Решение № 881 от 13.7.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 105/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от Н. П. Р. с [ЕГН], гр. Т., обл. Силистра, [улица], действащ чрез своята •••Н. Д., с която се претендира съдът да постанови осъдително решение срещу Областна дирекция на МВР - Силистра за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000. 00 лева и имуществени вреди в размер на 10000 лева, причинени вследствие на действия - нанесените му физически и психически травми са в следствие на осъществени удари спрямо него, от полицейски служители, пътни полицаи и автоконтрольори Т. Т. Ф., И. В. И., Г. Д. Г. и Д. К. – началник на РУ „Полиция“ гр.Т. при задържането му на 25. 02. 2020 година, изразяващи се в осъществено насилие на работното му място, осъществяване на арест, без заповед за арест и неизпълнение на определени процедури при задържането му, ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането – 25. 02. 2020 год. до окончателното изплащане. Моли се и за присъждане на направените разноски. Изложени са твърдения, че полицейските служители са нарушили правата му, като действията им са в разрез с чл. 72, ал. 1, 4, 5, 6; чл. 73; чл. 74, ал.2, т.6 - "а", "б", "в", "г", ал.3; чл. 80, ал. 1, т.2; чл.85, ал. 1; чл. 86, ал. 1, 2, 3, 4, 5 от ЗМВР. Изложени са твърдения, че тези действия са причинили на ищеца редица неприятни преживявания, физически увреждания и довели до психологически проблеми, свързани с изпитван срам, безпокойство и унижение, злепоставяне пред колегите му, както и с нарушение на съня. Счита, че преживените от него физически, психическите и емоционални болки, неудобства и претърпени негативни емоции следва да бъдат компенсирани, като оценява неимуществените си вреди в размер на 25000.00 лева. Ответникът - Областна дирекция на МВР - Силистра, чрез процесуалния си представител гл. юриск. В. А., е представил писмен отговор и изразява становище, че исковата претенция е неоснователна. Счита, че наведените от ищеца с исковата молба действия и бездействия на полицейските служители изразяващи се в оказана от тях физическа сила спрямо него и унижение са вече обстоятелствено изследвани, както от РП-Силистра, така и от съда и не е установено наличието на твърденията на ищеца. Според ответника не са доказани някакви противоправни деяния от страна на ОДМВР-Силистра, като същевременно е доказано по безспорен начин, че действията на служителите са изцяло законосъобразни. С оглед доказателствата по делото, счита че с оглед оказаната от ищеца съпротива и нанесената телесна повреда на единия полицейски служител, използването на физическа сила и белезници за задържането на лицето в конкретната ситуация е съразмерно, съответно не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 3 от КЗПЧОС, тъй като от всички доказателства по делото не се доказва, че твърдените страдания или унижение са надвишили неизбежния минимум, присъщ на обезпечаване на неотклонението му при задържане. Отделно от това, ответникът коментира и факта, че в случая не е обжалвана, съответно – отменена по съдебен ред издадената заповед за задържане, поради което и не е налице незаконосъобразен акт издаден от органа, поради което застъпва становището, че въпросът за законосъобразността на акта е останал неизследван и неизяснен и не може да бъде изследван в съдебно производство, развиващо се по реда на ЗОДОВ, тъй като обратното схващане би създало възможност за преодоляване стабилността на неоспорени по съдебен ред и влезли в сила административни актове посредством образуване на производства по ЗОДОВ, в които тепърва да се разглежда тяхната законосъобразност. Моли за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност за уважаването им в редуциран размер, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Окръжна прокуратура счита, че исковите претенции са неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното: Производството е по реда чл. 203 от сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Исковата молба е подадена пред компетентен да я разгледа съд – както мястото на увреждането, така и настоящия адрес на ищцата обуславят компетентността на СсАС да разгледа спора съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ. Разгледан по същество искът е неоснователен: За да се ангажира отговорността на ответника за вреди съобразно предявения иск следва да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. Реално претърпяна вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, т.е. страната търсеща обезщетение за претърпените вреди, като имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. Установява се от приетите по делото доказателства, че извършените действия от служителите на ОД на МВР- Силистра – използването на физическа сила и белезници за задържането на лицето, са при административна дейност - извършени са от полицейски органи по реда на ЗМВР, предхождащи процесуални действия по НПК. Същите обаче не са незаконосъобразни, тъй като се основават на закона. Съгласно чл. 85, ал. 1 от ЗМВР - при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; и т.2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган. Изискванията към тази дейност са разписани в ЗМВР и в Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на МВР за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях. Така според чл. 75, ал. 1 от ЗМВР