Решение № 3599 от 24.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15017/2025 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Й. С. С., ЕГН •••••••••• против /фирма/, ЕИК••••••••, въз основа на която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 76,69 евро (150,00 лева), представляваща претърпени имуществени вреди, в резултат на отнемане и унищожаване на ЖП карта за намаление „•••••••“, както и 2 045,17 евро (4 000,00 лева), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради обида върху честта му, нанесени на 10.03.2025 г. по време на пътуване с влак № ••••, с крайна дестинация гр. С. е настъпили в отсечката между Д. и Т. между 11:00 и 11:30 часа.

Ищецът Й. С. С. твърди в исковата молба, че на 10.03.2025 г. пътувал във влак ••••••• на ответника с маршрут гара В.Т. и гара С.З., за което притежавал билет 230010069084, при закупуването на който било приложено намаление съгласно представена и притежавана от него карта за намаление „•••••••“ с № •••••••••••. Сочи, че по време на пътуването решил да смени крайната си дестинация и да отпътува за гр. С., поради което слязъл на гара Д. и се качил на влак, пътуващ за С.. Твърди, че нямало разпределително гише на гарата, а от предишни пътувания знаел, че в подобна ситуация трябвало да предяви билета в новия влак, където кондукторът да му издаде нов билет. Сочи, че около 11:00-11:30 часа, след като се настанил в купето пристигнала служителка, която следвало да му издаде билет, като твърди, че същата седнала срещу него по начин, показвайки неуважително отношение. Ищецът твърди, че представил картата за намаления „•••••••“ на служителката, която на висок тон му заявила, че срока на валидност бил изтекъл. Твърди, че кондукторката не му дала да се защити и да свери валидността на документа, а го обвинила, че бил нередовен пътник. Сочи, че служителката сгънала картата до себе си и започнала да издава билет на редовна цена. Твърди, че тъй като картата му била унищожена от служител на ответника не могъл да получи намаление, а не разполагал с необходимата сума за заплащане на редовната цена на билета в брой, като излага твърдения за липсата на ПОС – терминал в превозното средство. Предложил да бъде свален на следващата спирка, откъдето да закупи билет с банковата си карта, но кондукторката отказала. Твърди, че му говорила с груб тон и го заплашила, като го накарала да слезе от влака на следващата гара Т.. На гарата в Т. направил справка по номер на картата за намаление, където му потвърдили, че същата била валидна до 08.07.2025 г. Сочи, че тъй като бил посъветван да продължи към първоначалната си дестинация, пристигайки на гарата в С.З. го информирали, че карта с посочения номер не съществува, като му отказали намаление при закупуване на нов билет. В резултат на това излага, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на негативни емоции, причиняване на тревожност и страх. Моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

2. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника /фирма/, който оспорва предявените искове. Счита, че ищецът няма качеството на пътник съгласно ЗЖТ, тъй като същият не е притежавал редовен билет за влак № •••• от 10.03.2025 г. Оспорва при извършване на проверка във влака да са били налице неправомерни и/или непредпазливи действия от страна на длъжностното лице, извършващо контрол. Оспорва ЖП картата „•••••••“ изобщо да е била отнемана, като твърди, че най-вероятно същата е била изгубена или повредена от действия на ищеца. Сочи, че ищецът не е спазил правилата, уредени в чл. 66 ЗЖТ, като неправомерно се е качил на влак № ••••, пътуващ в посока Д. – С.. Твърди, че ищецът без

предупреждение и на своя отговорност е решил да прекрати пътуването си с влак № •••• на 10.03.2025 г. и да се качи на друг влак, без да притежава превозен документ и без намерението да закупи такъв от контрольора. Оспорва да е налице противоправно поведение от страна на негов служител. Сочи, че ищецът не е информирал ответника за твърдените неправомерни действия от страна на служител на /фирма/. Признава, че ЖП карта „•••••••“ на името на Й. С. С. била със срок на валидност 09.07.2024 г. – 08.07.2025 г., като твърди, че през целия този период е била валидна и нямало данни за рекламация. Оспорва размера на претърпените вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът се представлява от ст.юрк. Б.К. с представено по делото пълномощно.

Процесуалната пасивност на ищеца, мотивира ответникът в съдебно заседание да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК.

С протоколно определение от 18.02.2026 г., съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 2, вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК – ищецът не се е явил в първото съдебно заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, след като изрично са му указани неблагоприятните последици от неявяването в първото по делото съдебно заседание, невземане на становище по отговора на ответника, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение, обяви, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Предявеният Й. С. С. осъдителен иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 76,69 евро (150,00 лева), представляваща претърпени имуществени вреди, в резултат на отнемане и унищожаване на ЖП карта за намаление „•••••••“, както и 2 045,17 евро (4 000,00 лева), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради обида върху честта му, нанесени на 10.03.2025 г. по време на пътуване с влак № ••••, с крайна дестинация гр. С. е настъпили в отсечката между Д. и Т. между 11:00 и 11:30 часа, е допустим, но вероятно неоснователен с оглед направените от ответника възражения.

Съобразно посочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалните условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на Й. С. С. трябва да бъде отхвърлена, единствено въз основа на извода на съда за нейната вероятна неоснователност, основана на възраженията на ответника, непредставените доказателства от ищеца.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в настоящото производство, а именно: 50, 00 евро (100,00 лева) юрисконсултско възнагаждение.

Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът