Решение № 3722 от 25.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 976/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/. Образувано е по жалба от Н. М. П. от гр. Варна, срещу писмо с рег. № РД25009323_011ВН/02.05.2025г. на Кмета на Община Варна, с което във връзка с нарушаване на чл. 12, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, както и на осн. чл. 29, ал. 5 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Варна, е прекратено действието на съгласувателно писмо с рег. № РД25009323ВН_001ВН/15.04.2025г. за период до 15.05.2025г. Жалбоподателят намира за незаконосъобразно оспореното писмо, с което му се забранява да провежда протестни действия, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че не отговаря на законоустановените изисквания за форма и мотивираност на административния акт, тъй като липсва ясно и конкретно изложение на фактическите и правни основания мотивирали органа да издаде оспорения акт. Заявява, че провежда протести в гр. София, където живеят и работят много повече служители, отколкото заявените от него места в гр. Варна, но никъде не са му поставяли забрана да не използва озвучителна техника. Пояснява, че никога не е нарушавал обществения ред, не е замърсявал, както и че винаги е опазвал частната собственост. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Ц. поддържа жалбата. Излага съображения, че оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт. Пояснява, че съставените срещу П. АУАН, са неотносими в производството по ЗСММ. Излага съображения, че предвид издаденото разрешение за провеждане на мероприятието по реда на ЗСММ, липсва изричен акт по реда на чл. 12, ал. 3 от ЗСММ, с който да отмени даденото му разрешение. Искането е да се отмени оспореното писмо като незаконосъобразно и да се задължи ответника да разреши провеждането на протестни действия, както са заявени. Ответникът по жалбата, чрез юрисконсулт Л. Г., в депозирана молба от 24.02.2026 г. изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Излага съображения, че са налице предпоставките на чл. 12, ал. 2 от ЗСММ, като с писмо рег. №РД25009323ВН_006ВН/24.04.2025 г., се прекратява разрешението за провеждане на протестни действия за периода от 15.04.2025 г. – 15.05.2025 г. Уточнява, че оспореното писмо има уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт. Сочи, че с изтеклия период на разрешението, жалбоподателят не разполага с правен интерес от оспорването. Твърди, че използването на озвучителна техника на посочените в заявлението места несъмнено ще създаде шум, който ще наруши спокойствието на гражданите и ще създаде неблагоприятни условия на всички, които полагат труд наоколо, което е предпоставка за ограничаване на използването й. Излага съображения, че визираните в уведомлението протестни действия на П. не представляват събрание, митинг или манифестация по смисъла на чл. 3 от ЗСММ. Посочено е, че искането е свързано с изразяване на лично недоволство срещу определени магистрати, което изключва участието на други съмишленици, които да изразяват подобно мнение по въпрос, който не е ясен от какъв характер е. Иска се от съда да остави без разглеждане жалбата. В условията на евентуалност иска жалбата да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното: С писмо рег. № РД25009323ВН_006ВН/24.04.2025 г. кмета на Община Варна е уведомил Н. П., че във връзка с нарушаване от негова страна на чл. 12, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗСММ, както и на чл. 29, ал. 5 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Варна, действието на съгласувателно писмо с рег. №РД25009323ВН_001ВН/15.04.2025 г. се прекратява. Посочено е в писмото, че следващи уведомления за провеждане на протестни действия, подадени от П. няма да бъдат разглеждани. Срещу писмо рег. № РД25009323ВН_006ВН/24.04.2025 г. на кмета на Община Варна е била подадена жалба рег. № РД25009323ВН_007ВН/25.04.2025 г. от Н. П., по която е образувано адм. д. № 903/2025 г. на Административен съд - Варна. Срещу писмо рег. № РД25009323ВН_006ВН/24.04.2025 г. на кмета на Община Варна е била подадена жалба рег. № РД25009323ВН_008ВН/28.04.2025 г. подписана с квалифициран електронен подпис. В жалбата е изложено, че писмото е немотивирано и се нарушава правото му на протест. В жалбата е заявено, че П. удължава периода за протест, който е посочил на 08.04.2025 г., който ще продължи до 31.12.2025 г. Посочил е къде ще се проведе протеста – Районен съд Варна с адрес гр. Варна, [улица], Съдебно-изпълнителна служба с адрес гр. Варна, [улица], Административен съд Варна с адрес гр. Варна, [улица], Съдебна палата на Окръжен съд Варна, с адрес гр. Варна, пл. „Независимост“ №2. Ответникът се е произнесъл по жалба рег. № РД25009323ВН_008ВН/28.04.2025 г. с обжалваното писмо рег. № РД25009323ВН_011ВН/02.05.2025 г. Изложено е, че във връзка с нарушаване от страна на П. на чл. 12, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗСММ, както и на чл. 29, ал. 5 от Наредбата за обществения ред на територията на гр. Варна, действието на съгласувателно писмо рег. №РД25009323ВН_001ВН/15.04.2025 г. за период до 15.05.2025 г. се прекратява. Посочено е, че следващи уведомления за провеждане на протестни действия, подадени от П. няма да бъдат разглеждани. Не се установява датата на връчване на писмото. На 06.05.2025 г. в 07.33 ч. на електронния адрес на деловодството на Административен съд – Варна е постъпила настоящата жалба срещу писмото, подписана с квалифициран електронен подпис. При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното: Предмет на обжалване е уведомителното писмо от 02.05.2025 г., с което повторно, както посочват уведомяват П., че във връзка с нарушения на ЗСММ, действието на съгласувателно писмо от 15.04.2025 г. се прекратява. Предвид липсата на посочване в оспореното писмо в какъв срок и пред кой съд може да се оспори същото, то настоящият състав намира, че съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, е спазен срокът по чл. 149, ал.1 от АПК. Жалбоподател е организатор на проявата и адресат на обжалваното писмо, с което се прекратява провеждане на протестните действия, заявени с уведомлението. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна. Обжалваното писмо има характеристиките на забрана, която попада в обхвата на правомощието на кмета на общината по чл. 12, ал. 2 от ЗСММ да забранява провеждането на събранието, митинга или манифестацията при определени в закона условия. Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган по силата на чл. 12, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗСММ. Актът е в писмена форма, но не отговаря на изискванията за мотиви, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и в чл. 12, ал. 3 от ЗСММ. Производството по съгласуване на провеждането на събрания, митинги и манифестации е уредено като особено производство в специалния закон и за него не са приложими всички процесуални правила по АПК. Въпреки това издаваните в това производство административни актове не са освободени от изискванията на Административнопроцесуалния кодекс за мотивиране. Напротив, чл. 12, ал. 3 от ЗСММ изрично предвижда, че забрана се налага с „мотивиран писмен акт“. От редакцията на чл. 12, ал. 2 от ЗСММ следва, че предоставеното на кмета на общината правомощие се упражнява при условията на оперативна самостоятелност. Въпреки това преценката на административния орган дали да забрани изцяло или частично провеждането подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗСММ. Този съдебен контрол се осъществява въз основа на изложените от административния орган мотиви. Липсата на мотиви е пречка за извършване на съдебна проверка за законосъобразността на обжалваната забрана по реда на чл. 169 от АПК. Така независимо от констатацията, че по силата на чл. 12, ал. 2 от ЗСММ кметът на общината разполага с оперативна самостоятелност да издаде ли забрана, съдът не е в състояние да прецени дали е била налице някоя от предпоставките по тази разпоредба и коя. Освен преценката за спазване на приложимите материалноправни разпоредби, без изложени мотиви не е възможен и контролът за съответствие на административния акт с целта на закона. Макар оспореното писмо да съдържа обширно възпроизвеждане на приложимата нормативна уредба, в него липсват конкретни фактически констатации относно нарушаване разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗСММ и чл. 29, ал. 5 от Наредба за обществения ред на територията на Община Варна. Не е посочено коя от множеството алтернативни хипотези, изброени в цитираните разпоредби, е приложена. Жалбоподателят, като адресат на акта не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу него. Единствените документи от преписката, които биха обосновали прекратяване на съгласувателното писмо, са писмо рег. №РД25009323ВН_002ВН/15.04.2025 г. на Административният ръководител – Председател на Окръжен съд Варна и писмо рег. №РД25009323ВН_004ВН/17.04.2025 г. на Административният ръководител – Председател на Апелативен съд Варна. С цитираните писма Административните ръководители са уведомили Кмета на Община Варна, че е налице неспазване на задълженията на организатора на провеждания протест по повод личен мотив. При осъществяване на протеста, организаторът използва озвучителни средства, с което смущава работата на четирите институции в сградата. Посочено е, че е изключително затруднено от силния шум разглеждането на делата в открито съдебно заседание в съдебните зали, които се помещават на партерния етаж в сградата, с което несъмнено се нарушават правата на всички останали граждани, които в периода на протеста имат насрочени дела и желаят да осъществяват правомощията и задълженията си в сградата. Посочено е, че организаторът на протеста нарушава обществения ред, като не спазва забраната за осъществяване на действия, несъвместими с обществения морал и норми на поведение в непосредствена близост до обществена сграда. Тези документи не са посочени в оспореното писмо. Гореизложеното обуславя незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Същото е достатъчно основание да обуслови отмяната му. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, пети състав