РЕШЕНИЕ

2013 Дупница

2013

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТРЕТИ Районен съд – Дупница състав 03.01. 2013 03.01. на Година Л.ПАНАЙОТОВА В публично съдебно заседание в следния състав:

Л.ПАНАЙОТОВА Председател Членове Съдебни заседатели:

С.Вукадинова 2.

С.Вукадинова Секретар:

Председателя на състава Прокурор:

Председателя на състава Сложи за разглеждане докладваното от Гр. 2581 2012 Гр.

2581 2012 дело № по описа за година.

В.Д.А. ЕГН •••••••••• ••• А, СЪС СЪДЕБЕН АДРЕС гр.Дупница ул.Солун №2 адвокат М.О., е предявил иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията”в Министерство на правосъдието гр.София бул Ген.Столетов №21, за заплащане на положен, но неплатен извънреден труд в размер на 2347.50 лева за период 01.07.2009г.-30.06.2012г. и 389.92 лева лихва за забава за периода от падежа на вземането до завеждане на иска, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба и 9 дни допълнителен платен отпуск за компенсация на положен извънреден труд.Претендира деловодни разноски.

Ответната страна, оспорва вземането на ищеца като неоснователно.В писмения отговор на иска твърди, че същият е недопустим и неподлежи на разглеждане по общия исков ред пред ДРС.Моли да се отхвърли иска, ведно със законните последици от това.Възразява, че част от исковата претенция е погасена по давонст.

Съдът при условията на чл.235 ал.2 ГПК, прие за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че страните са в служебни взаимоотношения като ищецът е служител на ГДИН от 02.11.1996г., като понастоящем изпълнява длъжността командир на отделение в затворническо общежитие с.Самораново към Затвора град Бобов дол.Като такъв работното му време се изчислява и отчита сумарно на тримесечен период.Безспорна е също така, че трудът се полага на 24 часови смени.Не се спори, че 4 часа от това дежурство, определени за почивка съгласно чл.301 ал.4 от ППЗИНЗС, не са отчитани и заплащани като труд, съгласно вътрешноведомствен акт, приложен към писмения отговор на ответника Заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007г.на Министъра на правосъдието.От приетата по делото ССЕ на вещото лице Зл.Д. се установи, че положеният труд от ищеца на месец се изчислява при 8 часов работен ден, за тримесечие 504 часа работни.Предмет на иска са неплатените 4 часа от 24 часовите дежурства, положени за периода от ищеца, с които тези отработени 504 работни часа са превишени.За ІІІ тримесечие на 2009 има положен извънреден труд от 48 ч.на стойност 261.60 лева, за Ітримесечие на 2010г.-56 часа на стойност 305.20 лв., за ІІ тримисечие на 2011г. 2011г.-48 часа на стойност 261.60 лева, за І тримесечие на 2011г.-24 часа на стойност 130.80 лева.Стойността на тези работни часове над нормата от 504 часа е общо 697.60 лева, като не се зачита погасеното по давност вземане за ІІІ тримесечие на 2009г.Размерът на лихвата при забава е 160.27 лева.Няма основание за допълнителен платен отпуск по чл.211 ал.5 т.2 ЗМВР.По делото бе разпитан свид.Б.Ангарев, колега на ищеца, който заявава, че преди започване на смяната по вътрешшна заповед следва дежурния да се яви по-рано на работа в 8ч.без 15 мин. След смяна, заради сдаване на поста реално се освобождават в 9.00ч.на следващия ден.През 24 часовото дежурство нямат право да напускат работното място, имат стая за почивка, която рядко ползват през нощта, нямат право през 4 –те часа почивка да свалят униформата и снаряжението.

С оглед на установеното съдът счита иска за присъждане на отработен, но неплатен труд по смисъла на чл.211 ал.5 от ЗМВР е основателен и ще бъде уважен частично, по съображения:

Съдът е указал на страните за доказателствената тежест, която носят.Ответникът следваше да докаже, с оглед твърдения отрицателен факт за неплащане на положен труд, че ищецът не е полагал труд по време на 4 часовите регламентирани „почивки”от 24 часовите му дежурства за процесния период, което не бе сторено по делото.

Съгласно чл.19 ал.1 ЗИНЗС служителите в ГДИН са държавни служители и отношенията по между им се уреждат от ЗМВР, вкл.и за заплащане на положения труд.Според чл.202 ал.1 ЗМВРна държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение при „извънреден труд”.Съгласно чл.211 ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работещите в системата държавни служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица, като работното им време се изчислява сумарно на тримесечен период.Съгласно чл.211 ал.5 т.12 ЗМВР, за работещите на смени работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждениеза извънреден труд при отработени до 50часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.Съгласно чл.211 ал.7 ЗМВР редът за разпределение на работното време, неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с Инструкция на ресорния министър.

Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане и със знанието на съответния ръководител от служителя извън установеното за него работно време.Въпросът за почивките по време на работа е уреден в чл.151 КТ, като съгласно ал.2 от текста, почивките не се включват в работното време.В конкретният случай, 4 часовите почивки по време на 24 часовото дежурство на ищеца, съставлява част от работното му време, защото съгласно чл.301 ал.6 от ППЗИНЗС, дежурните надзиратели през цялото време са на разположение на главния надзирател, което означава, че и в тези 4 часа той изпълнява дежурство, като няма право да съблича униформата и снаряжението си, да напуска местоработата си/вж.показанията на свид. Ангарев/.От ССЕ се установи, че при смените по дежурства за периода е надвишен лимита от 504 часа, като има отработени реално ведно с т.нар.почивки от 4 часа, предмет на настоящия иск.Тези часове не са отчетени и не са заплатени от работодателя, съгласно приложения вътрешно ведомствен акт-заповед на ресорния министър.Съдът счита, че въпреки това разпореждане, което няма сила на нормативен акт, положеният труд от ищеца 4 часа по време на 24 часовото дежурство, през които е бил на разположение в затвора, без право да го напуска и да сваля снаряжението и униформата си, ищецът е упражнявал труд като при останалите отчетени и платени 20 часа от дежурството.Тези 4 часа надхвърлят сумарно изчислените 504 часа по норматив на тримесечие и следователно са „извънреден труд”по смисъла на КТ и следва да бъдат заплатени.От приетата ССЕ се установи, че размерът им е 697.60 лева за период ІV тримесечие на 2009г.01.10.2009г.-30.06.12г.Претендираният размер до 2347.50 лева не бе доказан и ще бъде отхвърлен като неоснователен. Ищецът има право на законната лихва поради забава на плащането, в размер на 160.27лева за периода от падежа на всяко плащане по месец до 29.09.2012г., ведно със законната лихва върху главница от завеждане на иска -29.09.2012г.до окончателно издължаване.Претенцията на ищеца за по-висок размер на лихва за забава за периода до 389.92 лева следва да се отхвърли като неоснователна.Не се доказа и претенцията, че ответника следва да начисли платен годишен отпуск 9 дни за времето на положения извънреден труд.Ищецът има право на разноски по компенсация -150 лева за адвокат.Ответикът следва да внесе на Бюджета разноски за вещо лице 120 лева и д.такса по сметка на ДРС върху уважения размер на иска-50лв.

Водим от горното, СЪДЪТ