Решение № 257 от 6.7.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 341/2026 г.

гражданско дело № 20261700500341 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 10995/26.03.2026 г., подадена от Р. В. Г., с ЕГН:•••••••••• и адрес: ••• чрез адвокат Б. Б. срещу Решение № 136/19.02.2026 г. по гр. д. № 1324/2025 г. на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени предявените срещу Община Перник обективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД вр. чл. 93 ЗС и чл. 86 ЗЗД за заплащане на общо 15 416.35 евро наемоподобен доход за периода 01.09.2021 г. – 31.03.2025 г., както и ищецът е осъден да заплати разноски в размер на 1 722.54 евро. Жалбоподателят моли окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение и уважи предявените искове, както следва: 3 093.04 евро за първия етаж от процесната сграда, 2 835.16 евро за втория етаж и 9 488.15 евро за свободния терен от поземлен имот с идентификатор 55871.504.977, ведно със законната лихва от 01.04.2025 г. до окончателното изплащане, както и присъждане на разноските за двете инстанции. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Според жалбоподателя първоинстанционният съд правилно е приел, че имотът е възстановен по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, както и че построената в него сграда е незаконна, тъй като е изградена без редовни строителни книжа. Въпреки това съдът неправилно е ограничил приложението на тези норми и е приел, че за уважаване на исковете по чл. 59 ЗЗД е необходимо Община Перник лично и пряко да е ползвала процесните имоти през исковия период. В жалбата се поддържа, че този извод противоречи на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, който при незаконно отнета земя и извършени строежи без законно основание препраща към чл. 73 и чл. 74 ЗС. Поради това Община Перник следва да се третира като недобросъвестен владелец/строител, дължащ не само получените добиви, но и тези, които е могла да получи, както и обезщетение за ползите, от които е лишила собственика. Според жалбоподателя не е необходимо ответникът лично да е получавал доходи или лично да е ползвал имота; достатъчно е собственикът да е бил лишен от възможността да реализира ползи от имота поради незаконното отнемане, застрояване и поддържане на състояние, препятстващо ползването му. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че липсвало доказано ползване от Община Перник на първия етаж, втория етаж и поземления имот. Твърди се, че отговорността на общината произтича от обстоятелството, че именно тя е отнела имота без законово основание, застроила го е незаконно, асфалтирала е части от него, прокарала е път и е привела имота в състояние, което прави нормалното му ползване от собственика практически невъзможно. Подчертава се и че общината е предоставила ползването на части от имота/сградата на трети лица, включително на читалище, без да има право на собственост или друго вещно основание. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил института на неоснователното обогатяване, като не е съобразил практиката на ВКС, според която при чл. 59 ЗЗД не се изисква пряка причинна връзка между обедняването и обогатяването, а е достатъчно те да произтичат от общ факт. Като такъв общ факт се сочат незаконното отнемане, незаконното застрояване и последващото лишаване на собственика от възможността да ползва имота си. Особено се атакува и изводът на съда относно втория етаж от сградата. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че възражението на Община Перник за придобивна давност е основателно въз основа на предходно съдебно решение по гр. д. № 4763/2021 г. Поддържа се, че това решение касае друг период, а в диспозитива му не е признато със сила на пресъдено нещо право на собственост на общината върху втория етаж. Освен това мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Твърди се още, че в настоящото производство доказателствената тежест за придобивната давност е била възложена на ответника, но Община Перник не е ангажирала доказателства за явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато владение. По отношение на поземления имот жалбоподателят възразява срещу извода на съда, че претенцията се отнасяла единствено до асфалтираната част, необходима за достъп до сградата. Посочва се, че още в исковата молба е твърдяно, че целият имот е фактически унищожен за нормално ползване – чрез незаконно застрояване, частично асфалтиране, прокарване на път и промяна на фактическото му предназначение. Тези обстоятелства според жалбата са доказани със свидетелски показания и със заключението на вещото лице инж. А.Ц.. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Община Перник не е подала отговор. В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят Р. В. Г., чрез адв. Б., поддържа въззивната жалба и иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете за общо 15 416 евро, ведно с разноските. Твърди, че Община Перник носи отговорност, тъй като е застроила имота незаконно, без съгласие на собственика и без строителни книжа, като по този начин е възпрепятствала ползването му. Поддържа, че не е необходимо да се доказва конкретно ползване или получаване на приходи от общината през процесния период. Оспорва и извода, че общината е собственик на втория етаж от сградата, като счита, че липсва сила на пресъдено нещо и доказано давностно владение. От своя страна, Община Перник, чрез адв. А., оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението. Поддържа, че спорът относно втория етаж вече е разрешен с влязло в сила решение между същите страни. Според общината, след реституцията сградите са станали собственост на собственика на земята, а отношенията със строителя следва да се уреждат по правилата за подобренията по чл. 73 и чл. 74 ЗС, а не чрез претенция за наемоподобен доход. Твърди още, че не ползва процесния имот, нито останалите сгради в него, а първият етаж е собственост на трето лице – „Пастир“ ЕООД. Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения: Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. на ПРС № 7778/01.04.2025 г., подадена от Р. В. Г. срещу Община Перник, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 93 ЗК и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестен наем/наемоподобен доход за периода 01.09.2021 г. – 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 01.04.2025 г., до окончателното изплащане. Първоначално исковете са предявени за общо 22 275 лв., но в съдебното заседание на 19.01.2026 г. съдът е допуснал изменение по реда на чл. 214 ГПК, като общият размер на претенциите е увеличен/конкретизиран на 15 416.35 евро, разпределен така: 3 093.04 евро за първия етаж от сградата, 2 835.16 евро за втория етаж от сградата и 9 488.15 евро за незастроената част от поземления имот. Ищецът твърди, че е собственик по наследство на процесния поземлен имот с идентификатор 55871.504.977 по КККР на •••, площ 1 053 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – „незастроен“. Правото си на собственост извежда от наследодателя си В. Г. Ж., който приживе е придобил имота въз основа на нотариален акт от 1960 г., като след смъртта на баща му на •••2000 г. и на майка му на •••2004 г. ищецът твърди, че е придобил имота по наследство. Според ищеца имотът повече от 50 години е незаконно завзет и фактически унищожен от Община Перник. Твърди, че без знанието и съгласието на наследодателите на ищеца, а впоследствие и без негово съгласие, общината е изградила в имота незаконни постройки, включително двуетажна масивна сграда, която по КККР е отразена като сграда с идентификатор 55871.504.976.5, със застроена площ 149 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – сграда за търговия. Посочва се, че сградата частично попада и в съседния поземлен имот с идентификатор 55871.504.976. Ищецът поддържа, че Община Перник е застроила имота без правно основание, частично го е асфалтирала, прокарала е път през него и е превърнала незастроената част в обслужваща площ към незаконно изградената сграда. Твърди още, че няма проведено отчуждително производство, не е учредявано вещно право в полза на общината, не е сключван договор за наем и липсва друго основание за ползване на имота. В подкрепа на това сочи удостоверение № ТСУ-4708/02.05.1995 г., издадено от самата община, в което според ищеца е признато, че в имота са изпълнени строителство на магазини и улица, без да е приключило отчуждително производство. От правна страна ищецът счита, че правото му на собственост върху имота не е изгубено, тъй като нито той, нито наследодателите му са се отказвали от него, нито общината го е придобила. От това извежда, че той е собственик както на поземления имот, така и на сградата или поне на частта от нея, която попада в неговия имот – на основание приращение по чл. 92 ЗС и с оглед реституционните правила относно незаконно завзети имоти. По отношение на първия етаж от сградата ищецът твърди, че той е с площ около 105 кв.м., като включва търговска площ 18 кв.м. и складова площ 87 кв.м. Според исковата молба тази част от сградата се ползва от Община Перник като търговска площ без основание. Първоначално е претендирана сумата 3 225 лв. за периода 01.09.2021 г. – 31.03.2025 г., а след изменението искът е предявен за 3 093.04 евро, ведно със законната лихва от 01.04.2025 г. За втория етаж от същата сграда ищецът твърди, че включва четири помещения, коридор и тоалетна, като част от помещенията – 48 кв.м. – се ползват като кафесладкарница, а други 57 кв.м. – за нуждите на читалище и черква. Първоначално по този иск е претендирана сумата 12 000 лв., а след допуснатото изменение претенцията е за 2 835.16 евро, отново за периода 01.09.2021 г. – 31.03.2025 г. и със законна лихва от 01.04.2025 г. Отделно ищецът претендира обезщетение за незастроената част от поземления имот с идентификатор 55871.504.977, като сочи, че по регулационен план незастроената площ е около 920 кв.м., а по действащата КККР – около 948 кв.м. Според него тази част е асфалтирана, използвана е като път, достъп и обслужваща територия към сградата, поради което той е лишен от възможността да я ползва или да я отдава под наем. Първоначално е претендирана сумата 7 050 лв., а след изменението – 9 488.15 евро, ведно със законната лихва от 01.04.2025 г. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Община Перник е подала отговор, с който оспорва изцяло исковете като неоснователни – както от фактическа, така и от правна страна. Поддържа, че не дължи претендираното обезщетение за процесния период, тъй като не ползва процесните имоти по твърдения от ищеца начин и не се е обогатил за негова сметка. Основното възражение на общината е свързано с предходно приключило дело между същите страни – гр. д. № 4763/2021 г. по описа на РС – Перник. Според ответника по това дело са били предявени искове от същия ищец срещу Община Перник за същите недвижими имоти, на същото основание – обезщетение като наемоподобен доход, но за предходния период 01.09.2016 г. – 01.09.2021 г., като исковете са били изцяло отхвърлени. Община Перник твърди, че с това влязло в сила решение е прието, че тя е собственик на втория етаж от сградата, а първият етаж е собственост на трето лице – дружеството „Естир“ ЕООД, което се легитимира с нотариален акт. Сочи още, че съдът по предходното дело е приел, че останалите процесни недвижими имоти не се ползват от Община Перник. Поради това ответникът поддържа, че и за настоящия период не е налице различна фактическа обстановка. По отношение на втория етаж общината прави изрично възражение за придобивна давност, като твърди, че го владее повече от 30 години непрекъснато, необезпокоявано и със съзнание, че е нейна собственост. Затова според ответника този обект е придобит от общината на оригинерно основание и за него не се дължи наемоподобен доход на ищеца. По отношение на първия етаж общината твърди, че той не е неин, а е собственост на „Естир“ ЕООД, което го ползва като собственик. Ответникът се позовава на нотариален акт № •••, т. •••, рег. № •••, дело № 3655/27.11.2008 г. на Службата по вписванията – Перник, с който според него е удостоверено правото на собственост на дружеството върху сграда в поземлен имот с идентификатор 55871.504.976. От правна страна Община Перник развива и тезата, че при хипотезата на реституиран незаконно завзет имот, в който са изградени незаконни строежи, последните стават собственост на лицата, на които се възстановява имотът. Според ответника разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от реституционния закон предвижда отношенията между собственика и строителя/извършилия промените да се уреждат по правилата на чл. 73 и чл. 74 ЗС, т.е. като отношения във връзка с подобрения, а не като основание за наемоподобно обезщетение за ползване. При условията на евентуалност общината възразява, че дори да се приеме, че ищецът е собственик на поземления имот и/или на сгради в него, не може да претендира едновременно наемоподобен доход за сграда и за целия поземлен имот. Според ответника от площта на поземления имот следва да се приспаднат застроената площ, прилежащият терен, необходим за ползването на сградата по чл. 64 ЗС, както и сервитутните площи към елементи на техническата инфраструктура. Поради това ответната община моли съда да отхвърли исковете и да й бъдат присъдени разноски. Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 93 ЗС и чл. 86 ЗЗД, а относно правилността на решението приема следното от фактическа и правна страна: От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът Р. В. Г. е наследник на В. Г. Ж., бивш жител на •••, починал на •••2000 г. Приживе В. Г. Ж. е придобил по силата на нотариален акт № •••, том •••, дело № 219/1960 г. на Димитровския народен съд право на собственост върху дворно урегулирано място – селище, с площ 1170 кв.м., находящо се в •••, местността „•••“/кв. „•••“, включено в имот пл. № ••• по тогавашния кадастрален план. Впоследствие имотът е бил отразен по действащите устройствени и кадастрални планове като имот пл. № •••, кв. ••• по плана на •••, кв. „•••“, попадащ в УПИ •••, първоначално отреден „За районен център“, а съгласно удостоверение № 21/ТР- 3473/26.07.2021 г. – „За комплекс за социални грижи/подпомагане/, трафопост и озеленяване“. В удостоверението е посочено, че ПИ 1559 „б“/8559 по отменения кадастрален план е идентичен с част от ПИ 853 по отменения план от 1946 г., описан в нотариален акт № •••, том •••, дело № 219/1960 г. По действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. •••, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, процесният имот е отразен като поземлен имот с идентификатор 55871.504.977, с адрес •••, с площ 1053 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване – незастроен имот. По данни от кадастралната скица като собственици са вписани наследниците на В. Г. Ж., без данни за идеалните части. В кадастралната скица е отразено, че върху поземления имот попада сграда с идентификатор 55871.504.976.5, със застроена площ 149 кв.м., брой етажи – 2, с предназначение „сграда за търговия“. Същата сграда е разположена така, че попада както в процесния поземлен имот с идентификатор 55871.504.977, така и в съседния поземлен имот с идентификатор 55871.504.976. По делото не е спорно, че процесният недвижим имот е възстановен на наследодателя на ищеца – В. Г. Ж., като имот, завзет без отчуждително производство, както и че построената в имота сграда е изградена без редовни строителни книжа. Представено е удостоверение № ТСУ-4708/02.05.1995 г., издадено от Община Перник, в което процесният имот е свързан с имот пл. № •••в кв. ••• по действащия регулационен план на •••, кв. „•••“, с площ 1170 кв.м. В исковата молба е посочено, че според това удостоверение части от имота попадат в терен за магазини и улица, без данни за проведено и приключило отчуждително производство. Към исковата молба са представени също удостоверение за наследници, скица на имота от Община Перник, скица на поземлен имот от СГКК – Перник, удостоверение от дирекция „Местни данъци и такси“, съобщения и квитанции за платени местни данъци и такси, акт за частна общинска собственост № 1116/23.10.1998 г., заповеди № 155/01.02.2012 г. и № 324/23.02.2012 г. на кмета на Община Перник, както и съдебни актове по предходни производства, свързани с имоти в същия район. От представените от ответника писмени доказателства се установява, че за самостоятелен обект в сградата с идентификатор 55871.504.976.5.1 е издадена схема № 15- 783753/15.05.2025 г. на СГКК. Обектът се намира на етаж 1, с адрес•••, предназначен е за търговска дейност, с площ 138 кв.м., разположен е в сграда с идентификатор 55871.504.976.5, попадаща в поземлени имоти с идентификатори 55871.504.976 и 55871.504.977. Като собственик на самостоятелния обект е посочено дружеството „Естир“ ЕООД, въз основа на нотариален акт № •••, том •••, рег. № •••, дело № 3655/27.11.2008 г. По делото е представен и нотариален акт № •••, том •••, рег. № •••, дело № 3655/27.11.2008 г. на Служба по вписванията – Перник, с който „Естир“ ЕООД се легитимира като собственик на сграда/самостоятелен обект в поземлен имот с идентификатор 55871.504.976 по КККР на •••. В представената кадастрална документация дружеството е отразено и като носител на вещно право на строеж. От приложеното предходно гр. дело № 4763/2021 г. п оописа на Районен съд – Перник се установява, че между същите страни е било водено производство за обезщетение като наемоподобен доход за същите недвижими имоти, но за предходен период – от 01.09.2016 г. до 01.09.2021 г. Това производство е приключило с влязло в сила решение, като решението е потвърдено от Окръжен съд – Перник, а касационно обжалване не е допуснато от ВКС. По делото са събрани и гласни доказателства, както следва: Свидетелят П. В. С. (••• г., без родства и дела със страните) заявява, че познава Р. Г. и баща му В. Г. от ученическите си години, около 1973–1974 г. Посочва, че е посещавал процесния имот в кв. „•••“ в ••• още през 70-те години, когато като деца са играли футбол там. По негови спомени бащата на ищеца – В. Г., му е споделял, че имотът му е бил „взет“ от Общината, като свидетелят свързва това изявление с период отпреди около 30–40 години. Свидетелят сочи, че още през 70-те години в имота са съществували сгради, които понастоящем се ползват като читалище, магазин и кафе. По сведения от бащата на Р. сградите – първи и втори етаж – били построени от Общината. Свидетелят заявява още, че през имота и към момента преминава улица, която е асфалтирана и частично покрита с чакъл. Според него имотът е свободен, не е бил заграждан, като и сега е в такова състояние. Посочва, че ако улицата бъде затворена, живущите няма да имат друг достъп, тъй като през имота се преминава, за да се достигне до магазините, кафето и читалището. Сочи също, че в сградата на читалището са провеждани избори. Свидетелят изрично заявява, че никой не е възпрепятствал Р. Г. или баща му да посещават имота. Според него през последните 3–4 години имотът е в същото състояние, в което е бил и през 70-те години. Свидетелката М.С.Ш. (••• г.) заявява, че е втора братовчедка на ищеца Р. Г., познава него и баща му от много години, като са съседи и са израснали заедно. Посочва, че живее на ••• в •••, а семейството на Р. живее на същата улица. Според нея процесният имот в кв. „•••“ се намира на около 500–600 метра от домовете им. Свидетелката сочи, че знае за имота на Р. и баща му, който е застроен с голяма двуетажна сграда. В нея, по нейните сведения, се помещават кафе, читалище и магазин. Посочва, че имотът е застроен през 70-те години на миналия век от Общината. Твърди, че доколкото знае Р. и баща му не са били обезщетявани, имотът не е бил отчужден и не им е платено. Според свидетелката в имота има изградена улица, като една част е насипана с чакъл, а друга част е асфалтирана. Тя заявява, че имотът е подготвен и пригоден за ползване на построената в него двуетажна сграда, а за да се достигне до читалището, магазина и кафето, трябва да се премине през имота на Р., тъй като друг достъп няма. Свидетелката посочва още, че имотът никога не е бил заграждан, ползва се от живущите в квартала и според нея заграждането му е безпредметно, защото имотът е „унищожен“ и не може да се използва нормално. Същевременно заявява, че Р. може да влезе в имота и че не знае някой някога да е ограничавал него или семейството му да го посещават. Посочва, че и нейното семейство е имало съседен имот, като част от построената сграда навлизала и в техния имот. Свидетелката допълва, че в читалището на втория етаж до периода преди пандемията от COVID-19 са провеждани избори. По делото са приети от съда и неоспорени от страните първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице инж. А.П.Ц.. По първоначалната експертиза основните задачи са били да се установят характеристиките на процесния имот и сградата в него, площите, начинът на ползване, идентичността на имотите по документи и кадастрална карта, както и размерът на евентуален наемоподобен доход за процесния период 01.09.2021 г. – 31.03.2025 г. Вещото лице установява, че процесният поземлен имот е ПИ с идентификатор 55871.504.977 по КККР на •••, кв. „•••“, с площ по кадастрална карта 1053 кв.м. Имотът не е заграден, няма видими белези за граници на място – колове, телена мрежа или ограда. През него преминава асфалтиран участък/улица, като се преминава безпрепятствено. В имота попада част от сграда с идентификатор 55871.504.976.5, като по измерванията на вещото лице частта от сградата, попадаща в процесния имот, е със застроена площ 81,86 кв.м. Сградата е масивна, двуетажна, с плосък покрив. Вещото лице приема, че вторият етаж от частта на сградата, попадаща в процесния имот, представлява клуб-читалище със застроена площ 81,86 кв.м. За първия етаж е посочено, че представлява търговски помещения/складове, свързани със самостоятелен обект на „Естир“ ЕООД, като от този етаж в процесния имот попадат 81,86 кв.м. От тях вещото лице разграничава част, ползвана като търговски помещения, и част, представляваща вход/стълбище към втория етаж. Вещото лице определя и прилежащ терен към сградата в размер на 129,71 кв.м. Така частта от сградата, попадаща в процесния имот – 81,86 кв.м., заедно с прилежащия терен – 129,71 кв.м., образува общо 211,57 кв.м., свързани с обслужването на сградата. Вещото лице е посочило, че по Акт № 1116 за частна общинска собственост от 23.10.1998 г. са описани обекти в кв. „•••“, включително централен магазин, пощенска станция/сграда и втори етаж. Заключението сочи, че вторият етаж, отразен в акта, се отнася до втория етаж на процесната сграда, като от него 81,86 кв.м. попадат в процесния имот. По отношение на заповедите на кмета на Община Перник вещото лице е посочило, че те касаят промени в регулацията, но не засягат ПИ 55871.504.977 и не засягат улица „•••“ като улица, преминаваща през имота. В експертизата е отразено, че към обектите има захранване с вода, канализация и електричество. Водопроводът е подземен, а електрозахранването е по въздушна линия. Канализацията от двата обекта и втория етаж се отвежда подземно до канализация, преминаваща през имота. Вещото лице изчислява и сервитутни площи. За кабелното трасе, обслужващо сградата/обекта на „Естир“, сервитутната площ, попадаща в процесния имот, е 18,79 кв.м. За елементите на техническата инфраструктура, преминаващи през целия имот, е посочена обща сервитутна площ 150,75 кв.м., включваща 18,79 кв.м. за електропровод и 131,96 кв.м. за канализация. За канализацията е уточнено, че вещото лице не е намерило нормативна уредба за сервитут в населено място. При оценка на наемоподобния доход, вещото лице е използвало метода на пазарните сравнения, като е съобразило пазарни наемни цени за аналогични имоти, с корекции според характеристиките на процесния имот като посочва, че предлагането на аналогични имоти е ограничено, при което вещото лице дава следните стойности: За втория етаж от сградата, включително съответната част от стълбището, е определена площ 86,29 кв.м. и общ наемоподобен доход за периода 01.09.2021 г. – 31.03.2025 г. в размер на 5 545,09 лв. За свободния терен без сградата и прилежащия терен, с площ 841,43 кв.м., е определен наемоподобен доход за същия период в размер на 18 557,20 лв. Така по задачите, поставени от ищцовата страна, първоначално е определена обща наемна цена за периода в размер на 24 102,29 лв. По задача на ответната страна вещото лице е дало и алтернативен вариант, при който от имота се изключват застроената площ на сградите, необходимата площ за тяхното обслужване и сервитутните площи. При този вариант остава площ 710,15 кв.м., за която пазарният наем за периода е определен на 15 661,90 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа писменото заключение. На въпроси на адв. Б. уточнява, че площта 81,86 кв.м., с която процесната сграда навлиза в имота на ищеца, се отнася за всеки един от етажите, т.е. сградата навлиза с такава площ както на първия, така и на втория етаж. Вещото лице обяснява, че в първоначалната експертиза е оценило само втория етаж, тъй като е изхождало от обстоятелството, че първият етаж е на трето лице – „Естир“ ЕООД, срещу което няма предявен иск, а ответник по делото е Община Перник. Затова първоначално е оценен само вторият етаж с площ 81,86 кв.м. Вещото лице заявява, че ако се включи и първият етаж, наемоподобният доход би се увеличил, като по същество оценката би била тази за втория етаж, но умножена по две, доколкото и първият етаж навлиза в имота със същата площ. По отношение на прилежащия терен вещото лице пояснява, че той е изваден от оценката на свободния терен, защото е включен в наемната цена на сградата. Според вещото лице сградата не може да бъде самостоятелно ползвана без прилежащ терен, чрез който да се осигури достъп и експлоатация. Ако прилежащият терен не се включи към сградата, тя не би могла реално да се ползва, а наемът за нея би бил нулев. Вещото лице допълва, че процесният имот има достъп отвсякъде, не е заграден и не се стопанисва, но уточнява, че тези въпроси имат и правен аспект. Допълнителната експертиза е допусната след дадените от вещото лице обяснения по задача на ищцовата да се определи наемоподобният доход за първия етаж от сградата, като се съобрази, че застроената площ, с която този етаж попада в имота на ищеца, е 81,86 кв.м., че в него участват и търговски помещения, и че се претендира доход за периода 01.09.2021 г. – 31.03.2025 г. В допълнителното заключение вещото лице определя наемоподобен доход за първия етаж от сграда с идентификатор 55871.504.976.5, попадащ в имота на ищеца, при площ 81.86 кв.м. За целия процесен период общата стойност е изчислена на 6 049.47 лв. В таблицата към допълнителната експертиза са посочени годишните междинни стойности, както следва: за 2021 г. – 307.19 лв., за 2022 г. – 1 303.63 лв., за 2023 г. – 1 890.31 лв., за 2024 г. – 1 994.81 лв., и за първите три месеца на 2025 г. – 553.54 лв. Общият сбор е 6 049.47 лв. С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 93 ЗС и акцесорните претенции по чл. 86 ЗЗД. Предмет на спора са три обективно съединени осъдителни иска за заплащане на наемоподобен доход за периода 01.09.2021 г. – 31.03.2025 г., общо в размер на 15 416.35 евро, разпределени съответно: 3093.04 евро за първия етаж от сградата, 2835.16 евро за втория етаж и 9488.15 евро за поземления имот с идентификатор 55871.504.977. Исковете са предявени като претенции за неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестен наем/наемоподобен доход, ведно със законна лихва от 01.04.2025 г. За уважаване на иск по чл. 59 ЗЗД не е достатъчно ищецът да установи своето право на собственост. Необходимо е кумулативно да се докаже, че ответникът през релевантния период е ползвал процесния имот или обект без основание, че вследствие на това се е обогатил, че ищецът съответно е обеднял, както и че между обедняването и обогатяването има връзка, макар тя да не е непременно пряка причинно-следствена. Доказателствената тежест за тези факти е на ищеца по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Именно в тази насока районният съд правилно е разграничил въпроса за собствеността от въпроса за фактическото ползване и обогатяването на ответника. По делото действително не е спорно, че процесният недвижим имот е възстановен на наследодателя на ищеца по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, както и че построената в имота сграда е изградена без редовни строителни книжа. С оглед на това е възприето, че ищецът, като наследник на В. Ж., е придобил собствеността върху земята, а по силата на приращението – и съответната част от построеното върху нея. Тези обстоятелства обаче разрешават единствено въпроса за титула на ищеца, но не установяват сами по себе си, че Община Перник през процесния период е ползвала първия етаж, втория етаж или свободния терен без основание и се е обогатила за негова сметка. Неоснователно е основното оплакване във въззивната жалба, че след като общината е изграждала или е допуснала изграждането на сградите без строителни книжа, тя дължи наемоподобен доход независимо дали лично е ползвала имота или е получавала доходи от него. Разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ урежда реституционния ефект и отношенията между собственика и строителя/извършилия подобренията чрез препращане към чл. 73 и чл. 74 ЗС. Тя не създава самостоятелно, безусловно и неограничено във времето задължение на строителя да заплаща наем за всеки последващ период, независимо от това дали държи, владее или ползва имота. Да се приеме обратното би означавало да се замести фактическият състав на чл. 59 ЗЗД с различна отговорност – за самото незаконно застрояване или за създаденото фактическо състояние, каквато претенция не е предмет на настоящото производство. В този смисъл оплакването на жалбоподателя смесва две различни плоскости: от една страна – реституцията и придобиването по приращение, а от друга – обезщетението за неоснователно обогатяване за конкретен период. При иска по чл. 59 ЗЗД релевантно е не кой някога е изградил сградата, а дали именно ответникът през процесния период е ползвал съответния обект или терен без основание и по този начин е спестил разход за наем. Относно първия етаж от сградата следва да се отбележи, че по делото не е доказано Община Перник да е упражнявала фактическа власт върху този етаж през процесния период – нито лично, нито чрез трето лице, действащо от нейно име или за нейна сметка. Напротив, от представените писмени доказателства се установява, че върху самостоятелен обект в сградата с идентификатор 55871.504.976.5.1, находящ се на първи етаж, с предназначение за търговска дейност и площ 138 кв.м., като собственик е посочено дружеството „Естир“ ЕООД, въз основа на нотариален акт от 27.11.2008 г., което обстоятелство е било предмет и на обсъждане в предходното дело между страните. Не е решаващо дали констативният нотариален акт на „Естир“ ЕООД е противопоставим на ищеца като собственик на терена. Настоящият спор не е вещен иск срещу „Естир“ ЕООД, нито установителен иск за собственост върху първия етаж. Предметът е дали Община Перник се е обогатила чрез ползване на първия етаж. Поради това и евентуално оспорване на правата на третото лице не доказва положителния факт, че именно общината е ползвателят на етажа. Възражения по въззивната жалба в тази част са неоснователни, защото ищецът не е провел пълно и главно доказване на необходимата материалноправна предпоставка – фактическо ползване от ответника. Данните по делото сочат на търговско ползване на първия етаж от трето лице, а не на ползване от общината. Именно този извод е възприет и в предходното въззивно решение между страните, където е посочено, че не е доказано ответната община да владее фактически първия етаж, а е доказано владение/ползване от трето лице със заявени самостоятелни права върху обекта. Следователно липсва обогатяване на Община Перник от първия етаж, липсва спестен от нея наем и съответно липсва основание за уважаване на иска в тази част. Относно втория етаж от сградата по делото е установено, че по предходното гр. д. № 04763/2021 г. на ПРС между същите страни, за същите обекти и на същото основание, но за предходен период, Община Перник е противопоставила възражение за придобиване на втория етаж по давност. Това възражение е било разгледано и прието за основателно, като решението е влязло в сила след потвърждаването му от въззивната инстанция и недопускане на касационно обжалване. Възражението във въззивната жалба, че в диспозитива на предходното решение не е признато право на собственост на общината върху втория етаж, не води до друг резултат. Предходното дело е било между същите страни, за същите имоти и по искове за същото притезание – наемоподобен доход, макар и за различен период. При разрешаване на този спор съдът е разгледал като обуславящо правоизключващо възражение придобиването на втория етаж от общината по давност, като е приел, че това право е възникнало преди исковия период по онова дело. Този правнорелевантен факт не е нов, не е възникнал през настоящия период и не е доказано да е отпаднал. Дори да се приеме по-ограничено разбиране за обективните предели на силата на пресъдено нещо, изводът не се променя. Доказателствата по настоящото дело не установяват различна фактическа обстановка. Напротив, няма твърдения и доказателства общината да е изгубила фактическата власт върху втория етаж след приключване на предходното дело за период, релевантен по смисъла на чл. 81 ЗС. В тази насока правилно е отчетено, че ищецът не доказва владението на общината върху втория етаж да е било изгубено за повече от шест месеца след постановяване на влязлото в сила решение по предходното дело. Неоснователно е и оплакването, че общината не можела да придобие по давност или че не били налице доказателства за явно, спокойно и непрекъснато владение. Тези възражения вече са били разгледани в предходното производство, като е прието, че общината е упражнявала фактическа власт върху втория етаж, използвала го е за читалище и социални дейности, а давностният срок е започнал да тече от 28.10.1998 г. и е изтекъл на 28.10.2008 г. След като вторият етаж е придобит от общината по давност преди процесния период, ползването му от нея през периода 01.09.2021 г. – 31.03.2025 г. не е без основание. При наличие на вещно право на собственост в полза на ответника не е налице неоснователно обогатяване за сметка на ищеца и поради това искът за втория етаж също следва да бъде отхвърлен. Относно поземления имот и претенцията за свободния терен следва да се отбележи, че ищецът претендира обезщетение за незастроената част на имота, като твърди, че същата е асфалтирана, използвана като път, достъп и обслужваща територия към сградата. Тези твърдения обаче не установяват, че именно Община Перник през процесния период е ползвала целия претендиран терен без основание и се е обогатила със спестен наем. Първо, част от терена е функционално свързана с достъпа и обслужването на сградата. Когато се претендира наемоподобен доход за сграда и едновременно с това за терена, върху който тя е построена и който служи за достъп до нея, следва да се избегне двойно обезщетяване за едни и същи площи. Вещото лице е разграничило застроената част и прилежащия терен, като е посочило, че частта от сградата, попадаща в процесния имот, е 81,86 кв.м., а прилежащият терен към сградата е 129,71 кв.м., или общо 211,57 кв.м., свързани с обслужването на сградата. Второ, по отношение на първия етаж е налице ползване от трето лице, а по отношение на втория етаж – собственост на общината, придобита по давност. Оттук следва, че съответният необходим прилежащ терен не може механично да бъде третиран като самостоятелно ползван без основание от общината в целия заявен от ищеца обем. Правилно ответникът е възразил, че при евентуална дължимост на обезщетение следва да се приспаднат застроената площ, прилежащият терен и площите, необходими за ползване на сградата по предназначение. Трето, по делото са установени и елементи на техническата инфраструктура – вода, канализация, електрозахранване, както и сервитутни/обслужващи площи. Вещото лице е посочило сервитутна площ 18,79 кв.м. за кабелно трасе, обслужващо сградата/обекта на „Естир“, както и обща сервитутна площ 150,75 кв.м. за елементи на техническата инфраструктура, преминаващи през имота. Тези обстоятелства допълнително изключват възможността целият терен, посочен от ищеца, да бъде оценяван като свободен, самостоятелно отдаваем и ползван от Община Перник без основание. Четвърто, самото наличие на асфалтирана част или преминаване през имота не е достатъчно, за да се приеме, че общината се е обогатила с пазарен наем за целия терен. За да възникне задължение по чл. 59 ЗЗД, трябва да е доказано конкретно имуществено облагодетелстване на ответника – например лично ползване, отдаване на трети лица, получаване на приходи или спестяване на разход, който общината би направила за ползване на същия имот. Такива доказателства по делото липсват. Оплакването, че имотът е „фактически унищожен“ за нормално ползване, също не обосновава основателност на иска по чл. 59 ЗЗД. То би могло да има значение при други фактически състави – например при претенции за вреди или при спор относно възстановяване на фактическо състояние, но не замества доказването на обогатяване на ответника със спестен наем за конкретния период. Неоснователно е възражението, че районният съд е изискал прекомерно доказване на „лично ползване“ от общината. Съдът не е ограничил неоснователното обогатяване само до лично физическо ползване, а е изискал доказване на ползване от ответника – лично или чрез другиго, но за негова сметка и в негов интерес. Такова доказване липсва за първия етаж и за претендирания свободен терен. Неоснователно е и възражението, че незаконното изграждане на сградата е достатъчно основание за уважаване на исковете. Незаконното строителство е релевантно за реституцията и приращението, но не доказва елементите на чл. 59 ЗЗД за процесния период. Ако се приеме тезата на жалбоподателя, строителят би дължал наемоподобен доход безсрочно, независимо от това дали държи, владее или използва имота, което не следва нито от чл. 59 ЗЗД, нито от чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е съобразил доказателствата за асфалтиране и преминаване през имота. Тези факти са отчетени, но сами по себе си не установяват обогатяване на общината със спестен наем в претендирания размер. Още помалко те доказват ползване на цялата незастроена площ от около 948 кв.м. като самостоятелен обект на наемно ползване. След като главните искове са неоснователни, то неоснователни се явяват и акцесорните претенции за законна лихва. По така изложените съображения и при съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции за неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решение на Районен съд – Перник следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник