Решение № 6541 от 25.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 821/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156-161 от Данъчно –осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „И. КАРГО“ ЕООД ЕИК със седалище и адрес на управление София, [жк], [адрес] първоначално с управител С. С., впоследствие с управител Е. Р. И. срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ №Р-22221122005026-091-001 от 04.09.2023г. издаден от П. Г. Г. –орган възложил ревизията и от Т. Б. Н. –ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с РЕШЕНИЕ №12 от 05.01.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, с която са установени задължения за корпоративен данък за 2021г. в размер на 12 497, 93лв. и задължения за ДДС за данъчен период м.12.2021г. и м.06.2022г. в размер на 8764, 17лв. и са начислени лихви от 2 133, 47лв..

Жалбоподателят твърди, че РА е незаконосъобразен, материално и процесуално, както и е необоснован. Твърди се, че както РД, така и РА страдат от тежки пороци. Прави се довода, че няма правно основание за извършване на ревизията по чл.122 от ДОПК. Отделно РЛ не е било уведомено, че ревизията ще се извърши по посочения ред. Неправилно е връчването по чл.32 от ДОПК, тъй като няма безспорни доказателства, че адресът е несъществуващ. Няма и данни съобщението да е публикувано в интернет. Оспорва се като цяло материалната законосъобразност на РА. Касателно закупения апартамент се визира, че същият е на покупна стойност от 12 080лв., отписан е от 2021г., когато е продаден, поради което няма основание за прилагането на чл.45 от ЗКПО. Твърди се, че за 2021г. дружеството е на загуба - разходите по ГФО са повече от приходите. Сочи се, че надлежно са депозирани ГФО пред Агенция по вписванията- ТР, но същите не са обработени вече 3 години. Излага се съображението, че не отговаря на истината констатацията, че съгласно ГФО за 2021г.е нулев прихода и разхода. Допълва се, че не е отчетена спецификата на дружеството –основната му дейност е спедиторски услуги, но на практика няма клиенти и няма дейност. Сочи се, че не е доказано твърдението, че за 2021г. има скрита печалба. За отказаното право на ДК по доставката от „СММ-97“ ООД се сочи, че доставката не е фиктивна, а видеокартите се намират на посочения адрес Аерогара ап.173, както и дружеството разполага с тях и ги ползва и към момента. С оглед изложеното моли да се уважи жалбата и да се отмени РА.

В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата си чрез адв.Расташки и адв.Х. /допълнително пълномощно от новия управител Е. И. на л.268/, както и претендира разноски по списък [рег. номер].. Представя писмена защита. Видно от същите се поддържат твърденията за съществени процесуални нарушения вкл. се допълва, че РА е издаден 2 месеца след входиране на възраженията срещу РД.По отношение на КД се допълва, че няма задължение в закона при осъществяване на търговската дейност търговците да реализират печалба.

Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП-НАП, чрез процесуалният си представител юрк.П., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Депозирани са и писмени бележки.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ – ГРАД КАТО СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА НА СТРАТИНЕТ, НАМИРА СЛЕДНОТО:

По допустимостта на жалбата: жалбата е депозирана на 15.01.2024г. преди на страната да бъде връчено потвърждаващото решение №12 от 15.01.2024г., поради което същата е в срок, от лице с правен интерес, поради което трябва да се разгледа по съществото й.

В тази връзка от фактическа страна се установява следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-22221122005026-020-001 от 04.10.2022г, връчена по реда на чл. 32 от ДОПК на 10.02.2023г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР №Р-2222- 22005026-020-002 от изменение на ЗВР №Р-22221122005026-020-003 от 05.05.2023г., издадени от П. Г. Г. на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в Д. К. при ТД на НАП, оправомощена със Заповед РД-01-128 от 15.02.2020г.- е възложено извършването на ревизия на „И. КАРГО" ЕООД за определяне на задълженията за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2020г. до 31.12.2021г. и по ЗДДС за периодите от 01.11.2021г. до 31.07.2022г..

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад/РД/ № Р-22221122005026-092-001 от 04.07.2023г., връчен по електронен път на 12.07.2023г., по отношение на който е подадено възражение вх.№53- 00-1327-1 от 31.07.2023г., прието за неоснователно по същество.

Ревизията приключва с РА №Р-22221122005026-091-001 от 04.09.2023г., издаден от П. Г. Г., на длъжност началник сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията и Т. Б. Н., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София - ръководител на ревизията, връчен по електронен път на 05.09.2023г. Установени са допълнителни задължения за главница и лихви общо в размер на 23 395, 57лв..

