Решение № 181 от 25.5.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 262/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба от Д. В. С., чрез адв.М. Д. от АК – Стара Загора, против Решение № 1/04.01.2023г., постановено по гр.д. № 877/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се признава за установено, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на Д. В. С., от с.Е., че Р. К. А., от с.В., ••• и Д. М. А., от с.В., •••, са собственици на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 27499.501.29, с площ от 968 кв.м., находящ се в с. Е., •••, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-97/30.12.2009г. на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 13.09.2021г., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, заедно с построените в него сгради: сграда с идентификатор 27499.501.29.1 на два етажа, със застроена площ 95 кв.м., с предназначение: Жилищна страда - еднофамилна; сграда с идентификатор 27499.501.29.2, на един етаж, със застроена площ 37 кв.м., с предназначение: Жилищна страда - еднофамилна; сграда с идентификатор 27499.501.29.3 на един етаж със застроена площ 16 кв.м., с предназначение: постройка за допълващо застрояване, при съседи на поземления имот: 27499.501.3108, 27499.501.2143, 27499.501.3109, 27499.501.27, 27499.501.28, 27499.501.30 и 27499.501.32, със номер по предходен план: УПИ XIV-29, 31, квартал 24, по плана на с.Е., •••, като осъжда Д. В. С. да предаде на Р. К. А. и Д. М. А. собствеността и владението върху Поземлен имот с идентификатор 27499.501.29, с площ от 968 км.м., находящ се в с.Е., •••, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18- 97/30.12.2009г. на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 13.09.2021г., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, заедно с построените в него сгради: сграда с идентификатор 27499.501.29.1, на два етажа, със застроена площ 95 кв.м., с предназначение: Жилищна страда - еднофамилна; сграда с идентификатор 27499.501.29.2, на един етаж, със застроена площ 37 км.м., с предназначение: Жилищна страда - еднофамилна и сграда с идентификатор 27499.501.29.3, на един етаж със застроена площ 16 кв.м., с предназначение: постройка за допълващо застрояване, при съседи на поземления имот: 27499.501.3108, 27499.501.2143, 27499.501.3109, 27499.501.27, 27499.501.28, 27499.501.30 и 27499.501.32, със номер по предходен план: УПИ XIV-29, 31, квартал 24, по плана на с.Е., •••; присъдени са разноски. Въззивницата обжалва изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва правото на собственост на въззиваемите върху процесния недвижим имот, защото счита, че само тя е собственик на част от имота по силата на завещание от 13.03.2020г. Твърди, че с ясното съзнание, че е собственик на процесния имот след 13.03.2020г. извършила в имота редица трайни подобрения. Счита, че първоинстанционният съд не взел под внимание възражението й за нередовност на исковата молба, че в процесния имот, освен нея живеят и други физически лица, срещу които не бил насочен иска по чл.108 от ЗС. Въззивницата счита, че ако се иска предаване владението от всички настоящи владелци на имота, съдът трябвало да задължи въззиваемите да насочат иска си и срещу тези физически лица. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго по същество, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции. Въззиваемите страни Р. К. А. и Д. М. А., чрез адв.М. М. от АК – Стара Загора, оспорват жалбата като неоснователна, а обжалваното решение намират за правилно, законосъобразно и обосновано, съобразено с представените по делото доказателства. Считат, че първоинстанционният съд е извършил пълна и задълбочена оценка на всички приети и приобщени по делото доказателства. Излагат подробни съображения по оплакванията в жалбата. Молят съдът да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски. Имат искане на основание чл.242, ал.2, т. 3 от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното решение, предвид факта, че от изпълнителното действие – „въвод във владение“, насрочен за 02.03.2022г. по изп. д. № 113/2022г. по описа на ЧСИ Р. М. минала повече от една година. Считат, че настоящата бланкетна жалба цели да шиканира процеса и от закъснението на изпълнението можело да последват значителни и непоправими вреди за тях или самото изпълнение би станало невъзможно или значително би се затруднило. Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното: Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС. Ищците твърдят в исковата си молба, че на 14.09.2021г. придобили в режим на семейна имуществена общност, с нотариален акт №133, том III, рег. № 4460, дело № 449 от 2021г. на нотариус П. К., рег.№100 от НК, вписан в СВ- Казанлък с вх.рег.№6396/14.09.2021г., акт №96, том 22, дело 4556, дв.вх.рег. № 6396, следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 27499.501.29, с площ от 968 км.м., находящ се в с.Е., •••, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18- 97/30.12.2009г. на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 13.09.2021г., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, заедно с построените в него сгради: СГРАДА с идентификатор 27499.501.29.1, на два етажа, със застроена площ 95 кв.м. с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 27499.501.29.2, на един етаж, със застроена площ 37 км.м., с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 27499.501.29.3, на един етаж със застроена площ 16 кв.м., с предназначение: постройка за допълващо застрояване, при съседи на поземления имот: 27499.501.3108, 27499.501.2143, 27499.501.3109, 27499.501.27, 27499.501.28, 27499.501.30 и 27499.501.32, със номер по предходен план: УПИ XIV-29, 31, квартал 24 по плана на с.Е., •••. При огледа на имота с продавачите установили, че там живеят лица, които са се самонастанили. С нотариална покана от 20.09.2021г., рег.№4577, на нотариус П.К., рег.№100 от НК, поканили ответницата да освободи имота и предаде владението на същия, но това не се случило, затова инициирали производство пред РС-Казанлък, сдобили се с изпълнителен лист по ч.гр.д.№292/2022г. по описа на КРС, образували изп.дело №113/2022г. по описа на ЧСИ Р. М. с район на действие ОС-Стара Загора и било насрочено изпълнително действие - въвод във владение за 02.03.2022г. На посочената дата, съдебният изпълнител констатирал, че имотът се владее от Д. В. С., която представила копие на документ наименуван “завещание“ от починалите праводатели на продавачите Р.Ц.М. и М.Д.М.. На основание чл.523 ал.2 от ГПК, съдебният изпълнител отложил извършването на изпълнителното действие, като дал 3- дневен срок на Д. С., да поиска от РС спиране на производството, но такова искане не било отправено. За тях възникнал правен интерес от предявяване на иск за собственост. Молят съдът да постанови решение, с което да осъди Д. В. С. от с.Е., •••, да им предаде владението на Поземлен имот с идентификатор 27499.501.29, с площ от 968 кв.м., находящ се в с.Е., •••, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18- 97/30.12.2009г. на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 13.09.2021г., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, заедно с построените в него сгради: СГРАДА с идентификатор 27499.501.29.1 на два етажа, със застроена площ 95 кв.м., с предназначение: Жилищна страда - еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 27499.501.29.2 на един етаж, със застроена площ 37 км.м., с предназначение: Жилищна страда - еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 27499.501.29.3 на един етаж със застроена площ 16 кв.м., с предназначение: постройка за допълващо застрояване, при съседи на поземленият имот: 27499.501.3108, 27499.501.2143, 27499.501.3109, 27499.501.27, 27499.501.28, 27499.501.30 и 27499.501.32, със номер по предходен план: УПИ XIV-29, 31, квартал 24, по плана на с.Е., •••. Претендират съдебни разноски. В първото откритото заседание ищците чрез процесуалния си представител правят възражение за нищожност на завещанието с дата 13.03.2020г., поради извършеното в един акт от две лица завещателно разпореждане. Ответницата в отговор на исковата молба оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че придобила процесния недвижим имот по силата на завещание от 13.03.2020 г. и била с ясното съзнание, че е собственик на имота. След 13.03.2020г. извършила в имота редица трайни подобрения- ремонтирала цялостно покрива на къщата, боядисала стените на втория етаж на къщата, извършвала текущи ремонти за поддръжката на имота и др., и претендира всички направени трайни подобрения в процесния недвижим имот, в случай, че съдът уважи предявения иск по чл.108 от ЗС. Моли съда да отхвърли иска. Претендира съдебни разноски. За да постанови решението си Казанлъшкият районен съд е намерил за установено следното: С нотариален акт нотариален акт за продажба на недвижим имот №133, том III, рег.