Решение № 74 от 6.4.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 264/2024 г.

А. Л. Н., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••••, чрез процесуалния представител адв. Д. Н. от САК, с адрес за призоваване гр. София 1000, ул. „Триадица“ № 5б, ет. 1, офис 101, е предявил против Агенция „Пътна инфраструктура“ с Булстат 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София бул. „Македония“ № 3, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на •••г., 9 932.73 лв. - обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени от ищеца, вследствие на горепосоченото ПТП, трудови възнаграждения, 834,80лв. - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на телесни увреждания, настъпили в резултат на горепосоченото ПТП, както и 3 000 лв. - цедирано в полза на ищеца, посредством Договор за цесия от 20.02.2024 г., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на повреди по лек автомобил „Киа Спортидж“ с peг. № •••, причинени в резултат на горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от ••• г. до окончателното изплащане на задълженията. Претендират се деловодните разноски в производството. В исковата молба се твърди, че нa ••• г., около 19:20 ч., ищецът управлявал притежавания от неговия баща Л. А.ов Н., лек автомобил „Киа Спортидж“ с per. № ••• и рама № KNEJE55385K031230, придвижвайки се в направление село Копиловци - село Шишковци - село Драговищица, всички в обл. Кюстендил. Трасето, по което се движел ищецът, е част от републиканската пътна мрежа и по-конкретно съставлява едновременно част от път III-6003 и път III-6005. В рамките на село Шишковци, въпросното трасе било наименувано ул. „В. Коларов“, но това не променяло статута му на републикански път. В село Шишковци, с въпросния републикански път се пресичала местната ул. „В. Левски“, образувайки Т-образно кръстовище, като спрямо направлението на ищеца, ул. „В. Левски“ се е намирала от дясната му страна. На кръстовището, обаче, не била изградена пътна сигнализация, която да осведомява движещите се по ул. „В. Левски“ водачи на превозни средства, че им предстои навлизане в републикански път, нито е била поставена маркировка, указваща правилото за предимство на движещите се по републикански пътища превозни средства. В тази пътна обстановка, непосредствено преди управляваният от ищеца лек автомобил да премине през въпросното кръстовище, откъм горепосочената ул. „В. Левски“ (т.е. от дясната страна на лекия автомобил „Киа Спортидж“), водачът на лек автомобил „Пежо 206 SW“, с per. № ••• - И.П.С., предприел маневра „завой наляво“ и автомобилът му навлязъл в кръстовището. В момента на тази маневра, управляваният от ищеца автомобил вече се намирал на такова разстояние, което не му позволявало да предприеме успешна спасителна маневра, като настъпил сблъсък между предната дясна част на лекия автомобил „Киа Спортидж“ и предната лява част на лекия автомобил „Пежо 206 SW“. От така настъпилия удар били нанесени повреди по лекия автомобил „Киа Спортидж“ - в областта на предната дясна част, като се отворили и предните еърбеци на волана. При сблъсъка ищецът ударил дланта на лявата си ръка във волана на управлявания от него автомобил, получавайки фрактури на двете кости на предмишницата, в областта на китката. От страна на компетентните полицейски органи на място бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като поради липсата на пътна маркировка и сигнализация, която да указва на И.С., че е следвало да пропусне движещият се с предимство по републиканския път автомобил „Киа Спортидж“, не е била ангажирана наказателна или административна отговорност на въпросния водач за реализираното ПТП. Вследствие на пътната злополука от ••• г. ищецът е понесъл множество вреди от разностранен характер, за които се твърди, че отговорност носи АПИ. Позовава се на чл. 4, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) и твърди, че движението по трасето на републиканските пътища III-6003 и III-6005, е с предимство пред движението на ул. „В. Левски“, която е част от уличната мрежа на село Шишковци. Счита, че причината за настъпване на ПТП-то от ••• г. е липсата на маркировка и сигнализация, вкл. пътни знаци, на кръстовището между трасето на републиканските пътища III-6003 и III-6005 и ул. „В. Левски“, която да указва на водачите на движещите се по ул. „В. Левски“ превозни средства, че движещите се по горепосоченото трасе превозни средства са с предимство. Уточнява, че на кръстовището не са били монтирани нито знак “Б1”, нито знак "Б2“ нито стоп линия, нито дори информационна табела за предстоящо навлизане в републикански път, които да осведомят водача С., че управляваният от А. Н. автомобил се е придвижвал по път с предимство. Липсата на подобна маркировка и сигнализация е причината водачът С. да навлезе в процесното кръстовище, отнемайки предимството на движещия се по републиканския път лек автомобил „Киа Спортидж“, и да предизвика процесното ПТП. Същият факт е и причина на И.С. да не бъде потърсена наказателна или административна отговорност за предизвикване на ПТП, защото няма как този водач да е нарушил правило за спазване на предимство, след като са липсвали знаци и маркировка, които да доведат до негово знание съществуването на такова правило на процесното кръстовище, или най - малкото да го осведомят, че пътят, по който се е придвижвал ищецът, има статут на републикански такъв. Позовава се на чл. 19, ал. 1 от ЗП и § 1, т. 1 от ДР на действащата към датата на процесното ПТП, понастоящем отменена, Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата („Наредбата“), като твърди, че АПИ е стопанин на републиканския път, по който се е придвижвал А. Н., но не и на местната ул. „В. Левски“ в село Шишковци. Счита, че доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 ЗП движението по републиканските пътища се осъществява с предимство, то несъмнено тяхното трасе е и пътят на основното направление, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от цитираната Наредба, респ. имайки предвид, че стопанин на тези пътища е АПИ, то именно въпросната Агенция е титуляр на нормативното задължение за изграждане, поддържане и изпълнение на организацията на движението по кръстовището, където е настъпила катастрофата. Позовава се на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и прави извод, че АПИ, като стопанин на път III-6003 и път III-6005 е следвало, посредством изграждане и поддържане на светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка, да осигури условия за сигурно придвижване в района на село Шишковци, където трасето на тези републикански пътища се пресича с ул. „В. Левски“. След като движението по републиканския път е с предимство, то организацията на движението неминуемо е следвало да включва поставянето на знаци, маркировка и сигнализация, които да указват на движещите се по ул. „В. Левски“ водачи, че следва да пропуснат движещите се по трасето на републиканските пътища превозни средства. Поддържа, че АПИ притежава качеството на възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, респективно на носител на гаранционно - обезпечителна отговорност за нанесените вреди при или по повод на изпълнението на работата, доколкото като юридическо лице е следвало да възложи на трети лица физическото изпълнение на вменените му по нормативен път задължения. Предвид липсата на каквато и да било пътна сигнализация и маркировка относно правилата за предимство на движещите се по трасето на републиканските пътища III-6003 и III-6005, при преминаване през кръстовището с ул. „В. Левски" в село Шишковци, счита, че е налице бездействие по организиране на движението по въпросното кръстовище. Вследствие на ПТП ищецът получил фрактури на двете кости на лявата предмишница (лакътна и лъчева кости), в областта на китката. Непосредствено след ПТП, изпитвал интензивни болки в областта на фрактурите и бил откаран за лечение в МБАЛ „Д- р Никола В.