Решение № 1277 от 21.4.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 112/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 ал. 1 от АПК вр. чл. 208, ал. 2 пр. 1 вр. с чл. 197, ал.2 от ДОПК. Образувано въз основа на жалба от Ц. Р. П. с [ЕГН], адрес: гр.Кнежа, [улица], чрез адв. А. А. – САК, съдебен адрес: гр.София, [улица], ет.2, ап.6, против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №10/26.01.2026г. на Директора на ТД на НАП-В.Търново. Посочва се в жалбата, че жалбоподателят е регистриран активен земеделски производител, по чиято сметка в „Юробанк България„ АД постъпват средства, отпускани от фондовете на ЕС. Сочи, че на 29.09.2025г. по сметката на оспорващия са постъпили 2428 лева с основание Държавен фонд „Земеделие“ де минимис животни и пчели 2025..“, както и на 19.11.2025г.е постъпило плащане за сумата от 4846,26 лева с основание Държавен фонд „Земеделие“ 4 ПДНЖ3“. Твърди се, че след справка в „Юробанк България„ АД Ц. Р. П. констатирал, че е наложен запор по изпълнително дело № 251650878/25г. върху всички вземания по банковата му сметка вкл. върху сумите, представляващи субсидии от фондовете, отпускани от ЕС. Посочва, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки не е връчвано на длъжника. Сочи, че на 12.01.2026г. подал молба с вх.№ С260015-000-0010495/12.01.2026г. по изп.дело № 251650878/25г. по описа на Публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, офис Плевен, с искане за вдигане на наложения запор върху вземанията му в „Юробанк България„ АД, тъй като същите представляват субсидии от ЕС и като такива не подлежат на принудително изпълнение. Посочва, че на 14.01.2026г. е постановен отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208 ал.2 от ДОПК с изх.№ С260015-012-0000003/14.01.2026г., който бил оспорен по административен ред. С Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №10/26.01.2026г. на Директора на ТД на НАП-В.Търново жалбата на П. била оставена без уважение. Счита решението за незаконосъобразно. Посочва, че неправилно е прието от директора на ТД на НАП-В.търново, че Ц. П. като земеделски производител не е „нефинансово предприятие“ по смисъла на ЗДБ на Република България. Твърди, че „нефинансово предприятие“ е лице, което не е банка, инвестиционен фонд, застрахователно или лизингово дружество или лице по чл.1 ал.4, съгласно ДР на ЗБКД, отм. Д.В. бр. 52/01.07.1997г. Сочи, че в Закона за кредитните инвестиции е възприето аналогичното като съдържание и смисъл понятие „предприятие от финансовия сектор“, което според т.38 от ДР на ЗКИ е понятие по смисъла на чл.4 пар.1 т.27 от Регламент (ЕС ) №575/2013г. на Европейския парламент и на Съвета, и в качеството си на земеделски производител жалбоподателят съставлява „нефинансово предприятие“ и попада под обхвата и защитата на Закона за държавния бюджет (ЗДБ ) на Република България от 2025г.Твърди, че съгласно чл. 104, ал.1 от закона целево представените средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, а съгласно ал.2 средствата не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държани вземания, както и за вземания на трети лица т.е. разпоредбата на чл.104, ал.1 и ал.2 от ЗДБ на Република България за 2025г. въвежда изискване за несеквестируемост на посочените средства и П. попада в нейния обхват. Посочва се още в жалбата, че съгласно чл.17а от ЗПЗП средствата, отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства, като разплащателната агенция води отделно счетоводство за всички разплащания, които се финансират от европейските фондове съгласно законодателството на ЕС, предоставени чрез ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция. Същевременно разпоредбите на чл.213, ал.1 от ДОПК, чл. 442 от ГПК и чл.133 от ЗЗД установяват принцип за пълна секвестируемост на имуществото на длъжника с отделни изключения, но съставляват общи правила. По силата на специален закон може да бъде въведено изрично изключение, каквото е налице в разпоредбата на чл.104, ал.1 и ал.2 от ЗДБ. Посочва практика на съдилищата в страната в тази насока. Излага се в жалбата, че съгласно чл.11 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета, бенефициери на плащанията са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата от ЕС в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да може да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Същността на уредбата е субсидиите да стигнат персонално до бенефициентите, откъдето следва че финансирането е целево, като единственият овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициера – земеделски производител. Следователно тези средства не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица. Твърди се, че без отпуснатите целево средства Ц. П. няма възможност да закупува нужните храни и да полага грижите за животните, което може да доведе до тежки последици за дейността му. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 10/26.01.2026г. на директора на ТД на НАП-В.Търново като незаконосъобразно, както и да бъде отменена наложената обезпечителна мярка с Постановление № С-250015-022-0104653/15.09.2025г. за сумата от 1242 евро или 2428 лв. с основание „Държавен фонд земеделие де минимис животни и пчели 2025 ••••••••••“ и за сумата от 2477,85 евро или 4846,26 лв. с основание държавен фонд „Земеделие“ ПДНЖ 3 2025 ••••••••••, постъпили по банковата сметка на П. в „Юробанк България„ АД, тъй като представляват средства, отпуснати от фондовете на ЕС, които не подлежат на принудително изпълнение. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез адв. А. А. – САК, страната излага становището си, като иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки. Ответникът – Директорът на ТД на НАП-В.Търново, редовно призован не се явява. Представлява се от юрк. Ц. Г., който излага становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 255 евро. Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Установява се от данъчната преписка и не се спори между страните, че Ц. Р. П. е регистриран като земеделски стопанин в О. Д. „Земеделие“ през 2024г., както и че през 2025г. е подал заявление за подпомагане по интервенции „Обвързано с производството подпомагане за овце и кози местни породи, включени в развъдните програми (ДПЖ-МП) и „Опазване на местни породи (автохтонни ) важни за селското стопанство (ОМП)“. В тази насока са представените от жалбоподателя заверено копие на заявление за подпомагане от 14.05.2025г. и регистрационна карта на земеделски производител от 10.06.25г. Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на извлечение от банкова сметка от ТБ „Юробанк“ АД за периода 01.09.2025г.-31.12.2025г., че на 29.09.25г. по сметката на Ц. Р. П. е получен превод на сумата от 2428 лв. с посочено основание „BG62 BNBG 5000 12 20843210 наредител Държавен фонд „Земеделие“ основание Де минимис животни и пчели 2025 ••••••••••“, както и на 19.11.2025г. директен превод за сумата от 4846,26 лв. с основание „BG62 BNBG 5000 12 20843210 наредител Държавен фонд „Земеделие“ основание ПНДЖ 3 2025 ••••••••••“. Видно от Разпореждане за присъединяване изх.№ С250015-105-0201686/20.05.2025г. на Главен публичен изпълнител, на основание чл.217 ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен изпълнител в изпълнително дело № 251650878/25г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, образувано срещу Ц. Р. П., като общият размер на публичните вземания възлизат на 6963,30 лв. главница и лихви в размер на 456,21 лв.( към 20.05.25г.) , нелихвоносновземане в размер на 20 лв. или общо 7439,51 лв. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С 250015-022-0104653/15.09.2025г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново – л. 87-88 от делото, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „Юробанк“ АД в размер на 7719,56 лв. По делото не са налични доказателства на коя дата постановлението е връчено на Ц. Р. П.. Не се спори, че на ТБ „Юробанк“ АД е връчено запорно съобщение с изх.№ С 250015-003-0073307/15.09.2025г., както и разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№ С250015-029-0054393/16.09.2025г. Видно от отговор с № С250015-000-0554379/18.09.2025г. от ТБ „Юробанк“ АД - л. 94 от делото, запорът е наложен на 16.09.25г., като е отбелязано, че има предходно наложени запори. С молба с вх.№ С260015-000-0010495/12.01.2026г. от Ц. Р. П.- л. 98-99 от делото, е поискано вдигане на наложения запор на банкови сметки ( погрешно посочено вдигане на възбрана). С Отказ за отмяна на наложените обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК с изх.№ С260015-012-0000003/14.01.2026г. на Главен публичен изпълнител е отказана отмяна на обезпечителна мярка, наложена с постановление № С 250015-022-0104653/15.09.2025г. на Ц. Р. П.. Като мотив органът е посочил, че след налагане на запора на 16.09.2025г. по сметка на НАП за погасяване на задълженията по изпълнително дело № 251650878/25г., образувано срещу Ц. Р. П., няма постъпила сума, която да е доброволно внесена от лицето или в резултат на наложения запор. Същевременно видно от отговора на ТБ „Юробанк“ АД се установява, че запорът на НАП не е първи по ред, поради което от вземанията първо ще се удовлетворят други кредитори. Органът констатирал, че не е изпълнено нито едно от условията на чл.208, ал.1 от ДОПК за отмяна на обезпечението, поради което няма основание да бъде отменен наложения запор. Отказът е връчен на 14.01.2026г. по електронен път. С жалба вх.№ Ж-15-2/19.01.2026г. Ц. Р. П. чрез адв. А. А. оспорил отказ с изх.№ С260015-012-0000003/14.01.2026г. С Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №10/26.01.2026г. директорът на ТД на НАП-В.Търново оставил без уважение жалба с вх.№ Ж-15-2/19.01.2026г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, подадена от Ц. Р. П. чрез адв. А. А. САК, както и потвърдил като правилно и законосъобразно постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С250015-022-0104653/15.09.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, както и Отказ за отмяна на обезпечителни мерки на основание чл.208 от ДОПК с изх.№ С260015-012-0000003/14.01.2026г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново. Решението е връчено на 26.01.2026г. по електронен път. С решението директорът на ТД на НАП-В.Търново приел, че в процесния случай не са налице предпоставките на чл.104, ал.1 от ЗДБ на РБ за 2025г. т.е. няма данни за целево предоставяне на средства от държавния бюджет за изпълнение на възложени /делегирани/ от държавата дейности. Приел, че забраната в чл.100 от ЗДБ на РБ за 2023г. е отпаднала и не е възпроизведена в ЗДБ на РБ за 2025г. Следователно сумите не са несеквустируеми и законът не въвежда забрана за принудително изпълнение върху изплащани от държавния бюджет средства т.е. същите са секвестируеми. Изложил още, че секвестируемостта на субсидиите на земеделските прозиводители не е обвързана от източника на средствата – европейски или национален бюджет. Приел, че изплащаните суми на земеделските производители чрез Държавен фонд „Земеделие“, със средства на ЕС, също не съставлават средства отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги т.е. европейското финансиране на тези лица не се обхваща от приложното поле на ежегодния ЗДБ на РБ за 2025г. Счел, че не е налице несеквестируемост и съгласно чл.11 от Регламент (ЕС) №1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти, действащ до 31.12.2022г., който регламент е заменен от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и отмяна на Регламент (ЕС) №1306/2013г. Нормата и двата регламента е идентична, но разписва субсидиите да се изплащат в пълен размер, като в нея липсва изрична забрана за насочване на принудителното изпълнение върху вземания на бенефициера на тези средства. Изложил в подкрепа на тези изводи решение на СЕС по дело С-427/05 и С-462815, с които било прието, че се допуска национално законодателство, съгласно което субсидиите, изплащани от структурните фондове на Общността, се включват при определянето на облагаем доход, като налогът е независим от наличието на общностни субсидии и не може да се приеме, че с данъчното задължение се осъществява приспадане или удръжки по смисъла на чл.21 пар.3 ал.2 от Регламент 4253/88, което намалява сумите, изплатени от структурните фондове на Общността. По аргумент от по-силното основание държавите членки имат право в националното си законодателство да предвидят възможност за налагане на запор върху получените суми и да използват средствата от субсидии от ЕС за погасяване на публични държавни вземания, произтичащи от други правоотношения. Приел, че липсват предпоставките на чл.225, ал.1 т.2 и т.5 от ДОПК и оставил без уважение жалбата с вх.№ Ж-15-2/19.01.2026г., като потвърдил като правилно и законосъобразно постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С250015-022-0104653/15.09.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НОП-В.Търново, офис Плевен и Отказ за отмяна на обезпечителни мерки на основание чл.208 от ДОПК с изх.№ С260015-012-0000003/14.01.2026г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-В.търново, офис Плевен. Съдът като съобрази установеното по-горе от фактическа страна, приема следното от правна страна: Оспореното Решение №10/26.01.2026г. на Директора на ТД на НАП-В.Търново е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издавенето на оспорените административни актове. Спорът между страните е правен и касае обстоятелството дали средствата, получени от жалбоподателя от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) съставляват средства от евопейските фондове и секвестируеми ли са. Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично чл. 444, чл.446 и чл.446а от ГПК и чл. 133 от ЗЗД прогласяват принципа за пълна секвестируемост на определено имущество и доход на длъжника. В случая обаче е приложима специалната норма на чл. 213 от ДОПК и субсидиарното приложение на ГПК е недопустимо. Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон или общностен документ, като тези правни норми се явяват императивни. Нормата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК предвижда принудителното изпълнение да се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: 1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет;2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо; 3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството; 4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар; 5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно; за доходи от трудово възнаграждение принудително изпълнение не се насочва и за петдесет на сто от разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата; ако трудовото възнаграждение е в размер под петдесет на сто от разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата, принудително изпълнение не се насочва върху цялото трудово възнаграждение. Съгласно ал.2 не се допуска принудително изпълнение и върху:обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица; 2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; 3. сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; 4. вземанията за издръжка, определени от съда. С оглед на горното следва да се направи извод, че в разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК не е предвидена забрана за насочване на принудителното изпълнение върху средства, получени от ДФЗ. Подпомагането на земеделските производители е уредено в Закона за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл.11 от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие", юридическо лице на бюджетна издръжка, подпомага финансово регистрираните земеделски стопани, като изпълнява функциите на Взаимоспомагателен фонд за прилагане на инструменти за управление на риска в земеделието, предоставя средства на други лица и изпълнява и други функции, когато това е предвидено в закон, както и изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Съгласно чл.11а, ал.1 т.2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва разплащания по схемите, мерките и интервенциите за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Според чл. 17, ал. 4 от ЗПЗП за средствата на фонда от европейските фондове и свързаното с тях национално финансиране се прилагат сметки за средства от ЕС съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за публичните финанси, а според чл. 17а от ЗПЗП средствата, отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства. От своя страна § 1, т. 50 от ДР на ЗПЗП определя понятието "Публично финансиране" – това са средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от органа, който ги предоставя. В случая жалбоподателят е подал заявление за подпомагане с УИн 15/210525/32355, с което е зяявил Преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производство, както и е подал заявление за предоставяне на помощ de minimis съгласно Регламент (ЕС) №1308/2012, изменен с Регламент (EС))20214/3118 на земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999г., отглеждащи крави, и/или биволи, овце майки и/или кози майки, и/или пчелни семейства с № 15/259617/0666112. По делото представена справка от Държавен фонд „Земеделие“ с изх.№ 10-1100/108/24.02.2026г., неоспорена от жалбоподателя, от която е видно, че плащанията на сумите в размер на 4846,26 лв. по първото заявление и сумата от 2428 лв. по второто, изплатени на Ц. Р. П., са плащания от националния бюджет т.е. не съставляват средства, отпускани от ЕС, а са израз на подпомагане на земеделските производители от българската държава. Първото заявление е за получаване на преходна национална помощ, което както сочи и наименованието на мярката, не касае средства предоставени от структурните фондове на ЕС. Същевременно правното основание за предоставяне на помощта de minimisе се съдържа в Регламент (ЕС) №1408/2013, изменен с Регламент 2021/2116 на ЕП и Съвета, относно прилагане на чл.107 и чл.108 ог ДФЕС в селскостопансикя сектор, както и се основава на чл.12 ал.1 т. 2 и ал.2 т.1 б.“а“ от ЗПЗП и решение на УС на ДФ „Земеделие“ с протокол № 244 от 31.07.2025г. Съгласно чл.12, ал.1 т.2 и ал.2 т. 1 б.“а“ от ЗПЗП обаче ДФ „Земеделие“ подпомага лицата по чл. 11, ал. 2, т. 1 и предоставя парични средства на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3 за производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари, като за изпълнението на тази задача фондът предоставя на регистрираните по чл. 7 стопани и на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3 субсидии, включително за покриване изцяло или отчасти на разходите им за лихви по банкови кредити. Изложеното обуславя извод, че се касае за предоставяне на финнасови средства под формата на държавна помощ , които имат характер на публични вземания. Плащанията, направени от Държавен фонд „Земеделие“ за подпомагане на земеделските стопани, са със средства на държавата, а не и на ЕС. Фондът в този случая не действа в качеството на Разплащателна агенция по смисъла на ЗПЗП. Липсват доказателства за съфинансиране от страна на ЕС или такова от общия бюджет на Съюза. В тази насока е и писменото доказателство по делото- писмо от Държавен фонд „Земеделие“ с изх.№ 10-1100/108/24.02.2026г. Предвид изложеното следва да се приеме, че получените от Ц. Р. П., в качеството му на земеделски производител, субсидии по различните схеми и мерки, са целево предоставени от държавния бюджет на България публични финансови средства, но същите не са резултат от финансиране от бюджета на Европейския съюз, каквито твърдения излага жалбоподателя. Същевременно както в националното, така и в европейското законодателство липсва норма, в която да се съдържа забрана върху тези средства да се насочи принудителното събиране на вземания на Република България. Действително съгласно чл.44 т.1 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013, освен ако в правото на съюза изрично е предвидено друго, държавите членки гарантират, че плащанията на бенефициерите по предвиденото в настоящия регламент финансиране се извършва в пълен размер. Тази норма обаче е диспозитивна и не се съдържа изрична забрана за възможността върху тези средства да се насочи принудителното изпълнение по отношение на вземания на държавата към бенефициера им. Съдът на Европейския съюз /СЕС/ се е произнасял относно приложението на разпоредби, със същото по същност съдържание както посочените по-горе. В Решение на Съда (четвърти състав) от 25 октомври 2007 година по дело C-427/05 (Agenzia delle Entrate – Ufficio di Genova 1 срещу Porto Antico di Genova SpA) е направено произнасяне по Член 21, параграф 3, втора алинея от Регламент № 4253/88, озаглавен „Плащания", който гласи, както следва: „Плащанията се извършват в полза на крайните бенефициери без каквото и да е приспадане или удръжки, които биха намалили размера на финансовата помощ, на която те имат право." В това решение на съда е прието, че Член 21, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за установяване на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и между тях и дейностите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна, изменен с Регламент (ЕИО) № 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 година, следва да се тълкува в смисъл, че допуска национално данъчно законодателство, съгласно което субсидиите, изплащани от структурните фондове на Общността, се включват при определянето на облагаемия доход. Видно от мотивите на съда - т.16 и т.17 от решението, това е така, тъй като налогът е независим от наличието на общностни субсидии. Посоченият налог не съответства на данък, свързан по специфичен начин с финансовата помощ, а се начислява без разлика върху съвкупността от доходи. Следователно не може да се поддържа, че въпросното данъчно задължение, съставлява приспадане или удръжка по смисъла на член 21, параграф 3, втора алинея от Регламент № 4253/88, което намалява сумите, изплатени от структурните фондове на Общността, и има пряка и вътрешно присъща връзка с тези суми, дори ако размерът на националния данък, с който се облагат тези суми, е възможно да бъде точно определен. Следва да се посочи, че по последващо преюдициално запитване е постановено Определение на Съда (шести състав) от 28 април 2016 г. (преюдициално запитване от Augstk tiesa — Латвия) — Verriers Pudns/Valsts ienmumu dienests (Дело C-462/15) на основание Член 99 от Процедурния правилник на Съда. Същото е по тълкуването на аналогичната разпоредба на чл.29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003. Същата разпоредба гласи: „Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, плащанията по схемите за подпомагане, посочени в приложение 1, се извършват изцяло в полза на бенефициерите“. Съгласно това определение на СЕС, същата разпоредбаОсвен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, плащанията по схемите за подпомагане, посочени в приложение 1. се извършват изцяло в полза на бенефициерите. трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която плащанията по схемите за подпомагане, посочени в приложение I към този регламент, да се облагат с данък върху доходите. Доколкото съгласно тази практика държавите членки имат право на такова съществено засягане на получените доходи от субсидии, каквото е прякото данъчно облагане, по аргумент от по-силното основание същите имат право да имат законодателство, с което да предвидят възможност за налагане на запор върху получените суми и да използват получените средства от субсидии от ЕС за погасяване на публични държавни вземания, произтичащи от други правоотношения. Защото, видно от практиката на СЕС, е достатъчно да не е налице пряка и вътрешно присъща връзка с получените като субсидия суми. В случая такава връзка не е налице, доколкото запорът е наложен върху всички постъпления по банковата сметка, и дължимите суми не произтичат от допълнителен данък, наложен само върху субсидиите. Плащанията от ДФ "Земеделие" не съставляват несеквестируем доход и с оглед разпоредбата на чл.104, ал.1 и ал.2 от ЗДБ на Република България за 2025г. В обсега на защитата на тази норма са само и единствено целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги, т. е в тези разпоредби са регламентирани три кумулативни условия: наличие на целево предоставени средства от държавен бюджет; същите да са предоставени на нефинансови предприятия за субсидии, компенсации или капиталови трансфери и тези средства да са предоставени за изпълнение на възложени от държавата дейности. В процесния случай тези предпоставки не са налице. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в качеството си на земеделски производител попада в обхвата на понятието „нефинансово предприятие“. Понятието „нефинансово предприятие“ българският законодател ползва в Закона за публичните предприятия, Закона за държавния бюджет на РБ за 2025г., Закона за енергията от възобноявеми източници, ЗКПО и Закона за енергетиката, без обаче да даде легално определение на понятието. Същевременно съгласно чл. 2 от ЗС Закона за счетоводството "предприятия" са:1. търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци; 2. местните юридически лица, които не са търговци; 3. бюджетните предприятия; 4. (консорциумите по смисъла на Търговския закон, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи; 5. фондовете за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване; 6. търговските представителства;7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги. Анотирана съдебна практикаОпределят се следните категории предприятия биват микропредприятия; малки предприятия; средни предприятия; големи предприятия – чл.19 ал.1 от ЗС. Съгласно § 1 на ДР на ЗПЗП "земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция т.е. по същество „земеделския производител“ не е предприятие по смисъла на чл.2 от ЗСч. Отправна точка за съдържанието на термина „нефинансово предприятие“ се открива в Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз и Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (ОВ, С 249/1 от 31 юли 2014г. От последните съдът приема, че нефинансовите предприятия са институционални единици, при които като стопански субект не е налице независимост при вземане на решенията за осъществяване на основната им функция, като за целите на макроикономиечския анализ се групират в отделен сектро и подсектор от финансовите предпирятия – парично-финансови институции, банка, депозитни институции, фондове на паричния пазар, инвестицоонни фондове, каптивни финансови институции и други. Нефиннасовите предприятия притежават всички характеристики на отделна инстутуционална единица (съставя или може да състави пълен набор от счетоводни сметки, може самостоятелно да притежава нефинансови и финансови актови, да осъществява транзакции по тяхната размяна с други единици, може да взима икономически решения и да се ангажира с икономическа дейност, да поема пасиви за собствена сметка, както и други задължения и ангажименти и да сключва договори) освен независимост на решенията. Видове нефинансови предприятия са частните и държавни корпоративни предприятия, създадени по силата на общото и специалнотао законодателство, кооперации и сдружения, нетърговски организации, обслужващи нефинансовите предпирятия, централните управления на нефинансовите холдинги, които контролират и осъществяват текущо управление на своите дъщерни дружества и др. Гореизложеното обуславя извод, че еднолични търговци и земеделски производители не са сред лицата, съставляващи „предприятие“, поради което и предвид липсата на натоварване с извършване на дейности и функции по делегация на държавата, същите не са сред субектите, ползващи се с регламентираната в чл. 104 от ЗДБ на РБ за 2025г. защита. Дейностите, за които законодателят е предвидил подпомагане на земеделските производители са най-общо описани в чл. 2 от ЗПЗП. Този нормативен акт предвижда държавно подпомагане, но не предвижда средства, отпускани на земеделците за дейности, които принципно се извършват от държавата, но са делегирани на земеделските производители, нито придава на тези производители качеството на нефинансово предприятие. С оглед на горното съдът намира, че както в Регламент 1306/ 2013 г., така и Регламент 2021/2116 на ЕП и на Съвета, не се въвежда допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Освен това нито в ДОПК, нито в специалния закон ЗПЗП, нито в ежегодния за 2025г. Закон за държавния бюджет на РБ, е предвидено изрично, че тези средства са несеквестируеми. Същевременно разпоредбите на българското законодателство не са в противоречие с общностното право. При липсата на изрична законова разпоредба, изключваща възможността за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, по която постъпва плащане от Държавен фонд "Земеделие", съдът намира, че отказът на публичния изпълнител да отмени наложените обезпечителни мерки е законосъобразен, както и е законосъобразно потвърждаващото го решение. Настоящия състав приема, че секвестируемостта на средствата, предоставени от ДФЗ под формата на помощи, постъпили в патримониума на жалбоподателя, не е в нарушение на духа и целите на ЗПЗП, тъй като след превеждане на средства по банковата сметка на жалбоподателя от ДФ"Земеделие" (с което по същество е изпълнена разпоредбата на чл.44 т.1 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013), тези средства загубват публичния си характер. Доколкото не е предвидена в нормативен акт забрана за това или възможността същите да бъдат несеквестируеми върху тези суми вече може да се насочи принудително изпълнение. За защита правата на жалбоподателя съществува правната възможност, установена в чл. 199, ал. 1 и ал.2 от ДОПК, като публичният изпълнител или съдът могат да допуснат замяна на обезпечителните мерки по искане на длъжника, както и без съгласието на публичният взискател длъжникът винаги може да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. В случая не се доказа погасяване на публичното задължение, както и не са представени друг вид обезпечения, поради което не са налице предпоставките на чл.208, ал.1 от ДОПК. С оглед на изложеното, съдът приема, че оспореното решение е издадено при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което се жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, следва в полза на ответника да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 изр.3 от ДОПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл. 24 изр.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, определени от съда в размер на в размер на 230,31 евро, като за разликата до 255 евро искането следва да бъде оставено без уважение. Воден от горните мотиви и на основание чл. 197 от ДОПК, Административният съд-Плевен, девети състав