Решение № 4497 от 9.10.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 533/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалбата на С. С. Щ., [ЕГН] от с. Синитово, община Пазарджик, със съдебен адрес за кореспонденция гр. Бургас, [жк], [улица], [адрес], против Писмо с рег. № 328600-30535/21.04.2026 г. на ВПД директора на Главна дирекция „Национална полиция“. В жалбата и в становище с вх. № 5813/17.06.2026 г. (л. 92 и сл. от делото) Щ. сочи, че оспореният административен акт е издаден във връзка с постановено по предходно дело Решение № 711/18.02.2026 г. по адм. дело № 1479/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, но при издаването му не са спазени указанията дадени в мотивите на съдебния акт. Направени са оплаквания за липса на пълно и конкретно произнасяне по направеното искане. Твърдят се нарушения на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR), изразяващи се в липсата на пълен достъп и непредоставяне на копие от обработваните лични данни. Ответникът – Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР гр. София (ГДНП) не се явява, не изпраща представител. В постъпила по делото писмена защита с вх. № 5630/11.06.2026 г. (л. 61 и сл.), чрез своя пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата, прави искане за прекратяване на производството и присъждане на разноски. Взето е и становище по евентуалните претенции за разноски на жалбоподателя, представени са и писмени доказателства съгласно опис. Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: На 24.09.2025 г. С. С. Щ. е подал чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) в ГДНП заявление вх. № 328600-61554 от 24.09.2025 г. (л. 46). В заявлението е посочено, че се подава на основание чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 Общ регламент за защита на данните (ОРЗД) и чл. 37 от ЗЗЛД като е поискано предоставяне на следната информация досежно жалбоподателя: Потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с неговата личност; Копие от всички категории лични данни, които ГДНП обработва за него, включително, но не само: данни за съдебни регистрации, присъди, наложени административни наказания; данни за задържания, досъдебни производства и преписки; данни от полицейски регистрации и оперативни масиви; данни обменени с други институции (напр. прокуратура, съд, ДАНС и др.); Информация за целите на обработването, правното основание и сроковете за съхранение; Информация за категориите получатели, на които са разкрити личните му данни (други държавни органи, институции или международни структури); Данни за източника на личните данни, ако не са събирани пряко от него. По така подаденото заявление не е постановен изричен акт в предвидения от закона срок. Този мълчалив отказ е обжалван и отменен с Решение № 711/18.02.2026 г. по адм. дело № 1479/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване по прилагане на закона. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила на 06.03.2026 г. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение административният орган е издал процесното писмо с рег. № 328600-30535/21.04.2026 г. (л. 42). От неговото съдържание е видно, че органът е предоставил на заявителя обща информация за личните му данни, които обработва: данни за ЕГН, месторождение, постоянен и настоящ адрес, данни за издадени лични документи, граничен контрол и други. Също така е посочено, че предоставянето на достъп до тези данни е свързано със заплащането на държавна такса, както и че повече информация по темата може да бъде предоставена от Дирекция „Български документи за самоличност“. На следващо място е посочено, че в АИС „Административно-наказателна дейност“, са установени 13 АУАН и наказателни постановления по тях, 21 фиша по ЗДвП, и 3 заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. В тази връзка заявителят е информиран, че срещу заплащане на такса определена от чл. 28, ал. 1, т. 1 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по закона за държавните такси може да получи информация по случая от Звено „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик. Относно пътуванията на заявителя е посочено, че в автоматизираните информационни фондове за общо ползване на МВР се обработват негови лични данни за период от 01.01.2016 г. до 08.04.2026 г., които включват: излизания от Република България, общо 35 бр., от които 29 бр. през ГКПП Малко Търново - 3 бр. през ГКПП Лесово, 1 брой през ГКПП Капитан Андреево шосе, 1 бр. през ГКПП