Решение № 26 от 24.3.2026 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 80/2025 г.

наказателно дело № 20254440200080 по описа за 2025 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН Съдебното производство е образувано след отмяна на окончателен съдебен акт и връщане за ново разглеждане на жалба на Л. И. Л., с ЕГН •••••••••• от с. ......, против Наказателно постановление № BG2024/4000-19/18.01.2024 г. на Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ ТД Митница Русе, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.123, ал.1, чл.124, ал.1 и чл.128, ал.2 от ЗАДС му е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 1105,54 лв.(хиляда сто и пет лева и петдесет и четири стотинки) /565,25 евро/, представляваща двойния размер на дължимия акциз, за това, че на 19.09.2023 г. държи в частен имот находящ се в ......., в пристройка прилежаща към имота /гараж/ в стар неработещ хладилник 3 бр. полиетиленови плика акцизни стоки по чл.2, ал.2 от ЗАДС – тютюневи изделия (нарязан тютюн) с общо тегло 3,310 кг., без български акцизен бандерол представляващо нарушение на чл.123, ал.1, предложение първо от ЗАДС и са отнети на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС в полза на държавата стоките предмет на нарушението, а именно 3 бр. полиетиленови плика акцизни стоки по чл.2, ал.2 от ЗАДС – тютюневи изделия (нарязан тютюн) с общо тегло 3,310 кг. Твърди се в жалбата, че при издаване на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон опорочаващи го до степен налагаща отмяната му. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – редовно призована в съдебно заседание се явява лично. Поддържа жалбата, изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски. ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ ТД Митница Русе, редовно призован. Представлява се от упълномощеният процесуален представител юк. Теодора Шишкова, която изразява становище, че наказателното постановление е напълно законосъобразно и моли съдът да го потвърди, като отхвърли жалбата. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт – Наказателно постановление № BG2024/4000-19/18.01.2024 г. на Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ ТД Митница Русе и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. С административно-наказателната преписка са представени и приети като доказателства следните документи: Жалба №32-714025/26.01.2024 г.; НП № BG2024/4000-19 от 18.01.2024 г. по описа на ТД митница Русе; плик от писмо с което е получена същата с клеймо от 23.01.2024 г.; Експертно решение 1954 на „МБАЛ-Плевен” ЕАД; известие за доставяне на връчено НП № BG2024/4000-19 от 18.01.2024 г. на Л. И. Л. от 23.01.2024 г.; НП № BG2024/4000-19 от 18.01.2024 г. срещу Л. И. Л.; Заверено копие от Експертиза №14- 20.12.2023/28.12.2023 г. на Митническа лаборатория при Агенция „Митници” гр. София; Заверено копие от Протокол за взимане на проба рег. № 348/15.12.2023 г. по описа на ТД Митница Русе Заверено копие от Заявка за анализ/експертиза от 15.12.2023 г. по описа на ТД Митница Русе; Заверено копие от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 6531/31.10.2023 г. по описа на РП Плевен; Заверено копие от писмо рег. № 32-1032 от 02.01.2024 г. по описа на ТД Митница Русе до РП Плевен; Заверено копие от писмо рег. № 6531/05.01.2024 г. на РП Плевен до Митница Свищов; Заверено копие от Справка рег. № 74000-6544 от 11.10.2023 г. по описа на РУ на МВР Червен бряг; Заверено копие от протокол за избор на наблюдаващ прокурор; Заверено копие от Справка относно извършена проверка по описа на РУ на МВР Червен бряг; Заверено копие от Докладна записка рег. № 374р-11116 от 19.08.2023 г. по описа на РУ на МВР Червен бряг; Заверено копие от протокол за извършена проверка рег. № 374р-11099/19.09.2023 г. по описа на РУ на МВР Червен бряг; Заверено копие от протокол за доброволно предаване рег. № 314p- 11098/19.09.2023 г. по описа на РУ на МВР Червен бряг; Заверено копие от Заповед № ЗАМ- 978/32-220244/13.06.2023 г. на директора на Агенция Митници. От приложените по делото доказателства се установява, че на 25.01.2024 г., чрез АНО е подадена жалба срещу НП № BG2024/4000-19/18.01.2024 г. на Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ ТД Митница Русе, което е връчено на 23.01.2024 г. на Л. И. Л. с писмо с обратна разписка, като последната пета страница на съдържащото се в писмото НП по погрешка е била разменена с последната страница от споразумение между „Лотус Ойл Трейд” ЕООД и Началника на Отдел МРР в ТД Митница Русе. В последствие срещу разписка от 31.01.2024 г. на Л. е връчен екземпляр от същото НП в цялост, включващ и последната пета страница с подпис на наказващия орган, което също е обжалвано от Л. с жалба от 01.02.2024 г. Образуваното по втората жалба а.н.д. № 42/2024 г. по описа на РС - Червен бряг срещу същото НП е прекратено с Определение № 17/11.02.2024 г. като второ поред по идентичен спор, а материалите са приложени към а.н.д. № 36/2024 г. по описа на РС - Червен бряг. От приетите по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 19.09.2023 г. около 10:30 часа по повод получена оперативна информация за държане на акцизни стоки без поставен валиден български акцизен бандерол служители на РУ на МВР гр. Червен бряг, извършили проверка на частен дом, находящ се в с. Ракита, обл. Плевен, ул. „Ланджийска” № 2, обитаван от Л. И. Л.. В хода на извършената проверка от полицейските служители в частния имот било установено, че в постройка прилежаща към имота /гараж/ в стар неработещ хладилник се държат 3 бр. полиетиленови плика съдържащи разфасовки от по-малки полиетиленови пликчета пълни с нарязана суха жълто-кафява листна маса с мирис на тютюн за пушене с общо тегло 3,310 кг. С протокол за доброволно предаване рег. № 11098 от 19.09.2023 г. по описа на РУ на МВР - Червен бряг въпросната стока била иззета от Л.. С разписка от 14.12.2023 г. стоката предмет на нарушението е предадена от служител на РУ на МВР Червен бряг на служител от ТД Митница Русе и е на съхранение в Митническо бюро Плевен. С цел установяване и официално идентифициране на стоката, дали същата представлява акцизна стока по смисъла на ЗАДС от митническите служители била взета проба по реда на Наредба № 36/2006 г. на МФ с протокол за вземане на проба № 348/15.12.2023 г. по описа на ТД Митница Русе. Взетата проба била изпратена за анализ в Централна митническа лаборатория при Агенция „Митници”. Експертизата в съответствие с термините и определенията на чл. 12 от ЗАДС потвърдила, че изследваната проба представлява тютюнево изделие нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка. Материалите по преписката били изпратени в РП – Плевен, от където след извършена преценка с постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 6531/30.10.2023 г. прокурор от РП – Плевен е прекратил досъдебното производство и е изпратил препис от постановлението ведно с материалите по компетентност на ТД Митница Русе за преценка относно налагане на административно наказание на Л. И. Л.. Въз основа на постановлението Административно наказващия орган е издал наказателно постановление с № BG2024/4000-19/18.01.2024 г. На жалбоподателя е бил връчен екземпляр от издаденото НП № BG2024/4000-19/18.01.2024 г. - един път на 23.01.2024 г., но без последната пета страница и втори път на 31.01.2024 г. в цялост. Двата връчени екземпляра от НП от първа до четвърта страница били напълно идентични като номер, дата и съдържание. Но първото писмо не е съдържало последната пета страница от НП, която по погрешка е разменена с последна страница от друг акт, очевидно несвързан с нарушението. Разпоредителната част на НП се съдържа на стр.4, където е посочено правното и фактическо основание за налагане на наказанието, размера на наложената глоба и как е определена, посочена е датата и мястото на извършване на нарушението, както и трите имена и всички други индивидуализиращи данни за наказаното лице. На последната пета страница се съдържало единствено разпореждането за отнемане на акцизните стоки, предмет на нарушението (мотивите за отнемането са изложени на стр.4), както и разпореждане за връчването на НП на наказаното лице, възможността за обжалване и за заплащане на намален размер на глобата, подпис на наказващия орган (имената и длъжността на наказващия орган са посочени в титулната страница на НП и съвпадат). Последното налага съда да приеме единствено възможния правен извод, че правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено, тъй като е издадено едно НП за едно и също нарушение, а е извършено двукратно връчване на екземпляри от едно и също НП, като второто връчване е прието за редовно, тъй като тогава издаденият акт е бил връчен в цялост. Става въпрос за връчено НП на лице с разменена по погрешка при комплектоването последна страница, която е част от сключено споразумение на същата дата, но с друго лице, касаещо различен случай. Впоследствие митническите органи са връчили НП на лицето в цялост. Връчването на наказаното лице екземпляр от НП в цялост е от значение единствено за срока при осъществяване на правото на обжалване. Видно е, че и първият връчен екземпляр от първа до четвърта страница съдържа всички изискуеми реквизити и позволява на наказаното лице да разбере какъв е обхвата на административно-наказателното обвинение, за да организира защитата си, впоследствие е получил и екземпляр от НП в цялост и своевременно е упражнил правото си на жалба, като по този начин наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на атакуваното наказателно постановление са неоснователни. Не се спори от страните по делото и безспорно се установи, че на 19.09.2023 г. около 10:30 часа по повод получена оперативна информация за държане на акцизни стоки без поставен валиден български акцизен бандерол служители на РУ на МВР гр. Червен бряг, извършили проверка на частен дом, находящ се в с. Ракита, обл. Плевен, ул. „Ланджийска” № 2, обитаван от Л. И. Л.. Безспорно по делото е, че в хода на извършената проверка проверяващите констатирали в частния имот, в постройка прилежаща към имота /гараж/ в стар неработещ хладилник се държат 3 бр. полиетиленови плика съдържащи разфасовки от по-малки полиетиленови пликчета пълни с нарязана суха жълто-кафява листна маса с мирис на тютюн за пушене с общо тегло 3,310 кг., без да са били облепени с акцизен бандерол, с което деяние АНО е приел, че жалбоподателя е нарушил чл.123, ал.1 от ЗАДС. Спорно по делото е дали жалбоподателя е извършил административно нарушение по смисъла на чл.123, ал.1 от ЗАДС и следва ли да му бъде реализирана административнонаказателна отговорност с посочената в обжалваното НП санкция. Нормата на чл. 123, ал.1 от ЗАДС определя като административно нарушение, когато „Физическо лице, държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен... се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз.“. Извършеното от жалбоподателя нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове се изразява се в ДЪРЖАНЕ на акцизни стоки необлепени с акцизен бандерол, констатирането на което от контролните органи е довело до ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Законът за акцизите и данъчните складове от урежда обществените отношения, свързани с облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз /чл. 1 от ЗАДС/. Същият закон дефинира и кои стоки са акцизни - в чл. 2 т. 1, 2 и 3 от ЗАДС, като изброените включват тютюн и тютюневи изделия. В глава втора „Акцизни стоки“, раздел втори „Тютюневи изделия - чл. 10-12 от ЗАДС, изчерпателно са изброени онези тютюневи изделия, които законът определя като акцизни, т.е такива, които подлежат на облагане с акциз, внасянето на който се доказва чрез залепен върху опаковката им бандерол. ЗТТИ § 1 от ДР дава дефиниция на „тютюневи изделия“, като в осем точки изброява техните видове. В случая приложим е ЗАДС, тъй като само този закон определя кои стоки са акцизни - единствено акцизните стоки подлежат на облагане с данък, като заплащането му се установява чрез поставения върху изделието бандерол, дефиниран в чл. 4, т. 7 от ЗАДС. За съставомерността на деянието извършено чрез „държане“ на акцизната стока без бандерол от обективна страна е достатъчно да бъде упражнявана фактическата власт върху вещта, независимо от мястото и начина на съхраняване, пазене и пр. За съставомерността на деянието не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици - конкретен престъпен резултат, поради което административното нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС е формално, на просто извършване. От субективна страна нарушението по чл.123, ал.1 от ЗАДС също е съставомерно. От субективна страна извършването на престъплението може да се осъществи само при наличието на пряк умисъл. В случая категорично е налице умисъл от страна на жалбоподателя. От извършения доказателствен анализ по безспорен начин се установи, че на инкриминираните дата и място, жалбоподателя Л. И. Л. е държал акцизни стоки – тютюневи изделия (нарязан тютюн) с общо тегло 3,310 кг., без български акцизен бандерол. Изложеното по – горе обоснова по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършено от жалбоподателя нарушение на чл.123, ал.1 от ЗАДС. При констатиране на нарушение на чл.123, ал.1 от ЗАДС, се ангажира административнонаказателна отговорност по чл.123, ал.1 от ЗАДС. По отношение размера на наложеното с НП наказание съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е определил размера на санкцията в нейния определен от законодателя размер, а именно: "глоба" в двойния размер на дължимия акциз. Безспорно е установено от фактическа страна извършване на нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при спазване на изискуемата се от закона писмена форма. Следва да се отбележи, че събраните доказателства установяват напълно приетата от АНО фактическа обстановка. Последния е дал правилна правна квалификация на деянието. За нарушението правилно е била приложена съответната санкционна норма, по която наложеното наказание е абсолютно определено. Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението. С оглед характера на засегнатите обществени отношения свързани с безопасността на движението по пътищата съдът счита, че случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. На основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС стоката, предмет на нарушението, следва да се отнеме в полза на държавата. Въз основа на гореизложените мотиви, съдът намира, че не са налице основания на отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради което то следва да бъде потвърдено. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на АНО. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 100.00 (сто) лева, (51,13 EUR), за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представените пълномощно и списък с разноските. Същите са в минимално определения размер. По делото АНО е представляван от юрисконсулт. Чл. 78, ал. 8 от ГПК гласи: "В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.". Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. От своя страна наредбата предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение по административни дела от 100 до 300 лв. В случая е приложен минималният размер, предвиден в нея. Този акт предвижда граници, в които съдът да определи възнаграждението за юрисконсулт в съответното производство. При този изход на делото, следва жалбоподателя да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен и ю.к. възнаграждение в размер на претендираното такова от 100.00 лв. /51,13 евро/, което е в минималния му размер. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът