Решение № 288 от 4.11.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 171/2024 г.

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, чрез адв. А. М. против решение № 6 от 22.01.2024 г. постановено по т. д. № 13/2023 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, с което дружеството е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ сумата от 260 105.80 лв., от които главница в размер на 240 838.72 лв., представляваща четири месечни вноски, с поредни номера от 63 до 66 вкл., дължими за периода от 10.03.2020 г. до 10.06.2020 г. като част от дължимо възнаграждение от 6 069 135.73 лв. по сключен договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен от 08.01.2013 г., между ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ и „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и сумата от 19 267.08 лв., представляваща неустойка за забава върху посочените месечни вноски, ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба – 13.03.2023 г. до датата на окончателното заплащане на месечната вноска, както и сумата от 25 858.46 лв., представляваща направените от ищеца разноски.

В жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи се, че следва да се прави разлика между прекратяване на търговско дружество и неговото заличаване. Въззивникът счита, че не е налице съотношение на специална към обща норма съобразно разпоредбите на чл. 735, ал. 1 ТЗ и чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ. Допълва, че при заличаване на юридическото лице е налице хипотеза на несъществуващо юридическо лице, което не е субект на правото, тъй като то е прекратено, което налага и разграничаване на двете правни понятия. Навежда твърдения, че с обявяване на дружеството в несъстоятелност ex lege настъпва прекратяването му и оттам нататък лицето не е годен адресат на права и задължения. Ето защо смята, че ищецът няма правно основание да получи цялото дължимо възнаграждение по гореописания договор, защото консорциумът е прекратен по смисъла на чл. 363 б. „в“ ЗЗД. Тълкувайки разпоредбата на чл. 363, б.„в“ от ЗЗД прави аналогия между смъртта и поставянето под запрещение при физическите лица, като основание за прекратяване на гражданското дружество и прекратяване на юридическо лице съдружник в дружеството по ЗЗД, което според него води до същия правен резултат. С оглед изложеното твърди, че договорът за консорциум трябва да се приеме за прекратен по силата на закона от момента на прекратяване на търговското дружество, независимо, че то остава да съществува до момента на заличаването му. Навежда доводи, че с обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД - съдружник в консорциума, е последвало прекратяване по право на договора за консорциум. Поради прекратяването намира, че „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ не е надлежно легитимирана страна да получи цялото дължимо по договор възнаграждение от името на консорциума. Твърди, че дружеството следва да иска припадащия му се дял, но не и да предяви претенция за дела на другите участници в консорциума. Отново предвид прекратяването на дружеството, смята, че институтът на активната солидарност не може да намери приложение в настоящия случай и не са налице предвидените в закона предпоставки всеки от множеството кредитори да претендира изпълнение на целия дълг, а съответно изпълнението от длъжника на единия от кредиторите да погасява задължението му спрямо останалите. Намира, че след обявяването на „Строителна механизация“ АД в несъстоятелност, материалноправната легитимация на ищеца е отпаднала. Поради това твърди, че от този момент не е налице и активна солидарност между съдружниците, в резултат на прекратяването на несъстоятелното дружество, водещо автоматично до прекратяване и на договора за консорциум, съответно не е налице възможност всеки един от съдружниците в консорциума да предяви в пълен обем исковете за правата, поети във връзка с осъществяване на дружествените дела. Възразява, че доколкото от страна на „Ар ти ай файненс“ ГмБХ не е доказан какъв е размерът на неговия дял в консорциума, то предявената от него претенция е останала и недоказана. Моли за решение, с което да се отмени първоинстанционният съдебен акт и да му се присъдят разноски, в това число и тези направени във връзка с частичното прекратяване на делото, поради оттегляне на част от исковата претенция.

В срока за отговор такъв е постъпил от „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ, чрез адв. Е. Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че с влизане в сила на решение № 50112 от 06.01.2023 г., постановено по т. д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, окончателно е разрешен спорът по т. д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен и е признат със сила на пресъдено нещо юридическият факт на договорна активна солидарност, уговорена посредством процесния договор за рехабилитация. Намира за ирелевантно по отношение на кредиторовата солидарност това дали консорциумът продължава да съществува или не. Споделя изводите на първоинстанционния съд, че консорциумът не се прекратява вследствие обявяването в несъстоятелност на „Строителна Механизация“ АД. Сочи доводи, че дружеството продължава да съществува като правен субект, действащ чрез назначения му синдик и е способно да извършва валидни правни действия. Тълкувайки разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА намира за неприложима направената аналогия на хипотезите, касаещи смърт на физическо лице и поставянето му под запрещение, и обявяването на юридическо лице в несъстоятелност, като основание за прекратяване на дружество по ЗЗД. Посочва, че процесният договор урежда подобна хипотеза и предвижда, че ако някой от съдружниците бъде обявен в несъстоятелност, другият съдружник ще поеме неговите права и задължения спрямо жалбоподателя. Моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание на 25.09.2024 г., процесуалният представител на въззивника адв. Г. поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Страните са отправили насрещни претенции за присъждане на разноски, като представят списъци по чл. 80 ГПК и не правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от всяка от страните.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Следната фактическа обстановка, възприета от ОС – Шумен, не се оспорва във въззивното производство:

На 11.09.2012 г. между ищеца „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, ЕИК 123033124, е учреден консорциум при условията на чл. 275 и чл. 276 ТЗ и чл. 357 и сл. ЗЗД с наименование ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“. От съдържанието на договора става ясно, че обединяването на съдружниците е с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител на обект: рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат.

На 08.01.2013 г. между консорциума и ответника на основание чл. 41 ЗОП (отм.) е сключен договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С договора, ответникът, в качеството си на възложител е възложил, а консорциумът, в качеството си на изпълнител е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр. Шумен.

В производството пред въззивната инстанция не се оспорва извода на ШОС, че ответникът - възложител е задължен със заплащането на част от дължимото възнаграждение по договора за вноски с поредни номера от 63 до 66, включително, дължими за периода от 10.03.2020 г. до 10.06.2020 г. в размер общо на 240 838, 72 лв.. Не се оспорва и дължимостта на сумата от 19 267, 08 лв., представляваща неустойка за забава върху посочените месечни вноски.

Спорът пред въззивната инстанция е сведен до правния въпрос дали ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи дължимото възнаграждение с оглед обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД и твърдяното прекратяване на ДЗЗД – изпълнител в хипотезата на чл. 363, б.В ЗЗД.

В сочените предметни предели следва да се произнесе и въззивната инстанция /арг. чл. 269, изр.2 ГПК/.

С Решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), сумата 973 976, 21 лв., от която сумата от 120 000 лева, като част от главницата, платима на основание чл.11 от Договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат като суми в размер на 20% от фактурираното по издадените фактури - № 1/19. 04.2013 г. за 34 177.60 лв.; № 2/19.04.2013 г. за 37 047.02 лв., № 3/18.05.2013 г. за 1 038 982.60 лв., № 4/25.07.213 г. за 490 464.06 лв., № 5/04.11.2013 г. за 12 931.71 лв., № 6/08.11.2013 г. за 24 114.31 лв., № 7/29.11.2013 г. за 1 034 043.55 лв., № 8/04.12.2013 г. за 62 639.66 лв., № 9/31.01.2014 г. за 899 980.82 лв., № 10/02.06.2014 г. за 1 172 037.66 и № 11/01.07.2014 г. за 1 262 715.74 лв., сумата от 722 506.16 лв. – дължима главница, представляваща равни месечни вноски определени от договора и приложение № 4 към него за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., сумата от 57 801.24 лв., представляваща неустойка за закъснение по чл.38 от договора, сумата от 73 658.77 лв., дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01. 2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумите за главници от датата на завеждане на исковата молба - 26.04.2017 г. до окончателното плащане на дължимите като главница суми и е отхвърлил претенцията на ищеца за сумата от 20 000 лева представляваща разликата между присъдената сума от 120 000 лева и претендираните с исковата молба в тази част 140 000 лева.

Решението на Шуменския окръжен съд е потвърдено с Решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Върховният касационен съд, ІІ ТО с Решение №50112 от 06.01.2023 г. по т.д.

№ 2499/2019 г. по описа на съда е отменил решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. №166/2019 г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение №80 от 26.07.2018 г. по т.д. №67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в частта, с която „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ сумата от 73 658.77 лв., дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падежа на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба, и е отхвърлил претенцията на ищеца за тази сума. В останалата му част решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Варна е оставено в сила.

Изложеното дава основание на настоящата въззивна инстанция да приеме, че всички правопораждащи факти на спорното материално право са установени с влязлото в сила решение № 80 от 26.07.2018 г. по т. д. № 67/2017 г. на Окръжен съд – Шумен по предявения от ищеца частичен иск. В това число:

• наличие на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и ответника „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД договор за изработка;

• извършването на възложената с договора работа и приемането, както и постигането на определения с него стопански резултат;

• размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане;

• наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането;

• валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира изпълнение по договора за изработка.

Съдът приема, че относно тези факти решението се ползва със сила на присъдено нещо при предявяване на иск за разликата до пълния размер на паричното вземане с оглед на даденото разрешение в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГТК, ВКС.

Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират. Не се преклудират и възраженията, основани на новонастъпили факти.

В решаващите си мотиви ВКС е приел, че ищецът е активно легитимиран да претендира плащане, тъй като по силата на договор от 11.09.2012 год. е учреден консорциум със съдружници КМГ Холдинг ГмбХ, с предишно наименование Секуиси СПР Юръп ГмбХ, и „Строителна механизация” АД. Консорциумът е създаден при условията на чл.275 и чл.276 ТЗ и чл.357 и следващите от ЗЗД с цел участие в тръжна процедура за избор на изпълнител за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система по договор с гарантиран резултат. Така създаденото ДЗЗД СМ Секисуи Европа е вписано в регистър Булстат. Договорът за гражданско дружество е валиден и непрекратен. Поради липсата на правосубектност на изпълнителя ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ всеки от съдружниците в дружеството разполага с активна легитимация да претендира изпълнение по договора. В случая активна солидарност на съдружниците е възникнала по силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с който ответникът се е задължил общо по отношение на гражданското дружество, а не по отношение на някое от дружествата, доколкото в чл. 10 от договора е уговорено, че „възложителят ще изплаща възнаграждение на изпълнителя“.

Съдружникът „Строителна механизация“ АД е обявен в несъстоятелност с решение № 139/07.12.2021 год. по т.д. № 20215500901255 по описа на ОС – Стара Загора, постановено на основание чл. 632, ал.1 ТЗ вр. чл. 710 ТЗ. На основание чл. 714 ТЗ същото подлежи на незабавно изпълнение. Следователно – в настоящото производство въззивникът се позовава на правните последици на факт, който е настъпил преди даване ход на устните състезания пред ВКС, който е разгледал спора по същество – 7.09.2022 год.

Силата на пресъдено нещо отразява това правно положение, което съществува при приключване на устните състезания, след което решението е станало необжалваемо. Установените с влязлото в сила решение по частичния иск правопораждащи факти, вкл. и изводите за активна солидарност, не могат да бъдат оспорвани въз основа на обстоятелства, които са възникнали преди посочения по-горе момент. Съдебно признатото право не може да се оспорва въз основа на факти, които са съществували по време на висящия процес и които ответникът е пропуснал да предяви.

Отделно от изложеното възраженията, основани на прекратяване на ДЗЗД са изцяло ирелевантни за активната легитимация на ищеца. Както изрично е посочено в решението на ВКС активната кредиторова солидарност е възникнала по силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с който ответникът се е задължил общо по отношение на гражданското дружество, а не по отношение на някое от дружествата, доколкото в чл. 10 от договора е уговорено, че „възложителят ще изплаща възнаграждение на изпълнителя“. Активната солидарност за разлика от пасивната не произтича от закона. Тя може да бъде уговорена между кредиторите и длъжника в договор / решение № 131/21.03.2014 год., постановено по т.д.№ 1121/2011 год. по описа на ВКС, I т.о.; Решение № 50171 от 9.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1738/2021 г., II т. о., ТК /. На посоченото основание евентуалното прекратяване на ДЗЗД има значение само във вътрешните отношения между съдружниците, но не води до отпадане на поетото с договора солидарно задължаване на възложителя към двамата кредитори.

При съвкупната преценка на гореизложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

По разноските:

В полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебни разноски. Страните не са заявили искания по чл. 78, ал. 5 ГПК за преразглеждане размера на претендираните разноски пред въззивната инстанция. Предвид това в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски в пълния заявен размер от 15054, 24 лв., според представения списък по чл. 80 ГПК в производството.

Водим от горното, съдът