Решение № 316 от 4.4.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 222/2025 г.

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 26, ал. 2, предложение пето връзка с чл. 17 ал. 1 ЗЗД и конститутивен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Производството е образувано след като съдът е отделил с нарочно определение по чл. 210 от ГПК така предявените искове в производство по съдебна делба по гр.д. № 4115/2024г. по описа на РС ••••••, като производството по съдебна делба е спряно до влизане в сила на решение по настоящите преюдициални искове. С настоящата искова молба ищцата А. Д. А. твърди, че предявява обективно съединени установителни искове и конститутивен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение пето връзка с чл. 17 ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС против Б. И. Р., Д. Д. Т. и М. Д. Т.. Ищцата твърди, че сделката обективирана в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № •••••• по дело 1009/2024 г. по описа на Нотариус ••••••• съгласно която М. Д. Т. и Д. Д. Т. са дарили на Б. И. Р. собствената си 1/30 ид. част от имот – дворно място в с. •••, община ••••••, цялото с площ от 822 кв.м., представляващо •••• по подробния устройствен план на селото, утвърден със заповед ••••••• на ОС ••••••, с граници на УПИ: от северозапад-улица с о.т. 49-48, от североизток-УПИ II134, от югоизток УПИ IV-131, УПИ XIII-131. и УПИ X-135 и от югозапад УПИ V-133, заедно с всички постройки, подобрения и трайни насаждения в дворното място, в т.ч. и построените в имота: една двуетажна масивна жилищна сграда, една масивна жилищна сграда, една паянтова постройка и един навес е нищожна, тъй като същата представлява привиден договор, прикриващ покупко- продажба. Това се установявало от следните обстоятелства: На 14.08.2024 г. непосредствено едно след друго било извършено дарение от страна на брата и сестрата на ищцата Ана Д. А. и веднага след това била извършена продажба отново от същите страни на останалите 19/30 идеални части от процесния имот на Б. И. Р. за сумата от 2 500 лева. Това било видно от Нотариален акт за покупко – продажба на идеална част от недвижим имот № 170 по дело 1010/2024 г. по описа на Нотариус •••••• от •••••• Двете сделки /привидна и прикрита/ били осъществени в един и същи ден, непосредствено една след друга, при един и същи нотариус. Нотариалните актове и нотариалните дела били с поредни номера - Нотариален акт за дарение peг. № 14968 по дело 1009/2024 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот peг. № 14987, дело 1010/2024 г. Входящите номера на нотариалните актове в Службата по вписванията също били поредни, а именно първо бил вписан Нотариален акт за дарение на идеална част с вх. peг. № 8408 от 14.08.2024 г. и след това Нотариален акт за покупко-продажба с вх. вх. peг. № 8409 от 14.08.2024 г. При реализиране на сделките пред нотариуса били представени едни и същи документи, видно от описанието в нотариалните актове. Продажната цена в размер на 2 500 лева е била платена в деня на подписване на „настоящия нотариален акт“, а именно на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот peг. № 14987, дело 1010/2024 г., в който било записано, че за тази сума продавачите заявили, че са получили изцяло и в брой от купувача, в деня на подписване на нотариалния акт. Тоест към момента на извършване на дарението вече е била уговорена и платена между страните цената за покупко-продажба на всички идеални части, притежавани от Д. Д. Т. и М. Д. Т.. Видно било, че дарената идеална част представлявала незначителен и минимален процент от правото на собственост на дарителите. Подарената част от цялото имущество била в такъв минимален размер, че не представлявала самостоятелен предмет на разпореждане, както и нямала самостоятелна стойност. Житейски не било обосновано извършване на дарение между страните, тъй като не били роднини, нито близки лица, нито имали някаква задълбочена или близка връзка помежду си, което да обясни и да даде кауза на намерението на дарителите безвъзмездно да се лишат от свое имущество в полза на далечно и непознато в случая за тях трето лице. Освен това до изповядване на двете сделки пред нотариуса всички останали в наследство недвижими имоти и МПС извън процесния имот са били продадени от наследниците и получените пари са били разделени поравно между трите страни сънаследници. Процесният имот е било договорено да се продаде на трето лице, даже това лице-кандидат купувач заплатило 1000 лв. капаро. Но тъй като е щял да осъществява покупката с банков кредит е помолил наследниците да заснемат имота геодезически и да му представят всички документи, необходими на банката за отпускането на кредит. Впоследствие Д. Д. Т. и М. Д. Т. отказали да продадат идеалните си части на този купувач с мотива, че искат да се продаде имота конкретно на Б. И. Р.. Това обстоятелство принудило ищцата да върне полученото капаро в двоен размер на кандидата за купувач. И не на последно място Д. Д. Т. и М. Д. Т. при разговори с трети лица нееднократно са заявявали, че са продали, а Б. И. Р. е закупила техните идеални части от процесния имот, а не че имотът или част от него е дарен. Всички тези доказателства, съобразени в тяхната съвкупност, обосновавали категоричния извод за нищожност на съглашението по договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот peг. № 14968, дело 1009/2024 г. по описа на Нотариус ••••••, поради неговата привидност на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД. Поради това ищцата се позовава на нищожност на тази сделка. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само ако преди това е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях не е приел предложението. Едва в случай на отказ на останалите съсобственици, делът може да бъде предложен за продажба на трето за съсобствеността лице. Ищцата се позовава на такава относителна симулация, а именно че горепосоченото дарение е привидно, прикрива извършена продажба и е направено единствено с цел да се заобиколи изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС. Искането е съдът да обяви за нищожен договора от ••••••, инкорпориран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот ••••••, том 4, peг. № 14968, дело 1009/2024 г. по описа на Нотариус •••••• като привиден, прикриващ покупко-продажба и да се признае за установено при условията на евентуалност на основание чл. 33, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗС правото на ищцата А. Д. А. да изкупи на цена от 2500,00 лева 20/30 идеални части от процесните недвижими имоти - Дворно място, находящо се в с. •••, общ. ••••••, цялото с площ от 822 кв.м. представляващо •••• по придобития устройствен план на селото, утвърден със заповед ••••••• на ОС ••••••, с граница, на УПИ: от северозапад-улица с о.т. 49-48, от североизток-УПИ II134, от югоизток УПИ IV- 131, УПИ XIII-131, и УПИ Х-135 и от югозапад УПИ V-133, заедно с всички постройки, подобрения и трайни насаждения в дворното място, в т.ч. и построените в имота: една двуетажна масивна жилищна сграда, една масивна жилищна сграда, една паянтова постройка и един навес, както и моли съда да допусне изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на А. Д. А. срещу Б. И. Р., Д. Д. Т. и М. Д. Т. на процесните 20/30 идеални части от гореописания недвижим имот при уговорената между ответниците цена от 2 500,00 лв., която сума ищцата следва да заплати на купувача Б. И. Р.. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Б. И. Р., в който моли съда да остави исковата молба без движение, тъй като не били изпълнени изискванията по чл. 127, ал. 1 от ГПК. Относно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение пето, връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, оспорва част от фактическите твърдения изложени в исковата молба на ищцата, тъй като те са неверни и не отговарят на действителното положение. Оспорва твърдението на ищцата, че: „Житейски не е обосновано извършване на дарение между страните, тъй като не са роднини, нито близки лица, нито имат някаква задълбочена или близка връзка помежду си, което да обясни и да даде кауза на намерението на дарителите безвъзмездно да се лишат от свое имущество в полза на далечно и непознато в случая за тях трето лице“. Б. И. Р. нито била далечно, нито непознато за дарителите лице. Двадесет години тя е живяла на съпружески начала с ••• Д. Т. - баща на А. Д. А., Д. Д. Т. и М. Д. Т.. Последната година и до неговата смърт тя се е грижила за него, когато е бил в изключително тежко здравословно състояние. Б. И. Р. не е знаела другите двама ответници - М. Д. Т. и Д. Д. Т. да са договаряли с трето лице продажбата на процесния имот или да са взели капаро в размер на 1 000.00 лева, както и да са заснемали имота геодезически. Не е знаела да са представили всичките документи на третото лице - купувач, че са се отказали да продадат идеалните си части на този купувач с мотива, че искат да се продаде имота конкретно на нея. Ответницата Б. Р. не познава такова трето лице - купувач. Твърди, че също така не знае, не е чувала Д. Д. Т. и М. Д. Т. при разговори с трети лица нееднократно да са заявявали, че са продали, а тя - Б. И. Р. е закупила техните идеални части от процесния имот, а не че имотът или част от него е дарен. Относно искането на ищцата, съдът да допусне изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС на нея - А. Д. А., на 20/30 идеални части от процесния недвижим имот, на цена от 2 500,00 лева, която сума ищцата да заплати на купувача Б. И. Р., счита същият иск за неоснователен, поради предявяването му след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Правото на изкупуване е потестативно по своя характер и се упражнява с конститутивен иск, който на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС следва да бъде предявен в двумесечен срок от продажбата. Във връзка с изложеното в настоящия отговор ответницата счита, че така предявените с исковата молба на А. Д. А. обективно съединени установителен иск и конститутивен иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение пето, връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС, против тримата ответници, са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените с исковата молба искове от А. Д. А. против Б. И. Р.. Претендира и моли съда да й присъди направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Д. Д. Т. в който моли съда да остави исковата молба без движение, тъй като не били изпълнени изискванията по чл. 127, ал. 1 от ГПК. Относно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение пето, връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, оспорва част от фактическите твърдения изложени в исковата молба на ищцата, тъй като те са неверни и не отговарят на действителното положение. Оспорва твърдението на ищцата, че: „Житейски не е обосновано извършване на дарение между страните, тъй като не са роднини, нито близки лица, нито имат някаква задълбочена или близка връзка помежду си, което да обясни и да даде кауза на намерението на дарителите безвъзмездно да се лишат от свое имущество в полза на далечно и непознато в случая за тях трето лице“. Даряваната Б. И. Р. нито била далечно, нито непознато за дарителите лице. Двадесет години тя е живяла на съпружески начала с ••• Д. Т. - баща на ищцата А. Д. А. и втория и третия ответник по делото — Д. Д. Т. и М. Д. Т.. Последната година и до неговата смърт тя се е грижила за него, когато е бил в изключително тежко здравословно състояние. Оспорва твърдението на ищцата, че Д. Д. Т. е договарял с трето лице продажбата на процесния имот; че е взела капаро в размер на 1 000.00 лева; че е заснемала имота геодезически и е представила всичките документи на третото лице - купувач; че се е отказала да продаде идеалните си части на този купувач с мотива, че иска да се продаде имотът конкретно на Б. И. Р.. Заявява, че не познава такова трето лице- купувач и не е договарял нищо с него. Оспорва също твърдението на ищцата, че: „Д. Д. Т. и М. Д. Т. при разговори с трети лица нееднократно са заявявали, че са продали, а Б. И. Р. е закупила техните идеални части от процесния имот, а не че имотът или част от него е дарен.“ Ако е имало разговори с трети лица, то той е казал това, което е обективирано в нотариалните актове. Относно искането на ищцата, съдът да допусне изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС на нея - А. Д. А., на 20/30 идеални части от процесния недвижим имот, на цена от 2500,00 лева, която сума ищцата да заплати на купувача Б. И. Р., счита същият иск за неоснователен, поради предявяването му след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Правото на изкупуване е потестативно по своя характер и се упражнява с конститутивен иск, който на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС следва да бъде предявен в двумесечен срок от продажбата. Във връзка с изложеното в настоящия отговор счита, че така предявените с исковата молба на А. Д. А. обективно съединени установителен иск и конститутивен иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение пето, връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС, против тримата ответници, са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените с исковата молба искове от А. Д. А. против Д. Д. Т.. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК , е постъпил отговор от М. Д. Т., в който моли съда да остави исковата молба без движение, тъй като не били изпълнени изискванията по чл. 127, ал. 1 от ГПК. Относно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение пето, връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, оспорва част от фактическите твърдения изложени в исковата молба на ищцата, тъй като те били неверни и не отговаряли на действителното положение. Оспорва твърдението на ищцата, че: „Житейски не е обосновано извършване на дарение между страните, тъй като не са роднини, нито близки лица, нито имат някаква задълбочена или близка връзка помежду си, което да обясни и да даде кауза на намерението на дарителите безвъзмездно да се лишат от свое имущество в полза на далечно и непознато в случая за тях трето лице“. Даряваната Б. И. Р. нито е далечно, нито е непознато за дарителите лице. Двадесет години тя е живяла на съпружески начала с ••• Д. Т. - баща на ищцата А. Д. А. и втория и третия ответник по делото — Д. Д. Т. и М. Д. Т.. Последната година и до неговата смърт тя се е грижила за него, когато е бил в изключително тежко здравословно състояние. Оспорва твърдението на ищцата, че М. Д. Т. е договаряла с трето лице продажбата на процесния имот, че е взела капаро в размер на 1 000.00 лева; че е заснемала имота геодезически и е представила всичките документи на третото лице - купувач; че се е отказала да продаде идеалните си части на този купувач с мотива, че иска да се продаде имотът конкретно на Б. И. Р.. Заявява, че не познава такова трето лице- купувач и не е договарял нищо с него. Оспорва също твърдението на ищцата, че: „Д. Д. Т. и М. Д. Т. при разговори с трети лица нееднократно са заявявали, че са продали, а Б. И. Р. е закупила техните идеални части от процесния имот, а не че имотът или част от него е дарен.“ Ако е имало разговори с трети лица, то той е казал това, което е обективирано в нотариалните актове. Относно искането на ищцата, съдът да допусне изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС на нея - А. Д. А., на 20/30 идеални части от процесния недвижим имот, на цена от 2500,00 лева, която сума ищцата да заплати на купувача Б. И. Р., счита същият иск за неоснователен, поради предявяването му след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Правото на изкупуване е потестативно по своя характер и се упражнява с конститутивен иск, който на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС следва да бъде предявен в двумесечен срок от продажбата. Във връзка с изложеното в настоящия отговор счита, че така предявените с исковата молба на А. Д. А. обективно съединени установителен иск и конститутивен иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение пето, връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС, против тримата ответници, са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените с исковата молба искове от А. Д. А. против М. Д. Т.. Претендира и моли съда да й присъди направените по делото разноски. В изпълнение указанията на съда ищцата посочва цена на предявените искове: По иска за прогласяване на нищожност на дарение на 1/30 идеална част от имота, данъчната оценка била 122,06 лв., като цената на този иск, съответно била посочената стойност но данъчната оценка. Сочи, че по иска за разкриване на прикритата сделка за покупкопродажба и евентуалния иск за изкупуване на идеалните части на имота, данъчната оценка била 2441,10 лв., като цената на този иск, съответно е посочената стойност по данъчната оценка. Исковата молба е вписана в Служба по вписванията към РС ••••••. В съдебно заседание ищцата се явява лично заедно с процесуалния си представител и поддържа исковата молба. В съдебно заседание ответниците се явяват лично и с процесуалния си представител и поддържат депозираните отговори на исковата молба. От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна: Процесният имот се намира в с. ••• община •••••• и е придобит от ••• Д. Т. през 2019г. чрез договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 137 от 10.04.2019г. на л. 9 от делото. След смъртта си ••• Т. е наследен от трите си деца Д. Д. Т., М. Д. Т. и А. Д. А.. Не се спори и от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••••• от •••••• на нотариус ••••••а се установява, че М. Д. Т. и Д. Д. Т. са дарили 1/30 идеална част от своя наследствен недвижим имот – къщата с дворно място в с. ••• на Б. И. Р.. От Нотариален акт за покупко – продажба на идеална част от недвижим имот № 170 от •••••• се установява, че М. Д. Т. и Д. Д. Т. са продали на Б. И. Р. 19/30 идеални части от същия недвижим имот или с две последователни сделки, извършени в един и същи ден и при един и същи нотариус (дарение и покупко – продажба) двамата ответници са прехвърлили на третия целият дял от 2/3 идеални части, които са притежавали по наследство от баща си. По делото е представено заверено копие на Нотариална покана на л. 102 от делото от Б. И. Р., от която се установява, че същата е адресирана до ищцата А. А. и касае покана за заплащане на наем по отношение на къщата в с. •••. В същата Б. И. Р. заявява, че вече е съсобственик на къщата заедно с А. и собствеността между двете не е прекратена. Поканата е от 20.09.2024г. и нотариусът е удостоверил, че е редовно връчена на 05.11.2024г. чрез залепване на уведомление на входната врата. Получаването на тази покана беше оспорено в зала, а освен това същата е удостоверено да е връчена на 05.11.2024г., като исковата молба е подадена на •••• видно от л. 28 по гр.д. № 4115/2024г. т.е. в преклузивния двумесечен срок. В поканата се заявява, че в края на август 2024г. А. сменила всички ключове на посочения имот в с. ••• и е дала ключ на Б. само за външната входна врата, а за втория етаж нямала никакъв ключ. С нотариалната покана Б. Р. кани А. А. да й заплаща 300 лева обезщетение за ползване на втория етаж. Съгласно удостовереното на 05.11.2024г от нотариус •••••• поканата е връчена на адрес гр. •••••• ж.к•••••••• чрез залепване на уведомление и оставяне на още едно в пощенската кутия. Не е посочено дали и колко пъти е посещаван адрес на А. А., а самата тя оспори в съдебно заседание да е получавала и виждала поканата. Следва да се отбележи още веднъж, че искът по чл. 33 ал. 2 от ЗС е заведен в РС •••••• с отговора на исковата молба по делото за делба, а именно гр.д. № 4115/2024г. по описа на РС ••••••, като от входящия номер е видно, че това е станало на •••• т.е. един месец след удостоверяването на нотариуса или в преклузивния срок. Дори и да се приеме, че това удостоверяване отговаря на правилата за връчване по ГПК, а то не отговаря, тъй като за да се пристъпи към залепяне на уведомление следва да има посещения в рамките на един месец през различен интервал – чл. 47 ал. 1 от ГПК, то предявяването на иска за изкупуване е в срок. По делото са дадени обяснения по реда на чл. 176 от ГПК от страна на ответниците. На въпроса с какъв мотив и защо са реализирали две сделки при нотариус Недялков, съответно първата за дарение, а втората за продажба на идеалните части на продавачите вместо да се направи една покупка на всичките идеални части, ответницата Б. И. Р. отговаря, че М. и Д. са искали да й дарят техните идеални части, но тя е пожелала да им плати известна сума за имота. На въпрос кой е изготвил документите за проектите на нотариални актове и какво обяснение са получили за тези две сделки ответницата отговаря, че нотариус Недялков е изготвил проектите на нотариалните актове и е направил това, което ответните страни са искали. На въпроса дали е предлагал на А. Д. А. да закупи неговата идеална част-предмет на процесния договор при условията, при които тя впоследствие е продадена на Б. И. Р. ответникът Д. Т. отговаря, че е предложил на А. да закупи тези идеални части. Той лично я уведомил за техните намерения за идеалните части и й дал възможност да закупи техните части, но тя не изявила желание и не отправила предложение за конкретна сума, че иска да ги откупи. Ответникът не може да каже точно колко дни преди сделката с Б. уведомил А., но не е изпращал писмена покана, защото си говорели и виждали всеки ден с А.. Заявява, че е декларирал писмено пред нотариуса, изповядал сделката, че А. Д. А. е отказала да изкупи частта при условията, при които е възнамерявал да осъществи продажба на Б. И. Р.. А. не изявила никакво желание за закупуване, но Б. Р. държала да даде някой лев и затова продали. Иначе били готови да даряват изцяло. Ответницата М. Т. отговаря на същите въпроси и заявява, че е не е изпращала писмена покана до сестра си А., защото уговорката била брат й да говори с нея. Подчертава, че А. е била уведомена за техните намерения. На сделката пред нотариуса обяснили, че искат да дарят, защото Б. гледала баща им. Заявяват, че имали намерение да дарят целият имот и според обясненията на М. Т. – „Това беше нашето желание и ние това направихме.“ Обясненията на страните могат да имат доказателствена стойност само ако страните признават неизгодни за тях факти. В случая от обясненията на Б. Р. се установява, че тя не е била съгласна да й се дари имотът - "М. и Д. искаха да ми дарят техните идеални части, но аз пожелах и да им платя известна сума за тях." От обясненията на Д. Т. не може да се установи, че същият е поканил сестра си да закупи имота при същите условия – общата продажна цена е 2500 лева и страните не спорят тя да е симулативна (дори самите ответници не заявяват друго). Тоест съдът приема, че това е реалната цена, за която са продали имота. Тези обяснения на ответника са в негова полза и освен това звучат недостоверно в частта, в която се твърди, че е предложил на сестра си да закупи имота при същите условия т.е. за 2500 лева и тя е отказала. Сравнени с нейните твърдения, че е искала да продаде целия имот (което се доказва по делото и ще бъде обсъдено по -долу) не е достоверно ищцата да е отказала да придобие имота на тази цена и да го продаде на трето лице. От обясненията може да се заключи, че само са имали дарствено намерение, но не го реализирали: "••••••то държеше да даде някой лев и затова. Иначе ние бяхме готови да даряваме." По делото е разпитан един свидетел на страната на ищцата. Свидетелят •••••••• заявява, че в интернет видял обява за продажба на къщата в с. ••• и се свързал с мъжа на А., като си уредили среща, за да видят имота. На втория оглед се разбрали да се видят да почнат да оправят документи и да дадат капаро. Само с А. и с мъжа й разговаряли във връзка със сделката. Плащането трябвало да стане с банков кредит. Банката искала документи и от двете страни (купувач и всички продавачи). Свидетелят разбрал, че сестрата на А. се отказала, но признава, че не е виждал М. и Д.. Не знае кой е носил документите в банката от страна на продавачите. Казали му, че братът и сестрата на А. се отказват от продажбата и му върнали капаро. От свидетелските показания на този свидетел се установява, че А. действително е имала намерение да продаде наследствения си имот, от който притежава част на пазара на недвижими имоти. На страната на ответниците са разпитани петима свидетели при режим на довеждане. Свидетелката ••••• заявява, че познава от дванадесет-тринадесет години Б. и Д. от работата им. Само визуално познава А. и М.. За спор с имот знае от ответниците Д. и Б.. ••• Т. и Б. живеели на семейни начала. От ••• била чувала, че след време това, което купят иска да остане на Б. в знак на благодарност към нея. ••• бил болен и грижите, които се полагали за него били от страна на Б.. Д. и М. били решили, че искат да прехвърлят и да дадат къщата в с. ••• на Б.. По-късно разбрала пак от тях, че другата сестра на Д. и М. – А. не била съгласна с това нещо. Б. била решила да даде пари на Д. и М., за да имат някакъв спомен от баща им. Когато починал ••• Т. малко след това Д. и М. искали да дарят къщата в с. ••• на Б., която била много щастлива, че те са я уважили, но искала по някакъв начин да ги обезпечи и да даде някаква сума, за да им остане за спомен от баща им. Чувала била от Д. и М., че другата им сестра е предлагала да бъде продаден имотът на някакъв човек. А. е била против да се дава имотът на Б.. След сделката, имотът бил заключен от А. и е имало конфликт между тях. Сделката станала август 2024 г. След сделките се започнали конфликтите. А. знаела от Д., че къщата искат да я дарят. Д. споделял, че има конфликт със сестра си А., затова, че са прехвърлили къщата на Б.. Знаела от тях, че тогава била сделката. А. била отказала да има сделка и да се прехвърля имотът на ••••••. А. знаела за сделката през август месец 2024 г. и оттогава започнали конфликтите между тях. А. не била споделяла на свидетелката, че знае за тази сделка. С А. се били виждали само по събирания, тя не е идвала в предприятието (семейната фирма „Т.“). Всичко научавала от разговори с Д.. Не знаела колко пари е дала Б. на Д. и М., но идеята, която Б. имала била, че иска да даде някаква сума пари на децата му, за да си купят нещо за спомен. Свидетелските показания на този свидетел ••••••• не са преки т.е. цялата информация, която тя има е от ответниците. Самата тя признава в показанията си, че познава само визуално ищцата А. т.е. не е чувала от нея и не е разговаряла с нея за процесния имот: "За спор с имот знам от Д. и Б.. " "Чувала съм от Д. и М., че другата им сестра е предлагала да бъде продаден имотът на някакъв човек." "А. знаеше от Д., че къщата искат да я дарят. От Д. го знам това." "Всичко съм научавала е от разговори с Д.." След като показанията и предават опосредена информация, предадена й от страните, то достоверността на тези показания не е висока, освен ако не се подкрепя от други свидетелски показания или други доказателства по делото. От тези показания не може да се извлече извод, че ищцата е узнала за сделката през август 2024г. Тази информация й е предадена от една от страните по делото т.е. представлява преразказ на страната. Преразказването на твърдения на страна в процеса не може да доведе до извод, че са налице „свидетелски показания“, тъй като свидетелят няма преки или опосредени впечатления за релевантните факти, а разказва твърдения на страните така както са възприети, което е в противоречие с изискванията на чл. 163, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 170 ГПК. Нещо повече, свидетелят може да носи отговорност за изопачени или затаени факти, но не и за преразказ на твърдения на една от страните по делото. Тоест, преразказа на факти е само по себе си опосредено твърдение на страна в гражданския процес, а не гласно доказателствено средство, което се събира чрез разпит на допуснати свидетели. Тоест, в посочените части – за намерението на М. и Д. да дарят имота на Б. и за узнаването на сделката през август 2024г. – казаното от свидетеля няма характер на свидетелски показания, а на преразказ на твърдения на страна, поради което показанията на св. ••••••• в тази част не следва да бъдат кредитирани. Единствено може да се извлече и не беше оспорено по делото от ищцата, че Б. и ••• Т. са живели заедно до смъртта на собственика на къщата, като съответно и Б. е имала желание да притежава този имот. От показанията на този свидетел категорично не се установява имотът да е прехвърлен с дарение. На първо място има нотариален акт за дарение само на 1/30 идеална част, а по отношение на покупко - продажбата от 19/30 идеални части, то тя не е атакувана с иск по делото и самите страни не навеждат възражения или твърдения в отговора на исковата молба, че тази сделка за покупко - продажба е всъщност дарение. Няма представено обратно писмо за такива намерения, а свидетелските показания (преразказ на страните) и обяснения на страните, че искали да дарят, но ответницата им платила нещо за спомен не водят до извода, че е налице друг вид сделка освен покупко - продажба. Спорно по делото е дали сделката за дарение на 1/30 идеална част прикрива покупко - продажба и дали ищцата е узнала за сделките още през август 2024г. т.е. извън срока от 2 месеца. По отношение на тези спорни факти свидетелските показания на ••••••• са преразказ и не се подкрепят от други доказателства, поради и което не следва да се кредитират. Свидетелят ••••••••• е син на Б. Р. и разказва, че майка му и ••• Т. живеели заедно повече от седемнадесет години и тя се е грижила за него. Последната година бил болен и изцяло всичко майка му била поела. Той също участвал в помощта към него. След смъртта на •••, майка му си останала в нейното си жилище да живее (ответницата Р. не претендира къщата в с. ••• да е единственото жилище, в което да може да живее т.е. тя има собствен имот). Д. и М. пожелали да й дарят имота, но тя не пожелала да е само по този начин и искала в знак на благодарност да заплати символична сума пари, за да не е изцяло дарение. Това желание за дарение било взето от Д. и М. някъде началото на месец август 2024 г. Разказва, че видял едно съобщение по Вайбър в телефона на майка му, в което А. го е адресирала до майка му на дата 14.08.2024 г. В съобщението било написано, че А. е щастлива, че майка му се е сдобила с 2/3 ид.части от имота и че имотът ще бъде запориран. Съобщението било изпратено на 14.08.2024 г. в деня, в който е настъпило дарението пред нотариус и гласяло: „Скъпа ••••••, може би вече си собственик на 2/3части от имота в с. ••• благодарение на едни „добри“ хора. Честито! Искам само да те информирам, че докато имам 1/3 част от същия имот не съм съгласна да го ползваш. Къщата ще бъде запорирана, ако все пак решиш нещо друго. Бъди щастлива с придобивката си.“ Д. и М. не са знаели, че имотът се продава на трето лице (в тази част свидетелските показания са недостоверни и противоречат на тези на св. •••••••, която пък казва, че знаела от Д., че А. предлага имота на трето лице). Мъжът на А. бил заключил втория етаж на къщата, без знанието на който и да било. Майка му не живеела там в момента. Майка му е разбрала, че е заключен етажът, след като е проверила. Мъжът на А. сменил и ключалката на входната врата, при което й е предоставил копие на ключа за входната врата. В седмицата на 14.08.2024 г. А. и мъжът отишли в къщата в с. •••, но тогава свидетелят не бил там (тоест той предава думи на майка си и това е преразказ на казаното от страна, а не свидетелски показания). Вторият път обаче, седмицата след 21.08.2024 г. присъствал, но не излезнал на двора, защото така сметнал за добре. Чул разговор, защото бил на висок тон и А. казала, че иска да й бъде заплатена цялата сума и нападала майка й със заплахи, че няма да има достъп до имота. Разговорът се състоял на двора. Майка му не живеела в къщата в с. •••, а ходела да поддържа двора. Вторият етаж в момента не бил заключен, защото А. е разбрала, че ще й се наложи по съдебен ред да плаща наем, кратко време след това, ключът за втория етаж на къщата бил върнат на майка й от адвоката на А.. Свидетелят не е присъствал на среща, в която майка му да е представила документи на А., че тя е собственик на 2/3 ид. части. От съобщението на Вайбър ставало ясно, че А. знае, че майка му е собственик на 2/3 ид. части. От свидетелските показания на този свидетел не може да се извлече никаква информация за това дали и кога е узнала А. за сделката, като единствено се установява, че А. и Б. Р. са имали разправии около самия имот, но това не се отрича и от самата ищца. По отношение на свидетелски показания на сина на ответницата Б. Р., а именно че на 14 август 2024г. прочел съобщение в телефона на майка си, изпратено от А. и от същото се разбирало, че ищцата знаела за сделката още август 2024г., то те са заинтересовани в тази част и не се подкрепят от други доказателства по делото. Не е ясно как е запазил текста на това съобщение този свидетел, след като самата ищца твърди, че още същия ден (през август 2024г.) съобщението било изтрито. Получаването и изпращането на същото съобщение беше обект на експертиза, като единствено се установява, че ответницата Б. Р. е изпратила съобщение с точно този текст на друг свидетел по делото. Авторството на А. А. не се доказва по отношение на това съобщение. Свидетелката М. К. заявява, че знае, че част от къщата е била дарена на Б. Р. от децата на ••• Т. (М. и Д.) и разказва, че в тази къща са живели именно ••• и Б., като тя се грижела за него. Не е виждала никое от децата на •••. Само знае от Б., че вторият етаж на къщата бил заключен от А., която не й позволявала да го ползва. Свидетелката К. Й. заявява, че познава Б. Р., която й е клиент. Познава Б. и ••• от двадесет години. Къщата в с. ••• била собственост на ••• Т.. След смъртта на ••• Т. чула, че някоя от страните имала претенции, но М. с Д. са прехвърлили имота на Б.. Тя се притеснявала, защото тя все пак има по-голяма част от къщата. Миналата година, август месец се извършила продажбата на къщата. Б. й споделила, че А. е предявила претенции, затова, че е станала собственик. По данъчна оценка й била продадена къщата. Това чула от Б., която й споделяла. Свидетелят Анатоли Д. – живее с ответницата М. Т. на семейни начала. Казва, че познава и Б. и А.. Б. я познава от дядо му от близо двадесет години. На 14.08.2024 г. получил съобщение на Вайбъра, изпратено от Б. Р., която му препратила съобщение, което й било пратено от А.. Това съобщение още било в телефона му и се говорело за дяловете на къщата. Известно му било, че това съобщение било изтрито от А.. На следващия ден Б. му заявила, че съобщение било изтрито от А.. Няколко часа, след нотариалната сделка било изпратено това съобщение. Свидетелят твърди, че на 14.08.2024 г. е получил съобщение от Б., което твърди, че е било препратено от А. и прочита съдържанието. „Скъпа“ ••••••, може би вече си собственик на 2/3 части от имота в с. ••• благодарение на едни „добри“ хора. Честито! Искам само да те информирам, че докато имам 1/3 част от същия имот не съм съгласна да го ползваш. Къщата ще бъде запорирана, ако все пак решиш нещо друго. Бъди щастлива с придобивката си !“ Като го получил, не се учудил. С Б. били близки и споделяли. За съобщението от 01.09.2024 г. бил запознат със съдържанието. Твърди, че съобщението било препратено на него от Б. •••••, а на нея й го била изпратила А.. Свидетелят твърди, че на 01.09.2024 г. е получил съобщение от Б., което твърди, че е било препратено от А. и прочита съдържанието. „••••••, здравей! Мина доста време от последния път когато говорихме, относно къщата в •••, ти повече не ме потърси. Трябва да решиш нещо и по-конкретно да ми кажеш за да знам и аз какво да правя? Само разбрах от теб, че няма да се продава, искаш да ти остане спомен от татко. Както ти и аз искам да имам спомен от него, затова очаквам да ми кажеш как ще се разберем. Знаеш вариантите, помисли в кратък срок и ми кажи“. Свидетелят казва, че с А. били в добри отношения. Със съпруга й Атанас не комуникирали от 15-17 години. Писал бил обяснения в полицията, защото имало оплаквания от Атанас, че бил стрелял по колата им. Уточнява, че всички съобщения му били препратени от Б.. Посочва мобилният номер на А.. Късно вечерта получил съобщението на 14.08.2024 г. Не знае защо на него го изпратила това съобщение. Доста работи му препращала. Ищцата представя констативен протокол от 30.06.2025г., видно от който на тази дата тя е предала ключа за втория етаж на къщата. Този протокол е съставен след като е получена покана за плащане наем с краен срок за отговор до 30.06.2025г., представена на л. 117 от делото. Поканата изхожда от Б. Р., но с дата 17.06.2025г. Представена по делото е и жалба от съпруга на ищцата срещу свидетеля Анатоли Д., с оплаквания, че последният е стрелял с въздушна пушка по семейния им автомобил т.е. семейните отношение между страните са обтегнати и силно конфликтни. Ето защо тези показания на свидетеля Анатоли Д. не се следва да се кредитират с доверие, още повече че текстът на това съобщение е копие, не е препратено и негов автор е Б. Р. тоест в частта, в която свидетелят твърди, че автор на същото е ищцата, представлява преразказ на казаното от Б. Р.. Изготвена е по делото съдебно – техническа експертиза, от която се установява, че съобщение с неизвестно съдържаие, изпратено от А. А. към Б. Р. на 14.08.2024 г. е изтрито от подателя А. А. с функцията във Viber „Delete for everyone“ (изтриване за всички). Това е функция, с която изпращачът може да изтрие вече изпратено съобщение така, че то да изчезне и от неговия чат, и от чата на получателя. В този случай при Б. Р. остава само индикация „Съобщението бе изтрито“ с дата, без час и без съдържание. Относно съобщението от Б. Р. към Анатоли Д., изпратено на •••••• в 20:56ч. с текст: „"Скъпа" ••••••! Може би вече си собственик на 2/3 от имота в •••, благодарение на едни "добри"хора. Честито! Искам само да те Информирам, че докато имам 1/3 част от същия имот Не съм съгласна да го ползваш. Къщата ще бъде запорирана, ако все пак решиш нещо друго. Бъди щастлива с придобивката си!“ при него липсва етикета „Forwarded“ т.е. то не е препратено чрез наличната във Viber функционалност за препращане. Може да е било ръчно копирано и поставено (Copy-Paste) от друго Viber съобщение, включително и от това от А. А. към Б. Р., но не може да се докаже технически дали текстът е копиран от друго съобщение или е въведен ръчно. След изтриване на съобщение във Viber („Delete for everyone“) не може да се установи нито съдържанието на съобщението, нито точният час на изпращането му, въз основа на данните във Viber или в устройствата на страните. Не съществува техническа възможност да се установят съдържанието и точният час на изпращане на съобщение от •••••• от А. А. към Б. Р., след като съобщението е изтрито чрез „Delete for everyone“, при липса на независими външни доказателства (напр. запазено копие, екрА. снимка, запазен лог на известия). Има два сценария за препращане на съобщение във Viber: 1) Препращане чрез функционалността на Viber - Forward. При такъв сценарий задължително и при изпращача и при получателя, към съобщението се визуализира етикет с текст „Forwarded“. В конкретния случай такава индикация липсва и на двете устройства; 2) Ръчно копиране (Copy-Paste) - ръчното копиране не оставя никакви технически следи. Полученото съобщение изглежда като обикновено ново съобщение и няма метаданни, които да доказват първоизточника. При този сценарий не може да се докаже дали текстът е копиран от друго съобщение или е въведен ръчно; В а й б ъ р маркира препращането с етикет с текст „Forwarded“ (Препратено). Ако липсва „Forwarded“ (Препратено), технически може да се изключи препращане чрез функцията Forward и на двете съобщения между Б. Р. и Анатоли Д.. При съобщението от •••••• не може да се сравни нито текста нито хронологията тъй като съобщението изпратено от А. А. към Б. Р. е изтрито от подателя. За съобщенията от 01.09.2024г. може да се извлече хронологията и текста а именно: Изпратено на 01.09.2024г. в 17:30ч. - От Ани (••••••••••) към Б. (••••••••••) със следния текст: „••••••, здравей! Мина доста време от последния пък когато говорихме, относно къщата в •••, ти повече не ме потърси. Трябва да решиш нещо и по- конкретно да ми кажеш, за да знам и аз какво да правя? Само разбрах от теб, че няма да се продава, искаш да ти остане спомен от татко. Както ти а аз искам да имам спомен от него, затова очаквам да ми кажеш как ще се разберем. Знаеш вариантите, помисли в кратък срок и ми кажи. Изпратено на 01.09.2024г. в 19:04ч. - От •••••• (••••••••••) към Anatoli (••••••••••) със следния текст: „••••••, здравей! Мина доста време от последния пък когато говорихме, относно къщата в •••, ти повече не ме потърси. Трябва да решиш нещо и по- конкретно да ми кажеш, за да знам и аз какво да правя? Само разбрах от теб, че няма да се продава, искаш да ти остане спомен от татко. Както ти и аз искам да имам спомен от него, затова очаквам да ми кажеш как ще се разберем. Знаеш вариантите, помисли в кратък срок и ми кажи. “ Текста на съобщенията е напълно еднакъв и хронологично е възможно едното да произлиза от другото чрез ръчно копиране (Copy-Paste) или преписване, но нито един от тези механизми не оставя техническа следа във Viber. Съдът кредитира експертизата с доверие като компетентно изготвена, като от нея не може да се установи какво съобщение е изпратила ищцата А. на ответницата Б. на •••••• Единствено запазена е кореспонденцията между Б. и Анатоли, като текстът на съобщението не е препратен т.е. не може да се установи, че такова съобщение е било изпратено от ищцата към ответницата и съответно тя го е препратила към свидетеля Анатоли Д.. С еднакъв знак за равенство може да се каже, че текстът може да е копиран, но и съчинен от ответницата. Няма такова съобщение между ищцата и ответницата Б. Р. в телефона на последната, затова и не може да се установи какъв точно текст е бил изпратен. Свидетелските показания в тази насока (че са прочели такова съобщение) бяха само на свидетелите Анатоли Д. и •••••••••, но тези показания са силно заинтересовани и съдът не ги кредитира. Първият свидетел очевидно е в открит конфликт с А. и съпруга й и срещу него има жалба за стрелба с въздушна пушка по семейния им автомобил. Вторият свидетел е син на ответницата и пряко заинтересован дали имотът ще остане в патримониума на майка му. Ето защо съдът намира, че такова съобщение със съдържание, показващо знание от страна на А. А. за сделката, не се доказа да е било изпращано на •••••• По отношение на другото съобщение от 01.09.2024г. по делото не беше прието същото и не е изследвано в експертизата дали действително е било изпратено от ищцата А. към ответницата Б.. Освен това то не съдържа информация, от която да може да се направи еднозначен извод, че А. А. е знаела към този момент за сключена сделка между брата и сестра й и ответницата Б. Р.. Следва да се отбележи, че всички страни по делото след смъртта на общия им наследодател са имали разправии най-вече за къщата в с. ••• – кой да я ползва, на кого да се продаде, да се дари ли, къщата е заключвана, до един момент е била обитавана от Б. заедно с •••, после само посещавана от нея и т.н. От това съобщение може да се извлече единствено информация, че двете страни А. и Б. са били в преговори дали имотът да се закупи от Б. Р., за което последната признава и в хода на процеса, но не се е съгласила, тъй като сумата, която А. искала била твърде висока. По отношение на свидетелските показания – единствено от свидетелските показания на сина на ответницата ••••••••• може да се извлече информация за посещения на А. на къщата в с. ••• и разправии с ответницата по отношение на имота. Той твърди, че това се е случило през август 2024г. и ищцата е демонстрирала знание, че има осъществена сделка. Тези показания, ценени по реда на чл. 172 от ГПК съдът намира, че не са достоверни – не се подкрепят от други свидетелски показания (свидетелката М. К. казва, че не е виждала нито едно от децата на ••• Т. да идва в с. •••), а посоченото от него съобщение от •••••• не се доказа по делото въобще да е било изпратено от ищцата А. А. до ответницата Б. Р.. Исковата молба е получена на 15.11.2024г. от А. и отговорът е депозиран на •••• Свидетелката К. Й. казва, че знае за претенции към къщата от А. и ги знае от Б., но не уточнява кога (свидетелят се разпитва почти година след образуване на делото) и освен това уточнява, че къщата й била „продадена на данъчна оценка“ т.е. въобще не говори за дарение. От свидетелските показания на ••••• също не може да се установи дали ищцата е узнала по – рано от 06.10.2024г. (защото исковите претенции са предявени на ••••) Нейните показания са уклончиви, знае всичко от един от ответниците т.е. не е пряко свидетел и казва най- общо, че разправиите са станали след сделката през август, без да уточнява конкретно кога. В обобщение само свидетелските показания на ••••••••• и Анатоли Д. съдържат конкретна информация за извършване на сделката, но те са силно заинтересовани и не се подкрепят от другите свидетелски показания, от посоченото съобщение от •••••• (което е с неизвестен автор) и от нотариалната покана от 05.11.2024г., поради което и съдът приема, че не се доказа по делото А. А. да е знаела за сделката преди получаване на исковата молба. Следва да се отбележи, че нито в отговора на исковата молба, нито в обясненията си ответните страни дава ясни твърдения за това кога е уведомила ищцата за сделката. От съвкупния анализ на свидетелските показания се установява, че всъщност А. не е искала да се продава къщата на Б. Р., което обяснява и факта, че сделката се е криела от нея. Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД привидните договори са нищожни. Според чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с друго привидно, се прилагат правилата на прикритото съглашение, когато са спазени изискванията за неговата действителност. Съглашението може да се изразява в липса на воля договорът да породи правни последици – абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно изявените – относителна симулация. При относителната симулация, се прилагат правилата за прикритата сделка, ако са налице изискванията на закона за нейната действителност. В своята трайна практика, ВКС ясно разграничава иска за прогласяване нищожността на сделката поради привидност по чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД от иска за разкриване на симулация по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Тези два иска имат различен предмет. Първият иск е насочен към установяване на нищожност на явната сделка, а вторият към разкриване на обвързваща сила на прикритата сделка. Разликата между двата иска произтича от фактите, на които те се основават. Тези искове се разглеждат самостоятелно, което не отрича връзката между привидно и прикрито съглашение при доказване на симулацията /така решение № 184/19.01.2016 г. на ВКС по гр.д. № 6394/2014 г., III г.о./. Няма правна пречка привидността на сделката да бъде установена от трето, неучастващо в нея лице, стига то да има правен интерес от това, т.е. – ако от привидността на сделката и от следващите се от това последици – то би могло да черпи права /решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 684/2009 г., III г.о./. В случая ищцата се стреми да докаже, че договорът за дарение, сключен на 14.08.2024 г. между ответниците, всъщност прикрива договор за покупко – продажба, което пък би довело до съществуване на потестативното й право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. Именно последното обуславя наличие на правен интерес у ищцата от предявяване на настоящите искове по чл. 26, ал. 2 пр. 5 ЗЗД за установяване на нищожността на привиден договор и по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на прикритата сделка, тъй като от привидността на атакуваната сделка и от следващите се от това последици, те биха могли да черпят права. С оглед горното, предявените искове са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес от предявяването им за ищцата, явяваща се трети на атакувания договор за дарение лице. При относителната симулация всъщност има две сделки - едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата- прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят /така решение № 79/26.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 791/2011 г., I г.о., решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 684/2009 г., III г.о./. Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД нищожни са привидните договори. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и при относителна симулация – когато се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. В случая е налице втората хипотеза – дали е налице относителна симулация между ответниците. В настоящия случай както не е предявен иск за нищожност на процесното дарение с правно основание чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, поради заобикаляне на закона, когато би се приложило Тълкувателното решение № 5 от 2012г. или иск за обявяване за нищожно на дарението поради липса на основание. Ето защо не е ясно защо в писмената защита е цитирано Тълкувателното решение № 5 от 2012г., при това към него са изложени аргументи, като им е придаден вид, че се намират в това тълкувателно решение - в посоченото ТР 5/2012г. няма такъв извод за тежестта на доказване при симулация или как се доказва тя. В писмената защита се твърди, че "не бил изпълнен стандартът на пълно и главно доказване" съгласно ТР 5/2012г. Още веднъж следва да се подчертае, че цитираното напоително в писмената защита ТР5/2012г. не е относимо към настоящия казус, защото засяга само и единствено хипотезата на заобикаляне на закона като основание за нищожност на сделка, което не е настоящия случай. Единствено относим към настоящото дело цитат от ТР е следният: "Като основание за осъществяване на правото по чл. 33, ал. 2 ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване. Може да се твърди, че дарението е извършено при липса на основание, или че то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави. Заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. При установяване на сочените пороци на договора за дарение, останалите съсобственици ще могат да упражнят изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението. В последната хипотеза ще се приложат правилата на прикритата продажбена сделка, ако са налице основанията за нейната действителност." Тоест съгласно тълкувателно решение 5/2012г. няма правна пречка съглашението да е нищожно на друго основание – например по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД като симулативно, какъвто е предметът на настоящото производство. Ищцата е трето лице за договора лице и не може да представи т.