Решение № 156 от 14.5.2026 г. на Районен съд - Видин по дело № 330/2026 г.

наказателно дело № 20261320200330 по описа за 2026 година Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН. Образувано е по жалба на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – ВИДИН, със седалище и адрес на управление гр.Видин, представлявано от директора – инж. Радослав Любомиров Николов , подадена против наказателно постановление №05–2600012/04.03.2026г. на директор Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Видин. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуални правила. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител. За наказващият орган, редовно призовани се явява процесуален представител. От приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел В. П. Ц. актосъставител, съдът приема за установено следното: При извършена проверка по документи на ТПД „ГС“ –гр. ВИДИН, състояла се на 09.12.2025г. в Дирекция "ИТ" гр.Видин е предоставена документация , в т.ч. ведомост за заплати за м. ноември 2025г., Заповед № РД-08-194/01.12.2025г., за изплащане на допълнително трудово възнаграждение към работната заплата за м. ноември 2025г., за положен извънреден труд от страна на И. В.Н. - горски стражар. При тази проверка е установено, че И. В.Н. - горски стражар е положил извънреден труд, както следва: на 29.11.2025г. от 10:00 - 17:00 ч. общо 7 ч. и на 30.11.2025г. от 10:00 - 18:00 ч. общо 8 часа или общо 15 часа извънреден труд, с което работодателят е допуснал продължителността на положеният извънреден труд, за календарната седмица от 24.11.2025 г. до 30.11.2025 г. от наетото лице да е над допустимите 6 часа дневен труд през една календарна седмица. За горното В. П. Ц. – главен инспектор при Д“ИТ“ Видин съставил АУАН №05-2600012 на 30.01.2026г. Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл.146 ал.3 т.2 от КТ на ТП“ДГС“ Видин е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 800 евро на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ. С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в установения в закона срок и от надлежно лице, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. От разпитания в съд. заседание свидетел - Ц. – актосъставител се установи по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил деянието-предмет на административнонаказателното производство, както от обективна, така и от субективна страна. В тази насока са и представените и приобщени към доказателствата по делото писмени такива , представляващи АНП - Протокол за извършена проверка № ПР2547371 от 30.12.2025 г., Призовка (на основание чл. 45, ал. 1 от АПК) от 03.12.2025г., Разпореждане №13 от 09.12.2025г. от ТП на НОИ-гр. Видин, Заповед № РД-08-194 от 01.12.2025г. за заплащане на допълнително трудово възнаграждение към работната заплата за месец. Ноември 2025г. за „положен“ извънреден труд от И. В.Н. - горски стражар, Ведомост за заплати за месец Ноември 2025 г. и др. Съдът дава вяра на свидетеля, тъй като изложените от същия показания са последователни, логични, непротИ.речиви са и са относими към предмета на делото. Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства. В случая е дадена правилна квалификация с конкретно отразени относими норми, които кореспондират с обстоятелствената част на наказателното постановление, предвид което е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН от формална страна, а по същество административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Жалбоподателя не е ангажирал в производството пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи констатациите на административно-наказващия орган относно описаното в НП нарушение. С оглед на което и при анализа на доказателствата по делото се налага категоричния извод, че жалбоподателя е извършил коментираното нарушение. Разпоредбите на глава седма, раздел ІI КТ уреждат продължителността, начина на заплащане, отчитането и предпоставките за полагане на извънреден труд. Такъв съгласно чл.143, ал.1 КТ е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без протИ.поставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. С чл.143, ал.2 КТ извънредния труд е забранен. С чл.144, т.1 – 8 КТ изрично и изчерпателно са уредени случаите, в които се допуска по изключение. Продължителността му за един работник или служител не може да надвишава през една календарна година 150 часа – чл.146, ал.1 КТ, през един календарен месец – 30 часа дневен труд и 20 часа нощен труд – чл.146, ал.2, т.1 КТ, през една календарна седмица – 6 часа дневен труд или 4 часа нощен труд – чл.146, ал.2, т.1 КТ, а през два последователни работни дни – 3 часа дневен или 2 часа нощен труд – чл.146, ал.2, т.3 КТ. В инкриминирания случай работника във всеки от дните посочени в НП е работил над допустимите по чл.146 ал.2 т.1 от КТ часове за календарната седмица. Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставения против ТП“ДГС“ Видин акт се доказва по безспорен и несъмнен начин. Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, съдът намира , че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Проверката за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези, постигане целите на наказанието и др. Единственият релевантен за приложението на чл.28 от ЗАНН факт е, че положения извънреден труд е изцяло отчетен и изплатен и последното би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. Може да се разсъждава по въпроса, обаче, дали и това обстоятелство има административнонаказателноправно значение за индивидуализация на наказанието или като обстоятелство по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения , регулирани от КТ са под особена закрила, с оглед на това , че засягат правата на работниците. В този смисъл са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние не не е с по – ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Наложеното наказание е предвидено от закона. При индивидуализиране на наказанието административно наказващият орган правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съобразил се е с правната норма на чл. 12 от ЗАНН, както и с тази на чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание се явява съразмерно на извършеното нарушение. При законосъобразно проведено административно –наказателно производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон,категорична установеност на нарушението и неговия автор, както и справедлИ.ст на наказанието, обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено. Правилата на чл. 143 от АПК предвиждат в случай, че съдът отхвърли оспорването, ответникът да има право на разноски. Съдът счита, че съобразно с правната и фактическа сложност по делото и свършената работа по процесуално представителство на наказващия орган, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН Съдът намира, че Наказателно постановление №25–1786-000134/17.02.2025г. на Началник РУ Видин към ОДМВР Видин следва да бъде потвърдено. Водим от горното Съдът,