№4460, дело №449/2021г. на П. К., нотариус, рег.№100 на НК с район РС-Казанлък, на 14.09.2021 г. Р. К. А. е закупил от Ц.Б.Ц. и П.Е.Б., следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 27499.501.29, с площ от 968 кв.м., находящ се в с.Е., •••, по КККР одобрени със Заповед №РД-18- 97/30.12.2009г. на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 13.09.2021г., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, заедно с построените в него: Сграда с идентификатор 27499.501.29.1, на два етажа, със застроена площ 95 кв.м. с предназначение: Жилищна сграда -еднофамилна; Сграда с идентификатор 27499.501.29.2, на един етаж, със застроена площ 37 км.м., с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; Сграда с идентификатор 27499.501.29.3, на един етаж със застроена площ 16 кв.м., с предназначение: постройка за допълващо застрояване, при съседи на поземления имот: 27499.501.3108, 27499.501.2143, 27499.501.3109, 27499.501.27, 27499.501.28, 27499.501.30 и 27499.501.32, с номер по предходен план: УПИ XIV-29, 31, квартал 24 по плана на с.Е., •••. Недвижимият имот е придобит от ищеца в режим на съпружеска имуществена общност заедно със съпругата му Д. М. А.. С завещание от 13.03.2020 г., лицата Р.Ц.М. и М.Д.М. от с.Е. завещават „имот в с.Е., квартал Барито, жилищна сграда, II етаж три стаи и дворно място за построяване на къща с цел гледане на Д. В. С. ЕГН ••••••••••, ще съжителстват с Ц.Б.Ц., той ще ползва I етаж три стаи и маза, постройки за багаж. Тя гледа М., който е на легло, много сме доволни затова искаме нея.“. Завещанието е с дата 13.03.2020 г. и съдържа подпис на Р.Ц.М. ЕГН •••••••••• и подпис на М. Д.М. ЕГН •••. Завещание не е обявявано. Съдът е приел за безспорно, че процесният имот се владее от ответника Д. В. С.. От така установеното, КРС е направил следните правни изводи: От събраните по делото доказателства и неоспорени обстоятелства съдът е приел за установено, че ищците Р. К. А. и Д. М. А. са придобили процесният имот, предмет на предявения иск, в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.21, ал.1 от СК, на основание възмездна сделка- договор за продажба, обективиран в нотариален акт №133, том III, рег.№4460, дело №449/2021г. на П. К., нотариус, рег.№100 на НК, с район на действие РС- Казанлък. Договорът за покупко-продажба е породил присъщия му транслативен ефект и правото на собственост е прехвърлено в патримониума на ищците, тъй като е сключен в изискуемата се в чл. 18 от ЗЗД нотариална форма. Не е спорно, че ответникът Д. В. С. владее имота. Ответникът твърди, че владее имота на основание саморъчно завещание с дата 13.03.2020 г. В чл.15 от ЗН е вписана забрана на две или повече лица да завещават с един и същ акт както в полза едно на друго, така и в полза на трети лица. Следователно завещание, съставено в нарушение на тази забрана е нищожно поради противоречие със закона - чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД. Това произтича от правната характеристика на завещанието като едностранен акт. В случая в един акт, две лица / Р.Ц.М. и М.Д.М./ са изразили последната си обща воля, в полза на трето лице / ответникът Д. В. С./. Поради това съдът е намерил, че представеното завещателно разпореждане е нищожно и като такова не е могло да породи и не е породило желаните от съставителите му правни последици - да прехвърли собствеността на процесния имот след тяхната смърт на ответницата. Нищожността настъпва по право без да е необходимо съдът да обяви недействителността на сделката и, всяко лице, което има правен интерес може да се позове на недействителността й и на липсата на правни последици от сключването. С оглед на гореизложеното съдът е приел, че ответникът владее имота без правно основание, поради което са налице трите кумулативни предпоставки на чл.108 от ЗС. Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери за установено следното: Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на ревандикационния иск се определя от кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да е във владение или държане на ответника и фактическата власт върху вещта да се осъществява от ответника без правно основание. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот и че ответникът владее недвижимия имот. В тежест на ответника е да докаже, че владее имота на правно основание. Безспорно е установено по делото, че ищците Р. К. А. и Д. М. А. са придобили процесният имот, предмет на иска, в режим на съпружеска имуществена общност, на основание възмездна сделка- договор за продажба, обективиран в нотариален акт №133, том III, рег.№4460, дело №449/2021г. на П. К., нотариус, рег.№100 на НК, с район на действие РС-Казанлък. Договорът за покупко-продажба е породил присъщия му транслативен ефект и правото на собственост е прехвърлено в патримониума на ищците, тъй като е сключен в изискуемата се в чл. 18 от ЗЗД нотариална форма. Не е спорно, че ответникът Д. В. С. владее имота. Ответникът С. оспорва, че владее имота на основание саморъчно завещание от 13.03.2020 г. Завещанието е едностранен акт, с който завещателят се разпорежда с имуществото за след смъртта си, както в полза на лице, което е негов наследник по закон, така и в полза на лице, което не е призовано към наследяване. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Разпоредбата на чл.15 от ЗН предвижда забрана две или повече лица да завещават с един и същ акт, както в полза едно на друго, така и в полза на трети лица. Следователно завещание, съставено в нарушение на тази забрана е нищожно поради противоречие със закона - чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД. Това произтича от правната характеристика на завещанието като едностранен акт. В настоящия случай, в един акт, две лица Р.Ц.М. и М.Д.М. изразяват последната си обща воля, в полза на трето лице - ответникът Д. В. С.. Процесното завещание е съставено в противоречие с императивната законова разпоредба – чл. 15 ЗН, поради което завещателно разпореждане е нищожно и като такова не е могло да породи и не е породило желаните от съставителите му правни последици - да прехвърли собствеността на процесния имот след тяхната смърт на ответницата. Нищожността настъпва по право без да е необходимо съдът да обяви недействителността на сделката и, всяко лице, което има правен интерес може да се позове на недействителността й и на липсата на правни последици от сключването. Нищожното завещание не създава никакви права в полза на заветника и тъй като нищожността настъпва по право, съдът може служебно да се позове на нея и без да е направено искане или възражение за това, тъй като нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер. Ето защо съдът намира, че ответникът владее имота без правно основание. Налице трите кумулативни предпоставки на чл.108 от ЗС, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Неоснователно е оспорването от въззивницата на правото на собственост на ищците, защото с ясното съзнание, че е собственик на имота ответницата извършила в имота редица подобрения. Тези като обстоятелства и фактически действия на ответницата в имота на ищците са неотносими към правото на собственост. Неоснователно е оплакването в жалбата, че неправилно съдът не задължил ищците да предявят иска си срещу всички владелци на имота, които също живеели в имота, заедно с ответницата. Тъй като единствено ответницата е заветник по оспореното саморъчно завещание, само тя се явява владелец на процесния недвижим имот, а останалите съжителстващи с нея лица са само държатели на имота, поради което не следва да са ответници в производството по чл. 108 ЗС. Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение на РС – Казанлък като правилно, следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава. Искането за постановяване на предварително изпълнение на въззивното решение по чл. 242 ГПК, съдът намира за неоснователно, доколкото невлязлото в сила осъдително въззивно решение е самостоятелно основание за пристъпване към принудително изпълнение. С оглед на изхода по делото пред въззивната инстанция, съдът намира, че на въззиваемите следва да се заплатят направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 1500 лв. Водим от горните мотиви, Окръжният съд