Решение № 2761 от 15.6.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 253/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Образувано е по жалба на М. М. С. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/ 5764/ФП от 13.01.2025г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0007 от 14.02.2025г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Стара Загора, в частта й относно определената начална дата, считано от която на М. С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част, като по същество съображенията са за постановяването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че определената начална дата, считано от която е отпусната месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, грубо нарушава правата му по чл. 67, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ). Обосновава, че е недопустимо упражненото от него право да обжалва решението на ТЕЛК, респ. забавянето на произнасянето и определянето на процент трайно намалена работоспособност, поради постановената от НЕЛК отмяна и връщането на решението на ТЕЛК за ново освидетелстване, да рефлектира неблагоприятно върху правото му на финансова подкрепа по ЗХУ. С оглед на което счита, че отпускането на помощта следва да бъде от датата, на която е постановено прекратяването на предходно отпуснатата финансова подкрепа. Направено е искане обжалваната заповед в оспорената й част да бъде отменена, като незаконосъобразна, като бъде постановено отпускане на финансовата подкрепа, считано от м. август 2024г., при изплащането й ведно със законна лихва за забава. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа, че отпусната месечната финансова подкрепа по ЗХУ следва да бъде преизчислена съобразно последно постановено и влязло в сила Експертно решение на НЕЛК, с което на М. С. е определена 100 % трайно намалена работоспособност, в който размер следва да бъде изплатено подпомагането за процесния период. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена Поддържа, че обжалваната заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗХУ и ППЗХУ при определяне на началния момент, от който се следва отпускането на месечната финансова подкрепа на М. С.. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: С вх. № ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990 от 11.03.2024г. жалбоподателят М. С. е подал в Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Стара Загора Заявление-декларация по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ, за отпускане на финансова подкрепа. Към заявлението е приложено Експертно решение № 91518/ 41 от 27.02.2024г. на I състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, с което на М. С. е определена 66 % трайно намалена работоспособност (ТНР) с дата на инвалидизиране 28.03.2023г. и срок на определения процент ТНР – 01.02.2025г. (л.52 и сл. по делото). Въз основа на заявлението, на 19.03.2024г. е извършена индивидуална оценка на потребностите на лицето, като със Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 22.03.2024г. на Директора на ДСП – Стара Загора, на М. С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, считано от 01.03.2024г., в размер на 36.82лв. М. С. е обжалвал ЕР №91518/ 41 от 27.02.2024г. на ТЕЛК, като с Експертно решение №91385/117 от 12.07.2024г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, ЕР на ТЕЛК е отменено и е върнато на ТЕЛК за извършване на ново освидетелстване (л.21). Въз основа на постъпилата в ДСП-Стара Загора информация за постановената от НЕЛК отмяна на ЕР №91518/ 41 от 27.02.2024г. на ТЕЛК, със Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ във вр. с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от ППЗХУ, отпуснатата на М. С. месечна финансова подкрепа по чл.70, т. 1 от ЗХУ, е прекратена, считано от 01.08.2024г. В производство по реда на чл.81 и сл. от АПК, с Решение №24-РД06-0004 от 13.01.2025г. на Директора на РДСП – Стара Загора, подадената от М. С. жалба срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024г. е отхвърлена като неоснователна, по съображения, че с оглед постановеното ЕР на НЕЛК е налице промяна в обстоятелствата, при които е отпусната финансовата подкрепа на лицето, поради което същата правилно е прекратена. М. С. е обжалвал Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024г. на Директора на ДСП - Стара Загора по съдебен ред, като с Решение № 1654/ 24.04.2025г. по адм. дело № 53/ 2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора, оспорената