РЕШЕНИЕ

№ 203

гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев Членове: Весислава И.а, Величка Ц.а при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601385 по описа за 2022 година Атакувана е присъда № 260060 по н.о.х.д. № 4349/2020 г. по описа на Софийския градски съд, НО, 18. първоинстанционен наказателен състав, с която подсъдимият И. М. М. е признат за виновен в това, че на 30.09.2018 г., в гр. София, в Търговска база „Илиянци“, от склад, намиращ се на ул. „Петър Панайотов“ № 24, в съучастие като съизвършител с неустановени по делото лица, отнел чужди движими вещи на обща стойност 17 160 лева от владението на Й. Б., собственост на „Ши Уан“ ООД с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с нанасянето на средна телесна повреда на Й. Б., поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на 6 години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг режим.

С присъдата И. М. е осъден да заплати на Й. Б. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, извършено на 30.09.2018 г., в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от същата дата до окончателното плащане на сумата, като за разликата до 30 000 лева, искът е отхвърлен.

С присъдата подсъдимият И. М. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 850 лева по сметка на СГС – възнаграждения за вещи лица, 800 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и по 5 лева, представляващи държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист, на основание чл. 189, ал. 3 НПК и Тарифа № 1, т. 7 и т. 10 от Закона за държавните такси.

Настоящата въззивна проверка на присъдата на СГС, НО, 18 състав, следва да обсъди доводите на защитника на подсъдимия М., залегнали във въззивната жалба. В жалбата на защитника се твърди, че присъдата е неправилна, немотивирана, незаконосъобразна и несправедлива; че по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; че били направени искания за събиране на доказателства, които били релевантни по делото, но не били уважени от съда; че постановената присъда не е съобразена със събраните доказателства и почива на предположения; че доказателствата не са обсъдени задълбочено от съда; че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин. В жалбата се отправя искане за отмяна на осъдителната присъда и за оправдаването на подсъдимия по възведеното му обвинение.

В съдебното заседание на въззивния съд представителят на САП изразява становище, че присъдата е правилна – обоснована и законосъобразна. Прокурорът счита, че по делото са събрани многобройни доказателства обосноваващи обвинението – показанията на свидетеля Й. Б. – пострадал от деянието; показанията на свидетеля Д. и разпознаването на подсъдимия, в което е участвал; показанията на свидетеля М., които въпреки известните противоречия следва да се оценяват във връзка с показанията на свидетеля У С., с който той споделил, че видял подсъдимия на местопрестъплението като един от нападателите. В заключение прокурорът поддържа, че съдът е обсъдил доказателствата подробно и задълбочено, а наказанието е индивидуализирано при отчитане на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което пледира за потвърждаване на присъдата.

При участието си в съдебните прения пред САС, повереникът на частния обвинител и граждански ищец споделя доводите на представителя на държавното обвинение и моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Подсъдимият М., лично и чрез своя защитник, поддържа депозираната срещу присъдата жалба и настоява за нейното уважаване. Защитникът адвокат Д. развива аргументи за това, че първоинстанционният съдебен акт е необоснован – че доказателствата събрани в хода на съдебното следствие не установяват авторството на престъплението; че пострадалият Б. в разпитите си на досъдебното производство заявява, че не е видял нападателите си, не би могъл да ги опише и разпознае; че двамата основни свидетели Б. и М. не се видели подсъдимия на мястото на престъплението; че няма доказателства за връзка на сочения от обвинението бял микробус и фактите на престъплението, конкретно да е използван този автомобил при извършване на престъплението; че показанията на свидетеля Е. Д. са неясни, неточни, противоречиви, поради което не е установена връзка, така както твърди обвинението, между микробуса и факта на извършване на престъплението. Според защитата не било установено, че вещите предмет на обвинението са били в наличност, както и дали са били собственост на дружеството „ШИ УАН“ ООД, защото ревизията, установяваща липсите в склада на дружеството е извършена месеци след деянието; че предвид липсата на ревизия на стоките, намиращи се в склада на дружеството, непосредствено след деянието, предмета на деянието не е установен, а пострадалият е заявил много повече наличност в желанието си да получи компенсация по отношение на случилото се; че свидетелят Б. не може да бъде надежден източник на доказателства за авторството на деянието, тъй като се наблюдават съществени противоречия между различните давани от него показания; че следва да се отдаде значение на факта, че на досъдебното производство Б. не е разпознал подсъдимия като негов нападател, а едва в съдебното заседание, след като е разбрал за това, че подсъдимият е обвинен, променил позицията си; че показанията на свидетелят Б. противоречат на показанията на свидетеля М. по отношение на въпроса за авторството; че не са събрани нито преки, нито косвени доказателства за това, че подсъдимият е извършител на деянието; че са събрани доказателства за това, че по време на инкриминираното деяние М. е обядвал в заведение, намиращо в района на „Илиянци“. Защитникът отправя искане за отмяна на осъдителната присъда и за оправдаването на подзащитния му по въздигнатото срещу него обвинение с обвинителния акт.

