Решение № 223 от 19.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6573/2025 г.

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по НЧД 6573/2025г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав Производството е по реда на чл.16 и сл. от ЗЕЕЗА и е образувано по постъпило ИСКАНЕ от Софийска градска прокуратура, с правно основание чл. 14, ал. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА за образуване на производство по екстрадиция на испанския гражданин А. П. Р. /А.Р. R./ - роден на •••••••• г. в Кралство Испания, гр.Аликанте, испански гражданин с адрес в Кралство Испания - гр. Аликанте, бул.•••• и настоящ адрес по Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в Република България – гр. Бургас, бул. „••••“ № •••••••• – хотел „••••“, в Кралство Мароко. Към Искането на прокуратурата са приложени Молба за екстрадиция на издирвано лице, адресирана до компетентните органи на Република България и издадена от Ръководителя на държавната прокуратура, Апелативен съд на Маракеш, Първоинстанционен съд на Маракеш, Държавна прокуратура № 442/R/2025, Кралство Мароко, както и Международна заповед за арест по отношение на испанския гражданин А . П. Р. /А.Р. R./, издадена на 20.05.2025г. и Приложение, относно приложимите законови разпоредби; По искане на съда, от издаващата държава – Кралство Мароко са изискани и постъпили следните документи : Нота от Кралство Мароко с приложена Информация, относно датите на инкриминираните деяния, за извършването на които, спрямо А . П. Р. /А.Р. R./ в Кралство Мароко се води наказателно преследване, както и относно давността за преследване на същите /стр. 138/; Постъпило е и Резюме на фактите, относно извършените деяния, съставляващи обвинението срещу А . П. Р. /А.Р. R./ /стр. 145/; Постъпила е и Нота от Посолството на Кралство Мароко в гр. София /стр. 210/, съдържащо Декларация за Реципрочност; Писмо с Допълнителна информация относно издадените Национални заповеди за арест /стр. 257/; По искане на съда, от Кралство Испания е представен Договор за Екстрадиция между Кралство Испания и Кралство Мароко, както и Указ на Национална Съдебна Прокуратура на Кралство Испания от което е видно, че в Кралство Испания не се води наказателно производство срещу А . П. Р. /А.Р. R./ за престъпленията, предмет на Молбата за екстрадиция, както и че Кралство Испания няма да издава ЕЗА по отношение на засегнатото лице. Постъпила е и електронна кореспонденция с представителя на Европейската съдебна мрежа и прокуратурата на Испания - международно сътрудничество, с което отново потвърждават, че за посочените деяния испанските власти няма да издават ЕЗА и че в Кралство Испания спрямо исканото лице не се води наказателно производство за тези деяния. Постъпила е и Справка за съдимост от която е видно, че лицето не е осъждано в Република Българи, както и Справка за висящи наказателни производства, от която се установява, че спрямо лицето няма неприключили наказателни производства в Република България. В съдебно заседание, от страна на защитата е представено копие от Договор за Екстрадиция между Кралство Испания и Кралство Мароко, както и медицински документи, установяващи актуалното здравословно състояние на А. П. Р. /А.Р. R./. В хода по съществото на делото прокурорът заявява, че поддържа внесеното искане от СГП за екстрадиция на А. П. по молба на властите на Кралство Мароко. Сочи, че от събраните по делото материали се установява, че същият е обявен за международно издирване с червен бюлетин, задържан е на 30.08.2025 г. в България, Гранично полицейско управление – София, а неговата самоличност е установена по безспорен начин. Прокурорът сочи, че в Кралство Мароко издирват лицето П. за провеждане на наказателно преследване за престъпление, както е посочено „инвестиционна измама“ с множество пострадали. Прокурорът прави разбор на доказателствата, постъпили съответно от властите на Кралство Мароко : нота от 29.09.2025 г., молба за екстрадиция № 27092025442R25 на Кралство Мароко, международна заповед за арест от 20.05.2025 г., издадена от прокуратурата на Маракеш с посочения по-горе номер и извлеченията от приложимите разпоредби на НПК и НК на Мароко и изисканите от съда. Сочи, че от тези доказателства се установява, че деянието, за което мароканските власти издирват А. П. е извършено през периода 2021 година и продължило до октомври месец 2024 г., като в получения отговор са посочени имената на жалбоподателите. Дадени са разяснения относно лицата, които са подали жалби срещу господин П., посочено е въз основа на датите на паричните преводи и показанията на страните за извършеното престъпление ще се погаси по давност четири години след датата на извършване на деянието, а по отношение на исканото лице има издадени пет национални заповеди за издирване, публикувани в служба за съдебна полиция в Маракеш. Прокурорът посочва, че Искането за екстрадиция е направено, въз основа на писма от Главния прокурор на Мароко през месец септември 2025 г., въз основа на докладите от разследването, както и на основание чл. 40 от НПК на Мароко. Прокурорът счита, че Искането за екстрадиция отговаря на чл. 8 от договора за екстрадиция, сключен между Република България и Кралство Мароко – налично е наказателно производство по дело за измама, водено срещу П., което представлява престъпление по Българския НК, а за това престъпление и в двете държави се предвижда наказание не по-малко от две години, а именно в конкретния случай - „Лишаване от свобода“ от 1 до 5 години. Прокурорът сочи, че е посочено време и място на извършване на деянието и за тях не се предвижда смъртно наказание, а „Лишаване от свобода“ от 1 до 5 години, поради което не се налага да се изискват допълнителни гаранции по чл. 5 от Договора. Прокурорът сочи, че не са налице и основанията на чл. 6 ЗЕЕЗА за недопускане на екстрадиция, тъй като исканото лице не е български гражданин, не му е предоставено правно убежище в Република България, същият е чужд гражданин и не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на България и е наказателно отговорен по българското законодателство. Прокурорът сочи, че служебно от съда е изпълнена така наречената процедура „Петрухин“, като по делото са приобщени документи, отговори от властите на Кралство Испания, че същите няма да издават ЕЗА спрямо г-н П., че в Испания не се води разследване за тези престъпления, поради което тази процедура „Петрухин“, влязла с решение на съда голям състав от 06.09.2016 е изпълнена изцяло. Прокурорът счита, че не са налицеи основанията, подробно визирани в чл. 7 от ЗЕЕЗА, при които се отказва екстрадиция, както и факултативните основания за отказ по чл. 8 от ЗЕЕЗА. Прокуратурата коментира и съществуващия договор между Мароко и Испания, приложен по делото, в който се сочи, че нито една от държавите не може да екстрадира свои граждани. В случая прокурорът счита, че България не е страна по този договор между Кралство Испания и Кралство Мароко, поради което следва да се прилага Договорът, сключен между Република България и Кралство Мароко. Прокурорът сочи, че не са налице предпоставките по чл. 18 от ЗЕЕЗА за отлагане на екстрадицията, тъй като срещу П. не се води наказателно производство и няма влязла в сила присъда България, която да подлежи на изпълнение. В заключение прокурорът моли молбата на Кралство Мароко относно екстрадиция на А. П. да бъде уважена, тъй като не са налице никакви основания, за да се постанови отказ и спрямо същият на основание чл.17, ал.7 от ЗЕЕЗА следва да постановите мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото му предаване. Защитникът на исканото лице, адв. З. моли Искането за екстрадиция да бъде отхвърлено, тъй като П. е поданик на Кралство Испания, а не български гражданин. Защитникът сочи, че се иска екстрадиция в Кралство Мароко, където основната религия е мюсюлманска, т.е. има и религиозен аспект на искането, доколкото неговият подзащитен П. е католик, християнин. Според защитата, Искането за екстрадиция нарочно е било отправено към Република България, въпреки че Р. А. П. многократно бил пътувал из Европа, включително и до Кралство Испания, но според защитата, ако е бил задържан от испанските власти, той не би могъл да бъде предаден на Кралство Мароко, поради съществуващия между Испания и Мароко Договор за Екстрадиция, съгласно който нито една от двете държави не предава свои поданици на другата. Адвокатът не се съгласява със становището на Прокуратурата по отношение на казуса „Петрухин“ , като счита, че макар да е изяснено, че Испания няма да издаде ЕЗА по отношение на П., това в никакъв случай не е някаква предпоставка за неприлагането на чл.3 от договора между Кралство Испания и Кралство Мароко, а преценката е на испанските власти. Защитата счита, че Искането за екстрадиция не отговаря на тези изисквания на чл. 9, липсва конкретика, относно инкриминираните деяния, а по българския НК няма престъпление „инвестиционна измама“. Според защитата липсват данни и за така наречената териториална превръзка - Къде е извършено престъплението, като прави анализ на доказателствата в тази насока и сочи, че не се съдържат в Искането достатъчно данни за извършените престъпления и законовите текстове. Защитата счита също така, че не са налице доказателства за гарантиране на справедлив процес, който евентуално би се провел в Мароко. Липсват доказателствата за рисковото и човешко третиране и системно нарушаване на правилата в затворите в Мароко. Защитата счита, че българският съд следва да зачете договора между Кралство Испания и Кралство Мароко и да не екстрадира испански гражданин в Мароко, както не би направила това самата Испания, а казусът Петрухин“ го няма директно възприет, като основание за неекстрадиране в закона за екстрадиция във връзка с ЕЗА, в чл. 7 и чл. 8 не съществува подобно тип основание, че екстрадицията би довела до неравнопоставеност на съответния гражданин. В заключение отново се прави искане да бъде отхвърлено Искането за екстрадиция от страна на Кралство Мароко. Исканото лице П., лично в своя защита поддържа казаното от неговия защитник, моли съдът да не допуска екстрадиция, защото това би било прецедент по отношение на испански гражданин и сочи подробности за здравословното си състояние, което макар и в ремисия налага два пъти в годината да се правят изследвания. В последната си дума исканото лице П. заявява, че не желае да бъде екстрадиран в Кралство Мароко. Съдът, след като съобрази материалите по делото и наведените от страните доводи, намери за установено следното: Правната рамка на настоящото производство се определя от една страна от сключения и действащ между Република България и Кралство Мароко Договор за екстрадиция, а от друга – от разпоредбите на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, поради което и съдът ще анализира двата нормативни акта поотделно : Съгласно чл. 1 от посочения Договор, между Република България и Кралство Мароко съществува задължение да предават една на друга, съгласно разпоредбите и условията, посочени в договора, лицата, които се намират на нейна територия и се търсят от съдебните органи на другата държава, за изпълнение на наложено с присъда наказание или с цел провеждане на наказателно преследване срещу лицето. Това задължение е налично при условието на реципрочност, каквато Декларация е постъпила по настоящото дело. В чл. 2 от Договора е посочено изрично кои са деянията, които дават основание за екстрадиция. Изискването е, тези деяния да представляват престъпления по законодателството и на двете държави и да се наказват с наказание не по-малко от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По настоящото производство е установено, че Р. А. П. се издирва с цел провеждане на наказателно производство срещу него за престъпление по чл. 540 от Наказателния кодекс на Кралство Мароко за престъпление „Измама“, за което деяние законодателят в Мароко е предвидил наказание от 1 до 5 години Лишаване от свобода. Аналогично престъпление е налично и по Наказателния кодекс на Република България – чл. 210, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс на Република България за което е предвидено наказание Лишаване от свобода от 1 до 8 години. Не са налице основания за Отказ от екстрадиция, посочени в чл. 3 от Договора, доколкото по делото е установено че спрямо Р. А. П. няма висящо наказателно производство за същото престъпление в Република България и че то не е осъждано за това престъпление, престъплението не е погасено по давност, нито спрямо законодателството на Кралство Мароко, нито спрямо законодателството на Република България. За посоченото деяние в нито една от двете държави не е обявена амнистия, нито има данни, че лицето ще бъде съдено в извънреден съд в Кралство Мароко, доколкото се касае за обикновено криминално деяние. С оглед посочените в Молбата за Екстрадиция и допълнителните документи, изискани от настоящия състав, не се касае и за престъпление, което да е политическо или военно престъпление, а П. не е гражданин на Република България. Не са налице и основания от които да може да се направи извод, че исканото лице ще е подложено на преследване или дискриминационни мерки поради раса, религия, пол, националност, език, политически убеждения или ще бъде подложено на жестоко, нечовешко или деградиращо третиране или на действия, представляващи нарушения на основните човешки права, както и че няма да бъдат зачетени неговите права и законни интереси, включително и правото му на защита. Не са налице и факултативните основания за отказ, посочени в чл. 4 от Договора, доколкото от изложените фактически положения, към Молбата за Екстрадиция не може да се направи извод, че деянието за което е отправено искане за екстрадиране, е извършено изцяло или отчасти на територията на Република България, престъплението, предмет на искането за екстрадиция, е извършено извън територията на Договарящите страни, доколкото е посочено, че деянията са извършени на територията на Кралство Мароко, а в случая лицето се търси с цел провеждане на наказателно производство срещу нещо. От приложените по делото документи се установява също така, че за посоченото престъпление, за което се иска предаване на Р. А. П., не се предвижда СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ, а наказание Лишаване от свобода от 1 до 5 години, поради което и не са налице основанията на чл. 5 за отказ от екстрадиция и изискване на допълнителни гаранции в тази връзка. Към молбата за Екстрадиция са приложени необходимите документи, съгласно чл. 8 от Договора : Международна заповед за задържане, както и информация за 5 броя национални заповеди за задържане на лицето, описание на престъпленията – дата, място и начин на извършването им и правната им квалификация, както и текстовете на законовите разпоредби, приложими по отношение на това деяние. С оглед на изложеното, настоящият състав достигна до извод, че не са налице нито едно от основанията за отказ от екстрадиране на лицето, посочени в Договора за Екстрадиция, сключен между Република България и Кралство Мароко, а напротив – налице са всички основания за изпълнение на задължението за предаване на лицето от страна на Република България, в изпълнение на задълженията си по посочения международен договор между двете държави. Съдът извърши проверка и на това, дали по делото са спазени изискванията и на българския ЗЕЕЗА, при което намери следното : Молбата за екстрадиция е подадена до компетентните български органи и е съпроводена с необходимите документи и доказателства по чл. 9, ал. 3 ЗЕЕЗА, като самите документи са приложени в оригинал и в превод на български език Исканото лице А . П. Р. /А.Р. R./ - роден на •••••••• г. в Кралство Испания, гр. Аликанте е испански гражданин с адрес в Кралство Испания - гр. Аликанте, бул.•••• и настоящ адрес по Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в Република България – гр. Бургас, бул. „••••“ № •••••••• – хотел „••••“ и неговата самоличност е установена извън всякакво съмнение. Установено е, че в Кралство Мароко се води наказателно производство срещу Р. А. П. по дело за измама съгласно докладите на Съдебната полиция на Маракеш № 3759 от 02.03.2024г., №5770/GC/CS/24 и №25 от 26.03.2025г. Видно от изисканата допълнителна информация, деянията са извършени от неустановена дата през 2021г. и са продължили до месец 10.2024г., като са посочени петима жалбоподатели, инвестирали суми от 9 000 до 26 000 евро в посочения период, като са били подведени, че могат да се ползват от различни туристически услуги в този период, чрез депозиране на суми срещу ползване на 60 процента отстъпка, като след това връщането на сумите им е било отказвано. Посоченото престъпление е квалифицирано като такова по чл. 540 от Наказателния кодекс на Кралство Мароко и съответства на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК на Република България. В настоящото производство съдът следва да провери налице ли са условията по чл.5 и чл.6 от ЗЕЕЗА, налице ли са основания за отказ по смисъла на чл.7 или чл.8 от ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция. На първо място, макар и да не е сред изрично посочените в чл .5 от ЗЕЕЗА и подлежащи на проверка обстоятелства, съдът намира, че следва да отбележи наличието на предвидената в чл. 4 ал. 1 от ЗЕЕЗА предпоставка за провеждане на екстрадиционното производство, изразяваща се в обвързването и на Република България и на Кралство Мароко към Договор за Екстрадиция, сключен от двете държави, който беше анализиран по-горе. На следващо място е налице основание за допускане на екстрадиция по смисъла на чл. 5 ал. 1 ЗЕЕЗА, доколкото наказателното преследване, за целите на което се иска предаване на лицето, е за деяния, съставомерни и по българския НК – чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, за което законодателят е предвидил наказание от 1 до 8 години Лишаване от Свобода, а в Кралство Мароко за деянието по чл. 540 от НК е предвидено наказание от 1 до 5 години Лишаване от свобода. Ето защо е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА, за деянието, предмет на Искането за екстрадиция, да се предвижда наказание не по-малко от 1 година ЛОС. Не са налице основания за недопускане на екстрадицията по смисъла на чл. 6 от ЗЕЕЗА, доколкото исканото лице е испански гражданин, не се ползва с предоставено право на убежище, не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България и съгласно българското законодателство не е лице, което не е наказателноотговорно. Не е налице и никое от предвидените в чл. 7 ЗЕЕЗА основания за отказ на екстрадицията – посоченото престъпление за което се иска предаване на лицето в Кралство Мароко не е политическо или свързано с него престъпление и не е военно престъпление, доколкото Измамата е криминално деяние, което се преследва от Криминален съд. Ето защо и производството не се води от извънреден съдебен орган, а от материалите по делото не се установява екстрадицията да има за цел преследване или наказване на лицето на основания, свързани с раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, нито че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено, поради някое от тези основания. В тази връзка напълно произволни са твърденията на защитата, че в Кралство Мароко лицето може да бъде подложено не неравноправно третиране, защото е католик, докато в Кралство Мароко преобладаващата религия е Ислям. Посоченото престъпление няма връзка с религиозната принадлежност на исканото лице и няма основание да се приеме, че то ще бъде преследвано заради различната си религиозна принадлежност. По делото няма доказателства, които да са основание да се приеме, че исканото лице ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или че не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право; Воденото наказателно производство не е погасено по давност, според законодателството на българската или на молещата държава, видно от постъпилата допълнителна информация, касаеща изтичане на давността за посоченото престъпление. От представените по делото доказателства се установява също така, че спрямо Р. А. П. за това престъпление няма влязла в сила присъда, а за престъплението „Измама“, законът на Кралство Мароко е предвидил наказание Лишаване от Свобода от 1 до 5 години, но не и Смъртно наказание. Видно от даденото описание на разследваните в молещата държава престъпления, настоящият съд приема, че не са налице данни, налагащи формиране на извод, че наказателното преследване срещу исканото лице се води привидно, за да бъде предадено същото с други цели. Не са налице и относителните основания за отказ на екстрадицията по смисъла на чл. 8 от ЗЕЕЗА, доколкото деянието, за което се води наказателното производство в Кралство Мароко не е подсъдно на български съд; не е водено наказателно производство за същото деяние от българските съдебни власти; екстрадицията не е за изпълнение на задочно постановена присъда; престъплението не е извършено извън територията на молещата държава. Не са налице и основанията на чл.18 ЗЕЕЗА за отлагане на екстрадицията, доколкото срещу Р. А. П. в Република България няма висящи наказателни производства. Съдът намери, че следва да отговори на доводите на защитата, относно приложимия Договор за екстрадиция, като счита, че по конкретния казус, Република България е обвързана от сключения между Кралство Мароко и Република България Договор за екстрадиция, поради което и при наличие на предпоставките на този Договор и на ЗЕЕЗА, следва да реши делото, а не може да прилага договора, сключен между Кралство Испания и Кралство Мароко по който Република България не е страна. Няма спор, че ако лицето, испански гражданин, беше задържан на територията на Кралство Испания, приложимото право щеше да се съдържа именно в договора, сключен между Кралство Испания и Кралство Мароко. Доколкото обаче лицето е задържано на територията на Република България, настоящото дело следва да се реши при съблюдаване на разпоредбата на международния договор по който именно Република България е страна и нормите на ЗЕЕЗА. В отговор на доводите на защитата, че лицето би могло да бъде третирано по различен, по-лош начин, отколкото в държавата, чийто поданик е, то настоящият състав намери, че по делото са изпълнени всички действия, произтичащи от Казуса „Петрухин“, като съдът е изискал от компетентните Испански власти категоричен отговор, дали срещу Р. А. П., за посочените в Молбата за екстрадиция престъпления, се води наказателно производство в Кралство Испания и дали испанските власти ще отправят към Република България съответната Европейска заповед за арест, която би имала предимство пред Молбата за екстрадиция, отправена от Кралство Мароко до Република България. Доколкото обаче компетентните испански власти, с приложен Указ са постановили, че срещу лицето не се води наказателно производство в Кралство Испания и ЕЗА няма да бъде издавана срещу него, то за настоящия състав не е налице пречка за предаване на лицето на Кралство Мароко. Съдът намира, че мароканските власти са изложили в достатъчна степен и конкретика, информация за инкриминираните деяния, доколкото става въпрос за едно досъдебно производство във фаза на събиране на доказателства, поради което и следва да се приеме, че обвинението е в една работна фаза. За нуждите на Екстрадиционното производство обаче, съдът намери, че описанието на престъпление4то по време, място и начин е достатъчно. Следва да се отбележи, че по настоящото дело, Решението е подписано от Председателя на съдебния състав с „Особено мнение“, като председателят е счел, че не са изискани нарочни гаранции за обстоятелствата по чл. 7 от ЗЕЕЗА. Мнозинството от съдебния състав счете, че ЗЕЕЗА предвижда единствено предоставянето на изрична гаранция по чл. 7, т. 8 от ЗЕЕЗА, само в случаите, в които за деянието се предвижда „Смъртно наказание“, какъвто настоящия случай не е. Доколкото е установено, че се касае за престъпление „Измама“ по Наказателния кодекс на Кралство Мароко и че за това деяние е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до 5 години, то мнозинството от състава счете, че не е нужно да се изискват допълнителни гаранции за това, че лицето няма да бъде осъдено на смърт. По отношение на останалите обстоятелства, изложени в чл. 7 от ЗЕЕЗА, то мнозинството от съдебния състав намери, че не е необходимо изискването на писмени гаранции, които да потвърдят, че лицето няма да бъде подложено на преследване или наказване на основания, свързани с раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, нито че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено, поради някое от тези основания, нито че се касае за политическо, религиозно или военно престъпление. Тази преценка, според мнозинството от настоящия състав, може да бъде извършена чрез анализ на фактическите положения за извършените деяния, както и на приложимите законови разпоредби и не се нуждае от нарочни гаранции от Молещата държава. Мнозинството от настоящия състав намери, че не са налице и основания за изискване на „медицински гаранции“, свързани със здравословното състояние на лицето, което заяви лично и непосредствено пред съда, в правото си на лична защита, че е страдал от онкологично заболяване, опериран е бил през 2016г. и от тогава е в ремисия, не провежда лечение, а само два пъти в годината прави съответните профилактични изследвания. При липсата на заболяване, което да налага полагането на някакви специфични медицински грижи, за мнозинството от състава се явява безпредметно, да се изисква такава информация или гаранции от Кралство Мароко, още повече, че здравословното състояние на лицето не е сред предвидените в ЗЕЗЗА или Договора, основания за отказ на екстрадицията. Доколкото обаче по делото са представени медицински документи, които подкрепят заявеното от П., че не страда към настоящия момент от заболяване, което да изисква провеждането на някакво лечение, то не са налице и предпоставки за изискване на допълнителни гаранции в тази насока и забавяне на предаването на лицето. С оглед на изложеното мнозинството от съдебния състав прие, че са налице всички законови предпоставки за предаване на исканото лице и поради това счете, че следва да уважи молбата за екстрадиция на Кралство Мароко. При така посочения изход на делото и на осн. чл.17, ал.7, изр. 2 от ЗЕЕЗА съдът взе мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА спрямо Р. А. П. до фактическото му предаване на властите на Кралство Мароко Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови своето решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ Д.А БОРИСОВА Председателят на съдебния състав и член съдия - съдия Д.а Борисова намира, че в конкретния случай не са събрани на първо място гаранциите по чл. 7 ЗЕЕЗА, касаещи абсолютните основания, при които се отказва екстрадиция на исканото за предаване лице. Намирам, че от страна на българския съд не се изискаха гаранции, а следваше да се изискат такива за това, че престъплението за което, от страна на компетентните власти на Кралство Мароко, се иска екстрадицията на исканото лице не е политическо, не е военно, че лицето, както и че това лице няма да бъде съдено от Извънреден съд в молещата държава - Кралство Мароко или срещу него няма да бъде приведена в изпълнение присъда постановена от такъв съд, в случай, че приключи разследването там. В качеството ми на член съдия на съдебния състав считам, че не са изискани, а следваше да се изискат гаранции затова, че исканото за предаване лице няма да бъде преследвано с цел налагане на наказание на основания като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения за да се прецени от българския съд, че несъществува риск положението на лицето да бъде утежнено, поради някое от тези основания, т.к. същото е гражданин на държава-членка на ЕС и живее на територията на държава-членка на ЕС. Намирам, че от страна на българския съд не са изискани, а следваше да се изискат гаранции и за това, че лицето няма да бъде подложено, в молещата държава – Кралство Мароко, на насилие и изтезание или на жестоко, нечовешко, унизително наказание, както и че ще се гарантират правата му свързани с воденото срещу него наказателно производство, както и тези при изпълнение на едно евентуално наложено му наказание, съгласно изискването на международното право – ЕКПЧ и ЕКЕ. Считам, че не са изискани гаранции, от които да е видно дали за престъплението, за което се иска предаване на исканото лице е настъпила амнистия в Кралство Мароко. Също така по делото не се изиска, а следваше, гаранцията, че за престъплението, за което се иска предаването на лицето на молещата държава - Кралство Мароко, не се предвижда смъртно наказание, независимо от това, че по делото са налице данни, изпратени от мароканските компетентни власти, а именно съдържащи се в съответните законови разпоредби, че за престъплението „измама“, за което се твърди, че исканото лице П. се желае да бъде предадено с цел наказателно преследване се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до пет години, тъй като изрично такава гаранция не се съдържа в материалите по делото. На следващо място намирам, че не са дадени гаранции, от които да се установи и да е видно, какви са условията на местата за лишаване от свобода, а именно затворите на територията на Кралство Мароко, в каквото пенитенциарното заведение ще бъде приведено исканото за предаване лице П. по време на воденото срещу него разследване. На последно място намирам, че не са изискани, а следваше и в тази връзка дадени медицинските гаранции, касаещи исканото за предаване лице П.. Това е така, тъй като по делото са налични медицински документи, от които е видно, че исканото за предаване лице П. страда от онкологично заболяване, макар и към настоящия момент, както лично същия заяви, това заболяване да се намира в ремисия. Намирам, че при тези данни следваше и беше абсолютно необходимо да се изискат медицински гаранции от молещата държава – Кралство Мароко, от които да е видно, че от страна на мароканските компетентни власти ще бъде осигурено необходимото медицинско обслужване на исканото за предаване лице П., с цел защита и опазване на неговия живот и здраве, както и затова дали на същия ще бъде оказано съответното медицинско лечение в случай на необходимост и при необходимите за опазване на неговия живот и здраве условия. Още повече, че същият заявява, че на шест месеца провежда изследвания на територията на Испания, с цел наблюдение на своето здравословно състояние, предвид наличното при него онкологично заболяване, както се каза вече. Тук е мястото да се посочи, че живота и здравето на едно лице, независимо дали същото е подсъдимо или поставено в процесуалното положение да бъде разследвано лице на територията на Република България, на държава-членка на Европейски съюз или на територията на държава, която е извън територията на Европейския съюз, то опазването на живота и здравето на лицето е найвисшата човешка ценност, която следва да бъде опазена и охранена от съответния компетентен орган, какъвто в случая е българския съд, чрез изискване на съответните медицински гаранции от компетентните марокански власти, която гаранция е залегнала и в ЕКЗПЧ. Още повече, че исканото за предаване лице П. е гражданин на държава-членка на Европейския съюз и независимо, че постоянно пребивава на територията на Република България, то същият се ползва със всички права на гражданин на Република България съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз, поради което и в тази насока от страна на българския съд не са изискани, а следваше медицинските гаранции. По изложените по-горе съображения намирам, че следваше на исканото лице да се назначи съответната медицинска експертиза, като вещите лица, със съответната компетентност, знания, умения и професионален опит, да дадат заключение за това дали исканото за предаване лице П. може да пребивава в пенитенциарното заведение, дали същият може да осъществява полети, както и дали на същия следва да бъде оказано и какво медицинско лечение, а също и какви поддържащи грижи в условията на пенитенциарното заведение, за да се прецени и искането на българския съд за предоставяне от страна на компетентните марокански власти на медицинските гаранции за исканото лице. По изложените по-горе съображения подписвам с особено мнение решението на мнозинството от настоящия съдебен състав, тъй като намирам, че не са изискани от мароканските компетентни власти съответните гаранции, поради което и решението е постановено преждевременно, при неизяснена фактическа обстановка, за което изложих и мотиви по-горе. Д.А БОРИСОВА СЪДИЯ