Решение № 4565 от 18.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1296/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение от 06.12.2021г., постановено по гр.д. № 17055/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, са отхвърлени предявените от И. М. Ц. срещу “С. Т.” ЕООД по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 5 030 лева, представляващо възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.12.2020г. за изготвяне на книжа и представителство по адм. дело № 1013/2020г. по описа на АССГ и иск правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 69, 86 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 04.12.2020г. до 22.01.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3952/2021г. по описа на СРС, ГО, 156 състав. Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца И. М. Ц., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на постановения съдебен акт и нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът е изложил противоречиви мотиви, тъй като приема, че при договора за правна защита и съдействие възнаграждение се дължи винаги съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА и това е изключение от общото правило на чл. 286 от ЗЗД. Същевременно обаче е формиран извод, че предявеният иск е неоснователен, т.е. извършената от ищеца адвокатска услуга следва да остане невъзмездена от клиента. Поддържа, че е изправна страна по сключения договор и възложената работа е извършена в необходимия обем, като следва да се съобрази обстоятелството, че ответното дружество е оттеглило пълномощията си от довереника, поради което обективно и по независещи от адвоката причини не е било възможно продължаване на процесуалното представителство. Развити са и съображения, че до оттегляне на пълномощията процесуалният представител е извършил следните действия: запознал се е с материалите по делото, които са били в няколко тома, със специфичен предмет – жалба срещу данъчно-ревизионен акт, и се е явил в публично съдебно заседание, проведено на 07.12.2020г. Дружеството- доверител едностранно и без основание е оттеглил пълномощията си от ищеца в качеството му на довереник по договора за правна защита и съдействие, а съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗА при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер. Навежда оплаквания, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗА, която предвижда, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чиито размер се определя в договор между адвоката и клиента. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им размери. Въззиваемата страна “С. Т.” ЕООД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане, представляващо възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и мораторна лихва за забава. Ищецът основава качеството си на кредитор по спорното вземане с твърдение за сключен договор за правна защита и съдействие, по който той е извършил възложената му работа добросъвестно до момента на оттеглянето на пълномощията от доверителя. Поддържа, че отеглянето на пълномощията, с което се прекратява договора за правна защита и съдействие, не е мотивирано с основателна причина, поради което счита, че невъзможността за престация от негова страна в пълен обем е обективна. При това положение счита, че доверителят дължи заплащане на уговореното възнаграждение в пълен размер от 5 030 лева в съответствие с правилото на чл. 26, ал. 2 от ЗА. Насрещната страна оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира следните правоизключващи и правоунищожаващи възражения: възражение за неизпълнен договор – не е предоставена уговорената престация в съответния обем, а дължимото възнаграждение за явяване в публичното съдебно заседание е било заплатено от ответното дружество в полза на адвоката; не е налице упълномощаване за процесуално представителство и други правни действия във връзка с договор за правна защита и съдействие от 07.12.2020г. по административно дело № 1013/2020г. по описа на АССГ, което според ответното дружество опорочава и сключения договор за правна защита и съдействие; възражение за унищожаемост на процесния договор поради твърдение, че същият е сключен при измама – умишлено въвеждане в заблуждение от страна на ищеца, че договорът се сключва единствено за легитимацията му пред съда; възражение за заплащане на възнаграждение в периода от м.08. до м.12.2020г. за предоставените от ищеца правни услуги, съответстващи на трудовите задължения на юрисконсулт, срещу което възнаграждение адвокатът е следвало да се запознае и да встъпи във водените от дружеството дела по ДОПК, включително и по процесното административно дело. Настоящият съдебен състав счита първоинстанционното решение за валидно и допустимо. По наведените доводи за неправилност на същото намира следното: На етапа на въззивното производство не е спорно, че на 04.12.2020г. е сключен договор за правна защита и съдействие по Закона за адвокатурата, по силата на който “С. Т.” ЕООД, в качеството на клиент, е възложило на адвокат И. М. Ц., а последният е приел да извърши представителство във връзка с изготвяне на книжа и представителство във връзка с адм. дело № 1013/2020г. по описа на АССГ. Страните уговорили възнаграждение в размер на 5 030 лева, платимо по банков път по посочена банкова сметка. Като писмено доказателство е приет заверен препис от протокол от открито съдебно заседание от 07.12.2020г. по адм. дело № 1013/2020 г. на АССГ, от който се установява, че процесуалното представителство на “С. Т.” ЕООД е било осъществено от адв. Ц.. В това съдебно заседание е даден ход на делото, като пълномощникът адв. Ц. е поддържал искане за определяне на конкретно вещо лице по назначена експертиза, като е посочил, че дължимият депозит за изготвяне на заключението е внесен. Съдът е уважил направеното искане, определил е конкретно вещо лице и е отложил производството по делото за друга дата – 22.02.2021г. С молба от 17.12.2020г., подадена по адм. дело № 1013/2020г. по описа на АССГ, законният представител на “С. Т.” ЕООД е уведомил съда, че оттегля пълномощията си от адв. И. Ц. и занапред дружеството ще се представлява от друго лице – юрисконсулт Б. Т.. По делото е представена покана за плащане от адв. И. Ц. адресирана до ответното дружество, изпратена чрез електронна поща на 29.12.2020г. В същата е определен 15-дневен срок от получаването й за доброволно плащане на дължимото възнаграждение по процесния договор за правна защита и съдействие, ведно с лихва за забава за периода от 04.12.2020г. до 22.12.2020г. Ответното дружество не е оспорило, че е получило поканата за плащане на датата на изпращането й. Като писмени доказателства са приети неоспорени от ищеца разходни касови ордери, установяващи извършени плащания от ответното дружество в полза на И. Ц. в периода от м.08.2020г. до м.12.2020г., включително. През м.12.2020г. били извършени три плащания, както следва: на 02.12.2020г. сумата от 700 лева, без посочено основание за плащане; на 16.12.2020г. – сумата от 400 лева, с основание за плащане “консултация-юридическа” и на 16.12.2020г. – сумата от 400 лева с основание за плащане “консултация- юридическа”. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно практиката на ВКС, намерила израз и в решение № 495 от 25.06.2010г. по гр. дело № 1669/09г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка - чл. 2 ЗА, чл. 24 ЗА и чл. 36 ЗА, както и че в случай, че е уговорено заплащане за поръчката, възнаграждение се дължи и когато поръчката бъде оттеглена, както и ако изпълнението на поръчката е станало невъзможно, но само за извършената работа. От събраните по делото доказателства се установява, че в изпълнение на поетите с договора за поръчка задължения, адв. Ц. е осъществявал процесуално представителство до момента на оттегляне на пълномощията. Той е участвал в проведеното на 07.12.2020г. публично съдебно заседание, на което е поддържал доказателствено искане. Това означава, че процесуалният представител се е запознал с материалите по делото и в резултат на тази дейност е формирал извод, че изслушването на заключение по допусната експертиза е необходимо доказателствено средство. Обстоятелството, че по делото не е установено довереникът да е изготвял книжа по цитираното административно дело, която дейност е посочена като предмет на договора за правна защита и съдействие, не води до извод, че ищецът е бил неизправна страна до момента на оттегляне на пълномощията. И това е така, тъй като изготвянето на книжа във връзка с процесуално представителство по дело не е самоцелно действие. То се предприема в случаите, в които страната следва да извърши процесуални действия – да направи искания по доказателствата, да изпълни указания на съда, да поиска съдействие и др. По делото не се твърди, нито се установява, че в периода от сключването на договора – 04.12.2020г. до оттегляне на пълномощията – 17.12.2020г., е следвало да се предприемат конкретни процесуални действия по делото, изискващи изготвяне на книжа, което не е било изпълнено от адвоката. По тези съображения се налага извод, че адвокатът добросъвестно е изпълнил поетите от него задължения по сключения договор за поръчка и е действал в защита на интересите на доверителя си. С оглед предмета на договора за правна защита и съдействие приложение следва да намерят освен общите правила по чл. 280-292 от ЗЗД, така и специалните правила на ЗА относно заплащането на договореното възнаграждение. Съобразно разпоредбата на 36, ал. 1 о т ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а според ал. 4 това възнаграждение може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, като в конкретния случай възнаграждението е уговорено именно при условията на чл. 36, ал. 4 ЗА, като размерът му е определен по ясен и непротиворечив начин в абсолютна сума. Страните са уговорили заплащането на възнаграждение, съгласно изискванията на чл. 286 ЗЗД в размер на 5 030 лева без да е обвързано от крайния резултат на делото. Сключеният между страните договор е прекратен, поради оттегляне на поръчката, каквато възможност изрично е предвидена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗА. Следователно и на основание чл. 288, ал. 1 ЗЗД съдът приема, че принципната възможност на доверителя при договора за поръчка във всеки един момент да оттегли поръчката, не го освобождава от задължението да заплати на довереника направените разноски и уговореното възнаграждение, като в случая е приложима и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗА, според която при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд. В тази насока по делото няма ангажирани доказателства, сочещи виновно неизпълнение на поръчката от страна на ищеца адв. И. Ц.. Релевираните от ответника правоизключващи и правоунищожаващи възражения са недоказани. Не е установено и възражението, че възнаграждението е било заплатено, респективно – че е заплатено пропорционално дължимото възнаграждение съобразно обема на извършената работа до оттегляне на поръчката. Представените разходни касови ордери за м.12.2020г. съдържат основание за плащане, което не може еднозначно да се свърже с процесния договор за правна защита и съдействие. Невъзможността за предоставяне на пълния обем на поетите с договора задължение е в резултат от оттеглянето на поръчката, поради което неизпълнението не може да се вмени във вина на довереника. Тъй като по делото липсват твърдения, а и данни, тежестта за представянето на каквито е била на ответното дружество, изпълнението на договора за поръчка да е станало невъзможно или оттеглянето да е основателно – поради неточно изпълнение на поръчката, приложение в случая не намират разпоредбите на чл. 288, ал. 2 ЗЗД, респективно чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗА. Ето защо и по силата на чл. 288, ал. 1 ЗЗД, респективно на съответстващата му разпоредба на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗА, уговореното адвокатско възнаграждение се дължи в пълния му размер от 5 030 лева /така решение № 74 от 19.07.2012г., постановено по гр.д. № 1495/2010г. по описа ва ВКС, Четвърто ГО/. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил своето задължение да заплати договореното възнаграждение. Същият не ангажира доказателства в тази насока. Следователно ответникът е в неизпълнение на поетото с договора задължение за заплащане на договореното възнаграждение. Ето защо предявеният иск за главница е основателен в пълен размер. По отношение претенцията за обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва: Вземането за адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ и защита между адвоката и клиента не е обвързано със срок, поради което ако не е уговорено друго кредиторът може да иска изпълнението му веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). В този случай, поканата прави задължението изискуемо, но и поставя длъжникът в забава - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на която се позовава ищецът, не следва да се прилага. Същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен /противоречи на чл. 84 от ЗЗД/, поради което и на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА съдът следва да приложи по-високия по степен акт. В първоинстанционното производство е представена покана за плащане, изпратена по електронна поща, чиято достоверност като факт за изпращане и за получаване не е оспорена от ответното дружество. В поканата е определен 15-дневен срок за плащане, който е изтекъл на 13.01.2021г. Следователно ответникът е в забава считано от 14.01.2021г. Исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателна за периода от 14.01.2021г. до 22.01.2021г., а нейният размер, определен по реда на чл. 162 от ГПК и с помощта на компютърна програма, възлиза на 12, 58 лева. Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за главница, и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размер на сумата от 12, 58 лева и за периода от 14.01.2021г. до 22.01.2021г. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от 100, 85 лева – за държавна такса. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от исковете, които възлизат на сумата от 100, 85 лева за заплатена държавна такса. В полза на заявителя следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от претенциите, които възлизат на сумата от 100, 85 лева за заплатена държавна такса. Въззиваемото дружество не претендира разноски за въззивното производство. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответното дружество съдебни разноски за сумата над 1, 12 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран Софийският градски съд,