В лична защита подсъдимият заявява, че поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Жалбата на защитника на подсъдимия М. е неоснователна.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от състава на Софийския градски съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателствените материали по делото, събрани в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, проверени от съда и приобщени по надлежния ред:

• гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия И. М., дадени в хода на съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС – л. 247 – л. 249 и л. 285 – л. 286; показанията на свидетеля Й. Б., дадени в хода на съдебното следствие – л. 72 – л. 79 от съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС и тези, дадени в досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2 НПК – л. 14 от досъдебното производство – в частта за дадената информация за липсващата стока в склада, непосредствено след деянието; показанията на свидетеля В. П., дадени в хода на съдебното следствие – л. 81 – л. 82 на съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС; показанията на свидетеля Т. Т., дадени в хода на съдебното следствие – л. 82 на съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС; показанията на свидетеля Б. П., дадени в хода на съдебното следствие – л. 82 – л. 83 на съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС; показанията на свидетеля И. М., дадени в хода на съдебното следствие – л. 83 – л. 85, л. 106 – л. 110 на съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС; показанията на свидетеля У З., дадени в хода на съдебното следствие – л. 85 – л. 86, л. 110 – л. 118 на съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС; показанията на свидетеля Е. Д., дадени в хода на съдебното следствие – л. 118 – л. 122 и л. 155 от съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС и тези, дадени в досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 1 НПК – л. 58 и л. 135 от досъдебното производство – в цялост; показанията на свидетеля В. Г., дадени в хода на съдебното следствие – л. 156 – л. 157 от съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС и тези, дадени в досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2 НПК – л. 57 от досъдебното производство – в цялост; показанията на свидетеля Г. К., дадени в хода на съдебното следствие – л. 157 – л. 160 от съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС и тези, дадени в досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2 НПК – л. 52 от досъдебното производство – в цялост; показанията на свидетеля Ю С. К., дадени в хода на съдебното следствие – л. 181 – л. 185 на съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС; показанията на свидетеля М. М., дадени в хода на съдебното следствие – л. 253 – л. 255 на съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС; показанията на свидетеля П. Т., дадени в хода на съдебното следствие – л. 268 – л. 270 на съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС;

• писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК: протокол за оглед на местопроизшествието на склад в гр. София, ул. „Петър Панайотов“ № 24 – л. 8 – л. 11 от том 1 на досъдебното производство; протокол за оглед на местопроизшествието на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Vito 111CDI“ с рег. № •••••••• – л. 12 – л. 13 от том 1 на досъдебното производство; протоколи за доброволно предаване – л. 14 – л. 16 от том 1 на досъдебното производство; лист за преглед на пациент И. М. от 30.09.2018 г., 13: 47 часа – л. 26 от том 1 на досъдебното производство; извлечение от търговския регистър за „Ши Уан“ ООД – л. 27 от том 1 на от досъдебното производство; протокол за претърсване и изземване – л. 47 – л. 48 от том 1 на досъдебното производство; протоколи за разпознаване на лица – л. 49 и л. 50 от том 1 на досъдебното производство; копие от амбулаторна книга на неврохирургичен кабинет на УМБАЛСМ „Пирогов“ и приложените към него медицински документи за Й. Б. – л. 71 – л. 128 от том 1 на досъдебното производство; справка за съдимост на И. М. – л. 24 – л. 25 от том 2 на досъдебното производство; копие от фактура № 1000000246/1.10.2018 г. с получател „Ши Уан“ ООД – л. 19 от том 2 на досъдебното производство; справки и удостоверения от Агенция по вписванията за притежаваните от И. М. дружествени дялово като физическо лице и приложените към тях заверени копия от документи – л. 291 – л. 314 от съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС;

• заключенията на назначените и изготвени по делото съдебномедицински експертизи по писмени данни за И. М. и Й. Б. – л. 139 – л. 141 и л. 144 – л. 147 от том 1 досъдебното производство; видео-техническа експертиза – л. 151 – л. 156 от т. 1 на досъдебното производство; съдебно-оценителна експертиза – л. 16 – л. 17 от том 2 досъдебното производство; видео-техническа експертиза – л. 201 – л. 211 от съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС.

При проведеното въззивно съдебно следствие се извърши повторен разпит на вещите лица, изготвили заключението на видео-техническата експертиза, допусната от първата инстанция, както и се приеха като писмени доказателства заверени копия от фактура № 0000000447/11.09.2018 г., № 0000000273/13.07.2018 г., № 0000000173/9.03.2018 г. и № 0000000081/16.05.2018 г. и четирите с получател „Ши Уан“ ООД – л. 45 – л. 48 от съдебното дело по в.н.о.х.д. № 1385/2022 г. на САС Изброените по-горе доказателствени материали, надлежно събрани от СГС и САС, анализирани поотделно и в своята съвкупност, изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото – извършено ли е деянието, неговото авторство, механизма на осъществяването му, субективната му страна, личността на подсъдимия, степента на неговата обществена опасност.

Описаните доказателства и доказателствени средства са позволили на първоинстанциония съд, както и на настоящия въззивен съдебен състав да приеме за безспорно установено, че свидетелката У З. била съпруга на свидетелят Й. Б.. Двамата били китайски граждани, които от години живеели в България и развивали търговска дейност на територията на търговска база „Илиянци“ в гр. София. У З. била управител и съдружник в дружеството „Ши Уан“ ООД, което имало за предмет на дейност търговия на дребно с текстил. Й. Б. помагал на съпругата си в търговската работа, която била свързана с продажба на дамско и мъжко бельо, внос от Китай. Дружеството имало магазин и два склада в района на стокова борса „Илиянци“, в които съхранявали получените от Китай стоки. Пострадалият отговарял за снабдяването на магазина със стоки, като за целта редовно зареждал и поддържал стокова наличност в складовете, за които само той имал ключ. Складовите помещения се заключвали с катинар и били обезопасени със сигнално охранителна техника с код, който се знаел само от пострадалия Б.. Към месец септемри 2018 г. подсъдимият И. М. работел в търговски обект, намиращ се на стоков базар „Илиянци“, както и бил управител и едноличен собственик на капитала на пет дружества с ограничена отговорност.

Към месец септември 2018 г. свидетелят Е. Д. живеел в гр. •••, кв. „•••“, ул. „•••“ № •. Той ползвал товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „208“, с рег. № ••••••••, който бил собственост на племенника му Т. И.. На 30.09.2018 г. Д. се намирал в кв. „Суходол“, гр. София. Около 10: 30 часа към него се приближил подсъдимият М. и предложил да използва автомобила му срещу 200 лева, за да превози багаж от търговската база в кв. „Илиянци“. Д. се съгласил и потеглил с автомобила си към кв. „Илиянци“. В същото време подсъдимият се качил в автомобил, в който имало и други лица. На светофара при „Илиянци“ Д. завил наляво и след 200 метра паркирал автомобила. След около 15 минути дошъл подсъдимият и му казал, че ще се наложи да „режат един катинар“ и му предложил или да изчака или да си тръгне. Д. се изплашил, защото помислил, че се върши нещо нередно и си тръгнал, като оставил ключовете и документите на автомобила на М.. Уговорили се, че той ще му плати 200 лева, а след като си свърши работата ще му върне автомобила, като Д. му обяснил къде живее, за да докара там превозното средство.

На 30.09.2018 г. сутринта У З. и Й. Б. отишли в магазина си на територията на търговски център „Илиянци“. Там бил и техният работник – свидетелят И. М.. Около 11: 40 свидетелите Б. и М. тръгнали с товарен бус към един от двата склада, намиращ се в близост до магазина на ул. „Петър Панайотов“ № 24, тъй като се налагало да заредят стока за магазина. Складът бил с площ от около 100 кв.м. и бил пълен, защото преди няколко дни получили от Китай голямо количество мъжко и дамско бельо. Стоките били опаковани в кашони, които били поставени в чували. На всеки чувал имало бележка с описание на вида и количеството на артикула. Складовата база представлявала общо помещение, в което се намирали около 10 отделни клетки, всяка от които се заключвала. Пред сградата имало бариера, но нямало постоянна охрана.

Ключ за складовата клетка наета от „Ши Уан“ ООД имал само свидетелят Й. Б., който отключил катинара на вратата и деактивирал СОТ системата. Двамата свидетели влезли взели два чувала с бельо и ги пренесли до буса. Върнали се отново до складовата клетка, като И. влязъл по-навътре, а Б. останал в близост до вратата.

Тогава изведнъж в помещението нахлули около 8 неустановени лица, измежду които бил и подсъдимият И. М.. Нападателите, с изключение на подсъдимия М. и друго неустановено лице, били с маски на лицата и с ръкавици на ръцете. Няколко души от тях нападнали Й. Б. в гръб и започнали да го бият по тялото и по главата, от което той паднал на пода. Един от нападателите, който удрял пострадалия бил без маска и той успял да види добре лицето му – това бил И. М.. Извършителите го удряли с ръце и крака по цялото тяло. По същото време свидетелят М. се намирал на около 5 метра от пострадалия Б.. Към него се насочили около трима от нападателите, като един от тях бил без маска. Те нанасяли удари по тялото и главата на М., от което той паднал на пода. Б. се молил на нападателите да ги оставят и да не ги бият, като вземат всичко, което пожелаят. След като преустановили побоя нападателите вързали с въжета тип „свински опашки“ ръцете и краката на двамата свидетели, а в устата на И. М. сложили кърпа.

От ударите Б. загубил съзнание за кратко време и когато се свестил забелязал, че нападателите са си тръгнали, като при напускането си взели намиращите се в склада 18 чувала с дамско бельо – сутиени, 6 чувала с дамски бикини и 600 броя мъжки боксери. Свидетелят И. М. успял да извади кърпата от устата си, тъй като ръцете му били вързани отпред на тялото, след това намерил нож и срязал въжетата, с които били вързани ръцете и краката му, а след това и въжетата тип „свински опашки“, с които били вързани ръцете и крака на свидетеля Б.. От нанесените удари главата на Б. била цялата в кръв. Около 12: 14 часа съпругата на Б. свидетелката У З. се обадила по телефона на съпруга си, но той не отговорил. След няколко минути свидетелят М. върнал обаждането като предоставил телефона на Б. и той разговарял със съпругата си. Той й обяснил, че бил бит от много хора и инцидентът е бил сериозен. Свидетелката веднага отишла на мястото на инцидента и с помощта на свои роднини качили Б. в автомобил и го откарали в УМБАЛСП „Пирогов“, заедно със свидетеля М.. Междувременно свидетелката З. се обадила на брат си – свидетеля Ю С., който имал магазин в близост до склада. Той пристигнал след няколко минути и заключил складовото помещение, наето от „Ши Уан“ ООД, с ключа, който бил на вратата. Свидетелят видял на пода в складовото помещение следи от кръв и разхвърляни стоки по земята. След няколко минути пристигнали двама полицаи, които били уведомени за случая от дежурния полицай в „Пирогов“, на който пострадалият споделил за престъплението.

Около един месец след инцидента свидетелят И. М. споделил пред свидетеля Ю С., че е виждал подсъдимия преди това в „Илиянци“, както и че той е едно от лицата, които са участвали в побоя.

Дружеството „Ши Уан“ ООД се обслужвало от счетоводна къща, като всички получени стоки редовно се описвали и отчитали счетоводно. Липсите в склада били описани след излизане на пострадалия от болница като за целта използвали счетоводните записи въз основа на счетоводните документи (фактури), които надлежно се съхранявали в дружеството. Въз основа на счетоводните документи, показанията на Б. и сравнителни пазарни данни е определена цената на отнетите движими вещи – общо в размер на 17 160 лева, от които 6480 броя сутиена, на стойност 12 960 лева; 3 600 броя дамско бельо – бикини, на стойност 3 600 лева; 600 броя мъжко бельо-боксери, на стойност 600 лева.

В резултат на нанесения побой Й. Б. е претърпял следните травматични увреждания – контузия на мозъка; счупване на черепната основа двустранно на двете на двете предни и средни черепномозъчни ямки; счупване на средната част на дясната орбита без разместване; счупване на носните кости без разместване с изкривяване на носната пирамида; множество хематоми по лицето; счупване на девето дясно ребро; счупване на нокътната фаланга на третия пръст на дясната ръка. Счупването на деветото дясно ребро и на нокътната фаланга на трети пръст на дясна ръка представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като са затруднили движението на десния горен крайник и на снагата на Й. Б. за повече от 30 дни. Контузията на мозъка и счуването на черепната основа са причинили на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота. Той бил лекуван в болница „Пирогов от 30.09.2018 г. до 9.10.2018 г. След това се възстановявал в домашни условия. Около три месеца Й. Б. не ходил на работа, изпитвал силно болки в гърба и тялото, станал неуверен, не можел да спи, изпадал в депресивни състояния; изпитвал страх от ново нападение и споделял със съпругата си, че се чувства несигурен и иска да затворят магазина и да напуснат страната.

Свидетелят И. М. бил прегледан в болницата и освободен, тъй като нямал сериозни наранявания – в медицинските документи биле вписани: контузия на лицето – хематом и разкъсно-контузна рана на лявата подочна област, която му причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От записите на камери за видеонаблюдение, намиращи се в близост до складовото помещение, наето от „Ши Уан“ ООД се установява следното:

• от записите и при прегледа на изображенията от камера на базар „Феникс“, се установява, че за времето от 12 часа до 13: 34 часа на 30.09.2018 г. се установява, че преминават в обсега на камерата 13 микробуса бели на цвят, с неустановена марка, модел и регистрационни номера, както и без данни за броя на пътниците и за наличие на товар в тях;

• от записите и при прегледа на изображенията от камера на ул. „Петър Панайотов“ № 12а, се установява, че за времето от 9: 27 часа до 12: 41 часа на 30.09.2018 г. се установява, че преминават в обсега на камерата 7 микробуса, с неустановена марка, модел и регистрационни номера, както и без данни за броя на пътниците и за наличие на товар в тях.

В хода на първоинстанционното разглеждане на делото релевантната фактология обстойно е изяснена във възможната й пълнота, като съдът е изследвал всички въпроси, които имат значение за правилното му решаване. Фактическите констатации на СГС са направени след съответен анализ на всички събрани по делото доказателствени материали, при оценката на които не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито логически грешки. Съдът, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, е обсъдил изчерпателно всички доказателствени материали, които са от значение за правилното изясняване на фактическата обстановка и подробно е обосновал съображенията си, въз основа на които е гласувал достоверност на едни от доказателствените средства, а други е отхвърлил.

Възприетата и изложена по-горе от състава на САС фактическа обстановка не се различава съществено от приетата от първия съд, а само я допълва и конкретизира по отделни детайли, свързани с обстоятелства преди и след извършване на деянието. По същество фактите, които касаят авторството на деянието и фактическите елементи от обективната и субективната страна на деянието са установени в цялост и необходимата задълбоченост от състава на Градския съд.

І. По възраженията на защитника относно дейността на първоинстанциония съд по установяване на фактите, съответно по допускане, събиране и оценка на доказателствата:

Основните доводи на защитата на подсъдимия се отнасят до приетото за несъмнено доказано от първия съд авторство на деянието, предмет на обвинението, както и че доказателствата събрани в хода на съдебното следствие не установяват извършено от подсъдимия М. престъпление:

• конкретни възражения защитата отправя срещу показанията на пострадалия Й. Б., който в разпитите си на досъдебното производство заявявал, че не е видял нападателите си, не би могъл да ги опише и разпознае, а различните давани от него показания са противоречиви;

• че двамата основни свидетели Б. и М. не се видели подсъдимия на мястото на престъплението, а техните показания са противоречиви по въпроса за авторството, доколкото и Б. не е участвал в разпознаване в досъдебното производство;

• че няма доказателства за връзка на сочения от обвинението бял микробус и фактите на престъплението, конкретно да е използван този автомобил при извършване на престъплението;

• че показанията на свидетеля Е. Д. са неясни, неточни, противоречиви, поради което не е установена връзка, така както твърди обвинението, между микробуса и факта на извършване на престъплението;

• че не били установени вещите предмет на обвинението да са били в наличност, както и да са били собственост на дружеството „ШИ УАН“ ООД, защото ревизията, установяваща липсите в склада на дружеството е извършена месеци след деянието;

• че са събрани доказателства за това, че по време на инкриминираното деяние М. е обядвал в заведение, намиращо в района на „Илиянци“.

1. По доводите на защитата, свързани с доказаността на авторството на деянието:

Доказателствата, свързани с авторството на деянието са от първостепенна важност, доколкото обсъждането на останалите елементи от обективната и субективна страна на престъплението предполагат несъмнено установен извършител. В аспекта на въпросите, подлежащи на разрешаване с присъдата по чл. 301, ал. 1 НПК, извършено ли е деянието и неговият автор следва да бъдат разгледани с приоритет. Основните възражения на защитата касаят оспорване на приетото от първата инстанция обстоятелство, че подсъдимият М. е един от извършителите на престъпното посегателство срещу свидетеля Й. Б.. В тази връзка се оспорва достоверността на показанията на пострадалия, както и на показанията на свидетеля Е. Д., както и се поддържа, че липсата на извършеното разпознаване на досъдебното производство е от решаващо значение за недоказаност на авторството.

По направените възражения първоинстанционният съд е изложил съображения в мотивите на атакуваната присъда, но доколкото те се поддържат и пред настоящата инстанция, САС им дължи самостоятелен отговор.

1.1. Спецификата на случая придава съществено значение на показанията на пострадалия от престъплението – свидетелят Й. Б., но също така изисква съвместното им обсъждане с показанията на другия очевидец на деянието – свидетеля И. М., както и на съдържащите производни доказателства показания на свидетелите У З. и Ю С.. Доказателствено значение имат подробните показания на свидетеля Й. Б. от съдебното следствие, както и надлежно приобщената част от показанията му от досъдебното производство в частта за вида и количеството на движимите вещи, отнети от извършителите на престъплението. Разпитът на свидетеля е проведен от първоинстанционния съд с участие на преводач от китайски език и при спазване на процесуалния ред за неговата валидност.

Пострадалият в детайли описва случилото се на 30.09.2018 г. по обяд – причината за посещението му заедно със свидетеля М. в складовото помещение на дружеството, управлявано от съпругата му; нападението от подсъдимия и други неустановени лица; нанесените му удари от извършителите; вида и количеството на отнетите вещи; развитието на събитията след деянието.

В показанията на Б. се съдържа описание на външността на подсъдимия, който той успял да види добре, тъй като И. М. нямал маска на лицето – слаб, висок с тясно лице. Същевременно свидетелят е категоричен и убедителен в казаното от него, че именно подсъдимият е едно от лицата, които са му нанасяли удари. В този смисъл съдържащите се в показанията на свидетеля Б. факти, че подсъдимият е автор на деянието имат своето доказателствено значение.

Фактът, че нито на досъдебното производство, нито в съдебното следствие е приложен способ за доказване по чл. 169 и сл. от НПК – разпознаване на лица, не лишава от доказателствено значение показанията на пострадалия в частта, в която посочва подсъдимия като един от извършителите на престъплението. По този въпрос съображения е изложил и първоинстанционният съд, които принципно се споделят от въззивния състав.

Неточен е аргументът на Градския съд, че в съдебното следствие е извършено разпознаване, доколкото от протокола за съдебното заседание – л. 69 – л. 87 от съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС, не се установява да е приложена процедурата по чл. 169 и сл. НПК, която принципно е допустима и в съдебното производство. Независимо от това казаното от свидетеля Й. Б. за това, че подсъдимият М. е бил едно от лицата без маска, което пряко му е нанасяло удари подлежи на доказателствена оценка. В тази част показанията на пострадалия с основание са приети с доверие от решаващия съд, защото съдържат подробно и убедително описание на поведението на подсъдимия, на причината за възможността да възприеме лицето му, както и даденото от него описание.

Същественото е, че доказателства за авторството се съдържат и в други надлежно събрани материали по делото, които са източник както на преки, така и на производни доказателствени факти.

В тази връзка следва да се обсъдят съвместно показанията на свидетелите И. М. и Ю С.. М. е другият очевидец на деянието, поради което казаното от него има съществено значение. Той пресъздава хронологията на протичане на инкриминираните събития по сходен с пострадалия начин – съвпадащи са показанията на М. и Б., както за времето на деянието, така и за описание на мястото на престъплението; и двамата описват нахлуването в помещението на около 8 човека – някои, от които с маски на лицата, а други без маски. По същество показанията на Б. и М. съвпадат по основните фактически пунктове на обвинението. В показанията си от съдебното следствие, които единствено имат доказателствено значение М. посочва, че трима от нападателите са се насочили към него и един от тях е бил без маска; че може да разпознае този човек по даденото от него описание; че познава подсъдимия от „Илиянци“, но не го е виждал на местопрестъплението. Свидетелят М. е участвал в разпознаване на досъдебното производство, като е заявил, че не разпознава сред представените лица (измежду тях и подсъдимият) лицето без маска, което му е нанасяло удари. Този факт, съпоставен с показанията на Б., не води до противоречие, доколкото и според пострадалия подсъдимият е нанасял удари само спрямо него, но не и спрямо свидетеля М.. Противоречие е налице единствено по отношение на факта, че М. отрича да е виждал подсъдимия на местопрестъплението като един от авторите на деянието, а Б. твърди, че той е лицето, което заедно с други неустановени лица, му е нанасяло удари върху главата и тялото. В тази част първият съд обосновано не е се е доверил на показанията на свидетеля М., като ги е съпоставил с показанията на Б. и показанията на Ю С.. Свидетелят Ю С. е брат на съпругата на пострадалия, който е бил повикан от нея да заключи склада след огледа от полицията. Този свидетел подробно разказва пред първия съд, че М. му е споделил един месец след деянието, че познава подсъдимия като човек, който работи в „Илиянци“, както и че той е бил едно от лицата, които е участвало в побоя над Б.. Фактът на познанството между подсъдимия и М. се признава и от подсъдимия в обясненията му пред съда, както и обстоятелството, че М. работи в търговския център от години. За настоящия въззивен съдебен състав, както и за първия съд не съществува съмнение в достоверността на казаното от свидетеля Ю С. – освен, че са логически подредени и подробни, показанията не създават никакво съмнение в добросъвестността на този свидетел.

Несъществото разминаване между показанията на Б. и М. се наблюдава по отношение на факта, дали М. е бил със завързани ръце и крака от извършителите на деянието. В показанията си пред първия съд Б. твърди, че М. не е бил връзван (л. 75 от съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС). За този факт показанията му следва да се приемат за недостоверни, доколкото пострадалият след нанесения му побой е бил за кратко в безсъзнание, а предвид емоционалното му и физическо състояния в този момент, е напълно обяснимо, че той няма спомен за всеки един детайл от инкриминираните събития.

В подкрепа на казаното от пострадалия за авторството на деянието са и показанията на съпругата му У З., които съдържат производния факт, а именно че Б. е споделил със съпругата си, че е видял добре лицето на един от нападателите си, който е бил без маска.

При така изложените съображения САС приема, че възраженията на защитата срещу достоверността на показанията на Й. Б. са неоснователни. Неправилно се твърди от защитника, че е налице противоречие в показанията на този свидетел по отношение на факта, дали е възприел подсъдимият на местопрестъплението. Между показанията му от съдебното следствие и тази част от досъдебните му показания, които са приобщени от съда на основание чл. 281, ал. 4, вр.с ал. 1, т. 2 НПК, не съществува противоречие по този факт. Същевременно казаното от свидетеля М., че не е видял подсъдимия на местопрестъплението обосновано се преодолява чрез показанията на свидетеля Ю С., подробно обсъдено по-горе.

Неоснователно е и възражението на защитата, че липсата на извършено разпознаване на подсъдимия с участието на пострадалия, предрешава въпроса за авторството. Както се посочи и по-горе авторството на деянието може да бъде установявано с всички допустими от процесуалния закон доказателства и доказателствени средства, като нито едно от тях няма предварително установена сила.

Съществено значение за авторството на деянието имат показанията на свидетеля Е. Д., които са атакувани от защитата с доводи за противоречивост и неубедителност. Първоинстанционният съд е провел подробен разпит на свидетеля Д., като в цялост е приобщил показанията му от досъдебното производство пред разследващ орган и пред съдия по реда на чл. 223 НПК. Обосновано Градският съд е приел, че показанията на Д. от досъдебното производство трябва да се възприемат с висока степен на доверие, доколкото са депозирани в близко време след инкриминираните събития и са логически свързани с други достоверни доказателствени материали по делото. Същевременно в съдебно заседание свидетелят макар и да отрича да е ходил до Илиянци на 30.09.2018 г. потвърждава, че е дал автомобила си на подсъдимия, както и че е участвал в разпознаване на досъдебното производство.

