РЕШЕНИЕ

№ 3962

гр. Варна, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110115008 по описа за 2022 година Предявени са съединени осъдителни претенции с пр.осн.чл.405, ал.1 КЗ и чл.409 КЗ от М. А. С. с ЕГН •••••••••• от град Варна срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление гр.София, •••• за заплащане на сумата 4695.21 лева /след допуснато на осн.чл.214 ГПК изменение на иск/, представляваща дължимо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреда на предна лява врата, в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № ••••• от 04.02.2022г. за „Каско", клауза „Пълно каско" на лек автомобил „Мерцедес ••••• ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът моли ответникът да му заплати разноски за производството.

Твърденията в молбата са, че на 04.02.2022 г. ищецът е сключил застраховка „Каско", клауза „Пълно" на собствения си автомобил марка „Мерцедес ••••• с ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", със срок на действие от 04.02.2022г. до 03.02.2023г.. Автомобилът бил застрахован за 15 000 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплатя съгласно застрахователна полица № ••••• от 04.02.2022 г. била 1210.09 лева. Премията е разсрочена на 4 вноски, като към момента всички вноски са платени.

На 07.10.2022г., паркирал автомобила в гр.Варна на ул. Люляк № 10. На 09.10.2022г., отивайки до автомобила установил, че неизвестно лице е увредило предна лява врата. За злоумишлените действия уведомил Първо РУ на МВР, за което му е издадено Удостоверение с per. № 43300-24431.

На 10.10.2022г. уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал Опис на щетите по претенция № 51-04000-03972/22/10.10.2022г., като в него описал увредените части: предна лява врата.

Получил застрахователно обезщетение в размер на 162.64 лв. Същата била недостатъчна и не можела да покрие щетите, поради което извършил проучване в няколко сервиза. Установил, че необходимата сума за отстраняване на щетите за увредените детайли е в размер на 4491.48 лв., както и че предна лява врата не може да се ремонтира и следва да се подмени с нова. Размера на обезщетението е определено като разлика между дължимото в размер на 4491.48 лв. и заплатеното обезщетение от 162.64 лв От тези твърдения ищецът обосновава правен интерес от подаване на исковата молба срещу ответника.

Спорното правоотношение произтича от договор за застраховка „Каско", а съгласно чл.2, ал.2 от Кодекса за застраховането, "ползвател на застрахователни услуги", е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Посочената законова разпоредба предвижда изборна местна подсъдност, наред с подсъдността по чл.105 ГПК, като изборът е предоставен на ищеца.

В настоящия случай предявеният иск е иск на "ползвател на застрахователни услуги", съгласно чл.2, ал.2 от Кодекса за застраховането.

В случая ищецът упражнява правото си да се ползва от особената местна подсъдност, която дерогира общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК.

Посочва начин за плащане на задължението - по банкова сметка: BG33RZBB91551007843349, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А.. В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата с който оспорва изцяло предявения частичен иск по основание и по размер.

Оспорва твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като в настоящата хипотеза искането за заплащане на застрахователно обезщетение в претендираният размер не представлява необходим и оправдан разход, а представлява подобрение, което не е покрит застрахователен риск, съответно не е налице покритие по застраховката, поради което предявените искове са неоснователни.

Наличието на изключен застрахователен риск, както и на липса на покрит риск по застраховката, какъвто е налице, обективира и невъзможността за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение поради липса на основание, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. Оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил „Мерцедес" с per. № В 3879 ТС вреди, като счита, че претендираното от ищеца обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди. Оспорва твърденията на ищеца, че увредените детайли са за подмяна, което не се установява от извършеният оглед, като от страна на ищеца не е възразявано по отношение на това обстоятелство. На базата на описа на претенцията и Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт", които представя с отговора експертите на дружеството са определили застрахователно обезщетение в общ размер на 162.64 лева, като моли да бъде отделено за безспорно в настоящото производство това обстоятелство. Оспорва размера на претендираната главница, тъй като след приспадане на заплатеното обезщетение се претендира по-голяма сума от тази, която е разликата между 4491.48 лв. и заплатеното обезщетение от 162.64 лв.

