Решение № 135 от 12.5.2023 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 141/2023 г.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№3490/22.11.2022г. на ОБЩИНА БАЛЧИК, ЕИК 0000852544, с адрес гр.Балчик, пл.“21-ви септември“, №6, представлявана от Кмета Н.Д.А., срещу решение №119/04.11.2022г. по гр.д.№603/2021г. на РС-Каварна, с което е ОСЪДЕНА да заплати на И. С. С. с ЕГН •••••••••• от с.К., общ.Б., сумата от 17 120, 42 (седемнадесет хиляди сто и двадесет лева и четиридесет и две стотинки) лева, представляваща незаплатени възнаграждения като Председател на Общински съвет Балчик и общински съветник за периода от м.февруари 2019г. до м.декември 2019г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 081, 91 (три хиляди и осемдесет и един лева и деветдесет и една стотинки) лева, мораторна лихва за периода от 31.01.2020г., до датата на подаване на исковата молба. Въззивникът намира решението за неправилно, незаконосъобразно, неаргументирано, постановено при неправилно и погрешно прилагане на относими и неотносими норми, напълно погрешно тълкуване разпоредбите на закона и целта, вложена от законодателя, при пълна липса на обсъждане и излагане на мотиви за отхвърляне на доводите му. Счита районния съд да не е съобразил разпоредбите на Закона за публичните финанси, Закона за държавния бюджет за 2019г., Закона за местното самоуправление и местната администрация, липсата на приет общински бюджет за 2019г. При неприет бюджет на Община Балчик за 2019г. не било налице задължение за плащане на процесните възнаграждения. Неприемането на годишен общински бюджет за съответната бюджетна година не се санирало с приемането на бюджет за друга бюджетна година, респ.приемането на бюджет за 2020г., не санирало неизпълнението от страна Общинския съвет с мандат 2016-2019г. на задължението да приеме годишния бюджет за 2019г. в сроковете или извън сроковете на Закона за публичните финанси. Иска отмяна на решението, отхвърляне на исковете, присъждане на разноски В писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна - И. С. С., оспорва жалбата като неоснователна. Решението намира да е обосновано, да не са налице отменителни основания. Правилно районния съд приел, че възнаграждение му се дължи на основани чл.34, ал.9 от ЗМСМА, според която норма при неспазване на срока по чл.94, ал.2 от ЗПФ на председателя на ОбС и на общинските съветници не се изплаща възнаграждение за периода след изтичането на съответния срок до приемане на бюджета на общината. Дължимите възнаграждения се заплащат след като общинския съвет приеме бюджета на общината. Без значение бил в случая факта, че бюджета бил приет през 2020г. от друг общински съвет. Жалбата се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 10.11.2022г., когато решението е връчено на обжалващия, и край 24.11.2022г., от процесуално легитимирано лице-страна ответник в първоинстанционното производство, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК/след проведена процедура по отстраняване на нередовност относно държавната такса/. По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен съд. Компетентността на постановилия го районен съд е определена по правилото на чл.23, ал.3 от ГПК, респ. неоснователно е възражението на въззивника за недопустимост на протеклото исково производство. Решението е постановено по предявени от И. С. С. с ЕГН •••••••••• от с.К., общ.Б., срещу ОБЩИНА БАЛЧИК искове по чл.26, ал.1 и 34, ал.1 от ЗМСМА, и свързани с тях искове по чл.86 от ЗЗД, за сумата от 16020.89лева неплатено възнаграждение за положен труд като председател на Общински съвет-Балчик за периода м.февруари –м.октомври 2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба; за сумата от 2883.97лева обезщетение за забава плащането на сумата от 16020.89лева за периода 31.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба; за сумата от 1099.53лева неплатено възнаграждение за положен труд като общински съветник от Общински съвет-Балчик за месеците ноември и декември на 2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; за сумата от 197.94лева обезщетение за забава плащането на сумата от 1099.53лева за периода 31.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба, съобразно изменението на размера на първоначално предявените искове с писмена молба, прието в с.з. на 07.10.2022г. Не е било спорно между страните, установява се и от доказателствата по делото, че през процесния период м.февруари 2019г.-м.декември 2019г. ищецът е бил член на Общински съвет- Балчик. Избран е за общински съветник на местните избори през 2016г. с Решение №82 от 03.10.2016г. на ОИК-Балчик. На 11.10.2016г. е положил клетва като общински съветник, като на същата дата е бил избран и за Председател на Общински съвет- Балчик, какъвто е бил до м.октомври 2019г. На изборите за общински съветници през 2019г., с Решение №134 от 28.10.2019г. на ОИК.Балчик отново е избран за общински съветник в Общински съвет- Балчик с мандат 2019-2023г..Положил е клетва на 05.11.2019г. Няма спор, че като Председател на Общински съвет- Балчик за процесния период м.февруари-м.октомври 2019г. е участвал и ръководел всички редовни и извънредни сесии на ОбС, като изпълнявал и всички останали задължения на председателя по чл.25 от ЗМСМА. Няма спор и, че като общински съветник ищецът е участвал в заседанията на Общински съвет- Балчик за процесните м.ноември-м.декември 2019г. Няма спор и, че за времето м.февруари - м.октомври 2019г., когато ищецът е изпълнявал изборната длъжност Председател на Общински съвет Балчик, и за времето от м.ноември-м.декември 2019г., когато е бил общински съветник, възнаграждение за положения труд не му е заплащано. Според ответника възнаграждение за процесния период и за положения труд като Председател на ОбС и като съветник не му се и дължи поради липсата на приет бюджет за 2019г. от състава на ОбС в мандат 2016-2019г. Съгласно заключението на вещото лице по допусната от районния съд и приета по делото съдебно- икономическа експертиза вх.№2856/28.09.2022г., в рамките на процесния период ежемесечно са начислявани по ведомости на общината възнаграждения на ищеца. За работата му като Председател на ОбС за месеците януари – септември 2019г. е начислено брутно месечно възнаграждение от 2227.20лева, за отработени 4работни дни на месец октомври-387.32лева, за отработени 2работни дни на месец ноември- 213.94лева. За работата му като общински съветник за м.ноември 2019г. му е начислено брутно възнаграждение от 635.67лева, за м.декември 2019г.- 703.15лева. Начислените осигуровки за процесния период са изплатени на НАП. Нетният размер на възнаграждението на ищеца като Председател на ОбС за процесните месеци възлиза на сумата от общо 16 020.89лева, а на възнаграждението му като общински съветник – 1099.53лева. Начислените възнаграждения не са изплатени, а са сторнирани и са осчетоводени като „отписани задължения към други местни лица“ през м.декември 2019г. с основание на счетоводната операция - „сторниране на РЗ на ОбС с/но писмо на МФ“. Бюджетът на общината за 2019г е гласуван на два пъти – на 29.01.2019г. и на 18.07.2019г. и не е приет. На 30.01.2020г. е приет бюджета за 2020г. Според вещото лице в частта „разходи по дейност 123 Общински съвет“ няма заложени средства за неплатени възнаграждения на общински съветници за периода м.02.2019г-м.12.2019г. Спорен е въпросът дължи ли се на ищеца възнаграждение за изпълняваната работа през 2019г.като председател на ОбС и като общински съветник в Общински съвет-Балчик при липса на приет бюджет на общината за 2019г. от състава на ОбС в мандат 2016-2019г. и след приемане на 30.01.2020г. на бюджета на общината за 2020г.от друг състав на ОбС, в който смисъл са възраженията на ответника в отговора на исковата молба. Съгласно разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация ( ЗМСМА) Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет, а Общинският съвет е органът на местното самоуправление и се избира от населението на общината при условия и по ред, определени от закона, и се състои от избраните общински съветници - чл.14, чл.18 от ЗМСМА. Общинският съвет избира и освобождава председателя на общинския съвет, определя размера на възнаграждението на председателя на съвета, което не може да да надвишава 90 на сто от възнаграждението на кмета на общината, което също се определя от Общинския съвет-чл.21 и чл.26 от ЗМСМА. Общинският съвет определя и размера на възнаграждението, което получават общинските съветници за участието им в заседанията на общинския съвети и на неговите комисии, като общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от: 1. брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец – в общините с население над 100 000 души; 2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец – в общините с население до 100 000 души-чл.34 он ЗМСМА. Длъжността на общинският съветник е изборна и за изпълнението й, общинският съветник следва да получи възнаграждение за положен труд съгласно разпоредбите на ЗМСМА - в зависимост от участието в комисиите и в заседанията на общинския съвет-чл.34 от ЗМСМА, което участие/положен труд/ в случая и за процесните месеци не е спорно. Председателят на Общинският съвет получава възнаграждение за избора си като такъв-чл.26 от ЗМСМА. В този смисъл правото на възнаграждение и на общинския съветник и на председателя на общинския съвет е изрично уредено в ЗМСМА. Безспорно, изплащането на възнаграждение и на председателят на общинският съвет, и на общинския съветник следва да се извърши със средства от бюджета на ответната община. Общинският съвет приема с решение бюджета на общината по показателите по чл. 45, ал. 1 в срок до 15 работни дни от внасянето му от кмета-чл.94, ал.2от Закона за публичните финанси. Структурата на общинските бюджети и процедурата по изготвяне и приемането им са разписани в Закона за публичните финанси-чл.45 и сл. и чл.94 и сл. от същия. В случая няма приет бюджет на Община Балчик за финансовата 2019 г. и по въпроса за дължимостта на процесните възнаграждения приложение намира разпоредбата на чл. 34, ал. 9от ЗМСМА- при неспазване на срока по чл. 94, ал. 2 от Закона за публичните финанси на председателя на общинския съвет и на общинските съветници не се изплаща възнаграждение за периода след изтичането на съответния срок до приемането на бюджета на общината. Съгласно чл.34, ал.9, изр.2 от ЗМСМА дължимите за този период възнаграждения се изплащат след като общинският съвет приеме бюджета на общината. Касае се за спиране по законодателен ред на изплащането на възнаграждението на съветниците и на председателя на съвета за времето до приемане на бюджета на общината, т.е. за забрана за плащане на възнаграждение като цена на положения труд за определен от закона период, а не за недължимост на възнаграждение за същия период. За времето до приемане на бюджета на общината задължението за плащане на възнаграждение за положения труд продължава да съществува, само крайният срок за погасяването му е отложен. Нормата има за цел осигуряване на необходимия дисциплиниращ ефект в системата на разпоредителите с бюджет, респ.не се касае до санкция - лишаване от възнаграждение членовете на Общинския съвет за виновно неизпълнение на възложено на колективния орган правомощие-приемането на бюджета на общината. Законът не е предвидил погасяваща правото на възнаграждение хипотеза – неприемане на бюджета за текущата финансова година като период на калкулиране на годишната финансова отчетност-сметка за приходи и разходи на общината в случая за периода от 1 януари до 31 декември 2019г.. В този смисъл в случая действието на спирането следва да се счита прекратено с приемането на 30.01.2020г. на бюджета на общината за финансовата 2020г., респ. от 31.01.2020г. спряното вземане за възнаграждение за положен труд по изборната длъжност е станало изискуемо. Изискуемостта на вземането на общинския съветник/председателя на общинския съвет не е обусловена от обстоятелството дали са предвидените в следващия бюджет, в случая за финансовата 2020г., средства за непогасени задължения на общината за възнагражденията на съветниците, в случая дължимите за 2019г. При така установеното предявените искове са доказани по основание и размер, установен от вещото лице, неоспорен от ответника. Нетният размер на възнаграждението на ищеца като Председател на ОбС за процесните месеци възлиза на сумата от общо 16 020.89лева, а на възнаграждението му като общински съветник – 1099.53лева, в каквито размери се претендира и от ищеца. От деня, в който вземането за процесните възнаграждения е станало изискуемо и е трябвало да се извърши плащане -31.01.2020г., ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение, съизмеримо със законна лихва върху главниците /за всяко от отделните вземанията/, изчислено от вещото лице за периода 31.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба - 08.11.2021г. в размер на 2883.97лева – обезщетение за забава плащането на възнаграждението от общо 16020.89лева за положен труд като Председател на ОбС за периода м.февруари –м.октомври 2019г, и в размер на 197.94лева- обезщетение за забава плащането на възнаграждение от общо 1099.53лева за положен труд като общински съветник за месеците ноември и декември на 2019г.. Като законова последица следва да се уважи и претенцията за заплащане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане. Предявените искове следва и правилно са уважени от районния съд. Обжалваното решение в частта на исковете по чл.26, ал.1 и чл.34, ал.1от ЗСММА, и свързаните с тях искове по чл.86 от ЗЗД, макар като краен резултат правилно, следва да бъде отменено и постановено ново съобразно приетото, тъй като диспозитива на съдебното решение не съдържа индивидуализация на спорните вземания с посочване на източника и съдържанието им като самостоятелни претенции /както са и заявени/, без това да се отразява върху валидността на съдебния акт. В частта на разпределената отговорност за разноски в първоинстанционното производство решението следва да се потвърди. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно изхода от спора пред въззивната инстанцияа/отхвърляне на жалбата/, въззивникът- Община Балчик, следва да заплати на въззиваемия- И. С. С., съдебно-деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в удостоверения с договор за правна защита и съдействие от 19.12.2022г. размер от 2200лева, поради неоснователност на възражението на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК. Изрично разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая платеното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна, от общо 2200лева е защита по четирите предявени иска и съпоставено с минималния размер на възнагражденията по всеки един от тях, определен по чл. 7, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения/в редакцията и към момента на договарянето и плащането 19.12.2022г., т. е. след изменението ДВ бр. 88/2022 г./, а именно: от 1841.80лева за вземане от 16 020.89лева; от 588.40лева за вземане от 2883.97лева; от 409.95леза за вземане от 1090.53лева; от 400лева за вземане от 197.94лева, не се явява прекомерно. С оглед гореизложените съображения, съдът