Същественото е, че показанията на Е. Д. от досъдебното производство, дадени пред съдия, по отделни пунктове са свързват с показанията на Б. и М.. Така Д. заявява, че след като се срещнал с подсъдимия на 30.09.2018 г., около 10: 30 часа, той го помолил да закара автомобила в близост до търговска база „Илиянци“; че видял подсъдимия да се качва в друг автомобил, в който имало други лица; че след като паркирал и изчакал около 15 минути, подсъдимият му казал, че ще се забавят, защото трябва да разбиват катинар. Няма как свидетеля Д. да знае, че вратата на складовото помещение на „Ши Уан“ ООД се заключва с катинар – факт, който е установен от Й. Б., У З. и Ю С.. Фактът, че подсъдимият е извършил деянието с други лица кореспондира на казаното от Й. Б. и И. М. за това, че около 8 лица са нахлули в склада и са ги нападнали. В потвърждения на това е казаното от Д., че подсъдимият се е качил в автомобил с други лица, на път за „Илиянци“.

В подкрепа на авторството е и проведеното на досъдебното производство разпознаване, при което свидетеля Е. Д. е разпознал подсъдимия И. М., като лицето, на което е предоставил ползвания от него автомобил. Освен, че е проведено при спазване на предвидения процесуален ред в чл. 169 и сл. НПК резултатът от разпознаването е потвърдено многократно от Д. в проведените след това разпити. Показанията на поемните лица – В. Г. и Г. К., от съдебното производство, не разколебават извода за законосъобразност на използвания способ за доказване, доколкото в приобщените им показания от досъдебното производство, които са в непосредствена близост до събитието, те излагат факти в подкрепа на спазване на установения ред при провеждане на разпознаването.

Въззивният съдебен състав споделя мотивите на първия съд относно невъзприемане на лансираното от подсъдимия защитно алиби. Обосновано Градският съд е приел за недостоверни обясненията на подсъдимия и подкрепящите ги показания на свидетелите М. М. и П. Т.. Липсата на логическо приемливо обяснения защо свидетелите М. и Т. помнят с пунктуална точност какво се е случило на 30.09.2018 г. преди обяд и то в точност по часове и минути, а същевременно нямат спомен за други факти в същия времеви период, както и цялостната изолираност на тази група гласни доказателствени средства сред останалия приет за достоверен доказателствен материал, мотивират САС подобно на решаващия съд, да приеме, че защитната тезата на подсъдимия е недоказана и не се противопоставя успешно да коментираните по-горе обвинителни доказателства, които като логически издържани и взаимно подкрепящи водят до несъмнения извод за това, че подсъдимият И. М. е автор на инкриминираното му деяние в съучастие с други неустановени по делото лица.

1.2. За съучастието в престъплението За това, че деянието е извършено от И. М. в съучастие с неустановени по делото лица, доказателства се съдържат в подробните показанията на свидетеля Й. Б. и И. М.. Както в съдебното производство, така и в досъдебната фаза пострадалият и другият очевидец М. несъмнено описват участието в изпълнителното деяние на сложното съставно престъпление освен на подсъдимия, който нанасял удари спрямо Б., но и на около общо осем лица, самоличността на които не е била установена.

Същественото за настоящия процес, е че фактът на извършване на деянието от М. в съучастие с други неустановени лица (както и повдигнато обвинението), е несъмнено установен от показанията на свидетелите очевидци и свидетеля Е. Д., за чиято достоверност САС изложи подробни аргументи по-горе в решението.

2. По отношение на упражнената сила По отношение на упражнената от подсъдимия М. срещу свидетеля Й. Б. сила, факти се съдържат в неговите показания, както и в заключението на съдебномедицинската експертиза. От значение е, че твърденията на пострадалия за това, че е бил ударен от подсъдимия М. по главата, а след това и от другите неустановени лица по главата и тялото, намират потвърждение в заключението на съдебномедицинската експертиза и писмените медицински документи, удостоверяващи болничния престой и лечение на Й. Б.. Според вещото лице, при прегледа и лечението на свидетеля са установени контузия на мозъка; счупване на черепната основа двустранно на двете на двете предни и средни черепномозъчни ямки; счупване на средната част на дясната орбита без разместване; счупване на носните кости без разместване с изкривяване на носната пирамида; множество хематоми по лицето; счупване на девето дясно ребро; счупване на нокътната фаланга на третия пръст на дясната ръка, което напълно отговаря на казаното от пострадалия за нанесените му подсъдимия и останалите неустановени лица удари.

3. За предмета на деянието Относно предмета на престъплението, първият съд обосновано се е доверил на показанията на свидетеля Й. Б. от досъдебното производство, надлежно приобщени, както и на заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена на основата на данните съобщени от пострадалия и предоставените счетоводни документи за вида и характеристиките на движимите вещи, отнети от склада на „Ши Уан“ ООД – съответните видове дамско и мъжко бельо. За това, че подсъдимият и останалите неустановени извършители са имали намерение за своене на предмета на престъплението свидетелства и установеното от показанията на И. М., че на казаното от Й. Б. към извършителите за вземат каквото искат и да ги оставят, те отговорили „Ние много добре знаем какво ни трябва“ – л. 107 от съдебното дело по н.о.х.д. № 4349/2020 г. на СГС.

Неоснователно е възражението на защитата, че предметът на престъплението не е установен, защото ревизията на склада била извършена от пострадалия месец след деянието. Както свидетелят Й. Б., така и свидетелката У З. установяват, че в дружеството се е водила строга отчетност, така че във всеки един момент е имало яснота за складовата наличност. Същевременно невалиден е соченият от защитата мотив за облагодетелстване на пострадалия, доколкото дружеството, собственик на инкриминираните движими вещи не е предявило граждански иск за имуществени вреди от престъплението.

ІІ. По възраженията, касаещи правната оценка на установените факти по делото и индивидуализация на наказанието:

1. При вярно изведените фактически положения Градският съд е достигнал до законосъобразно правно заключение, че подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

Безспорно се извлича от доказателствата по делото обстоятелството, че подсъдимият М. в съучастие с неустановени по делото лица е упражнил сила спрямо свидетеля Й. Б., която се е изразила в причиняване на средна телесна повреда. Обстоятелството, че освен подсъдимият и множество други лица са нанасяли удари спрямо пострадалия, не изключва неговия обективен принос за настъпване на резултата, доколкото при съучастническите деяния против собствеността и/или личността от значение е участието на подсъдимия в изпълнителното деяние – в случая упражнената сила, като не винаги и възможно установяване на казуалния принос на всеки съучастник за постигане но общия целен резултат. При така установените факти следва да се оцени, дали употребената от подсъдимия М. и останалите неустановени съучастници, сила е била предназначена за сломяване на съпротивата на упражняващия фактическата власт върху вещта свидетел. Несъмнено е, че използваната от подсъдимия и останалите съучастници сила е била средството за прекъсване на фактическата власт върху вещите от пострадалия. Налице е функционалната връзка между физическата сила употребена срещу свидетеля и отнемането на намиращите се в негова фактическа власт движими вещи – доколкото само той е имал ключ от складовото помещение и нему е било поверено от управителката на дружеството пазенето и съхранението на инкриминираните стоки. След като сломили съпротивата на Й. Б., подсъдимият и неустановените съучастници установили своя фактическа власт върху вещите, с което манифестирали намерението си за тяхното своене. Налице е и квалификацията по чл. 199, ал. 1, т. 3 НК, доколкото причинените на пострадалия увреждания покриват медицинските и юридически характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр с ал. 1 НК. Законосъобразни са изводите на първата инстанция и относно субективната съставомерност на деянието.

Несъмнено е, че предметът на престъплението против собствеността е на обща стойност от 17 160 лева, от които 6480 броя сутиена, на стойност 12 960 лева; 3 600 броя дамско бельо – бикини, на стойност 3 600 лева; 600 броя мъжко бельо-боксери, на стойност 600 лева.

2. Дейността на Градския съд по индивидуализация на наказанието е била ограничена в рамките на обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, като предвиденото наказание е от 5 до 15 години лишаване от свобода.

По отношение на подсъдимия съставът на първоинстанционния съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата на предишни осъждания и съдействието на подсъдимия на правосъдието. Като отегчаващи обстоятелства е приел високата степен на обществена опасност на деянието и бруталността в действията на подсъдимия и неговите съучастници, доколкото причинените на пострадалия телесни увреждания многократно покриват признака за средни телесни повреди и са му причинили значителни болки и страдания. При тези данни, съдът е определил наказание в размер на 6 години лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което е близо до минимума, предвиден в чл. 199, ал. 1, т. 3 НК.

Доколкото няма съответен протест от прокурора или жалба от частния обвинител за увеличаване на наказанието, САС няма право да интервенира в частта за определеното наказание. За пълнота на служебната проверка въззивният съдебен състав маркира, че като отегчаващо отговорността на подсъдимия следва да се отчете обстоятелството, че деянието е извършено в съучастие, а като смекчаващи данни да се вземат предвид младата възраст на подсъдимия и трудовата му ангажираност. При така установените от първия съд данни наказание е следвало да се отмери при относителен баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а не при превес на смекчаващите, но както се посочи и по-горе липсва процесуална възможност за изменение на присъдата в насока завишаване на определеното наказание.

3. По гражданския иск Съдът е прел за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.

По отношение на гражданския иск за неимуществените вреди решаващият съд е изложил надлежни мотиви, които обосновават основателността на иска срещу М. – извършеното от подсъдимия виновно и противоправно деяние, в причинна връзка с претърпените от Й. Б. болки и страдания – физическа болка, уплаха и страхови преживявания, които са траели дълго време след деянието; травматичните увреждания на главата, тилната област и снагата, в които се намират жизненоважни органи на човешкото тяло, които са довели до болничен престой и медикаментозно лечение след това. Съвкупната оценка на така установените факти водят до извода, че справедливото обезщетение на претърпените от пострадалия болки и страдания в размер на 20 000 лева е правилно определено от Градския съд, което впрочем не подлежи на промяна, доколкото гражданският ищец не е подал съответна жалба срещу присъдата, очевидно останал доволен от присъдения от първия съд размер на гражданския иск за неимуществени вреди.

В частта за определения на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС първоначален строг режим и за определените на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК разноски, присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените от частния обвинител разноски за упълномощаване на повереник във въззивната инстанция в размер на 2250 лева, доколкото повереникът е направил такова искане и е представил доказателства за направените разноски – л. 11 от съдебното дело по в.н.о.х.д. № 1385/2022 г. на САС, НО, 2. състав.

При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира основания за изменение на съдебния акт.

Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НК, ІI състав