Решение № 758 от 10.3.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 915/2025 г.

Не се спори по делото относно обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Белене и че в периода от 19.08.2024г. до 27.11.2025г. е бил конвоиран 31 пъти от конвойни наряди на Областно звено „Охрана-Русе“ по направления РСИН –гр.Русе – затвора гр. Белене и обратно със специални автомобили на ГД „Охрана“, без поставен предпазен колан.

Спори се между страните налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия/бездействия на служители от ГД „Охрана“, причинени неимуществени вреди под формата на психическо страдание, причинна връзка между поведението на служителите на ГДО и вредоносния резултат.

За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства.

Представени са по делото застрахователни полици, свидетелства за регистрация и удостоверения за техническа изправност на специализираните автомобили, с които е конвоиран ищеца - Гражданска отговорност на [рег. номер], Гражданска отговорност на [рег. номер], Гражданска отговорност на [рег. номер], Гражданска отговорност на [рег. номер], Свидетелство за регистрация на [рег. номер], Свидетелство за регистрация на [рег. номер], Свидетелство за регистрация на [рег. номер], Свидетелство за регистрация на [рег. номер], Удостоверение за техническа изправност на ППС [рег. номер], Удостоверение за техническа изправност на ППС [рег. номер], Удостоверение за техническа изправност на ППС [рег. номер], Удостоверение за техническа изправност на ППС [рег. номер] /л.л.76-87/, както и 31 бр. заповеди за назначаване на конвоен отряд на началник ОЗ Охрана-Русе /л.л.88-180/.

Представени са като доказателство по делото и писмо вх. рег. № 6907/03.12.2025 г. от НОИ, Териториално поделение – Русе /л.л.18-19/, писмо вх. рег. № 6968/08.12.2025 г. от НАП, ТД на НАП – Варна, офис Русе, ведно с представената с него Справка за общите задължения по отношение на ищеца Д. Й. А. /л.л.20-24/, Справка рeг. ИЗ-12376/05.12.2025г. по описа на затвора гр. Белене /л.34/, Справка рег. № ИЗ-12339/04.12.2025г. пo описа на затвора гр.Белене /л.л.31-33/, Медицинско становище рег. № ВХ-6777/ 08.12.2025г. пo описа на затвора гр.Белене /л.л.35-43/.

Относно посоченото в исковата молба, че при конвоирането на ищеца от затвора Белене се преминава с МПС през метално- понтонния мост в затвора Белене, а има поставен знак-надпис „превозването на хора с МПС е забранено“, не са ангажирани доказателства от Областно пътно управление – Плевен, дали има поставен пътен знак, касаещ преминаването през моста към затвора.

В писмения отговор от ответника е посочено, че осъществяването на конвойна дейност до затвора гр. Белене се извършва със специализирани конвойни автомобили и няма изграден мост свързващ сушата с остров „Персин“, където е разположен Затвора Белене, като се преминава по изградения понтон, който преминава технически прегледи от военното формирование гр. Белене и регулярни технически прегледи от служители на морска администрация гр. Русе и в тази връзка, понтонът е с гарантирана висока степен на сигурност за преминаващите автомобили, като до този момент инциденти свързани с преминаване по понтона на моторни превозни средства няма.

По делото са приобщени и гласни доказателства чрез показанията на разпитания свидетел Е. О. М., изтърпяващ наказание в затвора Белене, който заявява, че за съдебното заседание на 23.02.2026г. за първи път пътува в конвой заедно с ищеца, както и че е виждал, че на понтонния мост на гр. Белене има поставена табелка, първоначално превозването на хора с МПС е забранено, а от скоро е променено на преминаването през понтонния мост на повече от едно МПС е забранено. Заявява, че в годините този понтон е претърпял скъсвания и не е ясно как се поддържа, счита, че е опасно преминаването.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Исковата претенция срещу Главна дирекция „Охрана“ (ГДО), гр. София за времето от 19.08.2024г. до 27.11.2025г. е процесуално допустима, като съдът обаче намира, че същата е неоснователна.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице, като вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага, а границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да е основателен искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В случая тежестта на доказване е на ищеца, като с определение №27/06.01.2026г. на л. 66, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия/бездействия на служители от ГД „Охрана“, причинени неимуществени вреди под формата на психическо страдание, причинна връзка между поведението на служителите на ГДО и вредоносния резултат.

В конкретния случай съдът приема, че не са налице доказателства за незаконосъобразно действие или бездействие от страна на държавен орган – служители на Главна дирекция „Охрана“ при конвоиране на лицето, изтърпяващо наказание лишаване от свобода по смисъла на § 1 т. 2 от Допълнителните разпоредби вр. чл. 26, ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2003г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт вр. чл. 16 т. 2 б.“и“ от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" и чл. 1, ал. 2 от Инструкция № И-1 от 30.09.2022г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция "Охрана".

Съгласно разпоредбата на чл. 391 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ Главна дирекция "Охрана" е юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо дейност по охраната на органите на съдебната власт, на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и на сградата на Агенцията по вписванията – Централно управление. Сред правомощията на Главна дирекция "Охрана" е конвоиране на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт и на територията на страната, когато това е предвидено в закон – чл. 391, ал.3 т.6 от ЗСВ.

Устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" се уреждат с правилник, издаден от министъра на правосъдието – чл. 391, ал.7 от ЗСВ, а организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на правосъдието – чл. 391, ал. 8 от ЗСВ.

Инструкция № И-1 от 30.09.2022г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция "Охрана" (Инструкцията), в чл. 3 предвижда, че служителите на ГДО конвоират на основание ЗСВ, Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, като сред лицата по т. 1-5 са включени обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, до органите на съдебната власт; лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт; лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, от едно място за лишаване от свобода в друго; лица, обявени за общодържавно издирване с влязла в сила присъда или постановена мярка за неотклонение задържане под стража, задържани и предадени на ГДО от органите на МВР; лица с мярка за неотклонение задържане под стража или с влязла в сила присъда лишаване от свобода за участие в действия по разследването или съдебни следствени действия, които се извършват от орган на съдебната власт, а съгласно т.8 и обвиняеми и подсъдими с мярка за неотклонение задържане под стража при изключителни причини от личен и семеен характер, когато това е постановено от орган на съдебната власт.

Конвоирането може да се извършва по реда в чл. 5, ал. 1 пеша; със специални автомобили (СА); със специален медицински транспорт; с въздушен транспорт; с железопътен транспорт; с воден транспорт, като изборът на превозно средство се извършва в зависимост от информацията за конвоираното лице, оперативната и метеорологичната обстановка по маршрута за конвоиране и наличните сили и средства. При конвоиране на лице, за което има данни, че е извършило умишлено престъпление от общ характер, поставянето на белезници е задължително освен в случаи, свързани с физически или медицински причини (чл.17, ал.3 от Инструкцията). Задължително се поставят специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката или специален комплект белезници за ръце и крака при конвоиране на особено опасни за бягство лица от следните категории: 1. осъдените на доживотен затвор или доживотен затвор без замяна; 2. лишените от свобода на специален режим за изтърпяване на наказанието; 3. остатъкът от наложеното наказание лишаване от свобода е над 10 години; 4. обвиняемите и подсъдимите за тежки умишлени престъпления, участници в организирани престъпни групи, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок над 10 години;5. лицата, планирали или правили опит за бягство от конвой, МЛС и др.; 6. лицата, за които има данни, че проявяват агресия, намиращи се в състояние на афект или е налице реална опасност, застрашаваща живота и здравето на конвоираните лица или конвоиращите служители, както и тези лица се конвоират самостоятелно, в индивидуална клетка в СА – чл. 17, ал.7 и ал.8 от Инструкцията.

Специалните автомобили на ГДО следва да отговарят на изискванията на Приложение № 5 към чл. 13, ал. 3 от инструкцията вкл. помещение за задържани лица клетка, в която да има разположени места за сядане, удобни за пътуване и изработени от здрав материал, който не позволява разкъсване, отчупване и отделяне на токсични изпарения при нагряване; отпред пред седалките да бъдат монтирани метални тръби (ръкохватки), здраво захванати, без възможност за чупене за осигуряване на по-голяма сигурност на конвоираните по време на движение, както и всички детайли и възли да бъдат обезопасени против нараняване – т. 3, т. 4 и т. 8 от Приложение №5.

В конкретния случай на основание чл.17, ал.3 от Инструкцията е било задължително поставянето на белезници на ищеца, поради което съдът приема, че не е осъществено твърдяното незаконосъобразно действие, а именно, че при конвоирането ищецът е с поставени белезници.

Не са налице доказателства и за осъществено незаконосъобразно бездействие от служители на ГД „Охрана“, като при конвоирането на А. не е бил поставен обезопасителен колан, тъй като не съществува такова задължение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, но липсва нормативно задължение специалните автомобили да са оборудвани с такива съгласно Приложение № 5 към чл. 13, ал. 3 от Инструкцията. В случая липсата на законово изискване за поставяне на колани в специализираните автомобили на ГД „Охрана“ е обосновано от необходимостта да бъде предотвратена възможността конвоирани лица да използват текстилните обезопасителни колани, за да увредят лишените от свобода сами себе си, поради което коланите са заместени с метални ръкохватки, закрепени за седалките, поради което съдът приема, че в процесния период не е съществувало законово изискване за използване на обезопасителни колани в конкретните превозни средства при конвоирането на ищеца и не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие.

По делото не са ангажирани доказателства от Областно пътно управление- Плевен, които да установяват да има забрана за МПС за преминаване през понтонният мост, върху който се осъществява конвоирането на лишените от свобода от и към затвора гр. Белене, а тежестта на доказване е на ищеца, като това му е указано от съда. Не се установяват и незаконосъобразни действия от страна на конвоиращия екип по време на превоза, застрашаващи живота и здравето на конвоирания, с оглед липсата на забрана за преминаване през понтонния мост към затвора Белене.

От представените по делото от ответника доказателства: застрахователни полици, свидетелства за регистрация и удостоверения за техническа изправност на специализираните автомобили на л.л.76-87 се потвърждава, че конвоирането на ищеца за процесния период е осъществено с надлежно регистрирани, технически изправни специализирани автомобили при наличие на валидно сключени застраховки „Гражданска отговорност“, като са налице нарочни заповеди за всеки един конвой на л.л.88-180 от делото.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото не е доказана при условията на пълно и главно доказване първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на Главна дирекция „Охрана“.

При липсата на доказателства за първата предпоставка от чл. 1 от ЗОДОВ не следва да се обсъждат наличието или не на другите елементи на отговорността, а искът следва да се отхвърли изцяло като неоснователен само на това основание, но според съда за пълнота следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства и за останалите предпоставки - настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат, тъй като от ищеца не бяха ангажирани никакви доказателства, потвърждаващи претърпени неимуществени вреди, нито че е налице причинна връзка.

Свидетелските показания на Е. О. М., изтърпяващ наказание в затвора Белене не доказват настъпване на неимуществени вреди от страна на ищеца, свидетелят сочи, че едва за съдебното заседание на 23.02.2026г. за първи път пътува в конвой заедно с ищеца, както и че е виждал, че на понтонния мост на гр. Белене има поставена табелка, първоначално превозването на хора с МПС е забранено, а от скоро е променено на преминаването през понтонния мост на повече от едно МПС е забранено, т.е. свидетелят няма конкретни преки впечатления като очевидец при конвоирането на ищеца, а по отношение на забрана за преминаване през понтонния мост към затвора Белене, както беше посочено не са ангажирани доказателства от ищеца от Областно пътно управление- Плевен които да потвърдят, че има забрана за преминаване през понтонния мост на МПС и следователно свидетелските показания не доказват наличие на забрана.

По изложените съображения, предявения иск за обезщетение е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед извода за неоснователност на искът за обезщетение, неоснователен е и искът за заплащане на законна лихва, които има акцесорен характер.