Решение № 65 от 11.2.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1236/2025 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба от К. Х. Х. с ЕГН:••••••••••, с постоянен адрес: •••••••••••••, и посочен в жалбата съдебен адрес: г•••••••••••••, като жалбата е подадена чрез пълномощник- чрез адв.Л. Г., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, серия К, №11158213 /16.06.2025 издаден от ОД на МВР - Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 200 /двеста/ лева за нарушение на. чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 16.05.2022 г. в гр. Перник. В жалбата се излагат възражения, че електронният фиш е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, както и че събраните доказателства не установяват авторството на описаното в съдържанието му нарушение. Моли се за отмяната му като незаконосъобразен. Сочи се също, че наказаното лице не е управлявало процесния автомобил, поради което неправилно е подведен под административнонаказателна отговорност, като за тези обстоятелства в хода на производството са били изискани и събрани по молба на защитата допълнително писмени и гласни доказателства. В проведените няколко съдебни заседания по делото, както служебно, така и по искане на защитата по делото са били приобщени набор от писмени и гласни доказателства, както следва: в заседанието си от 4.12.2025 г., съдът е докладвал и приел по делото, следните постъпили писмени доказателства по делото: постъпило по имейл ПИСМО с рег. №22693/16.09.2025 г. от ОДМВР ПЕРНИК, с което надлежно изпращат изпращаме копие на ЕФ серия К № 10227066 с отразена датата на влизане в сила; Справка на нарушител водач на К. Х. Х. с ЕГН ••••••••••.; Прилагат данни на ЕФ серия К № 10060022 за анулирането, както и заверено копие на Декларация по чл.180. ад.5 от ЗДП. ведно със свидетелство за управление на МПС на лицето посочено в нея и копие на лична карта на лицето подало декларацията. Горните документи са приети от Д. Е. К. полицейски инспектор в сектор ПП ОДМВР ПЕРНИК.; МОЛБА с рег.№25034/07.10.2025 г. от адв. Л. Г. Л., в която съобщава, че поради влошеното му здравословно състояние няма да има възможност да се яви в съдебно заседание, насрочено за 16.10.2025 г. Моли да не се дава ход на делото и същото бъде отложено за дата след края на месец Ноември 2025 г. , тъй като му предстои дълго лечение.Ведно с молбата е представено адвокатско пълномощно и копие на Епикриза и болничен лист.; МОЛБА с рег. №29497/11.11.2025 г. от свидетеля А. Б. А., в която заявява за невъзможността си да се яви в насроченото съдебно заседание, поради заболяване. Моли делото да се отложи за друга дата и час. Ведно в молбата е приложено медицинско направление и амбулаторен лист.; МОЛБА с рег. №29590/12.11.2025 г. от адв. Л. Г. Л., в която заявява за невъзможността си да присъства на насроченото съдебно заседание, тъй като е служебно ангажиран в РС-Пловдив по дело НОХД №3199/2024 на същото лице. Моли делото да се отложи за друга дата, като посочва дати 02,03 и 04 декември като най-удобни за него, тъй като на 03.12.2025г има дело в РС-Перник като защитник на същия жалбоподател, като в това заседание в качеството на свидетел е била разпитана и подалата декларацията по чл. 188 ЗДВП- св.А. Б. А., разпит е бил проведен и на един св. На защитата –св. И. К. К., управител на фирма „••• •••“ ООД в •••• - седалище •••••••••••••, който твърди, че е работодател на лицето и че същото е било на работа по време на твърдяното нарушение; като в последното по делото съдебно заседание, съдът е приобщил по делото допълнителни гласни и писмени доказателства, а именно: ПИСМО с рег. №34317/15.12.2025г. от НАП Пловдив, офис Хасково, в което уведомяват, че за лицето К. Х. Х. за периода 01.01.2024 г. до 15.12.2025г. има данни за регистрирани трудови договори, както и представен от защитата: график за работа за месец юни 2025 година, като последната графа е за К.. Буквата „П“, означавало, че е почивка, а „М“, че е междинна смяна, като отстрани са описани, като е проведен разпит и на св. Д. Е. К., приел декларацията по чл.188 ЗДВП, находяща се на лист 23 от делото. Административнонаказващият орган ОДМВР-Перник, редовно призован, не изпраща представител. Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 16.06.2025 г. в 20:50 часа в обл.ПЕРНИК, общ.ПЕРНИК, ГР.ПЕРНИК, път II-63 км.2+400 над кв.Проучване двете посоки при ограничение на скоростта от 50 км /ч валидно за населено място и отчетен толеранс от минус 3 км. в полза на водача е било засечено нарушение на режима за скорост, а именно при ограничение на скоростта от 50 км /ч валидно за населено място отчетен толеранс от - 3 км.в полза на водача.СПУКС ARH CAM S1-11743d0 насочено към кв. Рудничар, с МПС АУДИ СКУ7 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер ••••••••••••• е извършено нарушение за скорост, като при разрешена стойност на скоростта- 50 km/h, установена стойност на скоростта е била 77 km/h , или превишение с 27 км в час, като атакуваният фиш е издаден на лицето- К. Х. Х. с ЕГН:••••••••••, с постоянен адрес: •••••••••••••, след анулиране на първоначалния издаден ЕФ, след подадена декларация по реда на чл. 188 от ЗДВП от св. А. Б. А., на чието име е бил издаден първоначалния фиш. Нарушението е било установено с техн средство- установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/10227066 на 01.02.2025Г. /стр.48 от делото/. След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № 1158р-5574/ 17.6.2025 г. (Приложение към чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г.) –стр.8 от делото и снимка на разположението на АТСС, с отбелязване на контролирания участък, времето, мястото, начина на заснемане от страна на поставената камера, като същият е разписан от полицейски служител. При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 80 км/ч. /след съответно приспадане от измерената скорост от 77 км/ч на допустимата грешка при измерването/, превишението е било от 27 км в час. След справка в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост е собственост на ЮЛ - „••••••••••••• •••••••••••••“- АД / стр.10 от делото/. Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП срещу законния представител на дружеството ползвател – управителят св. А. Б. А.,, бил издаден електронен фиш серия К, №10960922 от 16.6.2025 г. – стр.24 от делото, като същият след депозиране на декларация по реда на чл 188 ЗДВП- стр. 23 от делото, депозирана лично от лицето, с приложено копие от нейната лична карта и СУМПС на жалбоподателя, приети от св. К., е посочила, че процесния ден и час, автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, с оглед на което и АНО е анулирал първоначално издадения ЕФ и е издал атакувания понастоящем- Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, серия К, №11158213 /16.06.2025 издаден от ОД на МВР - Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 200 /двеста/ лева за нарушение на. чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 16.05.2022 г. в гр. Перник. В съдебното производство са били събрани множество писмени и гласни доказателства, във връзка с предмета на делото в това число и служебно изискани и получени по делото: постъпило по имейл ПИСМО с рег. №22693/16.09.2025 г. от ОДМВР ПЕРНИК, с което надлежно изпращат изпращат копие на ЕФ серия К № 10227066 с отразена датата на влизане в сила; Справка на нарушител водач на К. Х. Х. с ЕГН ••••••••••.; Прилагат данни на ЕФ серия К № 10060022 за анулирането, както и заверено копие на Декларация по чл.180. ал.5 от ЗДвП, ведно със свидетелство за управление на МПС на лицето посочено в нея и копие на лична карта на лицето подало декларацията. Горните документи са приети от Д. Е. К. полицейски инспектор в сектор ПП ОДМВР ПЕРНИК.; МОЛБА с рег.№25034/07.10.2025 г. от адв. Л. Г. Л., в която съобщава, че поради влошеното му здравословно състояние няма да има възможност да се яви в съдебно заседание, насрочено за 16.10.2025 г. Моли да не се дава ход на делото и същото бъде отложено за дата след края на месец Ноември 2025 г. , тъй като му предстои дълго лечение.Ведно с молбата е представено адвокатско пълномощно и копие на Епикриза и болничен лист.; МОЛБА с рег. №29497/11.11.2025 г. от свидетеля А. Б. А., в която заявява за невъзможността си да се яви в насроченото съдебно заседание, поради заболяване. Моли делото да се отложи за друга дата и час. Ведно в молбата е приложено медицинско направление и амбулаторен лист.; МОЛБА с рег. №29590/12.11.2025 г. от адв. Л. Г. Л., в която заявява за невъзможността си да присъства на насроченото съдебно заседание, тъй като е служебно ангажиран в РС-Пловдив по дело НОХД №3199/2024 на същото лице. Моли делото да се отложи за друга дата, като посочва дати 02,03 и 04 декември като най-удобни за него, тъй като на 03.12.2025г има дело в РС-Перник като защитник на същия жалбоподател, като в това заседание в качеството на свидетел е била разпитана и подалата декларацията по чл. 188 ЗДВП- св.А. Б. А., разпит е бил проведен и на един св. На защитата –св. И. К. К., управител на фирма „••• •••“ ООД в •••• - седалище •••••••••••••, който твърди, че е работодател на лицето и че същото е било на работа по време на твърдяното нарушение; като в последното по делото съдебно заседание, съдът е приобщил по делото допълнителни гласни и писмени доказателства, а именно: ПИСМО с рег. №34317/15.12.2025г. от НАП Пловдив, офис Хасково, в което уведомяват, че за лицето К. Х. Х. за периода 01.01.2024 г. до 15.12.2025г. има данни за регистрирани трудови договори, както и представен от защитата: график за работа за месец юни 2025 година, като последната графа е за К.. Буквата „П“, означавало, че е почивка, а „М“, че е междинна смяна, като отстрани са описани, като е проведен разпит и на св. Д. Е. К., приел декларацията по чл.188 ЗДВП, находяща се на лист 23 от делото. По делото е била разпитана управителката на дружеството - А. Б. А., която в разпита си описва обстоятелства, свързани с подадената от нея декларация, като сочи пред съда, че -„... Познавам лицето К. Х. Х.. Преди време имах фирма за автомобили под наем •••••••••••••- със седалище в гр. П. и е взимал от мен автомобили под наем. Преди около 2 години е било това, не си спомням точна дата. АУДИ СКУ7 рег. № ••••••••••••• е мой личен автомобил, не е на фирмата.. Колата е •••••••••••••ова от „••••••••••••• •••••••••••••“, все още не съм го изплатила и съм ползвател на колата. От фирмата ми за автомобили под наем имам книжката на К.. Давала съм му преди автомобили под наем. Този моя автомобил АУДИ СКУ7 рег. № ••••••••••••• съм му го давала да го кара защото сме имали отношения с него, повече от приятелски към онзи момент. Той е от гр. Х.. Затова ми е давал документите си, защото имахме отношения, както казах. Преди да вземе колата ми е дал документите си, ако има някакъв проблем, тъй като ми е карал колата много пъти… и относно- декларация на стр. 23 от делото.СВИДЕТЕЛЯТ А.: Моя подпис и почерк е, аз съм я подпълнила декларацията, запозната съм с чл.313 от НК, който е описан, че нося наказателна отговорност за заявени неверни данни. Наясно съм със съдържанието на този член, прочела съм разпоредбата. ..Лично съм представила в полицията документите и декларацията. След като бях уведомена, че е издаден фиш срещу мен, тогава подадох декларацията. Спомних си, че на тази дата съм дала колата си на това лице. Беше анулиран фиша срещу мен…“, като относно обстоятелството за приемане на декларацията и личното й подаване от св. А., е бил разпитан в качеството на свидетел – св. К., полицейски служител, който в разпита си сочи- „…След запознаване с декларацията, мога да кажа следното: Аз съм приел тази декларация, подадена от А. Б. А., която заяви, във връзка с датата и управлението на процесното МПС, че лицето е работило на базата на •••••• и е било неин работник, като представи книжка, копие от СУМПС на стр.25-26 от делото, поради което е преиздаден фишът от нейно име на подаденото в декларацията лице. Тя дойде лично, като сме снимали и нейната лична карта, за да знаем кой подава декларацията. Миналата година имаше също няколко такива декларация от същото лице....“, като се не спори кой и как е депозирал декларацията в Полицията, като относно тези обстоятелства показанията на двамата свидетели се припокриват смислово. Не така стои обаче въпросът, с другите изложени обстоятелства в разпита на тази свидетелка, за отношенията й с жалбоподателя, като по делото нито са представени договори за наем, от които да е видно че е предоставяла като управител на същото автомобила, и оттам се е снабдила с неговото СУМПС, нито че същият пък е бил неин приятел, което противоречи от друга стара и с това, което пък е заявила пред св. К., че жалбоподателят е бил неин работник, като показанията на тази свидетелка, в тази им част съдът не кредитира с доверие, а напротив, намира че същите се опровергават от допълнително събраните от съда за това обстоятелства писмени и гласни доказателства, а именно: видно от разпита на с в . И. К. К., управител на фирма „••• •••“ ООД в •••• - седалище •••••••••••••, то същият заявява че Х. е бил на работа, при него като негов работник процесния ден-„…Познавам К. Х. Х., който ми е братовчед, живее в •••••••••••••, не е живял в Перник, не знам да е имал приятелка от Перник. Работи от една година при мен, незнам точна дата на която е започнал. Работи като продавач консултант на договор. Имаше автомобил БМВ, но мисля, че вече няма. Автомобил АУДИ Q7 незнам дали е шофирал, не съм запознат с такава информация. На 16.06.2025г. беше на работа при мен, знам че има снимка, която съвпада със същата дата и час. Имаме график,затова знам, че е бил на работа, но графика не го нося. К. ми каза, че преди време е взимал от тази борса кола под наем и че хората от там са му използвали след това данните и когато има някаква снимка с превишена скорост му ги пишат актовете на него. Това не е първата такава случка. Така знам аз, че има и други фишове в Перник срещу него…АДВ. Л.: Категоричен ли сте, че К. е бил на работа на тази дата 16.06.2025г.? Какво е работното време на обекта и на К. лично?СВИДЕТЕЛЯ К.: Да, бил е на работа на тази дата. Обекта работи от 09.00-23.00 часа. К. почти винаги е с работно време от 11.30 до 20.30ч.-това е междинна смяна на работа. Понякога дава и втори смени…“, като с оглед проверка и преценка достоверността на показанията на този свидетел, съдът е изискал и приобщил по делото, допълнително писмени доказателства, а именно- ПИСМО с рег. №34317/15.12.2025г. от НАП Пловдив, офис Хасково, в което уведомяват, че за лицето К. Х. Х. за периода 01.01.2024 г. до 15.12.2025г. има данни за регистрирани трудови договори, тоест действително към датата- 16.06.2025г, лицето е било на трудов договор в посочената фирма от свидетеля К.- стр.94 от делото,както и представен от защитата: график за работа за месец юни 2025 година, като последната графа е за К.. Буквата „П“, означавало, че е почивка, а „М“, че е междинна смяна, тоест сочи, се че лицето е било на работа и то в друг град, и съдебен регион по време на извършване на твърдяното нарушение. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: на електронен фиш серия К № 9087171, Копие на разписка за връчване на ЕФ № 9087171.,Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ведно е копие на СУМПС,Снимков материал към електронен фиш № 9087171, Копие на протокол № № 1158р-5574/ 17.6.2025 г. (Приложение към чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121 з- 532/12.05.2015 г.) и снимка на разположението на АТСС, Справка собственост на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението, протокол от проверка №091-СГ-ИСИС/9.07.2024г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-310/14.02.2024г. на директор ОД МВР - Перник, , както и приетите по делото писмени и гласни доказателства- цитирани по-горе, както и горепосочените писмени доказателства, събрани по искане на жалбоподателя. Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. Въз основа на изложеното и при установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното: Електронният фиш съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство / за първоначалния фиш, впоследствие е посочено при втория такъв след анулиране на първия- лицето описано като ползвател/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Електронният фиш е издаден по утвърден образец. Същият съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗАНН. В ЕФ е описано къде е заснето нарушението. На снимката на автомобила, приложена по настоящото дело е записан адрес и точни географски координати на заснемането, поради което е установено разположението на процесния автомобил. От удостоверението за одобрен тип средство за измерване е видно, че използваната радарна система е одобрен тип, а от протокола за проверка е видно, че радарната система е минала последваща проверка и съответства на одобрения тип, поради което доводите в обратната насока на жалбоподателя са неоснователни. В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото. Специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл.189, ал. 4 от ЗДвП е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, доколкото се твърди, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип САМ S1, с № 11743d0, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза.. АТСС, посочено в електронния фиш е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Приетите по делото писмени доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г, вписано е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приобщения снимков материал от записа, извършен с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип САМ S1, с № 11743d0 , в който се съдържат данни за дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със заповед на министъра на вътрешните работи образец, носи лимитативно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което формално е редовен от процесуална страна. По делото не е спорно, че към датата на извършване на нарушението посоченото в ЕФ моторно превозно средство е било собственост на ЮЛ - „••••••••••••• •••••••••••••“ АД от делото, посочено от собственика, което установяват и събраните писмени доказателства. Следователно, на основание нормата на чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП, законният представител на дружеството - ползвател на МПС, законосъобразно е установен първоначално като субект на нарушението и срещу него са предприети административнонаказателни мерки за реализиране на отговорността му с издаването на Електронен фиш, цитиран по-горе и впоследствие анулиран, след депозиране на декларацията по чл.188 ЗДВП. Както съдът посочи по –горе не кредитира с доверие показанията на св. А., като ги намира за оборени и от останалия събран по делото, гласен и писмен доказателствен материал. Следва да се посочи, че ползвателят не е лишен от възможността да упражни правото по чл.188, ал.2 от ЗДвП като посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, за да освободи себе си от отговорност, въпреки че в цитираната разпоредба законът дава това право на собственика. Законът допуска възможността по молба и със съгласието на собственика в свидетелството за регистрация да се посочи ФЛ или ЮЛ - ползвател на МПС. Разпоредбата на чл.4, ал.3 от НАРЕДБА № I-4 5 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на МВР, предвижда, че физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. Приетото по делото извлечение от ЦБД - КАТ установява, че именно такова е конкретното фактическо положение. Упражняването от собственика/ползвателя на правото по чл.188 от ЗДвП - да посочи на кого е предоставил своето моторно превозно средство, с което е извършено нарушение, е легална възможност, произвеждаща действие в две посоки - наказаният по презумпция /собственикът или легитимният ползвател/ да освободи себе си от отговорност за нарушение, което не е извършил, както и да се разкрие действителният извършител и именно той да понесе наказание за него, в съответствие с принципа в чл.24, ал. 1 от ЗАНН - че административнонаказателната отговорност е лична. Редът, по който тази възможност се упражнява е регламентиран в чл.189, ал.5 от ЗДвП - чрез подаване на писмена декларация в съответната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство в 14-дневен срок от получаването на ЕФ. Предвид изложеното дотук съдът намира, че авторството на процесното деяние не се установява по категоричен начин. Макар декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП да се приема за достатъчно основание за издаването на електронен фиш, то според трайната съдебна практика при атакуване на същия пред съда декларацията от трето лице, без други доказателства, не е достатъчна, ако лицето оспорва управлението, като в случая са събрани именно цитираните по-горе други доказателства, който оборват съдържанието й. В този случай административният орган носи тежестта да докаже, че именно твърдяното лице е било водачът. В настоящия случай доказателства в тази насока не се представени, дори напротив, в хода на съдебното следствие бяха събрани данни, че на процесната дата жалбоподателят не се е намирал на посоченото в електронния фиш място. Административнонаказателното производство, макар и уредено в Закона за административните нарушения и наказания, има санкционен характер и по своята същност представлява форма на държавна репресия. Поради това, в съдебната фаза на производството намират приложение основните принципи на наказателния процес, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Това следва както от трайната практика на съдилищата, така и от разбирането, че при налагане на административно наказание следва да се гарантират правата на лицето в обем, съпоставим с този в наказателното производство. Презумпцията за невиновност, прогласена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 6, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека, е приложима и в административнонаказателните производства. Това означава, че санкционираното лице се счита за невиновно до доказване на противното по безспорен и несъмнен начин от страна на административнонаказващия орган. Тежестта за доказване на всички елементи от състава на нарушението, включително авторството му, лежи изцяло върху наказващия орган. В тази връзка следва да се приеме, че принципът in dubio pro reo намира пълно приложение и в настоящото производство. При наличие на съмнения относно това дали именно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, както и при липса на достатъчно и убедителни доказателства в подкрепа на твърденията на административния орган, тези съмнения следва да бъдат тълкувани в полза на санкционираното лице. Недопустимо е постановяването на санкция, основана на предположения или на доказателства с недоказана или спорна достоверност. Когато административнонаказващият орган не е събрал и представил доказателства, които по несъмнен начин да установяват авторството на нарушението, съдът не може да замества доказателствената дейност на органа, нито да извежда изводи единствено въз основа на декларации или косвени твърдения. В подобни случаи липсата на доказателствена пълнота представлява съществено нарушение, което води до отмяна на обжалвания административен акт. С оглед изложеното съдът намира, че авторството на вмененото на К. Х. нарушение не се доказа по неоспорим начин, поради което и единстевеният възможен изход на настоящото дело се явява отмяната на обжалвания електронен фиш. По разноските: При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който е направил разноски в производството за заплащане на възнаграждение на адвокат и своевременно е поискала присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от 15.1.2025., сключен между с адв. Л., се установява, че страните са договорили възн в размер на 500 лева за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело, като е отразено, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора. Тези разноски съдът възлага на структурата на МВР, издала отменения електронен фиш. Адвокатското възнаграждение е определено в близък до минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма основание за намаляването му въпреки направеното в съпроводителното писмо към преписката възражение за прекомерност и Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С- 438/22 г. по описа му. С него е прието, че националните съдилища не са обвързани и могат да откажат да приложат визираната наредба, на която с националната правна уредба е придаден задължителен характер относно определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения, като присъдят разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния. В случая обаче възражението на АНО за прекомерност е направено под условие - при уважаване на жалбата и при претенция за разноски за възнаграждение на адвокат, надвишаващо определения в наредбата минимален размер, като при тези условия искането е същото да бъде редуцирано до посочения в наредбата минимален размер. При така заявеното искане отсъства легитимно основание за преценка и присъждане на по-ниско адвокатско възнаграждение от определеното в Наредбата. Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира. Предвид ЗАКОНА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОТО В РБЪЛГАРИЯ, и по арг. На чл.3 и 4 от същия, сумите следва да бъдат превалутирани от лева в евро по офиц. курс. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.4 от ЗАНН, съдът