Решение № 5318 от 15.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1078/2023 г.

Софийски градски съд15.08.2025 г.докладчик ДАНИЕЛА ГЕНЧЕВА ШАНОВА

Диспозитив

ОСЪЖДА „Изотсервиз“ АД, ЕИК 831643017, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ••••, да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с адрес в гр. София, ул. ••••, Корпус 1, представлявана от В.В. - председател на Управителния съвет на ЕС, със съдебен адрес гр. София, ул. •••• – чрез адв. М.Р., по иск с правно основание чл. 41 ЗС, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 и чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, сумата от 27152, 29 лв., съгл. решение на общото събрание на Етажната собственост, проведено на 28.07.2021г. за ремонт на покривната конструкция, ведно със законната лихва от 30.01.2023г., както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3906, 09 лв. – разноски за производството. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕПИС от решението да се връчи на страните. Съдия при Софийски градски съд: _______________________

Мотиви

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 8398/30.01.2023 г., предявена от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с адрес в гр. София, ул. ••••, Корпус 1, представлявана от В.В. - председател на Управителния съвет на ЕС, против „Изотсервиз“ АД, ЕИК 831643017, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ••••. В исковата молба се твърди, че „Изотсервиз“ АД е собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. ••••, Корпус 1. С решение на общото събрание Етажната собственост, проведено на 28.07.2021г., било взето решение за ремонт на покривната конструкция. С оглед избраната оферта и с оглед притежаваните от ответника идеални част, припадащата се част за ремонта на покрива, дължима от „Изотсервиз“ АД, била в размер на 27152.29 лева. Сумите били дължими в срок до 31.10.2021 г. На „Изотсервиз“ АД били издадени и изпратени и следните фактури за ремонт на покрива: проформа фактура № 0000000014/07.09.2021г. - за сумата от 9050, 76 лв., проформа фактура № 0000000040/07.10.2021 г. - за сумата от 9050, 76 лв. /като за тези две фактури била издадена обща фактура № 0000005198 от 19.12.2022 г. за сумата в размер на 18101, 52 лв./, и проформа фактура № 0000000065/03.11.2021 г. - за сумата от 9050, 76 лв. С решение на общото събрание на ЕС, проведено на 24.01.2023г., било взето решение за събиране на задьлженията към ЕС над 5000 лв., по съдебен ред. Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 27152, 29 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „ИЗОТСЕРВИЗ“ АД не е депозирал отговор на исковата молба. В проведеното на 26.06.2023г. о.с.з. процесуалният представител на ответника оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че ищцовата страна се позовава на нелегитимни решения на ОС, които своевременно са оспорени. Твърди, че ремонт не е извършен, алтернативно, че стойността му е много по-ниска от претендираната. Твърди, че не е правилно разпределена сумата за евентуалния ремонт между етажните собственици съобразно притежаваните от тях ид.ч. Заявява, че е получил проекто-доклада на съда и няма възражения по същия. Съдът не следва да обсъжда наведените твърдения и възражения от ответника в депозираните след приключване на съдебното дирене писмени бележки с оглед постановяване на т. 4 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с която се прие, че с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответника да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Нови възражения ответникът може да заяви в последващ етап от процеса само при условията на чл. 147 ГПК, какъвто не е настоящия случай. Освен това, в писмената защита, която съгласно чл. 149 ГПК се представя след приключване на съдебното дирене, дори и да се приеме, че тя е продължение на устните състезания по делото, страните могат само да излагат становището си по фактическите и правни доводи, които вече са въведени в хода на производството, но в писмената защита /в отсъствие на противната страна/ съгласно чл. 147 от ГПК не могат да се въвеждат нови искания, нови възражения, да изтъкват нови факти или да се представят нови доказателства /така решение № 474/2013 г. по гр.дело № 1499/11г. на ІV г.о. на ВКС по чл. 290 ГПК/. След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че процесната сграда с административен адрес гр. София, ••••, Корпус I е в режим на етажна собственост, както и че Между страните не се спори, че ответното дружество „Изотсервиз“ АД притежава право на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда в режим на ЕС с административен адрес гр. София, ул. „Магнаурска школа“, Корпус I, за което обстоятелство по делото е представен и приет Акт за държавна собственост № 5 от 03.10.1996 г. на недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 7 км., част от IV етаж от Фабричен корпус № 1 (административна сграда), целият с площ от 3 456 кв.м., с идеални части 22, 7482 % от общите части. Съгласно т. 15 от акта имотът е включен в капитала на търговско дружество „Изотсервиз“ ЕАД на основание Заповед № РД-17-210/19.09.1995 г. на министъра на промишлеността за увеличаване на капитала на „Изотсервиз“ ЕАД, а съгласно т. 17 от акта на основание чл. 72 ЗДС 90% от „Изотсервиз“ ЕАД е раздържавено, като 77, 76% са придобити от юридически лица, 12, 24% са придобити от индивидуални лица, а държавната собственост е 10% от капитала и се управлява от Министерството на промишлеността. От представения и приет по делото заверен препис от Протокол от Общо събрание /л. 13-16/ се установява, че на 28.07.2021 г. е проведено Общо събрание на ЕС с административен адрес гр. София, ул. ••••, Корпус I с председател В.В. – управител на ЕС и протоколчик М.М., на което по т. 3 от дневния ред е взето решение за извършване ремонт на покрива на сградата във връзка многобройни течове от покрива и изискани са оферти от три различни строителни фирми, като е гласувано и е приета офертата на „Деница инвестстрой“ ООД от 26.07.2021г. на стойност 111649, 20 лв., без ДДС. Избраната оферта е приложение 1 към протокола /л.17-18/. Гласувано е и е прието - допълнителни и препоръчителни СМР, включени в офертата на стойност 13123, 32 лв., без ДДС. Гласувано е и е прието сумата от 120000 лв., с вкл. ДДС да бъле разпределена на % ид.ч. от общите части и начислена на собствениците за плащане, считано от 09.08.2021 г. до 30.10.2021г. на три равни вноски за допълване на средства по перо Фонд Ремонт и Обновяване, които на по-късен етап ще бъдат използвани за ремонт на покрива. Приложение към Оферта, неразделна част от протокол на ОС от 28.07.2021 г. е Разпределение по решение на ОС от 28.07.2021 г. /л. 19/, видно от което е разпределена сума в размер на 120000, с ДДС по обекти/имоти, съгласно притежаваните идеални части, платими на три вноски: от 09.08.2021 г. до 31.08.2021 г., от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г. и от 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г. Съгласно приложеното разпределение ответното дружество „Изотсервиз“ АД дължи сумата 27152, 28 лв., съответна на притежаваните 22, 75 % ид.ч. от общите части, разпределена на три равни вноски, всяка една в размер на 9050, 76 лв. От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че с Договор 33-1 от 01.04.2022 г. за възлагане управлението на общите части на сграда „ЗИТ Корпус-1“, ЕС от процесната жилищна сграда чрез управителя си въз основа на решение на ОС по т. 5 от 15.03.2022 г., като възложител възлага на „Ем Ди Ес Груп“ ЕООД, като изпълнител, а последният приема да извършва управление на общите части на сградата и подпомагане на дейността на избрания управител, като управлението на общите части на сградата включва тяхното почистване, отстраняване на възникнали повреди по тях, заплащане на всички битови разходи от името и за сметка на етажната собственост с изключение на електроенергията, вкл. и такса за поддръжка на асансьор, както и предоставяне на всякакви други услуги, свързани със стопанисването и поддръжката на общите части на сградата, описани в ЗУЕС и в Приложение № 1 към договора, а подпомагането на дейността на избрания управител включва подпомагане фактически цялостната негова дейност по управлението на общите части на сградата в режим на ЕС, установяване и спазване на вътрешния ред и контрол по функциониране на етажна собственост, извършване на всички подготвителни и фактически действия във връзка с възложените по ЗУЕС и Правилника за вътрешния ред функции - за срок от две години, считано от 01.04.2022 г. От представения и приет по делото заверен препис от Протокол от Общо събрание /л.20-24/, се установява, че на 24.01.2023 г. е проведено Общо събрание на ЕС с административен адрес гр. София, ул. ••••, Корпус I с председател В.В. – управител на ЕС и протоколчик И.Г., представител на „Ем Ди Ес Груп“ ЕООД, проведено в офис на „ЗИТ“ АД, находящ се в сградата на ул. ••••, корпус 2. В протокола е удостоверено, че на проведеното ОС са взети решения за приемане на финансовия отчет на ЕС за периода от 01.03.2022 г. до 31.12.2023 г. и отчет на неплатени задължения от собственици към ЕС към 31.12.2022г.; за приемане на предложение при сума на задължение над 5000 лева етажната собственост да има право да предяви съдебен иск към длъжниците; за одобряване на разходите за завеждане на иск срещу „Изотсервиз“ АД за дължима сума за ремонт на покрива в размер от 27152, 28 лв., които разходи представляват държавна такса в размер от 1 086, 10 лева и адвокатски хонорар в размер от 2 820 лева, както и за завеждане на иска. Въз основа на взетото решение на ОС на етажната собственост от 28.07.2021г. е сключен Договор от 21.09.2021 г. /л.79-82/ между „Ем ди ес груп“ ЕООД като възложител и „Деница инвестстрой“ ЕООД, като изпълнител с предмет на договора: „Изпълнителят се задължава да извърши възмездно, по приетата оферта, необходими СМР за реализиране на инвестицията Ремонт на покривна хидроизолация, съгласно оферта на Изпълнителя, при цена 149727, 02 лв., с ДДС. Съгласно приетото в чл. 16 от договора извършените СМР се приемат с отчети за изпълнените СМР (бивш акт обр. 19), подписани между възложителя и изпълнителя. Въз основа на договора са издадени фактури /л.83-91/ на обща стойност 124772, 51 лв., без ДДС или 150027, 02 лв., с вкл. ДДС. Установява се безспорно от приетите доказателства, както и от заключението на приетата СТЕ, че ремонтът на покрива е действително извършен. Същото е видно от приложения по делото Образец Акт 19, протокол 1 - Установяване извършването и заплащане на натурални видове СМР от 31.03.2022 г. /л.92/ с изпълнител „Деница инвестстрой“ ЕАД и възложител „Ем ди ес груп“ ЕООД. Актът е съставен след проверка на място и е установено, че към от 31.03.2022 г. са извършени и подлежат на заплащане въз основа на този протокол СМР на обща стойност 124772, 52 лв., без вкл. ДДС или 149727, 02 лв., с вкл. ДДС. В Акт 19 са включени всички видове работи, посочени в оферта от 26.07.2021 г., вкл. допълнителни и препоръчителни СМР. Офертата е с обща стойност 124772, 52 лв., без ДДС. Протоколът е подписан и подпечатан от страните без о.