Посочено е, че основната дейност на дружеството е извършването на спедиторски услуги, като в допълнение осъществява търговия на дребно в магазин за дрехи в [населено място], [улица]и в кафе „Инфинити" в [населено място], [улица]. На посочените обекти е разполагало с три регистрирани електронни касови апарати с фискална памет с дистанционна връзка с НАП.

При проверка в системата на КАТ е установено, че дружеството притежава товарен автомобил „Шкода", модел „Фабия" с рег. номер [рег. номер] и товарен автомобил „Форд", модел „Транзит" с рег. номер [рег. номер].

Констатирано е, че за финансовите 2020г. и 2021г. от ревизираното лице не са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

Посочено е, че на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал, 1 от ДОПК на дружеството са връчени по електронен път искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №Р-22221122005026-040-001 от 01.11.2022г. -22221122005026-040-002 от 31.05.2023г. и вх.№Р-22221122005026-040-003 от 07.6.2023г., с които е изискана счетоводната и търговска документация на дружеството, включително договори, протоколи, банкови документи и други доказателства, които имат отношение към доставките, получени и навършени от жалбоподателя, данни за вида на търговската дейност и обекта, от който се извършва, лицензи, разрешителни, регистрационни, талони на притежаваните МПС, нотариални актове за собственост, писмени обяснения; декларации по чл.124 от ДОПК относно имуществото, всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал, безвъзмездно финансиране на стопанската дейност и участие в управителни и надзорни органи на юридически лица. Също са поискани и данните в оборотни ведомости, които са приобщени от други производства.

В отговор на първите две искания не са представени документи, а относно третото са представени фактури за покупки и писмени обяснения, според които допълнителните резерви отчетени по баланса за 2019г. са формирани във връзка с недвижим имот, находящ се на територията на Летище София, [адрес]. ап.17, който е продаден на С. С. като задълженията, отчетени в баланса за 2019г. са формирани от внесени лични средства на управителя. Приложена е издадената от дружеството фактура №9000000031/10.12.2021г. и Нотариален акт/НА/№150 от 25.11.2021г.

С Протокол №1946435 от 06.06.2023г. са приобщени представени доказателства от данъчното досие на дружеството; месечни оборотни ведомости за периода от 01.03.2020г. до 31.12.2020г., заявление за работно време на кафе-аперитив на адрес [населено място]. [улица]; писмени обяснения от 28, 01.2021г., НА №98/28.12.2004г., съгласно който дружеството закупува недвижими имот - апартамент ап.17, със ЗРП 62, 17 кв.м. От представената оборотна ведомост за м.12.2020г. е видно, че сметка 123 „Неразпределена печалба“ е дебитирана със сумата от 21469, 16лв. срещу кредитиране на сметка 122 „Текуща печалба", което е дало основание на ревизиращите да формират извод, че с направените загаси е извършено скрито разпределение на печалбата за 2020г..

Констатирано е също така, че през 2020г. по дебита на сметка 304 „Стоки“ са заприходени стоки на стойност 2 030.63лв., а по кредита са отписани стоки на стойност 1 942, 61 лв., докато в подадения баланс към 31.12.2019г. са налични стоки на стойност 17 000лв.. Отразено е към 31.12.2019г. наличието на ДМА - сгради на стойност 7 000лв. и машини и съоръжения на стойност 3 000лв., както и парични средства в размер на 14 000лв., допълнителни резерви в размер на 12 000лв. и формирани задължения в размер на 28 000лв. Предвид непредставянето на доказателства, изискани с третото искане, органите по приходите не са могли да установят местонахождението на активите, налични ли са през 2020г., 2021г. и 2022г., използват ли се за дейността на дружеството и по какъв начин.

На основание чл.45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на „СММ-97“ЕООД приключила с Протокол от 03.07.2023г., като представените документи са взети предвид при определяне на КД и ДДС.

Посочено е, че не е установено дали предприятието е извършило всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции, изготвяне на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща точно и по подходящ начин годишните финансови отчети на предприятието, междинно и годишно приключване на счетоводните регистри; изменения в извършените счетоводни записвания чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии, съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Установени са неотчетени приходи от дейността.

Връчени са уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК №Р-22221122005026-113-001 от 31.05.2023г., и уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК №Р-22221122005026-139-001 от 31.05.2023г., с които дружеството е информирано за установените обстоятелства по чл.122 от ДОПК, като е поканено да вземе становище и да представи декларация за имуществено и финансово състояние по образец. В предоставеният 14-дневен срок не са представени исканите документи.

Органите по приходите са приели, че са налице хипотезите на чл.122, ал.1, т.1, т.4 и т.6 от ДОПК, а именно: може да се приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч и данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция.

При ревизията, с оглед определяне на основата за облагане с данъци, във връзка с нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, са анализирани всички относими към ревизираното лице обстоятелства, посочени в т.1-16 на същия член.

I. В частта но ЗКПО 1. За данъчен период 2020г. „И. КАРГО" ЕООД не е подало ГДД по реда чл. 92, ал. 1 от ЗКПО и годишни финансови отчети.

Посочено е, че предвид факта, че липсва и не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020г., което е обстоятелство, визирано в чл.122, ал. 1, т.1 от ДОПК, органите по приходите са определили резултат за периода загуба в размер на 1497, 54лв.. получена от разликата между установените от дейността приходи в размер на 11 257, 42лв. и разходи общо в на 12 754, 96лв. При определянето на резултатите за периода са взети предвид декларираните данни от дневниците за покупки и продажби с подадените декларации до ЗДДС за 2020г., както и установените данни от приобщените доказателства и публикуваните отчети за 2019г..

От оборотната ведомост за м.12.2020г. е установено, че сметка 123 „Неразпределена печалба" е дебитирана със сумата от 21469, 16лв. срещу кредитиране на сметка 122 „Текуща печалба", което е дало основание на ревизиращите да формират извода, че с направените записи е извършено скрито разпределение на печалбата за 2020г..

Констатирано е също така, че през 2020г., по дебита на сметка 304 „Стоки" са заприходени стоки на стойност 2 030.63 лв., а по кредита са отписани стоки на стойност 1942, 61лв., докато от приложения с подадения баланс към 31.12.2019г. са налични стоки на стойност 17 000лв., поради което е направено заключение, че разликата от 7 748, 16лв. представлява стойността на реализираните стоки. В същата оборотна ведомост по счетоводна сметка 702 „Приходи от продажба на стоки" са отчетени приходи в размер на 3 352, 40лв., по 703 „Приходи от продажба на услуги" са отчетени 156, 66лв. и по счетоводна сметка 721 „Приходи от лихви" 0, 20лв.. По този начин е установен общ размер на приходите за периода 11 257, 42лв.. За определянето на разходите е взета предвид стойността на отразените покупки в дневниците по ЗДДС и така е определен общ размер на разходите 12 754, 96лв., при което е формиран финансов резултат загуба от дейността в размер на 1497, 54лв..

2. За данъчен период 2021г. от „И. КАРГО" ЕООД е подадена ГДД по чл.92, ал. 1 от ЗКПО, с която са декларирани нулеви стойности на приходи и разходи, без преобразувания по реда на ЗКПО.

Анализирани са данните от приобщените доказателства и ГДД и финансовите отчети за 2019г., при което са формирани следните изводи, довели до корекции в декларираните финансови резултати в увеличение общо в размер на 124 979.32 лв.:

-отразената по кредита на счетоводна сметка 122 „Неразпредедена печалба" сума от 33 784, 53лв. срещу дебитирането на сметка 123 „Неразпределена печалба от минали години", поради липса на представени доказателства е прието за скрито разпределена през 2021г. печалба;

-отчетените като налични към 31.12.2020г. и респективно към 01.01.2021г. активи /ДМА, НДМА и стоки, на стойности: ДМА на обща стойност 55 825, 25 лв. /5073, 83 лв.+37504, 14лв.+ 3907, 42лв.+9339, 86лв./ е прието, че са реализирани към 31.12.2021г.

-отчетените по счетоводна сметка 209 „Други ДМА" с отразена сума от 12 080лв. при ревизията е установено, че с НА № 150 от 25.11.2021г. е извършена продажба от „И. КАРГО" ЕООД на С. Г. С. на недвижим имот - апартамент в сграда с [идентификатор], с адрес [населено място], район „Слатина", Аерогара [адрес], със застроена площ от 62, 17 кв. м, заедно с избено помещение Хе17 със застроена площ от 6, 50 кв. м. и таванско помещение със застроена площ от 14, 11 кв. м.. За извършената продажба дружеството е издало фактура Хе90000000031/10.12.2021г. на стойност 9 800лв.. Предвид подадената ГДД за 2021г. с нулеви стойности е прието, че приходът за продажба на недвижимия имот не е отчетен;

-привлеченият капитал, отразен по счетоводна сметка 498 „Други кредитори" е трябвало да бъдат възстановени на управителя и след като в счетоводните регистри е отразена като налична сума в размер на 43 100 е прието, че същата представлява извънреден приход за дружеството.

• отразените НДА по счетоводна сметка 214 „Програмни продукти“ в размер на 3 044лв. е прието, че са реализирани към 31.12.2021г., поради липсата на подадени отчети.

Данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2021г. е определена по общия ред на ЗКПО. С РА е преобразуван декларирания нулев счетоводен финансов резултат с ГДД в увеличение общо в размер на 124 979, 32лв т.ч. 1./ на основание чл.45 от ЗКПО със сумата от 12 000лв.; 2) на основание чл.78 от ЗКПО със сумата от 112 979, 32лв.. при което е определена данъчна печалба в размер на 124 797.32лв. и дължим корпоративен данък в размер на 12 497, 93 лв.

На основание чл.175 от ДОПК са начислени лихви в размер на 1 656.96лв.

ІІ. В частта по ЗДДС Във връзка с продажбата на недвижим имот, отразена в НА №150 от 25.11.2021г. дружеството е издало фактура №9000000031/10.12.2021г. с данъчна основа 9 800лв.. От приобщените доказателства е установено, че имотът е придобит с НА №98 от 28.12..2004г. за сумата от 12 080лв. от Н. Б. Б. и Г. Б. Б.. Тъй като при придобиването дружеството не е било регистрирано по ЗДДС - органите по приходите са приели, че за посочения имот е упражнено право на данъчен кредит на основание чл. 74 и чл. 75 от ЗДДС в тридневен срок при регистрацията по ЗДДС на 26.01.2006г..

С оглед на изложеното, са извършили корекция на упражненото право на данъчен кредит на основание чл, 79, ал. 3 от ЗДДС и са начислили данък в размер на 1 821лв. за м. 12.2021г.

Посочено е, че „И. КАРГО" ООД е упражнило право на данъчен кредит по фактури, издадени от „СММ - 97" ООД общо в размер на 6 952, 17 лв., в това число за м. 12.2021г. в размер на 850, 52лв. и през м. 06.2022г. в размер на 6 101, 65лв.

При извършена насрещна проверка на доставчика е констатирано, че предмет на сделките са дънни платки и видео карти. Представените документи са дали основание на органите по приходите да приемат, че доставките са реално осъществени, но поради липсата на данни къде са инсталирани посочените компютърни компоненти и дали се ползват за дейността на дружеството за облагаеми доставки, на основание е чл.68, ал.1, т.I от ЗДДС е извършена корекция на упражненото право на приспадане на данъчен кредит за същите.

С оглед изложеното е постановен оспорения РА.

При оспорването му пред Директорът на Дирекция ОДОП–ответникът е посочил, че видно от указаното в Разяснение изх. №24-00-1 от 08.01.2009г. на НАП -при установяване на задължения за данъци следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия до общия ред. Установяването на основанията по чл.122, ал. 1 от ДОПК следва да е доказано с допустимите по ДОПК доказателства, като тежестта за гова е на ревизиращите органи. Посочено е, че от това следва, че преди да вземе решение за преминаване към особения ред за облагане ревизиращият екип е събрал доказателства, въз основа на които да направи обоснован извод, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 122, ат. 1, т. 1 - 8.

Подчертано е, на жалбоподателя са връчени три ИПДПОЗЛ, с които са му изискани първични търговски и счетоводни документи, справки от счетоводните регистри и достъп до оригиналните документи. В отговор, „И. КАРГО" ЕООД е представило само част от изисканите документи с третото искане. Визирано е, че съгласно чл.37, ал.4, изр. първо от ДОПК -когато субектът не представи изискани доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Непредставянето на изисканите документите е едно от изрично изброените обстоятелства в чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, даващо основание на органите по приходите да приложат специалния ред за определяне на задълженията.

Посочено е, че за финансовата 2020г. дружеството не е подало годишна данъчна декларация по реда на чл 92 от ЗКПО, което е самостоятелно основание за прилагането на чл.122 -чл.124 от ДОПК. Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а именно - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация.

С цел връчване на документи са извършени посещения на декларирания адрес за кореспонденция, документирани със съставени протоколи, при които не е открит офис на дружеството, представляващия или упълномощено лице. Не откриването на адреса за кореспонденция за проверка на счетоводните документи и регистри е също обстоятелството по чл.122, ал.1, т.6 от ДОПК.

