Решение № 160 от 8.2.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 3627/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от П. Г. Д. срещу ОДМВР – Русе. Ищецът твърди, че по депозирано от него заявлението било образувано ч.гр.д. № 2221/2025 г. по описа на PC – Русе. По издадената заповед за изпълнение в законовия срок постъпило възражение от длъжника, в което изрично посочил, че не оспорва предявеното вземане до размер от 529 лв., а в останалата част до предявения размер от 534 лева оспорва вземането, както и разноските. В изпълнение на указанията на съда предявява настоящият иск за установяване на вземането си по отношение на оспорения размер. Вземането на ищеца произтичало от Фактура № 1152 от 04.03.2025 г. за възнаграждение в размер на 534 лева за изготвена съдебно медицинска експертиза № 87/2023 г., назначена по ДП № 213/2023 г. по описана ОДМВР Русе. Претендира се и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 14.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че с Постановление за назначаване на експертиза от 13.11.2023 г. на гл.разследващ полицай П. Д. при ОДМВР – Русе по ДП № 213/2023 г. била назначена съдебно медицинска експертиза с поставени задачи на вещо лице. Ищецът в качеството си на вещо лице – специалист по Съдебна медицина изготвил назначената експертиза. Към експертизата приложил Справка-декларация, образец приложение към Наредба Н-01 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Експертизата и Справката-декларация били приети от органа назначил експертизата – разследващия полицай на 28.03.2024 г. Въпреки това, ищецът не бил получил полагащото му се възнаграждение за извършената работа до настоящия момент. Съгласно чл. 150, ал. 1 от НПК вещото лице имало право да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил. На 17.02.2025 г. било издадено Постановление за възнаграждение на вещото лице на разследващия полицай. Изпратено било указателно писмо до ищеца, с което от него се искало да анулира издадената фактура и да издаде нова, в която да е вписана сума, съответстваща на посочената в постановлението на разследващия полицай. Цитираното писмо не било получено от ищеца. В постановлението на основание чл. 199, ал. 2 НПК следвало да са посочени мотивите за издаването му. Доколкото на ищеца било известно, мотивите за промяна на вече определеното възнаграждение за извършената работа се свеждали до това, че в справката-декларация не било посочено конкретното време, през което е работено по експертизата, а не броят отработени часове и ако това е мотивът за изменение на Постановлението на разследващия полицай, счита че същият е незаконосъобразен. Счита, че не е налице правна възможност след приемане на експертизата да се променя актът за нейното приемане. Също така, размерът на възнаграждението се определял от извършената работа, а не от начина на попълване на съпътстващите документи. Наредба Н-1 от 14.02.2023г. не регламентирала като критерий за попълване на Справката-декларация часовия диапазон, през който е работило вещото лице. По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането на П. Г. Д. срещу ОД на МВР – Русе в размер на 5 лева, представляващо част от неплатено възнаграждение за изготвена медицинска експертиза по ДП 213/2023 г. по описа на ОД МВР-Русе, за което е издадена фактура № 1152/04.03.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските по настоящото и по заповедното производство. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че от страна на ищеца било издадено кредитно известие към фактура № 1152/04.03.2025 г. № 1221/18.06.2025 г., изпратено на ОДМВР Русе на 02.07.2025 г. по ССЕВ. Разследващият орган определил и мотивирал възнаграждението на вещото лице в признатия размер от 529,00 лв. с Постановление за възнаграждение за вещо лице от 17.02.2025 г., тъй като на него било вменено определянето и мотивирането на възнаграждението на вещото лице на основание чл. 187, ал. 1, чл. 188, ал. 1 и чл. 199 от НПК. С писмо peг. № 336р9236/02.04.2025 г. от заявителя било поискано, на основание чл. 27. ал. 2 от Наредба Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването квалификацията и възнагражденията на вещите лица, в 7-дневен срок от получаване на писмото, да издаде документи, съдържащи реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството – съответните кредитни известия към издадените от него фактури или да анулира същите и да издаде нови, съответстващи на сумите в постановлението за възнаграждение на разследващия орган. Писмо с идентично съдържание УРИ 336р-8030/24.03.2025 г. било изпратено на адреса, посочен във фактурата, но се върнало като неполучено, поради непълен адрес. Счита, че не дължи и претендираните лихви, предвид това, че не било налице просрочие. В чл. 27, ал. 1 Наредба Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването квалификацията и възнагражденията на вещите лица било предвидено, че възнаграждението и разходите на вещото лице по чл. 18 се изплащат въз основа на писмено разпореждане на органа, който го е назначил. Сумите следвало да се платят по банков път в срок до 30 дни от приемането на експертизата, но в ал. 2 от същия член се сочело, че това плащане можело да стане след представяне от вещото лице на документ, съдържащ реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството. В случая, предвид дадените указания с писмата и непредставянето на надлежно оформени първични счетоводни документи, отговарящи на определеното от разследващия орган възнаграждение, не можело да се приеме, че претендираното вземане е ликвидно и изискуемо. Ответникът твърди, че с поведението си не е дал повод за предявяване на иска, предвид това, че била налице обусловеност на срока по ал. 1 на чл. 27 от Наредба Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (30 дни от приемането на експертизата от разследващия орган) и представянето на счетоводния документ по ал. 2 от същата норма (което в случая не било сторено в срока по алинея 1 и не съответствало на определеното в Постановлението за възнаграждение за вещо лице от 17.02.2025 г.), поради което не можело да породи последицата за изискуемост и ликвидност, респективно за просрочване на задължението. По отношение на спора относно реквизитите, които се вписват в справката-декларация, попълвана от вещото лице, счита че след като липсва дата на издаването й, същата не отговаря на задължителните реквизити на образец Приложение № 3 към чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Във втора графа липсвала и конкретика относно часовия диапазон на извършване на експертизата. Съществувало непълно и неточно деклариране на отработено време, тъй като вещото лице декларирало единствено дати с посочен начален и краен час на извършване на работата 06:00 ч. – 22:00 ч. и съответно колко часа са били необходими за извършване на експертизата. При прегледа на представената справка-декларация било видно, че на вещото лице са били необходими 10 часа за изготвяне на експертизата за сумата от 230,00 лв., но били вписани допълнителни възнаграждения в размер на 100,00 лв. за „компетентност и степен на квалификация (чл. 23