м. и без забележки. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: За основателността на иска с правно основание чл. 41 ЗС, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 и чл. 48, ал. 3 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докажат, че са взети валидни решения от общото събрание на етажните собственици за плащане на вноски за ремонт на покрива на сградата, като припадащите се на ответника вноски са в претендираните размери. Реалното извършване на ремонтните дейности, за които е взето решение да се събират вноски от етажните собственици, не е елемент от фактическия състав на спорното право. Съгласно разпоредбата на чл. 41 от ЗС, всеки собственик на обект в сграда - етажна собственост е длъжен съразмерно на дела си в общите части да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части на сградата /каквито са разноските за ремонт на покрива на сградата/, за извършването на които е взето решение на общото събрание. След влизането им в сила решенията на ОС на ЕС са задължителни за всички етажни собственици и на основание чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да ги изпълнява. В правомощията на общото събрание на ЕС съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗУЕС е да прецени необходимостта от извършване на ремонтни дейности за поддържане на общите части и да одобри оферта на определена стойност за извършването им, като изискуемостта на паричните задължения на етажните собственици се определя от ОС и е напълно допустимо, а и житейски логично, вноските за предвидения ремонт да бъдат събрани предварително с оглед осигуряване на финансов ресурс, с който да се извърши разплащането към избрания изпълнител на ремонта, при липса на достатъчно средства за това във фонд „Ремонт и обновяване“. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 38 ЗУЕС, която изрично предвижда, че решенията на ОС на ЕС се изпълняват в предвидените в тях срокове и в случай на неизпълнение в срок ЕС има право да се снабди със заповед за изпълнение срещу етажния собственик-длъжник. С оглед на изложеното, за основателността на предявения срещу ответника иск е достатъчно установяване на валидно взети решения на ОС на ЕС за определяне размера на дължимите вноски и падеж за плащането им, без оглед на обстоятелството дали и кога е бил извършен конкретния ремонт в сградата. Независимо от това в настоящия случай реалното извършване на ремонтните дейности бе установено безспорно. Общи на всички собственици са тези елементи от сградата, примерно изброени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС, които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване, като всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение от общото събрание - чл. 41 ЗС. На тази разпоредба кореспондират и чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, според които етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, които според чл. 51, ал. 1 ЗУЕС се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Вземанията срещу етажен собственик за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост са облигационни и възникват по силата на закона (арг. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС), като размерът на вноските се определя с решение на общото събрание на собствениците. В този смисъл за основателността на предявения иск ищецът следва да докаже наличието на валидно взети решения на общото събрание, съобразно които в тежест на ответника като собственик на обект в сградата през процесния период е вменено парично задължение за вноски в претендирания размер. Следва да се отбележи, че в настоящото производство е недопустимо да се обсъждат по същество евентуални пороци на решенията на ОС, обуславящи тяхната незаконосъобразност, доколкото такива могат да бъдат релевирани единствено по реда на чл. 40 ЗУЕС в предвидения в посочената разпоредба преклузивен срок, след изтичане на който и при липсата на данни за успешно приключило производство по чл. 40 ЗУЕС, решенията на ОС на ЕС се стабилизират и пораждат валидно предвидените в тях парични задължения в тежест на етажните собственици. В този смисъл - Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I г.о., Определение № 108/27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г. по описа на ВКС, II г.о. С оглед изложеното предявения в настоящото производство иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер /разликата от 0, 01 лв. е незначителна/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.01.2023г., до окончателното плащане. Относно отговорността за разноските: При този изход на правния спор с право на разноски разполага единствено ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноски за производството, установени в общ размер от 3906, 09 лв. /заплатени д.т. и адв. възнаграждение/. Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд,

Цитирани разпоредби

16