Решение № 200 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 493/2026 г.

Производството е образувано по постъпила искова молба от И. П. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Б.С., ул. •••, чрез адв. Т. Н., против „Бест Кепитъл България“ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 с предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание – установителни по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми по изпълнителен лист от 21.05.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 1127/2011 г. по описа на Районен съд – Б.С.: 359,16 лв./183,64 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2011 г. до окончателното й заплащане, дължими въз основа на сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №CASH-04311296/18.02.2009 г. сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД, ЕИК:130697606; 80,84 лв./41,33евро – възнаградителна лихва за периода от 17.07.2009г. до 18.09.2009 г.; 83,67 лв./42,78 евро – мораторна лихва за периода от 07.08.2009 г. до 12.10.2011 г.; 125,00 лв./63,93 евро – деловодни разноски и 175,00 лв./89,50 евро деловодни разноски в исковото производство, за които е образувано изпълнително дело № 1682/2024 г. по описа на ЧСИ М.Н., с район на действие Окръжен съд – В.. В исковата молба се твърди, че със съобщение от ЧСИ М.Н., ответника е уведомен, че има образувано изп.д.№2025230401079, като към съобщението за образуване на изпълнителното дело е приложен изпълнителен лист от 21.05.2012 г. издаден от РС – Б.С. по ч.гр.д.№1127/2011 г. Сочи, че от изпълнителния лист се установява, че длъжника е изпаднал в забава от 07.08.2009 г. /датата на която кредита е станал изискуем/ Давността течала от момента когато кредита станал изискуем. Посочва, че не са налице доказателства, че от момента на изискуемата на кредита 20.08.2009 г. против ищеца са образувано изпълнителни дела, както и такива следа издаване на изпълнителния лист – 04.11.2011 г. Сочи, че на 15.05.2015 г. БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД, ЕИК:130697606 с договор за продажба и прехвърляне на вземания е прехвърлил задължението на „Кредит Инкасо Инвестмънт“ ЕАД, ЕИК:202423225, като нямало данни дали е връчено на ищеца уведомление за прехвърлянето. Поддържа, че с връчването на съобщението за образуване на изпълнителното дело 1079/2025 г. ЧСИ М.Н. е уведомил длъжника, че въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2025 г. задължението му е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънт“ ЕАД със настоящо име „Бест Кепитъл Инвестмънт“ЕАД. Твърди се, че няма яснота след 15.05.2025 г. дали ответника е образувал изпълнителни дела срещу ищеца. Посочва, че с постановление от 21.10.2025 г. ЧСИ Н. прекратил изп.д.№1682/2024 г. на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Поддържа, че дори да е имало образувано изпълнително дело през 2024 г. и същото е прекратено, то от издаването на изпълнителния лист до момента били изтекли повече от 10 г. Сочи, че давността на претендираните суми е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 21.05.2012 г., тъй като нямало данни да са предприети изпълнителни действия против длъжника. По тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 21.05.2012 г., издаден по ч гр. д. № 1127/2011 г. по описа на Районен съд – Б.С.. В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Посочва, че предявеният иск е допустим, като с него се излагали факти, които обосновавали правния интерес на ищеца и чието евентуално настъпване се обуславяло от обстоятелства, настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание. Оспорва се предявения иск като неоснователен. Посочва, че на 18.02.2009 г. между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на кредитор от една страна и ищеца от друга е подписан договор за кредит №CASH-04311296, съгласно който за ищеца е възникнало задължение срещу отпуснатата му в заем сума, да изпълни процесния кредит, съгласно условията по същия. Поддържа, че поради неспазване на поети от ищеца задължения, предишния взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за което през 2013г. е образувано изп.дело №164/2013 г. по описа на ЧСИ В.Й. по молба на „БНП Париба Пърсънал Файненс“, като е приведен в изпълнение изпълнителен лист от 21.05.2012 г. Посочва се, че с молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят тогава е възложил правомощията си по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ В.Й., като поддържа, че на тази дата е прекъсната давността, съгласно ТР от 26.06.2015 г. по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че в посоченото тълкувателно решение са посочени кои процесуални действия на съдебни изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика. Посочва, че относно твърденията им от образуване на изшълнителното дело №163/2013 г. по описа на ЧСИ В.Й. до 26.06.2015г., намира приложение ППВС №3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Сочи, че началния момент, от който започвала да тече давност е датата 26.06.2015 г. – с постановяване на ТР №2/26.06.2015 г. Твърди се, че с оглед изложеното датата, на която вземането се погасявало по давност би била 26.06.2020 г. Сочи се, че в периода след 26.06.2015 г. има извършени множество изпълнителни действия по изп.д.№164/2013 г., които прекъсвали давностния срок. Посочва, че съгласно ТР №3/2020 г. „погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела образувани до приемането на 26.06.2015 г. ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. ОСГТК, ВКС“. Поддържа, че на 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД в качеството на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ЕАД като цесионер е бил сключен договор за цесия, по силата на който договор е прехвърлено вемането по сключения на ищеца договор за кредит. Сочи се, че цедента е упълномощил цесионера да уведоми от името на първи всички длъжници по негови вземания за цесията. Поддържа, че е било изпратено такова уведомление до ищеца на адрес: гр.Б.С., ул. „А.С.“№36, което е получено на адрес, удостоверено с обратна разписка. Моли се в случай, че съдът приемел, че ищеца не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията, да приеме с отговора на исковата молба и приложеното към него уведомление от цедента за извършено прехвърляне на вземания, с което ищеца да бъде уведомен за сключен на 15.05.2015 г. договор за цесия между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД. Посочва, че вземанията по процесния договор са описани в Приложение №1, което е неразделна част от договора за цесия и считано от 15.05.2015 г. кредитор по вземанията е ответника. Сочи, че съгласно практиката на ВКС получаването на уведомление за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърляно вземане съставлявал валиден способ за уведомяване на длъжника. Твърди се, че по изп.д. от 2015 г. е последвало депозиране на молби за конституиране на нов взискател, което действие отново е прекъснала течащата относно вземането погасителна давност. Сочи, че със същата молба ответника е поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, както и са възложени правомощия по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Посочва, че през месец март 2018 г. е депозирана молба от взискателя за справка от НОИ с искане да бъде наложен запор върху пенсия/трудовото възнаграждение на длъжника при наличие на сключен трудов договор. Сочи се, че изп.д№164/2013 г. образувано по описа на ЧСИ В.Й. е прехвърлено на ЧСИ Ц.Н. рег.№756 към КЧСИ, през 2020 г. Поддържа още, че за периода от 06.07.2018 г. – 03.07.2020 г. взискателят е бил възпрепятстван да извършва изпълнителни действия, поради загубване на правоспособност на ЧСИ. Сочи, че запечатването на служебния архив на ЧСИ В.Й. е извършено на 15.05.2019 г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ Ц.Н. е извършено на 03.07.2020 г. Твърди се, че дори да не е уредено в изрична правна норма е налице спиране на изпълнителните действия на основание чл.432, ал.1, т.7 от ГПК, съгласно което изп. производство се спира „в други случаи, предвидени в закон“, какъвто случай е забраната за извършване на изп.действия по чл.32, ал.1 от ЗЧСИ. Посочва, че с оглед прехвърляне на архива от един ЧСИ на друг е последвала за ответника – взискател най – тежката последица, а именно прекратяването на делото на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като се посочва, че в периода от 06.07.2018 г. – 03.07.2020 г. е било налице основание за спиране на производството на осн. чл.432 ал.1 т.7 от ГПК, тъй като не е имало изпълнителен орган, към който взискателя да насочи своите искания. Посочва, че релевантно за настоящия случай е и че съгласно чл.3 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., нормативно е уредено, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. Сочи се, че съгл. §13 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., сроковете спрели да текат по време на извънредно положение по ЗМДВИП и за преодоляване на последиците, продължавали да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на закона в ДВ. Твърди се, че съгласно посоченото от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо 68 дни. Сочи, че на 27.10.2025 г. е получено уведомление от ЧСИ М.Н. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Поддържа още, че през м.ноември 2025 г. е последвало депозиране на молба за образуване на изпълнително дело под №1079/2025 г. при ЧСИ М.Н., с рег.№723 при КЧСИ, с район на действие – ОС В.. С молбата си за образуване, взискателя поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсвало погасителната давност, тъй като демонстрирали активно поведение от страна кредитора за събиране на вземането му. Изискано било и справка в регистъра на БНБ и налагане на запори на открити сметки на името на длъжника. Поддържа, че перемцията и давността са различни правни институти с различни правни последици. В подкрепа на твърденията е цитирана съдебна практика. Посочва, че взискателя е извършил действия, които са прекъсвали течащата относно вземането погасителна давност и спрямо процесното вземане не е изтекла. Погасителната давност е била многократно прекъсвана от ответника и ЧСИ В.Й. и ЧСИ М.Н. не са бездействали, като са предприели необходимите действия в хода на образуваното изпълнително дело №164/2013 г. и изп.д.№1079/2025 г. По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се и разноски. Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: От приетите по делото доказателства се установява, че е издаден изпълнителен лист на 21.05.2012 г. по гр. д. № 1127/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Б.С. за процесните суми, въз основа на който е образувано изп. д. № 1079/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н.. Същото се установява и от приетите за послужване Решение №45/20.03.2012 г. по гр.д.№1127/2011 г. по описа на Районен съд – Б.С. и изпълнителен лист, като ищецът И. П. И. е осъден да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД следните суми: 359,16 лева – главница, дължима по договор за кредит № CASH-04311296/18.02.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК - 24.10.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 80,84 лева – договорна лихва за периода от 17.07.2009 г. до 18.09.2009 г., сумата от 83,67 лева – мораторна лихва за периода от 07.08.2009 г. до 12.10.2011 г., както и сумата от 25,00 лева – държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№1127/2011 г. по описа на БСлРС в общ размер на 175,00 лв. Установено по делото, е че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 164/2013 г. по описа на ЧСИ В.Й. по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от 30.10.2012 г., с която на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Видно от приложеното изпълнително дело са извършени справки, проучване за лицето – длъжник /до Агенция по вписванията – Имотен регистър. С молба от 30.06.2015 г. за конституиране на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД като взискател по изп. д. № 164/2013 г., в която на основание чл. 18 ЗЧСИ са възложени правомощия на съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни действия. Ответното дружество се е легитимирало като кредитор с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.05.2015 г., сключен с "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. По изпълнителното дело от взискателя е постъпила молба на 09.03.2018 г. за извършване на справка в НОИ на името на длъжника и предприемане на действия за събиране на вземането. Извършена е справка от която се установява, че длъжника е пенсионер към 01.03.2018 г. Изпълнително дело №164/2013 г. е преобразувано в изп.д.№1682/2024 г. по описа на ЧСИ М.Н.. С Постановление от 21.10.2025 г. на ЧСИ М.Н. по изп.д. 1682/2024 г. прозиводството по делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Ответното дружество е изтеглило изпълнителния лист, поради прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и по молба на взискателя от 20.11.2025 г. е образувано изп. д. № 20257230401079 по описа на ЧСИ М.Н., в която са посочени изпълнителни способи, както и са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Извършени справки и проучване за длъжника. Със запорно съобщение от 21.01.2026 г. на ЧСИ М.Н. е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия. Със запорно съобщение от 21.01.2026 г. на ЧСИ М.Н. е наложен запор върху всички вземания – настоящи и бъдещи на длъжника от „Банка ДСК“АД в банкови сметки, банкови касети и открити акредитиви. В съдебно заседание ищецът И. И. чрез процесуалния си представител адв. Т.Н. моли за уважаване на исковете. В писмени бележки се сочи, че не са извършени валидни изпълнителни действия спрямо ищеца, поради което вземането е погасено по давност. В съдебно заседание ответникът „Бест Кепитъл България“ЕАД, не изпраща представител. В писмени молби се сочи, че исковете са неоснователни. Твърди, че извършени множество изпълнителни действия, чрез които е прекъсвана давността. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: О т ищецът И. И., против „Бест Кепитъл България“ЕАД, е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми: 359,16 лева – главница, дължима по договор за кредит № CASH-04311296/18.02.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК - 24.10.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 80,84 лева – договорна лихва за периода от 17.07.2009 г. до 18.09.2009 г., сумата от 83,67 лева – мораторна лихва за периода от 07.08.2009 г. до 12.10.2011 г., както и сумата от 25,00 лева – държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д. №1127/2011 г. по описа на БСлРС в общ размер на 175,00 лв., съставляващи вземания по изпълнителен лист от 21.05.2011 г., издаден по гр. д. № 1127/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Б.С., въз основа на който е образувано изп. д. № 1079/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н., поради изтекла погасителна давност. Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, предмет на спора по който е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника, поради погасяването му по давност. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. С оглед твърденията на ищеца, искът е допустим. Предпоставка за допустимост на този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като в случая ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист. С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право, поради което в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. В случая ответното дружество следва да докаже възраженията си, че след началния момент на погасителната давност са настъпили обстоятелства или са предприети действия, прекъсващи давността, като установи кога са настъпили тези обстоятелства, респ. за какъв период от време давността е била спряна. В настоящият случай, доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение, влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. По делото от гр. д. № 1127/2011 г. по описа на Районен съд – Б.С. се съхраняват единствено неприсъственото решение, с което е признато за установено, че длъжника дължи на ответника суми по издадена заповед за изпълнение и изпълнителния лист, като в изпълнителният лист е посочено, че съдебният акт е влязъл в сила на 21.03.2012 г., от която дата е започнал да тече 5 -годишният давностен срок. Преценката за основателност на иска по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали факти – дали от датата на влизане в сила, респ. от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, с изтичането на които вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. На първо място, доколкото изп. д. № 164/2013 г. по описа на ЧСИ В.Й. е било образувано преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, то следва да се приеме, че давността за вземанията не е текла до 26.06.2015 г. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Налице са и двете изискуеми съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ВКС, ОСГТК, предпоставки – направено пред надлежен орган волеизявление за принудително осъществяване на вземане и изпълнителното производство да е било висящо. В случая давността е започнала да тече от тази дата – 26.06.2015 г., поради което релевантни за давността са единствено изпълнителните действия, извършени в периода от 26.06.2015 г. до датата на предявяването на иска – 12.03.2026 г. По отношение на този период приложение намират както постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, така и на междувременно постановеното Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ВКС, ОСГТК. По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото задължително тълкуване в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, погасителната давност не спира, докато трае изпълнителният процес, а се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Разяснено е и това, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е, че взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ /извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др. /, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Цитираното задължително тълкуване е доразвито в последващата съдебна практика на ВКС, като е прието, че действително, в чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение, но същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане /Решение № 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., ВКС, III г. о. /. С т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ВКС, ОСГТК, се приема, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Ефектът на прекъсването на давността не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело, тъй като перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. От своя страна, погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа – чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ, е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата. Съдебният изпълнител дължи указания по изправността на постъпилата по вече перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на ново изпълнително дело. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК вр. чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 вр. чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. След така изложените и задължителни за съда разяснения, следва да се приеме, че давността е прекъсната след 26.06.2015 г., а именно: С молба от 30.06.2015 г. за конституиране на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД като взискател по изп. д. № 164/2013 г., в която на основание чл. 18 ЗЧСИ са възложени правомощия на съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни действия. С молба от 06.03.2018 г. /вх.№2570/09.03.2018 г. на ЧСИ В.Й./ постъпила от взискателя за извършване на справки в ТП на НОИ, при наличие на пенсии да бъдат предприети действия за събиране на вземането. Настоящият състав обаче приема, с оглед постановките на т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК и посочената практика на ВКС, че давността е прекъсната с подаването на молба с вх.№2570/09.03.2018 г. с която взискателят е поискал от съдебния изпълнител налагане на запор, макар поисканото изпълнително действие да не е предприето от надлежния орган по посоченото изпълнително дело. Следователно, с подаването на молбата от 09.03.2018 г., давността е прекъсната и от тази дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок относно вземането. Самото образуване на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, съгласно посоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК, е разяснено, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Прието е, че активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение. Молбата за проучване на имуществото на длъжника, за извършване на справки в БНБ, НОИ и др., не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. Същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва. последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане /в.т.см. Решение № 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., ГК/. В решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, постановено в производството по чл. 290 ГПК, на въпроса: „дали тече давност за вземането когато съдебният изпълнител бездейства и не прилага поисканите от взискателя изпълнителни способи за събирането му", е даден отговор, че в случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. В обобщение давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК. С оглед на гореизложеното се налага извод, че последното поискано от взискателя по изпълнително дело № 164/2013 г. по описа на ЧСИ В.Й. изпълнително действие от 06.03.2018 г. извършване на справка в НОИ на името на длъжника и предприемане на действия за събиране на вземането. Извършена е справка от която се установява, че длъжника е пенсионер към 01.03.2018 г., доколкото по делото не са събрани доказателства липсата на наложен запор да не се е състоял по причини, за които взискателят е отговорен. При липса на предприети от ответника действия по принудително изпълнение на вземането в петгодишния период след 06.03.2018 г., то същата би изтекла на 06.03.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 69 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително и е изтекъл на 12.05.2023 г. Ответното дружество е изтеглило изпълнителния лист, поради прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и с молба от 20.11.2025 г. е образувано изп. д. № 20257230401079 по описа на ЧСИ М.Н., в която са посочени изпълнителни способи, както и са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Както бе изяснено по – горе, ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Бездействието на съдебния изпълнител не може да се вмени във вина на кредитора, а молбата му, съдържаща искане за изпълнителен способ, прекъсва давността. Към 20.11.2025 г., когато е депозирана молбата от „Бест Кепитъл България“ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ за образуване на изпълнително дело – № 1079/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н. с район на действие Окръжен съд – В., съдържаща искане за налагане на запор на банковите сметки на името на длъжника, както и други запори и възбрани, давността е изтекла, тъй като са изтекли необходимите 5 години от датата на подаването на молбата от 09.03.2018 г. по предходното изпълнително дело. Давността е била изтекла и към 21.01.2026г., когато е наложен запор върху вземанията на длъжника от „Банка ДСК“ АД и върху пенсията му, поради което процесните вземания на ответника за исковите суми са погасени по давност. Следва да се има и предвид, това че процесуалния срок в изпълнителното производство спира да тече с настъпване на определено събитие, до началото на което е текъл, и след отмяната му отново продължава да тече. В настоящия случай това събитие е както Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, така и лишаването от права на ЧСИ В.Й.. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители, с настъпването на основание за загубване на правоспособност, ЧСИ не може да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва. Съгласно чл. 32, ал. 4 ЗЧСИ, принудително изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител, може да се осъществяват само след като е извършено предаване на служебния архив на ЧСИ. В случая по делото няма представени доказателства кога е било запечатването на служебния архив на ЧСИ В.Й. и предаването на същия на приемащия ЧСИ М.Н., но дефакто по обективни причини, макар и не уредено в изрична правна норма е налице спиране на изп. действия на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК изпълнителното производство се спира "в други случаи, предвидени в закон", какъвто случай е забраната за извършване на изпълнителни действия по чл. 32, ал. 1 от ЗЧСИ до преместване или предаване на служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ. Ответникът излага твърдения, че запечатването на служебния архив на ЧСИ В.Й. е извършено на 15.05.2019 г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ Ц.Н. е извършено на 03.07.2020 г., за които твърдения не представя доказателства, подобна информация не се извлича и от приложените по делото изпълнителни дела. Поради което тези твърдения съдът не може да вземе предвид при разглеждане на делото, като недоказани. Предвид гореизложеното и след съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът приема, че от 06.03.2018 г. до 12.05.2023 г. е изтекъл периодът на общата погасителна давност /5 години/, в което време по делото липсват доказателства да са били реализирани основания за спиране или прекъсване течението на давността. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. С оглед правната квалификация на предявения иск съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по спора. Предвид характеристиките на иска п о чл. 439 ГПК и подлежащите на установяване в хода на съдебното дирене правнорелевантни факти, именно на ответника е принадлежало процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, настъпването на обстоятелства, обусловили прекъсването или спиране на погасителната давност за вземанията, предмет на принудителното изпълнение. В настоящия казус ответникът не доказа, че в периода от 06.03.2018 г. до 12.05.2023 г. са били поискани и извършени по изпълнителното дело действия, водещи до прекъсването или спирането на погасителния давностен срок. Поради тези правни съображения, при съобразяване със законоустановените правила за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че от 06.03.2018 г. давността не е била спирана и прекъсвана, като на 12.05.2023 г. вземанията са погасени поради изтичане на 5-годишна давност, поради което предявеният иск следва да бъде уважен като основателен. По разноските: При този изход на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищеца. Дължимото адвокатското възнаграждение, определено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, е в размер на 400,00 лв. без ДДС или 480,00 лв. с ДДС /245.45 евро/, като заплатеното и претендирано от ищеца такова в размер на 200,00 евро не се явява прекомерно, като се отчетат фактическата и правна сложност на делото, събраните писмени доказателства, личното участие на процесуалния представител на ищеца в проведеното открито съдебно заседание и високо квалифицирания труд на адвокатската услуга. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер от 240,45 евро /40,45 евро – държавна такса, колкото е дължимата такава съобразно цената на иска и 200,00 евро – адвокатско възнаграждение/. Така мотивиран, съдът