Решение № 170 от 23.4.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 997/2025 г.

С решение № 150/27.12.2024 г. по гр.д.№ 20244420100039 по описа за 2024 година на НРС е признато за установено по иск по чл.108 ЗС, предявен от М. Й. С., чрез пълномощник против Е. Й. С. и М. М. Д., че М. Й. С. е собственик на движими вещи: климатик марка „FUJITSU“, модел ,,ASYG12KPCA(E)“; хладилник марка „SAMSUNG“, модел „RB3IFDRNDSA/ЕО“, сериен № A03P4EAN300341; пералня марка „SAMSUNG“, модел „WW80T304MBS“, сериен № 0DXN59ARB00034V; оградно пано 0,75 - 14 бр., стълб Н:0,75 - 14 бр.; душ колона марка „ROCA“, модел „EVEN-М“ кръгла; холен комплект „BENTLEY“ цвят „Бял-Черен“ с LED- осветление „BENTLEY COMPOSITE“; готварска печка на дърва „ЗВЕЗДА КЛАСИК“ с голяма фурна; комплект единично легло 82/190 „СИТИ 2005“ с ракла и чекмеджета, цвят „Дъб Сонома“ с матрак еднолицев 82/190 „КОЛОРИ“ и 2 бр. възглавници и скрин „СИТИ 3047“, цвят „Дъб Сонома“; бойлер марка „ARIS- TON“, модел „VELIS EVO 80 EU“.Осъден е Е. Й. С. и М. М. Д. да предадат на М. Й. С., чрез пълномощник, фактическата власт върху движими вещи: климатик 11 марка „FUJITSU“, модел ,,ASYG12KPCA(E)“; хладилник марка „SAMSUNG“, модел „RB3IFDRNDSA/ЕО“, сериен № A03P4EAN300341; пералня марка „SAMSUNG“, модел „WW80T304MBS“, сериен № 0DXN59ARB00034V; оградно пано 0,75 - 14 бр., стълб Н:0,75 - 14 бр.; душ колона марка „ROCA“, модел „EVEN-М“ кръгла; холен комплект „BENTLEY“ цвят „Бял-Черен“ с LED- осветление „BENTLEY COMPOSITE“; готварска печка на дърва „ЗВЕЗДА КЛАСИК“ с голяма фурна; комплект единично легло 82/190 „СИТИ 2005“ с ракла и чекмеджета, цвят „Дъб Сонома“ с матрак еднолицев 82/190 „КОЛОРИ“ и 2 бр. възглавници и скрин „СИТИ 3047“, цвят „Дъб Сонома“; бойлер марка „ARIS- TON“, модел „VELIS EVO 80 EU“.Осъдени са на основание на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки от ответниците Е. Й. С. и М. М. Д. да заплатят на М. Й. С., чрез пълномощник, сума в размер на 944.90 лв. всеки, представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване на ответниците за сметка на ищеца за период от 18.06.2023 г. до 12.09.2024 г., осъществено чрез спестяването на разходи за наемане и ползването без основание на собствените на ищеца М. Й. С. движими вещи: климатик марка „FUJITSU“, модел ,,ASYG12KPCA(E)“; хладилник марка „SAMSUNG“, модел ,,RB31FDRNDSA /ЕО“, сериен № A03P4EAN300341; пералня марка „SAMSUNG“, модел „WW80T304MBS“, сериен № 0DXN59ARB00034V; оградно пано 0,75 - 14 бр., стълб Н:0,75 - 14 бр.; душ колона марка „ROCA“, модел „EVEN-М“ кръгла; холен комплект „BENTLEY“ цвят „Бял-Черен“ с LED-осветление „BENTLEY COMPOSITE“; готварска печка на дърва „ЗВЕЗДА КЛАСИК“ с голяма фурна; комплект единично легло 82/190 „СИТИ 2005“ с ракла и чекмеджета, цвят „Дъб Сонома“ с матрак еднолицев 82/190 „КОЛОРИ“ и 2 бр. възглавници и скрин „СИТИ 3047“, цвят „Дъб Сонома“; бойлер марка „ARISTON“, модел „VELIS EVO 80 EU“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.01.2024 г. до окончателното изплащане.Осъдени са на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците Е. Й. С. и М. М. Д. солидарно да заплатят на ищеца М. Й. С. направените от него в производството разноски и адвокатски хонорар в общ размер на 4 073.57 лв. Депозирана е въззивна жалба от Е. Й. С. и М. М. Д., чрез пълномощник, против решение № 150/27.12.2024 г. по гр.д.№ 20244420100039 по описа на НРС.Обжалват решението на първоинстанционния съд като неоснователно, недопустимо.Изложени са доводи относно нарушения на процедурните правила, както и на материалноправния закон.Прави се искане да се отмени решение № 150/27.12.2024 г. по гр.д.№ 39/2024 г. по описа на НРС, с което е уважена искова молба на ищеца М. Й. С., като неоснователно, недопустимо, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.Прави се искане да се разгледа делото по същество, като се отмени дадения ход на делото на заседание от 06.06.2024 г. и следващи процесуални действия, като се приеме отговора на исковата молба като подаден в срок по чл.131, ал.1, за което са ангажирали доказателства.Прави се искане да се приеме предявения от тях насрещен иск за предаване на собствените на ответницата М. Д. вещи, изнесени от имота й от ищеца М. С., а именно:1.Хладилник - 1 бр.; 2.Фризер малък - 1 бр.; 3.Бюфет с гардероб - 1 бр., бял; 4.Легло с матрак и скрин - 1 бр.; 5.Пералня - 1 бр.; 6.Готварска печка на дърва - 1 бр.; 7.Ограда в размери от 37 метра, поставена пред къщата.Прави се искане да бъде предоставена възможност да се допълни същия иск, като се индивидуализират вещите с конкретно описание, посочат цена на същия и допълнят правната обосновка и доказателствените си искания.Прави се искане да се отхвърли иска с правно основание чл.108 ЗС, тъй като ищецът не е собственик на процесните вещи, а на основание последното да се отхвърли и иска по чл.59 ЗЗД, като обусловен от ревандикационния иск и съответно при липса на правен интерес за ищеца.Прави се искане да не се разглежда делото по същество, да се върне иска на друг състав на първоинстанционния съд със задължителните указания, съобразно аргументите на горните искания. За въззиваемата страна – М. Й. С., процесуалният представител изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна.Атакуваното съдебно решение счита за валидно и правилно, предвид съответствието му със събрания доказателствен материал.Прави се искане да се потвърди атакуваното решение, като се присъдят разноски съобразно представения списък. Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – частично основателна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 27.12.2024 г., което се обжалва изцяло. На основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд в частта на обжалваното съдебно решение, която следва да бъде потвърдена. Във въззивната жалба са изложени доводи относно нарушения на процедурните правила и нарушения на материалния закон. На първо място по отношение първото такова се сочи от въззивника, че е допуснато нарушение на правилата на призоваване. Сочи се, че през месец февруари 2024 г. въззивниците разбират от въззиваемия, че срещу тях има заведено производство, но те не са получавали каквито и да било документи.Свързват се с настоящия си процесуален представител, като го упълномощават да ги представлява по делото, чрез регистрация в ЕПЕП на адвоката е осигурен достъп до делото и той се е запознал с исковата молба и определението от 22.03.2024 г. на 02.04.2024 г., от която и те се считат уведомени.Същите депозират отговор на исковата молба, както и насрещен иск по делото с основание чл.211, ал.1 ГПК на 02.05.2024 г. Твърди се също така, че във връзка с неправилно възприетото от съда, че въззивниците са уведомени на 29.01.2024 г. за заведеното срещу тях съдебно производство същите правят възражение, като ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си и искат възстановяване на срока за отговор на исковата молба. На следващо място във въззивната жалба се сочи, че с молба от 21.06.2024 г. ответниците са поискали отмяна на даване ход по същество на делото, извършено в тяхно отсъствие, като съдът е отхвърлил молбата.Това е второ нарушение на процедурните правила, допуснато от първоинстанционния съд. До ответниците в първоинстанционното производство Е. С. и М. Д. са изпратени съобщения на 24.01.2024 г. във връзка с разпореждането на съда от 23.01.2024 г. да им се изпрати препис от исковата молба с приложенията на основание чл.131, ал.1 ГПК, но същите са върнати в цялост с отбелязване от връчителя, че те отказват съобщенията. С определение от 22.03.2024 г. е изготвен доклад по делото, като е посочено, че на 29.01.2024 г. ответниците са били уведомени за разпореждането на съда лично, но са отказали да приемат преписите от исковата молба с приложенията, а до датата на заседанието не са постъпвали писмени отговори, не са представяни писмени доказателства, не са правени доказателствени искания, нито са налице доказателства, че са ангажирали адвокат, който да ги представлява. Делото е насрочено за 23.04.2024 г., като въззивниците надлежно са били уведомени на 02.04.2024 г. На 22.04.2024 г. Е. С. и М. Д., чрез пълномощник, са депозирали молба да не се дава ход на заседанието, насрочено за 23.04.2024 г. поради ненадлежно уведомяване на ответниците и липса на връчване на исковата молба на всеки от тях. От пълномощника е депозирано заявление за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в ЕПЕП на 22.04.2024 г.,който е разрешен. На 23.04.2024 г. е депозирана друга молба от въззивниците да не се дава ход на заседанието, насрочено за 23.04.2024 г. Съдът не е дал ход на делото, като го е отложил и насрочил за 10.05.2024 г., за която дата страните се считат уведомени от с.з. На 07.04.2024 г. е депозиран отговор на исковата молба и насрещен иск на основание чл.211, ал.1 ГПК от Е. С. и М. Д., чрез пълномощник. На 10.05.2024 г. съдът не е дал ход на делото, явили са се процесуалните представители на страните, като то е отложено и насрочено за 18.06.2024 г. Във връзка с молба на процесуалния представител на въззиваемия, с разпореждане от 17.05.2024 г. първоинставнционният съд е отсрочил делото и го е насрочил за 06.06.2024 г. Посочено е, че Е. С. и М. Д. са уведомени чрез ЕПЕП, призовка по чл.142, ал.4 ГПК, изпратена на 20.05.2024 г. В този случай, тъй като е избран от страната електронен адрес за връчване, то се прилага чл.41а, ал.1 ГПК. Проведено е съдебно заседание на 06.06.2024 г., като е прието, че ответниците са редовно призовани чрез ЕПЕП, като са извършени обективираните в същото процесуални действия, включително е разпитана и П.К. във връзка с връчването на призовки на М. Д. и Е. С..Отхвърлено е и искането на процесуалния представил на ответниците за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК, а именно едномесечен срок, в който ответниците във връзка с разпореждане по чл.131, ал.1 ГПК могат да дадат писмени отговори на исковата молба, представят доказателства и направят нови доказателствени искания. На 21.06.2024 г. е депозирана молба от Е. С. и М. Д., чрез пълномощник, проведено е съдебно заседание на 28.06.2024 г., като е прието, че е било налице редовно уведомяване на ответниците и молбата е приета за неоснователна. Неоснователно се сочи от въззивниците, че не са изследвани от първоинстанциониня съд доказателствата, които са представени в подкрепа твърденията на ответниците. В с.з. на тази дата са разгледал депозирираната молба, с оглед на приложения списък за призоваване е прието, че към онзи момент е имало редовно уведомяване на ответниците, като е съобразил и становищата на страните, включително и възражението на насрещната страна, че е заявено призоваване по реда на чл.51, ал.3 вр. с чл.38, ал.2, т.1 ГПК. С оглед на горепосочената разпоредба, в случай, че съобщението не бъде изтеглено в 7-во дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия работен ден след изтичане на срока аз изтегляне. На 18.07.2024 г. не е даден ход на делото и то е насрочено за 12.09.2024 г., проведено е последното съдебно заседание по делото.Имало е депозирана молба от Е. С. и М. Д. за разглеждане на делото при отсъствие на страна. На следващо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е следвало да валидира показанията на представителя на кметство с.•••, поради посочените основания.Позовават се на писма № 133/17.05.2024 г. и № 110/10.05.2024 г., показанията на свидетелката П.К. от с.з. на 06.06.2024 г., проведено без участие на въззивниците, според която няма назначено длъжностно лице по призоваване в кметство с.•••, както и на чл.84, ал.1 ПАРОАВАС.Считат, че липсата на длъжностно лице или такова, назначено от кмета или районния съд, със специални функции по връчване на съдебни книжа, противоречи на процесуалните правила и извършените от него действия са невалидни и не следва да бъдат приети.Позовават се и на молба от 27.06.2024 г., с която въззивниците са депозирали доказателства по делото относно това, че Е. С. работи в гр.София и към посочената дата не е бил на адреса в дома си в с.•••, като са представени и извлечения от „Книга за инструктаж на работниците и служителите“ в предприятие ММВ Строй ЕООД.Сочи се също така, че на М. Д. не е била носена или връчвана призовка, с оглед показанията на свидетелката. ПАРОАВАС е отменен, но горепосочената разпоредба е аналогична по съдържание на тази на чл.74, ал.1 от ПАС, според която призовкарите връчват призовките и съдебните книжа съгласно изискванията на процесуалните закони. Връчването на съобщения и призовки може да се извършва от ограничен кръг лица, имащи качеството на връчител с оглед на чл.42 ГПК.В разпоредбата е посочено, че когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството, т.е. от служител в общината или кметството. Призоваването чрез други лица и способи, непредвидени в чл.42, е недействително. В процесния случай би могло да се приеме, че е налице процесуално бездействие от страна на въззивниците - неупражняване на процесуално право или неупражняване на процесуално задължение (недепозиране на отговор на исковата молба с оглед на чл.131 ГПК в преклузивния едномесечен срок). Когато процесуалното бездействие се състои в неупражняване на процесуално правомощия в определения за него преклузивен срок последиците от него могат да бъдат отстранени чрез възстановяване на срока. Такова е проведено в хода на първоинстанционното производство, но то е приключило с отхвърляне на искането на процесуалния представител на ответниците за възстановяване на срока по реда на чл.64, ал.2 ГПК, а именно едномесечния по чл.131 ГПК. На следващо място във въззивната жалба е сочи, че в разрез с процесуалните правила е извършен разпит и на свидетелите П.Т., Е.М. и М.И., доведени от въззиваемия.Тримата свидетели са присъствали в залата по време на заседанието, при прочитане на доклада по делото, което е нарушение на чл.139 ГПК, като считат, че тези показния е следвало да бъдат дискредитирани от съда като недопустими поради нарушения на процесуалните правила. С определение от 06.06.2024 г. първоинстанционният съд е допуснал до разпит при режим на довеждане трима свидетели от страна на ищеца. При даване ход на делото в с.з. на 28.06.2024 г., с оглед на чл.142 ГПК, не е посочено, че се явяват и тримата свидетели. След извършване на обективираните в протокола процесуални действия е пристъпено към снемане самоличността на тримата свидетели, като свидетелят М. и И. са изведени от залата, като е пристъпено към разпит на свидетелката Т., т.е. спазена е разпоредбата на чл.171, ал.1 ГПК всеки свидетел да се разпита отделно в присъствието на страните, които са се явили. Чл.139 ГПК регламентира, че в съдебно заседание не могат да присъстват без разрешение от съда ненавършили пълнолетие лица, които не са страни по делото или свидетели; въоръжени лица, освен съдебната охрана. С оглед на гореизложеното не може да се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка с разпита на тримата свидетели. Преценката на свидетелските показания се извършва от съда съобразно чл.172 ГПК. В тази насока във въззивната жалба се сочи, че свидетелката Т. живее в семейно съжителство с ищеца.Изявленията на същата, че с ищеца са закупували вещи, за да „обзавеждат бъдещия си дом“ се изтъква, че заинтересоваността на този свидетел е особено голяма и съдът е следвало да не приема и валидира нейните показания. От показанията на свидетелката Т. се установява, че дворът в с.•••, на ул.••• №18 представлява двор със сгради, ограда-телена.Имало е устна уговорка имота да се прехвърли на М., но впоследствие устно по братски се разбират имота да се прехвърли на Е. С..Нейният съпруг е решил да прави ремонт на къщата, която му е била обещана, тъй като имат второ дете. От показанията на свидетеля М. се установява, че той е правил целия ремонт в имота на М..Известни са му нещата.М. е купувал и доставял вещите, посочени от свидетеля, защото уговорката е била той да остане на бабата в къщата, а Е. да отиде на баща си в къщата.Ремонтът е завършил и след това са се скарали. Показанията на свидетелите следва да се кредитират при условията на чл.172 ГПК, както се посочи.Същите имат непосредствени впечатления от извършения ремонт в имота, собственост на М. Д., както и относно закупените движими вещи от М. С., които са били доставени и монтирани в нейния имот, като в тази насока са приложени и писмени доказателства, а вещото лице ги е посочило в своето заключение относно точното им местонахождение и монтаж. На следващо място във въззивната жалба се сочи, че чрез резултати от съдебно-оценителната експертиза много от вещите, находящи се в имота на ответницата се различават от посочените от ищеца, което несъответствие не е взето впредвид в постановеното решение от първоинстанционния съд. Например: холен комплект, отговарящ на марката „BENTLEY“, цвят „Бял-Черен“; прилежащо LED-осветление, отговарящо на марката „BENTLEY COMPOSITE“; готварска печка на дърва, отговаряща на марката „Звезда Класик“; монтираните оградно пано 0,75-30 бр. и стълб H:0,75-13 бр., покриват и доста по-малка част от имота и не могат да заменят изцяло разглобената и изнесена от ищеца предишна ограда, собственост на ищцата, която съответно е била в размери от 37 м. дължина и 2 м. височина. ВЛ в заключението си е посочило: холен комплект „BENTLEY COMPOSITE“, в етаж на къщата, като осветлението се предлага отделно и не се намери монтирано на мебелите; оградна мрежа пано, прахово боядисано с PVC-13 бр.-37 л.м.; печка на твърдо гориво (дърва) - готварска, марка „Звезда Класик“. В исковата молба съответно са посочени: холен комплект „BENTLEY“ цвят „Бял-Черен“ с LED-осветление „BENTLEY COMPOSITE“, който е закупен на 05.08.2022 г. от магазин в гр.София на стойност 573.08 лв., който комплект и към момента се намира в основната жилищна сграда; готварска печка на дърва „Звезда Класик“, закупена на 24.09.2022 г.; от закупените на 27.06.2022 г. пана и стълбове, при изграждането на сглобяема ограда на дворното място са монтирани оградно пано 0,75 - 14 бр. и стълб Н:0,75 - 14 броя, а са закупени оградно пано 0,75 - 14 бр., оградно пано 2,00 - 1 бр., стълб Н:0,75 - 30 бр. Въз основа на сравнителния анализ между горепосочените движими вещи, описани в исковата молба, и това, което ВЛ е видяло в процесния имот, стойността на следващия се наем е изчислен от него на намереното имущество. В с.з. на 12.09.2024 г. ВЛ е пояснило по отношение на холния комплект, че тази гарнитура се предлага като скритото осветление, което е посочено, то не е било монтирано и не го е видял.ВЛ е пояснило, че паната са 13 бр. В заключението е посочено, че се касае до оградна мрежа пано, прахово боядисано с PVC-13 бр.-37 л.м. На следващо място във въззивната жалба се сочи от въззивниците на първо място, че съдът е допуснал и валидирал тезата на ищеца на основание на изтъкнати от същия устни уговорки относно бъдещо прехвърляне на недвижим имот от ответницата на него.Позовавайки се на чл.19, ал.1 ЗЗД въззивниците сочат, че всякакви предварителни устни уговорки относно недвижими имоти са нищожни и нямат никакво обвързващо или транслативно действие между тези, които са ги направили, както и не пораждат прехвърлително действие поради предвидената от закона задължителна форма за прехвърляне на недвижими имоти-а именно чрез писмен договор под формата на нотариален акт. На следващо място във въззивната жалба се сочи, че ищецът е нахлувал множество пъти в имота, независимо от противопоставянето на М. Д., като към началото на 2022 г. е започнал да изнася различни части от покъщнина на същата, както и да събаря и изнася наличната 37 метрова ограда пред собствената й къща.Посочено е, че М. С. е изнесъл от имота нейните собствени вещи:1.Хладилник-1 бр.; 2.Фризер малък-1 бр.; 3.Бюфет с гардероб-1 бр.; 4.Легло с матрак и скрин; 5.Пералня-1 бр.; 6.Готварска печка на дърва-1 бр.; 7.Ограда в размери от 37 метра, поставена пред къщата. Във въззивната жалба е посочено също така, че поради неприемането на искането за разпит на свидетели и отхвърлянето на насрещния им иск не са имали възможност да ангажират доказателства за стойността на тези вещи.Считат, че поради извършеното разпореждане с вещи на ответницата ищецът би следвало да обезщети същата с аналогични по вид и стойност вещи.В тази връзка възразяват срещу постановеното в решението на първоинстанционния съд, с което е уважено искането на ищеца за заплащане на наем за ползване на сочените в исковата му молба вещи. В процесния случай първоинстанционният съд не е бил сезиран с иск в производство за сключване на окончателен договор по реда на чл.362-364 ГПК, тъй като няма предварителен договор между страните - М. Д. и М. С. във формата, посочена в чл.19 ЗЗД, според който предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма, а такъв договор в писмена форма няма. Първонстанционинят съд е бил сезиран с два иска - с правно основание чл.108 ЗС и с правно основание чл.59 ЗЗД. Съгласно чл.108 3C собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта, предмет на иска, че същата се намира във владение или държане на ответника и че ответникът я владее или без основание. Доказателствената тежест за тези предпоставки се разпределя между насрещните страни в процеса като ищецът следва да докаже правото си на собственост и фактът на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическа власт върху вещта (определение № 972 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр.д. № 2099/2025 г., I г. о. ). В процесния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че М. С. е закупил, респ. монтирани са в процесния имот, който е бил собственост на М. Д., а впоследствие прехвърлен по надлежния ред на Е. С., процесните движими вещи, които се намират там и до настоящия момент, с изключение на „LED осветление”, оградно пано 0,75- 1 бр. (общо са 13 бр., а не 14 бр. ), стълб Н:0,75-14 броя. По чл.59 от ЗЗД се дължи обезщетение за ползване на движими вещи без правно основание. Това е субсидиарен иск за неоснователно обогатяване, който се прилага, когато собственикът е лишен от възможността да ползва своята вещ, а ответникът се е обогатил, спестявайки си разходи за наем или извличайки ползи от нея. Ищецът трябва да докаже, че е собственик на вещите и че е бил възпрепятстван да ги ползва. Ответникът трябва да държи или ползва вещите без договор (напр. наем, заем за послушване) или друго законово основание. Обезщетението се дължи за времето, през което вещите са били във фактическата власт на ответника и ищецът е бил лишен от тях. В процесния случай не е приет за съвместно разглеждане предявения насрещен иск с оглед на чл.211 ГПК, като предявеният иск от М. Д. срещу М. С. е посочен като насрещен иск за предаване на собствените на М. Д. вещи, изнесени от имота й от ищеца М. С.. Насрещният иск е способ за обективно съединяване на искове, но в процесния случай до такова не се е стигнало, тъй като той може да се предяви в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, който срок за предявяването му е преклузивен и е пропуснат в процесния случай. Пропускането на преклузивния срок за предявяване на насрещния иск означава преклудиране на възможността за предявяване само на насрещния иск, но не и на правната възможност за предявяване на самостоятелен иск с материалното право, предмет на късно предявения насрещен иск. От заключението на съдебно-оценителната експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че стойността на месечния наем е в размер на 127.70 лв., а стойността на следващия се наем за периода от 18.06.2023 г. до 06.06.2024 г. е в размер на 1 481.20 лв. В с.з., проведено на 12.09.2024 г. от страна на ищеца е направено искане на основание чл.214 , ал.1, изр.3, предл.1 ГПК, като е изменен размера на предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, като от 18.09.2023 г. до 12.09.2024 г. размерът на дължимия наем за ползване на процесните движими вещи е 1 889.80 лв., като същият да се счита като искане да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят на ищеца сумата 944.90 лв. всеки, представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване за сметка на ищеца относно ползване на изброените в исковата молба вещи за периода от 18.06.2023 г. до 12.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претенцията в исковата молба касае периода от 18.06.2023 г. до 22.01.2024 г. - датата на депозиране на исковата молба. В процесния случай с исканото увеличение на иска се добавя нов период на обезщетението по чл.59 ЗЗД, което е недопустимо изменение на исковата претенция (определение № 54/28.04.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 607/2021 г., III г.о.). За периода от 18.06.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба - 22.01.2024 г., с оглед на заключението на ВЛ, съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан до размер на сумата от 906.45 лв., която сума е дължима от въззивниците на въззиваемия, т.е. по 453.22 лв. от всеки от тях поотделно. Ето защо следва да се потвърди решението в обжалваната му част, в която са осъдени на основание чл.59, ал.1 ЗЗД всеки от ответниците Е. С. и М. Д. да заплати на М. С. сума в размер на 453.22 лв. (равностойност 231.73 евро) всеки, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на ищеца за периода от 18.06.2023 г. до 21.01.2024 г. включително, осъществено чрез спестяване на разходи за наемане и ползване без основание на собствените на ищеца М. С. движими вещи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.01.2024 г. до окончателното изплащане. Следва на основание чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК да се обезсили решението в обжалваната част, като се прекрати производството по делото в същата, в която в която са осъдени на основание чл.59, ал.1 ЗЗД всеки от ответниците Е. С. и М. Д. да заплати на М. С. разликата над сумата от 453.22 лв. (равностойност 231.73 евро) до 944.90 лв. (равностойност 483.12 евро), т.е. за сумата от 491.68 лв. (равностойност 251.39 евро) всеки, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на ищеца за период от 22.01.2024 г. до 12.09.2024 г. включително, осъществено чрез спестяване на разходи за наемане и ползване без основание на собствените на ищеца М. С. движими вещи, ведно със законната лихва върху горепосочената разлика, считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.01.2024 г. до окончателното изплащане. С оглед на това следва да се приеме, че и платената държавна такса в размер на 29.60 лв. от въззиваемия не следва да бъде репарираната от въззивниците, поради което следва да бъде отменено решението в частта за разноските за тази сума. Следва да бъде отменено решението в обжалваната му част, в която е признато за установено по иск по чл.108 от ЗС, предявен от въззиваемия срещу въззивниците, че М. С. е собственик на движими вещи:„LED осветление”, оградно пано 0,75 - за разликата над 13 бр. до 14 бр., т.е. за 1 бр., както на стълб Н:0,75 - 14 бр., като са осъдени въззивниците да предадат фактическата власт на въззиваемия върху тези движими вещи, като следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора в тази му част, в която предявеният ревандикационен иск по отношение на същите да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалите му части обжалваното решение е валидно и допустимо, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде потвърдено в същите.