Решение № 7839 от 16.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2173/2025 г.

Образувано е по жалба на Я. П. Х. от [населено място] против Експертно решение № 91926 от зас.№ 102 от 11.08.2025г.на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 90999/31.03.2025г. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и назаконосъобразно; изразява несъгласие с определения му процент на инвалидност; счита, че НЕЛК не е коментирал и съобразил всички посочени от него факти. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък. Ответната страна НЕЛК – София не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Моли съда да не присъжда в полза на жалбоподателя разноски в прекомерен размер. Заинтересованите страни І състав на ТЕЛК към У. П. МБАЛ – Св.Й. К. ЕАД, Агенция за хора с увреждания – [населено място], ТП на НОИ – Варна, РД“СП“ – Варна не изразяват становище по жалбата. Заинтересованата страна „С.Р.“ ЕООД в депозирана по делото молба изразява становище за основателност на жалбата. Сочи, че и към настоящия момент у жалбоподателя / техен служител/ е налице тотално атрофирал очен нерв на дясното око. С ЕР на ТЕЛК № 90999/31.03.2025г. е определена оценка на работоспособността от 29%. С Експертно решение 91926 от зас.102 от 11.08.2025г., издадено от специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и очни болести, е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 90999/31.03.2025г. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се медицинското експертно досие на Я. П. Х.. По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно медицинска експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възпрето от съда като обективно и компетентно дадено се установява, следното: Зрението на дясно око, което пациента постигная по време на прегледа е 1-2%, което означава, че при пълен обем на зрение от 100% при нормално зрящо око, в случая имаме 98-99% функционален дефицит на болното око, което се дефинира като практическа слепота. От наличната документация вещото лице е установило, че заболяването на пациента датира от 2000г.Към настоящия момент диагнозата е Атрофиа на зрителния нерв, вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че артрофията на зрителния нерв, която е водещата диагноза на въпросното око е необратим процес, няма лечение и не може да се възстнови зрението на лицето. При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл.149, ал.1 от АПК и при наличие на правен интерес от съдебно оспорване. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна предвид следното: Обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от НМЕ орган и при спазване на установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма. Решението е взето от специализиран състав по хирургични, ортопедични и Очни болести, съобразно изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Спазено е и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. Независимо от горното, съдът намира, че оспореното експертно решение на НЕЛК се явява необосновано, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съображенията за това са следните: Актовете на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права. Въпросите свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Изводите относно здравословното състояние на освидетелстваното лице и следващия се процент трайно намалена степен на увреждане, съставляващи по своята същност експертно заключение на медицинските специалисти включени в състава на ТЕЛК/НЕЛК, могат да бъдат успешно оборени чрез заключение на други специалисти със същата или подобна компетентност. Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. В случая се оспорва потвърдения с обжалваното решение процент на трайно намалена работоспособност. Не е спорно, че ЕР на НЕЛК е постановено единствено по документи, съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Изхождайки от заключението на приетата по делото СМЕ съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК е постановено както при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по арг. от чл.35 от АПК, така и в нарушение на специалното изискване по чл.62 от НМЕ, вр. чл. 39, ал.2, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съгласно специалната норма на чл. 62 от НМЕ, Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В случаите на чл. 40, ал. 2, т. 2 от същия правилник насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват. Съответно, в чл.40, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ е предвидено, че ТЕЛК могат да вземат решение само по документи без преглед на лицата, когато представената медицинска документация обективизира степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система и не е необходимо за нуждите на експертизата извършването на клиничен преглед и/или назначаването на допълнителни изследвания и консултации. Съгласно чл.39, ал.2, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, лекарите в ТЕЛК извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК. Изрично са посочени в т. от "а" до "в" случаите, когато допълнителни прегледи, изследвания и консултации са необходими. Това е свързано с резултати от изследвания и консултации, които са неналични или не са актуални, или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието, както и когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации и с указания за извършване на контролни медицински изследвания.По аргумент от посочената нормативна регламентация следва извода, че необходимостта от извършването на клиничен преглед, лабораторни и функционални изследвания се преценява във всеки конкретен случай от административния орган, като съответно неизвършването им би представлявало съществено нарушение на административно-производствените правила, ако в резултат на пропуска са останали неизяснени съществени обстоятелства. "Временната неработоспособност" по смисъла на чл.6 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, респективно пар.1 т.34 от ДР на ЗЗ е състояние на здравето на осигуреното лице, при което последното не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина и т. н. В процесния случай спорен между страните е само въпросът какво е здравословното състояние на жалбоподателя и какъв трябва да бъде процента на намалена работоспособност. Доколкото този въпрос е от медицинско естество, то съдът изцяло кредитира приетата по делото съдебномедицинска експертиза като компетентно и обективно изготвени от вещо лице – специалисти. Видно от заключението на вещото лице, изготвено въз основа на приложената по делото медицинска документация и личен преглед на лицето диагнозата атрофия на зрителния нерв, вторична глаукома е необратим процес, няма лечение и не може да се възстанови зрението. С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице основанията на чл. 146, т.3 и т.4 от АПК за отмяна на издаденото от Специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и Очни болести ЕР № 91926 от зас.№ 102/ 11.08.2025г., с което е потвърдено Експертно решение на ТЕЛК № 90999/31.03.2025г. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е постановен при противоречие с материалноправните разпоредби – основание за отмяна по чл.146 т.4 от АПК. Експертното решение на НЕЛК следва да бъде отменено, като поради това, че е налице специфика в експертните решения на НЕЛК, които освен административни актове, в случая съдържат в себе си и експертиза на временната неработоспособност /в този смисъл решение № 15076/05.12.2018г. на ВАС по адм. дело № 6286/2018г., VІ отд. /, то съдът следва да върне преписката на административния орган, при условията на чл.173 ал.2 от АПК, за произнасяне по същество в съответствие с разпоредбите на НМЕ и при съобразяване на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Предвид изхода на делото и на основание чл.143 ,ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като НЕЛК следва да бъде осъдена да му заплати сумата от общо 772.05 евро, от които 5.11евро - внесена държавна такса, 255.65евро- възнаграждение за вещо лице за изпълнената съдебно-медицинска експертиза и 511.29евро – адвокатско възнаграждение. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като уговореното и изплатено възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие от 12.03.2025г. е в размера по чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. Предвид изложените съображения, съдът