Решение № 2880 от 29.7.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 11323/2024 г.

Производството по делото е образувано по предявени от М. Г. Д., ЕГН: ••••••••••, адрес: ••••••••••••• срещу Висше училище по мениджмънт, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление •••••••••••, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.225, ал.3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3525.87 лева, представляваща обезщетение за недопускане на ищеца да изпълнява работата, на която е възстановен за периода от 16.06.2023г. до 12.10.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждането на иска до датата на окончателното изплащане на задължението и сумата 349.34 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 3525.87 лв. за периода от 20.12.2023г. до 04.09.2024г. Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Заемала е длъжността "главен асистент" (НКПД с шифър 23107003) при ответника от 30.01.2009 г., с последен актуален трудов договор № 35/09.07.2018г. На 18.01.2022г. била уволнена със заповед на ректора на ВУМ. Уволнението било признато за незаконно с решение № 788/29.07.2022г. по гр.дело № 295/2022г. на Районен съд •••••••••, потвърдено с Решение № 325/01.11.2022г. по гр.дело № 649/2022г. на Окръжен съд •••••••••, което с Определение № 1409/02.06.2023г. по гр.дело № 783/2023г. на ВКС, III Г.О. не е допуснато до касационно обжалване. Възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност. Явила се е, за да я заеме в срока по чл.345, ал.1 КТ. Не е допусната да я изпълнява, като на 12.10.2023г. била отново уволнена на основание чл. 58, ал. 1, т.3 ЗВО. Твърди, че в периода от 16.06.2023г. до 12.10.2023г. е налице "недопускане до работа". С писмено Заявление № ВВ-23- 009/16.06.2023г. заявила желание да бъде възстановена на работа и да заеме длъжността "главен асистент", като бъде допусната да изпълнява характерните за нея трудови функции, вкл. да бъде предвидена в разпределението на преподавателската заетост за новата 2023/2024г. академична година. При явяването й на работа, работодателят й връчил Заповед 03/05.06.2023г., с която на основание чл. 173, ал.4 КТ преподавателите се задължават да ползват платен годишен отпуск до 31.08.2023г.. Твърди, че не й били възложени служебни задачи и не й била предоставена информация за планираната за нея заетост. След възстановяването й на работа, многократно посещавала сградите на ВУМ ••••••••• и ВУМ ••••••а, входирала в деловодството на ВУМ множество писмени заявления, изразявайки ясна готовност и желание да работи и да изпълнява трудови функции характерни за длъжността. Въпреки изразеното желание и готовност да работи, работодателят не й предоставил възможност да извършва работата, за която са се уговорили и която е изпълнявала преди незаконното уволнение, а именно: не й била предоставена преподавателска, административна, научно-изследователска или друга заетост съгласно характеристиката на длъжността и вътрешната нормативна база; не била включена в план- график за преподаване през академичната 2023/2024г., въпреки, че преподавани от нея дисциплини фигурират в образователния план на редица специалности, по които и към момента се обучават студенти във ВУМ; достъпът до ползвания от нея офис 102 в сградата на ВУМ •••••••••, от където преди уволнението е ръководила програма по "Хранителни технологии в кулинарните изкуства" и от където е изпълнявала научно-изследователска дейност за отдел "Проекти", бил възпрепятстван; не бил предоставен друг офис, от който да може да изпълнява аналогични трудови функции; не й били предоставени пароли за достъп до онлайн ресурси на висшето училище: достъп до студентско-преподавателска платформа ("ДЕК система"), администраторски достъп до социални медии и платформи на програма "Хранителни технологии в кулинарните изкуства", на която била програмен директор с цел изпълнение на дейности, които изпълнявала преди незаконното уволнение; не били предоставени основни средства на труд: мобилен компютър и телефон, с които разполагала преди уволнението и които върнала във ВУМ съгласно уволнителна заповед 01/18.01.2022г., призната за незаконна от компетентен съд; не била включена в ред. колегията на научно списание EJTR, в което преди уволнението заемала длъжност "зам. Главен редактор"; ВУМ не подало информация в Регистъра на академичните длъжности към НАЦИД, че е възстановена като член на академичния състав на ВУМ, не била отбелязана и на официалния сайт на ВУМ в графа "Нашите преподаватели". Била изолирана от академичния състав, работния, учебния и научно-изследователски процес: не била поканена на институционална акредитация през юни 2023г., въпреки, че е административен ръководител на програма "Хранителни технологии в кулинарните изкуства". Не била поканена на обучение на преподавателския състав на ВУМ, провеждано ежегодно преди началото на академичната година. Не била поканена или своевременно уведомена за провеждане на ежегодна научна конференция на ВУМ през м. август 2023г. Сочи, че в процесния период се е срещала многократно с работодателя и с длъжностни лица, но й била предоставена заетост, нито била информирана такава да е планирана за нея в бъдещ период. При разговор, проведен с ректора на 01.09.2023г., й било обяснено, че е невъзможно да бъде допусната на работа, защото доверието на ръководството на ВУМ в нея било разрушено в следствие на подадените от нея сигнали за нередност и никой от колегите й не искал да работи повече с нея. Това свое становище, работодателят потвърдил и пред свидетели, на среща проведена по негова инициатива на 14.09.2023г. в сградата на ВУМ •••••••••. На 12.10.2023г. при поредно явяване във ВУМ, й била връчена Заповед 20/2023г., с която отново била уволнена, този път на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, поради твърдяна от работодателя невъзможност да ми се осигури преподавателска дейност. Брутното й трудово месечено възнаграждение преди незаконното уволнение възлиза на 2083.04 лв. /или 104.15 лв. на ден/. За целия период на недопускане (16.06.2023-12.10.2023г.), размерът на дължимото обезщетение е както следва: м. юни (11 работни дни) - 1145.65 лв., м. юли (цял) -2083.04 лв., м. август (цял) - 2083.04 лв., м. септември (цял) - 2083.04 лв., м. октомври (9 работни дни) - 937.35 лв. или общо: 8332.12 лв. (бруто) или 7498.91 лв. (нето). В периода на недопускането, работодателят й изплатил общо 3973.04 лв., които са й преведени по банков път (811.83 лв. на 17.07.23г., 1623.71 лв. на 15.08.23г. и 1537.50 лв. на 14.09.23г.), които следва да се приспаднат от общия размер на дължимото обезщетение. В периода на недопускането, не е сключвала трудов договор с друг работодател и съответно не е получавала възнаграждение от такъв договор, т.е. не е налице заместваща облага, която да компенсира недопускането осъществено от основният й работодател ВУМ. На 11.12.23r. с Телепоща, отправила покана до работодателя, за изплащане на дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ в едноседмичен срок от получаване на поканата. Срокът, предоставен с поканата изтекъл на 19.12.23г., като от следващия работен ден работодателят е изпаднал в забава, за което към момента на завеждане на иска дължи лихви в размер на 349.34 лв. върху главница от 3525.87 лв. Поради изложените съображения моли за постановяване на положително решение по предявените искове. В отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове, навеждайки доводи за неоснователност на същите. Не оспорва, че ищцата е заемала длъжността „главен асистент“ в катедра Туризъм, Стопански факултет във „Висше училище по мениджмънт", със седалище в гр. ••••••а, по силата на трудов договор № 35 от 09.07.2018 г.. Не оспорва, че на 18.01.2022 г. ищцата е била уволнена, а уволнението е признато за незаконно с влязъл в законна сила съдебен акт. Не оспорва, че ищцата е депозирала заявление за възстановяването й на работа и в същия ден се е явила. Сочи, че от твърденията в исковата молба не става ясно кое конкретно действие или бездействие на работодателят и/или на някое длъжностно лице, представлява според ищцата неизпълнение на съдебно решение и недопускане до работа по смисъла на чл. 225, ал. 3 КТ. Не са посочени виновните длъжностни лица, които носят солидарна отговорност за причинените вреди. Твърди, че е изпълнил надлежно задълженията си произтичащи от влязлото в сила съдебно решение, съгласно което, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Фактът, че с отправената покана ищцата претендира изплащане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 3 КТ, за периода от 01.09.2023г. до 12.10.2023г. сочи, че през периода от 16.06.2023г. до 01.09.2023 г. е допусната да упражнява правата и задълженията си по възстановеното от съда трудово правоотношение, т.е работодателят е изпълнил влязлото в сила съдебно решение на PC •••••••••. На 16.06.2023 г. в деловодството на Висше училище по мениджмънт - корпус •••••••••, било входирано заявление от ищцата, с което заявява готовност и желание да изпълнява длъжността на която е възстановена, а именно „главен асистент“ в катедра Туризъм, Стопански факултет във Висше училище по мениджмънт - ••••••а (с месторабота: сградата на ВУМ в гр. •••••••••), считано от 16.06.2023 г.. В заявлението били обективирани и допълнителни искания, като такова за заемане отново на работни позиции, които ищцата твърди да е заемала и по които твърди, че е работила активно преди незаконното уволнение: Титуляр и преподавател по специалности в областта на туризма и гостоприемството; Директор на програма „Кулинарни науки и технологии“ (с ново наименование: „Хранителни технологии в кулинарните изкуства"); Зам. редактор на списание европейски журнал на изследванията в туризма. Навежда доводи, че ищцата има ясно и точно определена длъжност, за която е сключен трудовият й договор и това е главен асистент. Това е единствената „работна позиция“ на ищцата. Посоченото заявление е входирано лично от ищцата. При явяването й, на същата е връчена заповед на ректора на ВУМ, с която се указва на всички преподаватели да ползват платен годишен отпуск от 12.06.2023 г. до 31.08.2023 г. Съгласно вътрешните правила на ВУМ всички членове на академичния състав задължително ползват платен годишен отпуск през периодите на студентските ваканции. Това е регламентирано в правилникът за атестация заетост, оценка на труда и заплащане във ВУМ и в частност чл. 6, според който полагаемият годишен отпускът се ползва от преподавателите задължително в неучебно време, в периодите на студентските ваканции /в периода 10 декември - 28 януари, задължителна отпуска от 6 до 15 работни дни/, а в периода 1 -ви май до 30 октомври, задължително се ползва остатъкът от платения отпуск. Ищцата не отрича да е ползвала платен отпуск, в изпълнение на връчената й заповед. Посредством действие на работодатели, трудовото правоотношение на незаконно уволненият служител е възстановено, а работникът е допуснат до упражняване на своите права и задължения. Платеният годишен отпуск е право на работника/служителя, произтичащо от трудово правоотношение. Ако няма такова, респективно, ако от страна на работодателя е налице действие или бездействие, целящо недопускането на работника до работата на която е възстановен, няма как последният да ползва ефективно платен годишен отпуск. Не само е ползвала отпуск, но ищцата е получила и заплащане за същия, така както законът изисква. През м. Август на 2023г., ищцата е ползвала 3 дни болничен /отпуск за временна неработоспособност/, който също надлежно е заплатен от работодателя. На 07.07.2023 г. е изплатил на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за период от 6 месеца, в размер на 11248.42 лева, като това негово действие отново показва добросъвестно изпълнение на задълженията му. За периода от 01.09.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношения, на ищцата не е начислявано и не е заплащано възнаграждение, тъй като същата не се явявала на работното си място, което според сключените между страните трудов договор и допълнителни споразумения към него е в гр. ••••••а, а от страна на работодателя това нейно поведение е възприето като самоотлъчка. Сочи се, че гр. ••••••••• не е обичайното място на полагания от ищцата труд. В допълнително споразумение от 19.02.2021 г. изрично е вписано място на работа на ищцата - Висше училище по мениджмънт в гр. ••••••а. Въпрос за обичайното място на работа на ищцата бил предмет на обсъждане в рамките на гр.д. № 3018/2023 г. по описа на PC ••••••••• и в.ч.гр.д № 75/2024 г. по описа на ОС •••••••••. С влязло в законна сила определение постановено по това дело, Окръжен съд ••••••••• приел, че спорът между страните е подсъден на Районен съд гр. ••••••а, тъй като от събраните данни се установява, че именно там е било последното обичайно място на изпълнение на нейните трудови функции. С уведомление-покана изх.№ ИВ-21-198/01.10.2021г. работодателят изрично е уведомил ищцата, че учебната 2021/2022г. продължава присъствено, поради което е задължително явяването на ищцата на работа присъствено всеки работен ден по 4 часа в учебния корпус на ВУМ гр. ••••••а, ул. „Оборище" № 13А. офис № 410Е. След получаване на това уведомление, в периода от 13.12.2021г. до 10.01.2022 г. ежедневно в работните дни, ищцата е посещавала сградата на ВУМ в гр. ••••••а. Ищцата е уведомена писмено на 23.06.2023 г., че работодателят няма да удовлетвори искането й за изменение на работното й място, като същото остава в сградата на ВУМ в гр. ••••••а. Съгласно длъжностна характеристика, задължение на главния асистент е да усъвършенства познанията си по дисциплината, по която е назначен чрез конкурс, като провежда допълнителна самостоятелна подготовка, да изучава използването на съвременни учебни методи и разработки да извършва научноизследователска работа и други. Възможността за извършване на научно‐ изследователска работа от главния асистент е по негов избор, без да е необходимо изрично възлагане от страна на прекият ръководител. Със заявление с вх. № на ВУМ: ВВ-23- 16/06.07.2023 г., ищцата е уведомила работодателя, че остава на разположение за съгласуване на график за работни ангажименти и преподавателска заетост за академичната 2023/2024 г., като през работното време на 06.07.2023 г. ще работи в сградата на ВУМ, гр. •••••••••, за уреждане на административни въпроси и за подготовка на научно изследователски материали. По повод трайното неявяване на ищцата на работното й място, на 06.10.2023 г. й е връчено искане за даване на писмени обяснения по въпроса за неявяването й на работа в периода 01.09.2023-04.10.2023г. В рамките на гр. 2461/2022 г. по описа на PC •••••••••, водено между същите страни, но с главен иск за заплащане на обезщетение за неползван полагаем платен годишен отпуск, е допусната съдебно- счетоводна експертиза, според която среднодневното брутно трудово възнаграждениена ищцата е в размер на 104.15 лева., което не обосновава уважаване на искането за провеждане на ССчЕ. Главният иск, а съответно и евентуалният за обезщетение за забава са неоснователни и моли за отхвърлянето им. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото е прието, че са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността "главен асистент" при ответника, с последен актуален трудов договор № 35/09.07.2018г.; че на 18.01.2022г. ищцата е уволнена със заповед на ректора на ВУМ; че уволнението й е признато за незаконно с решение № 788/29.07.2022г. по гр.дело № 295/2022г. на Районен съд •••••••••, потвърдено с Решение № 325/01.11.2022г. по гр.дело № 649/2022г. на Окръжен съд •••••••••, което с Определение № 1409/02.06.2023г. по гр.дело № 783/2023г. на ВКС, III Г.О. не е допуснато до касационно обжалване и е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност; че се явила, за да я заеме в срока по чл.345, ал.1 КТ; че брутното трудово месечно възнаграждение на ищцата преди незаконното уволнение възлиза на 2083.04 лв. /или 104.15 лв. на ден/; че за целия претендирания период на недопускане (16.06.2023-12.10.2023г.), размерът на дължимото обезщетение е както следва: м. юни (11 работни дни) - 1145.65 лв., м. юли (цял) -2083.04 лв., м. август (цял) - 2083.04 лв., м. септември (цял) - 2083.04 лв., м. октомври (9 работни дни) - 937.35 лв. или общо: 8332.12 лв. (бруто) или 7498.91 лв. (нето); че в претендирания период на недопускането, работодателят й изплатил общо 3973.04 лв., които са й преведени по банков път (811.83 лв. на 17.07.23г., 1623.71 лв. на 15.08.23г. и 1537.50 лв. на 14.09.23г.). Между страните е разменена кореспонденция относно мястото на работа на ищцата и по повод отправените от нея към ВУМ искания (покани) да й бъдат възлагани задачи, както и да получи план - график за преподавателската й заетост през академичната 2023/2024 год.. Ищцата е подала пред работодателя множество заявления, с които е заявила желание и готовност да изпълнява длъжността си с месторабота в сградата на ВУМ в гр. ••••••••• и да заеме позициите, по които е работила преди незаконното й уволнение - преподавател, директор на програма и заместник редактор на списание. Отправила е искане да бъде включена в план-графика за разпределение на часовете през новата академична година, да й бъде предоставен достъп до електронните ресурси на ВУМ и др. В покана /л.39 от делото/ изпратена до ответника чрез Телепоща и получена от него на 11.12.2023г., ищцата е посочила, че иска да й бъде заплатено обезщетение на основание чл. 225, ал. 3 КТ, за периода от 01.09.2023 г. до 12.10.2023 г., в едноседмичен срок от получаването й. В полза на ответника са събрани гласни доказателства, за установяване, че преподавателите във Висше училище по Мениджмънт нямат самостоятелни офиси или кабинети; че програма „Хранителни технологии в кулинарните изкуства", е проект за разкриване на нова специалност и обучение в ново професионално направление и че специалност „Хранителни технологии в кулинарните изкуства" през процесния период, не е акредитирана; че през учебната 2023/2024г. в кампуса на Висше училище по Мениджмънт в град •••••••••, не са се обучавали студенти, както и установяване начина на достъп в сградата на Висше училище по Мениджмънт в град ••••••а. Св. Н. З. в показанията си установява, че работи във Висше училище по Мениджмънт от 2015г., първоначално като преподавател, а от 2022г. като академичен директор. Преподавателите във Висшето училище нямали самостоятелни офиси и кабинети, които да ползват лично. На тяхно разположение била учителската стая. В учебен отдел се съхранявали ключовете за всички стаи, като всеки преподавател имал достъп до тях. Достъпът до ключовете и до всички стаи, които се ползват за целите на обучението е свободен. В кампуса в гр. ••••••••• през учебната 2023/2024 г. не са се обучавали студенти. Никой от преподавателите не е имал ангажименти там. Към 2023/2024г. програмата "Хранителни технологии в кулинарните изкуства" не е била акредитирана и не е имало студенти в това направление. Достъпът до сградата на Висше училище по Мениджмънт град ••••••а е свободен, от сутринта, когато започва работния ден до 17.00ч. - 18.00ч.. Вратата се отваря автоматично, няма портиер. След 18.00ч., поради съображения за сигурност, вратата се заключва. От този момент нататък достъпът до сградата се осъществява с карта. Всеки преподавател и студент, който има вечерни лекции има карта за достъп. След възстановяването й на работа от съда, на ищцата са предоставени карта за достъп, ключ за учителската стая, за сградата в гр. ••••••а и карта за отстъпка за бистро „Академика". Към момента на възстановяването й на работа, разпределението на часовете на преподавателите било извършено, но имало и други начини съответният преподавател да си компенсира липсата на хорариум в университета. Имало таблица с всички индикатори, които се изчисляват като заетост. Това включвало и ръководство на студенти, не само часове, писане на статии, разработване на научен труд, дисертационен или пък за доцентура, работа със студенти, консултации, тютор. Индикаторите са остойностени, измерват заетостта на преподавателите в дни и в часове, за да може да бъде приравнена по някакъв начин обективно спрямо заплащането им. При явяването й на работа на 16.06.2023 год., на ищцата е връчена Заповед № 03/05.06.2023 год. на ректора на ВУМ, според която на всички преподаватели във ВУМ е наредено да ползват платен годишен отпуск от 12.06.2023г. до 31.08.2023 год. Във връзка с горната заповед, ищцата е подавала заявления за ползване на платен отпуск. В периода юни 2023 год. – август 2023 год. ищцата е ползвала платен годишен отпуск и отпуск за гледане на болно дете. Според представените на л. 68-70 от делото бордера, на ищцата са изплатени заплати за месеците 06; 07 и 08.2023г.. Със Заповед № 20/2023 от 12.10.2023 год., издадена от ректора на ВУМ доц. д-р Т. Р. трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО - поради невъзможност на работодателя за осигури на работника изпълнението на преподавателска дейност. В мотивите на заповедта е посочено, че поради трайно установено ежегодно и значително намаляване на броя на студентите в университета е невъзможно да се осигури ангажираност на всички преподаватели, с оглед на което след анализ и обстоен преглед на всички относими данни, в това число и анализ на академичния състав, индивидуалната заетост и професионалната квалификация на всеки един от членовете му, е взето решение за освобождаване на нехабилитирани преподаватели с недостатъчна преподавателска заетост. Заповедта е връчена на ищцата на дата 12.10.2023 год., като към приключване на съдебното дирене по настоящото дело не е влязла в сила. Съгласно Правилник за атестация, заетост, оценка на труда заплащане на преподавателите във ВУМ, годишната заетост на всеки преподавател във ВУМ е 1640 астрономически часа, от които около 1/3 от тях - 405 часа, съответно 540 уч. часа, са контактни часове (аудиторна заетост); 405 астрономически часа -извън аудиторна заетост (изпити, консултации, научно ръководство на проекти, рецензии, проверки на студентски работи и др.); 350 астрономически часа - научна и учебно-методическа дейност, писане на учебни пособия, (подготовка на лекции/упражнения и др.); 405 астрономически часа - научно изследователска работа, публикации и други проекти (преводи; наставничество и др.) и 75 астрономически часа - административна заетост, вкл. преводи, съпровождане на гости и др. Аудиторната заетост на всеки преподавател е определена на 540 учебни часа, съответно - 405 астрономически часа. Представена е Длъжностна характеристика на длъжността „Главен асистент“. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Възстановяването на незаконно уволнения работник на предишната работа се извършва с влязло в сила решение. То възстановява трудовото правоотношение занапред във вида, в който е съществувало към незаконното уволнение – както би съществувало, ако работникът не беше уволнен /чл.345, ал.1, чл.354, ал.1, т.1 КТ/. Възстановеният на работа работник е длъжен да се яви в срока по чл.345, ал.1 КТ, за да заеме работата. Еднократното явяване с такава готовност е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл.345, ал.1 КТ. Ако междувременно длъжността е съкратена и работникът не може реално да я изпълнява занапред, работодателят следва да прекрати възстановеното трудово правоотношение на това основание / р. по гр.д. №1467/10 г., по гр.д. №1528/09 г. на трето г.о., по гр.д. №2302/05 г. на първо г.о. на ВКС/. Тогава работникът няма право на обезщетение по чл.225, ал.3 КТ – р. по гр.д. №1287/91 г. на трето г.о.. Ако обаче работодателят не прекрати трудовия договор за автоматично възстановената с трудовото правоотношение длъжност и не допуска работника да я изпълнява с обяснението, че длъжността не съществува, той действа недобросъвестно - не отчита значимата за правоотношението промяна в структурата си, държи работника в неуредено положение и му дължи обезщетението по чл.225, ал.3 КТ / р. по гр.д. 1528/09 г. на трето г.о./. Установено е по делото, че ищцата е била член на академичния състав на ВУМ, заемала е длъжността „Главен асистент" в Катедра (Професионално направление) Туризъм, Стопански факултет, въз основа на трудов договор от 09.07.2018 год., като с допълнително споразумение от 19.02.2021 год. работното й време е определено на 4 часа дневно. Установено и безспорно по делото е, че на 18.01.2022г. ищцата е уволнена със заповед на ректора на ВУМ; че уволнението й е признато за незаконно с решение № 788/29.07.2022г. по гр.дело № 295/2022г. на Районен съд •••••••••, потвърдено с Решение № 325/01.11.2022г. по гр.дело № 649/2022г. на Окръжен съд •••••••••, което с Определение № 1409/02.06.2023г. по гр.дело № 783/2023г. на ВКС, III Г.О. не е допуснато до касационно обжалване и е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и че се явила, за да я заеме в срока по чл.345, ал.1 КТ. Съдът приема, че ищцата не е допусната да я изпълнява в периода 01.09.2023г.- 12.10.2023г., за който са установени вреди от недопускането, изразяващи се в неполучено брутно трудово възнаграждение по чл.228, ал.1 КТ, възлизащо на 2083.04 лв. за., м. септември 2023г. и 937.35 лв. за м. октомври. Работодателят дължи обезщетение на основание чл. 225, ал.3 КТ, когато незаконно уволненият служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме длъжността си, работодателят не го допусне да я изпълнява. Служителят, възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, следва да заяви изрично желанието си да заеме длъжността – да изяви желанието си чрез явяването си в предприятието с готовност да поеме трудовите си функции или чрез подаване на писмена молба да бъде допуснат на работа с молба да му бъде съобщена датата, на която следва да се яви на работа. Еднократно отправеното изявление на работника обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му място; до изпълнение на съответните за длъжността трудови функции. Разбирането, че изявеното от работника желание да бъде възстановен на заеманата длъжност следва да е подкрепено с физическото му присъствие на работното място през целия работен ден и през целия процесен период при спазване на работното време е неправилно. Добросъвестното упражняване на трудовите права и задължения не налага работник, който не е започнал изпълнението на трудовите си функции да бъде на разположение на работодателя. Тъкмо обратното – добросъвестността налага работодателят, до когото е достигнало волеизявлението на работника за намерение да заеме длъжността, на която е възстановен да го допусне незабавно до изпълнението и или да стори това в разумен срок, съобразно спецификата на работата. Предвид изложеното, когато са установени фактите за изразено изрично желание на служителя да започне изпълнение на трудовите си задължения, обективирано с явяването му на работа или подаване на молба за това и отказът на работодателят да го допусне до работата му, то искът е основателен за периода от явяването му до фактическото му допускане до работа. В практиката си ВКС приема, че фактът на недопускането следва да бъде преценяван във всеки конкретен случай в зависимост от характера на трудовите функции за изпълняваната длъжност. В случая работодателят в периода 01.09.2023г.-12.10.2023г. е препятствал ищецът да изпълнява работата си с бездействието си, непредоставяйки му условията, даващи възможност за изпълнение на работата. Недопускането може да бъде изразено не само във физическо препятстване да се изпълнява съответната работа, но и в бездействие, което пречи на служителя да започне реалното изпълнение на работата си; в непредоставяне на възможност за изпълнение на работата. Следва да бъдат разграничени случаите, когато за изпълнение на трудовите функции за работа на възстановения работник е достатъчно той да бъде допуснат до работното си място – да му се предостави възможност свободно да заеме работното си място и да се включи в трудовия процес, от хипотезите на недопускане до работа на преподавател, комуто следва да бъдат предоставени условията, даващи възможност за изпълнение на работата съгласно Правилник за атестация, заетост, оценка на труда заплащане на преподавателите във ВУМ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 17/2020 год., членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност. Съдът приема, че с издаване на Заповед № 20/2023 от 12.10.2023 год., работодателят индиректно признава, че в периода 01.09.2023г.-12.10.2023г. не е осигурил на ищцата изпълнение на преподавателска дейност. Ако работодателят не прекрати трудовото правоотношение и не допуска работника да изпълнява длъжността с обяснението, че длъжността не съществува, той действа недобросъвестно - не отчита значимата за правоотношението промяна в структурата си, държи работника в неуредено положение и му дължи обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ /решение № 314 от 19.11.2012 г. по гр. д. № 307/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС/. По делото е доказано, че ищецът е възстановен на заемана преди уволнението му длъжност с влязло в сила съдебно решение; че е поискал да заеме длъжността, на която е възстановен, както и че не е допускан до работата си в периода от 01.09.2023г.-12.10.2023г.. Тези факти обуславят извод за основателност на предявената претенция по чл. 225, ал.3 КТ за този период. Съгласно приетите за безспорни факти, размерът на брутното трудово възнаграждение е 2083.04 лв. за. м. септември 2023г. и 937.35 лв. за м. октомври или общо 3020.39 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 04.09.2024 година. Установи се дължимост на главните вземания в общ размер на 3020.39 лева. За претендираната като обезщетение по чл.225, ал.3 КТ сума, лихва за забава се дължи от датата на поканата за нейното заплащане, тъй като от този момент ответникът е бил поставен в забава /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/. Безспорно е между страните, че липсва плащане на главниците, като ответникът е поканен да изпълни задължението си в едноседмичен срок от 11.12.2023г., поради което исковете с правно основание чл.86 ЗЗД са доказани по основание. Изчислени със софтуерен продукт „Апис финанси“ за претендирания период и в съответствие с падежите на главните вземания, обезщетението за забава възлиза на 299.25 лева, за разликата над тази сума до предявения размер от 349.34 лева претенцията подлежи на отхвърляне. На основание чл.242, ал.1 ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението относно присъдените суми за обезщетения за работа, ведно с дължимите лихви. За периода м.06.2023г. - м.08.2023г. искът е неоснователен, тъй като ищцата е била в платен отпуск и болничен, и съответно работодателят е изплатил възнаграждение за месеците 06; 07; 08.2023г.. Следователно ищцата не е претърпяла вреди в причинна връзка с недопускането, изразяващи се в неполучено брутно трудово възнаграждение за длъжността. По разноските: С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на адв. Б. П. К. от АК-•••••••••, с л.н. 1100001093, с адрес на кантората: гр. •••••••••, •••••••••••••, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната от нея на ищцата безплатна адвокатска помощ в настоящото производство в размер на 600 лева. В тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете следва да бъде възложена сумата 514 лева. При този изход на спора формулираното искане от ответната страна с правно основание чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 132.15 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни такси в общ размер на 170.82 лева /сбор от дължимите такси по всеки от кумулативно съединените искове – 120.82.лв. по иска по чл.225 КТ; 50 лв.- по иска по чл.86 ЗЗД/. Мотивиран от изложените съображения, ••••••енския районен съд