заповед е отменена, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че от една страна с постановеното от НЕЛК ЕР производството по освидетелстването на М. С. не е приключило, доколкото няма издадено ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, установяващо степента на трайно намалената работоспособност на лицето, а единствено се възстановява неговата висящност пред състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“ АД - Стара Загора, а от друга, че по аргумент от разпоредбата на чл.112, ал.9 от Закона за здравето (обжалването на ЕР за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им, като през периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение), Експертно решение №91518/41 от 27.02.2024г. на ТЕЛК продължава да действа, до постановяването на нов акт на медицинската експертиза. С оглед на което е прието, че към датата на издаване на Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024г. за прекратяване изплащането на отпуснатата на М. С. месечна финансова подкрепа по чл.70, т. 1 от ЗХУ, не е налице влязло в сила ЕР на ТЕЛК/НЕЛК за определяне на различна степен ТНР, водеща до отпадане на условията, при които е била отпусната месечната финансова подкрепа на лицето, което е обусловило извода на съда за материална незаконосъобразност на заповедта, като основание за нейната отмяна. С Решение № 2245/ 26.02.2026г. по адм. дело № 7429/ 2025г. по описа на Върховен административен съд, е оставено в сила решението на АС – Стара Загора Междувременно, с Експертно решение № 95846/223 от 18.12.2024г. на I състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД - Стара Загора (л. 33 по делото), постановено в изпълнение на ЕР № 91385 от 12.07.2024 г. на НЕЛК, е извършено ново освидетелстване на М. С., като е определен нов процент ТНР - 73%, с начална дата на инвалидизиране 28.03.2023г. и срок на определения процент ТНР – 01.12.2025г. На 19.12.2024г. жалбоподателят М. С. е подал в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора Заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-СТ/5764/ 19.12.2024г., за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ (л.32). Към заявлението е приложено ЕР № 95846/223 от 18.12.2024г. на ТЕЛК, както и формуляр за самооценка на лице с увреждане (л. 35 и сл.). На 10.01.2025г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите по подаденото от М. С. заявление-декларация по чл.20, ал.1 от ЗХУ, като е прието наличието на необходимост за предоставянето на лицето на месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ в размер на 15 на сто от линията на бедност, считано от 01.01.2025г. до 31.12.2025г. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/5764/ФП от 13.01.2025г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, на основание чл.25, ал.1 от ЗХУ във вр. с чл. 65, ал.1 и чл.66 от ППЗХУ и въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите, на М. С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 95.70 лева, считано от 01.01.2025г., до 31.12.2025г. М. С. е обжалвал заповедта по административен ред с оспорване на началния момент на отпускане на финансовата подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, с искане същата да бъде отпусната считано от м. август 2024г., когато е била спряна предходно отпуснатата му помощ. С Решение № 24-РД06-0007 от 14.02.2025г. на Директора на РДСП – Стара Загора, на основание чл. 97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК във вр. с чл.70, т.2 от ЗХУ, е отхвърлена като неоснователна подадената от М. С. жалба против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/5764/ФП от 13.01.2025г. По съображения, основани на разпоредбите на чл.68, ал.1 от ЗХУ и чл.66, ал.3 от ППЗХУ, решаващият административен орган е приел, че въз основа подаденото от М. С. З.-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-СТ/5764 от 19.12.2024г. по чл.20, ал.1 от ЗХУ и изготвената в нормативно установения срок индивидуална оценка на потребностите от 10.01.2025г., правилно и законосъобразно месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ е отпусната считано от 01.01.2025г. В мотивите на решението са изложени съображения за неприложимост на чл.67 от ППЗХУ, тъй като ЕР № 95846/223 от 18.12.2024г. на ТЕЛК (на което се основава правото на М. С. на месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ), е постановено в процедура по освидетелстване, а не след преосвидетелстване. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспорената заповед на Директора на ДСП – Стара Загора и на потвърждаващото заповедта Решение № 24-РД06-0007 от 14.02.2025г. на Директора на РДСП – Стара Загора. Към материалите по делото е приложено адм. дело № 53/ 2025г. по описа на АС – Стара Загора, ведно с адм. дело № 7429/ 2025г. по описа на ВАС. Като доказателство е приета и представената от ответника Заповед № 20 от 13.03.2026г. на Директора на ДСП – Стара Загора, с която в изпълнение на влязло в сила Решение № 2245/ 26.02.2026г. на ВАС, на М. С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ в размер на 94.13 евро, считано от 01.08.2024г., до 31.12.2024г. Посочената заповед, потвърдена с Решение № 24-РД06-0015 от 21.04.2026г. на Директора на РДСП – Стара Загора, е обжалвана от С. по съдебен ред с подадена в АС – Стара Загора жалба вх. № 3028 от 04.05.2026г. (л.113 – л.116 по делото). От жалбоподателя е представено Експертно решение №92235/66 от 16.04.2026г. на Специализиран състав по Неврологични, вътрешни, УНГ и ССЗ при НЕЛК, с което по жалба на освидетелстваното лице са отменени ЕР № 95846/223 от 18.12.2024г. на ТЕЛК и предходно постановено от НЕЛК ЕР № 91283 от 22.05.2025г. в частта по оценка на работоспособността, като е постановено ново решение, с което на М. С. е определена 100 % ТНР със срок на определения % ТНР – две години (л.110 по делото). Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната му част на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите „Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане. Доколкото Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/5764/ФП от 13.01.2025г. е постановена въз основа на изготвена за М. С. в ДСП – Стара Загора индивидуална оценка на потребностите, съдът приема, че обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на законово регламентирани правомощия по чл.25, ал.1, т.1 от ЗХУ. Заповедта е постановена при спазване на законово регламентираните процесуални правила и на формалните изисквания досежно нейното съдържание. По съответствието на оспорената заповед в обжалваната й част с материалния закон: Съгласно чл.69 от ЗХУ, финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: т. 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и т.2. целеви помощи съобразно вида на увреждането. В разпоредбата на чл.70 от ЗХУ е регламентиран начинът на определяне на размера на месечната финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, като за хората с трайни увреждания над 18–годишна възраст, които имат от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане, финансовата подкрепа е в размер 7 на сто от линията на бедност (чл.70, т.1 от ЗХУ), а за тези, които имат от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност (чл.70, т.2 от ЗХУ). В чл.25, ал.1, т.1 от ЗХУ е предвидено, че заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ се издава въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, която, според чл.26, ал.2 от ЗХУ се издава за срока, посочен в ЕР за определяне процента на ТНР или вида и степента на увреждане, като съгласно чл.22, ал.4 от ЗХУ индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 от закона. Съответно в чл. 65, ал. 1 от ППЗХУ е регламентирано, че заповедта по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ се издава в 10-дневен срок от изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите, като месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите (чл.66, ал.3 от ППЗХУ). В разпоредбата на чл.26, ал.5 от ЗХУ са определени случаите, при които може да бъде изготвена нова индивидуална оценка на потребностите преди изтичането на срока на издадената оценка (при издаване на ново ЕР от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото ЕР или при промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2 от ЗХУ). Съгласно чл.66, ал.1 от ППЗХУ месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата, като в чл. 67, ал.1 от ППЗХУ е определен началният момент за отпускането на месечната финансова подкрепа в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания, в зависимост от това кога е подадено заявлението-декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите въз основа на издаденото ново експертно решение. В случая, с оглед въведения с жалбата предмет на оспорване - Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/5764/ФП от 13.01.2025г. на Директора на ДСП - Стара Загора, в частта й относно определената начална дата, считано от