Решение № 12 от 19.1.2022 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1206/2021 г.

С Присъда № 5 от 08.10.2021 г., постановена по НОХД № 286/2021 г. Районен съд, гр. Айтос е признал подсъдимия М. Н. О., ЕГН •••••••••• за виновен в това, че: 1.На 18.04.2021 г., около 20: 45 часа, на път BGS 2180, 5 км+600 метра, на разклона на с. Речица, общ. Руен, обл. Бургас, с посока на движение от с. Снежа, общ. Руен, обл. Бургас, , към с. Ясеново, общ. Руен, обл. Бургас, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рама № W0L0TGF7522164868, с концентрация на алкохол в кръвта си на 0, 5 на хиляда, а именно 0, 60 /нула цяло и шестдесет/ на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 107/19.04.2021 г. на БНТЛ при ОДМВР – Бургас, след като е осъден с влязла в сила присъда – Определение № 260040/25.09.2020 г за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 3860/2020 г. по описа на Районен съд, гр. Бургас, като на основание чл. 343б, ал. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. 2.На 18.04.2021 г., около 20: 45 часа, на път BGS 2180, 5 км+600 метра, на разклона на с. Речица, общ. Руен, обл. Бургас, с посока на движение от с. Снежа, общ. Руен, обл. Бургас, , към с. Ясеново, общ. Руен, обл. Бургас, в условията на идеална съвкупност с деянието по т. 1, управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рама № W0L0TGF7522164868, което не е регистрирано по надлежния ред, като на основание чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода. Със същата присъда, за престъпленията, посочени в т. 1 и т. 2, АРС е наложил на подсъдимия на основание чл. 23, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НК наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да изтърпи при общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. С присъдата, на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил към така определеното общо наказание от една година лишаване от свобода, наказанието глоба в полза на държавата в размер на 600 лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, АРС е привел в изпълнение отложеното по чл. 66, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което е било наложено на М. О. със споразумение по НОХД № 3860/2020 г., по описа на БРС, влязло в сила на 25.09.2020 г., което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при „общ“ режим. Със същата присъда, на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, АРС е наложил на подсъдимия О. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца, считано от предаване по надлежния ред на СУМПС. С присъдата съдът е възложил в тежест на подсъдимия О. направените по делото разноски. По делото е постъпила въззивна жалба от подсъдимия М. О., чрез защитника му – адв. Калин Коцев от АК – Бургас. С жалбата се излагат съображения досежно допуснати от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, с оглед на което и наложеното наказание се явява явно несправедливо. На първо място намира, че при постановяване на присъдата е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в диспозитива на същата се съдържа противоречие, като веднъж съдът е посочил общо наказание осем месеца, а след това е посочил общо наказание една година, както и че съдът не е спазил разпоредбата на чл. 301, ал. 2, т. 1 от НПК, като не е определил наказание за всяко едно от двете деяния поотделно, съответно с приложението на чл. 58а от НК, с оглед проведеното по делото съкратено съдебно следствие, като едва накрая по правилата на съвкупността да бъде определено едно общо наказание, респективно присъединяването на основание чл. 68, ал. 1 от НК. Също така намира, че е нарушен определения в чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК ред за постановява на присъдата, като по отношение на деянието по чл. 345, ал. 2 от НК би следвало съдът да приложи разпоредбата на чл. 301, ал. 4 от НПК, т.е. при решаване на въпроса по точка втора на чл. 301, ал.1 НПК задължително да се произнесе дали това деяние съставлява административно нарушение. Според защитата, това деяние съставлява административно нарушение, предвидено в закон, като съдът следваше на основание чл. 305, ал. 6 от НПК да признае подсъдимия за невиновен в извършването на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и да му наложи предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание в предвидените там предели. На следващо място, адв. Коцев счита, че деянието, за което подзащитният му е осъден по чл. 343б, ал. 2 от НК, е несъставомерно, тъй като обществената опасност на деянието и дееца е явно незначителна. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд не е взел предвид редица установени факти по делото, които са от значение в каква степен и дали въобще установеното деяние е в състояние да засегна охраняемия с правната норма обект, каквото според него са, че деянието е осъществено в тъмната част на денонощието на четвъртокласен междуселски път, като по делото няма данни при управлението на автомобила подсъдимият да е представлявал или да е предизвикал опасност за други участници в движението, каквито по това време и на безлюдно място изобщо не е имало. Аргументи се черпят и от установената концентрация на алкохол в кръвта – 0, 6 на хиляда, като най- близка до ненаказуемата стойност от 0, 5 на хиляда. Също така преди осъждането на подзащитния му през месец септември 2020 г. подсъдимият е нямал други осъждания, като същото е и елемент от състава на чл. 343б, ал. 2 от НК, поради което значимостта на съдимостта на О. е преувеличена от решаващия съд. Според защитника не са взети предвид подбудите за извършване на деянието – да остави автомобила в съседното с. Речица на собственик на колесар, с цел на следващия ден да го отидат в КАТ за регистрация. Също така посочва, че подсъдимият е трудово ангажиран, с добри характеристични данни, съдейства на органите на ДП. Всичко това според защитата, ако е било обсъдено от решаващия съд, последният би установил, че извършеното от подсъдимия деяние съдържа формално признаците на деянието по чл. 343б, ал. 2 от НК, но по делото обективно е разкрита неговата твърде ниска степен на обществена опасност. При условията на алтернативност, във въззивната жалба се съдържат оплаквания и за явна несправедливост на наложеното с първоинстанционната присъда наказание. С оглед на посочените от защитата многобройни смекчаващи обстоятелства, наложеното наказание лишаване от свобода, независимо дали то ще се разбира като осем месеца или една година, представлява само една ненужна репресия, с която няма да бъдат постигнати целите на наказанието. Моли се присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 и т. 4, като бъде постановена нова, с която М. О. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал.2 от НК, във вр. чл. 9, ал. 2 от НК, както и да бъде оправдан по обвинението по чл. 345, ал. 2 от НК и му бъде наложено административно наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, поради това, че деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон. Или при условията на алтернативност присъдата на първоинстанционният съд да бъде отменена на основание чл. 335, ал. 2 от НПК поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция. Като последна крайна и неблагоприятна алтернатива се предлага на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК първоинстанционната присъда да бъде изменена като бъде намалено наложеното наказание към предвидения в закона минимум, без налагане на по-леко предвиденото наказание глоба и да бъде намалено съответно наложеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че жалбата е неоснователна, а постановеният съдебен акт е законосъобразен, правилен и обоснован. Първоинстанционният съд, въз основа на събраните доказателства, е установил, че подсъдимият О. е извършил деянията, за които е предаден на съд, като извършеното от него не може да бъде определено като малозначително. Намира, че с оглед извършените деяния и предходните осъждания, подсъдимият е личност с висока обществена опасност, като при налагане на наказанията, първоинстанционният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Предлага първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена. В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият М. О. се явява лично и с упълномощен защитник – адв. Пламен Найденов от АК – гр. Бургас. Последният моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В диспозитива на присъдата са посочени две различни наказания, както и първоинстанционният съд не е посочил въз основа на кои доказателства е установил така приетата фактическа обстановка. Също така според защитата в съдебния акт липсва аргументация защо не е приложима нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. В дадената му последна дума подсъдимият О. поддържа заявеното от защитника му, като заявява, че не иска да влиза в затвора. Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, в пределите по чл. 314 от НПК, намира за установеното следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок. Първоинстанционното производство е преведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно следствие, като подсъдимият е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Първоинстанционният съд, преценявайки събраните доказателства, както и направеното признание на фактите, изложени в обвинителния акт, приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, както следва: На 18.04.2021 г., около 20: 45 часа, на път BGS 2180, 5 км+600 метра, на разклона на с. Речица, общ. Руен, обл. Бургас, с посока на движение от с. Снежа, общ. Руен, обл. Бургас, , към с. Ясеново, общ. Руен, обл. Бургас, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рама № W0L0TGF7522164868, с концентрация на алкохол в кръвта си на 0, 5 на хиляда, а именно 0, 60 /нула цяло и шестдесет/ на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 107/19.04.2021 г. на БНТЛ при ОДМВР – Бургас. Посочено е в мотивите към обжалваната присъда, че от събраните по ДП писмени доказателства се установява, че лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рама № W0L0TGF7522164868, е със служебно прекратена регистрация, считано от 13.09.2020 г., като по делото няма данни същата да е била възстановена към 18.04.2021 г. Съдът, въз основа на представената по делото справка за съдимост е установил, че подсъдимият е бил осъден с определение № 260040/25.09.2020 г. за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 3860/2020 г. по описа на БРС, в сила от 25.09.2020 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел за доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил (от обективна и субективна страна) в съвкупност съставите на престъпленията по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В мотивите към обжалваната присъда, съдът е изложил съображения, отговаряйки на възраженията, направени от защитата, десежно неприложението на чл. 9, ал. 2 от НК и за двете деяния, като настоящият въззивен състав намира същите за правилни и обосновани. Основателни са оплакванията във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, поради посочено общо наказание лишава от свобода с различна продължителност, съответно от 8 месеца и от 1 година. Такова противоречие действително е налице. АРС първоначално е определил на подс.О. две отделни наказания лишаване от свобода - в размер на една година за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК и в размер на три месеца за престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. След това е наложил на основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 58а от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НК наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим. Непосредствено след това към общото наказание от една година лишаване от свобода е присъединил наказание глоба от 600лв. В крайна сметка не става ясно каква е действителната воля на първоинстанционния съд при отмерване на ангажираната наказателна репресия за престъпната деятелност на подс. О.. Обективираната в диспозитивната част на присъдата последователност и посочените правни основания за постановените от съда решения, позволяват настоящата инстанция да констатира, че АРС е приложил редукцията по чл.58а от НК не към всяко наказание, определено за отделните престъпления, предмет на проведеното диференцирано производство по чл.371, ал.2 от НПК, а единствено към общото наказание лишаване от свобода за множеството престъпления( макар и отново да я останал неясен размера му). Този подход е изцяло в нарушение на процесуалните правилата по чл.373, ал.2 и по чл.301, ал.1, т.3 от НПК и на специалните правила на чл.58а, ал.1 и на чл.23 от НК за определяне на наказанията. В разглеждания случай не са съобразени както указанията п.2 от ТРОСНК№2/2015г. за определяне на наказанието лишаване от свобода при приложението на чл.58а от НК, така и общите правила по чл. 54-чл.58 от НК за индивидуализация на наказанието, преди редуцирането му. Съображенията относно наказанието се излагат в мотивите, а решението на съда по този въпрос се съдържа в диспозитива. От изложеното в тази част на мотивите става ясно само, че АРС е отразил извод за налагане на наказания лишаване от свобода за двете деяния в минимален размер и че наложеното най-тежко наказание в съвкупността(„ …редуцирано но осн. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК…“) е преценено като достатъчно и подходящо за постигане целите по чл.36 от НК. Отсъстват каквито и да са съображения как е направена преценката за индивидуализация на наказанията, кои обстоятелства са отчетени като отегчаващи и смегчаващи вината обстоятелства, как е определена степента на обществена опасност на отделните деяния и на дееца и изобщо как е съдът е стигнал до решението, че именно минималния размер на наказанията лишаване от свобода са съответните на стореното и на дееца. Абсолютно неясно е каква глоба от 600лв. е присъединена към общото наказание от 1 година лишаване от свобода. Присъединяването по чл.23, ал.3 от НК предполага съдът да е наложил наказание глоба за участващо в съвкупността престъпление, а такова наказание за което и да е от двете престъпления АРС не е налагал. Констатираната липса на съображения за индивидуализация на наказанията и неяснотата на размерите на наложеното общото наказание лишаване от свобода не позволява да се извърши проверка относно действителната воля и съдържание на взетото решение за приложената наказателна репресия спрямо подс.О. и е равнозначна на липса на мотиви – отменително основание по чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Това нарушение няма как да бъде отстранено от настоящата инстанция и налага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Айтоския районен съд от стадия на разпоредително заседание. Съобразявайки се със забраната за „reformatio in pejus” при новото разглеждане на делото съдът следва да отстрани посочените по-горе нарушения на материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд