Решение № 131 от 7.10.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 188/2026 г.

Великотърновски окръжен съд с Присъда № 18 от 19.05.2026г. по реда на съкратеното съдебно следствие е признал подсъдимия Д. Б. К. за виновен да е извършил деяние по чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК и му е наложил наказание при условията на чл. 58 б. „а“ вр. чл. 54 от НК от осем години лишаване от свобода. Признал го е за виновен да е извършил деяние по чл. 194 ал.1 от НК и му е наложил наказание във връзка с чл. 58а ал.1 от НК в размер на четири месеца лишаване от свобода. Признал е К. за виновен да е извършил и деяние по чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 и вр. чл. 58а ал.1 от НК му е наложил наказание осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК е определил едно общо наказание измежду така наложените, в размер на най- тежкото от тях, а именно осем години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 59 ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за изтърпяно наказание лишаване от свобода. Осъдил е Д. Б. К. да заплати на С. М. И. сумата от 50 000евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, считано от датата на деянието до окончателното изплащане. За разликата от 50 000 до 120 000 евро е отхвърлил гражданският иск като неоснователен и недоказан. Присъдил е и държавните такси и разноски. Разпоредил се е и с веществените доказателства. Срещу присъдата е подадена жалба от адв. С., в качеството му на повереник на частната обвинителка и гражданска ищца – С. И.. Оспорва се постановеният съдебен акт единствено в частта, с която е отхвърлен гражданският иск до пълният му размер. Твърди се, че деянието е дало отражение върху целият живот на пострадалата – последиците са и за семейството й, за реализацията й, за психичното й здраве. Освен това И. е претърпяла сериозно трайно увреждане на здравето, което й е причинило и стресово напрежение и психични последици, лишена е от възможността пълноценно да изживее част от активният си живот. Иска се да бъде отменена присъдата в частта, с която не са уважени претендираните имуществени вреди в пълния им размер и да се постанови решение, с което гражданският иск да се уважи в пълен размер, който ще бъде съответен на преживяното от пострадалата. Жалба срещу присъдата е подадена и от служебният защитник на подсъдимия Д. К. – адв. В.. В жалбата се прави искане за проверка законността, обосноваността и справедливостта на постановеният акт. Оспорва се присъдата в частта, касаеща размера на наложеното наказание. Претендира се явна несправедливост в смисъл на завишено наказание за деянието по чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК. Иска се то да бъде намалено по размер. Твърди се, в допълнително изложени съображения неправилна преценка на съдебното минало на подсъдимия, обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита, както и неговото съдействие и изразена критичност към стореното. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник молят жалбата да бъде уважена. Основното искане, което се поддържа е за намаляване размера на наложеното наказание, тъй като същото е явно несправедливо и е завишено по размер. Във връзка с жалбата на гражданската ищца, касаеща размера на обезщетението, намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Частната обвинителка и гражданска ищца и повереникът й- адв. С. също поддържат подадената жалба. Намират, че са събрани пред въззивната инстанция доказателства за претърпените болки и страдания, че пострадалата е била неработоспособна повече от 10 месеца, физическото нараняване, което е получила е изключително тежко. Намират също, че не са налице предпоставки за намаляване размера на наказанието. Представителят на прокуратурата намира, че при постановяване на присъдата първостепенният съд се е съобразил с всички обстоятелства по делото и е постановил съдебен акт, достигайки до правилната квалификация на всяко от деянията, като е наложил справедливо наказание за тях на подсъдимия и е определил общо такова в размер на най- тежкото, съобразно изискването на закона. Предлага присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна, а жалбата на подсъдимият оставена без уважение. Що се касае до размера на гражданският иск предоставя преценката на съда. Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното: По фактическата обстановка Въззивният съд възприема фактическата обстановка, приета от първостепенния съд и изложена и в обвинителният акт, предвид обстоятелството, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие. В най- общи линии, тя се изразява в следното: Подсъдимият Д. К. е роден в гр. Габрово на 21.06.1980г., живее в гр. Бяла Черква, общ. Павликени, с основно образование, неженен, осъждан, безработен. Пострадалата С. М. И. към 2025г. живеела сама в гр. В. Търново, •••••••••, като имотът, в който живеела И. бил разделен на две отделни части от къщата с общ ограден двор. Във втората част на къщата живеел бившият й съпруг Д. И. и двете им непълнолетни деца, като те имали входна врата с излаз на улицата, от другата страна на къщата и рядко излизали на двора, като почти не ползвали вратата за достъп от имота към двора. Пострадалата И. страдала от психично заболяване и няколко години по-рано лежала в психиатрично заведение, където се запознала с подсъдимия Д. К., който също се лекувал там. Те се сприятелили. В началото на юни 2025 г. К. решил да си търси работа в гр. Велико Търново и И. му дала ключ за къщата си, като се уговорили, че той може да остава там, докато си намери квартира. Поддържали приятелски отношения, обитавали двете стаи в къщата няколко дни. На 16.06.2025 г. К. бил вкъщи, когато към 18.00ч. И. се прибрала и двамата започнали да коментират, че през деня имало размяна на реплики между подсъдимия и неин съсед в посока, че между И. и К. има връзка, което подразнило последния. Пострадалата и подсъдимият се скарали и сдърпали, тя го ударила с чифт белезници, с които К. опитал да я закопчае. Обвиняемият излязъл от къщата ядосан, а И. се обадила на тел. 112 да съобщи за скандала. Споделила за случилото се по телефон и на приятелката си св. П. Н.. Към 19:40 часа по полученият сигнал на място пристигнали полицейските служители E. M. и М. И., на които пострадалата разказала какво се е случило. Те обходили района, но не открили К.. Притеснена от скарването с подсъдимия, пострадалата И. се обадила на бившия си съпруг, който по нейна молба сменил патрона на вратата на двора, но след смяната, тя забравила да заключи вратата. През това време подсъдимият К. позвънил на свой познат от Бяла черква – св. Д. А., за да дойде да го прибере. А. пристигнал във В. Търново с „Фолксваген Туран" с per. №ВТ 87•••• след 20 часа, с техен общ познат св. К. М.. Подсъдимият и св. М. отишли до къщата на С.И., да си прибере багажа. Двамата влезли в къщата на И. около 21:40 часа, като подсъдимият вървял първи, а св. М. вървял след него. Пострадалата била в спалнята си и говорела по телефона със св. Н., когато чула шум. Отишла до врата на стаята и видяла К. в съседната стая. Той взел един от кухненските ножове с черна пластмасова дръжка (с дължина на острието 19 см) и директно се насочил към И., размахвайки го с думите „Ще те убия!". Тя опитала да се скрие в спалнята, опитала се да затисне врата и казала на приятелката си по телефона да звъни в полицията, но той изблъскал вратата и я последвал, притиснал я до стената, замахнал с ножа и й нанесъл удар в областта на корема и яйчниците вляво. Острието проникнало коремната кухина на пострадалата и наранило червата. Тя се свлякла надолу и затиснала раната, от която започнала да тече кръв, с олекотената завивка на леглото. Подсъдимият К. извадил ножа размахал го пред лицето й, като замахнал към шията. Тя вдигнала ръка да се предпази, като в този момент подсъдимият видял телефона, който тя държала, издърпал го и го захвърлил. Замахнал пак няколко пъти с ножа към шията й като викал: „Искаш ли да забия ножа в главата ти". Св. М., който бил по-назад, видял ситуацията, влязъл вътре и започнал да дърпа К. да се махне от И.. Успял да го успокои и двамата се върнали в съседната стая, където обвиняемият хвърлил ножа до един шкаф, при което острието му се счупило от дръжката. След това К. взел чантата с багажа си, но освен това взел и портмонето на И. без нейно съгласие. В него имало 400 лв., документи и банкови карти, сред които и карта с № 4170990305413419, издадена от банка „Юробанк България" АД с написан на листче ПИН-код за нея. Подсъдимият и св. М. излезли от къщата и слезли до паркинга на „Халите", където ги чакал св. А., и с колата му потеглили за Бяла черква. По пътя св. М. разказал за станалото. Междувременно св. П. Н., която чула част от шумовете и репликите при нападението преди това, се обадила на тел. 112. Пострадалата успяла да отиде до входа на бившия си съпруг и също му казала за станалото. Той и единият им син също веднага позвънили на 112. Оттам насочили екип на спешна помощ и полиция, на място пристигнал същия полицейски екип, който запазил произшествието и потърсил К., но без успех. Дошла линейка и транспортирала И., като в болницата й била извършена животоспасяваща операция и била настанена за лечение в болничното заведение. След като пристигнали в Бяла черква, К. се разделил с другите и отишъл в гр. Павликени. Там на 17.06.2025 г., между 00:58ч и 01:05ч на АТМ на ЦКБ с №А5600446, находящ се на ул. „Съединение" №4 поставил картата на И. в устройството, набрал ПИН-кода и наредил транзакция - теглене на 60 лева. След като банкоматът му ги предал, повторил действията още веднъж, но този път за сумата от 10 лв., като тегленето било неуспешно. Действията му били заснети от охранителна камера, монтирана до банкомата. След това обвиняемият се прибрал в дома си, където живеел с майка си Г. Д.а и от там заминал с влак до гр. София при свой познат. Портмонето на И. оставил вкъщи, където е намерено и иззето от полицията при извършеното претърсване през деня на 17.06.2025 г. По-късно същия ден К. се прибрал от София и бил задържан от полицията. Всички имуществени вреди в размер на 484лв. в хода на ДР били възстановени от майката на подсъдимия на пострадалата с пощенски запис. Така изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от приобщените по реда на чл. 373 ал.2 от НПК писмени и гласни доказателства. На първо място се доказва от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371 т.2 от НПК. То е напълно съответно на събраните в хода на ДП гласни и писмени доказателства. Показанията на свидетелите, законосъобразно решаващият съд е приел за непротиворечиви и ги е кредитирал с доверие. Пострадалата И. пресъздава цялата фактология – от запознанството с подсъдимия по повод лечение в психиатрия, до оставането в дома й от негова страна и извършените деяния. След скарването между двамата, тя подробно описва как подсъдимият взел нож и директно още с влизането в стаята я наръгал в областта на корема в ляво, а след това направил още няколко опита – в областта на шията. Тя потвърждава също наличност на 400 лв. в портфейла си, както и банкови карти и лист с написан на него ПИН – код. Показанията на пострадалата се подкрепят от тези на св. К. М., който е братовчед на подсъдимия и е бил с него в инкриминираната вечер. Този свидетел потвърждава, че заедно със св. Д. А. с л.а. „Фолксваген“ отишли на 16.06.2025г. от гр. Бяла Черква до гр. В. Търново, за да вземат подсъдимия. Шофирал св. А., който паркирал автомобила, а св. М. отишъл заедно с подсъдимия К. да събере багажа си от дома на пострадалата. Св. М., освен пострадалата е единствен очевидец на извършеното от подсъдимия. Той е бил в непосредствена близост до подсъдимия и е възприел как той удря пострадалата И. в областта на корема. Свидетелят отначало не възприел, че ударът в корема на пострадалата е бил с нож, помислил, че е с юмрук, но впоследствие видял ножа в ръката на подсъдимия. Потвърждава, че подсъдимият взел телефона й и го хвърлил, както и че е замахвал с ножа към главата й и е отправил реплика “да ти забия ли сега ножа в главата ти“, както и че я ударил няколко пъти с ритници. Потвърждава също, че пострадалата му казала да махне подсъдимия от стаята. Свидетелят успял да изведе подсъдимия от къщата след като взел сака си. Едва след като пристигнали в Бяла Черква св. М. разбрал, че подсъдимият е взел и документите и портмонето на пострадалата. А след като излезли от дома на пострадалата, М. попитал къде е ножа, подсъдимият отговорил, че го е оставил на мивката. Описанието на ножа и от двамата свидетели очевидци е идентично – кухненски, дълъг около 30см., с широко острие. Св. М. потвърждава, че пострадалата много е кървяла. Показанията на св. М. кореспондират напълно с тези на св. А., който е шофирал автомобила. Той макар да не е възприел случилото се, тъй като не е ходил с подсъдимия