С връченото Уведомление с №Р-22221122005026-113-001/31.05.2023г. е даден 14-дневен срок за вземане на становище, но такова не е представено от „И. КАРГО“ ЕООД.

Предвид изложеното ответникът е възприел извода, че непредставянето на изисканите документи и счетоводни регистри в тяхната цялост и взаимна свързаност затрудняват последващ данъчен контрол е прецизност при определяне на данъчното задължение.

Въпреки, че за финансовата 2020г. не е подадена годишна данъчна декларация по реда на чл.92 от ЗКПО, а за 2021г. е подадена с нулеви данни, то видно от регистрите по ЗДДС жалбоподателят е извършвал дейност през тези период - реализирал е приходи и разходи. Направен е анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като са взети предвид относимите обстоятелства за ревизирания субект.

При определяне задълженията за корпоративен данък по ЗКПО са съобразени както извършените разходи, така и получените приходи на РЛ. Информацията е взета от декларираните данни в подадените СД по ЗДДС.

За финансовата 2021г. е направен анализ на приобщените документи от други контролни производства, при което е формиран извод за следните неотчетени приходи;

1. В приобщените счетоводни справки - оборотна ведомост е видно, че са отчетените като налични към 31, 12, 2020г. и респективно към 01.01.2021г. ДМА на обща стойност 55 825, 25лв.. При липсата на представени документи и при декларирани нулеви данни в годишната данъчна декларация по ЗКПО, органите по приходите правилно са приели, че същите са реализираш към 31, 12.2021г.;

2. В същите счетоводни справки са отчетени до сметка 209 „Други ДМА" в размер на 12 080лв. Съгласно [нотариален акт] от 25.11.2021г. „И. КАРГО" ЕООД продава на С. Г. С. недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор в [населено място], район „Слатина•", Аерогарата, [адрес], ет. 2, ап. 17.

За извършената продажба съгласно посочения НА дружеството е издало фактура №90000000031/10.12.2021г. на стойност 9 800лв. При декларирани нулеви данни с подадената ГДД за 2021г. е посочено, че безспорно се налага извода, че не са отчетени приходи от дейността в посочения размер.

3. В изготвения баланс за 2019г. са отчетени допълнителни резерви в размер на 12 000лв. В писмените си обяснения жалбоподателят е посочил, че са формирани във връзка с описания недвижим имот. При ревизията правилно органите но приходите са приложили чл. 45 от ЗКПО, съгласно който при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат да се увеличи със стойността на отписания резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) при отписване на активи, които не са данъчни аморшзкруеми активи, когато ери отписването на резерва не е отчетен счетоводен приходи или разход. Увеличението се извършва в годината на отписване на актива.

4. В приобщените счетоводни справки към 31, 12.2020г. по счетоводна сметка 214 „Програмни продукти" е отразена сумата от 3 044 лв. Предвид непредставянето на документи и декларираните нулеви данни, ревизиращите правилно са приели, че активите са продадени през 2021г.

5. В баланса за 2019г. по счетоводна сметка 498 „Други кредитори" е отчетена 43 100лв., представляваща внесени от управителя лични средства, съгласно вмените му обяснения. Не са представени изисканите договори, от които да е видно гето, целите и периода, за който са предоставени. Предвид подадената нулева се налага изводът, че ревизиращите правилно са приели, че същите се явяват приходи.

Посочено е, че съгласно приложимата за периода правна норма, данъчната основа за облагане с КД е данъчната печалба. Данъчният финансов резултат се определя, но счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин определен в ЗКПО, данъчни постоянни разлики, данъчни временни разлики и други суми в случаите предвидени в закона като данъчната ставка на КД е 10 на сто от данъчната печалба.

Посочено е, че счетоводен финансов резултат но смисъла на §1. Т.16 отДР на ЗКПО е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходихте за данъци от печалбата.

Съгласно чл.78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният резултат следва да се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.

С оглед това РА в частта по ЗКПО е приет за правилен.

От ответника са формирани и изводи за правилност на РА и по отношение на задълженията но ЗДДС.

Посочено е, че с РА е извършена корекция по реда на чл.79, ал. 3 от ЗДДС в размер на 1 812лв., намерила отражение през м.12.2021г., свързана с продадения недвижим имот с НА 150 от 25.11.2021г., за което е издадена фактура на стойност 9 800, 00 лв. без начислен ДДС.

Видно от [нотариален акт]/28.12.2004г., представен от дружеството при други контролни производства, приобщени към настоящото с протокол №1946435/06.06.2023г. „И. КАРГО" ЕООД е придобило цитирания имот за сумата от 12 080лв. от Н. Б. Б. и Г. Б. Б.. В хода на ревизията не са представени документи за покупката, от които да се определи дали дружеството е упражнило право на данъчен кредит при закупуването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули и за дружеството възниква задължение за извършване на корекция.

С оглед това е прието, че органите по приходите правилно са приложили формулата на чл. 79, ал.3, т.1 а б., д“ от ЗДДС.

По отношение на извършените корекции на упражненото право на данъчен кредит по фактури, издадени от „СММ-97" ООД е прието, че има реална доставка, но няма доказателства – къде са вложени закупените компютърни елементи и че са използвани за дейността на дружеството. В тази връзка ответникът е маркирал, че условие за признаване правото на данъчен кредит, съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е получените стоки/уелуги да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.

С оглед изложеното в цялост е потвърден РА.

В СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО е изслушано заключение на вещото лице И. И., което съдът кредитира- л.279. Видно от СЕ по т.1 вещото лице отговаря, че за 2020г., 2021г. и 2022г. дружеството не е декларирано счетоводна печалба. По въпрос 2 вещото лице сочи, че фактура №900000003 от 10.12.2021г. за продажба на апартамент –е заведена в счетоводството на жалбоподателя за сумата от 9 800лв., като са взети предвид дебит сметка 107 /капитал на собственика/ и кредит сметка 209 /други ДМА.

От ответника са представени допълнително документи на диск, от Агенцията по вписванията са представени доказателства-писмо на л.260, че за 2020 и 2021г. няма подадени ГФО, а посочените вх.№ не съществуват.

Представен е към жалбата до ответника и до съда счетоводен баланс към 31.12.2022г.

На жалбоподателя освен с определението за насрочване, допълнително с разпореждане от 31.01.2025г. /л.271 гръб/ касателно доставките от „СММ-97“ЕООД е указана доказателствената тежест.

СЛЕДОВАТЕЛНО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

РА е издаден от лицата по чл.119, ал.2 от ДОПК –от органа възложил ревизията и от лицето, което я е извършило. Генериран е като ел.документ, подписан с електронни подписи, за което от ответника са представените доказателства на диск, които не са оспорени.

В производството не са допуснати нарушения вкл. съществени такива. Твърди се, че страната не е уведомена за това, че производството ще се осъществи по особения ред. Видно обаче от преписката е връчено уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК, а именно- №Р-22221122005026-113-001 от 31.05.2023г., и уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК №Р-22221122005026-139-001 от 31.05.2023г., с които дружеството е информирано за установените обстоятелства по чл.122 от ДОПК, като е поканено да вземе становище и да представи декларация за имуществено и финансово състояние по образец. Съответно в предоставеният 14-дневен срок не са представени исканите документи.

От друга страна правилно е пристъпено към ревизия по чл.122 от ДОПК –има данни за някое от обстоятелствата по чл. 122, ат. 1, т. 1 - 8. Конкретно при три искания до РЛ на 2 не е отговорено и документи са представени само частично. Също по чл.122, ал.1, т.1, т.4 и т.6 от ДОПК хипотезите касаят неподадена декларация, липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч и данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е Следователно обстоятелството, че за финансовата 2020г. дружеството не е подадена годишна данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО –видно от чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, /до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация/- дава право на органите по приходите да пребиват при ревизия по особения ред.

Също така правилно е установено, че освен, че за 2020г. и за 2021г. няма ГДД и ГФО. Не се доказа твърдението на жалбоподателя, че има подадени ГДД, а съответно от АП не са заведени. Видно от отговора на АП на л.260 РЛ не е подавало декларации за ФО за 2020 и 2021г..

Така правилно е визирано от органите по приходите, че за 2019г. допълнителните резерви отчетени по баланса за 2019г. са формирани във връзка с недвижим имот, находящ се на територията на Летище София, [адрес]. ап.17, който е продаден на С. С. като задълженията, отчетени в баланса за 2019г. са формирани от внесени лични средства на управителя. От представената оборотна ведомост за м.12.2020г. е видно, че сметка 123 „Неразпределена печалба“ е дебитирана със сумата от 21469, 16лв. срещу кредитиране на сметка 122 „Текуща печалба", което е дало основание на ревизиращите да формират извод, че с направените запаси е извършено скрито разпределение на печалбата за 2020г..

Правилно въз основа на тези констатации и за съда е извода, че непредставянето на изисканите документите е едно от изрично изброените обстоятелства в чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, даващо основание на органите по приходите да приложат специалния ред за определяне на задълженията. Кореспонденцията за изискване на тези документи е от адреса на управление. Така и на основание чл.32 от ДОПК е направено поставяне на таблото, тъй като има протоколи от посещения на адреса на управление, че не е открит никой /л.70/-09.12.22г, 25.01.23г. /л.71/. Протоколи за посещение и на 12.05.2023г., на 29.05.2023г. и т.н.. Опит за връчване чрез БП с обратна разписка и т.н.

По материалната законосъборазност на оспорения РА, съдът напълно споделя изводите на органите по приходите и на ответника. Начислен е КД за 2021г.. Правилно е визирано, че основанието за това е данъчна печалба. Видно от заключението на в.л. по т.1 за 2020г., 2021г. и 2022г. дружеството не е декларирано счетоводна печалба. Правилно въз основа на установените факти е преобразуван финансовия резултат, за да се определи КД за 2021г. в размер на 12 497, 93лв.

Изложеното е така, защото не е спорно, че за данъчен период 2020г. РЛ не е подало ГДД по реда чл. 92, ал. 1 от ЗКПО и годишни финансови отчети, съответно за 2021г. е подадена с нулеви данни.

На фона на изложеното правилно е констатирано, че от регистрите по ЗДДС е видно, че жалбоподателят е извършвал дейност -имал е приходи и разходи. Правилно въз основа на СД по ЗДДС са направени констатации за приходите и разходите.

Съдът намира за обосновано определянето от органите по приходите на финансовия резултат за периода –а именно загуба в размер на 1497, 54лв., която е получена от разликата между установените от дейността приходи в размер на 11 257, 42лв. и разходи общо в на 12 754, 96лв.

Не е спорно, че от оборотната ведомост за м.12.2020г., е установено, че сметка 123 „Неразпределена печалба" е дебитирана със сумата от 21469, 16лв. срещу кредитиране на сметка 122 „Текуща печалба", което правилно е дало основание на ревизиращите да формират извода, че с направените записи е извършено скрито разпределение на печалбата за 2020г.. Също така през 2020г., по дебита на сметка 304 „Стоки" са заприходени стоки на стойност 2 030.63 лв.. а по кредита са отписани стоки на стойност 1942, 61лв., докато от приложения с подадения баланс към 31.12.2019г. са налични стоки на стойност 17 000лв., поради което е направено заключение, че разликата от 7 748, 16лв. представлява стойността на реализираните стоки. В същата оборотна ведомост по счетоводна сметка 702 „Приходи от продажба на стоки" са отчетени приходи в размер на 3 352, 40 лв., по 703 „Приходи от продажба на услуги" са отчетени 156, 66 лв. и по счетоводна сметка 721 „Приходи от лихви" 0, 20лв.. По този начин е установен общ размер на приходите за периода 11 257, 42лв.. За определянето на разходите е взета предвид стойността на отразените покупки в дневниците по ЗДДС и така е определен общ размер на разходите 12 754, 96.лв., при което е формиран финансов резултат загуба от дейността в размер на 1497, 54 лв..

Съдът споделя изводите за данъчен период 2021г., където в ГДД са декларирани нулеви стойности на приходи и разходи, без преобразувания по реда на ЗКПО.

Обосновано е направено преобразуване на ФР чрез увеличение общо в размер на 124 979.32 лв. като е съобразено, че -отразената по кредита на счетоводна сметка 122 „Неразпредедена печалба" сума от 33 784, 53 лв. срещу дебитирането на сметка 123 „Неразпределена печалба от минали години", поради липса на представени доказателства е прието за скрито разпределена през 2021г. печалба; Също така отчетените като налични към 31.12.2020г. и респективно към 01.01.2021г. активи /ДМА, НДМА и стоки, на стойности: ДМА на обща стойност 55 825, 25 лв. /5073, 83 лв. + 37504, 14лв.+ 3907, 42 лв. + 9339, 86 лв./ е прието, че са реализирани към 31.12.2021г.. също отчетените по счетоводна сметка 209 „Други ДМА" с отразена сума от 12 080лв. /НА № 150 от 25.11.2021г. е извършена продажба от „И. КАРГО" ЕООД на С. Г. С. на недвижим имот - апартамент в сграда с [идентификатор], с адрес [населено място], район „Слатина", Аерогара и т.н., за което е издадена фактура №90000000031/10.12.2021г. на стойност 9 800лв./, но предвид подадената ГДД за 2021г. с нулеви стойности съдът намира, че правилно е прието, че приходът за продажба на недвижимия имот не е отчетен;

Неоспорени са констатациите в РД, че привлеченият капитал, отразен по счетоводна сметка 498 „Други кредитори" е трябвало да бъдат възстановени на управителя и след като в счетоводните регистри е отразена като налична сума в размер на 43 100 е прието, че същата представлява извънреден приход за дружеството.

Също необорени са констатациите, че отразените НДА по счетоводна сметка 214 „Програмни продукти“ в размер на 3 044лв. -са реализирани към 31.12.2021г., поради липсата на подадени отчети.

Така в резултат на изложеното съдът намира, че правилно с РА е преобразуван декларирания нулев счетоводен финансов резултат с ГДД в увеличение общо в размер на 124 979, 32 лв т.ч. 1./ на основание чл.45 от ЗКПО със сумата от 12 000лв.; 2) на основание чл.78 от ЗКПО със сумата от 112 979, 32лв., при което е определена данъчна печалба в размер на 124 797.32лв. и дължим корпоративен данък в размер на 12 497, 93лв., ведно с лихва от 1 656.96лв.

Съдът напълно споделя изводите в РД, РА и потвърждаващото решение в частта за ДДС. Направени са 2 корекции:

На първо място -в РА е извършена корекция по реда на чл.79, ал. 3 от ЗДДС в размер на 1 812лв. -упражненото право на данъчен кредит в този размер, за което е начислен данък в размер на 1 821лв. за м. 12.2021г. Тази корекция е свързана с продадения недвижим имот с НА 150 от 25.11.2021г., за което е издадена фактура на стойност 9 800 лв. без начислен ДДС. Никъде не се твърди, че сделката с апартамента е фиктивна /възражения в жалбата до ОДОП на л.43/, а се визира, че е ползвано ДДС без съответно РЛ да е регистрирано по ДДС към момента на придобиването, поради което е и приспаднат ползвания ДДС от 1821лв. за данъчен период м.12.2021г. чрез корекция на упражненото право на ДК по чл.79, ал.3 от ЗДДС. В тази връзка са констатациите по СЕ по въпрос 2, че фактура №900000003 от 10.12.2021г. е заведена в счетоводството на жалбоподателя за сумата от 9 800лв., като са взети предвид дебит сметка 107 /капитал на собственика/ и кредит сметка 209 /други ДМА, поради което е правилна корекцията за м.12.2021г.

На второ място - за доставените платки и видео карти от „СММ-97“ЕООД за дан.период също м.12.2021г. и м.06.22г. на обща стойност 6 952, 17лв.– няма извод, че сделката не е реална, въпреки че в РД е посочено, че не е ясно как са доставени посочения предмет. Видно от решението на ответника - сделката е реална, но има констатация, че не е доказано използването на предмета на доставката за дейността на дружеството. Така видно от РД на л.97 гръб напр. за дан.период м.12.21г. са издадени 6 фактури за консумативи, а видно от л.99 за дан. период м.06.22г. са издадени 4 фактури за консумативи пояснено впоследствие, че се касае за дънни платки и видео игри. Още в производството преди издаването на РД и РА е изискано изрично от РЛ да посочи къде се ползват тези платки и видеоигри, което не е направено. Това е изискване съгласно чл.69, ал.1 т.1 от ЗДДС. Страната визира, че и понастоящем се използват в компютрите на дружеството, но не е доказала това си твърдение. Това е бил спорен въпрос за установяването на положителния факт, че са инсталирани на определено място, поради което РЛ при пълно доказване е следвало да го установи и противното налага извода за правилност на РА и в частта за ДДС. Ето защо и по тези доставки правилни са корекции на упражненото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „СММ-97" ООД.

Касателно лихвите не са изложени отделни съображения, а при установеност и дължимост на главницата безспорно акцесорността им определя и тяхната дължимост.

Следователно жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По претенцията за юрк.възнаграждение – следва на основание Наредба 1/2004г. да се присъди такова чл.7, ал.2, т.3 вр. с чл.8 или 2 505, 60лв., по отношение на което няма възражение.

ВОДИМ СЪДЪТ