Решение № 2999 от 25.6.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 461/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр .чл. 16 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/.

Образувано е по жалба на А. Б. Щ., срещу отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик за предоставяне на пълен достъп до материалите, съдържащи се в образувани административни преписки по повод подавани сигнали, уведомления, възражения и друга кореспонденция, относно него и детето му, обективиран в писмо изх. № ДК/Д-РА-333/26.03.2023г.

В жалбата, съдебно заседание и представени писмени бележки са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореният отказ, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че отказът / мълчалив и изричен / противоречи на принципа за откритост на информацията в административното производство. Жалбоподателя счита, че има право на достъп до съответните преписки, което не противоречи на Закона за защита на личните данни, доколкото правото на защита в административното производство налага необходимостта за достъп до всички документи, а чрез постановения отказ се ограничават правата му като страна в административното производство. Прави се искане се отмяна на постановения отказ. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява, и не се представлява. В представено писмено становище намира жалбата за неоснователна и недоказана, моли съдът да я отхвърли.

Заинтересованите страни – Я. В. Л. и А. А. Щ. – редовно призовани, се представляват от адв. К., която моли жалбата да бъде отхвърлена, като необоснована и неоснователна. Претендира разноски.

Административен съд-гр. Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалб. Щ. е баща на ЗС А. Щ., родена на [дата]., с майка ЗС Я. Л., съгласно посоченото в представеното по делото удостоверение за раждане.

С писмо вх. № ДК/Д-РА-220/27.02.2026г. жалбоподателят изпратил до ДСП-Пазарджик искане за предоставяне на достъп до административна преписка на основание чл. 34, ал.1, вр.чл.18а от АПК, а именно: да му бъде предоставен пълен достъп до всички административни преписки, образувани по повод подадени от него сигнали, уведомления, възражения и др. кореспонденция до ДСП-Пазарджик, вкл. но не само: всички входирани от него сигнали, уведомления, възражения и становища; всички изготвени социални доклади, оценки, становища и протоколи; всякаква вътрешна кореспонденция между служители на ДСП-Пазарджик във връзка с подаваните сигнали; заповеди, резолюции и др.вътрешни актове, издадени по повод образуваните адм. производства; протоколи от извършени проверки, срещи или други действия; всички документи, съдържащи фактически твърдения или оценки относно него, в качеството му на родител; цялата налична документация, съставляваща адм. преписки по горепосочените производства.

С писмо изх. № ДК/Д-РА-275/17.03.2026г. ответникът информирал жалбоподателят, че в горепосоченото искане не са индивидуализирани сигналите, до който се иска достъп, както и съдебните производства, по които има депозирани социални доклади, които го касаят.

С писмо вх. № ДК/Д-РА-283/18.03.2026г. жалбоподателят възразил за реда и начина на връчване на писмо изх. № ДК/Д-РА-275/17.03.2026г., като настоял същото да му бъде изпратено чрез ССЕВ.

С писмо вх. № ДК/Д-РА-303/20.03.2026г. жалбоподателят уточнил, че желае да му бъде предоставен достъп до:

1.Административната преписка по сигнал вх. № СИГ/Д-РА/351/20.10.2025г. – всички документи, съдържащи се в нея; всички документи, послужили за формиране на изводите в изготвените становища и социални доклади, а именно: социалното проучване, ведно с всички материали по него; всички протоколи, докладни записки и служебни бележки от проведени разговори, вкл. проведените с него телефонни разговори, с обща продължителност 58 мин.; всички писмени сведения, становища и информация, предоставени от трети лица, вкл. г-жа В. и д-р Н.; социален доклад изх. № ПР/Д-РА/216/06.11.2025г., както и всички документи, на които се основава; всички писма, изпратени от дирекцията до трети лица, както и получените отговори; вътрешна кореспонденция, вкл. имейли, резолюции, становища и вътрешни бележки;

2.Административната преписка по сигнал вх.№ СИГ/Д-РА/415/23.12.2025г. - всички документи, съдържащи се в нея, както и всички документи, послужили за формиране на фактическите изводи в изготвените становища, а именно: социалното проучване и всички материали към него; протоколи, докладни записки и служебни бележки от извършените проверки и посещения, вкл. посещението на шивашкото ателие на г-жа Л. и съседното студио за маникюр; протоколи и записки от проведените срещи – разговори, вкл. с г-жа Л. и г-жа Щ.; всички писмени сведения, обяснения, доказателства и др. материали, предоставени от трети лица, вкл. тези, на които се основават твърденията за „конфликтни ситуации“; всички документи, въз основа на които е направена оценката за условията и средата, в която пребивава детето; вътрешна кореспонденция, вкл. имейли, резолюции, становища и вътрешни бележки;

3. Да му бъде предоставена информация дали в ДСП-Пазарджик съществуват и други административни преписки, в които се съдържат данни за него или в които се споменава името му, като в случай, че съществуват такива, същите да бъдат индивидуализирани / с номер, дата и предмет/, както и му бъде предоставен достъп до съдържащите се в тях документи.

На 26.03.2026г. ответникът издал оспореното в настоящото производство Писмо изх. № ДК/Д-РА-333, в което посочил, че АСП е „администратор“ на лични данни, в съответствие с чл. 13 и чл. 14 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и

на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (Регламента), като информира жалбоподателят за основните параметри, при които се обработват негови и на детето лични данни.

Посочил, че в качеството на субект на данни жалбоподателят има правата във връзка с обработването на лични данни, регламентирани в чл. 12 - 23 от Регламента, които може да упражни чрез писмено заявление, включително по електронен път при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация, чрез Системата за сигурно електронно връчване, администрирана от Държавна агенция „Електронно управление“, след като се идентифицира със съответните средства за идентификация (ПИК от НОИ или електронен подпис съгласно чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД). При подаване на заявление от упълномощено лице, към него следва да приложи пълномощно във формата, изискуема по чл. 18 ал. 2 от АПК, регламентиращ процедурите за провеждане на административни производства пред административните органи.

Съгласно чл. 13 и чл. 14 от Регламента ответникът информирал, че конкретните цели, за които се обработват личните данни на жалбоподателя, са пряко свързани със съдебното производство между него и неговата бивша съжителка, както и по депозирани от същият писмени заявления, съгласно ЗЗДет и ППЗЗДет. Обработват се следните видове лични данни: три имена, ЕГН, адрес, местонахождение, данни, свързани със социално, имотно и семейно положение, образование, данни за разширено семейство, психоемоционално състояние и др. Източниците на информация за детето са: родителите, личен лекар, учители, регионална здравна инспекция, регионално управление по образование, близки, училище или детска градина, лични лекари и др. източници на информация, имащи отношение към неговото развитие, права и интереси. Събраните и обработвани лични данни включително специални данни по смисъла на чл.9, параграф 1 от Регламента, няма да бъдат предоставяни/разкривани на други получатели, освен при наличие на законови основания или съдебни процедури, включително водените относно правата и интересите на детето. Посочено е, че данните се събират и обработват в срок, съгласно Номенклатурата на делата и сроковете за тяхното съхранение в АСП. Правото на коригиране или изтриване на лични данни / правото да бъдеш забравен /, както и ограничаване на обработването им може да бъде упражнено при отпадане нормативните условия за това. Обработваните лични данни, вкл. данните на детето не са предмет на автоматично вземане на решение. Ответникът посочил координати за връзка с длъжностното лице по защита на личните данни в АСП.

В оспореното Писмо е посочено, че жалбоподателят, в качеството си на родител на детето А. Щ. има право да участва във всяка административна и съдебна процедура, свързана с неговите права и интереси, съгласно Конвенцията за правата на детето.

Конкретно, по отношение на направените искания, ответникът посочил, че правото на достъп до лични данни и на „копие на лични данни“ се упражняват по реда на чл.15 от Регламента и на чл. 37б и 37в от ЗЗЛД. Съгласно чл. 15, пар.3, вр. пар.4 чл.23 от Регламента и чл. 37а, ал.1, т.8 от ЗЗЛД тези права са ограничени от правото на защита на личните данни на други лица. Правото на достъп до лични данни правото на „копие от лични данни“, обработвани във връзка със закрила на дете, се упражняват при спазване на специалните норми на чл. 11а, чл.13 и чл. 16 от ЗЗДет. Субективното право на достъп до лични данни копие от тях не легитимира до лични данни на различни от жалбоподателят лица в случай, че не са дали изрично съгласие за това. Наличието на данни на други лица в специализиран документ изключва неговото предоставяне в цялост и в пълен обем, поради ограничението, въведено в чл. 15, пар.4 от Регламента и чл. 37а, ал.1, т.8 от ЗЗЛД. Според ответникът законовите ограничения върху правото на достъп до лични данни и искането за „копия на лични данни“ в процес на обработване са прерогатив и преценка на „администратора“. Органът по закрила на детето /ДСП/ има административна юрисдикция да преценява исканата информация, съобразно правата и свободите на други лица, правата и висшите интереси на детето.

Чрез оспореното Писмо на жалбоподателят били предоставени „копия от лични данни“ / извлечение от обработваните лични данни /, адаптирани към изискванията на чл. 15, пар.4 и чл.23 от Регламента, чл. 11а, чл.13 и чл.16 от ЗЗДет и чл. 37а, ал.1, т.8 от ЗЗЛД, а именно:

Социален доклад изх. № ПР/Д-РА/216-001/06.11.2025г.;

Съобщение от ССЕВ с вх. № ПРИЗ/Д-РА/216/20.10.2025г. и вх. СИГ/Д-РА/351/20.10.2025г.;

Призовка за страна;

Определение рег. № 2980/16.10.2025г.;

Молба вх. № 28227 до РС-Пазарджик, с приложения към нея: декларация за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН, удостоверение за раждане, рентгеново изследване от МБАЛ-Пазарджик АД, СМУ № 262/2025 г., резултати от микробиологични/вирусологични изследвания от МБАЛ-Пазарджик, амбулаторен лист № 252307059В9F, договор за правна защита и съдействие;

Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-РА/351/20.10.2025 г. от 29.10.2025г., ведно с: протокол от проведена среща и разговор с д-р Н. от 28.10.2025 г.; протокол от проведена среща и разговор с Я. Л. от 23.10.2025г.; протокол от разговор с А. Щ. от 27.10.2025 г.;

Искане вх. № ДК/Д-РА-1394/16.12.2025 г., ведно с писмо изх. № ДК/Д-РА-1414/22.12.2025 г. и известие за доставяне;

Молба вх. № СИГ/Д-РА/415/23.12.2025 г., ведно с: протокол от проведена среща и разговор с Я. Л. от 29.12.2025 г., протокол от проведена среща и разговор с Ц. Щ. от 05.01.2026 г., доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-

РА/415/23.12.2025 г. от 05.01.2026 г., писмо изх. № СГ/Д-РА/415-001/05.01.2026г., известие за доставяне;

Писмо-възражение вх. № ДК/Д-РА-044/15.01.2026 г. ведно с приложения, писмо изх. № ДК/Д-РА-078/27.01.2026 г., известие за доставяне;

Искане вх. № ДК/Ц-РА-220/27.02.2026 г.;

Писмо изх. № ДК/Д-РА-275/17.03.2026 г.;

Имейл вх. № ДК/Д-РА-283/18.03 2026 г.;

Писмо вх. № ДК/Д-РА-303/20.03.2026 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът дължи извършване на цялостна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът с издаване на актове от категорията на процесния такъв.

Искането за предоставяне на информация, касаеща жалбоподателят и неговото малолетно дете представлява по същността си искане за извършване на административна услуга по смисъла на легалното определение, дадено в § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията. Иска се извършване на административно действие - предоставяне на достъп до административните преписки и информация за заведени други такива в ДСП-Пазарджик, в които се съдържат данни за него или в които се споменава името му, като в случай, че съществуват такива, същите да бъдат индивидуализирани / с номер, дата и предмет/, както и му бъде предоставен достъп до съдържащите се в тях документи.

Съгласно цитираната правна норма „Административна услуга“ е извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Всяко лице, поискало такава, има правото да я получи след заплащане на съответната такса, ако такава е предвидена, или възстановяване на евентуално направените разноски. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Оттук следва, че за тези производства са приложими нормите за издаване и обжалване на индивидуални административни актове. Информацията представлява законен интерес на жалбоподателя, която да послужи при упражняване на заявено от него законно право. Въз основа на чл. 21, ал. 3 от АПК, акта, с който се предоставя или отказва предоставянето на информацията може да се характеризира като индивидуален административен акт / В този смисъл Решение № 2957/30.03.2022 г. по адм. д. № 10368/2021 г. на ВАС, VІ отделение/, поради което съдът намира, че е сезиран с жалба срещу годен за оспорване административен акт, а именно отказ за предоставяне на пълен достъп до документите, съдържащи се в преписка, водена за детето на жалбоподателя, или такива, в които е посочено неговото име, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Принципите на АПК задължават административните органи да осигурят откритост на информацията в административното производство на всички лица, които са заинтересовани от изхода на производството и да им осигурят равни процесуални възможности да участват в него за защита на своите права и законни интереси /чл. 8 и чл. 12, ал. 1 от АПК/.

Компетентен да се произнесе по направеното искане, съответно да извърши преценка дали да издаде или не съответните мерки за закрила по повод образуваното административно производство спрямо детето се явява директорът на ДСП – гр. Пазарджик, съответно негов прерогатив е да разреши или откаже запознаване с преписката от страна в административното производство, каквато несъмнено се явява жалбоподателят. В съответствие с разпоредбите на чл. 20, ал.1 от ЗЗдет специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция „Социално подпомагане“, в която се създава отдел за закрила на детето, а в нормите на чл.21, ал.1 от ЗЗдет са уредени нейните функции. В чл. 16а от Устройствения правилник на АСП са изброени правомощията на отдел „Закрила на детето“, а в чл.16 тези на ДСП, като една от тях е да провежда държавната политика в областта на социалното и семейното подпомагане, закрилата на детето, правата на хората с увреждания на територията на съответните общини в сътрудничество с държавните органи, областните администрации, органите на местното самоуправление и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в обслужваните от тях общини, които правомощия се осъществяват от директора на съответната ДСП.

В процесния случай, както бе посочено по-горе, е подадено заявление от жалбоподателя в качеството му на родител за предоставяне на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на ЗА – предоставяне на достъп до административната преписка – досие, касаещи детето му, както и събраните документи за самия него. Административният орган дължи да предостави услугата по всяко искане, дори ако вече е била предоставена същата по предходно искане. В настоящия случай не се установяват никакви обстоятелства, съставляващи основание за отказ по искането. Жалбоподателят като баща на малолетното дете, за които е образувано производство, е участник в същото производство и има правото по чл. 34, ал. 1 от АПК на пълен достъп до преписката. Това право не бива и не може да бъде ограничавано с различни съображения, в частност под предлог, че се съдържат лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Регламент ЕС 2016/679 и с оглед обработването на лични данни. Следва да се посочи, че ако в исканата информация се съдържат лични данни за трети лица, то същите биха могли да бъдат заличени. В конкретната хипотеза административния орган е предоставил на жалбоподателя частична информация и документи, описани по-горе по т.1 и т.3 от молбата, като не се е произнесъл в каквато и да било насока по отношение на поисканите документи и информация: всички документи, послужили за формиране на изводите в изготвените становища и социални доклади, а именно: социалното проучване, ведно с всички материали по него; всички протоколи, докладни записки и служебни бележки от проведени разговори, вкл. проведените с него телефонни разговори, с обща продължителност 58 мин., както и тези от посещението на шивашкото ателие на г-жа Л. и съседното студио за маникюр; документите, на които се основава социалния доклад; всички писма, изпратени от дирекцията до трети лица, както и получените отговори; вътрешна кореспонденция, вкл. имейли, резолюции, становища и вътрешни бележки; всички писмени сведения, обяснения, доказателства и др. материали, предоставени от трети лица, вкл. тези, на които се основават твърденията за „конфликтни ситуации“; всички документи, въз основа на които е направена оценката за условията и средата, в която пребивава детето.

Настоящият съдебен състав намира, че неправилно ответникът в оспореното Писмо се позовава на разпоредбите на чл.11а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДет, които поставят забрана за разгласяване на сведения и данни за дете на трети лица, които не са родители или законни представители - т. е. частен случай на обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 2 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) чрез разпространяване - хипотеза ирелевантна за процесния случай. Органът не е съобразил, че заявителят има качеството на родител на детето и именно в това качество същият участва в правоотношенията по Общия регламент за зашита на данните, а не като трето лице.

Според нормата на чл. 8, ал. 1 ЗЗДет, всеки родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете може да иска и да получава съдействие от органите по този закон, а съгласно ал. 2 родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13. и могат да поискат промяна на мерките при изменение на обстоятелствата.

По делото не са налице данни за наличието на предпоставките по чл.13 от ЗЗДет, а именно, че с оглед защита по най-добър начин на интересите на детето, то се консултира от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му.

Съгласно чл.16, ал.1 от ЗЗДет, всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните представители, а ако детето е навършило 10-годишна възраст - и без негово съгласие. Мотивите на административния орган, изложени в оспореното Писмо - чл.16, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗдет, че органът за закрила може да предостави исканата информация, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова закрила само по разпореждане на съда, би бил относим само ако несъгласието касае трето лице, какъвто не е бащата на детето. По делото не са налице данни, че другият родител – ЗС Л. е изразила своето несъгласие за разгласяване на сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, като изрично следва да се подчертае, че тези сведения се изискват от другия родител, а не трето лице. При тази специфика, ответникът е следвало да предостави достъп до досието на детето и поисканата информация със заличени лични данни на третите лица.

По отношение исканията на жалбоподателя по т.3 от молбата: Сроковете за издаване на административни актове са посочени в разпоредбата на чл. 57 от АПК. Административните актове се издават до 14 дни от датата на започване на производството. В материалите по преписката не е налично уведомление до жалбоподателя по чл. 57, ал. 8 от АПК, за това, че е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, поради което срокът за издаване на акта се увеличава на един месец от започване на производството или че трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган и срокът за издаването на акта се смята за продължен с 14 дни /чл. 57, ал. 5 и ал. 7 от АПК/. По делото не са налице данни, че е необходимо да се иска съгласието или мнението на друг орган / чл. 57, ал. 7 АПК/, като се продължи срока за издаването на акта с още 14 дни.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.2 от АПК мълчаливият отказ подлежи на обжалване пред съда в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

В конкретната хипотеза производството по смисъла на чл. 57, ал.1 от АПК е започнало с депозирането на молба вх. ДК/Д-РА-303/20.03.2026г., адресирана до директора на ДСП-Пазарджик, който е следвало в 14-дневен срок да откаже/издаде поискания ИАА. Като не е сторил това до 03.04.2026г. вкл. /работен ден/ ответника формира мълчалив отказ да издаде съответният административен акт, чийто срок за оспорване пред съда, в съответствие с нормата на чл. 149, ал.2 от АПК изтича на 03.05.2026г. Жалбата е депозирана пред административния орган на 06.04.2026г., т.е в законоустановения за това срок. По делото не са налице данни административния орган да се е произнесъл в каквато и да било насока – положителна или неблагоприятна по отношение на жалбоподателя, дори и понастоящем, относно направеното искане по т.3 от молбата, поради което е формирал мълчалив отказ да се произнесе по отправеното по него искане, поради което същият следва да бъде отменен.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че за административния орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността същият да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. Оспорването на мълчаливия отказ е създадено за защита на правата на гражданите и юридическите лица, чрез пораждане на процесуалното право да обжалват, ако органът не се произнесе в срок, по подадено от тях искане за издаване на индивидуален административен акт. Неспазването на срока по чл. 57, ал. 1 от АПК няма за последица погасяване на материалната компетентност на органа и той не губи възможността да се произнесе впоследствие. Аргумент е нормата на чл. 58, ал. 3 от АПК, в която е предвидено, че при отмяната на мълчалив отказ се смята за отменен и последвалият го изричен такъв, т. е. органът може да се произнесе и след срока, в това число и при постъпила жалба против мълчалив отказ. Така и ТР №1/17.09.2018г. по т. дело № 4/2016 г. на ВАС на РБ, по относимите въпроси.

Предвид изложеното, подадената жалба следва да се уважи, като се отмени отказът на Директора на ДСП-Пазарджик за предоставяне на пълен достъп до информацията, посочена в молбите на жалбоподателят, като преписката се върне на органа за ново произнасяне в 14-дневен срок.

При този изход на делото, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателят следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, съгласно представения списък - адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро / при липсата на възражение за прекомерност/ и сумата от 5,11 евро – държавна такса, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Така мотивиран, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик,