Решение № 4 от 28.1.2026 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 513/2025 г.

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба по чл.59 от ЗАНН от П. В. Й. от гр. В. срещу НП № 25-0307- 000706/25.09.2025 г. на началник група в ОД МВР Шумен, РУ Н.. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, поради липса на мотиви, а наложените наказания за неоснователни. Заявява липса на доказателства относно вината му и твърди отсъствие на доказаност на нарушенията от субективна страна. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител и поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В молба от юрисконсулт Д., упълномощен от административно наказващия орган, се твърди липса на допуснати нарушения материалния закон и процесуалните правила и се иска потвърждаването на НП. Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно заседание. Същата е заявила в писмено становище, че издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди. Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима. Жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана по повод на установени две административни нарушения, извършени 13.07.2025 г. в 10:55 часа, в кв. К. на гр.К. на ул. „•••“, където нарушителят, като водач на лек автомобил •••, при движение от посока с. М. към гр. К., пред читалище „•••“, ползва начин на шофиране, като преднамероно извежда автомобила извън контрол, презавивайки на ляво и рязко подавайки газ, довеждайки го до загуба на сцепление на гумите на задна ос, така извършва кръгови движения, превърта задните гуми на място, последствие приплъзва задната част на автомобила образувайки кръгови и S образни движения и в двете посоки, като следствие от тези си действия, от задните гуми и ауспуха на автомобила излиза силен сиво-бял дим. Освен това при едно от горепосочените движения лекият автомобил навлиза в насрещната част на платното за движение, създавайки непосредствена опасност от ПТП, тъй като в този момент по ул. „•••“ в посока гр. К. преминава лек автомобил „•••“ с per. № ••• с водач Д. Р. Д. от гр. Н., който се налага да напусне напуска лентата на движение, заобикаляйки лекия автомобил •••, с което действие водачът на лек автомобил ••• предотвратява ПТП. С тези си действия водачът на лек автомобил ••• с per. № ••• използва пътища за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Въз основа на акта е издадено НП № 25-0307-000706/25.09.2025 г. на Началник група в ОД МВР Шумен, РУ Н., в което е описаните две нарушения- това по чл. 104Б, т. 2 от ЗДВП и по чл. 16, ал.1, т.1 от същия закон, са наложени административни наказания. За първото нарушение на основание чл. 175 а, ал. 1, т. 3 от ЗДВП-глоба в размер на 1533,88 евро /3000 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание чл.180, ал.1, т.1 от ЗДВП- глоба в размер на 10,23 евро или 20 лева. Посочено е, че нарушенията не представляват маловажен случай. Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни органи и при съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, поради което при издаването и връчването им не са допуснати формални нарушения на закона, водещи до неговата отмяна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС за категория М В, с валидност до 07.10.2031 г., съгласно Справка за нарушител/водач, л. 23-25 от делото. На 13.07.2025 г. жалбоподателят П. Й. управлявал личния си лек автомобил „••• •••“ с регистрационен номер ••• от с. М., обл. Шумен в посока гр. К.. Освен него на задна седалка в автомобила се возел св. С.С., както и други двама негови приятели. Около 10:55 часа автомобилът се движел по ул. „•••“ в кв. К., пред читалище „•••“. В същото време и на пейка до читалището седял кметският наместник св. Г. П. Г.. Когато се озовал на пътя пред читалището, водачът на автомобила отбил бавно автомобила в дясно, и след като за кратко намалил в сянката на едно от дърветата, рязко ускорил скоростта на автомобила, направил кръг, отново намалил скоростта му на движение в края на площада и отново подавайки рязко газ го завъртял в кръг. Това се повторило още веднъж, общо три пъти. От ускоряването на скоростта и въртенето на автомобила, описвайки S- образни движения, задните гуми оставили трайни следи върху асфалта. При тези маневри на водача се издигнал силен сивобял дим, който се разпрострял върху цялото пътно платно. За времето от 10:56:17 до 10:56:38 ч., съгласно установеното от приетите по делото видеозаписи от камерите, жалбоподателят се е завъртял общо три пъти, като след първото му завъртане, автомобилът е започнал силно да пуши. В 10:56:38 по пътя се придвижил в същата посока (от с. М. за гр. К.) друг лек автомобил „•••“ с рег. № •••, управляван от св. Д. Р. Д., който първоначално си помислил, че е възникнал пожар и възнамерявал да се обади по телефона за такъв, когато след третото си завъртане, водачът на л.а „•••“ навлязъл в насрещната част на платното за движение (в посока обратна на движението на св. Д.) и задната част на автомобила му се озовала непосредствено пред автомобила на св. Д.. Това наложило св. Д. да напусне напусне лентата си на движение и да заобиколи л.а •••, за да предотврати настъпването на ПТП. Свидетелят Д. продължил движението си в посока града, а жалбоподателят направил отново обратен завой на платното, навлизайки в насрещната лента за движение и тръгнал след л.а „•••“. След няколко метра св. Д. видял в задното огледало, че същият автомобил го следва, намалил скоростта си на движение и видял, че автомобилът на жалбоподателя спрял, обърнал посоката си на движение и тръгнал обратно по пътя. От обективна страна, за съставомерността на нарушението по чл. 104б, т.2 ЗДвП. Описаната по – горе фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите очевидци на случилото се Г. П. Г. и Д. Р. Д., както и от приобщения CD диск, съдържащ снимков материал и два видеофайла, както и от установеното от актосъставителя П. С. П.. Съгласно чл. 104б ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да: 1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване; 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съгласно чл. 2, ал.2 ЗДвП всеки участник в движението има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение. По смисъла на §6, т.1 от ДР ЗДвП, „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Обикновеното използване на пътищата за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, следва да е в съответствие с нормите на закона, както и конкретно посочените в чл. 5, ал.1 и ал.2 от него общи правила за поведение на участниците в движението: да не създава опасности и пречки за движението, да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение и пр. Нормата на чл. 104б ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство е забранено да: 1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване; 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При самото движение по пътищата, чл. 8, ал.1 ЗДвП, задължава водачите на пътни превозни средства да използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. Относно правилата за извършване на маневри по време на движение на МПС, са приложими нормите на чл. 25 и 26 ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, и пр., преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Също така, чл. 26 задължава водача на МПС, преди да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигнализиране със светлинен сигнал – ляв или десен пътепоказател е заължително при изпълняване на маневра съгл. чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Жалбопоадтелят не е подавал никакъв сигнал за извършване на каквато и да е маневра. Налице е и осъществено от жалбоподателя нарушение и на нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. В резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението и единствено бързата реакция на св. Д. е предотвратила настъпването на ПТП. Извършеното от жалбоподателя навлизане в лентата за насрещно движение е било поради неправомерното използване на пътя, а не поради необходимост от изпреварване или заобикаляне, които за да са правомерно извършени следва да отговарят на изискванията на чл. 41-43б ЗДвП, а преди тяхното предприемане, водачът следва да подаде светлинен сигнал съгл. чл. 28, ал. 1 ЗДвП. Съдът отчете показанията на свидетелите С.М.Х. и С.С., които твърдят за наличие на техническа неизправност на задно ляво колело- заден ляв спирачен апарат на лекия автомобил, която довела до описаните движения на автомобила по асфалта. Самото задържане на спирачния апарат било предизвикано от неизправност по пътното платно. Видно е обаче от видеозаписите от мястото, че такава неизправност по платното не съществува, асфалтовия път е без нарушения. Отделно от това, поведението на водача не съответства на твърденията му за внезапна неизправност на автомобила, съпроводена с неконтролируемо от водача негово завъртане. Безспорно установено от видеозаписите и свидетелските показания е въртенето на автомобила общо три пъти, като още преди първото завъртане, автомобилът бавно се изнася в дясно в сянката на дървото пред читалището след което рязко ускорява и се върти. Дори и да е била нализе каквато и да е техническа неизправност, тя сама по себе си не би довела до контролираното ускоряване на автомобила, завъртането му при това три последователни пъти. Твърденията за възникнала техническа неизправност преди завъртанията на автомобила не се кредитират от съда и целят единствено да оправдаят безотговорното поведение на водача. Не се подкрепят и твърденията му за възникнала неизправност по време на движение в посока гр. В., в района на гр. Девня и това, че автомобилът бил транспортиран до сервиза на св. Х. в гр. В., където е бил извършен ремонт на задно ляво колело. Самият жалбоподател не представя каквито и да е доказателства за извършения ремонт, още по – малко такива, които да установяват дефект, който би могъл да стане причина за трикратното му въртене на площада пред читалището в кв. К., гр. К.. Напълно възможно е обаче, след трикратното въртене и направомерното използване на спирачната система на автомобила, той самия да е причинил дефекта на спирачната система на задно ляво колело, както сочат снимките и видеоматериалите по делото, вкл. и гласните доказателства на двамата свидетели очевидци. Гореизложеното сочи, че целта на водача и настоящ нарушител е била единствено демонстрирането пред спътниците си в автомобила водачески умения чрез неправомерни действия, като форсиране на автомобила, рязко променяне на посоката на движението му, занасянето на задната му част и пр. Това, обаче не предствавлява използване на пътя по предназначение. Подобно шофиране би било възможно ако е на специална писта за състезания, полигон или друго специално означено място, позволяващи такива техники на управлеине, а на път в населено място, където се очаква да има други участници в движението, вкл. и пешеходци, като по този начин се демонстрират умения за екстремно управление на автомобил, но самото му движение е в нарушение на закона и правилата за такова. Чрез направените от жалбоподателя три последователни завъртания върху пътното платно на управлявания от него автомобил е било налице реална опасност за останалите участници в движението, вкл. за св. Д., а също и за возещите се в л.а „•••“ пътници – св. С. и др.двама пътници. В АУАН и в НП е посочено, че начинът по който нарушителят е управлявал автомобила с рег. № •••, е използвал пътищата за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдът намира, че от обективна страна е налице съставомерно противоправно поведение на нарушителя, което е нарушение на нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, както и на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП. За осъществяването на описаното нарушение законът изисква наличието на пряк умисъл в извършителя на нарушенито, което се обуславя от посоченито в чл. 104б, т. 2 ЗДвП, че използването на пътищата, отворени за обществено ползване, е забранено „за други цели“, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наличието на цел, различна от тази, която произтича от естеството на движението по пътищата, предполага наличието на пряк умисъл. Съдът установи от събраните доказателства, свидетелските показания и експертизата, че нарушението е извършено от жалбопоадтеля съзнателно, доколкото самоволното управлеине на МПС, по описания начин е немислимо без целенасоченото му маневриране и управление. Доказателство за това е трикратното въртене на автомобила по начин, противоречащ на нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП относно използването на пътищата, но и по начин, който изисква целенасочено, умишлено поведение и маневриране. Доказателство за наличието на цел на водача за управление на автомобила по описания начин са и свидетелските показания на двамата очевидци и видеозаписите. Всичко това преценено в съвкупност дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят умишлено е управлявал МПС-то, нарушавайки нормата на чл. 104а, т. 2 ЗДвП. Съдът намира, че нарушението на правилата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП също е налице, доколкото същата съдържа изрична забрана за водачите на МПС да се движат на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. В случая не са налице обстоятелства, изключващи наличието на пряк учисъл от субективна страна в поведението на нарушителя, каквито биха били техническа повреда, неизправност, извънредна и непреодолима по друг начин ситуация на пътя, които да изключват административнонаказателната отговорност на нарушителя на основание чл. 11 ЗАНН вр. чл. 13-15 НК. Напротив според посоченото в т. 3 от заключението на вещото лице е посочено, че точно това управлеине на МПС-то може да доведе до загуба на контрол над управлението на автомобила, причиняване на материални щети и наранявания или смърт на хора. Посочено е също, че в резултат на натоварването, което се оказва върху ходовата част и окачването на автомобила при страничното приплъзване, може да настъпи повреда или разрушаване на елементи от ходовата части и окачването на автомобила, което да доведе до невъзможност водача да контролира управлението на превозното средство, вследствие на което да бъдат причинени материални щети по превозното средство и или по обекти намиращи се на платното за движение и в близост до него, както и да доведат на наранявания или смърт на хора. Очевидно до такива поражения по автомобила не се е стигнало, след като водачът щом е видял полицейският автомобил е успял да продължи движението си по позволения от закона начин. Предвид на горното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Относно отговорността на нарушителя. За извършеното от жалбоподателя нарушеине законът в чл. 175а, ал.1 ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушенето на чл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП, законът предвижда административно наказание глоба 100 лв. Тази разпоредба обаче е изменена с ДВ, бр. 64 от 2025 г. в сила от 7.09.2025 г. и към датата на нарушението – 13.07.2025 г. е била в сила предишната санкция, предвиждаща налагане на глоба от 20 до 150 лв. С обжалваното НП е наложена на жалбоподателя за нарушението на чл. 104б, т. 2 ЗДвП посоченото в чл. 175а, ал.1 ЗДвП наказание - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. Нормата е императивна и не предвижда толеранс, в рамките на който да бъде индивидуализирана отговорността на нарушителя. В този смисъл определеното от административно наказващия орган наказание за нарушението на чл. 104б, т. 2 ЗДвП е законосъобразно и правилно. Относно нарушението на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. Така определената глоба е съобразена съгл. чл. 3, ал.1 от ЗАНН с действащата към момента на нарушението санкция, предвидена в закона, както и е определена в минимален размер, което я прави законосъобразна и правилно определена. Съдът намира, че осъществените от жалбоподателя нарушения на чл. 104а, т. 2 и на чл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП не представляват маловажен случай на нарушение на правилата за движение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършването на подобно управление на автомобила е изключително голяма опасност както за самия водач, така и за останалите участници в движението, неговите спътници и други водачи на МПС-та, които дори и при правилно движение по пътната мрежа биха могли да бъдат ударени от дрифтиращия автомобил. Предвид на всичко гореизложено, съдът намира, че цялото наказателно постановление следва да се поктвърди като законосъобразно. Относно разноските по чл. 63д от ЗАНН. Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвиджа, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи следното: Жалбоподателят не е направил разноски по делото, доколкото е представено само адвокатско възнаграждене, но не и договор за правна помощ и съдействие. Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсулт. Разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК. Предвид на изхода от делото, с което се потвърждава издаденото НП като правилно и законосъобразно, то на жалбоподателят не се дължат разноски и искането му следва да се отхвърли. Относно искането на въззиваемата страна по делото за разноски, съдът установи следното: Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна. Съдът намира искането за разноски за основателно, доколкото по делото становище относно предявената жалба е изразил гл.юрисконсулт В. Д.. Съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на размера на възнаграждението се определя от нарочна наредба, а според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела е от 130 до 190 лв. Съдът намира, че предвид на обема на участието на представителя на въззиваемата страна, следва да се определи минимално възнаграждение от 130 лв., които се равняват на 66,47 евро. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът