Решение № 37 от 17.7.2026 г. на Районен съд - Поморие по дело № 149/2026 г.

наказателно дело № 20262160200149 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод жалба подадена от „ Б.П.“ АД, ЕИК 102948767 представлявано от Д. М. В.-С. - изп.директор против Предупреждение № 883509-F878315/14.04.2026 г. издадено от Началник н а отдел "Оперативни дейности"- Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, на основание чл. 28, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 12 от ЗАНН на жалбоподателя е отправено Предупреждение , че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид представляващо маловажен случай, в едногодишния срок от влизане в сила на настоящото предупреждение за друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С жалбата се иска отмяна на обжалваното Предупреждение като незаконосъобразно и необосновано, като сочи, че липсва пълно описание на нарушението и не е изпълнен фактическия състав така както е посочен в чл.15 от ЗВЕРБ. Твърди се, че проверяващия орган не е констатирал че е налице увеличение на цените съпоставими с предходен периоди не е взел предвид, че цените за проверявания обект се формират на сезонен принцип и зависят от множество фактори. В открито съдебно заседание жалбоподателят, не се явява чрез процесуалния си представител в представено писмено становище заявява, че поддържа жалбата. За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт П . надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на предупреждението, рпави възражеине за прекомерност на адвокатското възнаграждение и и моли да присъждане на юрисконсултско възнаграждение. ПРС счита жалбата за допустима, предявена в предвидените процесуални срокове, от лице активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на наказателното постановление. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното: На 01.02.2026г. от служители на НАП Бургас извършили проверка на рецепцията в Б.П. находящ се в гр. Поморие ул. ... стопанисван от „ Б.П.“ АД представлявано от Д. В. и М.С. за спазване на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, като извършили контролна покупка за която бил издаден фискален бон. След легитимация са изискани цените на предлаганите услуги на рецепцията на хотела за дати 11.08.2025г., 11.10.2025г.и 01.02.2026г., като е отказано съдействие от служители на хотела и във връзка с отказа е поискано по тел. 112 съдействие от РУ Поморие. Видно от Протокола на извършена проверка в обект проверката е извършена в присъствието на законния представител на дружеството. Изпратена е покана за подаване на цена на дати 11.08.2025г., 11.10.2025г.и 01.02.2026г. на хотелската рецепция. След получени данни за цените, при анализ на данните приходната администрация установила, че услугите предлагани в Б.П. са с необосновано повишени цени: нощувка ВВ единична стая от цена 211лв. на 11.10.2025т. на 312.93лв. на 01.02.2026г.; двойна стая ВВ от цена 260лв. на 11.10.2025г. е с цена 355.96лв. на 01.02.2026г. Проверяващия св. М.К. е счел, че повишението е необосновано от обективни икономически фактори и съставил АУАН № F 878315 от 27.03.2026г. който е връчен на законния представител на дружеството. В АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 15, ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в Р България. Въз основа на АУАН, АНО, е издал на основание чл. 28, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 12 от ЗАНН на обжалваното Предупреждение. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетеля са обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира. Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Обжалваното Предупреждение и АУАН са издадени от компетентен орган и оправомощено лице видно от представените Заповед №З-ОПР-30-1/2026 г. и Заповед № 445/16.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, и в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Настоящият състав намира, че при съставяне на АУАН и издаването на Предупреждението не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. В случая се касае за извършено нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, съгласно която разпоредба в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Установено е, че че продажната цена на предлагана от жалбоподателя услуга в проверения обект, а именно нощувка ВВ единична стая и нощувка двойна стая ВВ е била увеличена в периода на двойно обозначаване на цените в левове и евро ( от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ) като нощувка ВВ единична стая от цена 211лв. на 11.10.2025г. е увеличена на 312.93лв. на 01.02.2026г.; нощувка в двойна стая ВВ от цена 260лв. на 11.10.2025г. е увеличена на 355.96лв. на 01.02.2026г. като увеличението е значително. Не са представени доказателства за наличие на обективни икономически фактори, които да обосновават увеличението на цената на нощувките към дата 01.02.2026 г. Възражението, че АНО не е взел предвид, че търговеца предлага услуги в сферата на туризма където цените се формират на сезонен принцип е неоснователно, тъй като са взети предвид цените извън активния туристически сезон, а именно през м. октомври сравнени с цените през м. февруари. Видно е от представената справка, че цените през м. август напълно обяснимо са били по високи от цените през м. октомври, но същите са по ниски от цените през м. февруари, когато не активния сезон т.е. цените за м. февруари 2026г. са по високи и от цените които са били обявени за летния сезон. В жалбата се поддържа възражение за повишени цени на ел. енергия без да се посочени доказателства и извод за драстично увеличение на ел. енергия, което увеличение да обосновава увеличение на нощувките в такъв размер не можа да се направи. Не са представени от жалбоподателят доказателства за настъпили икономически фактори които да мотивира увеличението цената на нощувките в хотела. Настоящия състав, счита, че контролният орган е констатирал увеличение на проверената предлагана услуга в обекта без да са настъпили икономическите фактори, с които жалбоподателят да мотивира извършеното увеличение на предлаганата от него услуга. Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ в тежест на търговеца е да докаже наличието на обективни икономически фактори. При така установеното съдът намира, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да установяват наличие на обективни икономически причини, които да обосновават увеличение на цената на предоставяните нощувки в процесния обект, поради което е осъществил състав на нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. АНО е приел, че случаят е маловажен / чл.28, ал.1 от ЗАНН/ и генералната превенция може да бъде изпълнена и с предупреждение и за извършеното нарушение не е издал НП, а обжалваното Предупреждение с което предупредил „Б.П.“ АД, че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид представляващо маловажен случай, в едногодишния срок от влизане в сила на настоящото предупреждение за другото нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По изложените съображения Предупреждението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед извода на съда за неоснователност на жалбата, в полза на АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 76евро. Мотивиран от изложеното съдът