до дома на пострадалата потвърждава, че е получил обаждане от подсъдимия да отиде да го вземе, но пред него впоследствие по пътя към гр. Бяла Черква подсъдимият разказал, че е ударил пострадалата/макар и без подробности/, а по- късно после по телефон св. М. му разказал за случилото се. Свидетелите E. M. и М. И. са служители на МВР В. Търново, които са изпратени по сигнал на 16.06.2025г. два пъти на адреса на пострадалата. Първият път около 19.40ч. - за заключена жена с белезници. На място установили, че жената е пострадалата С. И., която им обяснила за скарването с подсъдимия, но последният го нямало. Втори път – около 22,50ч. посетили същият адрес по сигнал за намушкана жена – била пострадала. Тя била завита с одеяло, на място установили бившият й съпруг и децата им, които подали сигнал на тел.112. Установили също, че в по- ранните часове на деня бившият съпруг на И. по нейна молба сменил патрона на вратата. Изцяло съответни на изложеното от пострадалата и св. М. и И. са и показанията на св. Д. И. – бившият съпруг на пострадалата, който живеел в същата къща с двете деца. Той потвърждава за наличие на психично заболяване на своята бивша съпруга. Според него подсъдимият е бил нейн приятел. Потвърждава смяната на патрона на вратата по нейна молба. Както и показанията на И. за това, че тя след нараняването отишла при него и той веднага подал сигнал на тел. 112. От пострадалата узнал, че подсъдимият е дошъл с още един мъж, който бил спрял подсъдимият да й пререже гърлото. Св. П. Й. не е възприела лично случващото се, но с нея пострадалата е комуникирала по телефон на 16.06.2025г. Нейните показания също кореспондират изцяло с тези на пострадалата и останалите свидетели по делото. Първият разговор между двете бил около 17,30ч., когато И. й казала, че с подсъдимият, се скарали, а след това около 21.40ч. й се обадила и й казала, че Д. е в къщата й и я напада да извика 112. Св. Й. уведомила на тел. 112 за случилото се. В по- късните часове, Й. узнала след проведен разговор със сина на пострадалата, че майка му е намушкана с нож и е отведена с линейка в болница. Тази свидетелка е преразпитана и пред настоящата инстанция относно болките и страданията, които е търпяла пострадалата. От показанията й се установява, че след случилото се пострадалата е станала почувствителна. Имало период на лечение, след което И. се възстановила и ходела на работа. Показанията на св. Н., който също е служител на ОД на МВР В. Търново и е посетил местопроизшествието в по- късен момент, провел разговори със св. И. и М. потвърждават изложеното от тези двама свидетели, т.е. те служат за проверка на изложеното от тях и едновременно с това потвърждават и изложеното от пострадалата И.. От показанията на св. Г. Д.а – майка на подсъдимия се установява, че вещите иззети при извършеното претърсване и изземване в дома им на 17.06.2025г. – кожено портмоне с документи и банкови карти на С. И. е донесено от сина й през нощта на 16/17.06.2025г. , а дрехите с които подсъдимият е бил облечен също са предадени от нея. Тя потвърждава за наличието на психични проблеми на сина си, които обаче са на периоди. Показанията на пострадалата и И. и св. М. установяват фактическата обстановка в нейната цялост, а показанията на останалите свидетели, макар и производни потвърждават отделни части от приетата за установена фактология. Между тях не са налични противоречия. Не са налице и обстоятелства за някои да се коментира заинтересованост. Фактическата обстановка се установява и от протокола за извършено освидетелстване на подсъдимия от 17.06.2026г., от находките, установени по време на извършения оглед на местопроизшествие – домът на пострадалата, находящ се в гр. В. Търново, •••••••••••. В рамките на извършеното процесуално-следственото действие са иззети телефон „Самсунг“ със счупен дисплей, иззети са обтривки от кървави петна, секретен патрон с ключ, чаша и кутия от цигари. А по време на извършеният втори оглед в домът на пострадалата на 23.06.2025г. е иззет и нож с метално острие с дължина 16,5см., надпис на дръжката „Терна“, за който пострадалата е посочила, че с него е била намушкана. Показанията на свидетелите кореспондират и с изготвената комплексна криминалистична експертиза на електронни устройства и видеотехника. От заключението й се установява, че иззетия с протокол за оглед на МП, на ••••••••••, в гр. Велико Търново, телефон GALAXY А05S е във видимо нарушена цялост, с множество дълбоки и повърхностни пукнатини по дисплея, вероятно и следи от кръв, като не е технически изправен. Установява се от експертизата, че в 19:34 на 16.06.2025 г. от мобилен номер •••••••••• е подаден сигнал към тел. 112 от С. И.; в 22:22 ч. е подаден такъв сигнал от мобилен номер на лице представящо се като П. Н.; в 22:27 часа е подаден такъв сигнал от мобилен номер на лице представящо се като Д. К. И.. От изследваните видеофайлове е установено, че около 22:17:30 ч. в обсега на камера 01 (записите на която са предмет на експертизата) се вижда как две лица, от мъжки пол се движат в посока от пл. Славейков (Халите) по ул. „Драгоман“ към ул. „П.Р. Славейков“ и как преминават покрай паметника на П.Р. Славейков и тръгват към същата улица. Напред върви лице с нормален с към висок ръст, нормално телосложение и прегърбена стойка (Л1).Зад него, на метър два се движи лице с дребен на ръст, нормално телосложение, накуцва (Л2). Около 22:26:20 ч. Л1 навлиза повторно в обсега на камерата и се движи бързо, като държи предмет в ръката си, а Л2 се движи с 10 сек. след него накуцвайки. Л1, хвърля предмет към кофата за боклук, за който не може да се установи от записите какъв е. Л2 се движи по същия маршрут, след Л1 по улица ул. „П.Р. Славейков“ в посока пл. Славейков. Записи върху носители от видеокамерите са предадени с протокол за доброволно предаване от 18.06.2025г. от Пенчо Герджиков, в чиито имот с видеонаблюдение попада и паркинга, находящ се на ел. „П.