При сключването на застрахователният договор е налице изрично волеизявление от страна на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение в доверен сервиз. От страна на ищецът обаче при извършването на оглед на уврежданията по процесният автомобил е налице изрично искане застрахователното обезщетение да бъде изплатено по експертна оценка. В настоящият случай с оглед на договорната свобода, а и по изричното желание на ищецът застрахователното обезщетение е определено по избраният от него начин, а именно по експертна оценка, като моли това обстоятелство да бъде отделено за безспорно в настоящото производство, поради исковата претенция е неоснователна.

Оспорва исковата претенция за заплащане на разликата до твърдяната от страна на ищеца стойност на застрахователно обезщетение. Съгласно чл.1 от Раздел V „Обезщетяване на МПС над седем години", какъвто е процесният автомобил, от Общите условия по процесната застраховка обезщетение при частични щети се изчислява на база на експертна оценка, която по никакъв начин не е обвързана с реално направените от собственика разходи за възстановяване на превозното средство, нито с избора на начин на отстраняване на щетите. В т.1.2. във връзка с т.1.3 от същият раздел от представените Общи условия, е посочен договореният между страните по застрахователният договор начин за определяне на застрахователното обезщетение по отношение на трудът за бояджийски операции, включително и материалите за един детайл за превозни средства на възраст над 14 години, каквото е процесното, поради което считаме че определеното от застрахователят застрахователно обезщетение е съгласно договореностите между страните по застрахователният договор, а съответно исковата претенция е неоснователна.

Оспорва твърдението, че е необходимо да се извърши подмяна на претендираните от страна на ищеца елементи и детайли, като следва да се има предвид, че в настоящият случай детайлите не са за подмяна, а се касае само за бояджийски услуги, което следва да бъде взето предвид в настоящото производство.

Моли при определяне на действителната стойност на процесният автомобил да бъде взето предвид и обстоятелството, че видно от съдържащият се в процесната щета документ за преминал технически преглед същият е на приблизително 230 000 километра, което според него влия значително на стойността му.

Прави възражение за наличие на подзастраховане. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно чл. 389, ал. 2 от КЗ ако застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната стойност. От представената с исковата молба застрахователна полица страните по застрахователният договор са определили застрахователна сума при условия на подзастраховане, като в този смисъл видно от т.5 от Раздел „Каско", Подраздел „Застрахователна сума" от Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт" „Ако е договорена по - ниска застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество, се прилагат правилата на подзастраховането - при частична загуба обезщетението се намалява в пропорция, равна на съотношението между застрахователната сума и действителната стойност".

На отделно основание при условията на алтернативност оспорва исковата претенция поради подзастраховане. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, стойността на процесният лек автомобил надвишава значително избраната от страна на ищеца при сключване на застрахователният договор застрахователна сума, като в процесната полица изрично е посочено, че избраната от негова страна застрахователна стойност е при условията на подзастраховане, като моли това обстоятелство да бъде отделено за безспорно в настоящото производство. При условията на евентуалност, в случай че се установи, че действителната стойност на процесният автомобил е на по - висока стойност от определената при сключването на застрахователният договор, следва да се приложи разпоредбата на чл. 389, ал. 2 от КЗ, а именно, че ако застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност, т.е. още при подписване на застрахователният договор между страните по същият е договорено наличие на подзастраховане, което следва да бъде отчетено по настоящият спор.

Оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер като от страна на ищецът не е дозастраховано процесното превозно средство. Съгласно Глава Трета „Изплащане на обезщетение при частични повреди", Раздел VI „Общи положения при изплащане на застрахователно обезщетение" т. 3 от Общи условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт" „всяко платено обезщетение намалява застрахователната сума за текущия период на застрахователно покритие, като при изчерпването й покритието за текущия период се прекратява". Съгласно т.8 от същия раздел на Общите условия по застраховката това правило не се прилага, ако застрахованият дозастрахова превозното средство, за което обстоятелство се издава добавък след заплащане на допълнително начислена премия. От страна на ищеца не е извършвано дозастраховане на лек автомобил „Мерцедес" с per. № В3879ТС, като същият е запознат за това както с Общите условия по застраховката, така и с договореното в застрахователна полица № •••••, поради което с изплащането на всяко едно застрахователно обезщетение се намалява както размера на застрахователната сума, така и размера на всяко последващо плащане на застрахователно обезщетение.

По процесната застрахователна полица № ••••• освен процесното събитие е заведена още една щета, за застрахователно събитие, настъпило на 08.02.2022 г. като въз основа на представените документи в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" е образувана щета № ••••, по което е заплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 9257.20 лева, с която сума следва да се намали застрахователната сума. Тук следва да се посочи, че във връзка със същата е образувано гр.д. № 2408/2022 г. на PC Варна, 24 състав за почти идентични увреждания на процесният автомобил и въз основа на почти същите документи.

Във връзка с горното е и оспорването по отношение на исковата претенция, касаещо размера на вредата, тъй като преди процесното застрахователно събитие от страна на застрахователя по процесният застрахователен договор към настоящият момент е заплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 9419, 84 лева. Съгласно Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт", с които ищецът се е съгласил изрично при сключването на застрахователния договор, в следствие на изплатените застрахователни обезщетения, и тъй като от негова страна не е извършвано дозастраховане на процесния автомобил, застрахователната сума по застрахователната полица следва да бъде намалена с размера на платените застрахователни обезщетения, което обстоятелство моля да бъде отделено за безспорно в настоящото производство. В този смисъл всяко едно застрахователно обезщетение се редуцира с коефициент, равен на съотношението между намалената с другите плащания на обезщетение и пълната застрахователна сума, т.е. в настоящия случай е налице подзастраховане. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Както посочихме, поради обстоятелството, че от страна на ищеца след всяко едно застрахователно събитие не е извършвано дозастраховане на процесния автомобил, в настоящата хипотеза е налице подзастраховане, което следва да бъде взето предвид в настоящото производство.

Счита че в настоящият случай е налице „тотална щета" по смисъла на чл. 193, ал. 4 от КЗ (отм.) както по отношение на лек автомобил „Мерцедес" с per. № В 3879 ТС, като с оглед на фактическите твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба, а и с оглед на липсата на оспорване от наша страна, моли да бъде отделено за безспорно в настоящото производство това обстоятелство. Съгласно законовата разпоредба „тотална щета" на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, поради което дължимото от страна на застрахователя застрахователно обезщетение следва да се определи в посочения в законовата норма процент от действителната стойност на превозното средство, което е и направено от ответника, поради което оспорва предявения иск за заплащане на имуществени вреди и по размер. Оспорва твърдяната от страна на ищеца действителна стойност на процесният лек автомобил, като също така считаме, че на ищеца следва да бъде заплатено застрахователно обезщетение, представляващо разлика между действителната стойност на товарния автомобил и остатъчната стойност на запазените части от превозното средство, в какъвто смисъл е и нашето възражение. За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар - Решение № 108 от 03.06.2020 г. по в.т.д. № 107/2020 г. на Апелативен съд Варна, I състав. Оспорва исковата претенция по основание и по размер и за заплащане на законна лихва за забава считано от датата на исковата молба до окончателното плащане. Счита че законна лихва следва да се дължи след представяне от страна на ищеца на доказателства за дерегистрация на превозното средство, каквито доказателства не се представят с исковата молба, а и не се твърдят от нейна страна, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена и в тази й част, като следва да се има предвид разпоредбата на чл. 497 от КЗ.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Ищецът изразява становище във връзка с отговора и заявява, че „Общите условия“ към застраховката не са му връчвани и не е могъл да се запознае с тях и своевременно да възрази по отделните клаузи или да не сключи застраховката. Съгласно застрахователната полица застраховката е сключена при клауза „Пълно Каско“ без самоучастие при възникване на щети и при липса на подзастраховане, които условия изрично са посочени в застрахователната полица. Оспорва твърдението, че е налице подзастраховане съгласно застрахователната полица. Застрахователната сума е определена от застрахователя и е равна на действителната стойност на автомобила към момента на сключване на застраховката. Оспорва твърдението, че ищецът не е възразил за степента на увреждане на предна лява врата. На 12.10.2022 год. е подадена молба от ищеца за извършване на корекция на степента на увреждане на предна лява врата, като ответникът е отказал писмено с уведомление от 25.10.2022 год. Оспорва твърдението, че процесната полица е образувана по щета № •••• и по същата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 9257.20 лв. Оспорва твърдението, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Счита, че уговорката по чл.1, т.1.2 и т.1.3 от раздел V на „Общите условия“ към застраховка „Каско“, на които се позовава ответника за нищожни съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащи на КЗ и Закона за защита на потребителя. Съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.2 от КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в т.ч. всички разходи за доставка, строителство, монтаж и др. без прилагане на обезценка.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, като взе предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема за установено следното от фактическа страна:

Предявения иск е за застрахователно обезщетение по Кодекса на застраховането като събитието е настъпило в град Варна на 07.10.2022 г. Ищецът се е позовал на специалната местна подсъдност, регламентирана в посл.предл. на чл.115, ал.2 ГПК, което изключва общата такава по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК. С определението по чл.140 ГПК е оставено без уважение възражението за неподсъдност заявено в отговора.

Ответното дружество – застраховател не оспорва наличието на валиден застрахователен договор с ищеца по полица „Каско“ на лек автомобил марка „Мерцедес ••••, със срок на действие от 04.02.2022 г. до 03.02.2023 г. Автомобилът е застрахован за 15000 лева. Полицата е била действаща към датата на настъпилото застрахователно събитие 07.10.2022 г., което също не се оспорва.

Страните нямат спор, че дължимата застрахователна премия съгласно падежите на всички вноски – 4 на брой е заплатена изцяло от собственика на застрахования автомобил за което е налице доказателство на лист 7 от делото за платени 3-та и 4-та вноски от общо 4 вноски.

Няма спор между страните, че ответното дружество е заплатило на ищеца обезщетение в размер на 162.64 лева за процесното застрахователно събитие от 07.10.2022 г. С опис на претенция от 10.10.2020 г. вещо лице на застрахователя е извършило оглед и опис на увредените детайли, посочени в една позиция – средна деформация на предна врата – лява, за боядисване на детайла с основен цвят боя.

От удостоверение, издадено от ОД МВР-Варна, Първо РУ-Варна, рег.№ 4333000-24431 от 20.04.2022 г. се установява, че на 18.10.2022 г. в сградата на Първо РУ –Варна М. А. С. е заявил пред полицейски орган, че на 09.10.2022 г. е констатирал увреждане на личния си автомобил Мерцедес МЛ 320 ЦДИ с рег.№ В3879ТС. Увреждането се изразява в дупка с неправилни размери в долната част на предна лява /шофьорска/ врата.

От заключението на САТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че съгласно чл.17 от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с ПМС N: 11 от 15.01.2013 r., дейностите по събиране, транспортиране и третиране на излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС)се извършват от лица, притежаващи документ по чл.35 ЗУО.В същото е посочено, че съгласно чл. 18, ал.1 от същата наредба, собствениците на ИУМПС са длъжни да ги предават на площадки за събиране и съхраняване или в центрове за разкомплектуване. Съгласно ал.2, забранява се: 1.Предаването на ИУМПС или на отпадъци от МПС по начини, различни от предвидените в наредбата; предаването на ИУМПС на лица, които не притежават разрешение, издадено по реда на чл.67 ЗУО, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда. Експерта отговаря на поставения въпрос, че не е възможно определянето на запазени части и останали части от автомобила, тъй като не е налице „тотална щета". Заключението е, че на основание констатациите и изчисленията, отразени в констативната част на експертизата отговорите на поставените въпроси са: По т.1: След съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 Матик" с peг.N В3879ТС (описани от застрахователя в опис на претенция и видими на предоставения снимков материал), експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт в зоната на предна лява (шофьорска) врата между превозното средство, докато е в паркирано състояние и обект, движещ се в близост до него. По т.2: Увреждането се изразява в наранено лаково покритие и деформация в предна долна част на врата предна лява, като е налице разкъсване на метала, от който е изработен външния панел на детайла. При деформацията и разкъсването на метала се получава разтягането му. Дейностите необходими за възстановяване на увредения детайл е подмяна на детайла и боядисването му. При евентуален ремонт на детайла е нужно металообработване на увреждането за възвръщане на формата му, съпроводено с топлинна обработка на метала с цел да се свие. След това е нужно заваряване на разкъсаната част, шлайфане на заварката, нанасяне на кит, филер с цел изравняване на външната повърхност и боядисване на детайла. Всяка една от тези операции е възможно да не бъде изпълнена качествено поради разтягане на метала и да доведе до некачествен ремонт. Обичайно такъв тип увреждания се възстановяват чрез подмяната на детайла и последващото му боядисване. За възстановяване на детайла е необходима неговата подмяна и последващо боядисване. По т.З: Експертизата приема уврежданията по автомобила, установени при оглед на същия от представител на застрахователя, описани в Опис на претенция № ••• и видими на предоставения снимков материал, а именно: Предна врата лява. Общата стойност на щетите на автомобила - предна врата лява, поотделно и като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна цена на труда се извърши справка в поне 10 сервиза на територията на гр. Варна, като при изследването се включи сервизи работещи във всички ценови диапазони, включително и официалния сервиз на марката, е в размер на 4857.85 лв. По т.4: Уврежданията, който са установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя са в предна лява врата на автомобила са вследствие на съприкосновение с проникване през панела на детайла. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното произшествие и настъпилите вреди за лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 Матик" с per. N: В3879ТС и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото събитие. По т.5: Общият размер на действителната стойност на вредите на лек автомобил „Мерцедес" с per. N: В3879ТС - Предна врата лява, и средствата необходими за неговия ремонт по най-ниска пазарна цена към датата на пътнотранспортното произшествие, както и най-ниските цени за боядисване на три независими сервиза (извън официалния сервиз за марката „Мерцедес") е в размер на 4465.13 лв. По т.6: Действителната стойност на вредите на лек автомобил „Мерцедес" с per. N: В3879ТС и средствата необходими за неговия ремонт по най-ниски пазарни цени с алтернативни части към датата на пътнотранспортно произшествие, както и цените за боядисване на три независими сервиза (извън официалния сервиз за марката „Мерцедес"), е същата като изчислената в Раздел IV/T.5, ТЪЙ като нужната за подмяна резервна част - Врата предна лява се предлага само като оригинална резервна част и е в размер на 4 465.13 лв. По т.7: Размерът на застрахователното обезщетение за лек автомобил „Мерцедес" с per. N: В3879ТС съгласно Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт" по експертна оценка е в размер на 162.64 лв. По т.8: По делото не са налице параметрите на договорите между сервизи и застрахователната компания експертизата няма възможност да изчисли стойността на ремонта в „доверен сервиз". По т.9: Застрахователната стойност на лек автомобил „Мерцедес" с per. N: В3879ТС е в размер на 15 000 лв. и е в диапазона на предлагане на аналогични на процесния автомобил. По т.10: По отношение на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 Матик" с per. N: В3879ТС не е налице „тотална щета" по смисъла на Кодекса на Застраховането, разходите за необходимия ремонт са на стойност 4857.85 лв., същите не надвишават 70 на сто от действителната стойност на автомобила, която е 17 000 лева и и представляват 28.58 % от нея.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че средна пазарна стойност следва да се приеме изчислената по т.3 на заключението, която е 4857.85 лева, тъй като там са осреднени и взети предвид най-голям брой автосервизи, работещи на територията на гр.Варна, в целия ценови диапазон.

Експертизата е извършена в момент, който е отдалечен от датата на събитието по данни, които се съдържат в преписката на застрахователя за образувата щета по заявление на собственика на увредения автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, , който не може да е по- дълъг от установения срок по чл.108 КЗ. В чл.408 КЗ са посочени хипотезите в които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон.

Нормата на чл.409 КЗ сочи, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ.

Нормата на чл.405, ал.1 КЗ е императивна и съгласно същата при настъпило застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок или най-късно в срока по чл.108 КЗ след като застрахованото лице е иззпълнило задълженията си по договора. Не се оспорва от страна на ответника, че същият е уведомен за застрахователното събитие в указаните сроковете и са представени поисканите документи, както и автомобилът е предоставен за оглед. При настъпило застрахователно събитие ответникът дължи обезщетение на собственика на имуществени вреди в определените от договора лимити. Съдът намира за неоснователни всички възражения на ответника за причините поради които е взел решение да изплати обезщетение в размер по-малък от действителния размер на увредените части и разходи за материали и труд, тъй като не са представени доказателства за тези твърдения по делото. От доказателствата по делото не се установиха факти и обстоятелства, които да представляват изключен риск по смисъла на чл.460, ал.1 КЗ – законово установени случаи, нито по смисъла на чл.460, ал.2 КЗ – договорени от страните.

Ответникът не е установил в производството наличието на обстоятелства, които да изключват заплащане на обезщетение в размер на действителните щети, установен от вещото лице по САТЕ. Не е ангажирал доказателства във връзка с останалите възражения в отговора, поради което същите са останали недоказани. Застрахователната стойност на увредения автомобил „Мерцедес" с per. N: В3879ТС е в размер на 15000 лв. и е в диапазона на предлагане на аналогични на процесния автомобил съгласно САТЕ от което следва, че не е налице подзастраховане при условията на действащия застрахователен договор.

От събраните в производството доказателства, съдът намира за установено по безспорен начин, че на посочената дата е настъпило застрахователно събитие с лекия автомобил, който е бил застрахован при ответното дружество по застраховка “Каско на МПС” и че по същия са настъпили описаните щети и по описания начин, което се установи от заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните. От това следва, че е налице възникнало застрахователно правоотношение по силата на което е следва да бъде ангажирана отговорността по застрахователен договор за обезщетение за имуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие, поради което съдът приема за установено, че е настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя на осн.чл.405, ал.1 КЗ и обезщетението се дължи в пълен размер на действителната стойност на необходимите разходи за части, материали и труд за възстановяване на щетите, съгласно заключението на САТЕ по средни пазарни цени на услугата, която се предлага в автосервизи на територията на гр.Варна. Увредения детайл не е такъв, който е пряко свързан с безопасността при движението на автомобила. Следва да се отбележи, че ищецът не е представил доказателства, че автомобила е отремонтиран и че той е заплатил със свои средства стойността на услугата за да се приеме, че ответникът му дължи обезщетение в размер, по-голям от обичайния такъв. Ето защо съдът намира, че дължимото обезщетение от застрахователя е в размера на посочения в САТЕ, а именно 4857.85 лева, която сума не надвишава 70 на сто действителната стойност на автомобила 17 000 лева, а представлява 28.58 % от нея. Изложеното води до извод, че не е налице тотална щета, не са налице останки от автомобила и не е възможно определянето на запазени части. Страните нямат спор, че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 162.64 лева. Разликата между дължимото обезщетение 4857.85 лева и заплатеното такова е 4695.21 лева, която сума съответства на цената на иска /след допуснато увеличение по реда на чл.214 ГПК. Предявения иск е основателен и следва да се уважи. От основателността на главния иск следва и основателността на акцесорния иск за заплащане на лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата на осн.чл.409 КЗ, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.

По въпроса за разноските:

При този изход на спора, молбата на ищеца с пр.осн. чл.78 ГПК е основателна подкрепена с доказателства. Ответникът следва да му заплати разноски за производството в размер на 1302.81 лева.

По изложените мотиви, съдът