иев" в гр. Кюстендил, където му била поставена гипсова имобилизация за стабилизиране на травмирания крайник. На 19.04.2023 г. пострадалият постъпил в болница „Токуда“ в гр. София, където е бил подложен на операция по открито наместване на фрактурите на ръката с поставяне на вътрешна фиксация, включваща метална плака с общо 8 броя винтове. След 3-дневен болничен престой, на 22.04.2023 г., бил изписан от болницата. През първия месец и половина след катастрофата, ищецът изпитвал силни болки в областта на фрактурите и страдал от ограничения в движението на китката. Поради персистиращия характер на тези симптоми, на 31.05.2023 г. постъпил за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ в гр. София, където бил подложен на нова оперативна интервенция, изразяваща се в закрито наместване на отделена епифиза (заоблен край на кост), лъчевата кост (радиус) и лакътната кост (улна), след която операция, на 03.06.2023 г. бил освободен за продължаване на лечението в домашни условия. В продължение на повече от 2 месеца след катастрофата, на ищеца се налагало да разчита на чужда помощ за извършване на ежедневни битови дейности. Близо 4 месеца след ПТП все още пострадалият е имал проблеми в движението на ръката, в областта на гривнената става. Констатирано било развитието на усложнения, изразяващи се във формиране на фиброза (разрастване на съединителна тъкан, увреждащо структурата на останалите тъкани) и синовит (възпаление на синовиалната обвивка на ставите и хрущялите), предвид което му бил предписан прием на различни лекарства и извършване на рехабилитационни процедури. В изпълнение на последното, А. Н. предприел провеждане на физиотерапия. Около 7 месеца след катастрофата, на 21.11.2023 г., ищецът е постъпил отново в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където му била извършена трета операция - за отстраняване на поставените в ръката импланти, което причинило на ищеца допълнителни болки, страдания и неудобства. Нанесената травма на ръката създала значителни затруднения пред ищеца в професионален план. Ищецът А. Н. - специалист в сферата на компютърното програмиране , към датата на ПТП-то е работел по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „Консултант - интернет програмиране" за „СофтуерУан България“ ЕООД, която професия е свързана с интензивна работа с клавиатура на компютър и използване на ръцете. Ищецът ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периодите 11.04.2023 г. - 21.06.2023 г. и 21.11.2023 г. - 01.12.2023 г. , като след завръщането си на работа изпитвал засилващи се болки и дискомфорт при изпълнение на трудовите си задължения и по тази причина е трябвало да прави по - чести почивки. Освен това, при засилване на болките бил принуден да пише на клавиатурата само със здравата си дясна ръка, което е внасяло значителни забавяния в изпълнението на трудовите му задължения, което му създавало психически дискомфорт. Понастоящем, макар и с по-слаб интензитет, тези ограничения и страдания все още съпътстват трудовото ежедневие на Н.. Към датата на депозиране на исковата молба ищецът все още не се е възстановил от претърпените травматични увреждания - периодично изпитвал болки в областта на лявата ръка, движенията на ръката били ограничени, не можел да носи тежки предмети с увредената ръка; изпитвал трудности при шофиране, готвене, като след инцидента за дълъг период от време ищецът бил принуден да преустанови редовните си от преди инцидента посещения на фитнес. Инцидентът се отразил негативно и в психологически план, като през първите месеца след катастрофата пострадалият изпитвал силен стрес и е имал проблеми със съня. Започнал да изпитва страх при пътуване с автомобил, вкл. и към настоящия момент. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на деликта и наличието на сериозен ръст на инфлацията за последните 2 години преди злополуката. Навежда подробни съображения за начина на формиране на претендираната стойност на обезщетението за пропуснати ползи в размер на 9932,73 лв., изчислена след приспадане от уговореното с работодателя трудово възнаграждение на ищеца за процесните 5 месеца, през които той е ползвал отпуск поради временна неработоспособност - 33 407,70 лв., на заплатените трудови възнаграждения от работодателя (общо 17 044,24 лв.) и заплатените от НОИ обезщетения (общо 6 430.73 лв.), като твърди, че причината въпросната разлика да не бъде изплатена на ищеца, са причинените в резултат на процесното ПТП травми, за които отговорност носи ответникът. Уточнява, че претенцията за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, е формирана от сбора на сумите - 380 лв., заплатени консумативи за стабилизиране чрез поставяне на вътрешна фиксация на получените от ищеца фрактури; 420 лв. - за провеждане на предписани му физиотерапевтични процедури на увредения крайник; 34.80 лв. – заплатени потребителски такси за болничен престой в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, по време на който са били премахнати металните импланти в ръката. Допълва, че в резултат на горепосоченото ПТП са нанесени множество повреди по притежавания от бащата на ищеца (Л. Н.) лек автомобил „Киа Спортидж“ с peг. № ••• и счита, че паричната равностойност на тези повреди съставлява средната пазарна стойност на новите части, труда и консумативите, които следва да бъдат вложени в ремонта на автомобила за привеждането му в техническото състояние, в което се е намирал преди настъпване на злополуката. Сочи, че по силата на Договор за цесия от 20.02.2024 г., собственикът на автомобила Л. Н. е прехвърлил в полза на ищеца всички свои вземания, заедно с всички принадлежности и привилегии, вкл. изтеклите лихви, които цедентът е имал към АПИ, възникнали във връзка с нанесените при горепосоченото ПТП повреди по процесното МПС, като ответникът АПИ е бил уведомен за извършената цесия., респ. на осн. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, ищецът е титуляр на вземането за обезщетение за вредите, нанесени по въпросния автомобил, равняващи се на сума от 3 000 лв. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се навеждат доводи за липса на пасивна легитимация на ответника; в условия на евентуалност се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции, които се оспорват изцяло по основание и размер. Претендират се разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на размера на претендирания от ищеца адвокатски хонорар. Ответникът се позовава на чл.48, ал.1 от Правилник за прилагане на закон за пътищата, според който АПИ организира дейностите по поддържане на републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и платното за движение на републиканските пътища в границите на населените места до 100 000 души и твърди, че мястото на ПТП попада в урбанизирана територия. Не споделя твърдението за неизпълнение от страна на АПИ на изискването чл. 4, ал.2 от Наредба за организация на движението, която касае новопроектирани кръстовища, като уточнява, че инициативата на изграждане на проект за организация на движението на кръстовища между републиканската и общинска пътна мрежа е на съответната община, която представя за съгласуване в АПИ проект за свързване на пътя с републиканската пътна мрежа и възлага генерален план за организация на движението. Твърди, че поддържането на съществуващи пътни кръстовища и възли, съгл. чл.49 от Правилник за прилагане на Закон за пътищата, е задължение на съответния собственик на всяко от направленията. Сочи, че кръстовището между улица „В. Коларов” и ул. „В. Левски” в с. Шишковци е съществуващо кръстовище в урбанизирана територия, и уточнява, че указателните табели, указващи предимство или изменение на път с предимство преди навлизане на кръстовище, които са визирани в исковата молба и касаещи ул. „В. Левски” се поставят на определено разстояние преди кръстовището, следователно задължение за поставянето им носи собственикът на пътя - в случая общината. Поддържа, че доколкото ул. „В. Левски” е част от уличната мрежа на с. Шишковци, то задължението за поддръжката й, включително със снабдяване на сигнализация и пътни знаци се вменява на Общината като неин собственик. Изтъква, с оглед твърденията на ищеца, че ПТП е настъпило поради отнето му предимство на кръстовище, произтичащо по силата на закона, то искът е следвало да се предяви против виновното лице, причинило ПТП или против неговия застраховател на основание чл. 432 от Кодекс на застраховането. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило поради липса на пътни знаци и пътна сигнализация на Т- образно кръстовище между улица „В. Коларов” и ул. „В. Левски” в с. Шишковци. Твърди, че основна причина за настъпилото ПТП и нанесените вреди е изцяло виновното поведение на ищеца А. Н., който се е движил с несъобразена скорост с пътните условия и при нарушение на правилата на Закон за движение по пътища, с които си действия е причинил процесното ПТП. Поддържа, че ищецът не е съобразил поведението си с правилата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и в случай, че се е движил със съобразена скорост с пътните условия, е щял да възприеме навлязлото в кръстовището пътно превозно средство и успешно да спре при възникнала на необходимост. Аргументира се, че с чл.47- чл.50а от ЗДвП са предвидени задължителни правила, които да спазват от водачите при преминаване през кръстовища в случаите, дори когато няма изрична пътна сигнализация. Твърди, че при липса на пътен знак, указващ предимство за преминаване през кръстовището, водачите следва да пропуснат приближаващите от дясната им страна превозни средства, респ. ищецът е нарушил „правилото на дясностоящия“, визирано в разпоредбата на чл.48 от ЗДвП, с което е причинил ПТП. Оспорва описания в исковата молба механизъм на реализиране на процесното ПТП и твърди, че при управлението на МПС, ищецът е предприел неправилна маневра, която е допринесла за причиняване на ПТП. Допълва, че управляваният от ищеца автомобил „Кия Спортидж“ е бил с дясна дирекция - която не е предназначена за движението в Република България, поради което счита, че за настъпване на ПТП е възможно да са допринесли техническите характеристики на автомобила. Същевременно сочи, че свидетелството за управление на ищеца е придобито в Република Испания, което счита за вероятна причина за несъобразяване с правилата на Закона за движение по пътищата. Оспорва наличието на причинно -следствена връзка между състоянието на пътя и настъпилото ПТП и счита, че водачите са имали възможност да избегнат настъпването му. Възразява срещу твърдението, че поради липса на пътни знаци и пътна маркировка, не е ангажирана административно наказателната и наказателна отговорност на другия участник в ПТП-то - водача на лек автомобил „Пежо“ И.С.. Твърди, че за случая е ангажирана административно наказателната отговорност на ищеца, като му е съставен АУАН № 636097 от •••г., и е образувано следствено дело № 24/2024г„ по описа на ОСО-КОП, което е прекратено е влязло в сила Постановление № от 29.09.2023г. на Районна прокуратура - Кюстендил, след като безспорно е установено, че причина за настъпване на ПТП е поведението на А. Н., който е навлязъл в пътната лента на навлизащия на кръстовището от дясната му страна лек автомобил Пежо 206, рег.№ •••, с несъобразена скорост, която не му е позволила да спре аварийно при възникване на необходимост. Оспорва твърдението, че АПИ е проявила бездействие по поддържане на процесния път и уточнява, че към датата на настъпване на ПТП, се е извършвал превантивен ремонт на участък от км 6+585 до км 7+720 и от км 11+250 до км 13+440 от републикански път III-6003 о.п.Кюстендил-Радомир-Ябълково-Копиловци - Шишковци-Драговищица, който ремонт се е извършвал по одобрен технологичен проект, а към •••г. са били изпълнени ремонтни работи на пътната настилка в процесния участък. Организацията на движението се изпълнявала след като приключи изцяло работата по пътната настилка, като последен етап на ремонта. При започване на ремонтните работи, е била създадена временна организация на движението, съгласно Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците и с цел осигуряване безопасността на движението бил оставен пътен знак с надпис „Пътят е в ремонт” на път III-6003 при км 4+553, съвпадащ с км 6+904 на РП 6005, до изпълнение на постоянната организация на движението. Изтъква, че водачите на МПС е следвало да се съобразят с поставената сигнализация и да шофират с повишено внимание, като най-малко съобразят скоростта си на движение, респ. поддържа, че поради наличието на пътен знак, който сигнализира, че ремонтните работи по пътя не са приключили, не следва да се ангажира гаранционно - обезпечителната отговорност на Агенцията. Твърди, че служителите на АПИ не са могли да предвидят, че между етапите на изпълнение на ремонта, за който са сигнализирали, ще възникне ПТП. Оспорва твърдението, че травматичните увреждания са лишили ищеца от нормален начин на живот и причиняват затруднения при изпълнение на трудовите му функции, както и че са причинили продължително разстройство на здравето. Прави възражение на прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като силно завишено и несъответстващо на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания, свързания с тях интензитет на болки и страдания и с оглед обществените критерии за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, както и с оглед минималната работна заплата за страната, към момента на настъпване на събитието - 780.00 лв., и периода на неработоспособност на ищеца. Акцентира, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в размер 38 броя МРЗ за страната, които покриват доход за период повече от 3 години, същевременно претърпените от ищеца увреждания са леки и неопасни за живота, липсва счупване на други кости (в зони на тялото, в които са разположени жизненоважни органи), съчетани травми, тежки оперативни интервенции и инвалидизиране, продължително обездвижване. В условия на евентуалност, ако бъде прието, че процесното ПТП не е причинено изцяло по вина на ищеца, прави възражение за съпричиняване от 90% от страна на ищеца, за това че не е пропуснал дясностоящото МПС да премине, не се е съобразил с поставения пътен знак „Пътят е в ремонт” и е управлявал с несъобразена скорост с пътните условия. Оспорва вида и размера на претендираните имуществени вреди на МПС „Киа Спортидж предвид липсата на конкретизация относно начина на формиране на претендираната сума от 3 000. 00 лв. Счита, че не е налице пряка причинна връзка между претендираното обезщетение и настъпилото ПТП. Оспорва приложения договор за цесия като недействителен и твърди, че вземането на цедента не е възникнало към момента на подписването му и предметът му не е определен, като не са посочени видът и размерът на вземанията, които се прехвърлят. Оспорва като недоказано претендираното обезщетение за имуществени вреди. Сочи че от съдържанието на представената фактура 030016594 не може да се направи извод, че извършеното плащане е във връзка с лечение на твърдените увреждания и че е било необходим разход, същевременно счита, че разходът за провеждане на физиотерапия не е бил необходим, тъй като НЗОК заплащала такива процедури. Оспорва като неоснователен и недоказан искът за пропуснати ползи. Твърди, че представената служебна бележка от работодател не е официален документ и няма обвързваща сила, поради което я оспорва. Подчертава, че възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза и счита, че искът противоречи на ТР № 3/2021 г. на ВКС. С определение от о.с.з., проведено на 04.02.2025 г. по делото, съдът е допуснал уточнение на претенцията, касаеща обезщетението за пропуснати ползи, а именно: претендираната сума в размер 9 932,73 лв., представляваща разлика между брутното трудово възнаграждение, което ищецът е получавал и получените обезщетения вследствие на временната си нетрудоспособност, за периодите в които ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност (за периода от 11.04.2023 г. до 21.06.2023 г. и за периода 21.11.2023 г. до 01.12.2023 г.). С определение от о.с.з., проведено на 15.10.2025г. по делото, съдът е допуснал изменение на исковете, като искът за обезщетение за пропуснати ползи е увеличен от 9 932,73 лв. до размер от 14 217.16 лв., а искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи повреди по лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № •••, е увеличен от 3 000 лв. до размер от 6 021 лв. В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа исковете и иска уважаването им. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника оспорва исковете и иска отхвърлянето им като неоснователни и недоказани, в условие на евентуалност поддържа заявеното възражение за съпричиняване от страна на ищеца. От фактическа страна, въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното: В показанията си свид. Р.Б., изпълняваща длъжността „старши експерт“ в Областно пътно управление – Кюстендил, уточнява, че тя отговаря за поддържане на републиканска пътна мрежа, във връзка с което се правели обходи по републиканската пътна мрежа като при наличие на констатирани нередности по пътна настилка, банкети, и пр. се изготвяло задание, което се възлагало на поддържащата фирма за отстраняване. Свидетелката сочи, че участък от републикански път III-6003 попада в урбанизирана територия на с. Шишковци и е обозначен със знак за „начало на населено място“ Д11, който се намира при километър 3+850 и “край на населено място“ - Д12 e при 5+250. Твърди, че в урбанизираната територия на населените места ОПУ имат отношения от ръб до ръб на настилката, съответно, всички други принадлежности извън пътната настилка са задължение на общината, в случая на Община - Кюстендил. Изтъква, че към ••• г. участъкът от пътя на ул. „В. Коларов“ е бил в ремонт като се изпълнявал текущ ремонт по одобрен технологичен проект, включващ дейности по полагане на нова асфалтова настилка, отводнявания, поставяне на пътни знаци и хоризонтална пътна маркировка, ограничителни системи. Към ••• г. в този участък била положена изцяло нова асфалтова настилка, но до други дейности, извън асфалтовата настилка, все още не се било стигнало, тъй като те се изпълнявали по проекта като част от проектната документация като задължение за Община Кюстендил. Свидетелката подчертава, че ремонтните работи били сигнализирани, и на процесната улица имало пътен знак „Пътя е в ремонт“, точно където било станало ПТП, пресечната уличка, от