Р. Славейков“ № 2. Показанията на пострадалата и свидетелите корелират и с изготвената трасологична експертиза. Видно от Протокол № 119 от същата изследвани са два двойни секретни патронника, иззети от дома на пострадалата, обозначени като обект ВД № 5 и обект ВД № 10. Констатирано е, че ВД №10 може да бъде отключен с ключовете, предоставени ключове „Метал“, но не и с някой от останалите ключове, обект на експертизата – тези, предадени от подсъдимия на 18.06.2025г. Експертизата потвърждава установеното от показанията на пострадалата, че след смяна на патрона от нейният съпруг е забравила да заключи вратата. Изготвените комплексни биологична и дактилоскопна експертизи под № 15666/15.07.2025г. и № 24828/06.11.2025г. са изследвали иззетият от дома на пострадалата нож, с който тя е посочила, че е била намушкана. Установено е по него наличие на човешка кръв, от която са взети проби за допълнително изследване. Дактилоскопна следа, годна за изследване не е установена. Взети са проби за изследване и от другите иззети от дома на пострадалата веществени доказателства върху които са установени следи от кръв – обтривки от червени петна от дома й, дрехите с които е била облечена- синя блуза с къс ръкав, срязана в предната част, светлосин сутиен на цветя и вещите – повърхността на иззетия нож. Не са установени следи от кръв от изследваната шапка с козирка, както и дрехите, с които е бил облечен подсъдимия – сиво долнище на анцуг, сиви къси гащи, кафява блуза и маратонки синьо – черни на цвят. На 17.06.2025г. е извършено претърсване и изземване и в дома, обитаван от подсъдимия в гр. Бяла Черква. От там са иззети – портмоне с документи и банкови карти на името на С. И., както и дрехите, с които е бил подсъдимият в деня на деянието. Протоколът е одобрен по реда на чл. 161, ал.2 от НКП, а самото портмоне, видно от изготвената оценъчна експертиза е оценено на стойност 24 лв. В хода на ДП за изясняване на състоянието на пострадалата е назначена съдебно-медицинска експертиза, към която е изготвено и допълнително заключение. От тях се установява, че пострадалата С. И. е получила, при възникналия инцидент на 16.06.2025 г., прободно-прорезна рана на предната коремна стена в лявата слабинна област с проникване в коремната кухина и нараняване на тънкото-чревна бримка/черво (на тънко черво-илеум), на горния участък от сигмоидното дебело черво и нарязване на кръвоносните съдове, довели до излив на 2 л. кръв в коремната кухина и нараняване на левия яйчник. Нараняването отговаря да е получено при събраните в досъдебното производство данни- от и при нанасяне на удар, с немалка сила, с ръка от предмет с режещ нож/ножка в право положение между пострадалата и извършителя – лице в лице един срещу друг, изключвайки друго време, място и начин на причиняване извън случилото се по време на инцидента на 16.06.2025 г. Експертът е посочил, че тази травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата, като от настъпилите увреждания е била налице възможността за настъпване на смърт, ако не е била предприета медицинската интервенция. Възстановителният период е определен на 4 месеца, без да настъпи състояние на възникване на опасност за живота и здравето. Изяснено е също, че това увреждане е довело при пострадалата до тежък травматично-хеморагичен шок, съпроводен с тежко общо състояние, с болки и страдания по време на оздравителния период. Вещото лице е заключило, че причиненото нараняване е довело до обезобразяване на тялото /меките тъкани на предната коремна стена/ и тяхното съществено изменение с траен и постоянен характер, което да предизвика решителна промяна във външния вид на пострадалата. Във връзка със състоянието на пострадалата и периода на възстановяване в качеството на свидетел пред настоящата инстанция бе разпитана в качеството на свидетел и нейната майка – Н. Н.. От показанията й се установява, че след деянието С. е била известно време в реанимацията на местната болница, а след това в отделение. Периода на възстановяване е бил продължителен. Що се касае до психическото й състояние – то се е влошило значително след нападението. Макар след нападението да се е възстановила и да е започнала работа, понастоящем не може да работи физическа работа. От писмо от Юробанк АД, от 15.07.2025 г. (л. 131, том 2 от ДП), се установява, че с банкова карта № 4170990305413419, издадена от банка „Юробанк България" АД, с титуляр С. М. И. от гр. В. Търново, чрез АТМ устройство на ЦКБ с №А5600446, са извършени две транзакции на 17.06.2025 г. - теглене на пари, а именно изтеглена сума от 60 лв. и извършено неуспешно теглене на сумата от 10 лв. По ДП е назначена и изготвена видеотехническа и лицево - индентификационна експертиза, която е изследвала наличните записи от видеокамери, находящи се на диск, изпратен с писмо на ЦКБ и касаещи АТМ устройство на ЦКБ с №А5600446, находящ се на ул. „Съединение" №4 в гр. Павликени, за дата 17.06.2025 г., в 00:57:54 часа. От заключението се установява навлязло в обсега на камерата лице от мъжки пол, което се е спряло непосредствено пред АТМ устройството. Установява се също, че при приближаване на устройството и докато се изкачвало по стълбите държало разтворен портфейл, от който извадило пластика, оприличена на банкова карта и в 00:58:37 ч. насочило към АТМ устройството един брой пластика. Използвал два пъти АТМ, като поставил пластиката в него и въвеждал данни от бележка, която държи. Опитвал се да ползва и други пластики, но АТМ не ги приел. В 1:05:40 ч. взел и се приближава до отвора на АТМ където се намира отвора за банкноти и взел такива. След това бързо се оттеглил. Сравнително-идентификационното изследване е установило съвпадения в устойчиви идентификационни признаци с лицето, което се е намирало в периода от 00:58 ч. до около 01: 06 ч. на 17.06.2025 г. в близост и боравещ с АТМ устройство на ЦКБ с №А5600446, находящ се на ул. „Съединение" №4 в гр. Павликени, а именно идентифицирано е лицето Д. Б. К., ЕГН ••••••••••, от гр. Бяла Черква, общ. Павликени. В експертизата посочените действия са илюстрирани и със снимков материал от видеозаписите. Тъй като по делото са налице данни за налични психични проблеми и по отношение на пострадалата и по отношение на подсъдимия, то техните личности и психично състояние са били обект на обследване от експерти по назначени съдебно-психиатрични експертизи. Според заключението съдебно –психиатрична експертиза, изследвала личността на пострадалата С. И. - тя страда от параноидна шизофрения, като на 16.04.2025 г. е изписана от ЦПЗ гр. Велико Търново с подобрение в психичното състояние. Не страда от алкохолна или наркотична зависимост и не се води на диспансерен учет. Във връзка с преживяното на 16.06.2025 г. е настъпило разстройство в адаптацията, кратка депресивна реакция. То е оказало оказало влияние върху психиката й, изразяващо се в психотравмени преживявания, била подтисната и тревожна. Към момента на изследването, експертът е установила, че И. е способна правилно да възприема фактите и обстоятелствата, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях, както и да оценява правилно характера и значението на извършеното спрямо нея действие. Развитието на възприятно – представната дейност е на доста добро ниво, паметта й е достатъчно услужлива има добра концентраия. Дадено е заключение, че И. може да участва самостоятелно в досъдебното и съдебното производство, предвид заболяването си и здравословното й състояние, като заболяването й е в етап на ремисия. Личността и психичното състояние на подсъдимият също са били обект на обследване на изготвената тройната съдебно –психиатрична експертиза. От заключението на същата се установява, че Д. К. е с личностно разстройство, което не представлява психична болест в тесния смисъл на това понятие и не може да се приравни на „продължително“ разстройство на съзнанието по см. на чл. 33 от НК. Не са констатирани позитивна и/или негативна симптоматика специфична за шизофренната психоза. Вещите лица не подкрепят хипотезата, че същият страда от параноидна шизофрения или друга психична болест. Не са констатирали зависимост от алкохол и/или психотични вещества, касае се за вредна употреба на алкохол от К.. Вещите лица са заключили, че по време на деянието и към датата на изследване подсъдимият К. е бил без психопатологични деструкции в базисни структура на психичната дейност (възприятие, мислене, воля и емоции), които да нарушават основните му психични годности. Употребеното количество алкохол от подсъдимия е улеснило, но не е мотивирало поведението му. К. преди, по време и след инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по време на същото. Що се касае до характеровите особености на подсъдимият, експертите са посочили, че същият проявява признаци на социална и волева незрялост и слаб контрол над импулсите. При лица с нисък интелектуален праг, употребата на алкохол дори в малко количество действа като катализатор на агресивните импулси и блокира малкото налични волеви задръжки. Ниският интелект ограничава способността за вторична преработка на емоцията, като същият не може да анализира ситуацията, а директно реагира чрез нея. Прието е, че осв. К. притежава базовия капацитет да разбира физическата страна на действията си – че нанася удар с нож и че с това причинява болка или смърт. В интелектуално отношение притежава способността да разбира свойството и значението на деянието. Същият има изградена и съхранена психична годност да разбира смисъла на извършваните следствени действия спрямо него и не е налице медицинска пречка, която да възпрепятства участието ме във фазите на (досъдебна и съдебна) водения срещу него наказателен процес. Видно от писмо № 04-03-933-1/03.12.2025г. от Български пощи и приложени към него касови бележки, причинените имуществени щети на пострадалата са възстановени с пощенски запис от майката на подсъдимия, която е превела сума от 484лв, които са изплатени лично на С. И. на 28.11.2025г., като основание за превода е посочено щети по номера на ДП. На ДП обяснения подсъдимият не е давал, но изложената фактология се потвърждава както бе посочено по- горе от самопризнанието му чрез признанието на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителният акт. По правната квалификация От съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които се извежда приетата по-горе фактическа обстановка, решаващият съд е достигнал до извода, че подсъдимият осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на чл. чл. 115 вр. чл. 18 от НК, този на чл. 194 ал.1 от НК и този на чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Авторството на деянията е установено по безспорен начин. Всъщност то не се спори и от самия подсъдим предвид желанието му производството да се разгледа по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие и предвид признаването на фактите и обстоятелствата, изложени в ОА. От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият е нанесъл удар с нож в областта на корема на пострадалата. При това физическо въздействие върху тялото й и получената прободно -прорезна рана с проникване в коремната кухина, при нараняванията, които тя е получила само поради медицинска намеса и извършване на животоспасяваща операция не се е достигнало до нейната смърт. Налице е причинно-следствена връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. Подсъдим и пострадала се познавали. К. е бил наясно с разположението на жилището и предметите в него, тъй като е живял в дома на пострадалата няколко дни. Скандалът между тях в късния следобед на 17.06.20025г. отключил яростта на подсъдимия. При по- късното завръщане в дома на пострадалата, за да си вземе багажа, подсъдимият взел нож от кухненското помещение, последвал И. в спалнята, където тя се опитала да се скрие и затвори вратата и нанесъл удар в корема с него. Нанасянето на удара със удари със значителна сила, и с насоченост към жизненоважни органи е освен проява на пряк внезапен умисъл за умъртвяването, и на умисъл в съдържанието на който е включено съзнаването и искането на престъпните последици - смъртта на пострадалата. Т.е. от субективната страна, според въззивният съд умисълът е пряк, внезапен, защото се е породил внезапно, при последващото идване в дома на пострадалата. Освен това следва да се има предвид, че подсъдимият е знаел, че при нанасянето на удар с нож с дължина на острието 19 см., с такава сила и интензитет и то в жизнено важни органи от тялото на пострадалата – корем може да причини нейната смърт. Ударът е нанесен от непосредствена близост и със значителна сила. Единствено намесата на св. М. е спряла подсъдимият да продължи с нанасянето и на други удари с ножа, насочени в областта на шията на И.. Несъмнено е, с оглед изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, че подсъдимият К. е имал житейски опит и когнитивни умения, които са му позволявали да осъзнае, че такъв удар с нож, установената интензивност и насоченост може да причини смъртта на пострадалата, но въпреки това той е искал нейното настъпване. Деянието на подсъдимият е останало във фазата на опита. Опитът е останал неуспешен, но поради причини, стоящи извън волята на подсъдимия. Това е така, защото деецът е задействал причинния процес, годен да доведе до смъртта на пострадалата, но летален край не е настъпил по независещи от волята му причини, тъй като, в конкретния случай подсъдимият е бил възпрян от св. М. да нанесе последващи удари, а на пострадалата своевременно е била оказана висококвалифицирана медицинска помощ с извършването на животоспасяваща операция. Без извършването на същата леталния изход е щял да настъпи, видно от заключението на съдебномедицинската експертиза. Тези обстоятелства категорично подкрепят изводите за умисъл за убийство. Осъществено е и деяние по чл. 197 ал.1 от НК. От дома на пострадалата, подсъдимият е взел и нейното портмоне, в което е имало сума от 400лв, както и банковите й карти и лични документи. Съгласие от страна на И. е отсъствало. Първо поради скарването през деня, но най- вече поради реализираното непосредствено преди това нападения върху нея от К. и състоянието в което тя се е намирала – борейки се за съхраняване на живота си. По този начин той отнел от владението на И. без нейно съгласие чужда движима вещ. Умисъла от субективна страна също е пряк. Вземайки портмонето К. ясно е съзнавал, че това не е негова вещ, съзнавал е и за отсъствието на съгласието на И., но независимо от това намерението му е било да се разпореди с находящото се в него като със свое. Свидетелство за това е и признаването за това впоследствие пред св. М., както и че портмонето е открито в дома, обитаван от подсъдимия и неговата майка, макар сумата от него да не е била там, и банковите карти също. Още на ДП вредите от това деяние са възстановени от майката на подсъдимия чрез пощенски запис, средствата, от който са получени лично от пострадалата. Затова е осъществен не състава на чл. 194 ал.1 от НК, а привилегирования състав на чл. 197 ал.1 т.1 от НК. В този смисъл като е осъдил подсъдимия по основния състав за кражба, окръжния съд е допуснал нарушение на материалния закон. Това нарушение може да бъде изправено от въззивния съд чрез преквалификация на деянието, за която не са налице пречки първо предвид обстоятелството, че в обвинителният акт изрично е записано, че причинените щети са възстановени / с оглед процедурата по чл. 371 т.2 от НПК/ и на следващо място касае за облекчаване положението на подсъдимия и приложение на привилегирован състав. Подсъдимият К. е осъществил и деяние по чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, тъй като на 17.06.2025г. в гр. Павликени при условията на продължавано престъпление, на два пъти използвал платежен инструмент- дебитна карта на „Юробанк България“ АД, на името на С. И., без съгласието на собственика и на същата дата, като била изтеглена сумата от 60лв. и неуспешен опит за теглене на сумата от 10 лв. от АТМ устройство на ЦКБ, находящо се на ул. „Съединение“ № 4. Всяко от двете деяния осъществява състава на едно и също престъпление чл. 249, ал. 1 от НК, извършени са при една и съща обстановка и през непродължителен период от време, както и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и от субективна страна продължение на предшестващите. Поради това и правилно са квалифицирани като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. По наказанието Законодателят е предвидил за престъплението по чл. 115 вр. чл. 18 от НК наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода. Следва да бъде отчетена високата степен на обществена опасност на деянието. Този тип деяния са от най-тежките, тъй като са насочени срещу човешкият живот и здраве - най-ценното благо. В рамките на общата висока степен на обществена опасност този случай разкрива съответна такава – нито по- висока, тъй като се касае за един удар с нож/едно прободно-прорезно нараняване/, нито по- ниска, тъй като нападението не е било с малка по интензитет сила. Обществената опасност на подсъдимия е завишена. За същият има данни за криминални прояви, видно от приложената характеристична справка. При оценъчната си дейност, съдът е обсъдил като смекчаващи вината обстоятелства – психичната обремененост на подсъдимия. Първият съд правилно не е отчел самопризнанието на подсъдимия. То не е факт от ДП. Самопризнание има след като му е повдигнато обвинение по чл. 129 от НК. То обаче не може да се ползва във връзка с повдигнатото му впоследствие обвинение по чл. 115 от НК. Поради това и единственото самопризнание е свързано с провеждане на диференцираната процедура по съкратеното съдебно следствие. Искането на защитата да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство поради изложеното настоящият състав на въззивния съд намира за неоснователно. Искането на защитата да се оцени като смекчаващо вината обстоятелство, че подсъдимият е реабилитиран по реда на чл. 88а от НК е основателно. Видно е, че подсъдимият не е бил реабилитиран по няколко деяния - всичките за кражби. Най- тежкото от тях/последното/ е в размер на една година лишаване от свобода и е било квалифицирано по чл. 196 т.1 от НК и наказанието по него е изтърпяно на 02.03.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 88а ал.4 вр. ал.1 срокът, който следва да изтече по чл. 82 ал.1 т.4 е пет години и е изтекъл на 02.03.2021г. Изтекли са и сроковете за предходните деяния, тъй като наложените наказания за тях са под една година – по НОХД 221/2009г. – три месеца, по НОХД 262/2012-осем месеца и са изтърпяни на 26.02.2013г. от когато тече срокът по чл. 82 ал.1 т.4 – пет години – изтекъл е през 2-18г. Изтекли са сроковете и за наложеното наказание глоба по споразумение, постигнато по НОХД 451/2014г. и влязло в сила на 09.01.2015г. Въпреки, че по делото няма събрани доказателства за това образувано ли е изпълнително производство и платена ли е глобата, съгласно ТР №2/2018г., ако не е образувано изпълнително производство за събиране на глобата, сроковете на обикновената и абсолютната изпълнителска давност са съответно две години и са изтекли още 2016г., от когато следва да се брои срокът по чл. 82 ал.1т.5 от НК, т.е. реабилитация ще е настъпила към 2019г. Ако глобата не е изплатена и за събирането й е образувано изпълнително производство, реабилитация настъпва след последователно изтичане на абсолютния давностен срок и срока по чл. 88а вр. чл. 82 ал.1 т.5 от НК , т.е. към началото на 2020г. ще е изтекъл срокът за реабилитация. Реабилитацията по чл. 88а от НК е такава, за която съдът следва да следи служебно, което не е сторено от решаващият съд, доколкото коментар в тази насока отсъства. Ето защо неправило първостепенният съд е приел, че утежненото съдебно минало на подсъдимия следва да бъде отчетено като отегчаващо вината обстоятелство. Като отегчаващо вината обстоятелство според настоящият състав намира, че следва да бъде отчетен начина на извършване на деянието – изключително безцеремонно, в собствения дом на пострадалата, в който тя го е приютила, в момент, в който не е бил провокиран по никакъв начин от И.. Правилно е отчетено като отегчаващо вината обстоятелство последиците за пострадалата – немалкия срок за възстановяване, както и преживеният психологически шок от извършеното. При тези констатации първият съд е приел, че е налице лек превес на смекчаващи вината обстоятелство. Въззивният съд се съгласява с така приетото - превес на смекчаващите вината обстоятелства е налице. Едновременно с това решаващият съд не е открил многобройни смекчаващи вината обстоятелства и не е приложил разпоредбата на чл. 55 ал.1 от НК/което може да стане през призмата на чл. 58а ал.4 от НК/, с който извод настоящият въззивен състав се съгласява изцяло, тъй като отчетените смекчаващи вината обстоятелства не изпълват критерия за многобройност. Съдът не е изпълнил задължението си да обсъди приложението на чл. 55 ал.1 от НК през призмата на чл. 58, б. "а" от НК – т.е. без да са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, предвид стадия на престъплението /опит/ и при отчитане степента на осъществяване на намерението на дееца в конкретния случай. Настоящият състав не намира да са налице предпоставки за приложението на тази разпоредба. Първо защото деецът е направил всичко зависещо от него, летален изход не е последвал единствено поради намесата на висококвалифицирана медицинска помощ от една страна, но и от друга - поради намесата на св. М., който е успял да спре К. да продължи с нанасянето на още удари с нож, насочени към главата и шията на пострадалата. Определеното от първата инстанция наказание от 12 години лишаване от свобода, отговаря на законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, тъй като е съответно на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства – превес на смекчаващите и две налични две отегчаващи, характерни за инкриминирания случай, и успешно би могло да изпълни целите по чл. 36 НК. След редукцията с приложението на чл. 58 а ал.1 от НК подсъдимият ще следва да изтърпи осем години лишаване от свобода. Изключването от въззивният съд на едно от утежняващите вината обстоятелства – приетото утежнено съдебно минало не води до промяна на извода относно размера на наказанието, което следва да бъде определено, тъй като бе отчетено друго отегчаващо и тъй като самото наказание е значително под предвиденото от законодателя среден размер и към минималния. В смисъла на изложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание, което не е явно несправедливо, не са налице допълнително обстоятелства, които да водят до промяна в окончателния извод, поради което и жалбата на подсъдимият и неговия защитник е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Увеличаване на наказание не би могло да се обсъжда предвид липсата на протест и жалба от частното обвинение, доколкото жалбата на частното обвинение е ограничена до размера на гражданския иск. Като първоначален режим на изтърпяване на наказанията съдът е определил строг. Правилно е определен режимът на изтърпяване на наказанията, съгласно чл. 57 ал.1 т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС. За правилно определено настоящият състав намира и наказанието за деянието по чл. 197 т.1 от НК. След преквалификацията, наказанието, предвидено от законодателят е до 5 години лишаване от свобода. Първостепенният съд не е открил многобройни смекчаващи вината обстоятелства- извод, с който въззивният съд изразява съгласие. Степента на обществена опасност на това деяние е по – ниска от обичайната за този тип деяния, предвид начина му на извършване. Но степента на обществена опасност на дееца е завишена, както бе посочено по- горе с оглед данните за наличие на криминални прояви. След приложение на привилегирования състав не може да се отчетата като смекчаващи вината обстоятелства възстановяването на вредите, тъй като то е вече елемент от обективна страна на деянието. Възможно е обаче да се отчетат сравнително ниската стойност на вредите, както и личностното разстройство на подсъдимия, макар да не е психично заболяване в тесния смисъл. Отегчаващо вината обстоятелство не се отчита. При анализа на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на наказателната отговорност за това деяние настоящият съдебен състав намира, че наказанието следва да бъде определено към предвидения от закона минимум при налични само смекчаващите вината обстоятелства. Наказание от шест месеца лишаване от свобода, което след приложението на чл. 58а ал.1 от НК се редуцира на четири месеца лишаване от свобода е съответно на извършеното и ще изпълни и генералната и специалната превенции. В този смисъл не са налице предпоставки за изменението му, независимо от преквалификацията на деянието, тъй като същото е в достатъчно нисък – почти минималния размер. При определяне на наказанието за деянието по чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК първостепенният съд е допуснал две нарушения. Първото се изразява в това, че съдът в присъдата си е посочил, че определя наказанието по реда на чл. 58а и чл. 54 от НК, а в мотивите си е мотивирал приложението разпоредбата на чл. 55 ал.1 от НК като е слязъл под предвидения от закона минимум от две години и е определил наказание от една година лишаване от свобода,т.е. налице е противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към същата. След като е определил наказание по реда на чл. 55 от НК съдът е приложил и разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК като го е редуцирал на осем месеца. Така стореното от първия съд не държи сметка за същността на разпоредбата на чл. 58а ал.4 от НК. При определянето на наказанието съдът се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и като съобразява смекчаващите и отегчаващите обстоятелства съобразно разпоредбите на чл. 54, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1 -3 НК. Съдът следва при наличие на многобройни или изключително смекчаващи обстоятелства да избере най - благоприятния вариант измежду получените резултати при прилагането на чл. 58а, ал. 1 НК и при прилагането на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 НК. За извършването на такава преценка разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК изисква да са налице предпоставките по чл. 55 НК, за да може формиращите се при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК и чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55 НК размери на наказанието да се съпоставят. В този случай съдът следва да наложи наказанието, определено по реда на чл. 55 НК, само ако то е поблагоприятно за подсъдимия. В конкретния случай това означава да се установи, че съществуващите смекчаващи обстоятелства имат толкова съществено значение и тежест при индивидуализация на наказанието, че налагат същото да бъде определено в по-нисък размер от редуцираното с една трета минимално наказание от две години лишаване от свобода, т. е. под година и четири месеца лишаване от свобода. Според въззивният състав са налице предпоставките наказанието за деянието по чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 от НК да бъде определено при условията на чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 от НК. Налице е изключително смекчаващо вината обстоятелство и то е свързано с размера на изтеглената сума, който е изключително нисък, както и с пълното възстановяване на сумата. Това обстоятелство е с особена тежест, тъй като на практика репарира всички щети от извършеното деяние, които изначално са изключително ниски. Приетото от първия съд наказание от осем месеца лишаване от свобода според въззивният съд е достатъчно, за да изиграе своето поправително въздействие върху дееца от една страна и своята възпираща останалите членове на обществото функция. Наказанието, определено под предвидения от закона минимум с приложение на чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 от НК е по - благоприятно за подсъдимия, тъй като след редукцията на минимално предвиденото от закона наказание по реда на чл. 58а ал.1 вр.чл. 54 от НК, което е две години, К. ще следва да търпи наказание от 1 година и 4 м. лишаване от свобода. Извършвайки посоченият анализ на наказанието, което следва да се определи по отношение на подсъдимия за това деяние, въззивният съд изправи допуснатите от първостепенния съд две нарушения. Разпоредбата на чл. 55 ал.3 от НК предоставя възможност на съда да не наложи предвиденото кумулативно по- леко наказание и такова не е наложено в настоящия случай и предвид пълното възстановяване на имуществените вреди от подсъдимия, а според настоящият състав и предвид финансовото му положение. Законосъобразно при наложени три отделни наказания за различните деяния, окръжният съд е приложил разпоредбата на чл. 23 от НК като е определил едно общо наказание, в размер на най- тежкото от тях, а именно осем години лишаване от свобода. Първоначалният режим за изтърпяването му, както е приел съда на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „А“ от ЗИНЗС може да бъде само „строг“. Законосъобразно е и приложението на разпоредбата на чл. 59 ал.1 от НК и извършеното зачитане на времето, през което подсъдимият е с мярка за неотклонение за изтърпяно наказание лишаване от свобода. По гражданският иск В гражданската си част присъдата е предмет на нарочно обжалване от гражданската ищца досежно уваженият размер на гражданския иск. Пострадалата С. И. е встъпила в наказателния процес като граждански ищец и е предявила граждански иск срещу подсъдимият Д. К. в размер на 120 000 евро, представляващи неимуществени вреди от извършеното престъпление. Предявеният граждански иск намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД. Основателен е, тъй като в резултат на престъплението пострадалата е търпяла болки и страдания от причинените й телесни увреждания и уплахата, която е изпитала. Търпяните от нея болки и страдания са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимият. Причинена е тежка телесна повреда – проникване в коремната кухина. Наранени са и тънките и дебелото й черво. Нарушена е анатомичната цялост на левия й яйчник и на коремните кръвоносни съдове. Получените увреждания са причинили на И. тежък травматично-хеморагичен шок. И. е претърпяла неотложна хирургична интервенция, без която е щяла да настъпи смъртта й. В жалбата са преповторени изводите на съдебномедицинската експертиза, които както бе посочено по- горе са взети предвид и от двете инстанции. Възстановителният период не е кратък - определен е на четири месеца, време съпроводено с болка и страдание и през което пострадалата е имала затруднения с обслужването и извършването на различни дейности. В допълнение въззивният съд би добавил, че значение и ма и възрастта на пострадалата- същата е била все още млад организъм/38г., което предполага по - бързо възстановяване. Пострадалата има родени две деца от предходен брак, а повърхностното засягане на единият й яйчник не я е лишило от детеродна способност. От разпитаната в съдебно заседание майка на пострадалата в качеството на свидетел се установиха данни за допълнително влошаване на психическото й състояние впоследствие. Тези факти са установени и от изготвената съдебно-психиатрична експертиза по отношение на пострадалата, взети са предвид от първостепенния съд, но не следва да се подценява и обстоятелството, че така установеното е на фона на друг безспорен факт – че пострадалата страда от психично заболяване, датиращо отпреди деянието. С оглед на изложеното до тук, въззивният съд намира определеният от Окръжния съд размер на обезщетението от 50 000 евро за съответен на изтърпяното. Не са неглижирани последиците от преживяното от пострадалата. Напротив – те са подробно обсъдени от състава на окръжният съд и коментирани в тяхната цялост и съвкупност. Въпреки проведения разпит на двама свидетели, не се събраха допълнително доказателства, които да обосноват уважаване на гражданският иск в по- висок размер. При това положение правилно първият съд е отхвърлил иска за разликата от 50 000 до 120 000 евро. Съобразно закона е и произнасянето по разноските и ДТ. Съдът е пропуснал да се произнесе по разноските, направени от гражданската ищца и частен обвинител за повереник, но това следва да го стори след приключване на делото по реда на чл. 306 от НПК. При служебната проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, съдът не констатира други нарушения, които да водят до необходимост от отмяна или изменение на присъдата. Жалбите както на подсъдимия, така и на гражданската ищца следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а присъдата изменена съгласно изложеното по- горе. Водим от гореизложеното и на основание чл. 337 ал.1 т.2 и чл. 338 от НПК, Великотърновският Апелативен съд: