Решение № 1 от 5.1.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 603/2025 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба от М. Т. К. от гр. Русе, представляван от адвокат Т. В., уточнена относно предмета на оспорване с молба вх.№ 4156 от 25.09.2025 г. по описа на АС-Русе /л.13 от делото/, съгласно което се оспорва Решение №180/21.08.2025 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП - Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № Ж-18-31 от 11.08.2025 г., подадена от оспорващия, против Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК Изх. № [рег. номер]-139-0002290/03.10.2018 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна, офис Русе, в частта, с която е продължено действието на наложена обезпечителна мярка „възбрана“ на собствения му недвижим имот - земя и сграда, 171/699 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Русе по [улица], цялото с пространство от 699 кв.м, съставляващо [имот номер] по кадастралния план на гр. Русе, [ЕКАТТЕ], заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с РЗП 106 кв.м, таван от 106 кв.м, маза от 31 кв.м, паянтова жилищна сграда, гараж с РЗП 30 кв.м и шапрон, площ 273 кв.м, находящ се в гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, [улица]. Сочи, че за него имотът представлява единственото му жилище, поради което и съгласно чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК това обуславя несеквестируемостта на възбранения жилищен имот и по силата на препращащата разпоредба на чл.198, ал.3 от ДОПК върху него не може да бъде налагана и възбрана. В депозираната по делото молба вх. №4940/18.11.2025 г. излага и допълнителни съображения. Счита, че по отношение на наложената обезпечителна мярка не намира приложение и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Претенцията е съдът да постанови решение, с което да отмени решението на директора на ТД на НАП – Варна и да отмени постановлението за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 ДОПК на публичния изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна. Не претендира присъждането на разноски. Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника е уредена в чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК, но няма как да се направи оценка дали това жилище е реално поделяемо преди да се наложи обезпечителната мярка, каквато мярка е възбраната, и едва тогава да се пристъпи към оценка от страна на оценител относно това дали имотът отговаря на изискванията на посочената разпоредба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Съдът, въз основа на представените по делото доказателства и като съобрази становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, след изчерпване на задължителното обжалване по административен ред и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна по делото се установява следното: Във връзка с ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р- 03001818001328-020-001/08.03.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, връчена електронно на оспорващия на 15.03.2018 г. /л. 10 и л.11 от преписката/, с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № [рег. номер]-023-0002890/10.08.2018 г. на старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, офис Русе, вземайки предвид, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер на 50 481, 34 лева, в т.ч. главница 36 524, 78 лева и лихва 13 956, 56 лева към 07.08.2018 г., е наложена възбрана върху недвижим имот и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „ЮРОБАНК И ЕФ Д. БЪЛГАРИЯ“ АД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД /л.8 от преписката/. Видно от това постановление, възбраната касае имот, представляващ „земя и сграда, 171/699 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Русе по [улица], цялото с пространство от 699 кв.м, съставляващо [имот номер] по кадастралния план на гр. Русе, [ЕКАТТЕ], заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с РЗП 106 кв.м, таван от 106 кв.м, маза от 31 кв.м, паянтова жилищна сграда, гараж с РЗП 30 кв.м и шапрон, площ 273 кв.м, находящ се в гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, [улица], с граници за целия имот: [улица], [улица], [имот номер], [имот номер], придобит с нотариален акт [НА]. т.II, рег. №2589, дело №342/13.04.2007 год., № от вх. рег. 107/13.04.2007 год., № от дв.вх. peг. 4890/13.07.2007 год., акт №19, т. 14. Данъчната оценка на имота [рег. номер].80 лв.“ Постановлението е връчено на жалбоподателя по електронен път на 20.08.2018 г. (л. 9 от преписката), същото не е било обжалвано и е влязло в законна сила. В резултат на проведеното ревизионно производство по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03001818001328-091-001/02.10.2018 г., с който в тежест на М. К. са установени публични задължения в размер на 50512, 85 лева, от които главница 36312, 00 лева и лихви 14200, 85 лева (л. 49 – л. 55 от делото). РА е връчен на длъжника на 26.11.2018 г., няма данни да е бил обжалван. Във връзка с издадения РА, на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК вр. чл.195 от кодекса, е издадено Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-139-0002290/03.10.2018 г. на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна, офис Русе, с което действието на наложените обезпечителни мерки с ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0002890/10.08.2018 г. са продължени. Горецитираното постановление е било обжалвано по административен ред с подадена от оспорващия жалба вх. №Ж-18-31 от 11.08.2025 г. до директора на ТД на НАП-Варна. Последният се е произнесъл с изричен акт – Решение №180 от 21.08.2025 г., с което е оставил без уважение жалбата на М. Т. К. от гр. Русе срещу Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни изх.№ [рег. номер]-139-0002290 от 03.10.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Русе. Решението е съобщено на оспорващия на 05.09.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне на л.3 от преписката. За да отхвърли жалбата, директорът на ТД на НАП – Варна е приел, че възбранените обекти не представляват несеквестируеми имоти по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и че не са налице основанията, посочени в чл. 197, ал, 3 от ДОПК. Посочено е, че след справка в информационната система на НАП е установено, че семейството на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на §1, т. 54 от ДОПК се състои от един член, като определянето на секвестируемостта на недвижимият имот следва да се съобрази с текста на предложение второ на т. 2 от ал. 1 на чл. 213 от ДОПК. Според решаващия орган, налагането на възбрана не представлява действие по принудително изпълнение върху вещи на длъжника, поради което не е допуснато нарушение на чл. 213 ДОПК, като по отношение законосъобразността на наложената възбрана е налице стабилизиран административен акт, чието действие следва да бъде зачетено. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съдът намира, че обжалваното решение на директора на ТД на НАП – Варна, е издадено от компетентен орган - титулярят на длъжността. Решението е издадено и в кръга на предоставените правомощия на този орган - по чл. 197, ал. 1 ДОПК, като не са допуснати съществени нарушения на формата му или по процедурата по издаването му, обосноваващи основание за незаконосъобразност и обявяване на нищожност. Според разпоредбата на чл. 198, ал. 3 от ДОПК запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл. 213 от същия кодекс. Именно на последната норма се позовава жалбоподателят, който твърди, че публичният изпълнител е допуснал нарушение на закона, което не било отстранено и при оспорването на постановлението по административен ред, като наложил възбрана върху единственото му жилище /описано по-горе/, което било несеквестируемо на основание чл. 213, ал. 1 т. 2 ДОПК. Оплакването е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В разглеждания случай в хода на висящо ревизионно производство - ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р- 03001818001328-020-001/08.03.2018 г., с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № [рег. номер]-023-0002890/10.08.2018 г. е наложена възбрана върху гореописания недвижим имот, собствен на оспорващия. Целта на ПОМ е да се запази до приключването на ревизионното производство фактическото и правно положение в обема на имуществените права на ревизираното лице с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. М. К. не е упражнил правото си на оспорване на постановлението по реда на чл.197 ДОПК, вкл. и с доводи, че е наложена възбрана на единствен негов жилищен имот в нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Това постановление е влязло в законна сила, което има значение за разрешаване на настоящия спор. Наложените в хода на ревизионното производство предварителни обезпечителни мерки имат срок на действие от четири месеца, считано от датата на налагане на първата мярка, а действието им може да се продължи с обезпечителните мерки, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт - чл. 121, ал. 6 вр. ал.4 от ДОПК. С процесното постановление е направеното такова продължаване. Предпоставките, визирани в закона за това са: в хода на висящо ревизионно производство да са наложени предварителни обезпечителни мерки; в 4 месечния срок от налагането да е издаден РА, продължаването да е направено в едномесеченн срок след това. В случая с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № [рег. номер]-023-0002890/10.08.2018 г. е наложена възбрана върху гореописания недвижим имот, собствен на оспорващия по повод възложена ревизия. В 4-месечния срок от налагането на ПОМ е издаден Ревизионен акт № Р-03001818001328-091-001/02.10.2018 г., с който в тежест на М. К. са установени публични задължения в размер на 50 512, 85 лева, от които главница 36 312, 00 лева и лихви 14 200, 85 лева. Съгласно чл. 121, ал. 2 вр. чл. 195, ал. 3 вр. чл. 12, ал. 4, т. 1 от ДОПК всички видове обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичен изпълнител. Ако при приключване на ревизионното производство с ревизионен акт бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки съгласно възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК. Съгласно цитираната норма на кодекса действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4 месечния срок по ал. 4 или в срока, определен от съда по реда на ал. 5. Визираните в закона условия са налице, като продължаването не подлежи на преценка от публичния изпълнител относно вида на мярката и обекта – обезпечителните мерки са от същия вид и върху същото имущество, както е сторено в случая, поради което в настоящото производство не могат да бъдат разглеждани доводи за допуснати нарушения на материални закон при налагане на предварителната обезпечителна мярка, чието действие е продължено. Възбраната върху процесния недвижим имот е наложена с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № [рег. номер]-023-0002890/10.08.2018 г. Постановлението е връчено на жалбоподателя по електронен път на 20.08.2018 г., същото не е било обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това по отношение законосъобразността на наложената възбрана е налице стабилизиран административен акт, чието правно действие следва да бъде зачетено. В рамките на настоящото производство не може да се осъществява контрол нито върху валидността и законосъобразността на постановлението, нито върху вида на имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка. Посочените въпроси са били предмет на самостоятелна преценка в производството по издаване на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, като същото не е било обжалвано и е придобило стабилност, поради което не подлежи на преразглеждане в настоящото производство. По изложените съображения оспореното решение и потвърденото с него постановление на публичния изпълнител са законосъобразни. Независимо от горното, съдът отбелязва и следното: Действително с разпоредбата на чл.198, ал.3 от ДОПК вр. 213 ДОПК е въведена забрана за налагане на запор и възбрана за публични вземания върху несеквестируеми имущества. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ДОПК на принудително изпълнение не подлежи единственото жилище на длъжника, но ако жилищната площ е повече от 30 кв. м. за длъжника и всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е поделяемо реално. В процесния случай възбраната е наложена върху следния недвижим имот - земя и сграда, 171/699 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Русе по [улица], цялото с пространство от 699 кв.м, съставляващо [имот номер] по кадастралния план на гр. Русе, [ЕКАТТЕ], заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с РЗП 106 кв.м, таван от 106 кв.м, маза от 31 кв.м, паянтова жилищна сграда, гараж с РЗП 30 кв.м и шапрон, площ 273 кв.м. Преценката дали и в каква степен определеният имот е несеквестируем следва да се извърши от публичния изпълнител в хода на изпълнителното производство, като се съобразят условията на чл. 213, ал. 1, т. 2 ДОПК. С оглед изложените съображения, съдът счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с относимите правни норми, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК, съдът