която идва единият шофьор и където идва другият, който знак следвало да съсредоточи вниманието на шофьорите, за да ги предупреди за по-голямо внимание поради осъществявани ремонтни дейности, и който пътен знак и в момента все още стоял там, тъй като още не били изпълнени ограничителните системи, пътните знаци и пр. Сочи, че към онзи момент се поставял износващият пласт на пътя и нямало пътна маркировка, пътни знаци, ограничителни системи. Твърди, че задължението на АПИ, респ. ОПУ, в населените места е само полагане на асфалта, пътната настилка, а изпълнението на тротоари, банкети, окопи, пътни знаци, ограничителни системи е задължение на съответната община. Свид. Л. Н. – баща на ищеца, сочи, че п рез м. април 2023 г. ищецът го уведомил за инцидента в с. Шишковци, като му разказал, че след ПТП дошла линейка, която го закарала в болницата в гр. Кюстендил, където установили счупване на всички кости на китката на ръката, поради което му бил сложен гипс, а след около 10-ина дена ищецът отишъл в болница „Токуда“ в гр. София за първа операция. Потвърждава, че след операцията ищецът търпял доста болки и имал ограничение в движенията, като свидетелят го съветвал, когато се къпе да не мокри раната, защото срезът бил голям, с няколко шева. От началото бащата помагал на ищеца във всичко за обличане и събличане, за хранене, защото ищецът не можел да готви и ходи на работа, а когато свидетелят бил зает , на ищеца помагали приятели. Това положение продължило около 3 месеца, като ищецът посещавал рехабилитация по предписание на лекарите, първоначално в Кюстендил, а по-късно и в гр. София. След първата операция се извършила и втора, около м. май в гр. София, в „Пирогов“, като за операциите ищецът бил придружаван от приятели. След това продължил да ходи на раздвижвания и нагревки, след което още веднъж посетил лечебното заведение, за да му извадят пластината. Потвърждава, че към момента ищецът все още имал оплаквания, болките продължавали, особено когато се натовари, като не можел да вдигне нищо тежко и да ползва пълноценно ръката си, а когато натиснел ръката нощно време се събуждал и сънят му се разбивал. Изразява мнение, че ръката се ползва на 50 %, като ищецът срещал затруднения при преобличането, готвенето, както и в работата и не можел да работи реално, доколкото работел като IT специалист с компютър, на клавиши. Свидетелят изтъква, че след инцидента синът му не спортувал, тъй като било изключено да упражнява спорт с ръце, защото лекарите му обяснили, че ако случайно падне на ръката по време на спорт, костите пак ще се счупят. Ищецът обичал да играе футбол и баскетбол и това въздействало на психиката му и го потискало. Станал много раздразнителен и нервен след случая. Уточнява, че след инцидента около 2-3 месеца ищецът не работел, а като се върнал на работа работел предимно с дясната ръка, около 1-2 месеца, което му пречело тъй като не можел да работи пълноценно с двете ръце. Свидетелят не знае дали ищецът е ползвал психологическа помощ за състоянието си. Сочи, че и към настоящия момент не е напълно възстановен, като с лявата ръка можел да хваща нещо, а преди инцидента преимуществено си служел с дясната ръка – за хранене, писане, но в работата използвал и двете ръце; ограниченията били във всяко едно нещо, включително и при каране на колата. В момента на инцидента ищецът работил от вкъщи. След инцидента започнал да шофира сам малко преди изваждането на импланта през м. януари, след което имало период, в който не искал да шофира, а понастоящем започнал да шофира из града, а до гр. София ходел с автобус. По делото са представени 3 бр. епикризи, издадени от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда ЕАД гр. София и УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД- гр. София, от които се установява, че в периодите от 19.04-22.04.2023г, 31.05.-03.06.2023г. и 21.11-27.11.2023г. ищецът е постъпвал в болниците за лечение на счупвания на горен крайник в областта на китката и дланта. По назначени предписания от лекуващия лекар /амб. лист № 1491 о.т 07.08.2023 г./ бил насочен към физио/кинезитерапия, проведена видно от приложената физиотерапевтична карта от Спортно-възстановителен център МБД „Кинетика“ в периода от 08.08-28.08.2023г. От представената фактура № 0300016594/22.04.2023 г. и фискален бон към нея се установява, че ищецът е закупил медицински консумативи на стойност 380 лв., а от фактура №0400052156/27.11.2023 г. и фискален бон към нея се установява, че е заплатил потребителски такси за болничния си престой в Отделение по ортопедична травматология в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в размер на 34,80 лв. Видно от фактура № 1000000022/23.08.2023г. за проведената физиотерапия ищецът заплатил сума от 420 лв. От приетите като писмени доказателства по делото 4 бр. болнични листове за временна неработоспособност /л. 14-17/ се установява, че ищецът е бил в болнични в периода от 11.04.-20.04.2023г. /10 дни/, 19.04.-22.05.2023г. /34 дни/, 23.05.-21.06.2023г. /30 дни/ и 21.11.-01.12.2023г. /11 дни/. От представеното удостоверение № 009-00223419/14.02.2025г. от ТП НОИ Кюстендил, се установява, че за периода от 11.04.2023-01.12.2023г. ищецът е получи парични обезщетения по горепосочените болнични листове в общ размер 6306,91 лв. От представеното заключение вх. № 1084/05.03.2025г. и допълнение вх. № 2060/29.04.20285г. по назначената съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице д-р Е. Л., се установява, че при инцидента на •••г., ищецът А. Л. Н. е получил счупване в дисталния край на двете кости на лявата предмишница. При претърпяното ПТП същият е получил силни болки в областта на лявата китка и долна трета на лявата предмишница, до момента на поставянето на гипсовата имобилизация. След това болките намалели по интензитет, но продължавали. След извършване на оперативната интервенция на 20.04.2023г., отново е имал силни болки след отпускане на общата анестезия, които продължили и през следващия месец. На 01.06.2023г. била направена репозиция на фрактурата /счупването/ и е поставена гипсова имобилизация, като през този период отново пострадалият имал болки, макар и с неголяма интензивност. След свалянето на имобилизацията и започване на рехабилитацията болките отново се увеличават, като с увеличаване обема на движение и намаляване на отока започват постепенно да намаляват. След извършване на втората оперативна интервенция, отново за около месец ищецът е изпитвал болки, страдания и дискомфорт в лявата гривнена става. Вещото лице установило към момента на прегледа, извършен на 01.03.2025г., че пострадалият А. Л. Н. продължава да има болки при палпация /пипане/ в областта на лявата гривнена става и болки и ограничени движения в същата, като за в бъдеще се очаквало да останат слаби болки при палпация и движение, които да се засилват при по-голямо натоварване на лявата гривнена става. В заключението е посочено, че периодът за възстановяване на ищеца е от датата на настъпване на процесното ПТП ••• г. до отстраняването на остеосинтезния материал /металната плака /от лявата лъчева кост на предмишницата през месец ноември 2023г. и провежданата рехабилитация. Вещото лице установило при проведения клиничен преглед на 01.03.2025г. наличието на зараствал оперативен цикатрикс с дължина 12см откъм воларно в областта на лявата гривнена става, като в същата става пострадалият имал болки с неголям интензитет при палпация /пипане/. Наличие на фиброзни сраствания откъм воларно в областта на цикатрикса /белега/. Движенията в лявата гривнена става били болезнени и ограничени повече при флексия /свиване/, като ограничението е от около 40 градуса, което най-вероятно според експерта се дължи на фиброзните сраствания, които пострадалият е получил вследствие на опративните интервенции и обездвижването на левия горен крайник в областта на китката. Вещото лице акцентира, че в медицинската документация и при снемането на анамнезата от пострадалия липсват данни за получени предходни травми на лявата ръка преди настъпване на процесното ПТП, а проведеното лечение на ищеца е било правилно с оглед получените травми по вид и срокове, и получените усложнения са част от лечебния процес - различни и в различен интензитет при всеки пациент. В заключение вещото лице е счело, че разходите направени от ищеца и удостоверени с горецитираните фактури за медицински консуматив на стойност 380 лв., проведени рехабилитационни процедури на стойност 420 лв. и потребителска такса за пролежаното време в болницата 34.80лв., са били необходими като неразделна част от лечението, тъй като Здравната каса поема самото лечение , но не заплаща остеосинтезния материал, поставен при първата операция, потребителската такса за пролежаното време в болницата е задължителна във всяко едно лечебно заведение и пострадалият е имал нужда от рехабилитационни процедури за раздвижването на увредената става, с цел увеличаване на обема и намаляване на болките. При изслушването му в с.з., проведено на 08.05.2025г., вещото лице Л. е уточнило, че втората операция на ищеца, извършена на 01.06.2023 г., е била за репозиция на счупване и извършена извънредно, предвид наличието на допълнително получило се разместване, без вина на пациента или лекаря. Потвърдил е, че посоченият период на възстановяване в заключението – 8 месеца, съвпада с обичайния среден период за пълно възстановяване /около 6-8 месеца/ за счупената кост и възстановяване обема за движение. Изтъкнал е, че движенията на ръката са ограничени около 40 % в гривнената става, като не може да даде потвърждение, че това състояние подлежи на лечение и възстановяване, доколкото възстановяването е индивидуално и ищецът може и да не възстанови пълния обем на движение. Уточнил е, че фиброзните сраствания представляват срастване на меките тъкани около самото счупване и около самата става, като те ограничават движенията в ставата, и получаването на такива сраствания, както и преодоляването на ограниченията в движението е индивидуално при всеки пациент. Възможно било да се направи рехабилитация, а понякога дори проведена такава било недостатъчно и пациентите си заплащали допълнително за още един курс лечение. От изготвеното и прието заключение вх. № 1143/07.03.2025г. по назначената съдебноикономическа (счетоводна) експертиза, изпълнена от вещото лице Л. Л., се установява, че общият размер на неполучените от А. Л. Н. брутни трудови възнаграждения за периодите, в които е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност /от 11.04.2023 г. до 21.06.2023 г. и за периода от 21.11.2023 г. до 01.12.2023 г./ е 22 202,50 лв., а общият размер на неполучените нетни трудови възнаграждения за същите периоди е 18 796,04 лв. Вещото лице е изчислило, че разликата между неполучените от А. Л. Н. брутни трудови възнаграждения и изплатените му от НОИ обезщетения за временна нетрудоспособност за периодите, в които е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност - /от 11.04.2023 г. до 21.06.2023 г. и за периода от 21.11.2023 г. до 01.12.2023 г./ е в размер на 15 895,59 лв., а разликата между неполучените от А. Л. Н. нетни трудови възнаграждения и изплатените му от НОИ обезщетения за временна нетрудоспособност за същите периоди е в размер на 12 489,13 лв. При изслушването му в с.з. проведено на 18.03.2025г., вещото лице Л. е уточнила, че в случай, че бъдат извадени освен обезщетенията, изплатени от НОИ, и обезщетенията изплатени от работодателя /посочени в заключението в размер 1678,43 лв./, то брутното трудово възнаграждение ще е в размер 14 217,16 лв., а нетното трудово възнаграждение – 10 810,70 лв. По делото са приложени констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№1139р – 2257/11.04.2023 г., /л.104/, издаден АУАН № 636087 от •••г./л. 103/, постановление за прекратяване на наказателното производство от 29.09.2023 г. по ДП № 539/2023 г. по описа на РП Кюстендил, № 24/2023г. по описа на ОСлО при ОП Кюстендил, /л.65-68/; Наказателно постановление № 23-1139-002217 на ОДМВР Кюстендил от 03.10.2023г./л. 102/. С постановлението от 29.09.2023 г. по ДП № 539/2023 г. по описа на РП Кюстендил, № 24/2023г. по описа на ОСлО при ОП Кюстендил наказателното производство, образувано и водено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б вр. чл. 342 ал. 1 НК, е прекратено на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т.1 и ал. 2 вр. чл. 24, ал. 1 т. 1 НК. В рамките на производството било прието, че причина за настъпване на ПТП е поведението на А. Н., който навлязъл в коридора за движение на навлизащия в кръстовището/за което се установило, че към датата на инцидента не е регулирано с пътни знаци, регулировчик, светофарна уредба или по друг начин, т.е.двете равнозначни/ от дясната му страна лек автомобил марка „Пежо“ модел 206 SW с рег.№ •••, управляван от И. С. с избрана скорост, която не му е позволила да спре аварийно при възникване на необходимост, с което си поведение не се съобразил с чл. 20, ал.2 ЗДвП, както и с чл. 48 пр. 1 ЗДвП, като Н. не е пропуснал движещият се от дясната му страна лек автомобил с рег.№ •••, което е бил длъжен да стори, и същевременно се е движел със скорост, която не му е позволила да спре аварийно при възникване на необходимост, с оглед на което е настъпил и удар между двата автомобила. С наказателно постановление № 23-1139-002217 на ОДМВР Кюстендил от 03.10.2023г. във връзка с процесното ПТП на А. Л. Н. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено наказание“глоба“ в размер 200 лв. за извършено нарушение на чл. 48 ЗДвП, въз основа издаденото постановлението за прекратяване на наказателното производство. От заключението на съдебно-техническата експертиза, вх. № 2069/30.04.2025г., изпълнена от вещото лице инж. Ф. К. се установява на •••г., около 17:15 часа по републикански път III-6003 (ул. „В. Коларов“) в с. Шишковци в посока от гр. Кюстендил към с. Ръждавица се е движил със скорост около 40,00 км/час лек автомобил „Киа Спортидж“ с pег. № •••, управляван от А. Л. Н.. По същото време по ул. „В. Левски” в посока към републикански път III-6003 (ул. „В. Коларов“) л.а. „Пежо 206 SW “ с per. № ••• с водач И.П.С., предприема навлизане в РП III-6003 с цел маневра „завиване наляво“. Движейки се така на кръстовището, образувано от III-6003 (ул. „В. Коларов“) и ул. „В. Левски“ е възникнал удар между двете превозни средства. Мястото на удара е било по дължина на около 1,60 метра преди ориентира, считано в посоката на огледа и по широчина на около 8,0 метра вдясно от края на ул. „В. Коларов“. За л.а. „Киа Спортидж“ с pег. № ••• скоростта в момента на удара е била 6,8 м/сек (24,49 км/час), като началния контакт е бил в областта на предна дясна част на автомобила. За л.а. Пежо 206 SW“ с peг. № ••• скоростта в момента на удара е била 4.74 м/сек ( 17.06 км/час), като началният контакт е бил в областта на предна лява часа на автомобила. В резултат на ударния импулс, инерционните сили и спирачното закъснение двете превозни средства са спрели на местата, описани в протокола за оглед. Вследствие на ПТП-то са нанесени материални щети по двете превозни средства, респ. в исковата молба се твърди, че е пострадал и водачът на лек автомобил „Киа Спортидж" с per. № ••• - А. Л. Н.. Вещото лице е определило следните посоки на движение на двете МПС: л.а. „Киа Спортидж" с рег. № ••• се е движел по ул. „В. Коларов" в посока от гр. Кюстендил към с. Раждавица. Ул. „В. Коларов" съвпада с "Републикански път III-6003 (О.п. Кюстендил - Радомир) - Копиловци – Шишковци - Раждавица - Полска Скакавица - ( Злогош - Драговищица) и Републикански път 6005 (О.п. Кюстендил - Радомир) Ябълково - Копиловци - Шишковци - Драговищица; а л.а. „Пежо 206” с peг. № ••• се е движел по ул. „В. Левски“ в посока ул. „В. Коларов”. Вещото лице е посочило, че от списъка на републиканските пътища в Република България се определя, че класификацията на пътищата, по които са се придвижвали участниците в ПТП-то от ••• г., непосредствено преди неговото настъпване, е била следната: л.а. „Киа Спортидж“ с per. № ••• се е движел по ул. „В. Коларов, в с. Шишковци, която съвпада с “Републикански път III-6003 (О.п. Кюстендил - Радомир) - Копиловци - Шишковци - Раждавица - Полска Скакавица - ( Злогош - Драговищица) и Републикански път 6005 (О.п. Кюстендил - Радомир) Ябълково - Копиловци - Шишковци - Драговищица; л.а. „Пежо 206“ с per. № ••• се е движел по ул. „В. Левски“, попадаща в урбанизирана територия на с. Шишковци. В отговор на поставените задачи вещото лице установило, че към датата на настъпване на ПТП от ••• г., в района на ПТП е имало следната пътна сигнализация и маркировка: вертикална сигнализация /пътен знак А-18 Пешеходна пътека; пътен знак с надпис „Библиотека"; пътен знак с надпис „Пътя е в ремонт", които знаци са поставени на 1 бр. пилон, след кръстовището и мястото на ПТП, а към •••г. в района на местопроизшествието е липсвала пътна хоризонтална маркировка. На ул. „В. Левски“, в материалите по делото липсвали данни за вертикалната и хоризонтална маркировка. Констатирано е, че към датата на настъпване на ПТП от ••• г. не е имало изградена пътна сигнализация и маркировка, указващи правилата за предимство при движението на превозни средства на мястото на настъпване на произшествието. Вещото лице посочва, че от протокола за оглед на ПТП и фотоалбума се определят следните щети по л.а. ,,Киа Спортидж“ с peг. № •••: преден калник (десен); подкалник преден (десен); предна броня; предна решетка; фар (десен); халогенен фар (десен); предно панорамно стъкло; 2 бр. въздушни възглавници, като е отбелязало, че след първия оглед при произшествието, след като са описани видните щети на колата в протоколите е трябвало да се направи и втори оглед в сервиз или вещо лице, където след ремонтиране или подробен оглед, по възможност и след разглобяването на повредените детайли, да се видят и опишат всички останали скрити щети. Допълнило е, че с оглед механизма на ПТП и деформациите са възможни и следните щети по автомобила: окачването, охладителната система, маркучи - наблюдава се петно под автомобила; електрическа с-ма и др. Заключило е, че с отчитане на траекториите на движение на двете превозни средства и деформациите по двата автомобила, посочените по-горе щети са получени от контакт с предна лява част на л.а. „Пежо 206” с peг. № •••. В това заключение вещото лице не е дало конкретен отговор на въпроса каква е била средната пазарна стойност на разходите за ремонта, необходими за възстановяване на повредите, нанесени върху лек автомобил „Киа Спортидж” с per. № ••• и рама № KNEJE55385KO31230. в резултат от настъпилото па същата дата ПТП към датата на настъпване на ПТП от ••• г., тъй като е посочило, че не всички щети са видими. Изследвайки въпроса за техническата възможност водачите на двата автомобила да предотвратят настъпване на ПТП, вещото лице К. е посочил, че водачът на л.а. „Киа Спортидж” е peг. № ••• не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието, а от техническа гледна точка водачът на лек автомобил „Пежо“ 206 с рег. № ••• е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е изчакал преминаването на л.а. „Киа Спортидж“ с peг. № ••• и едва след това да навлезе в кръстовището. Уточнено е, че мястото на произшествието е в границите на село Шишковци и максимално допустимата скорост за движение на МПС от категория M1 (леки автомобили) в населено място по пътищата на Република България е 50 км/ч. Определена е и скоростта на движение на лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ••• в момента на удара е 6.89 м/сек (24.49 км/час), като е уточнено, че в материалите по делото има данни, че водачът на автомобила е предприел спиране преди настъпване на произшествието, и същевременно на мястото на произшествието преди удара, не са посочени спирачни следи, което не позволява да се определи точно скоростта на автомобила преди удара. Скоростта на движение на лек автомобил „Пежо“ 206 с рег. № ••• в момента на удара е била 4,74 м/сек( 17,06 км/час), като е посочено, че на мястото на произшествието преди удара, не са открити спирачни следи по неговото направление, а в материалите по делото има данни, че водачът на л.а. „Пежо” 206 с рег. № ••• е забелязал л.а. „Киа Спортидж“ с peг. № ••• в по-ранен етап и е предприел навлизане в кръстовището с цел преминаване пред л.а. „Киа Спортидж“. Същевременно изчислена е и опасната зона за спиране на двата автомобила.В заключение вещото лице е посочило, че видимостта на водача на л.а. „Киа Спортидж" е peг. № ••• не е била ограничена поради дясната дирекция на автомобила му. В съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че скоростта на движение и на двете МПС е под максималната скорост за дадения район, като е посочил, че знакът „Път в ремонт“ се намира след мястото на произшествието по посока на движение на л.а. „Киа Спортидж“. По делото е изготвено и прието заключение вх. № 2954/20.06.2025г. по автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. С. В., изготвено на база констативния протокол за ПТП от •••г. и протокола за оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум към него, със снимки, отразяващи уврежданията по процесния лек автомобил. Вещото лице е установило, че стойността, необходима за възстановяване на видимите уврежданията от приложения снимков материал на лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег.№ ••• и рама № KNEJE55385K031230, изчислена на база средни пазарни цени към ••• г., е 9612,07 лв. В допълнително изчисление към експертизата вещото лице е установило, че стойността на уврежданията по процесния автомобил, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 30% е 6 021 лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че реалната действителна стойност на автомобила към дата на събитието е 8 602 лв., т.е. по-ниска от стойността за възстановяването му, поради което счита, че в случая е налице тотална щета. По делото е представено свидетелството за регистрация на процесния автомобил с рег. № •••, собственост на Л. А.ов Н. – баща на ищеца; договор за цесия от 20.02.2024 г., сключен между Л. А.ов Н. - цедент и А. Л. Н. – цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера всички свои вземания, заедно с принадлежности и привилегии, вкл. изтекли лихви, които цедентът има към АПИ, възникнали и съществуващи във връзка с и по повод нанесените повреди по притежавания от цедента лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег. № •••, вследствие на процесното ПТП; документи на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД - потвърждение и уведомление до АПИ вх.№94-00-22/22.05.2024г. за извършената цесия. От представен протокол за приемане на временна организация и безопасност на движението /ВОБД/ от 05.10.2022г., изготвен в присъствие на комисия от представители на ОПУ – Кюстендил, ОД МВР Кюстендил и ДЗЗД „Нивел-ПП“, се установява, че след направен оглед на поставената сигнализация за въвеждане на временна организация и безопасност на движението за обект „Текущ ремонт на участък от км 6+585 до км 7+720 и от км11+250 до км13+440 от републикански път III-6005 „о.п. (Кюстендил-Радомир) Ябълково- Копиловци-Шишковци-Драговищица“, сигнализацията е изпълнена в съответствие с издадената Заповед РД-11-111/04.10.2022г. на Директора на ОПУ Кюстендил и при спазване изискванията на Наредба № 3/16.08.2010г., като за отговорник на целостта, изправността и поддържането й е определен представителя на ДЗЗД „Нивел-ПП“. С протокол от 31.10.2022г. на АПИ ОПУ – Кюстендил, изготвен от комисия в състав: представител на ОПУ – Кюстендил и представител на ДЗЗД „Нивел-ПП“, се установява че комисията е извършила оглед, като е решила с цел осигуряване безопасността на движение и опазване живота и здравето на преминаващите в центъра на с. Шишковци, да бъде оставен действащ пътен знак с надпис „Пътят е в ремонт“ на РП III-6003 при км 4+553, съвпадащ с км 6+904 на РП III-6005 до изпълнение на организация на движението /вертикална и хоризонтална сигнализация/. Представено е писмо от Директора на ОПУ Кюстендил изх. №11-00-78/12.05.2023г. до ОП Кюстендил,/л.146/, в което е посочено, че републикански път РП III-6003 преминава през с. Шишковци, общ. Кюстендил, който съвпада с ул. „В. Коларов“ от селото и е път с предимство; ремонтът на РП III-6005 „о.п. (Кюстендил-Радомир) Ябълково-Копиловци- Шишковци-Драговищица“ в участъка „Шишковци-Драговицища“ от км. 6+585 до км 7+720 и от км.11+250 до км 13+440 е изпълнен през 2022 г., като постоянната организация на движението /вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка не е изпълнена през 2022 г. поради изтичане срока за изпълнение на договора за полагане на хоризонтална маркировка, както и този за доставка и монтаж на пътни знаци; през 2022 г. при изпълнение на превантивния ремонт в с. Шишковци на РП III-6005 от км 6+585 до км7+466, съвпадащ с РП III-6003 от км 4+234 до км 5+115, е поставяна временна сигнализация и организация на движението съгласно одобрен проект; след приключване на изпълнението на ремонта на пътната настилка на горепосочения обект е оставен действащ пътен знак с надпис „Пътят е в ремонт“ на РП III-6003 при км 4+553, съвпадащ с км 6+904 на РП III-6005, до изпълнение на постоянната организация на движението /вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка/. С оглед така установената фактическа обстановка, Окръжен съд- Кюстендил намира, че предявените искове са основателни. Съображенията за това са следните: Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответник по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа. В тежест на ищеца е да докаже кумулативната наличност на следните елементи от състава на непозволеното увреждане: противоправно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на законовите му задължения по организиране на движението и за изграждане и поддържане на светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка и осигуряване условия за сигурно придвижване на въпросното кръстовище, където трасето на републикански пътища III-6003 и III-6005 се пресича с ул. „В. Левски" в село Шишковци; да установи твърденията си относно момента и мястото на настъпване на процесния инцидент, с установяване обстоятелствата, при които същият е настъпил. Следва да установи и твърденията относно сочения в исковата молба механизъм на травматичното увреждане, респективно да установи настъпилия вредоносен резултат и причинноследствена връзка между противоправното бездействие и вредоносния резултат. Следва да установи настъпването и търпените от него неимуществени вреди – описаните подробно болки и страдания от физическо и психическо естество; вида и размера на претърпените имуществени вреди. Съдът намира, че в резултат на липсваща сигнализация (в т.ч.напр. знак "Стоп" или друг, указващ пресичане на път с предимство) на процесното кръстовище ищецът е претърпял травматични увреждания вследствие на ПТП. Налице е причинно-следствена връзка между инцидента и претърпените от ищеца вреди, болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане, а ответникът дължи репарирането им, доколкото чрез своите служители има нормативното задължение да поддържа републиканските пътищата с необходимата маркировка, светлинни сигнали и пътни знаци, което в случая не е направено. Процесното ПТП е причинено от ответника чрез бездействие на негови служители за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила, изразяващо се и в липса на осъществен контрол за поддръжка на републиканските пътищата. Задължението за контрол е на ответника, чрез лица на които е възложил тази работа. Бездействието на ответника е в пряка причинно-следствена връзка с причинените на ищеца увреждания и понесени от него вреди – имуществени и неимуществени . Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е с правно основание чл.49 във вр.с чл.45,ал.1 ЗЗД .Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните предпоставки: 1) Д.ие (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на неимуществената и имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45,ал.2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага; и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. По делото не се спори, че на •••г. в рамките на село Шишковци, управлявайки горепосочения л.а.“Киа Спортидж“ по ул. „В. Коларов“, която се е пресичала с ул. „В. Левски“, образувайки Т-образно кръстовище, ищецът е претърпял ПТП с друго МПС, което се е движело по посочената ул.“В. Левски“ като спрямо направлението на ищеца, ул. „В. Левски“ се е намирала от дясната му страна по посока на движение. Установено е също така, че ул.“В. Коларов“, по която се е движел ищецът, е част от "Републикански път III-6003 (О.п. Кюстендил - Радомир) - Копиловци – Шишковци - Раждавица - Полска Скакавица - ( Злогош - Драговищица) и Републикански път III 6005 (О.п. Кюстендил - Радомир) Ябълково - Копиловци - Шишковци – Драговищица. На кръстовището не е имало пътни знаци, указващи кой е пътят с предимство, и конкретно – на „В. Левски“ не е имало знак „стоп“. Собственик и стопанин на „В. Левски“ е съответната община, а собственик на републикански път III-6003; 6005, респ. – на ул. „В. Коларов“ като част от него, е държавата, която го стопанисва чрез Агенция „Пътна инфраструктура“. На кръстовището, обаче, не е била изградена пътна сигнализация, която да осведомява движещите се по ул. „В. Левски“ водачи на превозни средства, че им предстои навлизане в републикански път, нито е била поставена маркировка, указваща правилото за предимство на движещите се по републикански пътища превозни средства. Констатира се и , че наличната вертикална сигнализация- пътен знак А-18 Пешеходна пътека; пътен знак с надпис „Библиотека"; пътен знак с надпис „Пътя е в ремонт", са поставени на 1 бр. пилон, след кръстовището и мястото на ПТП. По въпроса за материалноправната легитимация на ответника е налице практика на ВКС, като с Решение № 82/11.04.2018г.по гр. дело № 1676/2017г.на IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, даденият отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е, че всички задължения за проектирането на организацията на движението, а също така – и за изпълнението и поддържането на кръстовища, в които се пресичат, разделят или събират на едно ниво пътища с различни стопани, са възложени в отговорност на стопанина на пътя по основното му направление. Както е посочено в цитираното решение на ВКС: “ При кръстовище, което е образувано от републикански път и общинска улица, „пътят по основното му направление“ несъмнено е републиканският път – чл. 4, ал. 1 от ЗП (съгласно която участъците от републиканските пътища в границите на урбанизираните територии и селищните образувания имат ограничени връзки с уличната мрежа и движението по тях се осъществява с предимство)“. В този случай негов стопанин към датата на процесното ПТП ответникът по делото АПИ. Изричен и еднозначен е така даденият отговор в практиката на ВКС, обективирана освен в цитираното решение, още и в Решение № 129/01.06.2018 г. по гр. дело № 3389/2017 г., IV ГО, респ. Определение № 579 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 1342/2020 г., III ГО на ВКС, който отговор се базира и на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, обн. ДВ, бр.13 от 10.02.2001г., действаща към момента на процесното ПТП, съгласно която стопанинът на пътя по основното му направление отговаря за проектирането на организацията на движението, за изпълнението и поддържането на кръстовища, в които се пресичат, разделят или събират на едно ниво пътища с различни стопани. С изменението на ЗП (ДВ бр. 16/25.02.2014 г.), в чл.30,ал.3 изрично е предвидено, че АПИ осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии на населени места до 100 000 души, като всякакви споразумения със съответна община в обратен смисъл се прекратяват ex lege, с влизане в сила на ЗИД на ЗП на 28.02.2014 г., т. е. преди настъпването на процесното ПТП . Освен това дейностите по поставяне и урегулиране с пътни знаци са задължение по силата на чл.4,ал.2 от Наредба №1/17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата и винаги е било на стопанина на пътя по основното направление на кръстовището ( Решение №82 / 11.04.2018г. по гр. д. № 1676/2017 г. на ВКС, Четвърто г. о.), в каквато насока е безпротиворечивата практика на ВКС. В заключение – задължение да урегулира процесното кръстовището с пътни знаци, респ.друг вид сигнализация, към датата на процесния деликт е имала не община Кюстендил - като собственик и стопанин на местния път – ул.“В. Левски“, а такова задължение е имал ответникът – като стопанин на републиканския път III-6003 – ул. „В. Коларов“, който е пътят по основното направление на кръстовището,респ. ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 13 ЗДвП. Следователно, ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искови претенции по чл. 49 от ЗЗД – за заплащане на процесните обезщетения за репариране на вредите, претърпени от ищеца вследствие неизпълнението на това задължение. Във връзка с установяване механизма на ПТП и възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия ищец, съдът е допуснал извършването на съдебна – автотехническа експертиза. Както се посочи, чрез заключението на вещото лице инж. Ф. К. е установена скоростта на управлявания от ищеца автомобил , като не се констатира същата да е извън допустимата за пътния участък, където е станало процесното ПТП – 50 км/ч, а именно- в момента на удара е определена скорост на л.а.“Киа Спортидж“ - 6.89 м/сек (24.49 км/час). Освен това вещото лице е посочило, че водачът на л.а. „Киа Спортидж” не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието, а от техническа гледна точка водачът на лек автомобил „Пежо“ 206 с рег. № ••• е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е изчакал преминаването на л.а. „Киа Спортидж“ с peг. № ••• и едва след това да навлезе в кръстовището. Предвид тези данни, съдът намира, че не е установено наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, а ако бе поставена хоризонтална / вертикална пътна макрировка другият водач, който се е движел по общинска улица, би бил задължен да пропусне управлявания от ищеца по републикански път ( „пътят по основното му направление“) л.а.“Киа Спортидж“ и едва след това да навлезе в кръстовището. От медицинската експертиза и от гласните доказателства (показанията на бащата на А. Н.) за болките и неудобствата на ищеца след травматичните увреждания, се установява, че всички /визирани по-горе/, за които се претендира обезщетение, са в причинно следствена връзка със станалия пътен инцидент. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото Д.ие в патримониума на увреденото лице. В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки и страдания, причинени от описаните увреждания на ищеца Н. в резултат на станалото на ••• г. пътно – транспортно произшествие. В своята практика ВКС приема, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. Характерът и тежестта на вредите, търпени от ищеца, се установиха от събраните по делото доказателства, посочени и обсъдени по-горе в съдебния акт. Съдът при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди отчита, че пострадалият е мъж в относително млада възраст – 40 години към датата на пътния инцидент, като липсват данни за получени предходни травми на лявата ръка - фрактури, както и други наранявания, налагащи хирургична намеса. Следва да се отчете, че възстановителният период (около 8 месеца) е в рамките на средностатистическия такъв за подобен род травми, отделно от което след около 2 години след получаване на травмата ищецът продължава да има болки при палпация /пипане/ в областта на лявата гривнена става и болки и ограничени движения в същата, и макар в прогностичен план да се предвижда тяхното отслабване, все пак ще има остатъчна болка при по-голямо натоварване на лявата гривнена става, като болката и ограниченията в движението на ставата според експерта се дължат на фиброзните сраствания, които пострадалият е получил вследствие на опративните интервенции и обездвижването на левия горен крайник в областта на китката. Установени са и редица неудобства в битовото ежедневие на ищеца, особено в периода на оперативните интервенции, както и промяна в начина му на живот – затруднения в работния процес, като се е налагало използването на компютърна клавиатура и мишка от страна на ищеца да е само с едната ръка, което е осезаем проблем при упражнявания от ищеца труд; същият е следвало да преустанови спортните си занимания под страх да не предизвика нараняване (счупване) в областта на получената при ПТП фрактура; първоначално въздържане (страх) от управление на МПС , респ.ограничения в обхвата на използване на автомобил. При преценката на всички посочени обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на 12 782,30 евро (25 000 лева) е справедливо и съответно на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Тази сума съдът намира, че съставлява точен паричен еквивалент на претърпените от Н. непосредствени болки и страдания, техният характер и тяхното реално проявление във времето. Съдът счита, че посоченият размер е справедлив като адекватно отговарящ за степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващи в страната обществено-икономически условия на живот. Определената по-горе сума се дължи от ответника заедно със законната лихва, считано от ••• г. – датата на настъпване на ПТП. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята за забава без покана, т. е. от деня, в който увреждането е причинено. На репариране подлежат и претърпените имуществени вреди в установения им по делото размер. Относно лечението, които разходи е установено, че са сързани с конкретно причинената при ПТП травма, и са били необходими, в т.ч. и извършването на рехабилитация, установените вреди са в размер на 426,83 евро (834,80лв.), която сума е формирана от стойностите на медицински консуматив (380 лв.), проведени рехабилитационни процедури ( 420 лв.) и потребителска такса за пролежаното време в болницата (34.80лв.), тъй като, както бе посочено, същите са необходими като неразделна част от лечението и предвид на обстоятелството, че Здравната каса поема самото лечение , но не заплаща остеосинтезния материал, поставен при първата операция и потребителската такса за пролежаното време, а рехабилитационните процедури са във връзка с необходимостта от пълно възстановяване от получените травми. Дължима е претърпяната от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в пропуснати ползи предвид нереализиране на приход- неполучени от ищеца, вследствие на горепосоченото ПТП, трудови възнаграждения за периодите , в които е ползвал отпуск поради временна неработоспособност - /от 11.04.2023 г. до 21.06.2023 г. и за периода от 21.11.2023 г. до 01.12.2023 г./, от които следва да се приспаднат получените от ищеца (изплатените му от НОИ) обезщетения за временна нетрудоспособност за същите периоди в размер на 12 489,13 лв., както и обезщетенията, изплатени от работодателя /посочени в заключението на в.л.Л. в размер 1678,43 лв./, т.е. разликата с брутното трудово възнаграждение е определена на 7269,12евро ( 14 217,16 лв.), до който размер този иск ще бъде уважен ( срвн.изменение- протокол от о.с.з.на 15.10.2025г.по делото). Тези вреди са резултат на невъзможността да полага труд, вследствие травматичното увреждане при ПТП. Съгласно чл.35,т.1 ЗДДФЛ, във вр.с чл.13,ал.1т.13,предл.последно ЗДДФЛ (с аргумент от обратното основание) обезщетението за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи се включва в облагаемия по този закон доход, поради което и този данък е част от обема на имуществената отговорност за причинените вреди- пряка и непосредствена последица от противоправното Д.ие. Това е така и в случая, когато се присъжда брутното трудово възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания / чл.162,ал.2,т.1 ДОПК/, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания(срвн.Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК). Тъй като по възникналото публично правоотношение между НАП и ищеца (за дължимостта на този данък) държавата е присъединен взискател по право, ответникът при изплащане на дължимото обезщетение за причинените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи трябва да изплати на НАП (вкл. чрез съответния съдебен изпълнител) дължимия данък върху дохода на ищеца, представляващ процесното компенсаторно обезщетение - като данъчната основа по смисъла на чл.25,ал.1 ЗДДФЛ се изчисли след намаляване на облагаемата основа със задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и на ЗЗО.Поради изложеното, претендираното компенсаторно обезщетение следва да се съотнесе към брутното възнаграждение, което ищецът би получил през исковия период, в случай че не бе пострадал ( арг. от Решение № 907 от 20.06.2022 г. на САС по в. гр. д. № 3254/2021 г.; Решение № 488 от 18.04.2023 г. на САС по в. гр. д. № 2896/2022 г.; Решение № 636 от 11.06.2021 г. на САС по в. гр. д. № 4147/2020 г. и др.). Съдът намира за основателна и претенцията за обезщетение за имуществени вреди , което вземане е било цедирано на ищеца от собственика на лекия автомобил, който същият е управлявал в момента на ПТП. Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл.99,ал.2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното ( на цесията) конкретно правно основание. В случая, вземането е за деликтно обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на ответника, които са установени в съдебното производство, т.е.касае се за облигационно отношение, вече възникнало от извъндоговорен източник, като предмет на договора за цесия са прехвърлими права /чл.99,ал.1 ЗЗД/.Нормата на чл.99,ал.2 ЗЗД включва в предметния обхват на прехвърлителното му действие привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности на вземането, от което следва, че вземането е и лихвоносно, респ.при деликт началният момент, от който длъжникът изпада в забава, е денят на увреждането. Определеността, съответно определяемостта на съдържанието на престацията е предпоставка за действителността на договора. Вземането, предмет на договора за цесия е индивидуализирано, като – видно от същия (л.25 и сл.от делото) в него е посочен длъжникът и основанието за възникването му или прехвърленото вземане е индивидуализирано по страни, предмет /източник на вземането –деликт/ и размер /в случая- определяем според конкретните обстоятелства/. Договорът е съобщен на длъжника преди предявяване на иска (срвн.писмо вх.№94-00-2200/22.05.2024г.по описа на ответника-л.28 от делото)и има действия спрямо него. Ето защо, съдът намира, че е установена активната легитимацията на ищеца за настоящата претенция, произтичаща от договор за цесия от 20.02.2024 г. (л. 25 и сл. от делото) на вземане, чието основание е "деликт“, а цесията е съобщена на 22.05.2024г. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 ЗЗД.. Установен- посредством автотехническа експертиза, е и размерът на вземането.Следва да се приеме, че същото е в размер на претендираната сума 3078,49 евро (6021лв.) Както се посочи, стойността, необходима за възстановяване на видимите уврежданията на лекия автомобил „Киа Спортидж“, с рег.№ •••, изчислена на база средни пазарни цени към ••• г., е 9612,07 лв. ; а .реалната действителна стойност на автомобила към датата на събитието е 8 602 лв., т.е. по-ниска от стойността за възстановяването му, респ.стойността на уврежданията по процесния автомобил, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 30%, е 6 021 лв., при което е обоснован изводът за наличие на тотална щета, в който случай стойността е най-ниска измежду изброените. При този изход на спора на ищеца се дължат разноски по делото (същите са посочени в списък по чл.80 ГПК), като съдът счита, че следва да бъдат присъдени такива в размер на 3106,62 лв. – или 1588,39 евро с оглед частичното отхвърляне на една от исковите претенции. Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд