Решение № 90 от 5.3.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 106/2026 г.

Административно наказателно дело № 20264430200106 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Потребителна кооперация „Орач-94“, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: с. Брестовец, общ. Плевен, ул. „Тодор Първанов“ №42,представлявана от И. Х. М. – председател против наказателното постановление №Р-008971/08.12.2025г. на член на ВрИД Председател на Комисията за защита на потребителите –гр.София , с което за нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗВЕРБ на Потребителна кооперация „Орач-94“, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: с. Брестовец е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 600лева на осн.чл59,ал5т2 от ЗВЕРБ и за нарушение на чл 16,ал2 от ЗВЕРБ е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 600лева на осн.чл59,ал5т2 от ЗВЕРБ .

В жалбата си Потребителна кооперация „Орач-94“-с.Брестовец , навежда доводи за това ,че на първо място считат,че липсва доказан състав на нарушение по чл. 16, ал .2 от ЗВЕРБ. В наказателното постановление не са описани конкретно кои стоки са били с нарушение и как това би довело до заблуждение на потребителите.

Считат че нарушението е формално и без вредни последици. Не е било налице нарушение на изискването за еднаква видимост. Към момента на проверката цените в лева и в евро са били изписани, и двете са били напълно четливи и разположени непосредствено една до друга. Потребителят не е бил подведен по отношение на крайната дължима стойност тъй като е имал достъп до цялата ценова информация и не е бил налице риск от заблуждение. Няма постъпили оплаквания и жалби от клиента, сигнали за подвеждане и отказ от покупки в проверявания обект.

От описаното в Наказателното постановление не става ясно по какъв начин разликата в шрифта е увредила интересите на потребителите. Самият контролен орган потвърждава, че превалутирането е извършено точно по официалния курс и са спазени правилата за закръгляване. Основната цел на закона, а именно: защита на потребителя от некоректно преизчисляване на цените е напълно постигната. Твърдяното нарушение се свежда единствено до графичен нюанс. Това е техническо несъответствие с изключително ниска степен на обществена опасност. Използването на различен шрифт е резултат от автоматични настройки на софтуер за печат на етикети, а не от целенасочен опит да бъде подведен купувачът. Дори в текста на самото Наказателно постановление символът € графично доминира над лв., което доказа, че това е въпрос на типография - символ срещу букви на кирилица, а не на недобросъвестност.Също така считат,че не са отчетени смекчаващите вината обстоятелства, които са факт. Кооперацията е съдействала изцяло на проверяващите органите при извършването на проверката и връчването на АУАН. Незабавно след проверката били закупени нови маркиращи клещи от друга фирма и стоките били преетикирани съгласно изискванията на проверяващите органи. В обжалваното наказателно постановление изрично е посочено, че „нарушенията са първи и инцидентни“ за търговеца, като няма данни за извършени други нарушения на ЗВЕРБ, за които да е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления.

В законния срок е подадено възражение срещу съставения АУАН, но изложените в него доводи не са обсъдени и не са взети предвид от наказващия орган при издаване на наказателното постановление, което представлява съществено нарушение на административно производствените правила и води до опорочаване на постановлението.

Считат , че при липса на вреден ефект и при ясно обозначени цени, какъвто е конкретния случай, при първо нарушение от такъв характер, както и при пълното съдействие от наша страна, е постигната целта на контрола и е налице минимална обществена опасност, което попада в хипотезата на чл.28 ЗАНН - маловажен случай и би следвало да отправи предупреждение вместо имуществена санкция.

В съдебно заседание представител на Потребителна кооперация „Орач-94“, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: с. Брестовец не се явява, и не се представлява,депозирана е молба до съда да се даде ход на делото в тяхно отсъствие и че подържа доводите изложени в жалбата.

Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, като по същество изпраща писмена защита в която пледира за потвърждаване на издаденото НП.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2025 г., е извършена проверка в обект магазин за хранителни стоки, в с. Брестовец, общ. Плевен, ул. „•••, стопанисван от търговеца. Резултатите от проверката са обективирани с Констативен протокол № К- 2779839/04.11.2025 г., като е установено следното нарушение и обстоятелства на извършване:

В търговския обект се предлагат за продажба хранителни и нехранителни стоки, тютюневи изделия /цигари/. Търговецът е извършил двойно обозначаване на цените на стоките в левове и в евро, чрез стикери. Превалутирането на цените от левове в евро е направено по официалния валутен курс - 1 евро - 1,95583 лв. Закръгляването на цените в евро е направено по правилото за закръгляване, съгласно изискванията на чл. 13, ал. 1, т, 1 и т. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), като:

1. Цените на стоките в левове и в евро са изписани с различен по вид шрифт и по начин, който акцентира върху цената в евро.

С това деяние Потребителна кооперация “Орач-94”е нарушила разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗВЕРБ, съгласно която при двойното обозначаване на цените на стоките и услугите цените в евро и в левове се поставят в непосредствена близост, изписват се ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт и, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение.

2. Двете цени са придружени с изписване на съответната валута - лв. и €, но изписването на валутата не е направено с еднакъв по вид и размер шрифт. Евро /€/ е изписано с по-голям размер на шрифта от лв.

С това деяние Потребителна кооперация “Орач-94”е нарушила разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗВЕРБ, съгласно която двете цени са придружени с изписване на съответната валута, отличителен знак или съкращение, направено с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт съгласно ал. 1, позволяващо лесното им разпознаване.

Към Констативен протокол № К-2779839/04.11.2025 г. е приложен снимков материал, заснет при проверката. Дата на извършване на нарушенията: 04.11.2025 г.Място на извършване на нарушенията: обект магазин за хранителни стоки в с. Брестовец, общ. Плевен, ул. „Митко Палаузов” № 4.Като поредност на извършване на нарушенията административно наказващия орган е отбелязал- първо.За нарушенията е съставен АУАН № 008971/18.11.2025 г.Срещу АУАН № 008971/18.11.2025 г., и административно наказващия орган е изразил становище ,че постъпило възражение от търговеца с вх. № ВТ-03- 1312/25.11.2025 г., което е неоснователно и недоказано, и не оборва направените констатации при проверката.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства приобщени към делото : Жалба срещу Наказателно постановление № ВТ - 008971 от 08.12.2025 г.; Заверено копие от Товарителница, с която е получена жалбата; Заверено копие от Придружително писмо с вх. № ВТ-02- 284 от 10.12.2025 г. и Обратна разписка, удостоверяваща получаването му; Заверено копие от Наказателно постановление № - 008971 от 08.12.2025 г.; Заверено копие от Доклад на инспектор; Заверено копие от Възражение с вх. №ВТ-03-1312 от 25.11.2025г.; Заверено копие от АУАН № 008971/18.11.2025 г.; Заверено копие от Констативен протокол № К-2779839 от 04.11.2025г.; Заверено копие от Фискален бон № 0080637 от 04.11.25г. - 1 лист; Заверено копие от Снимков материал - 19 листа; Заверено копие от Заповед № 7890/21.10.2025 г.; писмено становище от Вр.И.Д. Председател на Комисия за защита на потребителите и гласни такива от разпита в съдебно заседание на актосъставителя св. С. Н. ,която в хода на съдебното следствие твърди ,че на 04.11.2025г. извършили проверка в хранителен магазин в с.Брестовец, стопанисван от потребителска кооперация „Орач-94“. При извършване на проверката установили , че се извършва продажба на хранителни и нехранителни стоки. Стоките имали обявени цени чрез стикери в левове и евро, по официален валутен курс, но установили, че за обявените цени в лева и в евро не е еднакъв вида на шрифта и се акцентира върху еврото. В смисъл с по-удебелен шрифт, по-голям.Като това е било през ноември месец и се е разплащало само в лева. Както и вида на валутата лева и евро. Еврото е значително по-голямо по размер. Първото е нарушение на чл.16 ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в Р.България, а второто е нарушение на чл.16 ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в България. Акта бил съставен в присъствие на представляващия кооперацията.

В тази насока са и показанията на св. Р. И. К. ,която твърди пред съда че е свидетел както на проверката ,така и при съставяне на АУАН. Показанията на св. С.Н. и св. Б. се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства, като липсват съмнения в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване или нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи (аргумент от чл. 52, ал.1, т. 6 и ал. 2 от ЗТТИ), съдържат всички предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Жалбоподателя излага твърдения, че липсва доказан състав на нарушение по чл.16. ал.2 от ЗВЕРБ. ,като в Наказателното постановление не са описани конкретно кои стоки са били в нарушение и как това би довело до заблуждение на потребителите.

Съдът намира ,че така изложените твърдения не отговарят на истината. Във връзка с извършената проверка е съставен Констативен протокол № К- 2779839/04.11.2025 г., с който са закрепени установените факти от извършената физически проверка от контролните органи. Към него е приложен снимков материал, заснет при проверката и примерен етикет. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя и че изложените доводи на подаденото възражение не са обсъдени и не са взети предвид от наказващия орган. Това твърдение не отговаря на истината, тъй като при издаване на НП, административно наказващият орган е обсъдил подаденото възражение от дружеството, като го е счел за необосновано и неоснователно. Но дори и да не го е обсъдил в Наказателното постановление, това не представлява процесуално нарушение, доколкото такова изискване не е въведено с нормата на чл. 57. ал.1 от ЗАНН.

Видно от обстоятелствената част на АУАН. както и от наказателното постановление се съдържат всички необходими реквизити, като достатъчно ясно са посочени и обстоятелствата на нарушенията. Даденото описание в пълна степен позволява да се съотнесе възприетата правна квалификация и същата да се съобрази като обоснована.

Съдът намира,че търговецът е следвал да организира работните си процеси по начин, по който да спази разпоредбите на закона, и по-конкретно на ЗВЕРБ. Нарушенията, както в АУАН. така и в НП са описани ясно, конкретно и изчерпателно по начин, разбираем за възприемане и от описанието на същото става ясно какви нарушения се вменяват и по отношение на кои и колко артикули са констатирани несъответствия.

Спазени са разпоредбите относими към съставянето и връчването на горепосочени актове, като същите се явяват надлежно връчени и нарушителят е запознат с акта. констатираните нарушения и обстоятелствата на извършване.

С оглед на това при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен е надлежна заповед за това. НП е издадено от компетентен административно наказващ орган. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на търговеца.

В НП наказващият орган ясно, точно и конкретно е посочил нарушените разпоредби, мотивите и фактическите констатации на извършване на нарушенията. В АУАН и в НГ1 са описани достатъчно подробно

обстоятелствата при извършване на нарушенията, както и самите нарушения, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието.

Установените фактите и доказателствата са в пълнота и при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно наказателна отговорност на дружеството.

На следващо място, а и предвид отправеното изрично възражение в жалбата, съдът следва да обсъди въпроса дали така приетото за безспорно извършени административни нарушения да може да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, отговорът на който въпрос хАНО е приел за отрицателен. Безспорно, административно наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,като отграничи„маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6ЗАНН.Когато деянието представлява „маловажен“случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред и при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол и съдът не е обвързан с извода на АНО, а следва да извърши собствена такава. Дефиниция на понятието „маловажен случай“ е дадено в чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН. Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Такова определение съществува и в §1 т.4 от ДР на ЗАНН, според която „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Т. е. преценката за „маловажен случай“ се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения. Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези. В конкретния случай, процесното деяние формално осъществява признаците на административното нарушение, но независимо от важния характер на регулираните в случая обществени отношения, същият не изключва автоматично приложението на института „маловажен случай“/в този смисъл Решение № 1597 от 19.02.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2961/2023 г., Решение № 9096 от 23.10.2025 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №1475/2025 г., Решение от 16.07.2020 г. на АдмС – Стара Загора по к. а. н. д. № 179/2020 г., Решение от №165 28.04.2021 г. на АдмС – Стара Загора по к. а. н. д. № 174/2021 г. и др./

Безспорно установено е по делото, че при липса на вреден ефект и при ясно обозначени цени, какъвто е конкретния случай, при първо нарушение от такъв характер, както и при пълното съдействие отстрана на жалбоподателят , е постигната целта на контрола и е налице минимална обществена опасност, което попада в хипотезата на чл.28 ЗАНН - маловажен случай и би следвало да се отправи предупреждение вместо имуществена санкция. Нарушенията се явяват незначителни от гледна точка на обществените интереси и не биха могли да доведе до извод за силно, съществено, всеобхватно и решаващо въздействие върху обществените отношения, а следователно и за висока степен на засягането им.

Освен това, както се установява от доказателствата по делото,дори от разпита на свидетелите ,че Кооперацията е съдействала изцяло на проверяващите органите при извършването на проверката и връчването на АУАН. Незабавно след проверката били закупени нови маркиращи клещи от друга фирма и стоките били преетикирани съгласно изискванията на проверяващите органи. В обжалваното наказателно постановление изрично е посочено, че „нарушенията са първи и инцидентни“ за търговеца, като няма данни за извършени други нарушения на ЗВЕРБ, за които да е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления.

Всичко това отново сочи за липсата на умисъл от жалбоподателят за някакво противоправно поведение.

Изложените обстоятелства, според настоящия състав, сочат на изключително ниска степен на обществена опасност както на нарушението,така и на нарушителя, поради което така наложената му санкция се явява несъответна. Според т. 35-39 от Решение на СЕС от 12 септември 2019 година по съединени дела C-64/18, C-140/18, C-146/18 и C-148/18, от трайно установената практика на СЕС следва, че националните мерки, които биха могли да затруднят или да направят по-малко привлекателно упражняването на основните свободи, гарантирани от ДФЕС,могат все пак да бъдат допуснати, при условие че отговарят на императивни съображения от общ интерес, в състояние са да гарантират осъществяването на целта, която преследват, и не надхвърлят необходимото за постигането /. Строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира. Освен това административните или санкционните мерки, предвидени в дадено национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните с това законодателство цели /вж. по аналогия решение от 31 май 2018 г., Z., C-190/17, EU: C: 2018: 357, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика/. В случая размерът на наложените санкции по 600лв за всяка една е изцяло не съответства по тежест на нарушението. Очевидно е, че в конкретната хипотеза ефективно изпълнение на преследваните от законодателя легитимни цели, инкорпорирани в генералната и специалната превенции при този вид юридическа отговорност, биха могли да се постигнат и посредством предупреждаването на лицето, поради което АНО незаконосъобразно е наложил процесните санкции, в нарушение на принципа за пропорционалност на наказанието, според който тежестта на наложеното наказание трябва да съответства на тежестта на извършеното нарушение.

Изложените съображения дават основание на съда да приеме, че материалният закон е приложен неправилно от наказващия орган и наказателното постановление следва да се отмени.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 4 ЗАНН , съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По делото липсват данни чл. 28 от ЗАНН вече да е прилаган по отношение на дружеството и същото да е предупреждавано, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, поради което съдът намира, че следва да осъществи правомощието си по чл. 63, ал.2, т.2 ЗАНН , като според настоящия състав предупреждението на нарушителя би изпълнило целите да се въздейства върху нарушителя и е гаранция, че за последващо нарушение дори и представляващо маловажен случай същият няма да може да се възползва втори път от посочената привилегия.

Мотивиран така, Съдът