която на М. С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, спорният по делото въпрос се свежда до това, кой е началният момент, от който се следва отпускането на М. С. на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, респ. дали правилно и законосъобразно с обжалвания административен акт финансовата подкрепа е отпусната, считано от 01.01.2025г. Въз основа на установената фактическа обстановка и посочената по-горе нормативна регламентация, съдът приема, че в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, с оспорената заповед като начален момент, от който на жалбоподателя М. С. се следва отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, е определена датата 01.01.2025г. Съображенията за това са следните: Месечната финансова подкрепа по чл. 69, т.1 от ЗХУ е дефинирана като такава съобразно степента на увреждането. Доколкото съгласно чл.103, ал.4 от Закона за здравето (ЗЗ), експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК, то очевидно наличието на постановено от органите на медицинската експертиза (ТЕЛК и НЕЛК) Експертно решение за определяне по отношение на дадено лице на над 50% трайно намалена работоспособност/ степен на увреждане, е обуславящо както за възникването и упражняването на правото на финансова подкрепа по чл.69, т.1 от ЗХУ, така и за размера на отпусканата на правоимащото лице месечна финансова подкрепа (определян съобразно степента на увреждане, съгласно чл.70 от ЗХУ). Издаването на ново ЕР от ТЕЛК/НЕЛК, определящо нов процент ТНР/степен на увреждане, преди изтичането на срока на действащо EР въз основа на което е била извършена индивидуална оценка на потребностите и съотв. издадена заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т.1 от ЗХУ, представлява от една страна законово регламентирано основание по чл. 26, ал.5 от ЗХУ за изготвянето на нова индивидуална оценка на потребностите, а от друга релевира промяна на обстоятелство, обуславящо отпускането, изплащането, изменението, спирането, прекратяването или възобновяването на месечната финансова подкрепа. В случая от фактическа страна не е спорно по делото (а и се установява от представените доказателства), че по отношение на жалбоподателя М. М. С. е налице възникнало право на финансова подкрепа по чл.69, т.1 от ЗХУ – месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането. Въз основа на подадено Заявление – декларация от 11.03.2024г. и извършена индивидуална оценка на потребностите съобразно Експертно решение №91518/41 от 27.02.2024г. на I състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора (с което на М. С. е определена 66 % трайно намалена работоспособност, със срок на определения процент ТНР – 01.02.2025г), със Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 22.03.2024г. на Директора на ДСП – Стара Загора, на М. С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, считано от 01.03.2024г. до 28.02.2025г., в размер на 7 на сто от линията на бедност. Действително това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от М. С., но по аргумент от чл.112, ал.9 от Закона за здравето, през периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, вкл. правото на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1 от ЗХУ в определения размер и при условията, при които е била отпусната месечната финансова подкрепа въз основа на обжалваното експертно решение. В резултат на развила се по жалба на освидетелстваното лице процедура по оспорване на ЕР на ТЕЛК, след отмяната и връщането му на ТЕЛК за извършване на ново освидетелстване, с ЕР № 95846/223 от 18.12.2024г. на I състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, на М. С. е определен нов процент ТНР - 73%, със срок до 01.12.2025г. (л.33). Издаването на това ново ЕР от органите на медицинската експертиза следва да се квалифицира като промяна на обстоятелствата, при които е била отпусната месечната финансова подкрепа, обуславящо извършване на нова индивидуална оценка на потребностите съгласно чл. 26, ал. 5, т.1 от ЗХУ, съотв. прекратяването на финансовата подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ, отпусната въз основа на обжалваното ЕР (чл.66, ал.5 от ЗХУ) и отпускането на нова финансова подкрепа в по-висок размер, определен при прилагането на чл. 70, т. 2 от ЗХУ. В този смисъл са мотивите на влязло в сила Решение № 1654/ 24.04.2025г. по адм. дело № 53/ 2025г. по описа на АС – Стара Загора, с което е отменена Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024г. на Директора на ДСП – Стара Загора за прекратяване на отпуснатата на М. С. месечна финансова подкрепа по чл.70, т. 1 от ЗХУ и мотивите на потвърждаващото го Решение № 2245/ 26.02.2026г. по адм. дело № 7429/ 2025г. по описа на ВАС. С оглед на гореизложеното съдът приема, че при правилно приложение на материалния закон, въз основа на изготвената на основание чл.26, ал.5, т.1 от ЗХУ нова индивидуална оценка на потребностите предвид издаденото ново Експертно решение № 95846/223 от 18.12.2024г. на ТЕЛК, определящо 73 % ТНР със срок на определения процент ТНР – 01.12.2025г., на М. С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 95.70 лева, считано от 01.01.2025г., до 31.12.2025г. Определяният начален момент на отпускането на по-високия размер на месечната финансова подкрепа при прилагането на чл. 70, т.2 от ЗХУ – 01.01.2025г., е съответен както на чл. 66, ал.1 от ППЗХУ (финансовата подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата – в случая определения нов, по висок процент ТНР с издаденото на 18.12.2024г. ЕР на ТЕЛК), така и на чл. 66, ал.3 от ППЗХУ (месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите – в случая въз основа изготвената в срока по чл.22, ал.4 от ЗХУ индивидуална оценка на потребностите от 10.01.2025г.). Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи, че изготвянето на нова индивидуална оценка на потребностите, като условие за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1 от ЗХУ в размера по чл.70, т.2 от ЗХУ, е възможна едва след издаването на новото ЕР № 95846/223 от 18.12.2024г. на ТЕЛК, тъй като именно това ЕР е актът, с който се констатира промяна в обстоятелствата, при които на М. С. е била отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ - определен е по-висок процент ТНР/ степен на увреждане на жалбоподателя в сравнение с предходно издаденото ЕР, който по-висок процент ТНР обуславя възникването на основание за отпускане на М. С. на месечна финансова подкрепа в завишен размер по чл.70, т.2 от ЗХУ (в този смисъл Решение № 10154/25.10.2023г. по адм. дело № 366/2023г. по описа на ВАС). С оглед разпоредбата на чл.66, ал.1 от ППЗХУ, нормативно обвързваща определянето на началния момент за отпускането на финансовата подкрепа, с промяната на релевантните за размера на помощта обстоятелства съобразно критериите по чл. 70 от ЗХУ, за органът няма законово призната възможност да определи по-ранна дата за отпускане на финансовата подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, вкл. такава, предхождаща датата на издаване на ЕР № 95846/223 от 18.12.2024г. на ТЕЛК. До издаването на това ЕР жалбоподателят няма определен % ТНР/степен на увреждане от компетентен орган на медицинската експертиза, обуславящ отпускането на финансова подкрепа в завишен размер при прилагането на чл.70, т.2 от ЗХУ, а както беше посочено, финансовата подкрепа по чл.69, т.1 във вр. с чл.70 от ЗХУ е обвързана със степента на увреждане на лицето, установена и определена с актуалното към даден момент решение на ТЕЛК/НЕЛК. В този смисъл и доколкото целта на закона е отпуснатата финансова подкрепа да бъде съобразена с актуалното състояние на лицето, установено от органите на медицинската експертиза, в случая отпускането на М. С. на финансова подкрепа в завишения размер по чл.70, т.2 от ЗХУ считано от 1-во число на месеца, следващ издаването на новото Експертно решение № 95846/223 от 18.12.2024г. на ТЕЛК, се явява не само съобразено с разпоредбата на чл.66, ал.1 от ППЗХУ, но и с целта на закона. Не намира каквото и да е било основание поддържането от жалбоподателя, че в случая при определянето на началния момент за отпускането на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ППЗХУ, се е следвало прилагането на чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ и съотв. че се е следвало отпускането на финансовата подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ от м. август 2024г., когато е била прекратена предходно отпуснатата на М. С. финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ. Както беше посочено, в чл. 67, ал.1 от ППЗХУ е определен началният момент за отпускането на месечната финансова подкрепа в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания, в зависимост от това кога е подадено заявлението- декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите въз основа на издаденото ново експертно решение. В случая на първо място от представените по делото Експертни решения - 1. ЕР №91518/ 41 от 27.02.2024г. на ТЕЛК за определяне на жалбоподателя на 66 % ТНР (въз основа на което ЕР на М. С. първоначално е била отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ); 2. ЕР №91385/117 от 12.07.2024г. на НЕЛК (с което по жалба на М. С. е отменено ЕР №91518/ 41 от 27.02.2024г. и е върнато на ТЕЛК за извършване на ново освидетелстване); 3. Издаденото при новото освидетелстване ЕР № 95846/223 от 18.12.2024г. на ТЕЛК за определяне на жалбоподателя на 73 % ТНР (въз основа на което ЕР е постановена обжалваната заповед за отпускане на М. С. на финансова подкрепа по чл. 70, т.2 от ЗХУ) и 4. ЕР №92235/66 от 16.04.2026г. на НЕЛК (с което с което по жалба на освидетелстваното лице са отменени ЕР № 95846/223 от 18.12.2024г. на ТЕЛК и предходно постановено от НЕЛК ЕР № 91283 от 22.05.2025г. в частта по оценка на работоспособността, като е постановено ново решение, с което на М. С. е определена 100 % ТНР/степен на увреждане), еднозначно и по несъмнен начин се установя, че актовете на органите на медицинската експертиза по чл.103, ал.4 от ЗЗ, са постановени в процедура по освидетелстване на жалбоподателя – всички посочени ЕР на ТЕЛК/НЕЛК определят вида на експертизата като такава по освидетелстване, а не като преосвидетелстване. Приложимостта на чл. 67, ал.1 от ППЗХУ не може да бъде обоснована и с представеното от жалбоподателя ЕР № 92728/176 от 15.09.2023г. на ТЕЛК (л. 89 по делото) – доколкото с посоченото ЕР на М. С. са определени 24 % ТНР, който % ТНР/степен на увреждане не обуславя определянето на С. като лице с трайни увреждания по см. на § 1, 2 от ДР на ЗХУ, очевидно посочените по-горе ЕР на ТЕЛК/ НЕЛК не могат да бъдат разглеждани като такива, издадени при преосвидетелстване на лице с трайни увреждания. И не на последно място - както беше отбелязано, с Решение № 1654/ 24.04.2025г. по адм. дело № 53/ 2025г. по описа на АС – Стара Загора, потвърдено с Решение № 2245/ 26.02.2026г. по адм. 7429/ 2025г. по описа на ВАС, е отменена Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024г. на Директора на ДСП – Стара Загора, за прекратяване, считано от 01.08.2024г., на предходно отпуснатата на М. С. месечна финансова подкрепа по чл.70, т. 1 от ЗХУ. В мотивите на посочените съдебни актове е прието, че изплащането на тази финансова подкрепа по чл.70, т. 1 от ЗХУ се следва до настъпването на обстоятелствата, обуславящи отпускането й в по-висок размер, съгласно чл.70, т.2 от ЗХУ, което в случая е извършено именно с издаването на обжалваната заповед, при правилно определена съобразно приложимите норми на чл.66, ал.1 и ал.3 от ППЗХУ начална дата, считано от която на М. С. е отпусната месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ – 01.01.2025г. Ето защо съдът приема, че липсва основание за претендираното от жалбоподателя отпускане на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, считано от м. август 2024г. Представеното по делото ЕР №92235/66 от 16.04.2026г. на НЕЛК, с което по жалба на М. С. са отменени ЕР № 95846/223 от 18.12.2024г. на ТЕЛК и предходно постановено от НЕЛК ЕР № 91283 от 22.05.2025г. в частта по оценка на работоспособността, като е постановено ново решение, с което на М. С. е определена 100 % ТНР/степен на увреждане, ако и с това ЕР окончателно да се приключва процедурата по освидетелстване на лицето, същото се явява ирелевантно за преценката на материалната законосъобразност на оспорената заповед обжалваната й част относно определената начална дата на отпуснатата на М. С. месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ. Съответно това ЕР не съставлява основание за претендираното от жалбоподателя преизчисляване размера на отпуснатата му и изплатена въз основа на обжалваната заповед финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ. Посоченото ЕР на НЕЛК, с оглед определената на С. 100% ТНР, следва да се квалифицира като промяна на обстоятелствата, при които е била отпусната финансовата подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, обуславящо извършване на нова индивидуална оценка на потребностите и съотв. отпускането на финансова подкрепа в завишен размер при прилагането на чл.70, т.3 от ЗХУ, съобразно чл.66, ал.1 и ал.3 от ППЗХУ. С оглед на гореизложеното съдът приема, че Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/5764/ФП от 13.01.2025г. на Директора на ДСП - Стара Загора в обжалваната й част, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразно целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд