Решение № 393 от 2.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3812/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 277/19.05.2025 г. на Заместник кмет „Обществен ред и сигурност” в Община Пловдив , с което на П. П. А. с ЕГН •••••••••• от гр. Пловдив ул. „Архимандрит Евлоги” № 22, ет.3 ап.8 е наложено на основание чл.178е от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева (с равностойност в евро – 25.56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/ евро) за извършено нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДВП . Жалбоподателят П. П. А. не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв. Н. К. от АК Повдив. Чрез процесуалният представител адв. К. и по съображения, изложени в жалбата, се иска от Съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извършването на административното нарушение. Твърди се неправилно приложение на Закона – излагат се доводи за това, че управляваният от жалбоподателката автомобил не е бил паркиран на тротоар. Претендират се разноски за процесуалното представителство от адвокат. Въззиваемата страна Заместник кмет „Обществен ред и сигурност” в Община Пловдив се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт – гл. юрк. ..... Иска се от Съда да постанови решение, с което жалбата да се отхвърли, а наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. След постъпил писмен сигнал в Община Пловдив за системно паркиране на автомобил на място предназначено само за пешеходци – на тротоар, на 21.03.2025 г. от служители на Сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР Пловдив, сред които бил свидетелят Ч. В. Д. – старши полицай, била извършена проверка като в 10:10 ч. било установено, че на тротоар – на площ, попадаща в поземлен имот с идентификатор 56784.383.758, намираща се пред административен адрес гр. Пловдив ул. „Остромила” № 6, изградена с положена настилка от бетонови павета и разположена между ограда, ограждаща комплекс построен в поземлен имот с идентификатор 56784.383.757 на ул. „Остромила“ № 6, и платното за движение – улицата, неопределена площ за паркиране на пътни превозни средства /ППС/ от собственика на пътя или администрацията, бил паркиран товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 220Д 4матик”, бял на цвят, с регистрационен № . . . собственост на „Аутохаус България” ЕООДс ЕИК 200771286 и с ползвател „Кемпер Ван” ЕООД, ЕИК 205414402, по такъв начин, че автомобилът пречел на пешеходците да преминават оттам. Автомобилът бил паркиран от жалбоподателката П. П. А.. Поземленият имот с идентификатор 56784.383.758 бил разположен в район „Южен“, местност „Остромила Мандра тарла“, с площ от 34 кв.м и трайно предназначение на територията „земеделска“, с начин на трайно ползване „за първостепенна улица“, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Пловдив. Имотът бил дарен на Община Пловдив с договор за дарение от 19.10.2021 г. Поземленият имот с идентификатор 56784.383.758 не е бил ограден с ограда и е имал излаз на ул. „Остромила“, като граничел с поземлен имот с идентификатор 56784.383.757 с административен адрес ул. „Остромила“ № 6. На границата с пътното платно нямало висок бордюр, а бил поставен „легнал”, скосен такъв, който да отграничи пътното платно от тротоара, тъй като бил вход към застроения жилищен комплекс. При извършване на проверката свидетелят Ч. В. Д., възприел паркирания по описания по-горе начин автомобил върху тротоарната настилка и приел, че автомобилът е паркиран върху тротоар, като така да е нарушена от водача на автомобила разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДВП. Въз основа на установеното при проверката св. Д. съставил на 21.03.2025 г. на П. П. А. фиш - фиш с № 0002653063, за прието за извършено н а 21.03.2025 г. административно нарушение по см. на чл.94 ал.3 от ЗДВП, състоящо се в паркиране на автомобил върху тротоара на посочения адрес - на място неопределено за паркиране на пътни превозни средства от собственика на пътя или администрацията, като по този начин пречил за преминаването на пешеходци. Фиша бил съставен в присъствието на нарушителя А., която подала в Район Южен на Община Пловдив писмена жалба - с вх. № 25Ю-П- 1002/ 24.03.2025 г. срещу така съставения й фиш. На 03.04.2025 г. А. попълнила декларация по чл.188 от ЗДВП, в която вписала, че на 21.03.2025 г. паркирането на автомобила с рег. № РВ9449КХ е било сторено от нея. На основание чл.37 ал.1 б.“б“ от ЗАНН и чл.167 ал.2 т.1 от ЗДВП св. Д. на 03.04.2025 г. съставил в присъствието на нарушителя А. АУАН № 006681 за същото нарушение, в който акт жалбоподателката вписала, че има възражения. Писмени възражения против констатациите по АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН на 19.05.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление № 277/19.05.2025 г., с което административно - наказващият орган наложил административното наказание глоба в размер на 50 лв. - минимално предвиденият в санкционната разпоредба на чл.178е от ЗДвП /в редакцията й към момента на извършеното нарушение/ размер. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Ч. Д., фиш, АУАН, оправомощителни заповеди, снимков материал, удостоверяващ паркиралия автомобил, декларация по чл.188 от ЗДвП, известие за доставяне, заверено копие на писмо от Агенция по геодезия, картография и кадастър с изх. № 20- 5213/10.07.2025 г., заедно с приложена скица към него, заверено копие на писмо от ОП „Организация и контрол на транспорта“ към Община Пловдив с изх. №1371/17.07.2025 г., заедно с приложение към него, заверено копие на писмо от Община Пловдив с изх. № 25ЮОП850/1/ от 28.07.2025 г. и Договор за дарение на недвижим имот от 19.10.2024 г., както и Разширена справка за технически данни и собственици на МПС с българска регистрация на МВР. Съдът кредитира показанията на св. Д. като последователни и логични, кореспондиращи и допълващи писмените доказателства, неоспорени от страните по делото. С оглед на така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие, че от страна на жалбоподателят А. са осъществени на 21.03.2025 г. в гр. Пловдив всички елементи от обективната и субективна страна на административно нарушение по см. на чл.94 ал.3 от ЗДВП като водач на моторно превозно средство товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 220Д 4матик”, бял на цвят, с регистрационен № ... собственост на „Аутохаус България” ЕООД с ЕИК 200771286 и с ползвател „Кемпер Ван” ЕООД с ЕИК 205414402, тъй като около 10:10 ч. в местност „Остромила 1” № 6 е паркирала посоченият автомобил, върху площ, която не е била определена за паркиране по смисъла на чл.94 ал.3 ЗДВП, която площ е разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.383.758. Съгласно кадастралната карта този имот е с начин на трайно ползване „за първостепенна улица“ и е собственост на Община Пловдив, придобит по силата на договор за дарение, поради което представлява част от уличната инфраструктура. Имот с идентификатор 56784.383.758 граничи с поземлен имот с идентификатор 56784.383.757, в който е изграден жилищен комплекс с административен адрес ул. „Остромила” № 6. Процесната площ се намира по протежение на оградата на този имот и функционално обслужва пешеходното движение покрай уличното платно. Във връзка с доводите, че мястото не представлява тротоар или попада в границите на отделен имот, следва да се посочи, че за характеристиката на една площ като „тротоар“ е без значение въпросът за собствеността, а определящо е дали същата отговаря на легалната дефиниция и предназначение за "тротоар" по смисъла на §.6 т.6 от ДР. Това е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В конкретния случай по делото не се установява процесната площ – попадаща в поземлен имот с идентификатор 56784.383.758, с начин на трайно ползване „за първостепенна улица“ и граничеща с имот 56784.383.757 – да е била определена от Община Пловдив като място за паркиране върху тротоар. Не са и ангажирани доказателства за наличие на пътен знак Д19 („Паркинг“) , маркировка или друг административен акт, за да се възприеме мястото като определено за паркиране на ППС. Следователно мястото следва да се квалифицира като неопределено за паркиране по смисъла на чл.94 ал.3 ЗДВП. Дори да се приеме, че в участъка е налице „понижена“ или „повдигната“ част, обслужваща достъпа до имот 56784.383.757, това не освобождава водача от задължението предвидено в чл.94 ал.3 ЗДВП да не паркира върху тротоар извън изрично определените за това места и да осигури минимално разстояние от 2 метра откъм сградите за преминаване на пешеходци. Подобни архитектурни решения обслужват достъпа до имота, но не трансформират тротоара в разрешена зона за паркиране. Изложеното изключва възможността процесното място да бъде квалифицирано като частен паркинг или площ извън обхвата на уличната мрежа. Напротив – процесната площ е част от уличната инфраструктура, предназначена за пешеходно движение, и не е определена за паркиране по надлежния ред. Следователно на посоченото място жалбоподателката е пренебрегнала задължението си да паркира в населените места, какъвто е гр. Пловдив, само при условията, предвидени в Закона, а именно ако има разрешение от администрацията и собственика на пътя, каквото липсва в конкретния случай. Нарушението по чл.94 ал.3 от ЗДВП е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние и без необходимост от настъпването на конкретен вредоносен резултат. От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл – жалбоподателката е съзнавала, че паркира моторното превозно средство върху място, което не е определено за паркиране, и че с това създава пречка за пешеходното движение, но въпреки това е осъществила поведението си. Доказателствата по делото за административното нарушение са категорични и в достатъчен обем за изграждане на извод у съда за наличието му, което и нарушение по съществото си – се изразява в паркиране на автомобил на посочения адрес върху площ, на място неопределено за паркиране на пътни превозни средства от собственика на пътя или администрацията, като по този начин е пречила за преминаването на пешеходци. Авторството е безспорно установено, включително с подадената от жалбоподателя А. декларация по чл.188 ЗДвП, поради което и правилно административната отговорност за нарушението по чл.94 ал.3 от ЗДвП е ангажирана към жалбоподателя по делото П. А., доколкото същата се явява адресат на въведеното от законодателя задължение за съгласно чл.94 ал.3 от ЗДВП. Нарушението е подведено правилно към уреждащата го правна норма както от актосъставителя в АУАН, така и от административно - наказващият орган в НП. В хода на административното производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като неправилно и/или незаконосъобразно. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, изискванията на чл.40 и чл.42 от ЗАНН относно издаването на акта, НП е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Както актосъставителят в АУАН, така и административно - наказващият орган в НП са изложили в описателните части на акт и постановление всички обстоятелства от значение за правилната преценка за съставомерността на стореното като административно нарушение по см. на чл.94 ал.3 ЗДВП, а и по начин неограничаващ субектът на административната отговорност да е наясно за какво се следва такава. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от Закон за административните нарушения и наказания. Процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид. Паркирането върху тротоар, който е част от уличната инфраструктура и е предназначен за пешеходно движение, засяга пряко обществените отношения, свързани с безопасността и свободното придвижване на пешеходците – уязвима категория участници в движението. В конкретния случай автомобилът е бил разположен върху тротоарна площ по начин, който обективно е възпрепятствал преминаването, като по този начин е създал реална пречка за нормалното използване на пространството по предназначение. Липсват и изключителни или смекчаващи обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на укоримост на деянието. Сам по себе си фактът, че е наложена минималната предвидена в закона санкция, допълнително сочи, че наказващият орган вече е съобразил тежестта на нарушението. Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба За така осъщественото нарушение по чл.94 ал.3 ЗДВП съгласно разпоредбата на чл.178е ЗДвП в приложимата й редакция към датата на извършване на нарушението е предвидено административно наказание глоба от 50 до 200 лева. Определянето на размера на административното наказание глоба от 50 лв. - минимално предвидения такъв при условията на чл.178е ЗДВП, е достатъчна според съдебния състав проява на правдива оценка от страна на административно - наказващият орган по отношение на обществената опасност на нарушителя П. А. и нарушението. По изложените съображения съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11 ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52 ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо размерът на наложената с разглежданото НП глоба в размер на 50 лева, следва да бъде с равностойност евро – 25.56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест цента), което само по себе си не представлява изменение на санкцията. Относно направеното в съдебно заседание искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане в полза на страната на направените от нея разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството - при потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, то същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.63д ал.4 „В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.“, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Нормата пък на чл.37 от ЗПП предвижда съобразяване с вида и количеството на извършената дейност, като препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, съгласно чл.27е от която „Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 да 190 лв.“. В конкретния случай въззиваемата страна Заместник кмет „Обществен ред и сигурност” в Община Пловдив в производството по делото е била представлявана от нарочно упълномощен юрисконсулт - в лицето на гл. юрисконсулт ...- с пълномощно № 25 СД-1841/29.09.2025 г. (л. 18 по делото) в две съдебни заседания. Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно от процесуалния представител на въззивваемата страна. Предвид потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и неотпадане на административната отговорност спрямо П. А., то разноските за въззиваемата страна за процесуално представителство от юрисконсулт следва съобразно горното и на основание чл.63д ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП да се възложат в тежест на жалбоподателя П. А. в размер на 130 лева с равностойност в евро – 66,47 евро - минимално предвиденият в чл.27е от НЗПП размер - съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус. Разноските по аргумент от §.1 т.6 от допълнителните разпоредби на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от структурата на което е част административнонаказващият орган, а в случая това е Община Пловдив. Все с оглед изхода на производството - по потвърждаване на НП, не следва да се уважава претенцията на страната жалбоподател за присъждане в нейна полза на претендираните разноски за представителство от адвокат. Мотивиран от горното Районен съд Пловдив ХХІІІ н. с.