Решение № 566 от 2.5.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 446/2023 г.
Окръжен съд - Пловдив02.05.2023 г.докладчик Иван Александров Анастасов
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/04.01.2023г. по гр.д.№ 9141/2022г. на ПдРС, І гр.с., с което е отменено наложено на въззиваемата В. В. К., в качеството й на ••••• на ••••• дисциплинарно наказание „Забележка“. ОСЪЖДА •••••, БУЛСТАТ: ••••• да заплати на В. В. К. от гр.•••••, ЕГН: •••••••••• сумата от 1000 лева- съдебни разноски във въззивното производство. ОПРЕДЕЛЯ за назначения на основание чл.29, ал.4 от ГПК особен представител на жалбоподателя ••••• адв.Р. Г. адв.възнаграждение в размер от 400 лева, платимо от бюджета на съда. На адв.Р. Г. да се издаде РКО за определеното възнаграждение. ОСЪЖДА •••••, БУЛСТАТ: ••••• да заплати по сметка на Окръжен съд- гр.Пловдив сумата от 400 лева- платено от бюджета на съда възнаграждение за особения й представител. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от •••••- гр.•••• против решение № 37/04.01.2023г. по гр.д.№ 9141/2022г. на ПдРС, І гр.с., с което е отменено наложено дисциплинарно наказание на въззиваемата В. В. К. „Забележка“. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че РС не е отчел обстоятелството, че въззиваемата заема ръководна длъжност- •••••. Погрешно било прието, че нарушенията, за които е наложено наказанието не са доказани. Не било отчетено и обстоятелството, че за тези нарушения е наложено най- лекото дисциплинарно наказание „Забележка“. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. От въззиваемата е подаден отговор на въззивната жалба, с който се оспорват твърденията от същата и се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното: Производството по гр.д.№ 9141/2022г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба, подадена В. К. против •••••- гр.••••, с която е предявен иск с правно основание чл. 357 КТ вр. чл. 358, ал.1, т.1 КТ. В исковата молба се твърди, че ищцата- въззиваема в настоящето производство, заема длъжността •••••. На 23.05.2022г. й била връчена Заповед № РД- 06- 5/12.05.2022г. на Началника на РУО- гр. •••• за наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва се посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина да са извършени. Твърди се също така, че заповедта не била издадена от компетентен орган и не съдържала необходимите задължителни реквизити. В същата липсвали мотиви, което водело до невъзможността на ищцата да се защити. Преди да бъде наложено дисциплинарното наказание й бил предоставен тридневен срок за писмени обяснения, който бил изключително кратък и несъобразен с обема и броят на твърдените дисцплинарни нарушения. Работодателят не се бил запознал и не е обсъдил дадените от нея писмени обясненния. Заявено е и възражение за това, че наказанието е наложено след изтичане на преклузивния срок по чл. 194 от КТ. От ответника, чрез назначения му на основание чл.29, ал.4 от ГПК особен представител адв. Р. Г., е отговор на исковата молба, с който се поддържа, че издадената Заповед № РД - 06 - 5/12.05.2022г. е законосъобразна, мотивирана и правилна. Извършените от ищцата дисциплинарни нарушения били констатирани при извършена по силата на заповед на Министъра на образованието и науката от 03.02.2022г. проверка в гимназията. След извършване на проверката на ••••• била дадена възможност за писмени обяснения, като определения за това тридневен срок бил разумен и достатъчен. Безспорно е, а и от събраните по първоинстанционното дело доказателства се установява, че по силата на, сключено между РУО- гр. •••• и въззиваемата споразумение от 03.12.2018г. тя е назначена на длъжността •••••, като с писмо от 06.04.2022г. тя е била уведомена за резултатите от извършена в гимназията проверка в изпълнение на заповед на Министъра на образованието и науката от 03.02.2022г. и й е даден 3- дневен срок за обяснение по констатираните нарушения. Описаните в писмото нарушения са следните: 1. че в нарушение на ЗПУО ••••• е издала документ, озаглавен „Наредба за организацията на обучението от разстояние в електронна среда по класове и паралелки“, за издаването на какъвто документ не разполагала с правомощия; 2. че в нарушение на ЗПУО и член 40а, ал. 3 от Наредба № 10/2016г. за организацията на училищното образование е издала заповеди № РД-06-722 от 09.12.2021г. и № РД-06-644 от 03.12.2022г. за обучение на ученици от VІІІг клас от разстояние в електронна среда, в които заповеди липсвали фактически основания, относими към член 40а, ал. 3 от Наредба № 10/2016г. за организацията на училищното образование; 3. че в качеството й на орган, който организира и отговаря за цялостната дейност на училището е допуснала през м. декември2021г. в училището да няма техническа обезпеченост на •••••ите за работа в електронна среда, а предприетите от нея дейности към 09.12.2021г., свързани със задължението й да проучи техническата осигуреност на •••••ите са неефективни; 4. че е допуснала да не се регистрира в дневника за входяща кореспонденция доклад от зам. •••••а по административностопанска дейност от 09.12.2021г. относно проблем с доставчика на интернет, което довело до неосъществяване на обучение от разстояние в електронна среда за отделни ученици; 5. че през месец декември 2021г. ••••• е допуснала да не се осъществява синхронно обучение от разстояние в електронна среда за 5 отделни ученици от VІІІ г клас по учебните предмети: информатика, български език и литература и информационни технологии, с което е създала условия за неизпълнение на училищния учебен план, както и за постигане на целите на училищна подготовка за задължителните учебни часове по тези учебни предмети; 6. че е допуснала до 27.01.2022г. да липсва решение на педагогическия съвет за съвместни действия между •••••ите за подобряване на образователните резултати, в това число и на учениците, обучавани от разстояние в електронна среда; 7. че е допуснала в заповеди № РД- 0601435/4.02.2022г. № РД-06-1196/24.01.2022г. и № РД-06-956/4.01.2022г. класовете да са изписани с арабски цифри в нарушение на член 98, ал. 2 от ЗПУО; 8. че в нарушение на член 227, ал. 5-7 от ЗПУО и член 71, ал. 1, т. 2-5 от Наредба № 15/2019г. за статута и професионалното развитие е назначила г-н П. Т. на длъжност „•••••“ и 9. че в нарушение на чл.257 и чл.258 от ЗПУО и чл.31, ал. 1, т. 4 от Наредба № 15/2019г. за статута и професионалното развитие е допуснала неспазване на изискването в срок от два месеца от встъпване в ••••• длъжност на П. Т., заел длъжността след прекъсване на ••••• си стаж за повече от две години, да определи наставник за подкрепа при изпълнение на задълженията в процеса на адаптирането му към •••••та професия, съгласно изискванията на член 45, ал. 2 от Наредба № 15/2019г. за статута и професионалното развитие на •••••ите, •••••ите и другите педагогически специалисти. Същите нарушения са отразени в издадената Заповед № РД- 06- 5/12.05.2022г. По първото посочено нарушение следва да се отбележи, че от въззиваемата не е издадена наредба, а Заповед № РД- 06- 1435 от 04.02.2022г. относно учебния процес за периода от 07.02.2022г. до 11.02.2022г. При публикуването й от съответната комисия в интернет страницата на гимназията, отговаряща за това, погрешно е отразена като наредба, но това не променя характера на документа. След като е била констатирана допуснатата грешка, от ••••• е издадена Заповед № РД 06- 1562/24.02.2022г., с която е наредено при публикуване на съобщения на сайта, същите да се наименоват именно като съобщения, а не като наредби. Ето защо с пълно основание може да се приеме, че нарушение не е налице. В резултатите от извършената проверка е отразено, че по информация от въззиваемата от родителите на определени деца са подадени заявления за обучение от разстояние в електронна среда, поради нежеланието им децата да бъдат тествани с неинвазивен бърз антигенен тест за COVID-19, при което са отказали да попълнят декларации за съгласие за такова тестване. При това положение и по причина на предвидената в Заповед № РД 09- 4756 от 30.11.2021г. на Министъра на образованието забрана за допускане в сградата на училището на ученици, за които няма дадено съгласие за тестване два пъти седмично с тест за COVID- 19, единствената възможност, независимо от уредените в чл.40а, ал.3 от Наредба № 10/2016г. за организацията на училищното образование хипотези, за провеждане на обучението на тези деца остава т.н. дистанционно обучение. Всъщност изброяването в ал.3 на чл.40а на причините, допускащи осъществяване на обучение от разстояние в електронна среда за определени ученици, не е изчерпателно, тъй като в тази разпоредба е записано „или други уважителни причини“. По отношение на третото нарушение, посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва на първо място да се отбележи, че същото е формулирано твърде общо и неясно. Записано е „в училището да няма техническа обезпеченост на •••••ите за работа в електронна среда“. По първоинстанционното дело са събрани писмени и гласни доказателства относно това, че всички •••••и са били обезпечени своевременно с лаптопи, таблети, тинкпадове и други устройства, включително карти за мобилен интеренет, че на 03.12.2021г. е бил сключен договор за изграждане на LAN и WiFi- мрежа, а също така, че на 07.12.2021г., когато въззиваемата е била в отпуск, интернет- връзката е била прекъсната в целия квартал, като проблемът е бил отстранен на следващия ден. Не се констатира да е настъпил някакъв проблем при провеждане на обучението от разстояние в електронна среда, който да може да бъде вменен във вина на ••••• на гимназията. В тази връзка обаче следва отново да се отбележи, че би следвало от самата заповед за дисциплинарно наказание да е ясно, в какво се изразява техническата необезпеченост на •••••ите и неефективността на действията на •••••- в неосигуряване на технически средства, на платформа за синхронно обучение, на интернет или др. Нарушението по т.4 е във връзка с предходното, като следва само да се отбележи, че нерегистрирането на доклад за вече преодолян проблем, не може да се квалифицира като нарушение, а по- скоро като чисто формален пропуск без каквито и да било последици. Нарушението по т.5 също е формулирано непълно и неясно. Същото следва да се изразява в бездействие, довело до това, че през месец декември 2021г. не било осъществено синхронно обучение от разстояние в електронна среда на ученици от VІІІ г клас по учебните предмети: информатика, български език и литература и информационни технологии. Не е посочено какви са констатираните причини за това, през какъв период от време не е било осъществено обучение- през целия месец или отделни дни, колко учебни часа по всеки един предмет. При това положение да се направи обоснована преценка относно това, дали действително е налице виновно извършено нарушение или инцидентно е възникнал проблем в обучението по обективни причини. Такива обективни причини се установяват от доказателствата по делото на ПдРС- технически проблем с интернет-доставчиците на шести и седми декември 2021г. в целия квартал, в който попада сградата на гимназията, както и отсъствие в отпуск по болест на 20% от •••••ите в гимназията. За да се прецени обаче доколко тези обстоятелства са относими към твърдяното нарушение, следва на първо място да е ясно какви пропуски се твърди да е допуснала въззиваемата. Съгласно чл.263, ал.1, т.16 от ЗПУО, педагогическият съвет в училището периодично, най-малко три пъти през една учебна година, проследява и обсъжда нивото на усвояване на компетентности от учениците и предлага съвместни мерки между •••••ите с цел подобряване на образователните резултати. По първоинстанционното дело е приет документ, наименован „Мерки за повишаване качеството на образованието за учебната 2021/2022г.“. Същите са с решение на Педагогическия съвет от 14.09.2021г.. Не е налице такова нормативно установено правило, което да задължава •••••а на училището да организира приемане от педагогическия съвет на решение за подобряване на образователните резултати до 27 януари на календарната година, през която приключва учебната година. В Заповед № РД- 06- 5/12.05.2022г. не са изложени никакви мотиви относно нивото на образователните резултат в гимназията и съответно относно необходимостта от приемане на решение за подобряването им именно до 27.01.2022г.. Действително, съгласно чл.98, ал.2 от ЗПУО, училищните класове следва да се означават с римски цифри във възходящ ред. Неспазването на изискването по чл.99, ал.2 от закона паралелките от един клас да се обозначават с буквите на българската азбука, би могло да доведе до съществено объркване в организационните форми, но това не важи при неспазване на правилото по чл.98, ал.2, тъй като всяка римска цифра има точен и ясен аналог от арабските цифри. Освен това по делото на ПдРС са събрани доказателства относно това, че и в редица изходящи от Министерството на образуванието и науката са използвани римски цифри за обозначаване на училищни паралелки. С допълнително споразумение № РД- 07- 1590/05.05.2021г. към трудов договор № РД- 07- 2256/11.09.2020г. П. Г. Т. е преназначен от длъжността „•••••“ на длъжността „•••••“. В Заповед № РД- 06- 5/12.05.2022г. се сочи, че преназначението е извършено в нарушение на чл.227, ал.5- 7 от ЗПУО и чл.71, ал.1, т.2- 5 от Наредба № 15/2019г. за статута и професионалното развитие. В чл.227, ал.5- 7 от ЗПУО е записано следното: ал.5„ Основа за кариерно развитие на педагогическите специалисти са •••••т стаж, получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен, както и резултатите от атестирането им“; ал.6 „По-големият брой квалификационни кредити и по- високата професионално- квалификационна степен са основание за по-бързо кариерно развитие на педагогическите специалисти, независимо от ••••• стаж; ал.7 „Условията и редът за заемане на •••••ските длъжности по ал. 2 и за придобиване на степените по ал. 4, както и за по-бързото кариерно развитие на педагогическите специалисти се определят с държавния образователен стандарт за статута и развитието на •••••ите, •••••ите и другите педагогически специалисти“. Това са общи правила, които не въвеждат конкретни изисквания относно заемането на длъжността „•••••“.. Съгласно чл.7, ал.1, т.2- 5 от Наредба № 15/2019г. за статута и професионалното развитие, на длъжност „•••••“ могат да бъдат назначени лица, които имат не по-малко от задължителните квалификационни кредити за всеки преминат период на атестиране по чл. 49, ал. 5; имат придобита пета или четвърта професионално-квалификационна степен; имат оценка от последното атестиране не по- малко от "отговаря на изискванията"; и имат 10 години •••••ски стаж. От самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание „забележка“ не става ясно на кое от гореизброените изисквания или на всички не е отговарял •••••ят П. Т.. В резултатите от извършената проверка на л.239 и сл. по първоинстанционното дело, т.7 / л.243/ е записано, че г- н Т. има по- малко от 10 години •••••ски стаж и не отговаря на изискванията за заемане на длъжността „•••••“. Съгласно ал.2 на чл.7 от горепосочената наредба, лицата по ал. 1 може да подадат заявление за заемане на длъжност "старши •••••", съответно "старши възпитател", независимо от ••••• си стаж, ако: 1. заемат длъжност "•••••" или "възпитател"; 2. имат по-голям брой от задължителните за периода на атестиране квалификационни кредити по чл. 49, ал. 5; 3. имат придобита трета, втора или първа професионално-квалификационна степен. В резултатите от проверката, а и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са обсъдени предпоставките по цитираната ал.2 за заемане на длъжността „•••••“. Ето защо, поради непълнота на мотивите не може с категоричност да се приеме, че с повишаване в длъжност на •••••я П. Т. въззиваемата е допуснала вмененото й нарушение. По отношение на нарушението по т.9 от заповедта, ако и същото да е извършено, е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 194, ал.1 КТ, поради което същото не е основание за налагане на каквото и да било дисциплинарно наказание. В обобщение на горното съдът намира, че първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като в полза на въззиваемата бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 1000 лева. За назначения на основание чл.29, ал.4 от ГПК особен представител на жалбоподателя ••••• адв.Р. Г. ще следва да бъде определено възнаграждение само за изготвяне на въззивната жалба, т.е. възнаграждение в размер от 400 лева, платимо от бюджета на съда, като същото ще следва да бъде възстановено от представляваната от него гимназия. Предвид гореизложеното, съдът
Цитирани разпоредби
19- чл. 29, ал. 4 ГПК
- чл. 258 ЗПУО
- чл. 263, ал. 1, т. 16 ЗПУО
- чл. 98, ал. 2 ЗПУО
- чл. 194, ал. 1 КТ
- чл. 194 КТ
- чл. 357 КТ
- чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ
- чл. 227, ал. 5
- чл. 257
- чл. 31, ал. 1, т. 4
- чл. 40, ал. 3
- чл. 40
- чл. 49, ал. 5
- чл. 7, ал. 1, т. 2
- чл. 7
- чл. 71, ал. 1, т. 2
- чл. 98, ал. 2
- чл. 99, ал. 2