Решение № 1292 от 24.4.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 143/2025 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО. Образувано е по жалба от С. В. С. от гр.Русе против решение № 2153-17-16/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й по административен ред и е потвърдено разпореждане № 9 от 01.10.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе. С потвърденото разпореждане е изменена, като е определена в действителен размер личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващата (ЛПОСВ), считано от 14.05.2024 г., пожизнено по чл.99, ал.1, т. 2, б.д от КСО по заявление, подадено на 03.06.2024 г. при навършена възраст 62 години и 02 месеца, както и зачетен осигурителен стаж от III категория 39 години 10 месеца 15 дни. С потвърденото разпореждане не е зачетен осигурителен стаж за периода от 18.04.1994г. до 01.01.1997г. във ВИВ Италия ЕООД, тъй като трудовата книжка не е оформена редовно съгласно НТКТС. Направеното оспорване касае само частта, с която на жалбоподателката не е признат осигурителен стаж 02 години 08 месеца и 13 дни за периода 18.04.1994 г. – 01.01.1997 г. В жалбата са изложени подробни фактически обстоятелства, с които се обосновават правните доводи в нея, както и искането да се отмени решението, като незаконосъобразно. В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на оспорващата прави уточнение, че на стр. 11, 4 абзац от жалбата, обжалвайки решението, е посочено, че се оспорва продължителността на осигурителния стаж, като се твърди, че осигурителният стаж на оспорващата е 42 години и 6 месеца, а не 39 години и 10 месеца, като при зачитане на целия осигурителен стаж, положен при осигурителя, за който се твърди, че са заплатени осигуровки, следва да се определи нов осигурителен стаж и размер на пенсия. По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе и да върне преписката на административния орган с указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира и присъждането на разноски съгласно представен списък на разноските на л.34 от делото. Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на устните състезания и в представен писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че представените доказателства за осигурителен стаж не са от категорията на писмените доказателства, посочени в чл.40, ал.1 от НПОС. По тези и по изложените в мотивите на решението на директора на ТП на НОИ – Русе съображения процесуалният представител на органа моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното: Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Решението на директора на ТП на НОИ – Русе е съобщено на жалбоподателката на 13.02.2025г., а жалбата е подадена на 25.02.2025г., чрез административния орган, в 14-дневният срок по чл.118, ал.1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е решение № 2153-17-16/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено разпореждане № 9, прот. № 1376 от 01.10.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката в действителен размер, считано от 14.05.2024г. Решението е постановено от компетентен орган – от директора на ТП на НОИ – Русе, който съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, е компетентен да разгледа и се произнесе по жалба срещу разпореждане за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Спазена е и изискуемата писмена форма. Директорът на ТП на НОИ – Русе се е произнесъл по жалбата на С. с мотивирано решение, каквото е изискването на чл.117, ал.3 от КСО. От доказателствата по делото се установява, че със заявление вх. № 2113-17-911/03.06.2024 г. жалбоподателката С. В. С. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си С. приложила документи, описани в опис на върнатите документи, представени със заявление № 2113-17-911/03.06.2024г. – трудова книжка № 110/17.11.2015 г.; трудова книжка № 518/14.10.1980 г.; осигурителна книжка № 1817/15.05.1991г. и осигурителна книжка № 1079/23.06.1994 г. Въз основа на представените от жалбоподателката документи било издадено разпореждане № 5, прот. № 1323 от 22.08.2024 г. с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.05.2024 г., пожизнено по чл.68, ал.1, 2 от КСО, при навършена възраст 62 години и 02 месеца и зачетен осигурителен стаж от трета категория 39 години, 09 месеца и 03 дни, при изискуем 36 години 06 месеца 00 дни. Пенсията била определена в минимален размер, съгласно чл.70, ал.12 от КСО и чл.10, т.1 от ЗБДОО 2024 г. – в размер на 523.04лева, а от 01.07.2024 г., съгласно чл.10, т.2 от ЗБДОО 2024г. в размер на 580.57 лева. Изрично е посочено, че тя ще се изплаща в този минимален размер до определянето й по реда на КСО. Жалбоподателката оспорила разпореждането по реда на чл.117 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Русе като в жалбата си посочила, че неправилно пенсионният орган е определил продължителността на осигурителния й стаж. С решение № 2153-17-110/23.10.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил жалбата на С. С. като неоснователна. Посоченото решение е оспорено по съдебен реда, като с решение № 3529/04.12.2024г. по адм.д.№ 883/24г. по описа на АС Русе жалбата е отхвърлена. В случая в рамките на този срок личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е определена в окончателен размер с ново разпореждане - разпореждане № 9, прот. № 1376 от 01.10.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе при зачетен осигурителен стаж от трета категория 39 години, 10 месеца и 15 дни. Със заявление вх. № 2113-17-911 от 03.06.2024 г. г-жа С. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към датата на заявлението - 03.06.2024 г., лицето има навършени 62 г. 02 м. 19 д. На 26.09.2024 г. бил изготвен опис на осигурителния стаж на жалбоподателката, проверен на 30.09.2024 г., в който пенсионният орган посочил кой стаж на С. зачита и кой не (л.17 и л.18 от преписката). Според описа, на жалбоподателката е зачетен осигурителен стаж от ІІІ категория – 39 години 10 месеца и 15 дни. В мотиви към изготвения опис е посочено, че не е зачетен осигурителен стаж за периода от 18.04.1994 г. – 01.01.1997 г. във „В & В Италия“ ЕООД по съображение, че трудовата книжка не е оформена редовно съгласно НТКТС, както и че при представяне на удостоверение образец УП-3 за същия период пенсията ще бъде изменена. В ръкописен текст е допълнено, че УП-3 следва да бъде представено в едномесечен срок от получаване на настоящото разпореждане, както и че в случай на представянето му пенсията ще бъде изменена от датата на отпускането й. (бел. на съда: вероятно ръкописният текст е положен от лицето, извършило проверка на изготвения опис на дата 30.09.2024 г.). Въз основа на зачетения осигурителен стаж и съответния осигурителен доход е издадено разпореждане № 9, прот. № 1376 от 01.10.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе на л.7 от преписката, с което, на основание чл.99, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е изменена, считано от 14.05.2024 г. (от датата на отпускането й) като същата е изчислена при посочения по-горе зачетен осигурителен стаж. Размерът на пенсията е изчислен по реда на чл.70, ал.1 от КСО като след изчисляването й към определения размер е включена и сума от 60 лева на основание § 7ж, ал.18 от ПЗР на КСО/2022 г. По този ред е определен месечен размер на пенсията 1354.68 лева, който ще се изплаща в посочения размер, считано от 14.05.2024 г. В разпореждането се съдържат изрични мотиви за това, че не е зачетен осигурителен стаж за периода от 18.04.1994 г. – 01.01.1997 г. във „В & В Италия“ ЕООД по съображение, че трудовата книжка не е оформена редовно съгласно НТКТС, както и че при представяне на удостоверение образец УП-3 за периода 18.04.1994 г. – 01.01.1997 г. в едномесечен срок от получаване на настоящото разпореждане, пенсията ще бъде изменена от датата на отпускането й. Изрично е посочено, че разпореждането може да се обжалва съгласно чл.117, ал.2 от КСО пред ръководителя на съответното Териториално поделение на НОИ в едномесечен срок от получаването му. Съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Разпоредбата на чл.15, ал.1, т.9 от НПОС регламентира, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и 2 от КСО се придобива, както следва: от 1 януари 2024 г. – при възраст 62 години и 2 месеца за жените и 64 години и 7 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 6 месеца за жените и 39 години и 6 месеца за мъжете. В конкретния случай С. е навършила изискуемата възраст от 62 години и 2 месеца на 14.05.2024 г. Заявление за отпускане на ЛПОСВ е подала на 03.06.2024 г. При тези данни е зачетен осигурителен стаж от III категория 39 години 09 месеца 03 дни при изискуем 36 години 06 месеца 00 дни, правилно и обосновано на жалбоподателката е била отпусната ЛПОСВ, считано от 14.05.2024 г., т.е. от датата на придобиване на правото (датата на навършване на 62 г. и два месеца) по реда на чл.68, ал.1, 2 от КСО. С разпореждане № 9, прот. № 1376 от 01.10.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе е зачетен осигурителен стаж от трета категория 39 години, 10 месеца и 15 дни. Това разпореждане е предмет на оспорване в настоящото производство, в което се оспорва решението на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено посоченото разпореждане. Предмет на настоящото съдебно производство е спорният между страните въпрос дали правилно не е бил зачетен въпросният стаж за периода от 18.04.1994 г. – 01.01.1997 г. във „В & В Италия“ ЕООД по съображение, че трудовата книжка не е оформена редовно съгласно НТКТС. Според разпоредбата на чл.6, ал.1 от НТКТС (в приложимата редакция към ДВ, бр. 102 от 1993 г.) при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. Нормата на чл.40, ал.1 от НПОС гласи, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. С обжалваното решение, неправилно, административният орган е приел, че не трябва да бъде зачетен трудовият стаж на оспорващата, за периода от 18.04.1994 г. до 31.12.1996 г. вкл., по данни от трудовата й книжка, тъй като стажът и за периода 18.04.1994 - 07.04.1998 г., през който тя е работила като счетоводител в В&В Италия ЕООД, не е бил заверен с подпис на главен счетоводител. Настоящият съдебен състав приема, че такова изискване не е предвидено в нормативния акт от по-висок ранг – в Кодекса на труда (чл.349 и чл.350 от КТ), където главният счетоводител не е предвиден като самостоятелен субект, носител на права и задължения, свързани с трудовата книжка, отделно от работодателя (съответно представляващия го ръководител, като носител на официалната представителна власт), поради което липсата на подпис на главен счетоводител, не води до извод, че трудовата книжка не е правилно приключена, съгласно НТКТС. В този смисъл е решение № 4129 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2023 г., VI о. Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО предвижда, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4. ал. 1, т. 1 и ал. 10 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. По отношение на оспорващата са доказани всички елементи на правната норма: установено е по безспорен начин, че е работила във В&В Италия ЕООД, което се удостоверява от трудов договор, сключен за пълно работно време (8 часов работен ден), 5 бр. допълнителни споразумения към него, трудова книжка, оформена по надлежния ред, извлечения от ведомости за 1994 и 1995 г. Налице е и втората предпоставка - платени са осигурителните вноски върху получаваното от оспорващата трудово възнаграждение. Това се удостоверява от представените по делото писмени доказателства: платежните нареждания за внесени осигуровки за 1994, 1995 и 1996 г. — по месеци, както и банковите извлечения, от които е видно, че сумите са реално платени. По делото е приет като писмено доказателство ревизионен акт № 31/07.08.1996 г. за извършена проверка от Районно управление „Социално осигуряване" — Русе ( правоприемник на НОИ/, удостоверяващ извършена проверка на В & В ИТАЛИЯ - ЕООД. Ревизията е обхващала период 01.10.1993 г. - 30.06.1996г., като са проверени начислените и внесени осигурителни вноски и направената констатация е без начет. Изрично на последната страница е записано, че ревизията е по приходите и разходите на държавно обществено осигуряване и не са установени нарушения или задължения за неплатени осигуровки. Актът е подписан от оспорващата като счетоводител. По делото е представена и декларация до НОИ — Районно управление „Социално осигуряване " за декларирани банкови сметки от 07.08.1996 г., подписана от оспорващата и управителя на дружеството, която също доказва, че към 07.08.1996 г. оспорващата е продължавала да работи в дружеството. За периода в който оспорващата е работила във В & В ИТАЛИЯ - ЕООД, същата има издадено Удостоверение - УП - 2, подписано от управителя на дружеството. Съгласно указанието за неговото попълване, то се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, съгласно чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В периода, в който оспорващата е работила във В&В Италия ЕООД не е имало нормативно установено изискване търговските дружества да имат главен счетоводител. Видно от извлеченията от ведомостите за работни заплати, дружеството не е имала длъжност главен счетоводител. Спорният период, който не се признава от ответника е нанесен в трудовата книжка, на стр. 16, 17, 18 и 19. Трудовата книжка на оспорващата съдържа всички реквизити, регламентирани в чл. 349 на КТ (в относимата редакция). Приключването на трудовият стаж е било оформено съгласно чл. 350, ал.1 от КТ /в относимата редакция/, като са вписани данните свързани с прекратяването, и чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (в относимата редакция), а именно попълнени за всички реквизити, придобития трудов стаж е изписан с цифри и думи, положени са всички печати, положен е подпис от управителя, който е едноличен собственик на капитала на дружеството. Всички писмени доказателства по делото, удостоверяващи съществуването на трудово правоотношение са подписани от страните - служител и работодател, каквото е изискването на КТ. Трудовият договор и допълнителните споразумения към него са източника, от който се извличат данните в трудовата книжка, вписват се и във ведомостите за заплати. Освен от КТ, такъв извод може да се направи и от чл.40, ал. 3 от НПОС. Трудовата книжка е подписана от управителя на дружеството, който е бил и едноличен собственик на капитала. По делото се установи, че длъжността главен счетоводител не е съществувала във фирмата, поради което липсата на подпис на главен счетоводител не е достатъчно основание да не се зачете официалната удостоверителна сила на този документ за вписаните в него обстоятелства, съгласно чл. 347 КТ и вписаният в нея трудов стаж следва да бъде зачетен при преценка правото на пенсия, на основание чл. 40, ал. 1 НПОС. Цитираните разпоредби на КТ съдържат императивните задължения на работодателя по отношение съдържанието и поддържането на трудовата книжка, като не съдържат изискване и съобразяване на изпълнението им с наличието или липсата изрично на подпис (волеизявление) на главния счетоводител. Последният не е предвиден в КТ като самостоятелен субект, носител на права и задължения, свързани с трудовата книжка, отделно от работодателя, поради което подписът му /наличието или липсата/ на такъв, не е от решаващо значение и не е необходимо условие за възникването, изменението или прекратяването на тези правоотношения. В случая данните от вписванията в трудовата книжка следва да бъдат преценявани и в съвкупност с всички останали доказателства по делото, които по безспорен начин доказват както съществуването на трудово правоотношение, така и плащането на осигурителни вноски върху получаваното от оспорващата трудово възнаграждение. Съдът намира, че неправилно административният орган, позовавайки се единствено и само на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) изключва като доказателство за спорния стаж представената от жалбоподателката трудова книжка. Действително, цитираната и от органа норма на чл. 6, ал. 1 от НТКТС предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, продължителността на трудовия стаж, придобит от работника, се записва с цифри и с думи, като се подпечатва с печата му и се подписва от главния счетоводител и от работодателя. В случая при прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка е оформена с посочване на периода на трудовия стаж – години и месеци, и е подписана от ръководителя на предприятието, като е положен и печат. Липсата на подпис на главен счетоводител, според съда, по скоро съставлява техническа грешка или пропуск, който не е достатъчно основание, за да се обори удостоверителната сила на трудовата книжка съгласно чл. 347 от Кодекса на труда и чл. 40, ал. 1 НПОС. Следва да се вземе предвид, че трудовата книжка е подписана от представляващия предприятието – работодател, като се вземе предвид, че длъжността главен счетоводител може да не е съществувала в търговското дружество, каквито са твърденията и на жалбоподателката. В случая приложима е разпоредбата на чл. 349 от КТ – като акт от по-висша степен, която определя задължителното съдържание на трудовата книжка и която не съдържа императивно изискване за подпис на главен счетоводител като абсолютно условие и основание за валидност на трудовата книжка като удостоверителен документ за трудовия стаж на лицето. Съгласно чл. 349, ал. 1 КТ, в приложимата му към датата на заверката редакция, в трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя: 1. име, дата и място на раждането; 2. адрес; 3. номер на личната карта или друг документ за самоличност и единен граждански номер; 4. образование, професия, специалност; 5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба); 6. уговореното трудово възнаграждение; 7. дата на постъпване на работа; 8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от този кодекс); 9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж; 10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение; 11. запорни съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 394, ал. 2 КТ, работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по предходната алинея и настъпилите промени в тях. Освен това съгласно чл. 350, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Цитираните разпоредби на КТ съдържат императивните задължения на работодателя по отношение съдържанието и поддържането на трудовата книжка, като не съдържат изискване и съобразяване на изпълнението им с наличието или липсата изрично на подпис (волеизявление) на главния счетоводител. От всички изложени до тук обстоятелства, съдът стига до извод, че неправилно административният орган не е зачел процесния период като осигурителен стаж. За спорния стаж е представена трудова книжка, чиято удостоверителна сила не е опровергана, а точно обратното – подкрепя се напълно и безпротиворечиво от всички останали доказателства по делото. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени и преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне при съобразяване на посочения в настоящото решение осигурителен стаж. При този изход на делото, на осн.чл.143, ал.1 от АПК, на оспорващата страна се дължат разноски по делото, които са в размер на 1000лв., представляващо адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на осн. чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, съдът