Аерогара София и 1 бр. през ГКПП Капитан Петко войвода и влизания в Република България, общо 35 броя, от които 30 бр. през ГКПП Малко Търново, 1 бр. през ГКПП Лесово, 1 брой през ГКПП Капитан Андреево шосе, 1 бр. през ГКПП Аерогара София и 1 бр. през ГКПП Капитан Петко войвода. Уточнено е, че детайлна информация по случая може да бъде предоставена на заявителя от Главна дирекция „Гранична полиция“ след издаване на удостоверителен документ. Относно искането за предоставяне на копие от всички категории лични данни, които администраторът обработва за него на заявителя е отговорено, че ГДНП към 08.04.2026 г. не обработва негови лични данни за полицейски регистрации по смисъла на чл. 68, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Уточнено е също, че са издадени Заповед peг. № 3286з-4132/11.10.2025 г. и Заповед peг. № 3286з-275/26.01.2026 г., с които са снети полицейските регистрации на Щ. съответно в РУ Елхово – ОДМВР Ямбол и РДГП – Елхово. Посочено е, че в автоматизираните информационни фондове за общо ползване на МВР се обработват лични данни на заявителя във връзка с водени срещу него заявителски материали, досъдебни и наказателни производства, както и задържания от полицейски органи на територията на Република България. Жалбоподателят е информиран и че на основание Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) има право да поиска достъп до тези лични данни. Относно искането да бъдат посочени целите на обработването, правното основание и сроковете за съхранение на въведените и обработвани лични данни, администраторът се е позовал на чл. 26, ал. 1 от ЗМВР като е посочил, че органите на МВР могат да обработват лични данни във връзка с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателно производство, които са относими към и необходими за дейността по разкриване на престъпления. Относно сроковете за съхранение на обработваните лични данни е уточнено, че за случаите, в които сроковете или обстоятелствата за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, не са определени в нормативен акт или със заповед на министъра на вътрешните работи, разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Инструкция № 81213-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи, предвижда срокът за съхранение да е 50 години от започване на обработването. По направеното запитване за посочване на категориите получатели, на които са разкрити личните данни на заявителя е дадено отговор, че на основание разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, ЗЗЛД, ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане, субектът на данни може да получи тази информация при направено конкретно искане до администратора. Също таке е посочено, че може да получи достъп или актуализиране/изтриване на неговите собствени лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, но не и достъп до личните данни на други лица. Относно запитването за източника на личните данни заявителят е информиран, че източниците на лични данни без съгласието на лицето са допустими само при определени условия и са строго регулирани от Регламент (ЕС) 2016/679 и националното законодателство. Изброено е, че такива източници могат да бъдат: публични източници, законово задължение, договорни отношения, легитимен интерес, жизненоважни интереси и др. Съгласието е едно от основанията за обработване на лични данни, но има и други основания, които също позволяват обработването без съгласие (закон, договор, легитимен интерес). По направеното запитване за предоставянето на копие от всички документи, съдържащи лични данни на заявителя е отговорено, че искането попада единствено и само до обработваните лични данни във връзка с основните български лични документи, а именно лична карта и паспорт. Посочено е, че копие от тези данни може да получи от Дирекция „Български документи за самоличност“ – МВР на посочен в писмото адрес и след заплащането на съответна такса. В постъпила по делото писмена защита с вх. № 5630/11.06.2026 г. (л. 61 и сл.) пълномощникът на ответника е изразил становище, че обжалваното в настоящото производство писмо с рег. № 328600-30535/21.04.2026 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ не представлява изричен отказ за достъп до лични данни, защото исканите от жалбоподателя лични данни предстояло да бъдат предоставени от други структури на МВР, които също били ангажирани с негови искания за достъп до лични данни. В допълнение е направено твърдение, че ГДНП не дължала произнасяне по направеното искане, извън произнасянето по искането за снемане на полицейски регистрации, защото не била въвеждала лични данни на заявителя, а чл. 15, ал. 3 от Вътрешните правила не бил приложим в случая, защото Щ. бил отправил идентични искания за достъп до различни структури на МВР. На горните основания е направено искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна или алтернативно ако съдът приеме, че писмото нямало характер на индивидуален административен акт и делото да бъде прекратено. Направено е искане за присъждане на разноски, както и алтернативно възражение за прекомерност на евентуално предявените от жалбоподателя претенции за разноски. Поискано е при негативен за ответника изход на спора той да не бъде осъждан да заплаща разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото. Към писмената защита са приложени: справка с рег. № 3286р-32390/02.06.2026 г. (л. 69 и сл.) и Вътрешни правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по постъпили заявления от физически лица във връзка с обработването на техните лични данни в Министерството на вътрешните работи, утвърдени със заповед рег. № 8121з-1110/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи (л. 64 и сл.). В постъпило по делото становище с вх. № 5813/17.06.2026 г. (л. 92 и сл.) жалбоподателят е развил съображения за неоснователност на твърдението на ответника, че обжалваното писмо с рег. № 328600-30535/21.04.2026 г. нямало характер на индивидуален административен акт. Посочено е, че писмото е издадено във връзка с влязло в сила съдебно решение, с което е отменен постановен преди това изричен отказ, от което следвало, че органът е дължал произнасяне с административен акт по направеното искане за достъп. На следващо място са направени уточнения във връзка с обхвата на подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до лични данни обработвани от ответника. Посочено е, че искането се отнасяло до всички обработвани от жалбоподателя лични данни, а не само до полицейските му регистрации. Относно твърдението, че ГДНП не обработвала негови лични данни жалбоподателят е посочил, че искането му за достъп не е ограничено само до въпроса кой първоначално въвежда негови лични данни, а се отнася и до достъпа, ползването, проверяването, препращането или обработването при изпълнението на служебните функции на негови лични данни. Посочено е също, че самият ответник е признал, че извършва справки за него в автоматизирани информационни фондове за общо ползване, както и че били предприемани действия по препращане към други структури. Спрямо твърдението, че по направеното от него искане за достъп вече имало произнасяне от страна на други структури жалбоподателят е посочил, че това представлявало общо твърдение, а не надлежно произнасяне по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В становището са изложени и подробни аргументи относно твърденията на ответника, че жалбоподателят непрекъснато инициира нови производства, както и че имало необходимост от вътрешна координация между структурите на МВР. Относно непредоставянето на копия от личните му данни, жалбоподателят е посочил, че ответникът е предоставил само частична и описателна информация на обработваните за него лични данни без реално да получи копие от тях. Изразено е становище, че не му е осигурен ефективен достъп до обработваните за него лични данни, включително чрез копие, извлечение или структурирано възпроизвеждане. Развити са съображения, че дори по силата на Вътрешни правила по конкретни категории лични данни да следва да се произнесе друга структура, това не освобождавало ответника от задълженията да идентифицира тази структура, да препрати заявлението по компетентност, да уведоми заявителя за препращането, да се произнесе по тези части, които попадат в неговата компетентност, да посочи кои данни обработва и кои не, да не оставя заявителя в неяснота къде се намират данните му и кой дължи достъп до тях. Повторно е посочено, че в обжалваното писмо ГДНП сама признавала, че обработвала и имала достъп до лични данни на жалбоподателя, от което следвало, че той не може да твърди, че за него липсва задължение за конкретно произнасяне. На следващо място се твърди, че в предходни съдебни производства съдът е приел, че достъпът до личните данни на жалбоподателя намиращи се в информационни регистри следва да се осъществява по реда на Регламент (ЕС) 2016/679, ЗЗЛД и приложимия специален закон. По направеното от ответника искане за прекратяване на производството жалбоподателят е посочил, че процесното писмо е издадено във връзка с подадено заявление с конкретно искане за произнасяне и след влизането в сила на решение, с което е разпоредено произнасянето по това заявление. Посочено е също, че ако се приемело, че писмото не представлявало административен акт това означавало, че ответникът не е спазил дадените му от съда указания. Направено е искане за отхвърляне на възраженията на ответника, отмяна на оспорваното писмо с рег. № 328600-30535/21.04.2026 г. и даване на указания от съда при връщането на преписката за ново разглеждане. Към становището са приложени копия на три решения по адм. дело № 1239/2025 г., адм. дело № 88/2026 г. и адм. дело № 1521/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, както и писмо на ОДМВР – Пазарджик относно адм. дело № 609/2025 г. От Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) е постъпило писмо вх. № 6032/23.06.2026 г. (л. 114 и сл.), в което е посочено, че пред комисията не е установено висящо или приключило производство, инициирано от жалбоподателя срещу ГДНП за нарушение на правата му по чл. 15, § 3 във вр. с чл. 12, § 2 и § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679. Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Оспореното писмо е издадено от ВПД директора на ГДНП. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Вътрешните правила в случаите, когато заявлението е за упражняване на права, във връзка с лични данни, въведени в информационните фондове на МВР от две или повече структури на МВР, компетентни да се произнесат са директорът и заместник-директорите на ГДНП. Видно от съдържанието на обжалваното писмо искането за достъп засяга лични данни въведени от Дирекция „Български документи за самоличност“, Звено „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик и Главна дирекция „Гранична полиция“. Следователно оспореното писмо е издадено от компетентен за това административен орган. Оспореният акт е издаден в писмена форма, като съдържа правни и фактически основания, както и мотиви за своето издаване. Направените от ответника възражения, че писмо с рег. № 328600-30535/21.04.2026 г. няма белезите на индивидуален административен акт са неоснователни. В чл. 21 от АПК ясно са очертани белезите на индивидуалния административен акт, като в ал. 1 от разпоредбата е посочено, че това са изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Видно от съдържанието на оспореното писмо в него се разглежда заявление с вх. № 328600-61554 от 24.09.2025 г. (л. 46), подадено от жалбоподателя, с което се иска достъп до информация за обработваните негови лични данни. Посочено е също така, че писмото се издава във връзка с Решение № 711/18.02.2026 г. по адм. дело № 1479/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което именно са дадени указания за издаването на административен акт по заявлението. В писмото, макар и да няма изрично обособена разпоредителна част са дадени отговори по отделните позиции, които непосредствено засягат правата на адресата. В писмото е посочено и наименованието на органа, който го издава, като същият, както вече беше разгледано по-горе е бил и оправомощен по силата на чл. 15, ал. 3 от Вътрешните правила да се произнася по тях. В т. 1 от писмото по направеното запитване за потвърждение дали ответникът обработва лични данни на заявителя е направено общо изброяване на обработваните данни, което се явява и непълно предвид даденото уточнение „и други“. Посочени са и различни структури на ответника: Дирекция „Български документи за самоличност“, Звено „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик и Главна дирекция „Гранична полиция“, от които жалбоподателят да получи достъп до личните си данни. В тази си част административният акт е постановен в противоречие с административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е безспорно, че личните данни, до които се иска достъп са въведени в информационните фондове на МВР от няколко структури на МВР изброени по-горе. Следователно съгласно чл. 15, ал. 3 от Вътрешните правила, именно ГДНП органът компетентен да се произнесе. В тази връзка следва да се посочи, че възраженията на ответника, че той е следвало да разгледа само по исканията за достъп до данните за полицейска регистрация на жалбоподателя са неоснователни. Дори и да се приеме, че съгласно представената по делото справка рег. № 328р-32390/02.06.2026 г. (л. 69 и сл.) жалбоподателят е сезирал с подобни искания успоредно и други структури на МВР, то в Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД не се съдържа ограничение относно това колко пъти едно лице може да поиска достъп до обработваните за него лични данни. Указания на законодателя при повторяемост на исканията са разписани в чл. 12, § 5, изречение второ от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 53, ал. 4 от ЗЗЛД, където по идентичен начин е посочено, че в подобни ситуации администраторът може да наложи разумна такса, като взема предвид административните разходи за предоставяне на информацията или комуникацията или предприемането на исканите действия, или да откаже да предприеме действия по искането. В случая в оспорения административен акт липсват данни за предприети действия в някоя от двете насоки, доколкото твърдението, че другите структури ще му предоставят исканата от ГДНП информация не е подкрепено с доказателства и не съдържа мотиви за отказ от предприемане на действия по смисъла на чл. 12, § 5, изречение второ, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или чл. 53, ал. 4 от ЗЗЛД. В т. 2 от писмо с рег. № 328600-30535/21.04.2026 г. по направеното в заявлението искане за копие от всички категории лични данни, които ГДНП обработва е уточнено, че са издадени Заповед peг. № 3286з-4132/11.10.2025 г. и Заповед peг. № 3286з-275/26.01.2026 г., с които са снети полицейските регистрации на Щ. съответно в РУ Елхово – ОДМВР Ямбол и РДГП – Елхово. Посочено е, че личните данни на жалбоподателя се обработват в информационните фондове за общо ползване на МВР и са свързани с водени преписки, заявителски материали и досъдебни производства, както и че той може да осъществи достъп до тях по реда на Регламент (ЕС) 2016/679. В тази си част обжалваният административен акт е незаконосъобразен. Видно от съдържанието на заявление вх. № 328600-61554 от 24.09.2025 г. (л. 46) именно ГДНП е сезирана с искане за копие от обработваните за жалбоподателя лични данни по смисъла на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. В отговора също така е уточнено, че администраторът има достъп до тях, защото се обработват в информационните фондове за общо ползване на МВР. Именно от това обстоятелство произтича и задължението на ГДНП за произнасяне по искането съгласно чл. 15, ал. 3 от Вътрешните правила. Следователно ответникът е дължал произнасяне по направеното искане. Предвид изложеното административният орган в нарушение на материалния закон не се е произнесъл по същество по направеното искане за предоставяне на копие от личните данни на заявителя. За пълнота следва да се отбележи, че при разглеждането на заявлението в тази му част следва да се има предвид, че същото е направено на основание чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 37 от ЗЗЛД, който е отменен с ДВ, бр. 103 от 2005 г., но в него се правят искания за предоставяне на информация и копия от данни за съдебни регистрации, присъди, наложени административни наказания; данни за задържания, досъдебни производства и преписки; данни от полицейски регистрации и оперативни масиви; данни обменени с други институции (напр. прокуратура, съд, ДАНС и др. Тези искания попадат в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680, съгласно член 1 от нея и следователно спрямо тях е приложима Глава осма от ЗЗЛД, в която съгласно § 1а от ЗЗЛД са транспонирани разпоредбите от директивата. Следователно при разглеждането по същество по направеното искане за предоставяне на копие от личните данни на заявителя следва на първо място да се направи ясно разграничение между личните данни обработвани по реда на Регламент (ЕС) 2016/679, като например личните данни, администрирани във връзка с подаваните от лицето заявления за достъп до лични данни и тези обработвани за целите на Глава осма от ЗЗЛД, доколкото в чл. 55, ал. 1 от ЗЗЛД не е предвидено предоставянето на копия, а на достъп до лични данни и то при спазване на съответните ограничения предвидени в глава осма, като например чл. 54, ал. 3 и чл. 58 от ЗЗЛД. В т. 3 от писмо с рег. № 328600-30535/21.04.2026 г. администраторът се е произнесъл по направеното запитване относно целите на обработването, правното основание и сроковете на съхранение на обработваните за него лични данни. В тази връзка ГДНП се е позовала на чл. 26 от ЗМВР, касаещ обработването на лични данни свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. Посочен е също и срок за съхранение от 50 г. от започване на обработването, съгласно чл. 7, ал. 1 от Инструкция № 81213-1280 от 7 октомври 2021 г. (oбн., ДВ, бр. 87 от 19.10.2021 г., изм., бр. 114 от 24.12.2025 г., в сила от 24.12.2025 г.) Както вече се уточни по-горе, заявлението на жалбоподателя, макар и направено на основания от Регламент (ЕС) 2016/679 според естеството на исканията си засяга и данни, които се обработват по реда на Глава осма от ЗЗЛД. В този смисъл спрямо обработването на данни свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство ответникът правилно се е позовал на чл. 26 от ЗМВР. И по тази точка от административния акт обаче липсва разграничение между личните данни обработвани по реда на Регламент (ЕС) 2016/679 и по реда на Глава осма от ЗЗЛД, доколкото основанията от чл. 26 от ЗМВР са относими именно към данни обработвани за целите посочени в глава осма, но не и спрямо тези обрабоотвани по реда на регламента. Ограничения при разглеждането на заявления свързани с обработването на данни по реда на Регламент (ЕС) 2016/679 са предвидени в чл. 28, ал. 2 от ЗМВР, но ответникът не е посочил фактически основания за приложението на тази разпоредба. Също така в чл. 7, ал. 1 от Инструкция № 81213-1280 от 7 октомври 2021 г. действително е посочен срок за съхранение от 50 години от започване на обработването, но с уточнението, че този срок е приложим, когато сроковете или обстоятелствата за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са определени в нормативен акт или със заповед на министъра на вътрешните работи. В случая по т. 1 и т. 2 от обжалваното писмо липсват мотиви за естеството на личните данни водени по преписки, заявителски материали и досъдебни производства, от които да става ясно дали срокът по чл. 7, ал. 1 от Инструкция № 81213-1280 от 7 октомври 2021 г. е приложим за тях или спрямо тях са приложими други нормативни или вътрешноведомствени актове. Липсата на конкретни фактически основания защо административният орган е приел спрямо всички данни, до които заявителят е поискал достъп, че са приложими основанията по чл. 26 от ЗМВР и срока по чл. 7, ал. 1 от Инструкция № 81213-1280 от 7 октомври 2021 г. прави административният акт немотивиран в тази му част и подлежащ на отмяна като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В т. 4 от обжалвания административен акт по отношение на направеното искане за получаване на достъп до категориите получатели на личните данни на заявителя, администраторът на лични данни е отказал достъп като се е позовал на това, че съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, ЗЗЛД, ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане жалбоподателят има право на достъп само до собствените си лични данни, но не и достъп до личните данни на други лица, съгласно съображение 63, изр. 5-то, вр. чл. 15, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679; чл. 54, ал. 3, т. 5, вр. чл. 55, ал. 4 от ЗЗЛД; чл. 28, ал. 2. т. 1, бук. „г“, изр. 2-ро от ЗМВР. В случая видно и от самото заявление, искането се отнася до други държавни органи, институции или международни структури. Тоест поисканата информация не се отнася до лични данни на други физически лица. В този смисъл като е отказал достъп до информация за категориите получатели на личните данни на заявителя, като се позовал на правни основания имащи отношение към защитата на лични данни на физически лица, административният орган се е произнесъл в противоречие с материалния закон и отговорът му подлежи на отмяна и в тази си част. И тук както и по-горе следва да се има предвид, че съобразно естеството на обработваните данни, за които се посочват съответните получатели са приложими, както чл. 15, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 28 от ЗМВР, така и чл. 54, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД при съобразяване с наличието на обстоятелствата, посочени например в чл. 54, ал. 3, 4 и 5, както и чл. 58 от ЗЗЛД. В т. 5 от административния акт в отговор на поискания достъп до източника на обработваните лични данни на заявителя, когато не са събрани от него е посочено, че е допустимо събиране на лични данни и без съгласието на лицето при наличието на определени обстоятелства, както и че такива източници съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 могат да бъдат публични източници, законово задължение, договорни отношения, легитимен интерес, жизненоважни интереси и др. В мотивите по тази част от запитването липсва конкретен отговор на поставения въпрос. Вместо администраторът да се произнесе по искането като изложи конкретни фактически и правни основания, той просто е изредил част от основанията за законосъобразност на обработването, посочени в хипотезата на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Предвид изложеното като не е дал конкретен отговор на искането за достъп, нито е изложил конкретни фактически и правни основания за отказа, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото е нарушил както правото на защита на адресата на акта, така и възможността на съда да осъществи ефективен съдебен контрол върху направеното произнасяне. За пълнота следва да се посочи, че спрямо направеното искане за достъп до източниците на информация е приложима разпоредбата на чл. 15, § 1, буква „ж“, която дава право на субекта, когато личните данни не се събират от него да получи налична информация за техния източник. Но и тук, както и по‑горе, следва да се има предвид, че тази възможност за достъп се отнася само до данните, обработвани за целите на Регламент (ЕС) 2016/679. Що се отнася до правата на субекта на данните, обработвани за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления в Глава осма от ЗЗЛД и по конкретно в чл. 54 и чл. 55, липсва възможност на субекта на данните да се разкрива техния източник. А дори и правата по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 подлежат на ограничение, съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗМВР при наличието на основанията посочени в т. 1-3 от същата разпоредба. В т. 6 от писмо с рег. № 328600-30535/21.04.2026 г. администраторът на лични данни се е произнесъл повторно по вече разгледаното в т. 2 искане за предоставяне на копие от всички документи съдържащи лични данни на заявителя. Според администратора искането е относимо само към личните данни на заявителя обработвани във връзка с основните български лични документи и е указал на заявителя, че копие от тях може да получи от Дирекция „Български документи за самоличност“. В тази си част обжалваният административен акт е немотивиран, защото липсват както фактически, така и правни основания, които да обосновават извода, че направените в заявлението искания се отнасят само към личните данни на заявителя, обработвани във връзка с основните български лични документи. Посоченият порок съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото е нарушил както правото на защита на адресата на акта, така и възможността на съда да осъществи ефективен съдебен контрол върху направеното произнасяне. Предвид всичко изложено основателни се явяват оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност, липсата на конкретика, непълнота на отговора и липса на ясен диспозитив при произнасянията на администратора на лични данни по подаденото заявление. Основателно се явява и оплакването за неправилно подменяне на правото на достъп до личните му данни с административни услуги срещу заплащане, доколкото както се изясни по-горе, когато администрацията е сезирана с искане по реда на Регламент (ЕС) 2016/679 и/или ЗЗЛД събирането на такси е допустимо само в хипотезите на чл. 12, § 5, буква „а“ и чл. 53, ал. 4, т. 1 от ЗЗЛД. Съдът не споделя изложените от жалбоподателя твърдения за неизпълнение на указанията дадени в Решение № 711/18.02.2026 г. по адм. дело № 1479/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик по отношение на постановяването на изричен административен акт. Ответникът се е произнесъл по подаденото от Щ. заявление като е постановил в срок годен за обжалване индивидуален административен акт, който обаче разгледан по същество е незаконосъобразен по изложените по-горе съображения и следва да бъде отменен. Предвид отмяната на оспорения административен акт, преписката следва да бъде върната за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 174 от АПК съдът определя срок за произнасяне в рамките на един месец съобразно чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 за данните обработвани по регламента и срок до два месеца съобразно чл. 53, ал. 3 от ЗЗЛД за данните обработвани по реда на Глава осма от ЗЗЛД. С оглед изхода на делото и предявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва Министерството на вътрешните работи (в чиято структура, съгласно чл. 38, т. 1 е Главна дирекция „Национална полиция“) да бъде осъдено да заплати на С. С. Щ. сумата от 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента), равняващи се на 10 лева (десет лева), представляваща внесена държавна такса. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик