Решение № 998 от 9.7.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 395/2026 г.

Производството е по реда на чл.156 - чл.161 от ДОПК.

Образувано e по жалба на ЕТ „ТИМ - И. Николов“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано И. Г. Н., чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Балкански и партньори“, [ЕИК], чрез представляващият го адвокат Д. Г. Б., срещу Ревизионен акт № Р - 22002324002542 - 091 - 001 / 03.11.2025 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от М. Х. М. - Б., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р. Л. В. - на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, връчен по електронен път на 05.11.2025 г., потвърден изцяло с Решение № 71/ 20.01.2026 г. на Директора на Д „ОДОП“ – София, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, за ДОО, ЗО, УПФ в размер на 96 321.67 лв. На основание и по реда на чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/ са начислени лихви общо в размер на 43 881.03 лв.

В жалбата се твърди, че органите по приходите не са установили по безспорен начин липсата на реално извършени доставки, а изводът им се основава единствено на констатации относно доставчиците, без да е извършен анализ на действителното изпълнение на доставките към ревизираното лице. Според жалбата НАП е кредитирала единствено обстоятелства, неблагоприятни за жалбоподателя, като е игнорирала факта, че всички процесни фактури са надлежно издадени, включени са в дневниците за продажби на доставчиците и по тях е начислен ДДС, което според жалбоподателя представлява признание за извършените доставки. Поддържа се, че сведенията на управителите на дружествата-доставчици, че не помнят, не знаят или не са участвали в дейността на дружествата, не представляват доказателство за липса на доставки. Изтъква се, че никой от тях не заявява категорично, че процесните доставки не са извършени. Жалбоподателят счита, че дори да се приеме липса на представителна власт при подписване на част от документите, сделките следва да се считат потвърдени по реда на чл. 301 ТЗ, тъй като дружествата са издали фактурите, декларирали са ги пред НАП и не са се противопоставили на извършените действия. Поддържа се, че евентуални нарушения, извършени от доставчиците, не могат автоматично да обосноват отказ на право на приспадане на данъчен кредит на получателя, при липса на доказателства, че последният е знаел или е участвал в данъчна измама. Според жалбоподателя определените задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО са производни от отказа на данъчен кредит. Поради това, ако отпадне основанието за отказ на данъчния кредит, следва да отпаднат и всички допълнително определени данъчни и осигурителни задължения. Иска от съда да отмени като неправилен и незаконосъобразен Ревизионен акт № Р - 22002324002542 - 091 - 001 / 03.11.2025 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от М. Х. М. - Б., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р. Л. В. - на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение №71/ 20.01.2026 г. на Директора на Д „ОДОП“ – София. Претендира и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Димитров, който заявява, че поддържа жалбата и претендира за направените разноски по делото. Представя писмена защита по делото.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП се представлява от гл. юрисконсулт Атанасова. В хода по същество гл. юрисконсулт Атанасова моли съда да остави жалбата без уважение, тъй като от събраните по делото доказателства не са оборени констатациите в ревизионния акт. Претендира за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161 от ДОПК.

Софийска окръжна прокуратура – редовно призовани, не се представлява.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и приетите доказателства по делото, намира за установено следното:

От представената и приобщена като доказателство по делото преписка по издаване на оспорвания РА е видно, че със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-22002324002542-020- 001/27,05.2024 г., връчена на 07.06.2024 г. по електронен път, изменена със заповеди за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №Р-22002324002542-020-002/09.09.2024 г. и №Р- 22002324002542-020-003/08.10.2024 г., е възложено извършването на ревизия на И. Г. Н., осъществяващ дейност като ЕТ „ТИМ - И. Н.“ за определяне на задълженията за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г., за данък върху добавената стойност за периодите от 01.10.2019 г. до 31.03.2023 г., за фонд ДОО, фонд УПФ и за здравно осигуряване за самосигуряващото се лице за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. На основание чл. 34 от ДОПК й във връзка с образувано тълкувателно дело №2/2024 г. по описа на Върховния административен съд, ревизионното производство е спряно със заповед №Р-22002324002542-023-001/01.11.2024 г. и е възобновено със заповед №Р-22002324002542-143-001/01.07.2025 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-22002324002542- 092-001/05.09.2025 г. срещу който не е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Ревизията приключва с PA № Р-22002324002542-091-001/03.11.2025 г., с който са установени допълнителни задължения по ЗДЦС, ЗДДФЛ, за ДОО, 30, УПФ в размер на 96321,67 лв. и са начислени лихви в размер на 43881,03 лв.

Недоволен от установените му данъчни задължения с процесния ревизионен акт И. Г. Н. е обжалвал РА пред горестоящия административен орган.

Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” София с Решение № 71/20.01.2026 г. Потвърждава Ревизионен акт № Р-22002324002542-091- 001/03.11.2025 г., издаден от М. Х. М. - Б. - орган, възложил ревизията и Р. Л. В. - ръководител на ревизията в оспорената част на установените задължения за годишен данък по ЗДДФЛ от дейност като ЕТ за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и съответните лихви, в частта за определените задължения за осигурителни вноски за фонд ДОО и УПФ и за здравни вноски за периодите от 01,01.2019 г. до 31.12.2022 г. и съответните лихви, както и в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 10.2019 г., м.01.2020 г., м. 04.2020 г., м.05.2020 г., м. 06.2020 г., м. 07.2020 г., м. 09.2020 г., м. 10.2020 г., м. 11.2020 г., от м. 02.2021 г. до м. 11.2021 г„ м. 07.2022 г„ м. 09.2022 г„ м. 11.2022 г„ м. 01.2023 г„ м. 02.2023 г. и м. 03.2023 г. и съответните лихви.

От приетата ревизионна преписка се установява, че основен предмет на дейност на дружеството е извършване на услуги с пътно- строителна техника /изкопаване на основи, канали, насипи/, и др.. както и стопанисване на заведение за бързо хранене в [населено място]. Констатирано е, че разполага с необходимата техническа и кадрова обезпеченост.

С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 44 412.86 лв. по всички фактури, издадени от изброените по-горе дружества, на основание чл. 68, ал. 1. т. 1 и чл. 69. ал. 1 от ЗДДС с мотиви за липса на реални доставки на стоки и услуги и по данъчни периоди корекциите са както следва:

За м.102019г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 502.81 лв. по фактура №100000673/31.10.2019 г., издадена от „СИЛВЕСТЪР СТРОЙ“ ЕООД с предмет на доставка различни по вид резервни части - спирачен диск. комплект спирачно феродо. дискови спирачки, спирачен апарат, амортисьор шарнири. пистов ремък, подгревна свещ, реле и др. В приложена към жалбата справка е вписано, че същите са за товарач мини фадрома.

2. За данъчните периоди м. 01.2020 г., м. 04.2020. м. 06.2020 г.. м. 07.2020 г.. м. 09.2020 г.. м. 10.2020 г.. м. 11.2020 г.. м. 02.2021 г.. м. 03.2021 г., м. 04.2021 г.. м. 05.2021 г. и от м. 07.2021 г. до м. 11.2021 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 16 996.76 лв. по 34 фактури, издадени от ,.ШАЙН 555“ ЕООД. с предмет резервни части и ремонтни услуги на МПС /хидравлично масло, дюза. въздушна възглавница, маншони, алтернатори. амортисьори, накладки, воден радиатор, гуми. спирачна течност, ремъци, филтри, лагери и др. авточасти, ремонт на втулки и клинове, подмяна на хидравличен маркуч на комбиниран багер, основен ремонт валяк, автотенекеджийски и бояджийски услуги, услуги с комбиниран багер и с мини челен товарач, извозване на строителни отпадъци, полагане на тръби, изграждане на ревизионни шахти/. В приложена към жалбата справка са вписани обектите, на които са извършените услуги и клиентите на жалбоподателя.

3. За м. 05.2020 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 301.00 лв. по фактура №0100000244/26.05.2020 г.. издадена от ..АЛЕКС ИВ“ ЕООД. с предмет висящ лагер кардан, спирачен цилиндър и предни дискове. В приложена към жалбата справка е вписано, че същите са за товарач KOMATSU.

4. За данъчните периоди м. 10.2020 г.. м. 11.2020 г. и м. 02.2021 г. не е признато право на данъчен кредит в размер на 5 882.00 лв. по 5 фактури, издадени от ..КЛУБ БИЛД“ ЕООД. с предмет хранителни стоки, резервни части /алтернатор. водна помпа, горивна система, управление/ и извозване на земни маси. В приложена към жалбата справка е вписан обектът, от който са извозени земните маси и ремонтираните МПС.

5. За м. 03.2021 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 340.00 лв. по фактури №0000000038/25.03.2021 г. и №0000000051/30.03.2021 г. /фактура №1000000011/11.03.2021 г. на стойност 7 800.00 лв. и ДДС в размер на 1 560.00 лв. не е коментирана в РА/. издадени от „ШАЙН 8888“ ЕООД. с предмет услуга с валяк и извозване на земни маси.

6. За данъчни периоди м. 04.2021 г. и м. 05.2021 г. не е признато право на данъчен кредит в размер на 700.58 лв. по фактури №8000000115/14.04.2021 г. и №8000000121/17.05.2021 г.. издадени от ..КАЛИНА ФИЛМ“ ЕООД. с предмет доставка на месо /свинска плешка и джолан, пилешка пържола, бут и филе/ и зеленчуци /домати, краставици, картофи, чушки, тиквички/.

7. За м. 06.2021 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 500.32 лв. по фактура №0300000022/16.06.2021 г.. издадена от „АНТЬН ТРАНС 2008“ ЕООД. с предмет доставка на зеленчуци /домат, краставици, зеле. марков. айсберг, пипер, тиквички, зелен лук. салата/ и месо /свинско и пилешко/.

8. За данъчни периоди м. 07.2021 г., м. 08.2021 г., м. 09.2021 г. и м. 10.2021 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 102,20 лв. по 4 фактури, издадени от „МД КАП ЕУРОПЕ“ ЕООД за доставка на зеленчуци /домати, краставици, пипер. зеле/.

9. За м. 07.2022 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 070.00 лв. по фактури №0000065522/23.06.2022 г. и №0000065526/30.06.2022 г„ издадени от „ДА ПЛЕЪР“ ЕООД за доставка и монтаж на ПВЦ шахти и услуга с багер. В приложена към жалбата справка е посочен обектът, на който са монтирани шахтите и са извършени услугите, както и клиента на жалбоподателя.

10. За м. 09.2022 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 450,83 лв. по фактура №0000000026/30.09.2022 г„ издадена от „ДЕТЕЛИНА ТРУП 3“ ЕООД с предмет доставка на зеленчуци.

11. За м. 11.2022 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 101.00 лв. по фактура №0200000046/25.11.2022 г„ издадена от ЛБ ТРУП“ ЕООД за доставка на домати и картофи.

12. За м. 11.2022 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 448.87 лв. по фактура №0100000053/18.11.2022 г„ издадена от „СПАРК ГРУП 25“ ЕООД с предмет извозване на земна маса и услуга с багер, В приложената към жалбата справка е посочено, че от този доставчик са закупени зеленчуци.

13. За данъчни периоди м. 07.2022 г„ м. 09.2022. м. 11.2022 г. и м. 02.2023 г. не е признато право на данъчен кредит в размер на 6 151.67 лв. по 7 фактури, издадени от „ИВАНОВ ГРУП 2022“ ЕООД. с предмет услуга с багер, полагане и доставка на тръби, монтаж на бетонни шахти, полагане на канал, земна маса. краставици и розов домат. В приложена към жалбата справка е вписан обектът, на който са извършени монтажни услуги и клиенти на жалбоподателя.

14. За данъчни периоди м. 11.2022 г. и м. 03.2023 г. не е признато право на данъчен кредит в размер на 2 542.75 лв. по 3 фактури, издадени от „КЛУБ БИЛД 25“ ЕООД. с предмет доставка и монтаж на ПВЦ. извозване на земна маса и услуга с багер. В приложена към жалбата справка е вписан обектът, на който са извършени услугите и клиент на жалбоподателя.

15.За данъчни периоди м. 01.2023 г. и м. 02.2023 не е признато право на данъчен кредит в размер на 4 045.69 лв. по 3 фактури, издадени от „ЕЪР ЕКСПОРТ“ ЕООД, с предмет на доставка услуга с багер, полагане на канал, монтаж бетонни шахти, извозване на земна маса. Към жалбата е приложена справка, в която е конкретизиран обектът, на който са извършени услугите и клиента на жалбоподателя.

16. За м. 01.2023 г. не е признато право на данъчен кредит в размер на 276.38 лв. по фактура №0200009532/13.01.2023 г„ издадена от „ШАЙН 555 СЕРВИЗ“ ЕООД за доставка на домати, краставици и картофи.

Въз основа на установените факти и обстоятелства органите по приходите са формирали извод, че процесиите фактури не документират действително осъществени доставки по см. на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Посочено е, че липсва информация как е определена стойността на услугите, кога е възникнало данъчното събитие, и от кого са извършени фактурираните дейности. Наведени са Доводи, че дружество е следвало или е било длъжно да знае, че участва в привидни сделки и само се е поставило в положение на недобросъвестно данъчнозадължено лице. което не е предприело всички разумни мерки, за да се увери, че не участва в схема за злоупотреба с ДДС. Поради това на основание чл. 68. ал. 1, т. 1 и чл. 69. ал. 1 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в оспорвания размер.

В частта на облагането по ЗДДФЛ е отбелязано, че съгласно чл. 26. ал. 1 от с. з. облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.

Процесните задължения по ЗДДФЛ произтичат от увеличение на декларираните финансови резултати за 2019 г„ 2020 г.. 2021 г. и 2022 г. на основание чл. 26. т. 2 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Понятието „документална обоснованост" е дефинирано в чл. 10 от ЗКПО. По силата на ал. 1 от същата правна норма, счетоводен разход се признава за данъчни цели. когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/. отразяващ вярно стопанската операция. Последното означава съдържанието на документа да съответства на фактическата обстановка, което в процесния случай според органите по приходите не е доказано.

Установено е, че фактурите, издадени от изброените по-горе доставчици са отразени в счетоводството на ЕТ по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и по сметка 601 „Разходи за мателиали“ и участват при формиране на финансовите резултати за ревизираните години. Във връзка с отразените в частта по ЗДДС обстоятелства и възприетата теза за липса на доставки на стоки и услуги по спорните фактури, ревизиращите органи са приели, че осчетоводените разходи от ЕТ във връзка с тези доставки не са документално обосновани, което е основание за приложение на чл. 26. т. 2 от ЗКПО. във връзка с чл. 10, ал. 1 от същия закон.

През 2019 г. по дебита на сметка 601 са осчетоводени разходи в размер на 7 246.22 лв. по фактури, издадени от „ШАЙН 555“ ЕООД и от „СИЛВЪР СТРОЙ“ ЕООД, а по дебита на сметка 602 са осчетоводени разходи на стойност 1 759.57 лв., по фактури от „ШАЙН 555“ ЕООД /подробно описани на стр. 7 в РД с номер, дата и стойност, предмет на доставка и доставчик/. След корекцията е формиран облагаем доход на ЕТ в размер на 11 012.98 лв. Същият е намален с дължимите осигурителни и здравни вноски в размер на 3 447,06 лв. и е определена годишна данъчна о чл. 28. ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 7 565,92 лв. и данък 1 134.00 лв. За ето му в срок е начислена лихва 708,23 лв.

През 2020 г. по сметка 601 са осчетоводени разходи в размер на 31 697,05 лв. по издадени от „ШАЙН 555“ ЕООД. от „КЛУБ БИЛД“ ЕООД и от „АЛЕКС ИВ“ ЕООД. а по дебита на сметка 602 са осчетоводени разходи на стойност 9 300.00 лв., по фактури от „ШАЙН 555“ ЕООД /описани на стр. 9-10 в РД/. След корекцията е определен облагаем доход на ЕТ в размер на 46 135,40 лв. Същият е намален с дължимите осигурителни и здравни вноски в размер на 11 268.00 лв. Определена е годишна данъчна основа по чл. 28. ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 34 867,40 лв. и данък 5 230,00 лв. При внесен данък 427.07 лв. е определено задължение за довнасяне 4 802,93 лв. и лихва 2 512,68 лв.

През 2021 г. по сметка 601 са осчетоводени разходи в размер на 2 500.00 лв. по фактура, издадена от „ШАЙН 555“ ЕООД и по дебита на сметка 602 са осчетоводени разходи в размер на 81 601,75 лв., по фактури, издадени от „ШАЙН 555“ ЕООД. „КЛУБ БИЛД“ ЕООД и от „ШАЙН 8888“ ЕООД /описани на стр. 12-13 в РД/. Отчетени са и разходи с отчетна стойност на закупените стоки от „КАЛИНА ФИЛМ“ ЕООД, „АНТЪН ТРАНС 2008“ ЕООД и „МД КАП ЕУРОПЕ“ ЕООД в общ размер на 11 515.50 лв. След корекцията е определен облагаем доход на ЕТ в размер на 97 986,87 лв.. намален с дължимите осигурителни и здравни вноски в размер на 11 268,00 лв. Определена е годишна данъчна основа по чл. 28. ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 86 718,87 лв. и данък 13 007.00 лв. За невнасянето му в срок е определена лихва 5 485.72 лв.

През 2022 г. по сметка 601 са осчетоводени разходи на стойност 5 000.00 лв. по фактура, издадена от „ИВАНОВ ТРУП 2022“ ЕООД и по дебита на сметка 602 разходи на стойност 40 651,26 лв. по фактури, издадени от „ДА ПЛЕЪР“ ЕООД. „ИВАНОВ ТРУП 2022“ ЕООД. КЛУБ БИЛД 25“ ЕООД и „СПАРК ТРУП 25“ ЕООД /описани на стр. 15 в РД/. След корекцията е изчислен облагаем доход на ЕТ в размер на 47 671,77 лв., намален с дължимите осигурителни и здравни вноски в размер на 10 915.16 лв. Определена е годишна данъчна основа по чл. 28. ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 36 756,61 лв. и данък 5 513,00 лв. За невнасянето му в срок е начислена лихва 1 726.80 лв.

Дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО, УПФ и здравни вноски за самоосигуряващи се лица за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. са определени въз основа на установените при ревизията доходи на ЕТ. подлежащи на облагане по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е задължен да се осигурява за фонд ДОО на основание чл. 4, ал. 1. т. 2 от КСО. за УПФ - ДЗПО на основание чл. 127 и чл. 157 от КСО и за здравно осигуряване на основание чл. 40. ал. 1, т. 2 от 330. На основание чл. 6. ал. 9 от КСО лицата по чл. 4. ал. 3, т. 1.2 и 4 дължат окончателни осигурителни вноски върху годишния осигурителен доход.

Дължимите окончателни вноски за фонд ДОО и УПФ - ДЗПО и за здравни вноски за съответната година са определени върху облагаем доход от дейност като ЕТ. установен с РА.

На основание чл. 6. ал. 9 от КСО окончателната осигурителна вноска за фонд ДОО се дължи върху годишния осигурителен доход. Процентът на изравнителната вноска за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. е 18.3%. Определено е задължение за фонд ДОО за 2019 г. в размер на 2 015.37 лв.. за 2020 г. - 6 588,00 лв„ за 2021 г. - 6 588,00 лв. и за 2022 г. - 6 381.71 лв. При декларирани и внесени задължения за фонд ДОО в по-малки размери са установени осигурителни задължения за довнасяне за 2019 г. в размер на 785,61лв. и лихви 490,65лв. и за 2020 г. - 5 248,44лв. и лихви 2 745,71 лв., за2021г.- 5 160,60лв. и лихви 2 176,49 лв. и за 2022 – 4 855,49лв. и лихви 1 520,85 лв.

Осигурителните вноски за УПФ - ДЗПО се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за фонд ДОО. Процентът на изравнителната вноска е 5%. Определено е задължение за УПФ - ДЗПО за самоосигуряващи се лица за 2019 г. в размер на 550.65 лв., за 2020 г. - 1 800.00 лв.. за 2021 г. - 1 800.00 лв. и за 2022 г. - 1743.63 лв. При декларирани и внесени задължения за УПФ - ДЗПО в по-малък размер са установени задължения за довнасяне за 2019 г. - 214,65 лв. и лихви 134.06 лв.. за 2020 г. - 1 434,00 лв. и лихви 750.19 лв.. за 2021 г. - 1 410.00 лв. и лихви 594,67 лв. и за 2022 г. - 1 326,63 лв. и лихви 415.53 лв.

За установения облагаем доход от дейност като ЕТ на ревизираното лице са определени задължения за здравни вноски за самоосигуряващи се лица за 2019 г. в размер на 881.04 лв., за 2020 г. - 2 880,00 лв.. за 2021 г. - 2 880.00 лв. и за 2022 г. - 2789,82 лв. При декларирани и внесени здравни вноски в по-малък размер, са установени задължения за довнасяне за 2019 г. - 343.44 лв. и лихви 214.49 лв.. за 2020 г. - 2 294.00 лв. и лихви 1 200.31 лв.. за 2021 г. - 2 256.00 лв. и лихви 951.47 лв. и за 2022 г. - 2 122.62 лв. и лихви 664.85 лв.

Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантни по делото факти е изготвено и прието заключение по назначена съдебно – счетоводна експертиза.

От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза се установява, че:

От извършената проверка се установи, че процесиите доставки са намерили отражение в счетоводството на ЕТ „ТИМ - И. Николов“, като са осчетоводени по съответни счетоводни сметки съобразно характера на доставките. Налице е проследимост между първичните счетоводни документи - данъчни фактури, и извършените счетоводни записвания в хронологичните регистри и аналитичните счетоводни справки. За три от процесиите фактури самите фактури не са приложени по делото, но за тях са налице счетоводни записвания в счетоводните регистри на жалбоподателя.

От извършената проверка се установи, че за преобладаващата част от процесиите фактури са налични документи за извършени плащания, като плащанията са осъществени основно в брой. За част от фактурите по делото не са приложени документи, въз основа на които вещото лице да установи по безспорен начин датата и начина на плащане. Тези обстоятелства са подробно отразени в констативната част и съответната таблица.

От извършената проверка се установи, че получените услуги и стоки са свързани с осъществяваната от ЕТ „ТИМ - И. Николов“ независима икономическа дейност. Строително-монтажните, транспортните, ремонтните и земноизкопните услуги са използвани при извършване на строителни дейности и земни работи, а резервните части, маслата и консумативите - при поддръжката и експлоатацията на използваните машини и транспортни средства. Хранителните продукти и хранителните стоки са свързани с дейността по обществено хранене. Получените доставки са използвани в стопанската дейност на предприятието и участват пряко или косвено при осъществяването на последващи облагаеми доставки.

От извършената проверка на оборотните ведомости се установи, че приходите на предприятието са формирани от два основни източника - продажба на стоки и продажба на услуги. За периода 2019 - 2022 г. е налице тенденция към увеличаване както на реализираните приходи, така и на начисления ДДС по продажбите. Размерът на приходите и начисления ДДС по години е подробно посочен в констативната част на експертизата.

От извършената проверка се установи, че през процесиите периоди ЕТ „ТИМ - И. Николов“ е разполагал със собствени дълготрайни материални активи, включително строителна техника, машини, съоръжения, транспортни средства и стопански инвентар. По данни от счетоводните регистри, Инвентарната книга и приложените регистрационни документи са установени багери, фадроми, валяци, товарни автомобили, транспортна техника, компютърна техника и друго оборудване, използвано в стопанската дейност на предприятието.

От извършената проверка на справките от НАП се установи, че през процесиите периоди ЕТ „ТИМ - И. Николов“ е разполагал с персонал, включващ работници и служители, заети в строителната дейност, земните работи, транспортната дейност и общественото хранене. Установени са длъжности като машинисти, оператори на строителна техника, общи работници, шофьори, готвачи, работници кухня, помощник- готвачи, касиери и други. Данните за конкретните лица и заеманите длъжности са подробно изложени в констативната част.

По отношение на доставчиците вещото лице извърши проверка единствено въз основа на представените по делото документи. По делото не са представени счетоводни регистри на доставчиците, които да позволяват установяване начина на осчетоводяване на процесиите фактури при тях.

От извършената проверка се установи, че процесиите фактури са осчетоводени като разходи за външни услуги, материали, резервни части, масла, консумативи и стоки съобразно характера на доставките. Разходите са намерили отражение в счетоводните регистри и са участвали при формирането на счетоводния финансов резултат за съответните отчетни периоди. Същите са намерили отражение и в подадените годишни данъчни декларации чрез отчетения счетоводен финансов резултат за съответните години.

От извършената проверка се установи, че процесиите разходи са отразени в счетоводството чрез съответни счетоводни записвания, въз основа на наличните първични счетоводни документи и са включени в счетоводните регистри и финансовите отчети на предприятието. Констатациите на вещото лице относно начина на счетоводното им отразяване са изложени подробно в отговорите по предходните въпроси.

При извършената проверка се установи, че за преобладаващата част от процесиите разходи са представени първични счетоводни документи - данъчни фактури. За три от процесиите доставки (фактура № 8000000115/14.04.2021 г. от „Калина Филм ', фактура № 1000000088/23.10.2020 г. от „Клуб Билд“ и фактура № 0200000412/28.10.2020 г. от „Шайн 555“) самите фактури не са приложени по делото, но същите са намерили отражение в счетоводните регистри на жалбоподателя. Вещото лице констатира липса на приложени първични счетоводни документи по делото единствено по отношение на посочените фактури.

От извършената проверка не се установиха сред процесиите фактури разходи, които по своя характер явно да не са свързани с осъществяваната от ЕТ „ТИМ - И. Николов“ независима икономическа дейност. Процесиите доставки са свързани със строителни дейности, земни работи, транспортни услуги, ремонт и поддръжка на техника и транспортни средства, доставка на резервни части, консумативи и хранителни продукти, като същите съответстват на характера на дейността, наличните активи и наетия персонал на предприятието през процесиите периоди.

В съдебно заседание вещото лице подържа заключението, но уточнява, че не е правила проверка в счетоводството на доставчиците, тъй като не и е известно къде се намират.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло така даденото заключение, като обективно, компетентно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи от административната преписка и от събраните в хода на съдебното производство, всички приобщени като годни доказателства. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи: Относно компетентността на органа:

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от началник сектор, като орган, който е възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията. В настоящия случай, оспореният ревизионен акт е издаден от М. Х. М.-Б. в качеството й началник на сектор, възложил ревизията и Р. Л. В. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. При определяне компетентността на административния орган на първо място следва да се съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, предвиждаща че актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентна териториална дирекция и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 регламентираща, че компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. От представените по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че ревизираното лице ЕТ „ТИМ – И. НИКОЛОВ“ е местно юридическо лице със седалище [област], [населено място], [улица], а съобразно II, т. 2 от Приложение във връзка с чл. 40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите в случая компетентна ще се яви Териториална дирекция – София.

От представените по делото Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-22002324002542-020- 001/27.05.2024 г.. връчена на 07.06.2024 г. по електронен път, изменена със заповеди за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №Р-22002324002542-020-002/09.09.2024 г. и №Р- 22002324002542-020-003/08.10.2024 г.. е възложено извършването на ревизия на И. Г. Н., осъществяващ дейност като ЕТ „ТИМ - И. НИКОЛОВ“ за определяне на задълженията за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г., за данък върху добавената стойност за периодите от 01.10.2019 г. до 31.03.2023 г., за фонд ДОО. фонд УПФ и за здравно осигуряване за самосигуряващото се лице за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. На основание чл. 34 от ДОПК и във връзка с образувано тълкувателно дело №2/2024 г. по описа на Върховния административен съд. ревизионното производство е спряно със заповед №Р-22002324002542-023-001/01.11.2024 г. и е възобновено със заповед №Р-22002324002542-143-001/01.07.2025 г. Цитираните заповеди са издадени от М. Х. М.-Б.. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, оправомощена със Заповед №РД-01- 360/10.05.2024 г. на и. д. директор на ТД на НАП София и заповеди №3-ЦУ- 971 /10.05.2024 г. и №3-ЦУ-1083/23.05.2024 г. на зам. изпълнителния директор на НАП.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за отмяна на оспорения индивидуален административен акт на основание чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно формата:

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържа всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта, като са осъдени и възраженията, депозирани от страна на ревизираното лице досежно констатациите обективирани в ревизионния доклад съобразно изискването на чл. 120, ал. 2, изр. второ от ДОПК. В ревизионния акт се съдържат и разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, като е посочено и през кой орган и в какъв срок ревизионния акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва извод, че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с административнопроизводствените правила:

Правилата, свързани с издаването на ревизионния акт са нормативно установени в Глава петнадесета "Данъчно – осигурителен контрол", като съдът не констатира да са допуснати нарушения, които могат да бъдат определени като съществени, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и които да бъдат от такова естество, че да представляват отмяна на акта, респективно прогласяване на неговата нищожност.

Относно приложението на материалния закон съдът намира следното:

По отношение на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 - чл.9 от ЗДДС:

Спорът по делото на първо място се свежда до това, да се установи, дали незаконосъобразно приходните органи са отказали да бъде признато правото на данъчен кредит на ревизираното лице на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6/9 от ЗДДС, поради липса на реалност на извършените доставки на стоки и услуги, осъществени от доставчиците ,ШАЙН 8888“ ЕООД с [ЕИК]. „ШАЙН 555“ ЕООД с [ЕИК], ,КЛУБ БИЛД 25“ ЕООД с [ЕИК], „ЛБ ГРУП“ ЕООД с [ЕИК], „КАЛИНА ФИЛМ“ ЕООД с [ЕИК]. „АЛЕКС ИВ“ ЕООД с [ЕИК]. „ДА ПЛЕЪР“ ЕООД с [ЕИК], „ЕЪР ЕКСПОРТ“ ЕООД с [ЕИК]. „МД КАЛ ЕУРОПЕ“ ЕООД с [ЕИК]. „КЛУБ БИЛД“ ЕООД с [ЕИК]. „СПАРК ГРУП 25“ ЕООД с [ЕИК], „ДЕТЕЛИНА ГРУП 3“ ЕООД с [ЕИК] „ИВАНОВ ГРУП 2022“ ЕООД с [ЕИК], „АНТЪН ТРАНС 2008“ ЕООД с [ЕИК] и „СИЛВЕСТЪР СТРОЙ“ ЕООД с [ЕИК].

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставката на стоки е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право, а такава по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС е всяка движима вещ. Такова определение дава и чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, според която доставката на стоки е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Според чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8 от ЗДДС услуга е извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна от стока, от парите в обръщение и от чуждестранна валута, използвана като платежно средство. Облагаема според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършването й е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС. То възниква от датата, на която услугата е извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли. Едновременно с това настъпва и изискуемостта на данъка, а на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадане на данъка.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, след като е транспонирал по предвидения за това начин вече цитираната Директива, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е уредил правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоки или услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчика, регистриран по този закон.

След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС подлежи на упражняване пи условията по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице да притежава фактура, която е издадена в съответствие с изискването на чл. 114 – чл. 115 от ЗДДС, с посочен на отделен ред данък за доставка на услугите, по които същият се явява получател.

От представените по делото доказателства съдът намира, че остана недоказано твърдението на жалбоподателя за реално извършени услуги и получени стоки, както следва:

Фактури, по които самата фактура не е приложена по делото

По експертизата е отбелязано, че не са приложени копия от:

фактура № 8000000115/14.04.2021 г. от „Калина Филм“ ЕООД;

фактура № 1000000088/23.10.2020 г. от „Клуб Билд“ ЕООД;

фактура № 0200000412/28.10.2020 г. от „Шайн 555“ ЕООД.

По тези фактури липсата на представен първичен счетоводен документ съдът не може да провери реквизитите по чл. 114 ЗДДС, включително предмет, количество/вид, данъчна основа, ставка и размер на данъка. Не е достатъчно да има счетоводно записване, защото първичният документ е носителят на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, а регистърът е производен носител на информация от първичните документи.За тези фактури следва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал изпълнение на условието по чл. 71, т. 1 ЗДДС — притежаване на данъчен документ, съставен съгласно чл. 114 и 115 ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. Счетоводното отразяване в регистрите на жалбоподателя не замества липсващия първичен документ, тъй като текущото счетоводно отчитане се извършва въз основа на документална обоснованост на стопанските операции.

Фактури за хранителни продукти

Към тази група спадат фактурите от:

„Калина Филм“ ЕООД — № 8000000115/14.04.2021 г., № 8000000121/17.05.2021 г.;

„ЛБ Груп“ ЕООД — № 0200000046/25.11.2022 г.;

„МД Кап Еуропе“ ЕООД — № 1000000006/14.07.2021 г., № 0000000003/27.07.2021 г., № 0000000065/23.09.2021 г., № 0000000098/22.10.2021 г.;

„Антън Транс 2008“ ЕООД — № 0300000022/16.06.2021 г.;

„Детелина Груп 3“ ЕООД — № 0000000026/30.09.2022 г.;

„Иванов Груп 2022“ ЕООД — № 0200000224/28.02.2023 г.;

„Шайн 555 Сервиз“ ЕООД — № 0200009532/13.01.2023 г.;

според първоначалното описание — фактура № 1000000053/18.11.2022 г. от „Спарк Груп 25“ ЕООД.

По тези фактури счетоводното завеждане като „стоки/хранителни стоки“ и наличието на дейност по бързо хранене при жалбоподателя установяват възможна стопанска необходимост, но не доказват реално предаване именно от посочените доставчици. За стоките липсват достатъчни доказателства за произход, транспорт, място на товарене и разтоварване, лица, предали и приели стоката, складови или стокови разписки, количествени наличности и последващо изписване. При липса на такива данни не е установено данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Допълнително, когато във вътрешните материали по делото предметът на една и съща фактура е посочен противоречиво — например при фактура № 1000000053/18.11.2022 г. от „Спарк Груп 25“ ЕООД, описвана като „зеленчуци“, а в експертизата като „машиносмяна комбиниран багер, извозване на земна маса“ — това разколебава идентификацията на стопанската операция. Първичният счетоводен документ следва да съдържа предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Не се допуска счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки и несъществуващи разходи.

Фактури за резервни части, масла, гуми и консумативи

Към тази група спадат фактурите от:

„Алекс-Ив“ ЕООД — № 0100000244/26.05.2022 г.;

„Клуб Билд“ ЕООД — № 0100000224/27.11.2020 г., № 0100000240/30.11.2020 г.;

„Силвестър Строй“ ЕООД — № 1000000673/31.10.2019 г.;

„Шайн 555“ ЕООД — фактурите за гуми, масла, филтри, радиатори, помпи, накладки, алтернатори, хидравлично масло и други резервни части, включително № 0000012504/10.01.2020 г., № 0000012509/15.01.2020 г., № 0000012517/20.01.2020 г., № 0200000103/13.04.2020 г., № 0200000112/22.04.2020 г., № 0200000120/28.04.2020 г., № 0000012771/02.06.2020 г., № 0000012783/17.06.2020 г., № 0000012794/30.06.2020 г., № 0000012836/07.07.2020 г., № 0200000412/28.10.2020 г., № 0200000419/29.10.2020 г., № 0200000595/20.02.2021 г..

По тези фактури жалбоподателят е доказал наличие на техника и възможна нужда от части и масла, но не е доказал предаването на конкретните части от конкретните доставчици. Наличието на машини и автомобили при получателя не доказва автоматично, че доставчикът е имал наличност, че е индивидуализирал стоките, че ги е предал, че те са транспортирани и приети, нито че са вложени в конкретен актив. Правото на приспадане изисква обективни доказателства за действително доставяне от данъчнозадължено лице, а не само счетоводна необходимост от такива материали.

Фактури за услуги — изкопни, транспортни, машиносмени, ремонтни и строително-монтажни работи

За услугите релевантният критерий е дали е доказано фактическо извършване на услугата. Данъчното събитие при услуга възниква на датата, на която услугата е извършена. При фактури за услуги с багер, валяк, извозване на земни маси, полагане на канал, монтаж на шахти, ремонт на техника и други подобни, обичайните доказателства за реалност са: договор/заявка, обект, период на работа, приемо-предавателен протокол, акт за извършена работа, машинни смени, пътни листове, идентификация на техниката, оператори, гориво, транспорт, количествено-стойностни сметки, връзка с последващи фактури към възложители.

„Шайн 8888“ ЕООД

Фактури:

№ 0000000038/25.03.2021 г. — извозване на земни маси;

№ 0000000051/30.03.2021 г. — услуга с валяк.

По тях не доказват реално извършване на услуга с конкретна техника и персонал на доставчика. Липсват проверими данни за обект, техника, оператор, машиносмени, товарене/разтоварване на земни маси и приемане на резултата.

„Клуб Билд 25“ ЕООД

Фактури:

№ 0300000028/30.11.2022 г. — извозване на земна маса;

№ 0300000193/01.03.2023 г. — комбиниран валяк/машиносмяна, извозване, надница;

№ 0300000202/20.03.2023 г. — доставка и монтаж на ПВЦ ф160, надница.

По тези фактури предметът включва както услуги, така и доставка/монтаж на материали, поради което следва да са налице доказателства както за предаване на материалите, така и за изпълнение на монтажните работи. Когато една операция съдържа съвкупност от елементи и действия, следва да се отчетат всички обстоятелства, за да се определи реалният ѝ характер. Представените фактури и касови бонове не са достатъчни при липса на обектови протоколи, данни за техника, труд, вложени материали и приемане на резултата.

„Да Плеър“ ЕООД

Фактури:

№ 0000065522/23.06.2022 г. — доставка и монтаж на ПВЦ шахти;

№ 0000065526/30.06.2022 г. — МСМ багер до 3,3 т.

По първата фактура липсват доказателства за произход, предаване и монтаж на конкретните ПВЦ шахти, а по втората — доказателства за конкретно извършени машиносмени с багер. Данъчният кредит предполага получена облагаема доставка, а не само плащане и счетоводно отразяване.

„Еър Експорт“ ЕООД

Фактури:

№ 0100000065/09.01.2023 г. — комбиниран багер, машиносмяна и извозване на земна маса;

№ 0100000067/31.01.2023 г. — полагане на канал, монтаж бетонни шахти;

№ 0100000074/08.02.2023 г. — машиносмяна на мини багер.

По данните от ревизията управителят е заявил, че дружеството не е извършвало дейност, не е имало отношения с жалбоподателя, не е подписвало договори, фактури или протоколи и не е получавало плащания. Писмени обяснения от трети лица могат да установяват факти от значение за ревизията, като се преценяват заедно с всички останали доказателства. При такава съвкупност фактурите, макар осчетоводени при получателя, не доказват реално извършени услуги от „Еър Експорт“ ЕООД.

„Клуб Билд“ ЕООД

Фактури за услуги:

№ 1000000515/15.02.2021 г. — извозване на земни маси;

№ 1000000558/28.02.2021 г. — извозване на земни маси.

Фактури за стоки:

№ 1000000088/23.10.2020 г. — хранителни стоки;

№ 0100000224/27.11.2020 г. — горивна система, управление;

№ 0100000240/30.11.2020 г. — водна помпа, обслужване, гресиране, алтернатор.

За фактурите за извозване на земни маси липсват доказателства за маршрут, товарене, разтоварване, количество земни маси, техника, оператор и приемане на извършената работа. За фактурите за резервни части липсват доказателства за предаване и влагане в конкретни активи.

„Иванов Груп 2022“ ЕООД

Фактури:

№ 0000034046/21.06.2022 г. — машиносмени комбиниран багер;

№ 0000034048/24.06.2022 г. — полагане и доставка на тръба ф160;

№ 0200000135/15.09.2022 г. — монтаж на тръба ф160;

№ 0200000144/28.09.2022 г. — машиносмени комбиниран багер и земни маси;

№ 0200000189/11.11.2022 г. — монтаж на бетонни шахти;

№ 0200000197/28.11.2022 г. — машиносмяна комбиниран багер, полагане на канал;

№ 0200000224/28.02.2023 г. — краставици и розов домат.

Тези фактури обхващат различни по характер доставки — строителни услуги, машиносмени, материали и хранителни продукти — но доказателствата са еднотипни: фактури, касови плащания и счетоводно отразяване. Липсват обективни доказателства от доставчика за техника, персонал, материали, обекти, складова наличност или транспорт. Когато администрацията използва констатации от производство срещу доставчика, жалбоподателят трябва да има достъп до доказателствата и възможност да ги оспори, а съдът — да провери тяхната законосъобразност и значение. Ако тези гаранции са спазени, липсата на документи при доставчика е годно обстоятелство в общата доказателствена преценка.

„Шайн 555“ ЕООД

Фактурите от „Шайн 555“ ЕООД обхващат основно:

резервни части, масла, филтри, гуми и хидравлични материали;

ремонтни услуги;

услуги с мини челен товарач, комбиниран багер, мини багер, извозване на строителни отпадъци, полагане на канали, изграждане на ревизионни шахти.

По тази група следва да се отбележи, че големият брой фактури за различни по характер доставки от един доставчик не се подкрепя с обективни доказателства за реално материално и кадрово обезпечаване на всяка доставка. Дори да се приеме, че жалбоподателят е имал нужда от ремонти и услуги с техника, това не доказва, че те са извършени от „Шайн 555“ ЕООД. Данъчният кредит следва фактурираната доставка, а не абстрактна стопанска необходимост.

„Силвестър Строй“ ЕООД

Фактура:

№ 1000000673/31.10.2019 г. — резервни части.

По тази фактура липсата на открит управител и липсата на документи от доставчика не са самостоятелно достатъчни, но в съвкупност с липсата на доказателства за транспорт, предаване и влагане на резервните части обосновават извод, че не е доказано прехвърляне на право на разпореждане със стоките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС.

„Антън Транс 2008“ ЕООД и „Детелина Груп 3“ ЕООД

Фактури:

„Антън Транс 2008“ ЕООД — № 0300000022/16.06.2021 г.;

„Детелина Груп 3“ ЕООД — № 0000000026/30.09.2022 г..

Тези фактури са за хранителни продукти. При „Детелина Груп 3“ ЕООД експертизата сочи, че не е приложен документ за плащане. При тези доставки липсват достатъчни доказателства за реално предаване — стокови разписки, транспортни документи, складово завеждане, документи за приемане и последващо изписване. При хранителни продукти като родово определени вещи именно индивидуализирането и предаването са релевантни за възникване на данъчното събитие.

По всяка от процесните фактури са налице най-много доказателства за:

издаване или твърдяно издаване на фактура, счетоводно отразяване при жалбоподателя, включване в дневник за покупки, по част от фактурите — плащане в брой, възможна връзка на предмета с дейността на ЕТ. Но това не е достатъчно съдът да приеме, че е осъществено реално предаване на стоките, реално извършване на услугите, индивидуализация на родово определените вещи, транспорт, товарене и разтоварване, приемане на резултат от услуга, материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, счетоводно отразяване и документи при доставчиците, че именно посочените във фактурите лица са действителните доставчици.

От страна на ревизираното лице не са представени други доказателства, освен фактурите и фискалните бонове. Ето защо, съдът намира за правилен направения извод от органа по приходите, че получените от фирмите доставчици стоки и услуги, по които ревизираното лице е отчело разходи и е упражнило право на данъчен кредит не отразяват реални стопански операции.

В случая съдебно-счетоводната експертиза установява счетоводно отразяване, плащания по значителна част от фактурите, връзка на вида разходи с дейността на ЕТ и наличие на активи и персонал при жалбоподателя. Тези факти са относими към използването на стоките и услугите за облагаема дейност по чл. 69 ЗДДС, но не доказват самостоятелно, че именно фактурираните доставчици са прехвърлили стоките или са извършили услугите. Използването за облагаема дейност е само една от кумулативните предпоставки за данъчен кредит, отделно трябва да е доказано реално получаване на доставка по смисъла на чл. 6 или чл. 9 ЗДДС.

Заключението на експертизата изрично сочи, че по делото не са представени счетоводни регистри на доставчиците, които да позволят проверка как те са осчетоводили процесните фактури. Следователно експертизата не опровергава основния фактически извод на органите по приходите — липсата на доказателства за реално изпълнение от посочените доставчици. При настоящата фактическа обстановка органите по приходите не са основали отказа само на дерегистрацията на доставчиците или на тяхното неоткриване. Констатациите включват съвкупност от обстоятелства: липса на представени документи при насрещните проверки; данни от управители за фиктивно управление, липса на дейност, липса на подписване на фактури, договори и протоколи; липса на доказателства за транспорт, предаване, техническо изпълнение и кадрова/материална обезпеченост при доставчиците; липса на счетоводни регистри на доставчиците в съдебното производство. При такава съвкупност изводът за недоказана реалност на доставките е обоснован.

От анализа на представените доказателства, и предвид изложените съображения е необходимо да се сподели извода на органа по приходите, че данъкът е начислен неправомерно, т. е. че не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

Според действащия към момента на издаването на фактурите ЗДДС, наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. В закона действително няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това ще е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 8 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит.

Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на съдебно обжалване на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС.

Притежаването на фактура с отразен ДДС, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя.

Като частен свидетелстващ документ, съдържащ изгодни за издателя си факти, фактурите се ползват само с формална доказателствена сила, установяваща единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗДДС. Затова и индивидуализирането на вещите или на услугите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик и на получените услуги следва да се извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ (в този смисъл Решение № 12060/09.11.2016 г., постановено по адм. дело № 13532/2015 г. на ВАС и др.).

Настоящият съдебен състав счита, че оспорваният РА не е издаден в противоречие с практиката на СЕС. За да бъде признато правото на данъчен кредит е достатъчно данъчнозадълженото лице да разполага с издадена от доставчика фактура, която удостоверява действителното изпълнение на посочената в нея сделка. /виж Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС/. Наличието на фактура, макар и съдържаща изискуемите реквизити, не е достатъчно условие за признаване правото на данъчен кредит. В тежест на жалбоподателя е да установи, че всяка една от издадените фактури удостоверява действително изпълнение на посочената в нея сделка. Правото на данъчен кредит не се разпростира върху данък, който е станал дължим само, защото е посочен във фактурата. Правото на приспадане на данъчен кредит следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете кумулативни изисквания – стоките да са доставени или услугите да са извършени реално, действително и данъчнозадълженото лице получател на доставката да притежава фактура или документ, служещ за фактура по критериите на съответната държава. Недоказването наличието на която и да е от тези две изискуеми предпоставки има за последица отказ да бъде признато правото на данъчен кредит. Следва да бъде отбелязано, че в съдебната практика е възприето, че случаят на фактури, които не отразяват реални данъчни събития, по които ревизираното лице е получател, е практика, която не може да се осъществи без знанието на получателя по фактурите, както е прието и в мотивите на решението на СЕС по дело С-18/13. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В главните производства на делата C-80/11 и C-142/11 реалността на доставките е била установена, съответно – според Решения № 3984/2015 г., 144/2016 г. на ВАС; Решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49 – "Съставянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ, поради което не е необходимо доказването на субективния елемент... ". Ето защо съдът счита, че РА е издаден съобразно с практиката на Върховен административен съд след Решение от 21.06.2012г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С- 142/11 .

За оспорвания период по отношение задълженията по ЗДДФЛ, ЗКПО, КСО, ЗЗО е установено:

Съгласно чл. 47 от ЗДДФЛ лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, вкл. едноличните търговци, прилагат разпоредбите на ЗКПО. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка. За ревизираните периоди размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност се определя като годишната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 15 на сто. като се приспада и авансово внесеният през годината данък.

Съгласно ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч.. отразяващ вярно стопанската операция. В случая фактурите, издадени на ревизираното лице от процесиите доставчици не отразяват вярно стопанските операции. Поради това с отчетените разходите по тях е увеличен счетоводният финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. във връзка с чл. 10 от ЗКПО. Доказването на доставката на услуги е от значение за признаването на осчетоводените разходи за дейността. Документирането на стопанска операция, която не е извършена, налага увеличаване на финансовия резултат с незаконосъобразно осчетоводените разходи.

Увеличението на счетоводния финансов резултат е правилно и законосъобразно. Ревизираното лице е отразило като разход процесиите фактури, в случая като разходи за материали, за външни услуги и чрез отчетната стойност на стоките при продажбата им. По този начин освен данъчен кредит то формира и разходи, които намаляват данъчния финансов резултата и оттам се стига до формиране на по-малък размер на годишния данък по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ. Счетоводното им отразяване не е пряко доказателство за реално получени стоки и услуги. След като не е доказано наличието на фактури, отразяващи реално извършени доставки, а осчетоводяването им рефлектира върху определянето на финансовия резултат за съответния данъчен период, то безспорно е налице отклонение от данъчно облагане и същевременно не е налице документална обоснованост на разходите. Това съответно е основание за непризнаване на разходите за данъчни цели. тъй като посредством отчитането на разходи, които не е извършило, жалбоподателят неправомерно е намалил размера на счетоводния финансов резултат, което от своя страна е оказало влияние и върху размера на следващия се данък. Поради това съдът счита, че извършените корекции в частта по ЗДДФЛ са правилни и законосъобразни и РА следва да бъде потвърден и в тази част.

По отношение на установените с РА задължения за здравни и осигурителни вноски, фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи са обосновани с обстоятелството, че на основание чл. 4. ал. 3. т. 2 от КСО ревизираният субект попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а по смисъла на чл. 5. ал. 2 от КСО е самоосигурявашо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, като доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност /чл. 6. ал. 2 от КСО/. В частта по ЗДДФЛ е определен облагаем доход на лицето, който формира осигурителен доход, спрямо който следва да бъде приложен размерът на окончателните осигурителни вноски по чл. 6, ал. 9, чл. 157. ал. 6 от КСО и чл. 40. ал. 1. т. 2 от 330. Вследствие това процесният акт следва да се потвърди и в частта на определените задължения за задължителни осигурителни и здравни вноски на самоосигуряващото се лице за 2019 г., 2020 г.. 2021 г. и 2022 г.

Относно възраженията на жалбоподателя:

Първо, обстоятелството, че доставчиците са били регистрирани по ЗДДС към датите на фактурите и че фактурите са включени в техните дневници за продажби, не доказва реално настъпило данъчно събитие. Наличието на фактура и деклариране от доставчика не е достатъчно основание да се приеме, че доставката е реална.

Второ, последващата дерегистрация на доставчиците или тяхното неоткриване не е самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит. В конкретния случай обаче отказът не е основан само на тези обстоятелства, а на съвкупната преценка на доказателствата — липса на документи при доставчиците, липса на доказателства за предаване/транспорт/изпълнение, противоречиви или отрицателни сведения от управители и липса на проверими счетоводни данни при доставчиците. Така подходът съответства на изискването за обща преценка на всички доказателства.

Трето, доводът, че подписът не е задължителен реквизит на фактурата, е ирелевантен за крайния резултат. Чл. 114 ЗДДС изброява задължителните реквизити на фактурата и подпис не е посочен като такъв. Но спорът не е за формална редовност на фактурите, а за липса на доказано реално изпълнение на доставките.

Четвърто, твърдението, че получените стоки и услуги са използвани в дейността на ЕТ, не е достатъчно. Дори да се приеме, че жалбоподателят е имал активи, персонал и облагаеми последващи доставки, това доказва евентуална стопанска необходимост и предназначение на разходите, но не доказва реално изпълнение от фактурираните доставчици.

Пето, практиката на СЕС защитава добросъвестния получател срещу отказ на данъчен кредит, основан само на измами или нередности нагоре или надолу по веригата, без да е доказано, че той е знаел или е трябвало да знае за измамата. Тази защита обаче предполага да са доказани материалноправните условия за приспадане — реална облагаема доставка и използване за облагаема дейност. Когато реалната доставка не е доказана, правото на данъчен кредит не възниква.

Предвид гореизложените съображения следва да се приеме, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което следва жалбата да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски. Такива са поискани своевременно и следва да бъдат присъдени, като размерът им следва да се определи по реда чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, във връзка с чл. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 10258 лева / 5244.834евро

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пр. 4 от ДОПК, Административен Съд – София област, 15-ти състав,