Решение № 560 от 18.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2770/2025 г.

въз основа на закона и доказателствата по делото МОТИВИ към решение от 18.02.2026 г. по НАХД № 2770/2025 г. по описа на СРС, НО, 97 състав Софийска районна прокуратура е внесла постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание срещу И. П. Д. за това, че в периода от 12.01.2022 г. до 27.05.2022 г. в гр. София, следял другиго - А. Л. К., като осъществил поведение със заплашителен характер спрямо нея, като навлизал в нежелана комуникация с нея, посредством текстови съобщения, изпращани в приложението „•••“ от телефонен номер •••••••••••• (ползван от И. Д.) на телефонен номер ••••••••• (ползван от А. К. ) и в тъмната част на денонощието посетил работното й място, залепяйки стикери по входната врата, както следва: на 12.01.2022 г. й изпратил съобщение с текст „••••••••••••••••••••“; на 30.01.2022 г. й изпратил съобщения с текст „••••••••••••••••••••“ и „•••••••••••••••••••••“; на 08.02.2022 г. й изпратил съобщение с текст „•••••••••••••••••••“; на 09.02.2022 г. й изпратил съобщение с текст „•••••••••••••••••••“; на 10.02.2022 г. й изпратил съобщение с текст „••••••••••••••••••“; на 24.02.2022 г. й изпратил съобщение с текст „••••••••••••••••••••••••••“; на 27.05.2022 г., около 01:20 ч., посетил стоматологичен кабинет, в който работила А. К. , находящ се в ••••••••••••••, като залепил по входната му врата стикери (изобразяващи животни, зъби и надпис „•••••••••••••••••••••••••“), като това следене би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето й и извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.144а, ал.1 от НК Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК. В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като счита, че в хода на проведеното досъдебно производство, както и в обширната съдебна фаза, по категоричен начин са доказани обективните и субективните признаци на престъпното следене по смисъла на чл. 144а от НК. Посочва, че в самото обвинение достатъчно ясно и подробно са описани необходимия брой прояви, както и обективното проявление на всяка от тях по начин, по който изпълват състава на престъплението. Приема, че въз основа на изложеното от обвиняемия в неговите обяснения следва да бъде направен извод, че действително познанството им датира от доста години, което обаче според прокурора по никакъв начин не влияе на дадената правна квалификация. Представителят на държавното обвинение изтъква, че обвиняемият е запознат детайлно със семейното й положение, с трудовата й дейност и местонахождението й както в работно време, така и извън него, като не се спира на обясненията, касаещи дати извън рамкирания период на доказване, доколкото са предмет на друго производство. Счита престъплението, в което е обвинен Д., за доказано при форма на вина „пряк умисъл“. Затова моли да бъде признат за виновен и с оглед императивните изисквания на чл.78а от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагането на административна санкция. Съобразявайки обществената опасност, моли глобата да бъде индивидуализирана към средния размер на предвиденото в санкционната част на разпоредбата. В тежест на обвиняемия моли да б ъ д а т възложени направените разноски в процеса. Защитникът на обвиняемия Д. – адв. И. Ц. , пледира за постановяване на оправдателна присъда. Излага доводи, че за да е налице престъплението „следене“ по чл.144а от НК, законът изисква системно поведение, заплашителен характер на действията, поведението да е такова, че да може да възбуди основателен страх за живота и здравето на пострадалия и да е извършено с пряк умисъл. Изтъква, че не е достатъчно поведението да е нежелано, да е емоционално, неуместно или дори грубо, а следва да има реална, обективна и конкретна заплаха, което липсва в конкретния случай. Защитникът счита, че в нито едно от цитираните съобщения няма изрична заплаха за убийство, няма конкретно описание на действие, няма срок, начин, средство или план, няма реален акт на насилие. Намира, че изрази като: „••••••“, „•••••••“, „•••••••••“ са емоционални, двусмислени и интерпретируеми по много различни начини, но не представляват ясна, конкретна и непосредствена закана. Излага доводи, че наказателното право не санкционира лош вкус, емоционална нестабилност или неуместна комуникация, а само и единствено извършени престъпления, каквото в случая не е налице. Посочва, че от обясненията на обвиняемия и от поведението на самата К. се установява липса на страх в продължение на години. От материалите на досъдебното производство, а и на съдебното, според адв. Ц. е видно, че контактите между страните продължават години наред, като К. доброволно е възобновила комуникацията през 2019 г., дори е поискала телефонен номер на обвиняемия, за да осъществява контакт с него. Твърди, че са провеждани срещи по нейна инициатива, съпругът й се е срещал с обвиняемия, баща й е разговарял с него. Намира, че това не е поведение на човек, който изпитва реален и непосредствен страх за живота и здравето си. Ако страхът е бил основателен и сериозен, логично поведение би било незабавно прекратяване на контактите, подаване на сигнали още през 2019 г., търсене на ограничителни заповеди, като сигналът, във връзка с който е образувано и сегашното съдебно производство, е подаден след години на комуникация, което се доказа безспорно в настоящия процес. Това според защитата поставя под съмнение твърденията за основателен страх, като ги опровергава напълно. Счита, че посочените съобщения са интерпретация, а не доказателство за престъпление, като по делото не е доказано авторството на тези съобщения, а се касае за едни разпечатани снимки, които могат да се манипулират по всеки един начин. Намира, че няма никакви доказателства за издателя на съобщенията, като те са без конкретна заплаха, не съдържат пряко заканване с насилие, не са последвани от реални действия по посегателството. Залепването на стикери, макар и неуместно, излага доводи, че не е акт на насилие, нито закана, а кой е извършил същото също намира за недоказано. Изтъква, че посещението пред кабинета не е забранено поведение, ако няма ограничителна мярка. Посочва, че наказателната отговорност не може да се основава на субективно възприятие, а законът изисква обективна заплаха, като съдебно-психиатричната експертиза установява тревожност и напрежение, но тревожността не доказва наличие на престъпление. Излага аргументи, че по делото липсва умисъл, като за да има престъпление, трябва да е доказано, че обвиняемият е искал да възбуди страх. В случая намира, че няма заплаха за убийство, няма оръжие, няма нападение, няма опит за физическо посегателство, няма нарушение на ограничителни заповеди, а фразата „оръжие не нося“ дори изключва намерението за насилие. Счита, че не може от неясни и емоционални съобщения с неясен автор да се изведе пряк умисъл за престъплението, като съмнението се тълкува винаги в полза на обвиняемия. Посочва, че ако деянието не е доказано по несъмнен начин, то правилният изход не е административно наказание, а оправдателно решение. Характеризира личността на обвиняемия като неосъждан, неосвобождаван по чл. 78а НК, без данни за насилствени прояви, без предходни наказателни производства за сходни деяния, човек без криминално минало, въвлечен в продължителен личен конфликт. Твърди, че се касае з а сложни лични взаимоотношения, емоционална динамика и комуникация, която се променя, преминава границите на добрия тон, но наказателното право не санкционира неуместно поведение. Моли съдът да постанови оправдателно решение по отношение на И. П. Д., като приеме, че обвинението по чл.144а от НК не е доказано по несъмнен и категоричен начин. В хода на производството обвиняемият Д. дава подробни обяснения относно повдигнатото му обвинение, излага хрнологично развитието на отношенията му с А. К., като отрича да е навлизал в нежелана от нея комуникация. В последната си дума моли за справедливо решение предвид това, че знае, че К. използва познати полицаи, които манипулират и прикриват действията на А. Л. К. и нейните приятели и роднини. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните и прецени събраните доказателства в хода на съдебното и досъдебното производство, на основание чл. 378, ал. 2 НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: От фактическа страна: Обвиняемият И. П. Д. е роден на •••••••, в гр. София, българин, с българско гражданство, неосъждан, средно образование, неженен, трудово ангажиран, постоянен адрес ••••••••••••••••, ЕГН ••••••••••. А. Л. К. и обвиняемият И. П. Д. се запознали през 2007 г. в сайт за запознанства. Двамата общували пишейки си, а когато обвиняемият разбрал, че К. е студентка по стоматология, започнал да й споделя за семейни проблеми, свързани със здравословното състояние на брат му. А. К. иницирала лична среща с Д., тъй като решила да му помогне, като вземе от него наличните медицински документи на брат му и ги предостави на свои близки с медицинско образование, за да дадат мнение. След като го сторила, К. се срещнала отново с обвиняемия, за да му върне документите. Обвиняемият Д. й споделил, че я харесва и желае да задълбочат отношенията си. К. му отказала и двамата преустановили контактите помежду си. Известно време след това обвиняемият посетил без предупреждение А. К. в общежитието, което обитавала в ••••••••••••, като в хода на проведения разговор, след като тя отново му обяснила, че не е променила позицията си и не желае да задълбочават отношенията си, ударил с юмрук в стената. Следващите няколко години двамата не поддържали връзка, като случайно се срещали на публични места. През 2013 г. А. К. работила в стоматологичен кабинет, находящ се в •••••••••••••••••, когато случайно срещнала обвиняемия Д., който разговарял с живущ в същия блок - Я. К.. Следващите няколко години А. К. и И. Д. не общували по никакъв начин, нито се срещали. През 2019 г. обвиняемият проявил инициатива и посредством приложението „•••“ се свързал с К., като се извинил за случилото се в •••••••••••• и двамата възобновили комуникацията помежду си, като обв. Д. понякога се обръщал към К. с „•••“. Обвиняемият дори потърсил съдействие от К. във връзка със състоянието на брат си и се уговорили да се срещнат на работното място на К. – СБАЛ по •••••, за да го обсъдят детайлно. Във връзка с уговорката, К. поискала телефонния номер на обвиняемия от К., тъй като до момента общувала с Д. единствено в приложението. След като го получила, К. се свързала с него и около час по - късно двамата се срещнали на работното й място. В хода на проведения разговор обвиняемият й споделил за несгоди в личен план, а К. му предложила да поддържат приятелски отношения, след това обсъдили състоянието на брата на обвиняемия и се разделили. Няколко седмици по - късно Д. посетил стоматологичния кабинет, в който работила К.. Отново й споделил, че желае да има близки отношения с нея, но тя отново му отказала. Обвиняемият реагирал вербално агресивно, като я заплашил, че ще намери съпруга й Я. К. и ще му каже, че имат връзка от много години. След случилото се, обвиняемият не спирал да изпраща съобщения на К., да се интересува от личния й живот и да я заплашва, че ако преустанови комуникацията си с него, ще има негативни последици. В хода на общуването, обвиняемият искал от А. К. да се държи сякаш имат връзка. Изплашена от случилото се, К. не спирала да общува с него, като след известно време споделила и на съпруга си за случващото се. Я. К. и обвиняемият Д. дори се запознали през 2019 г., а през същата година обвиняемият успял да намери телефонния номер и на бащата на К. - Л. М., с когото също се свързал. На двамата мъже обвиняемият разказвал, че К. има проблеми, че е болна, че употребява наркотични вещества и т.н. В навечерието на 2021 г., докато А. К. , Я. К. и малолетното им дете пускали фойерверки пред блока, в който живеели в •••••••, И. Д. се приближил до тях и ги заговорил. Изненадващата му поява притеснила К. и те се прибрали в дома си. В края на м.март 2021 г., вечерта, А. К. решила да посети аптека, находяща се в близост до стоматологични кабинет, когато видяла, че Д. я следи. С оглед предисторията на отношенията им, тя се притеснила и подала сигнал на спешния телефон, но след възприел действията й, обвиняемият избягал. В началото на 2022 г. А. К. ползвала мобилен телефонен номер ••••••••• и продължавала да работи в стоматологичния кабинет, находящ се в •••••••, •••••••••. Обвиняемият Д. ползвал мобилен телефонен номер ••••••••••••. От началото на посочената година Д. започнал интензивно да изпраща съобщения на К. в приложението „•••“, като част от тях съдържали и заплахи. Макар К. да не отговаряла, обвиняемият й изпратил множество съобщения. Така на 12.01.2022 г. й изпратил съобщение с текст „••••••••••••• “. След това на 30.01.2022 г. й изпратил съобщения с текст „•••••••••••••••", както и „••••••••••••••••". На 08.02.2022 г. й изпратил съобщение с текст „•••, ••• •••••••••••••••“, а на 09.02.2022 г. й изпратил съобщение с текст ,•••••••••••••••". На следващия ден - 10.02.2022 г. й изпратил съобщение с текст „••••••••••••••••". На 24.02.2022 г. й изпратил съобщение с текст „••••••••••••••••••". Освен това 27.05.2022 г., около 01:20 ч., посетил кабинета, в който работила, като залепил по входната му врата стикери (изобразяващи животни, зъби и надпис „•••••••••••••••••"). Действията му били заснети от охранителна камера. Поведението на обвиняемия И. Д. силно притеснявало А. К., която започната да се страхува да остава сама в кабинета. Изпитвала страх и за близките си, тъй като обвиняемият познавал членовете на семейството й и знаел къде живеят. След серията от заплашителни съобщения А. К. блокирала номера на обвиняемия Д.. Въпреки това в края на 2022 г. го видяла, че отново е пред кабинета й, дори почукал на вратата, но тя успяла да я заключи и го изчакала да си тръгне. През м. септември 2022 г. се стигнало до физическа саморазправа между Д., приятел на К. и Я. К., за което било образувано досъдебно производство по пр. пр. №40977/2022 г. по описа на Софийска районна прокуратура. През 2023 г. А. К. виждала обвиняемия в района на училището, посещавано от детето й. Съгласно разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, които в случая се потвърждават от събраните доказателства и съдът възприема изцяло изложената от прокурора фактическа обстановка. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното и на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК доказателства – показанията на свидетелите А. Л. К., Я. Г. К., Л. К. М., Я. В. К.; обясненията на обвиняемия И. П. Д. (частично), справка за съдимост, протоколи за доброволно предаване, снимков материал на електронна кореспонденция, справка от „•••••••“ ЕАД, справка от Дирекция „Национален телефон 112, оптични носители, стикери, както и от заключенията на изготвените по делото КСППЕ и СТЕ. Съдът постави в основата на фактическите си изводи относно съставомерните факти показанията на свидетелката А. Л. К., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав и в хода на досъдебното производство. Показанията й се отличават с вътрешна логичност, обективност и последователност, като кореспондират и с останалия доказателствен материал както относно инкриминирания период, така и относно отношенията й с обвиняемия Д. предхождащи и последващи го. Заявеното от К. относно многократни случаи на търсене на контакт с нея от страна на обвиняемия и навлизане в нежелана комуникация се потвърждава от приложената по делото кореспонденция, която е изключително едностранчива (без наличието на отговор от К. и реален разговор), както и от показанията на свидетелите Я. К. и Л. М., на които свидетелката е споделила за отношенията си с обвиняемия и които имат и преки впечатления чрез провеждани лични срещи с него. Видно от писмените доказателства по делото пострадалата е подавала сигнал на телефон 112, сезирала е МВР неколкократно и е търсила помощ от свои близки поради заплашителния характер на поведението на обвиняемия спрямо нея. К. е разпитвана пет пъти в хода на досъдебното производство и веднъж в хода на съдебното следствие, като показанията й се отличават с последователност и непротиворечивост, от което се извежда достоверност на заявеното от нея и липсата на стремеж за изопачаване на релевантните факти. Не се установява свидетелката да има познати полицаи, които да я подпомагат, както твърди Д., напротив – досъдебното производство значително е забавено, не е провеждано регулярно, за което пострадалата е подавала съответни молби. Във връзка с доводите на защитника следва да се отбележи, че авторството на процесните съобщения в лицето на обвиняемия Д. се изяснява от показанията на пострадалата. Предвид специфичността на съдържанието им, К. като адресат на съобщенията, е била съвсем наясно от кого са изпратени, като е ползвано и обръщението „•••“, както именно Д. я е наричал. Ползваният от Д. телефонен номер, визуализиран на „скрийншот-овете“ представени от К. и посочен от нея в показанията й, напълно съвпада с регистрирания на негово име номер видно от справката от „•••••••“ ЕАД. При анализ на обясненията на обвиняемия също се налага извод, че именно той е пращал съобщенията и се потвърждава достоверността им, доколкото в тях се говори за лицата З. и „•••••“ в контекст, съответен на заявеното от обвиняемия, за книгата „Майстора и Маргарита“, филма „Бохемска рапсодия“, пътуване до Германия и Швейцария и т.н. Следва да се отбележи, че съдържанието на инкриминираните съобщения е пресъздадено и в свидетелските показания на К., които съдът кредитира изцяло, поради което не се установяват единствено от приложените снимки. При преценката на обясненията на обвиняемия Д. следва да бъде взета предвид двойствената им правна природа, тъй като същите се явяват както гласно доказателствено средство, така и средство за защита. Настоящият съдебен състав приема, че следва да даде доверие на заявеното от обвиняемия Д. единствено в частта по отношение на обстоятелствата, че има дългогодишно познанство с А. К., като са имали първоначално добри взаимоотношения, които обаче са се влошили, което е довело и до срещите му с Я. К. и Л. М.. Съдът не кредитира обаче заявеното от него, че не е навлизал в нежелана комуникация с пострадалата, в частност не е изпращал инкриминираните съобщения, като прие същото за опит за изграждане на защитна позиция, която обаче не намира опора в доказателствения материал по делото. Съдът се довери напълно на заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от вещото лице Н. Н., надлежно приобщено към доказателствената съвкупност, което според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства. Съдът кредитира заключението, доколкото вещото лице е изследвало надлежно приобщени по ДП видеозаписи, онагледило е същите в заключението чрез изображения, няма съмнение, че същите действително са изследвани и са били налични на флаш-памет “•••”. Обстоятелството, че впоследствие е настъпил технически проблем с флаш-паметта, на която видеозаписът е бил обективиран, не влече след себе си необоснованост на експертното заключение. Изследваните факти се установяват и от показанията на свидетелката К., която лично е възприела записа и е провела и разговор относно него с обвиняемия, като посочва, че е получила съобщения от Д., в които се преразказва как е залепил стикерчета по входната врата на стоматологичния й кабинет. Прави впечатление, че в съобщението, пратено от него по този повод, се споменава „•••“ – лице със специфично прозвище, за което обвиняемият говори в обясненията си и то точно за това, че го е пресрещнал. Това обстоятелство, взето в съвкупност с разпознаването му на записа от страна на К. като лице, което тя добре познава, макар и да не са годни за лицева идентификация записите, е достатъчно да се обоснове несъмненият извод, че именно Д. е залепил процесните стикери. В тази връзка вещото лице е разяснило, че изображенията на видеозаписа са негодни за целите на фотосъпостовителното изследване предвид ракурса на заснемане и осветеността, но качеството на видеозаписа позволява същият да бъде прегледан с цел разпознаване на лицето от свидетели, очевидци и лица, които го познават. На кадрите са видими общи външни белези – пол, телосложение, окосмяване на главата и част от лицето, които са напълно достатъчни за установяване на лицето като обвиняемия Д., още повече в допълнение на проведената кореспонденция с К. именно относно поставените стикери. Съдът възприе заключението на изготвената от вещите лица А. А. и М. Д. в хода на досъдебното комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (КСППЕ), което е пълно и надлежно обосновано. Посредством него се установява, че А. К. е преживяла психотравмено ситуацията и у нея е предизвикан реален страх за собственото й здраве и сигурност, прераснали впоследствие в страх за живота й и за близките й. Вещите лица изясняват, че продължителното действие на стресогенните фактори определя постоянно ниво на тревожност и сензитивност, като по време на изследването са актуални тревожно-депресивни оплаквания, които затрудняват функционирането й. Съдът не изгради фактическите си и правни изводи въз основа на първоначално изготвената КСППЕ, доколкото вещите лица са провели изследване на К. преди приключване на инкриминирания период (освидетелствана е на 13.04.2022 г.) и в контекста на първоначалната работна квалификация по ДП – за извършена закана с убийство. Съдът кредитира и заключението на КСППЕ относно обвиняемия Д., от което се установява, че той може пълноценно да участва в наказателния процес, не страда от същинско психично заболяване – психоза, като при него са налице известни характерови особености на границата с патологията, но все пак не се стига до личностово разстройство. Доколкото първоначално досъдебното производство е образувано и се е водело за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, извършено в неустановен момент през 2021 г. до м.февруари 2022 г., то са събирани доказателства в тази насока, част от които е и дискът, съдържащ звукозапис от обаждане до тел. 112, който е бил обект на експертно изследване със СТЕ. Обаждането обаче е от 22.03.2021 г., което не попада в рамките на инкриминирания период, за който е повдигнато обвинение на Д.. В тази връзка макар и да се установи, че експертизата е изготвена от лице без техническо образование, предвид което не следва да бъде вземано предвид заключението, изготвено от И. Г. в хода на ДП, съдът счете за безпредметно повторното му експертно изследване, доколкото излиза извън рамките на предмета на доказване в настоящото производство. Освен това касае се за звукозапис, който от една страна е непосредствено изслушан в съдебно заседание, като както страните, така и съдът е придобил лични впечатления от него, а от друга страна свидетелката К. изрично потвърждава, че тя е подала коментирания сигнал и нейният глас е записан, като не са налице каквито да било обосновани съмнения, че тя добросъвестно потвърждава това обстоятелство. Извън житейската логика и неподкрепено с каквито и да било доказателства е твърдението, че не тя е подала сигнала до телефон 112. Още повече, че видно от справката от началника на ПЦ 112 (стр. 36 от том 1 от ДП) сигналът е подаден именно от ползвания от пострадалата телефонен номер. Предвид това съдът намери, че са налице достатъчно доказателства относно авторството на сигнала до тел. 112 и съдържанието на разговора с оператора, като не е изначално необходимо същото да бъде установявано посредством съдебно техническа експертиза, още повече че не касае периода, за който е повдигнато обвинение на Д.. Предвид воденето на досъдебното производство в неразумни срокове и с необходимата ритмичност на процесуално-следствените действия се е стигнало до събирането на голям по обем доказателствен материал, който обаче обхваща и значителни периоди, предшестващи и последващи инкриминираното деяние, които единствено сочат общото развитие на отношенията между К. и Д. и негови характеристични данни, но сами по себе си не обуславят извода за ангажирането на административнонаказателната му отговорност. Междувременно се е стигнало и до физическо съприкосновение, предмет на друго досъдебно производство, приключило с постановление за прекратяване. С оглед на това съдът не постави в основата на приетата в настоящото производство фактическа обстановка показанията на свидетелите Т. К., Н. М. и М. К.. От правна страна: От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемият И. П. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК. От обективна страна се доказа, че в периода от 12.01.2022 г. до 27.05.2022 г. в гр. София, И. Д. следял другиго - А. Л. К., като осъществил поведение със заплашителен характер спрямо нея, като навлизал в нежелана комуникация с нея, посредством текстови съобщения, изпращани в приложението „•••“ от телефонен номер •••••••••••• (ползван от И. Д.) на телефонен номер ••••••••• (ползван от А. К.) и в тъмната част на денонощието посетил работното й място, залепяйки стикери по входната врата, както следва: на 12.01.2022 г. й изпратил съобщение с текст „••••••••••••••••••“; на 30.01.2022 г. й изпратил съобщения с текст „••••••••••••••••••••“ и „•••••••••••••••••••••“; на 08.02.2022 г. й изпратил съобщение с текст „•••••••••••••••••••“; на 09.02.2022 г. й изпратил съобщение с текст „••••••••••••••••••“; на 10.02.2022 г. й изпратил съобщение с текст „••••••••••••••••••“; на 24.02.2022 г. й изпратил съобщение с текст „•••••••••••••••••••••••“; на 27.05.2022 г., около 01:20 ч., посетил стоматологичен кабинет, в който работила А. К., находящ се в •••••••••••••••••, като залепил по входната му врата стикери (изобразяващи животни, зъби и надпис „••••••••••••••••••“), като това следене би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето й и извършеното не съставлява по-тежко престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 144а, ал. 2 от НК, следене е всяко поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследването му, показването му, че е наблюдавано, навлизането в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. В случая обвиняемият Д. несъмнено е демонстрирал поведение със заплашителен характер спрямо пострадалата К., като е навлизал в нежелана комуникация с нея, изпращайки множество съобщения, на които същата не е отговаряла, което по всякакъв начин идва да покаже на обвиняемия, че пострадалата не желае да комуникира с него, въпреки което е продължавал да търси контакт с нея. Несъмнено е, че тези съобщения и залепените стикери върху вратата на зъболекарския й кабинет са предизвикали основателен страх за живота и здравето на пострадалата. Обстоятелството, че тя три години порано – през 2019 г. доброволно е възобновила комуникацията с Д. и са имали добри отношения в този период, не може да изключи неправомерния характер на последващите му действия през 2022 г. Настоящият съдебен състав намира общият смисъл и насоченост на изпратените съобщения разкрива заплашителен характер, като не следва да бъдат разглеждани самостоятелно отделни думи и изрази, какъвто анализ прави защитникът. Действително, както сочи адв. Ц., не е налице изрична заплаха за убийство и няма осъществен акт на насилие, но ако същите бяха реализирани, то биха довели до значително по-тежка правна квалификация на деянието. При престъплението по чл.144а, ал.1 от НК се касае за системно извършване на действия, всяко от които, взето само за себе си, не осъществява престъпен състав, но многократното им извършване ги обединява в едно престъпление. В настоящия случай получаването на повече от три съобщения с явно заплашителна насоченост към личността на К., доколкото се използват думи и изрази, внушаващи възможност пострадалата да „изчезне“ в контекста на посегателство срещу нейния живот и здраве, с посочване, че труповете преминават „разкрасителни процедури“, както и с намекване, че на К. й е необходимо оръжие, в своята съвкупност покриват признаците на изпълнителното деяние на престъплението по чл.144а, ал.1 от НК. Кулминацията на инкриминираните прояви е и посещението на зъболекарския кабинет на К. и залепянето на стикери по него, което създава внушение за наблюдение и подсилва заплашителния характер на съобщенията. Налице е обективният признак на престъплението - системност в отделните действия, осъществени от обвиняемия, представляващи в съвкупност следене, от естество да предизвика основателен страх у пострадалата. Налице са три и повече отделни еднородни деяния, които са извършени въз основа на отделни решения. Осъществените от Д. действия са били годни да предизвикат у пострадалата основателен страх за живота и здравето й, а се установява и че реално са предизвикали такъв. В тази насока е заключението по кредитираната КСППЕ, че К. е преживяла психотравмено ситуацията и у нея е предизвикан реален страх за собственото й здраве и сигурност, прераснали впоследствие в страх за живота й и за близките й. Постоянното състояние на тревожност, което са предизвикали действията на обвиняемия у К., я е мотивирало да промени ежедневните си навици и тези на семейството си, което говори за затрудняване на ежедневното и социално-битовото й функциониране, водено именно от изпитван страх. Предвид продължителния характер на осъщественото следене и използваните изразни средства в изпратените съобщения, действията на обвиняемия обективно биха могли да предизвикат основателен страх, като законодателят не е възвел като съставомерен признак реално изпитан такъв, като в случая наличието му допълнително завишава обществената опасност на действията на обвиняемия. От субективна страна деянието е извършено от И. Д. при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като той е съзнавал общественоопасния характер на извършваното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е действал с ясното съзнание, че обективно извършените от него действия по следене на пострадалата, изразило се в нежелана комуникация и отправяне на заплахи към нея, са от естество и ще допринесат за предизвикване на страх у А. К. за живота и здравето й. По наказанието: За извършеното от обвиняемия Д. престъпление по чл. 144а, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до една година или „пробация“. Видно от справката за съдимост Д. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Същото не попада и в изключенията, изрично предвидени в чл. 78а, ал. 7 НК. С оглед на това съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. При индивидуализиране на административното наказание глоба на обвиняемия съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения, степента на засягане на същите, като и данните за личността на обвиняемия Д., вкл. имущественото му състояние (в частност неговата трудова ангажираност). Като отегчаващи обстоятелства съдебният състав отчете многобройността на проявите, надхвърлящи минималните за наличието на системност, значителната им времева продължителност, както и наличието на доказателства за негови действия по следене на пострадалата преди и след инкриминирания период, което говори за престъпна упоритост и трайна фиксация върху личността на К., респ. следва да бъдат отчетени като лоши характеристични данни. Смекчаващи обстоятелства не се констатират (чистото съдебно минало е взето предвид при преценката за приложимостта на чл.78а НК), извън продължителността на производството, което е излязло извън разумните времеви граници. Съобразявайки изложените обстоятелства, съдът намери, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева с еврова равностойност от 1022,58 евро. Така индивидуализираното наказание отговаря както на обществената опасност на осъщественото от обвиняемия Д. деяние, така и на неговата лична такава с оглед реализиране на целите на наказателната превенция и неговото поправяне и превъзпитаване. Относно разноските: Обвиняемият И. П. Д. беше осъден на основание чл. 189 ал. 3 от НПК да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 341,45 евро по сметка на СДВР, както и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 101,13 евро по сметка на СРС. Така мотивиран, съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: