Решение № 6211 от 13.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 269/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение № 12911 от 16.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 45 660/2022 г. по опи-са на СРС, ГО, 163 състав са отхвърлени предявените от Л. С. А., ЕГН •••••••••• срещу „Български пощи“ ЕАД, ЕИК •••••••искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на със заповед № 39 от 01.07.2022 г., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.2 КТ, считано от 04.07.2022 г.; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „директор на Дирекция „Търговска дейност“ с код по НКПД и шифър по Класификатора на длъжностите в „Български пощи“ ЕАД – 112060006-002-1-0-7, както и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа след прекратяване на трудовото му правоотношение в размер на 18 050, 40 лева за периода: 04.07.2022 г. – 29.08.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, като неоснователни и недоказани. Със същия акт Л. С. А. е осъден да заплати на „Български пощи“ ЕАД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 360, 00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е обжалвано изцяло от ищеца Л. С. А., гр.София по отношение на първите два иска и относно третата претенция по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата 2 520, 88 лева за периода от 04.07.2022 г. до 89.08.2022 г. вкл. /съгласно уточнението, направено с молба от 09.03.2023 г./ – с твърдения, че същото е неправилно поради необоснованост, допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, които налагат неговата отмяна. Поддържа се и че неправилно съставът на СРС е приел, че уволнението на ищеца е законосъобразно, тъй като назначението с протокол № 3 от 03.05.2022 г. на ЗМПЕУ на г-н Б.Т. за изпълнителен директор е до провеждането на конкурс, а нормативната теория и правната практика не слага т знак за равенство между титуляр и изпълняващ длъжността; че прекратяването на мандата на предишния изпълнителен директор като последица влече преустановяване занапред на действието не само на договора за управление, но и на приетата и изпълняване до момента на прекратяването на пълномощията на г-н Д. бизнес програма, а в протокол № 3/03.05.2022 г. на ЗМПЕУ не е посочено изрично и че временно изпълняващият длъжността трябва да довърши бизнес плана на предишния изпълнителен директор, както и че, фактът, че г-н Теофанидис не е назначен за титулярен изпълнителен директор, а само за временно изпълняващ длъжността и то с ограничен и лимитиран срок на изпълнение на тези функции означава, че собственикът на „Български пощи“ ЕАД не желае да се обвърже с постигането на конкретни бизнес цели и решаването на бизнес задачи чрез разработването на конкретна бизнес програма и план на действие, които да бъдат постигнати в рамките на един пълен управленско мандат, съотв. че управленските функции на г-н Теофанидис са ограничени единствено до провеждане и решаване на текущи икономически и управленски задачи, които не са свързани с постигането и реализирането на конкретна бизнес задача и бизнес показатели на дружеството или поне такива, касаещи календарната 2022 г. Наведени са доводи, че дори да се приеме, че такива задължения са му вменени, уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ предполага действащ договор за управление с одобрена бизнес програма и бизнес задачи за периода от сключване на договора за управление занапред, т.е. уволнението може да бъде извършено на основание одобрена и действаща бизнес програма и набелязани бизнес задачи, които към момента на уволнението трябва реално да са започнали да действат, а не началото на действието му да е отложено във времето, както в случая – последните са одобрени от ЗВПЕУ на 27.07.2022 г., след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Релевирани са аргументи и че извършеното уволнение е незаконосъобразно поради липсата на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326, ал.2 КТ, както и поради неспазване на изискуемата се от КТ писмена форма на предизвестието, която е условие за действителността му. Моли въззивния съд да уважи жалбата и след като отмени решението на СРС в атакуваната част – да постанови друго такова по съществото на спора, с което да признае уволнението, извършено със заповед № 39/01.07.2022 г. за незаконно на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, да възстанови Л. С. А. на заеманата преди уволнението длъжност – „директор на Дирекция „Търговска дейност“ с код по НКПД и шифър по Класификатора на длъжностите в „Български пощи“ ЕАД – 11206006-002-1-0-7 на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, както и да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за оставане без работа след прекратяване на трудовото му правоотношение в размер на 2 520, 88 лева за периода: 04.07.2022 г. – 28.08.2022 г. вкл. на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ. Претендира и присъждането на разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата – „Български пощи“ ЕАД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва в цялост като са инвокирани съображения за неоснователност и необоснованост на същата и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция. Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК. Преценявайки събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема следното: Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца Л. С. А., извършено на основание чл.328, ал.2 КТ – поради сключване на договор за управление от 10.05.2022 г., която е изпълнявал по безсрочно трудово правоотношение при ответника, със заповед № 39/01.07.2022 г. на главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД Б.Т.; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Дирекция „Търговска дейност“ и за осъждане на ответника да му заплати сумата 18 050, 40 лева – обезщетение за оставане на същия без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 04.07.2022 г. до 29.08.2022 г. /молба за уточнение от 17.10.2022 г./, ведно със законната от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане и направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че уволнението на ищеца е незаконно, тъй като ищецът Л. С. А. е работил на различни позиции в ответното дружество, считано от 09.06.2020 г., като съгласно допълнително споразумение № 46 от 15.04.2022 г. към трудов договор № 20/09.06.2020 г. е преназначен на длъжността „директор на Дирекция „Търговска дейност“ с код по НКПД и шифър по Класификатора на длъжностите в „Български пощи“ ЕАД – 11206006-002-1-0-7 за неопределено време, както и че на 01.07.2022 г. му е била връчена заповед № 39/01.07.2022 г., с която на основание чл.328, ал.2 КТ във връзка с договор за управление от 10.05.2022 г. и договор за възлагане на управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено, считано от 04.07.2022 г. Релевирани са твърдения, че не са налице материалноправни предпоставки на основанието по чл.328, ал.2 КТ, тъй като към датата на прекратяване на трудовия договор на ищеца – 04.07.2022 г. Б.Т. е временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор, а не титуляр, предвид това че с протокол № 3/03.05.2022 г. на заместник министър-председателя по ефективно управление /ЗМПЕУ/, упражняващ правата на Държавата като едноличен собственик на капитала на „Български пощи“ ЕАД съгласно разпореждане № 5/22.12.2021 г. на Министерски съвет, изрично е посочено, че назначаването на Б.Т. е до провеждане на конкурс, което е отразено и в партидата на ответното предприятие в ТРРЮЛНЦ относно мандата на Съвета на директорите на 10.05.2022 г., какъвто конкурс е бил обявен с протокол № 14/01.08.2022 г. от ЗМПЕФ. Поддържа се и че съгласно константната практика на ВКС в обема на правомощията на временно изпълняващия длъжността управител на дружеството не влиза възможността той да сформира свой екип и да упражнява правото по чл.328, ал.2 КТ по отношение на ръководния състав на същото, независимо че му е делегирана дисциплинарна власт по отношение на персонала и възможност да сключва, изменя и прекратява трудови договори. Като друго основание за незаконосъобразност на извършеното уволнение е посочено липсата на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, въпреки изричното му посочване в нормата на чл.328, ал.2 КТ; че писмената форма на предизвестието е условие за неговата действителност, както и че макар да е налице законова възможност да прекратяване на договора и преди да изтече срокът на предизвестието при заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие, тя не дерогира задължението на работодателя за отправяне на предизвестие, каквото в случая не е отправяно. Като аргумент за поддържаното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца в нарушение на разпоредбите на КТ е посочена и липсата на отразяване в заповедта за прекратяване предизвестието от 30 дни на какво основание е отправено – на основание чл.326, ал.2 КТ или на друго основание. В подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор „Български пощи“ ЕАД е оспорил изцяло заявените срещу него претенции като неоснователни и недоказани. Ивокирани са твърдения, че процесното прекратяване на трудовото правоотношение на Л. С. А. по реда на чл.328, ал.2 КТ не е незаконосъобразно, тъй като в случая е сключен договор за управление на дружеството на 10.05.2022 г. между заместник министър- председателя по ефективно управление /ЗМПЕУ/ и Б.Т., чрез който е възложено управлението на стопанската дейност на „Български пощи“ ЕАД до провеждането на конкурс, който договор вменява като задължение в чл.4, т.3 на главния изпълнителен директор да изготвя и представя на ЗМПЕУ за одобрение бизнес програма при спазване на законовите изисквания и в съответствие с действащите вътрешни правила и политики в срок до 3 месеца от сключване на договора, каквито са били представени с докладна записка от 13.07.2022 г., одобрени с решения на Съвета на директорите и на ЗМПЕУ – от 27.07.2022 г., с което се установява правото на назначения главен изпълнителен директор да си подбере ръководен екип за осъществяване на поставената бизнес задача. Във връзка с последното се позовава и на практика на ВКС по гр.д.№ 3105/2017 г. на ІІІ ГО решение, като са наведени и доводи, че са налице и останалите елементи на основанието по чл.328, ал.2 КТ, в т.ч. и че длъжността на ищеца е ръководна – пряко подчинена на главния изпълнителен директор. При условията на евентуалност е наведено възражение за прихващане между претендирано с исковата молба обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и изплатеното на ищеца през м.07.2022 г. обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 2 948, 40 лева за неспазен срок на предизвестието от 30 дни. Безспорно е в производството, което се установява и от представените по него заверено копие от допълнително споразумение № 46 от 15.04.2022 г. към трудов договор № 20/09.06.2022 г., че между страните в процеса е съществувало трудово правоотношение по договор за неопределено време, по силата на което ищецът Л. С. А. е изпълнявал длъжността „директор на Дирекция „Търговска дейност““, код по НКПД и шифър по Класификатора на длъжностите в „Български пощи“ ЕАД – 11206006-002-1-0-7, с място на работа: Централно управление на „Български пощи“ ЕАД, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 835, 00 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 2, 4 %. Съгласно договореното в колективния трудов договор на „Български пощи“ ЕАД от 29.06.2022 г. – чл.88, ал.2, т.7 и чл.90, ал.1, на работниците и служителите пропорционално на отработеното време се заплащат месечни средства за порцион/ваучери, като в производството пред първоинстанционния съд е прието за безспорно, че за 2022 г. месечният размер на ваучерите за храна са на стойност 60, 00 лева. С удостоверение от 07.07.2022 г. длъжностното лице, водещо регистъра на присъединилите се към Колективния трудов договор, в сила от 01.06.2022 г., е удостоверило, че съгласно § 3, т.3.5 от ЗР на КТД Л. С. А. се ползва от правата по него. Не е спорно и че трудово правоотношение на Л. С. А. е било прекратено със заповед № 39 от 01.07.2022 г. на главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД г-н Б.Т. на основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 04.07.2022 г., както и че тази заповед е връчена на ищеца на същата дата срещу подпис. От представеното по делото заверено копие от този акт е видно, че като причина за прекратяването на трудовия договор на ищеца е посочено: във връзка с договор за управление от 10.05.2022 г. и договор за възлагане на управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД от 10.05.2022 г., като в нея се съдържа и нареждане за изплащане на обезщетения на ищеца по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 30 дни. Съгласно разпореждане № 5 от 22.12.2021 г. на Министерски съвет на Република България на основание чл.13 от Закона за публичните предприятия заместник министър- председателят по ефективното управление /ЗМПЕУ/ е определен да упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български пощи“ ЕАД, гр.София. От приетия протокол № 1/03.05.2022 г. на ЗМПЕУ К.К., действаща в качеството си на орган, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български пощи“ ЕАД, гр.София, се констатира, че със същия е взето решение за освобождаване на Деян С. Д. като член на Съвета на директорите на „Български пощи“ ЕАД и за прекратяване на сключения с него договор № ВД-32/03.02.2021 г. за възлагане на управлението на дружеството по взаимно съгласие на основание чл.9, ал.1 от него, считано от датата на протокола. В т.ІІ от разглежданото доказателство е инкорпорирано решение за избор и назначаване за председател на Съвета на директорите на „Български пощи“ ЕАД, гр.София до провеждането на конкурс на Б.Д.Т., считано от датата на протокола. По искане на ответното дружество са приети и заверени копия от два договора за възлагане на управлението, неоспорени в процеса. От договор за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала от 10.05.2022 г., подписан между ЗМПЕУ К.К., като орган, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български пощи“ ЕАД и Б.Д.Т., като член на Съвета на директорите на дружеството, наричан Директор, се установява, че със същия е възложено, а Б.Д.Т. е приел да управлява и представлява дружеството в рамките на предвидените му пълномощия в съответствие с действащото законодателство, устава на дружеството, решенията на ЗМПЕУ и условията на този договор – чл.1, както и че договорът е сключен за срок от 3 години или до провеждането на конкурсна процедура, което от двете събития настъпи по-рано – чл.2. В чл.3, т.3 е предвидено, че заместник министър-председателят по ефективното управление одобрява бизнес програмата на дружеството, отговаряща на изискванията на чл.58 – 59 от ППЗПП и нейните актуализации, съответно възлага такива по реда на чл.59, ал.3 ППЗПП, а в т.4 – и че има право да търси отговорност от директора за изпълнение на задълженията му по договора. В чл.4, т.1 от този акт е установено, че директорът /съвместно с останалите членове на Съвета на директорите/ е длъжен да осъществява ефективно управление на стопанската дейност на дружеството в съответствие с действащото законодателство, като осигурява изпълнението на одобрената бизнес програма по чл.3, т.3, а в чл.4, т.3 – да изготвя и представя на ЗМПЕУ за одобрение бизнес програми при спазване на законовите изисквания и в съответствие с действащите вътрешни правила и политики, приети по реда на чл.57, ал.6 ППЗПП в срок до 3 месеца от сключването на договора и да представи актуализация на програмата до 30 януари на всяка следваща календарна година. Съгласно чл.4, т.4 – директорът е длъжен да представя на ЗМПЕУ в 30-дневен срок след изтичане на всяко финансово тримесечие и до 25 април на следващата финансова година писмен отчет за работата си – за резултатите от изпълнението на бизнес програмата на дружеството по чл.3, т.3, за финансовото и икономическото състояние на дружеството, за съществуващите проблеми и мерки за тяхното решаване. На 10.05.2022 г. между Л.П.А. – председател на Съвета на директорите на „Български пощи“ ЕАД, наричан доверител и Б.Д.Т., като изпълнителен член на Съвета на директорите на дружеството – Главен изпълнителен директор, наричан довереник, като са взели предвид решения по т.1 и т.2 от Протокол № 1/03.05.2022 г. от заседание на Съвета на директорите на дружеството, чл.12, т.5 и чл.17 от устава на същото и чл.244, ал.7 ТЗ, са сключили договор за възлагане на управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД с предмет: доверителят възлага, а довереникът приема да управлява и представлява ЕАД с държавно участие „Български пощи“ ЕАД, да организира, ръководи и контролира оперативно дейността му съобразно действащото законодателство, устава на дружеството, решенията на едноличния собственик на капитала и на Съвета на директорите – чл.1. Договорът е за срока, определен на довереника като член на Съвета на директорите на „Български пощи“ ЕАД – чл.12. Съгласно публичните данни от ТРРЮЛНС по партидата на „Български пощи“ ЕАД Б.Д.Т. е вписан като законен представител и член на Съвета на директорите на това дружество на 10.05.2022 г. С докладна записка с рег.№ 90-01-105 от 13.07.2022 г. главният изпълнителен директор на “Български пощи“ ЕАД Б.Т. във връзка с финализиране на работата по разработването на бизнес програмата за 2022 г. – 2024 г. и в съответствие с изискванията на ППЗПП е предоставил на Съвета на директорите на дружеството проект за бизнес програма за 2022 г. – 2024 г., вкл. и бизнес план на 2022 г., които са били приети с решение по т.3 от протокол № 11 от заседание на Съвета на директорите на „Български пощи“ ЕАД, проведено на 13.07.2022 г., съгласно ангажирания в производството препис-извлечение от същия. С решение по протокол № 12 от 27.07.2022 г. заместник министър-председателят по ефективното управление К.К., в качеството й на орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български пощи“ ЕАД, гр.София, във връзка с писмо на главния изпълнителен директор на дружеството с вх.№ 11.00-347/14.07.2022 г. и получените препис-извлечение от Протокол № 11 от 13.07.2022 г. от заседание на Съвета на директорите и приетите на него бизнес програма за 2022 г. – 2024 г. и бизнес план на 2022 г., с отразената техническа редакция в графичното представяне на данните с писмо към вх.№ 11.00-347/27.07.2022 г., както и полученото с писмо от 26.07.2022 г. положително становище на Агенцията за публични предприятия и контрол на основание протоколно решение на изпълнителния съвет на същата – № 6925/26.07.2022 г., е одобрила бизнес програмата на „Български пощи“ ЕАД за периода 2022 г. – 2024 г. и бизнес план на дружеството за 2022 г. Безспорно е в производството, че ищецът в качеството му на „директор на Дирекция „Търговска дейност““ е бил част от ръководството на предприятието, което е видно и от представената по делото длъжностна характеристика за тази длъжност, в която като отговорности и задължения на длъжността са посочени: организира, ръководи и координира процесите по комуникация на услугите и дейностите, предоставяне от дружеството чрез подбор на съответен комуникационен канал, рекламни средства и послания, поддържане на обратна връзка с клиентите на същото, оценка на постъпила информация и генериране на бизнес решения на базата на пазарни сигнали; организира, ръководи и координира продажбите на услуги и дейности, предоставяни чрез ресурсите на „Български пощи“ ЕАД и взаимоотношенията с клиентите на дружеството; организира, ръководи и координира проучвания на опита на други пощенски администрации относно поддържане, разширяване и подобряване комуникационните канали за информиране, рекламиране и обратна връзка с клиенти; разкрива потенциални възможности за обхващане на нови пазарни ниши и разширяване пазарния дял от предоставяне на пощенски услуги и дейности; участва в разработването, изменението и допълнението на нормативната база, специфична за дейността на „Български пощи“ ЕАД; организира и координира разработването и реализирането на планове за подобряване взаимоотношенията с клиентите на дружеството; координира разработването на плановете за осъществяване на дейности по комуникация на продукти и услуги, на задания за провеждане на меркетингови проучвания, изработване на рекламни материали, организиране на комуникационни канали и др.; на корпоративни маркетингови стратегии по профил клиенти и/или услуги; стандарти за комуникация на съответните нива и/или звена по предоставяне на услугите, на плановете за увеличаване на продажбите на услуги и дейности; анализира информация за нива на продажбите и пазарната информация на пощенския бизнес; осъществява методическо ръководство, изготвя указания до структурните звена на „Български пощи“ ЕАД; съвместно с другите дирекции разработва дългосрочните, средносрочните и годишни програми и планове за развитие дейността на дружеството. Длъжността е пряко подчинена на главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД. Предвид изложеното длъжността „директор на Дирекция „Търговска дейност““ е на ръководен служител, който ръководи звено, от работата на което пряко зависи постигането на икономическите показатели на ответното дружество, които следва да бъдат реализирани. В производството е признато за безспорно между страните, че нетното трудово възнаграждение на ищеца за м.06.2022 г. е на стойност 2 959, 88 лева. Съгласно данните от регистрационна карта на Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – Средец ищецът Л. С. А. на 11.07.2022 г. е бил регистриран като търсещо работа лице, а от неоспорения трудов договор № 30/29.08.2022 г. се констатира, че считано от 29.08.2022 г. г-н Л. С. А. е постъпил на работа в „Български пощи“ ЕАД на длъжността „заместник-изпълнителен директор“ по договор за неопределен срок. Не се спори между страните, което се установява и от представеното заверено копие от този акт, че с протокол № 14 от 01.08.2022 г. К.К., в качеството й на орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български пощи“ ЕАД на основание чл.21 ЗПП, чл.37, ал.2 и ал.4 от ППЗПП и чл.232а от ТЗ е взела решение за обявяване на конкурс за избор на 5 членове на Съвета на директорите на „Български пощи“ ЕАД, гр.София – представители на Държавата, като е определила критериите за подбор на кандидатите в конкурса и методиката за оценяването. При така приетото от фактическа страна настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована неоснователността на заявените искове по реда на чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за периода от 04.07.2022 г. – 28.08.2022 г. вкл. в размер на 2 520, 88 лева /предмет на инстанционния контрол/, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение към същите въззивният съд във връзка с релевираните в жалбата доводи намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения: Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че в дадения казус се е осъществила кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ, обуславящи нейното приложение. С визираната норма е предвидено, че служителите от ръководството на предприятието, чиято легална дефиниция е дадена в § 1, т.3 от ДР на КТ, могат да бъдат уволнявани с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ поради сключването на договор за управление на предприятието, след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от девет месеца. Правото да упражни това специфично по цел основание за прекратяване на трудовите правоотношения на ограничен кръг от служители, принадлежи на управител, с който е сключен договор за възлагане на управлението на предприятието в посочения от законодателя срок, в случая започнал да тече от 10.05.2022 г. Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че главният изпълнителен директор г-н Б.Т., с когото е сключен договор за възлагане на управлението, е временно изпълняващ длъжността и като такъв няма права по чл.328, ал.2 КТ, тъй като управленческите му функции са били ограничени единствено до провеждане на конкурс и решаване на текущи икономически и управленски задачи. Фактическият състав на основанието по чл.328, ал.2 КТ възниква и при сключен договор за управление за по-кратък срок или с оглед настъпване на бъдещо събитие, предвидено като основание за прекратяване на гражданския договор с управителя. Предметното съдържание на този договор, както и срокът на действието му се определят свободно от страните, освен при наличието на нормативна уредба със задължителен характер, която следва да бъде съобразена. От сключените на 10.05.2022 г. договори, с които на Б.Т. е възложено и последният е приел да управлява и представлява ответното дружество, е видно, че правомощията на същия не са ограничени само до извършването на действия по провеждането на конкурс и решаването на текущи управленски и икономически задачи, както неправилно приема жалбоподателят, а са в пълен обем, с оглед на което същият разполага с потестативното право по чл.328, ал.2 КТ. От друга страна, нито общото трудово законодателство, нито приложимите специални норми в конкретната област, не предвиждат изключване на специалното уволнително основание по чл.328, ал.2 КТ за ръководители, чийто договор за управление е сключен за по-малък срок и/или е в зависимост от настъпване на определено условие /например – до провеждане на конкурс за нов управител/, в който смисъл е и решение № 259/20.12.2017 г. по гр.д.№ 1 235/2017 г. на ВКС, ІV ГО. Ирелевантно към законността на атакуваното прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя-ищец е обстоятелството дали е спазен или не срокът на предизвестие. Неспазването на този срок е основание единствено за възникване в полза на служителя на правото на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, каквото в дадения казус е заплатено на Л. А.. Наведените с въззивната жалба доводи във връзка с бизнес плана и бизнес програмата на лицето, на които е възложено управлението на ответното дружество, не следва да бъдат разглеждани, тъй като същите не са били релевирани в исковата молба като обстоятелства относно твърдяната незаконност на атакуваното уволнение, очертаващи спорния предмет на делото. Само за пълнота на изложението следва да се добави, че дори да беше налице такава хипотеза, настоящият състав споделя обективираната в решение № 4/07.04.2022 г. по гр.д.№ 2 295/2021 г. на ВКС, ІV ГО практика, съгласно която предпоставките на чл.328, ал.2, изр.2 КТ не изискват започнатото изпълнение по сключения нов договор за управление в смисъла на разпоредбата да се свързва с изпълнението на конкретна бизнес програма или бизнес план. Такова допълнително условие за фактическия състав по чл.328, ал.2 КТ не произтича от закона. Неоснователността на иска за признаване за незаконно и отмяната на извършеното с заповед № 39/01.07.2022 г. прекратяване на трудовото правоотношение на Л. С. А., обуславя и неоснователността на заявените претенции по чл.344, ал.1, т.2 КТ относно възстановяването му на заеманата преди него длъжност „директор на Дирекция „Търговска дейност““ в „Български пощи“ ЕАД и по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода: 04.07.2022 г. – 28.08.2022 г. вкл. в размер на 2 520, 88 лева. Поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първо- инстанционния съд относно изхода от разглеждането на спора в обжалваната част, атакуваното решение в тази част като правилно следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски по производст- вото. На основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева. Воден от горното, Съдът