при извършване на задържане по чл. 72 полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност. Алинея втора на чл. 75 от ЗМВР разяснява, че мерките по алинея първа се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на полицейските органи във всеки момент да въздействат върху задържаните лица с предупреждание, сила, помощни средства или оръжие. Нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗМВР регламентира използването на помощни средства при изпълнение на служебните задължения само когато това е абсолютно необходимо и в условията на изчерпателност изброява хипотезите на тяхната приложимост. Между тях са такива като отказ да се изпълни полицейско разпореждане или съпротива на полицейски орган, в т. ч. и при опит да избяга. Редът за употреба на физическа сила и помощни средства е разписан в Наредба № 8121з-418/14.03.2017 г. на МВР за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР. В случая няма спор относно фактите, касаещи употреба на физическа сила и поставяне на белезници на ищеца, като единственият правнорелевантен въпрос е дали тази сила е приложена при наличие на законово регламентираните материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на правото и задължението на органа /длъжностното лице/ да извърши действието или да се въздържи от него; при спазване на нормативно установените изисквания за реда, начина и средствата за осъществяването му и при съобразяване на неговото извършване с целта на закона, както и дали използването на сила е било абсолютно необходимо и не е прекомерно - наложено е от поведението на жалбоподателя. Установено е по делото, че ищецът не е изпълнил полицейско разпореждане, оказал е съпротива и е направил опит да избяга, обиждал е полицейските служителии им е нанесъл удари, скъсал е нашивките им, както и е нанесъл телесна повреда на единият от тях, вследствие на което е задържан. Както от разпита на свидетелите по делото, така и от приложените наказателни производства и преписки се установява по безспорен начин, че полицейските служители са посетили работното място на ищеца след получен сигнал на спешен [тел. номер] и след разпореждане да установят лицето нарушител и да вземат сведения от него. При изпълнение на служебните си задължения, същите са срещнали агресивна съпротива от страна на ищеца, който не се е подчинил на техните разпореждания и агресивно им е попречил да изпълнят задълженията си, като употребената от него съпротива и сила са станали причина за употреба на физическа сила спрямо него, която, с оглед конкретната ситуация и била абсолютно необходима. За преценка в този аспект та фактите, съдът преценява и приложените към настоящото производство писмени доказателства по НОХД 773/2020г. на РС-Силистра и ВНОХД № 156 по описа за 2021г. на Окръжен съд-Силистра, с които ищецът е признат за виновен за това, че 25. 02. 2020 год. в гр. Т., противозаконно е попречил на орган на властта – полицейските служители Ф. и И. да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред, съгласно дадените им правомощия по чл. 64, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР , както и не е изпълнил дадените му устно разбираеми полицейски разпореждания, включително и да преустанови противоправното си поведение, както и за това, че е причинил лека телесна повреда на••• Т. Ф.. В цитираното производство са изследвани всички възражения на ищеца, сторени и в настоящото производство и целящи оспорване на обстоятелства, въз основа на които е налице влязла в сила присъда. Въпреки указанията на съда, дадени към ищеца в настоящото производство, включително и предоставената му правна помощ, твърденията му останаха напълно недоказани и усилията му насочени към оспорване на влезлите в сила съдебни актове. Предвид горното, съдът приема, че в случая извършените действия се основават на закона, установено законосъобразни са и не е налице прекомерна сила, използвана при действията по задържане на ищеца. Предвид гореизложеното не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, а именно не са налице незаконосъобразни действия на служителите на Областна дирекция- Силистра, полицейски органи по смисъла на ЗМВР. Същите са изцяло законосъобразни като извършени в резултат на изпълнение на задълженията им, създадени от ищеца предпоставки за употреба на сила и и въз основа на изрични законови разпоредби. Обективната и безвиновна отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ може да бъде ангажирана, само ако се установят всички елементи от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Една от кумулативните предпоставки за уважаването на този иск е установяването на незаконосъобразен акт или незаконосъобразно фактическо действие или бездействие. В конкретния случай, както бе отбелязано по – горе не е установена незаконосъобразност на фактически действия при задържането на ищеца - използването на физическа сила и белезници в рамките на закона. След като не е налице един от кумулативните елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ във вр. с с чл. 203, ал.1 АПК, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ОДМВР - Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 153.39 евро – равностойност на 300 лева, определени на основание и съгласно чл. 24 от НЗПП, във връзка с чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 37 от ЗПП. Мотивиран от гореизложеното, СсАС