нар. „обратно писмо“. Ако такъв документ е съставен, той може да се намира в ответниците /в страните по привидния договор/, които не биха имали интерес да го разкрият. С оглед на това, допустимо е да бъде проведено пълно доказване на симулативния характер на договора за дарение чрез поредица от косвени доказателства /индиции/, водещи до този извод /така и решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 684/2009 г., III г. о./. Вж. и решение № 72/25.06.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1934/2017 г., IV г.о. решение № 656/04.07.2022 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 357/2022 г., в които се сочи, че разкриването на прикритата сделка се осъществява чрез изследване на конкретни обективни данни и с оглед твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията на страните по симулативната сделка. Трайна е практиката на ВКС, че определени обстоятелства могат да бъдат доказвани и чрез косвени доказателства, като е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Подобно разрешение е възприето и в решение № 31/09.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, а именно: Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти - Решение № 61 от 01.03. 2016 г. по гр. дело № 4578 по описа за 2015 г. на ВКС. Следва да се посочи още, че симулацията може да бъде разкривана, както с писмени доказателства, така и с гласни, като в настоящия случай ограниченията по чл. 165, ал. 2 ГПК не се отнасят до ищеца /така напр. определение № 164/10.03.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2208/2020 г., IV г.о., определение № 317/21.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4850/2018 г., II г.о. и сочената в него съдебна практика, решение № 1181/25.11.2022 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1371/2022 г./ Първата индиция за това, че договорът за дарение е нищожен и прикрива покупко – продажба е, че и двата договора /за дарение и продажба/ са сключени на една и съща дата – 14.08.2024 г., при един и същ нотариус и са с поредни номера - тоест сключени са непосредствено един след друг в непосредствена последователност, вкл. за извършване на сделките са използвани едни и същи документи. На следващо място подарената идеална част от цялото имущество е 1/30, представляваща 3,33% от целия имот. В стойностно изражение при цена от 2500 лв. за 19/30 ид. части, то стойността на 1/30 ид.части е 125 лева т.е. е в такъв размер, че не представлява самостоятелен предмет на разпореждане, както и няма самостоятелна стойност. Извършените правни действия по сключване и изпълнение на договора за продажба сочат на формирана воля между съконтрахентите за продажба на целия имот срещу уговорената цена, а не за безвъзмездно разпореждане с идеална част от него, която в случая е незначителна. Макар да е налице свобода на договаряне и при определяне на цената страните да не са обвързани от средните пазарни размери, обстоятелството, че се подарява толкова малка част е индиция, че всъщност намерението на страните е било за възмездно разпореждане с имота, а уговорената цена е била за всичките 20/30 ид.ч., а не само за 1/30 ид.ч. /само тези две обстоятелства са били достатъчни за уважаването на исковете в решение № 1526/01.11.2018 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1317/2018 г. /недопуснато до касационно обжалване с определение № 281/03.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1217/2019 г., I г.о./. Привидността се установява от незначителната част, която е дарена, в сравнение с цялото имущество, времето между двете сделки – последователно една след друга, в един и същи ден при един нотариус. Тези обстоятелства водят до извода, че дарението е извършено единствено с цел купувачът да стане формално съсобственик и да се преодолее забраната на чл. 33 ал. 1 от ЗС. В този смисъл е и Решение № 28 от 10.01.2025 г. на САС по в. гр. д. № 2775/2024 г. Също така цената е заплатена изцяло и в брой на купувача към момента на сключването на договорите за дарение и за покупко-продажба – в деня на подписване на нотариалния акт за покупко-продажба, а очевидно и на договора за дарение, тъй като тези два договора за сключени непосредствено един след друг, в един и същи ден. Вярно е, че от свидетелските показания се доказа, че Б. и починалият собственик са живеели заедно, но извършването на дарение на такава малка част от имота от страната на ответниците всъщност опровергава съществуването на дарствено намерение при разпореждането с част от него и води до заключение, че това е било начин да изолират от сделката ищцата А. А., с която не са били в добри отношения (според свидетеля ••••• „А. е била против да се дава имотът на Б.“ и Анатоли Д.). Показанията на свидетелите не опровергават изводите на настоящия съд относно действителното намерение на страните по сделката. Показанията им като цяло са общи и без никаква конкретика кога е решено да има „дарение“, защо дарението е 1/30 идеална част и защо значителната част (19/30) е покупко – продажба, освен това свидетелката К. Й. говори само за покупко – продажба на цена по данъчна оценка. Съдът намира, че по този начин се стига като краен резултат до изключване приложението на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС спрямо съсобствениците. Ответницата Б. Р. заяви, че целта на изплащане на продажна цена от нейна страна било да даде нещо, пари, с които ответниците М. и Д. да си купят нещо за спомен, а иначе нямало проблем да й дарят цялата си ид. част. Не е ясно обаче как се съчетава дарственото намерение на толкова малка ид. част от страна на дарителите с тяхното реално намерение да възнаградят Б. Р. за грижите, които е полагала за баща им т.е. логично би било да дарят целият имот или по – голямата част от имота, а не толкова незначително малка и да продадат големият дял от собствеността си на Б. Р.. Близките отношения между М. и Д. Т.и от една страна и надарената ответница Б. Р. (каквито твърдения излагат както всички свидетели, така и ответниците), поставят въпроси, които не намират отговор нито в останалите доказателствени средства, нито в тезата на самите ответници: защо първите двама ответници не облагодетелстват Б. Р. като са имали подобно намерение и защо, за да направят подобно облагодетелстване даряват 1/30 идеална част, а продават 19/30 идеални части. Налице е формален характер на дарението без реална безвъзмездност. Твърденията на ответницата Б. Р. по реда на чл. 176 от ГПК са в смисъл, че тя не е била готова да приеме дарение, а дарението е едностранен договор, който изисква съгласие да бъдеш надарен. Прикритото съглашение се разкрива в рамките на спорния предмет. За нищожността е достатъчно да се разкрие прикритата сделка до такава степен, която е необходима за нуждите на процеса. Съществуването на прикритата сделка подлежи на пълно и главно доказване, не винаги обаче доказването на всички елементи от един договор е необходима предпоставка за положителната установеност, че той съществува. За разкриване на симулацията като относителна е необхо••• доказване съществуването на прикритата сделка. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че съсобствениците (наследници и братя и сестри помежду си) на процесния имот, не са можели да постигнат съгласие за него, имали са неразбирателство и разногласия, дори се установява, че М. и Д. Т.и и А. А. не са общували помежду си, имало е конфликти, тъй като А. е била против имотът да се ползва от Б. Р. и е искала да се продаде по пазарна цена на реална стойност, за което да получи и своя справедлив пазарен дял. Това е логичен водещ мотив за последвалите действия от страна на ответниците – прехвърляне на идеални части от имота чрез дарение, в който случай законът не изисква съгласието на другите съсобственици и продажба на останалите части на новия съсобственик, в който случай не е необхо••• имотът да се предлага на съсобствениците. Тези обстоятелства водят до извода, че дарението е извършено единствено с цел купувачът да стане формално съсобственик и да се преодолее забраната на чл. 33, ал. 1 ЗС. Сключеният между страните като привиден договор за дарение на 1/30 ид.ч. от процесния имот е недействителен. Той е породил правните последици на прикрития с него договор за продажба. По този начин, съсобственикът се е разпоредил със своята идеална част без да предложи на друг съсобственик да я изкупи, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. В резултат на това за ищцата е възникнало субективното потестативно право да изкупи процесния имот от купувача по договора. От обсъдените писмени и гласни доказателства, настоящият съд намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим № •••••• от ••••••, като привиден и прикриващ покупко-продажба. Действителната воля на страните е била те да се обвържат по възмезден начин, а крайната цел на дарението е била да бъде избегнато правото на изкупуване от другия съсобственик на имота. Категорични в тази насока са както обективните факти, установени по делото, така и показанията на свидетелите, вкл. обясненията на страните по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК. Няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава /така решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 684/2009 г., I г.о./. При така установеното, настоящият съд намира, че страните по договора за дарение, са сключили една привидна сделка, прикриваща действителните им намерения, а именно, сключването на договор за покупко-продажба. Поради изложените съображения, неоснователни са възраженията на ответниците, че договорът за дарение е валиден и е сключен в знак на благодарност за помощ осъществена от Б. спрямо баща им. Неубедително звучи довода, че първите двама ответници са приели за помощта спрямо баща им Б. да получи дарение на минимални части от къщата и веднага след това отношенията между страните са станали възмездни. Отделно от това цената е заплатена изцяло и в брой от купувача в същия ден, в който е сключен договора за дарение. Тези облигационни взаимоотношение между продавачите и купувача сочат на намерението на купувача да получи продажната цена на целия имот, което също опровергава съществуването на дарствено намерение при разпореждането с част от него. При съвкупната преценка на доказателствените източници – писмени и гласни доказателства, ценени в своята взаимовръзка и допълване, настоящият съд намира, че по делото е установено, че чрез договора за дарение на 1/30 ид. ч. ответниците са прикрили действителната си воля за продажба на тази идеална част, ведно с останалите 19/30 ид.ч., т.е. всички тези косвени факти и обстоятелства в логичната си последователност водят до извод, че договорът за дарение е симулативна сделка, прикриваща договор за покупко продажба. Съобразно това договорът за дарение е привиден. Мотивиран е не от дарствено намерение, а от намерението за създаване на законово основание за изключване приложението на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС. Както се посочи, в Тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. на ВКС, постановено по т.д. № 5/2012 г., ОСГК е прието, че когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена в последствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици, съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, но това не изключва възможността да се твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. Поради това, тази сделка се явява привидна и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД нищожна, а приложение следва да намери прикритата сделка съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, която е покупко-продажба. За нея са налице всички изисквания за действителността й – спазена е формата и има съгласие между страните за съществените й признаци – всички притежавани от ответниците ид. ч. от имота да бъдат продадени на Б. Р. за цена от 2500 лв. Страните твърдят, че това е реалната цена, на която са се споразумели да продадат своя дял. Налице е формално дарение на много ниска стойност и интерес ищцата да бъде изключена от сделката. Никоя от страните не твърди да е изпраща писмена покана до А. с условията, на които по-късно е предложен имотът на Б. т.е. налице е заобикаляне на закона по този начин и е нарушено правото на защита на ищцата като съсобственик. Двата договора между ответниците от 14.08.2024 г. инкорпорират едно общо съглашение за покупко-продажба, поради което явната сделка за дарение се явява нищожна като симулативна, а прикритата валидна и именно тя обвързва страните. Симулацията следва да бъде разкрита и следва да бъде обявена за валидна действителната сделка – покупко – продажба. Ето защо, предявения установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД се явява основателен. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение, с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. С оглед изложеното по-горе, по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, настоящият съд прие, че договорът за дарение е нищожен, като привиден. В случая, както бе посочено по-горе, съдът е квалифицирал иска, като такъв за разкриване на относителна симулация, с оглед твърденията на ищеца, че е налице привиден договор за дарение, прикриващ договор за продажба. Тъй като договорът за дарение, е сключен в предвидената от закона форма-нотариален акт, съдът приема, че прикритата сделка покупко - продажба, е валидна, и съответно следва да се приложат правилата за продажбата - чл. 183 и сл. от ЗЗД. Договорът за покупко-продажба е формален и консенсуален, и купувачът по един валиден договор, придобива собствеността върху вещта, предмет на договора, със сключването му. В случая, по делото се установява, че е налице една валидна правна сделка, обвързваща страните по нея - продавач - ответниците М. Т. и Д. Т. и купувачответницата Б. Р.. Въз основа на този валиден договор за покупко-продажба, купувачът – ответницата Б. Р. е придобила правото на собственост на процесните 20/30 ид.ч., от описания недвижим имот. Поради това предявеният иск с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, също е основателен и следва да бъде обявен за действителен договор за покупко-продажба, с предмет- 20/30 ид. ч. от описания недвижим имот, сключен между ответниците. По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС: Поради сбъдване на положителната процесуално условие, под което е предявен евентуалният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС той също следва да бъде разгледан. Съгласно нормата на чл. 33, ал. 2, изр. второ ЗС, искът за упражняване правото на изкупуване се предявява в двумесечен срок. Този срок е преклузивен и при липса на покана за изкупуване до ищеца срокът започва да тече от датата на узнаването от ищеца за извършената продажба /така решение № 72/01.07.1959 г. по гр.д. № 48/59 г. на ОСГК; решение № 953/1959 г. на ВКС по гр.д. № 943/59 г., І г.о.; решение № 100/95/01.03.1995 г. на ВКС по гр.д. № 1430/93 г., ІV г.о., определение № 49/04.02.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 45/2009 г., I г.о., определение № 24/15.01.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 475/2009 г., II г.о. и решение № 197/03.08.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1430/2010 г., І г.о./. Тоест по отношение началния момент на течението на преклузивния срок от два месеца е формирана трайна съдебна практика, според която при отправено до съсобственика предложение двумесечният срок започва да тече от деня на продажбата, а когато такова не е било направено срокът тече от момента на узнаването за сделката. По делото не е спорно, че писмена покана не е имало отправяна до ищцата с условията по сделката т.е. срокът тече от датата на узнаване на сделката. Безпротиворечиво се приема, че моментът на узнаването по смисъла на чл.33, ал.2 ЗС е този на фактическото узнаване за продажбата, но не и моментът на узнаванена всички условия на сключената сделка. Това е моментът, от който обективно за съсобственика, претендиращ изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, съществува възможност да узнае и всички условия на сключения договор за покупко-продажба, тъй като последният е от категорията на сделките, подлежащи на вписване, а самото вписване има оповестително действие /Решение № 1/23.01.2009г. по гр.д.№ 5355/2017г. на ВКС,II г.о., Решение № 72/02.06.2021г. по гр.д.№ 3478/2020г. на ВКС, I г.о. и др./. Ищцата по време на цялото производство поддържа, че е узнала за сделката, която е получила съобщение от съда. Предявяването на иска в законовия срок е елемент от фактическия състав на чл.33 ЗС и подлежи на доказване наред с другите предпоставки. Както е посочено в Решение № 72/02.06.2021г. по гр.д.№ 3478/2020г. на ВКС, I г.о., в хипотеза когато предложение не е било отправено, узнаването от ищеца за продажбата повече от два месеца преди предявяването на иска за изкупуване е юридически факт, изгодна правна последица от чието доказване черпи ответната страна. Тя се състои в приемане за доказано на противопоставеното правопогасяващо възражение за пропуснат срок, в резултат на което правото на изкупуване да бъде отречено. Доказването от ответника трябва да е главно и пълно. Ищецът може да проведе насрещно доказване, но не е длъжен да доказва узнаване за сделката на твърдяния от него по-късен момент, тъй като при липсата на доказателства на безспорни данни да е узнал по-рано следва да се приеме, че искът е предявен в срока по чл.33, ал.2 ЗС. В отговора си по реда на чл. 131, ал.1 ГПК ответниците не релевират конкретен по - ранен момент на узнаване на реализираната промяна на титулярите в собствеността. Не представят и убедителни и достоверни доказателства, че ищецът е бил известен за продажбата. При това положение следва да се приеме, че тя е узнала преди да е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал.2 ЗС /в този смисъл Р 100-1995- ІV г.о., Р 1-2009- ІІ г.о. на ВКС/. В тази хипотеза, когато съсобственикът е продал своята идеална част на трето лице, без да предложи писмено на останалите съсобственици, единственият път за защита е възражение, че те знаят за промяната в съсобствеността в един по- ранен момент и срокът е пропуснат. В тежест на ответниците беше да установят неспазването на срока, което те не сториха пълно и главно. В случая не се доказа ответниците въобще да са предлагали на ищцата да изкупи тяхната част от имота т.е. заобиколили са я при извършените от тях сделки. В тази хипотеза, както беше споменато съгласно решение № 209/19.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 750/2010 г., I г.о., срокът за предявяване на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС тече от датата на узнаване на договора за продажба. Неспазването на срока по чл. 33, ал. 2, изр. второ, ЗС има за последица неоснователност, а не недопустимост на предявените искове, доколкото се отнася към съществуването на потестативното материално право на изкупуване /така решение № 121/21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 862/2012 г., II г. о./. Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице, само след като предложи на другите съсобственици да купят тази част при същите условия – в случая за сумата от 2500 лева. Предложението следва да бъде направено в определена форма за доказването му пред нотариуса – писмено; поканата следва да съдържа всички условия, в т.ч. и цената, които съсобственикът – инициатор предлага и на третите лица, с които ще договаря, ако другите съсобственици не желаят изкупуването; съсобственикът – инициатор следва да декларира писмено пред нотариуса, че съсобствениците му са отказали да изкупят частта му при условията, при които той осъществява продажба на трето лице. При неспазване на това изискване, разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС дава право на съсобственика, да предяви иск за изкупуване на съответната част от имота, който иск следва да се предяви в двумесечен срок от продажбата, а в случаите, когато липсва покана до съсобствениците, този срок започва да тече от момента на узнаването за извършената разпоредителна сделка. Разпоредителната сделка, при която чл. 33, ал. 2 ЗС намира приложение, може да е само валиден договор за покупко-продажба. Следователно за установяване на възникнало за ищците право на изкупуване и съответно за основателността на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да се установят следните предпоставки: 1. съсобственост върху недвижим имот между ищеца и прехвърлителя по процесния договор; 2. сключен договор за продажба на част от имота от съсобственик на трето за съсобствеността лице; 3. на съсобственика-ищец да не е предлагано от продавача да закупи идеалната част-предмет на процесния договор при условията, при които тя впоследствие е продадена, или различните в сравнение с това предложение условия по сключения договор за продажба да са привидни и във вреда на съсобственикаищец. По отношение на срока се приема, че съсобственикът следва да е узнал за извършването на прехвърляне на имота, а и да е имал възможност да узнае за условията, при които то е извършено, като именно знанието на тези обстоятелства е от значение за решението му дали да упражни правото си на изкупуване "при същите условия" съгласно чл. 33, ал.1 ЗС и съответно само при узнаването на тези обстоятелства за него започва да тече законния срок да упражни правото си на изкупуване. След като ищцата не е били поканена да изкупи дяловете на брат си и сестра си, единственото правно средство за ищцата е да упражни правото си на изкупуване с предявяването на иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. В случая както се посочи, настоящият съд установи, че искът е предявен в рамките на двумесечния преклузивен срок, от датата на получаване на съобщението до ищцата по гр.д. № 4115/2024г. Съгласно поставения щемпел на отговора исковата молба (в която се съдържат предявените искове и бяха отделение), същият е депозиран в Старозагорски районен съд на 06.12.2024 г., а съобщението е получено от ищцата лично на 15.11.2024г. Установи се, че ответниците не са направили предложение на ищцата да изкупи дяловете им на собственост върху къщата. По делото е установено безспорно, че ищцата и ответниците М. и Д. Т.и са били съсобственици, по отношение на процесния недвижим имот, подробно описан по-горе. Безспорно по делото се установи също, че ответниците валидно са се разпоредили с притежаваните от тях ид.части от процесния имот, чрез сключването на договори за покупко-продажба, с купувач – ответницата Б. Р.. И двата договора са сключени в предвидената от закона форма и са настъпили техните правни последици. По делото няма твърдения за симулативност на посочената продажна цена по договора за покупко-продажба. Напротив ответните страни поддържаха през цялото време, че са се съгласили да продадат на тази цена, която е записана в нотариалния акт, че е платена и ответницата твърди, че искала да им даде „нещичко“ да си купят за спомен от баща им т.е. няма дори индиции, че тази продажба може да е симулативна и такива възражения въобще не бяха въведени по делото. М. и Д. Т.и не са дарили, а са продали имота на тази цена, като са заобиколили сестра си и не са я поканили да закупи техните дялове. Вярно е, че по делото се доказа, че Б. Р. е живяла на семейни начала с баща им и собственик на къщата и вероятно е очаквала да получи нещо от имуществото му (самата тя не живее в тази къща в с. •••, а има собствен имот), но по делото се доказа, че фактически не е извършено дарение, то е привидно, за да стане съсобственик Б. Р. и на нея да се продадат дяловете на М. и Д. Т.и, като в нотариалния акт за продажна цена е записана данъчната оценка на имота. В този смисъл бяха и показанията на К. Й., а именно че Б. й споделила, че къщата е „дадена по данъчна оценка“. Страните не разкриха действителната цена по договора и не твърдят в отговорите си извършената продажба да е симулативна самата сделка или цената, всъщност не дават никакво обяснения защо са извършили така сделката. Не се доказва по делото на •••••• А. да е изпращала до ответницата Б. Р. съобщение по Вайбър със съдържание, което да сочи, че тя знае за извършената същия ден сделка. Единствено свидетелят ••••••••• твърди, че бил видял такова съобщение в архива на телефона на майка си (по време на разпита се намеси с обяснения ответницата и майка на свидетеля). Неговите показания са заинтересовани и противоречиви в тази част - от една страна в разпита си твърди, че бил видял това съобщение в архива на телефона на майка си, след като разбрал, че ще става свидетел (от друга страна майката казва, че още същия ден на 14 август 2024г. А. била изтрила съдържанието на съобщението). Така или иначе тези свидетелски показания не могат да заместят съдържанието на електронен документ, какъвто е част от вайбър кореспонденция. Вайбър кореспонденцията, подобно на електронната поща, може да бъде разглеждана като електронен документ, който съдържа изявления с правно значение. Съгласно практиката на ВКС, електронните документи, включително съобщенията, изпратени чрез приложения за съобщения, могат да бъдат приети за доказателство, стига да е установено, че те са автентични и не са манипулирани. Доказателствената сила на такъв документ зависи от способността на страната, която го представя, да докаже неговата автентичност и съдържание. В случая такъв документ липсва. Съгласно чл. 2, ЗЕДЕУУ „Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията“. Тази дефиниция обхваща всички съобщения в чат-приложения, включително и Вайбър. Показанията на ••••••••• са изолирани и силни заинтересовани, а тези на Анатоли Д. представляват преразказ на Б. Р. и съобщението в неговия телефон по никакъв начин не доказва, че е било изпратено от А. А.. След като по делото не се доказа А. да е узнала по-рано от два месеца от депозиране на исковите си претенции, то следва да се уважи иска за изкупуване. В този случай законът защитава съсобственика, чийто права са били нарушени и му дава права да изкупи имота на същата цена, на която са го продали на ответницата Б. Р.. Не би се стигнало до тази ситуация, ако другите двама съсобственици бяха дарили изцяло своите дялове (каквото намерение твърдят, че са имали, заради помощта към баща им), но те не са сторили това, поради което следва да се приложи правилото на чл. 33 ал. 2 от ЗС. Поради това по отношение на ищцата следва да бъде признато правото да изкупи имота при цена от 2500 лв. Те не са поканили и своята сестра при същите условия да изкупи дяловете им (е по закон е следвало да направят първо това), а са скрили сделката от нея, като са "дарили" незначителна част на външен за съсобствеността човек с цел да продадат на него дяловете си и да заобиколят разправиите със сестра им. Въпреки всички разпитани свидетели ответниците, чиято е тежестта, не успяха да докажат категорично и убедително съда, че А. е узнала за извършеното прехвърляне на имота в по - ранен период извън двумесечния срок. С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, същият следва да бъде уважен, и се допусне изкупуване в полза на ищцата А. Д. А. на продадените от ответниците М. Д. Т. и Д. Д. Т. общо 20/30 ид. част от процесния имот, срещу заплащане на цена в размер на 2500 лв. – в полза на ответницата А. Д. А. в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение- арг. чл. 33, ал. 3 ЗС съгласно уговореното в Нотариален акт за покупко – продажба на идеална част от недвижим имот № 170 от •••••• при нотариус ••••••. Законът е уреден така, за да защити на първо място правата на съсобствениците, защото за тях не е без значение с кой ще следва да поделят вещта/имота и им дава право първи да изкупят, а при недобросъвестно поведение на някой от съсобствениците, този който е бил пренебрегнат, има право да изкупи при същите условия имота. Ответните страни макар и да имаха право да разкрият реалната цена на имота в хода на процеса, не сториха това, като до последно твърдяха, че цената, която А. иска за имота е твърде висока, а те са се договорили именно за 2500 лева, за да можело М. и Д. да си купят "нещичко за спомен". Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че неспазването на срока по чл. 33, ал. 2, изр. второ, ЗС има за последица неоснователност, а не недопустимост на предявените искове, доколкото се отнася към съществуването на потестативното материално право на изкупуване /така решение № 121/21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 862/2012 г., II г. о./. В този смисъл е и съдебната практика в ОС •••••• - Решение № 4 от 3.01.2025 г. на ОС - •••••• по в. гр. д. № 586/2024 г.; Решение № 238 от 17.09.2025 г. на ОС - •••••• по в. гр. д. № 242/2025 г. при сходни казуси. По разноските: Ищцата е сторила разноски в размер на 3000 лева за адвокатски хонорар, като по делото няма отправено възражение за прекомерност на същия. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят тези разноски. Водим от гореизложеното съдът