Решение № 3230 от 25.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 128/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110200128 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано по жалба на „,,•••''“ ЕООД, с ЕИК •••••••, срещу Наказателно постановление № 22-2500592 от 04.12.2025г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/. В жалбата се сочи, че лицето К.С. - гражданин на Република Индия, не е полагал труд без наличието на валидно трудово правоотношение между него и „,,•••''“ ЕООД, а същият е изпълнявал своите задължения, които са били предмет на сключен между него и жалбоподателя граждански договор от 14.08.2025г., съгласно който лицето се е задължило да извършва помощни дейности в кухнята на обект на дружеството, находящ се в гр. София, ул. „,,•••'', за което било уговорено еднократно възнаграждение в размер на 100.00лв. а не месечно трудово възнаграждение в размер на 1 200.00лв., както е посоченото в АУАН и НП. Оспорва се изводът на актосъставителя и на наказващия орган, че гражданският договор съдържа елементите на трудов договор. Не било установено К.С. да е разбирал български език, нито проверяващите да владеят английски език или родния му език, съответно лицето не е разбирало зададените му въпроси и е смятало, че го питат за неговия работодател по трудово правоотношение - „,,•••''“ ЕООД, ЕИК •••••••. С оглед на това се твърди, че приложената по административнонаказателната преписка декларация не може да представлява годно основание за доказване съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и К.С.. На следващо място се сочи, че в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 8 ЗАНН, АУАН не съдържал направените от представителя на „,,•••''“ ЕООД възражения при неговото връчване. Излагат се и съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Изложени са и оплаквания, касаещи размера на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на обжалваното НП и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. К., който моли за отмяна на НП. Сочи, че в декларацията си лицето не е посочило, че работи в този обект и към дружеството „,,•••''“ ЕООД. Лицето имало разрешение за пребиваване и работа в „,,•••'' 1“. Това, че не било посочило „,,•••'' 1“, пропускайки цифрата 1, не означавало, че е декларирало, че работи в обект на „,,•••''“ ЕООД и има правоотношение с него. Сочи, че АУАН бил съставен за това че имало сключен граждански договор, с който било уредено трудово по своя характер правоотношение. Претендира разноски, за което предоставя по чл. 80 ГПК. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. К., която счита, че жалбата е неоснователна. Намира за доказано вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Счита, че като отегчаващо обстоятелство следва да се цени това, че работодателят не е сключил трудов договор и не е поискал разрешение от Агенция по заетостта, с което е изложил на риск лицето да бъде санкционирано по реда на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ и го е лишил от осигурителни права на територията на РБ. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави немотивирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова. Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Жалбоподател е „,,•••''“ ЕООД, с ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление в гр. ,,•••''. На 14.08.2025г. контролните органи от ДИТ - София, един от които бил свид. С. Л. - главен инспектор, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в обект на контрол: „,,•••''“, находящ се в гр. София, ул. „,,•••'', стопанисван от „,,•••''“ ЕООД. В хода на проверката било заварено лицето К.С., ЛНЧ •••••••, гражданин на Индия, с дата на раждане ,,•••'' г. да полага труд като помощник за разфасоване на месо. На място лицето собственоръчно попълнило декларация, в която посочило, че работи като помощник за разфасоване на пилешко и свинско месо, с определено работно време от 09:00 часа до 17:00 часа, с почивки в работния ден в размер на 30 минути, като получавало месечно трудово възнаграждение в размер на 1200.00 лв. В хода на проверката бил представен граждански договор № 007/14.08.2025 г., сключен между „,,•••''" ЕООД и К.С.. Във връзка с направено запитване, с писмо от зам.-изпълнителния директор на Агенцията по заетостта /АЗ/, ДИТ-София били уведомени, че след извършена проверка в информационната база данни на АЗ, било установено, че за лицето К.С., нямало данни да е издавано разрешение за работа, като командировани/изпратени специалисти в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, както и не е налична информация в регистрите на АЗ за упражняване на заетост от лицето без разрешение за работа, след регистрация в АЗ. В писмото било посочено и че предоставянето на информация относно разрешен достъп до пазара на труда на граждани на трети държави на основание чл. 24и, 24к, 33к и 33п от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е в компетенциите на Дирекция „Миграция“ към МВР. В отговор на изискана информация, от Дирекция „Миграция“ към МВР уведомили проверяващите, че лицето К.С. е с предоставено право за продължително пребиваване на основание чл. 24и от ЗЧРБ от 28.11.2024 г. до 28.11.2027 г., на длъжност „работник кухня“, с място на работа: гр. София, ,,•••'', заведение за бързо хранене. В писмото било посочено, че чужденецът имал издаден и връчен БЛД „разрешение за пребиваване“ от 30.01.2025 г., като от датата на връчване на БЛД същият имал право да упражнява трудова заетост съгласно разпоредбите на чл. 24и от ЗЧРБ. Било посочено още, че К.С. е влязъл на територията на Република България с виза тип D, която е получил след предоставен достъп до българския пазар на труда от страна на Агенция по заетостта на основание чл. 24и от ЗЧРБ. Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2532743 от 07.10 .2025г. С оглед на установеното при проверката, в присъствието на двама свидетели, както и на представител на „,,•••''“ ЕООД, свид. С. Л. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 22-2500592/07.10.2025 г., за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/. Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля С. Л.; АУАН № 22-2500592/07.10.2025 г.; Наказателно постановление № 22-2500592 от 04.12.2025г.; Пълномощни; Заповед № З-0693 от 15.08.2022г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда"; Заповед № ЧР-1744/20.12.2022г. и длъжностна характеристика към нея; Заповед № ЧР-383/20.03.2024 г. и длъжностна характеристика към нея; Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, връчена на 14.08.2025 г.; Протокол за извършена проверка № ПР2532743 от 07.10 .2025г.; Декларация от 14.08.2025 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ от К.С.; Граждански договор за извършена работа № 007/14.08.2025 г.; Протокол за приемане на извършената работа по гражданския договор; Фиш за заплати за м. август 2025 г.; Разрешение за пребиваване на К.С.; Писмо от АЗ; Писмо от Дирекция „Миграция“ към МВР; Заповед № З-0085/24.01.2023 г. на ИД на ГИТ. Съдът се довери на показанията на свидетеля С. Л., който в хронологична последователност изяснява обстоятелствата около извършената проверка, както и относно констатираното нарушение. Показанията на свидетеля са логични и последователни, и се потвърждават от писмените доказателства по делото, поради което съдът им се довери. Съдът кредитира и писмените доказателства, доколкото същите съдържат относима за делото информация относно извършваната проверка и нейните констатации, като спомагат за цялостно изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че процесният АУАН и обжалваното НП са изготвени от материално и териториално компетентни органи, съобразно чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗТМТМ. Актосъставителят и наказващият орган са надлежно оправомощени, което се установи от приложените по делото заповеди. Спазени са предвидените по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. Административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана за нарушение и на основание разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, която предвижда, че на работодател - юридическо лице, за който чужденец предоставя работна сила или е приел законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. От доказателствата по делото категорично се установява, че на посочената дата – 14.08.2025г., К.С. - гражданин на Република Индия, т.е. на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, е полагал труд в полза на жалбоподателя на длъжността „помощник за разфасоване на пилешко и свинско месо“, макар да е нямал сключен индивидуален трудов договор на основание Кодекса на труда, а при проверката да е представен граждански договор. Видно от попълнената на английски език (с приложен превод на български език) декларация от К.С. – гражданин на Република Индия, същият е работил на посочената длъжност, като е имал определено работно време: от 09:00 часа до 17:00 часа; почивки в работния ден: 30 минути; уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1200.00 лв., т.е. налице са отношения по предоставяне на работна сила, които могат да се уреждат само като трудови правоотношения, съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ. Без значение е обстоятелството, че по преписката е представен „граждански“ договор, тъй като за съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение е от значение фактът на предоставянето на работна сила, каквото в случая несъмнено е налице. Видно от приобщеното писмо от Агенцията по заетостта, няма данни спрямо К.С. да е издавано разрешение за работа, като командировани/изпратени специалисти в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, както и не е налична информация в регистрите на АЗ за упражняване на заетост от лицето без разрешение за работа, след регистрация в Агенцията. Не е установено обаче в случая да е било необходимо такова разрешение или регистрация. Не е посочено и правното основание, което поставя такова изискване. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗТМТМ на гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато: 1. има трудов договор с местен работодател; 2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България; 3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер; 4. извършва дейност на свободна практика. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗТМТМ право на достъп до пазара на труда може да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на РБ, когато са: 1. лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване; 2. лица, работили в предходен период, преди подаване на заявлението за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който РБ е страна; 3. лица, работили без разрешение за работа при условията на чл. 9, ал. 3 – при продължаване на заетостта над три месеца; 4. членове на семейство на продължително пребиваващ в РБ чужденец – гражданин на трета държава. Според чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ, лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта. В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са предвидени следните случаи, при които разрешение за работа се издава от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта: на командирован или изпратен работник или служител от трета държава в рамките на предоставяне на услуги на територията на РБ, по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо го на работа - чл. 40, ал 2, т. 1 от ЗТМТМ; на членове на семейство на гражданин на трета държава, получил разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗЧРБ – чл. 40, ал 2, т. 2 от ЗТМТМ; разрешение за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава - чл. 44, ал 1 от ЗТМТМ. Отделно от това, както беше посочено, съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ, лицата по ал. 2, т. 1 - граждани на трети държави, законно пребиваващи на територията на РБ, когато са лица от български произход - може да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта. Предвидени са и конкретни случаи, при които достъп до пазара на труда се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта – при преместване на работник - гражданин на трета държава по вътрешнокорпоративен трансфер (чл. 31, ал. 1 от ЗТМТМ), при издаване на синя карта на Европейския съюз (чл. 17, ал. 1 от ЗТМТМ), при издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник (чл. 24, ал. 1 от ЗТМТМ). Във всички останали случаи, доколкото друго не е предвидено, достъп до пазара на труда се разрешава от Министерството на вътрешните работи с Единно разрешение за пребиваване и работа, издадено по реда на чл. 15 и сл. от ЗТМТМ и чл. 24и от ЗЧРБ, след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Преди изменението на чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ (обн. в ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г.) компетентен орган за разрешаване на чужденци на достъп до пазара на труда е бил изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, а понастоящем общата компетентност за разрешаване достъпа до пазара на труда е на дирекция „Миграция“ – МВР (чл. 24и, ал. 4 от ЗЧРБ), след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. В настоящия случай не се твърди, нито се установява от фактите по делото чужденецът К.С. да попада в която и да е от хипотезите на ЗТМТМ, които предвиждат издаване на разрешение от Агенцията по заетостта или регистрация в същата Агенция. Няма данни К.С. да е бил командирован или изпратен работник или служител от трета държава, да е член на семейство на гражданин на трета държава, получил разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗЧРБ, да осъществява дейност на свободна практика, за да е необходимо издаването на разрешение за работа от Агенцията по заетостта. Няма данни К.С., макар да е граждани на трета държава, да е лице от български произход, поради което да е необходима регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта. Липсата на твърдения относно юридическия факт, предпоставящ необходимостта от издаване на разрешение за работа именно от Агенцията по заетостта или възникването на задължение за регистрация в Агенцията по заетостта, при положение, че случаите са изчерпателно посочени в ЗТМТМ, представлява непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, а липсата на посочване на конкретните разпоредби, предвиждащи такова задължение представлява непълна правна квалификация. В тази връзка следва да се посочи, че приложената санкционна норма мълчаливо препраща към случаите, при които е необходимо „съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта“, което налага да бъдат посочено конкретните разпоредби, които предвиждат такова задължение. Констатираните недостатъци относно съдържанието на АУАН и НП са в разрез с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, водят до накърняване правото на защита на санкционирания субект и представляват основание за отмяна на НП. Отделно самостоятелно основание за отмяната на оспорения санкционен акт е и недоказаността на посочените обстоятелства, налагащи необходимост от издаване на разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Следва да се посочи, че в случая К.С. е имал издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа", предоставено от МВР на основание чл. 24и от ЗЧРБ, за периода от 28.11.2024 г. до 28.11.2027 г., което се е отнасяло до длъжност „работник кухня“, с място на работа: гр. София, ,,•••'', заведение за бързо хранене. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България - само за местния работодател или местното лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа. На К.С. е бил разрешен достъп до пазара на труда, който обаче не му е позволявал да престира работна сила в полза на жалбоподателя „,,•••''“ ЕООД, нито за месторабота в процесния обект „,,•••''“, находящ се в гр. София, ул. „,,•••'', а само за посочените в разрешението работодател, месторабота и длъжност. Независимо от това, поради изложените по-горе съображения, поведението на жалбоподателя не изпълва състава на нарушението, за което е наказан, като са налице и съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на производството по ангажирането на административнонаказателната му отговорност, водещи до извод за незаконосъобразност на НП и налагащи неговата отмяна. В тази връзка съдът намира и че приложената от наказващия орган санкционна норма на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ препраща към случаите, при които се изисква съответно разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, като преди посоченото изменение в нормативния акт (преди редакцията, обн. в ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г.), същата е включвала в обхвата си и общия случай на издаване на такова разрешение именно от посочената Агенция. Законодателят е оставил непроменена редакцията на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, поради което тя не обхваща уредения понастоящем общ случай на разрешаване на достъп до пазара на труда, което вече е от компетентност на дирекция „Миграция“ при МВР, чрез издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа по реда на чл. 15 и сл. от ЗТМТМ и чл. 24и от ЗЧРБ. Недопустимо е нормата, която предвижда налагане на административно наказание „глоба“, съответно „имуществена санкция“ да бъде тълкувана разширително, а следва да бъде отчитано, че същата препраща само към случаите, при които е необходимо „съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта“ и не включва в приложното си поле случаите на предоставяне на работна сила от чужденец при липса на разрешение, издадено от дирекция „Миграция“ – МВР след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Такъв подход е недопустим по аргумент от чл. 46, ал. 3 от ЗНА. В случая е възможно да се разсъждава единствено в насока съставомерност на деянието по чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, който предвижда налагане на наказание в случаите, когато за нарушение на същия закон не е предвидено друго наказание. Съдът обаче не разполага с правомощие да измени НП като преквалифицира основанието за налагане на имуществената санкция, защото това би наложило съществено изменение на обстоятелствата по извършеното нарушение чрез въвеждане на нови факти, срещу които жалбоподателят не е имал възможност да се защитава. Поради това и такъв подход е изрично забранен съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Единственият законосъобразен изход при това положение е отмяна на оспореното НП. По изложените съображения съдът намира, че процесното наказателно постановление е издадено в отклонение от стандартите относно неговото минимално необходимо съдържание (реквизити), заложени в императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Посочените процесуални нарушения са съществени доколкото ограничават правото на санкционираното лице да разбере за какво негово поведение и на какво правно основание се ангажира административно – наказателната му отговорност, и да организира и упражни пълноценно правото си на защита. Вмененото на жалбоподателя нарушение е и недоказано. С оглед на гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът намира, че следва да му присъди изцяло заплатеното съгласно представения Договор за правна помощ и съдействие и платежно нареждане адвокатско възнаграждение от 400 лева, с равностойност 204.52 евро, което се явява съответно на фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на предоставената правна помощ, а възражението за неговата прекомерност не е мотивирано съгласно изискванията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН и не следва да бъде разглеждано. Така мотивиран Софийски районен съд