-висока степен - Конституцията на Република България, ЗМДТ и ЗОС и е налице основанието по чл.16, ал.1, т.1 от АПК, Окръжна прокуратура - Кърджали да инициира оспорване законосъобразността на посочените разпоредби от Наредбата, тъй като безспорно обществения и държавен интерес изисква общинските органи да изпълняват законосъобразно функциите си и да издават законосъобразни нормативни актове. Така, предвид изложеното и на основание чл.186, ал.2, във връзка с чл.185, във връзка с чл.16, ал. 1, т. 1 от АПК, с протеста се предлага, Административен съд - Кърджали да отмени разпоредбите на чл.15, ал.2, в частта „за което гражданите заплащат режийни разноски в размер 0, 5 на сто от стойността на имота, по сметка на Общината”, чл.28 и чл.43, ал.5 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, собственост на община Кирково, приета с Решение №190 от Протокол №21 от 18.02.2005 год. на Общински съвет - Кирково, както и да бъдат присъдени направените от Окръжна прокуратура -Кърджали разноски за съобщаване на оспорването, доказателство за което ще се представи. В съдебно заседание, редовно призована, Окръжна прокуратура - Кърджали се представлява от подалия протеста прокурор Б. В., който поддържа изцяло протеста. В хода по същество излага доводи и съборажения, напълно идентични с развитите такива в подадения протест, като моли сда да постанови решение, с което да отмени протестираните разпоредби от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, собственост на община Кирково, приета с Решение №190 от Протокол №21 от 18.02.2005 год. на Общински съвет - Кирково. Ответникът по протеста – Общински съвет – Кирково, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по така подадения протест. Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорените разпоредби от посочения подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Кирково, намира следното: Оспорването е съобщено по реда на чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.9 от 29.01.2019 год., стр.92 на „Държавен вестник” /л.41 от делото/ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд - Кърджали. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК. По допустимостта на протеста: Предмет на оспорване с него са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, които са с многократно правно действие и относими към неопределен и неограничен брой адресати, т.е. с нормативен характер. Съгласно чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд в отделни техни разпоредби, като с ъгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Предвид това, така подаденият протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали е допустим и следва да бъде разгледан по същество. След като се запозна с фактите и обстоятелствата по делото, с приложените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, с доводите и становищата на страните и с лед направената преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорените разпоредби, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.196 от АПК, съдът намира протеста за ОСНОВАТЕЛЕН. Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С Решение №190 от 18.02.2005 год. /л.16/ по Протокол №21 от заседание на Общински съвет – Кирково, проведено на 18.02.2005 год. /л.17-л.31/, на основание чл.45а от ЗОС и във връзка с чл.22, ал.1 от ЗМСМА, е била приета Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, собственост на община Кирково. Приемането на Наредбата е извършено от Общински съвет – Кирково при предварително обявен дневен ред и при наличие на кворум, видно от приложения пълен препис от Протокол №21 от заседанието на Общински съвет – Кирково, проведено на 18.02.2005 год. /л.17-л.31/, като видно от отразеното в този протокол, при общ брой от 29/двадесет и девет/ общински съветници, на заседанието са присъствали 22/двадесет и двама/ от тях, от които, при гласуването на решението за приемането на Наредбата, „за” са гласували всички 22/двадесет и двама/ от присъстващите общински съветници, като „против” и „въздържали се” не е имало /л.20/. Решението е гласувано по повод докладна записка от кмета на община Кирково, като тази докладна записка за приемане на Наредбата, с отразен Изх.№••• от ••• год. на общинска администрация - Кирково /л.32/, ведно с приложения проект на самата наредба, са били представени в Общински съвет – Кирково, регистрирани с Вх.№••• на ••• год. /л.32/. Видно от изисканата, представена и приета като доказателство по делото Покана №14 от 09.02.2005 год., за свикване на заседание на Общински съвет – Кирково на датата 18.02.2005 год., от 13: 30 часа /л.47-л.48/, докладната записка на кмета на общината, за приемане на тази нова Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, собственост на община Кирково, е била посочена като т.2 от дневния ред на заседанието, като видно от цитирания по-горе Протокол №21 от 18.02.2005 год. от проведеното заседание на Общински съвет – Кирково, докладната записка на кмета на община Кирково и внесеният проект за тази наредба е бил разгледан като т.2 от дневния ред и след направено разяснение по внесения проект и проведено гласуване, с посоченото Решение №190 е бил приет проектът за тази Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, собственост на община Кирково. С лед приемането й с цитираното Решение №190 от 18.02.2005 год., според отразеното в приложения по делото актуален действащ екземпляр от същата Наредба /л.8-л.15/, същата е била изменяна или допълвана два пъти – с Решение №46 по Протокол №4 от 01.02.2008 год. на Общински съвет – Кирково и с Решение №185 по Протокол №21 от 29.01.2009 год. на Общински съвет – Кирково. Така, протестираната, най-напред, разпоредба на чл.15, ал.2 от Наредбата за за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, собственост на община Кирково, регламентира, че: „