Решение № 1637 от 30.3.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 8152/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. С решение № 20057780 от 04.03.2021 г. по гр.д. № 26377/2020 г. по описа на СРС са отхвърлени исковете на И. Х. Х., ЕГН •••••••••• и С. С. Х., ЕГН ••••••••••, и двамата с адрес гр. София, кв. ••••••• •••••••, насочен срещу Етажната собственост на сграда с адрес гр. София, ж.к. •••••••, вх. 4 представлявана от управителя „ П.С.“ ЕООД за отмяна на решение на ОС на ЕС, взето на 28.05.2020 г., с което ищцата С. С. Х. е извадена от съсобствения й ап. 122, находящ се на ет. 6 от ЕС в гр. София, ж.к. ••••••• за отмяна на решение на ОС на ЕС, взето на 28.05.2020 г., за срок от 3 години. С решението са осъдени И. Х. Х., ЕГН •••••••••• и С. С. Х., ЕГН ••••••••••, двамата с адрес гр. София, кв. ••••••• ••••••• да заплатят на Етажната собственост на сграда с адрес гр. София, ж.к. •••••••, вх. 4 представлявана от управителя „П.С.“ ЕООД за отмяна на решение на ОС на ЕС, сумата от 550.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му. В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от И. Х. Х. и С. Х.. Считат изводът на първоинстанционния съд, че електронното писмо на И. Х. от 20.10.2019 г. е изпратено до дружество, което не било управител за необоснован. Поддържат, че неправилно е приел, че електронното писмо не е изпратено до „П.С.“ ЕООД. Също необоснован бил извода, че в електронно писмо от 20.10.2019 г. И. Х. посочил, че иска да бъде информиран за всички решения, но не и за поканите за свикване на ОС. Твърдят, че е приложен файл, който е представен по делото. Релевират оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл.45, ал. 1 ЗС. Като нарушение било посочено: наводнява, крещи, блъска, проявява агресивно поведение към съседите. Не се посочвало какви и колко нарушения, време и място на извършването им. Правилното прилагане на закона изисквало конкретно посочване на нарушения на правилата за вътрешния ред или добрите нрави, като се изследва дали има системност и съответно тежест на нарушенията. Допуснатите свидетелски показания били според жалбоподателите недопустими, тъй като установявали нарушения, за което е предвидена писмена форма по чл. 16.4 и чл. 16.5 от ЗУЕС – за взетите решения се води протокол, в който се записват същността на изявленията, направените предложения и взетите решения. Отделно от това, считат, че собствениците не могат да бъдат разпитвани в качеството на свидетели. Твърдят, че липсва предупреждение с оглед датата на процесното ОС. По делото се установявало, че е получила предупреждение и покана за прекратяване на действията от 12.11.2019 г. Решението било взето 6 месеца по-късно. Нямало данни за нови нарушения в този период. Така било нарушено изискването на чл. 45, ал. 2 ЗС. В поканата не били посочени кога и къде са нарушенията. Според жалбоподателите, периодът трябва да е бил посочен с оглед преценката дали тези нарушения са системни. От свидетелските показания не се разбирало кога са извършени нарушенията и дали въобще са извършени. Ето защо моли да бъде отменено първоинстанционното решение и исковете уважени в цялост. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по същество по съображения, изложени в отговора. Счита, че първоинстанционното производство е правилно и отправя искане за потвърждаването му. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на взети решения, обективирани в протокол от 28.05.2020 г., с което ОС е взело решение за изваждане за срок от 3 години на С. С. Х., ЕГН •••••••••• от съсобствения й апартамент № 1••••••• гр. София. За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че искът е процесуално допустим, тъй като ищците са собственици на апартамент в ЕС, както и е спазен срока, предвиден в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Приел е, че покана за ОС е изготвена и поставена на видно място в срока по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС. Проведено е разискване само по т. 1 от дневния ред. Приел е, че протоколът отговаря на изискванията на ЗУЕС, като съдържа данни за чл. 15, ал. 1 и ал. 2 и чл. 16, ал. 3 ЗУЕС. Приел е за неоснователно възражението на ищеца, че е посочил електронен адрес, на който да бъде уведомяван. Приел е за установено, че ищцата многократно е нарушавала вътрешния ред в сградата и добрите нрави /св. показания на Е.Т. и К.К./. Покана за прекратяване на тези действия е изпратена на ищцата чрез нотариус В.М., която е била разлепена в целия вход, но според св. Тенева, ищцата я скъсала. В този смисъл отправеното предупреждение удовлетворява изискването на чл. 45 ЗС към който препраща чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ ЗУЕС. Приел е, че описаните нарушения са доказани по делото. Решението било взето при необходимия кворум. Ето защо отхвърлил исковете по чл. 40 ЗУЕС. Релевираното възражение във въззивната жалба по повод незаконосъобразност на решението, позовавайки се на ненадлежно уведомяване на собственика И. Х. е неоснователно. В разглеждания случай са изпълнени изискванията на чл.13 от ЗУЕС: поставена е покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, на видно и общодостъпно място на входа на сградата 8 дни преди датата на събранието. Предвидената възможност собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, да уведоми писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер в случая не е доказано, че е приложима, доколкото по делото са представени мейл съобщение до Х.К. БГ /homecare@homecare-bg.com/, видно от който И. Х. е помолил да му бъдат изпращани решенията на ОС, по отношение на етажната собственост. Няма искане за получаване на покани за свикване на ОС. Не се установява връзката между представения хартиен носител на уведомление и изпратеното електронно съобщение от 20.10.2019 г. Нещо повече, съдът констатира и различие в съдържанието между електронното писмо и приложения хартиен носител на уведомление, което допълнително подкрепя горния извод. Освен това, видно от протокол от 07.10.2019 г. от ОС на ЕС за управител на ЕС е избрано дружеството П.С. ЕООД, а не дружеството до което е изпратено съобщението. Ето защо, настоящият състав приема, че процедурата за свикване на ОС, проведено на 20.05.2019 г. е в съответствие със ЗУЕС. Събранието е проведено при наличие на кворум, протоколът е оформен в изискуемата от закона форма, и решението е взето при необходимото мнозинство – над 75 процента, в разглеждания случай 76, 239 % от идеалните части от общите части на сградата. Законът дава право на ОС да отстрани собственици от етажна собственост, при конкретно изброените в чл. 45 ЗС хипотези. Необходимо е да се установи наличие на следните предпоставки: решение на Общото събрание на етажната собственост за изваждане на собственика или ползвателя, взето по предвидения в закона ред, в т.ч. свикване, кворум, мнозинство и форма, което да се предхожда от връчено на собственика или ползвателя писмено предупреждение, че ще бъде изваден от имота, като решението и предупреждението трябва да касаят поведение на собственика /ползвателя/ да се изразява или в използуване или допускане да се използуват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, или в систематически нарушаване правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Под систематически нарушения на правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави, следва да се имат предвид само нарушения, които са свързани с нарушаване на обществения ред, реда в сградата и добрите нрави. За да е налице систематическо нарушение, е необходимо да са налице повече от три нарушения. По смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗС се изисква нарушенията да бъдат конкретно посочени, да бъдат установени по време, място и начин на извършване, като такова конкретно посочване се съдържа в предупреждението, отправено до лицето. Видно от протокола от 07.10.2019 г., на 07.10.2019 г. ОС на ЕС на гр. София, ж.к. ••••••• е взело решение да покани С. С. Х. собственик на ап. 12 в срок до 10 дни да прекрати свое незаконосъобразно поведение, изразяващо се в прерязване на кабели за интернет, изхвърляне на мебели през прозореца, системно наводняване на съседите от ап. 118, блъскане по вратите, крясъци из общите части и агресивно поведение, изразяващо се в крясъци и обиди спрямо съседи. Установява се също, че С. С. Х. е уведомена на 12.11.2019 г. с покана въз основа на решение от ОС от 07.10.2019 г., че считано от началото на 2018 г. проявява незаконосъобразно поведение, изразяващо се в прерязване на кабели за интернет и телевизия, изхвърляне на мебели през прозореца през м. юли 2018 г., системно наводняване на ап. 118, считано от 01.05.2018 г. и до настоящия момент, както и опити за разбиване на входната врата на ап. 121 през юни 2018 г., както и че проявява агресивно поведение. Поканена е да преустанови горепосочените действия в 10 дневен срок от получаване на поканата, в противен случай ще бъде предприета към процедура по изваждането й от апартамента. Тази покана е представена по делото от ищеца С. Х. и в исковата молба не се оспорва, че е получена от последната на 12.11.2019 г. Нещо повече, въвежда се като твърдение за незаконосъбразност на взетото решение именно отдалечения срок от получаване на поканата – 12.11.2019 г. от взимането на решението 2020 г., което обстоятелството обаче не е релевантно за предмета на спора. От значение е факта, че ищцата е предупредена и поканена да преустанови горепосочените конкретни действия. Така посочените нарушения се установяват по делото, като същите се отличават и характеризират с трайност и системност. По делото са събрани гласни доказателства на свидетелите Е.Т. и К.К., съседите на ищцата и преки очевидци на случващото се в сградата. Етажните собственици не са конституирани като самостоятелна страна в производството, поради което не е налице твърдяната от жалбоподателите несъвместимост с качеството им на свидетели по делото. Преценени по реда на чл. 172 ГПК същите са житейски логични, последователни и взаимно допълващи се, като същите се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, поради което настоящият състав намира, че същите следва да бъдат кредитирани в цялост. В пълен синхрон с посоченото в поканата и взетото впоследствие решение по чл. 45 ЗС, се извежда безпротиворечивия извод, че посочените нарушения се извършвани преди поканата, като същите продължават и след това. Установяват се посочените в поканата нарушения, както по вид и място, разграничени по време преди отправяне на поканата, така и след това. Св. Е.Т. сочи, че С. Х. започнала да живее със съпруга си преди около 4 години в апартамента. Преди това там живеел сина й. В един момент, мъжът напуснал, като свидетелката разбрала, че имало проблеми, тъй като полицията идвала да търси жената. Описва С. като изключително агресивна. Пред вратата на дома си откривала черни чували с боклук. Един път С. била наредила 10 прахосмукачки пред вратата й. Видяла я да изхвърля единичен матрак през балкона на шестия етаж през 2019 г., а двоен матрак изхвърлила на стълбите. Описва живота си в собствения й апартамент като ужас: всяка нощ писъци от С. Х., крясъци, разбиване на мебели, всяка нощ в три часа по график си изхвърляла боклука през балкона. За четири години и се събирали по три часа сън на нощ заради действията на С.. Три пъти е рязала кабелите за кабелната. Видела ли, че излиза с клещи, значи отивала да реже кабели. В патрона на входната врата на свидетелката била пъхнала безопасна игла, което я поставило в невъзможност да използва бравата. В периода м. март – м. май 2020 г., всяка сутрин рано правела разходки на стълбищната площадка, излизала с чук, писъците били невъобразими. В три часа през нощта ковяла пирони, чупела мебели. С тиган разбила остъклението на балкона на свидетелката. Преди да я вземат за лечение разбивала вратата с чук. Четири, пет месеца, за да може да отиде да преподава на деца, свидетелката се местела да спи на пода в кухнята, тъй като не била в състояние да издържа виковете и крясъците през нощта. Свидетелката била уплашена до смърт. С. наводнявала както свидетелката, така и момчето под нея. Цяла пролет пускала крановете да шуртят до безкрай. Не знае кой е подал данни, че апартаментът е необитаем, но нейната вода се разпределяла между всички собственици. Всичките нейни действия нямали прекъсване. От разпита на К.К., живущ под апартамента на С. се установява непрекъснато наводняване от нейния апартамент, чувало се денонощно шуртене на вода месеци наред. Най-големият теч бил в банята. Освен това, непрекъснат бил и тормоза, стрес, най- вече над майка му и съседката Е.. Изхвърляла предмети през балкона, счупила прозорците на съседката, изхвърлила метална лопата през балкона, тропането и крещеното били непрекъснати - всяка нощ. Съгласно чл. 164, ал. 1 ГПК със свидетелски показания могат да бъдат установявани всякакви юридически и доказателствени факти, освен изрично изключените в чл. 164, ал. 1, т. 1 - т. 6 ГПК. Като доказателствено средство, същите са недопустими само по изричното разпореждане на правна норма. Чл. 16, ал. 7, изр. второ ЗУЕС предвижда писмена форма за протокола, за поканата за свикване на ОС, за предупреждението до собственика, каквито са налични в случая, представени и приети по делото, ето защо не е налице сочената недопустимост. Фактът на нарушенията, с оглед оспорването им от ищеца подлежат на установяване с всички доказателства по реда на ГПК. Ето защо възражението в този смисъл е неоснователно. Въз основа на горните съображения, настоящият състав намира, че се касае за трайни действия и бездействия на ищцата, които са започнали в отдалечен период – 2018 г. преди изпращане на поканата / м.11.2019 г./ и които удовлетворяват изискването за системност, предвидено в чл. 45, ал. 1 ЗС. Събраните доказателства еднозначно и безпротиворечиво установяват нарушенията по вид, място и време на извършване, като същите се отличават с трайност и непрекъснатост, считано от 2018 г. На основание горното, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна, която претендира адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева съгласно представени договор за правна защита от 09.06.2021 г. и разписка към договор от 24.01.2023 г. в съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото ответникът е един. Възражението е основателно и на осн. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения в приложимата редакция /бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. /същото следва да бъде намалено на 600 лева.