Решение № 2861 от 18.6.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 604/2026 г.

Производството е по реда на чл.84, ал.3, във връзка чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от А. С. Г., гражданин на Република Куба, чрез адв. Я. Я. и адв. Л. М. – и двамата от САК, срещу Решение №755/21.04.2026 год. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на жалбоподателката е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С жалбата се иска отмяна на решението като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон. Сочи се неизпълнение на указанията на Върховен административен съд на Република България в съдебния акт по адм. дело № 8596/2025 год., с който е отменено решение на Административен съд Стара Загора, решението на интервюиращия орган и преписката е върната за ново произнасяне с указания по приложението на закона, със задължение компетентният орган да се произнесе в тримесечния срок по чл.85, ал.5 от ЗУБ. Изложени са и доводи, че решението е постановено в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби. Молителката поддържа да са налице основателни опасения от преследване в Република Куба, поради изразявано от нея политическо мнение и принадлежност към определена социална група, към която властите в държавата по произход системно незаконосъобразно прилагат полицейско насилие. Твърди нейните основни права неведнъж да са нарушавани, като заради участие в протести срещу режима в Куба тя двукратно е арестувана и спрямо нея системно е упражнявано психическо насилие от полицейски служители в родния й [населено място]. Твърди, че са налице законовите предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут, като са изложени подробни факти и обстоятелства обосноваващи този извод. Направен е анализ на политическата обстановка в Куба, на наложените санкции от страна на САЩ и изявленията на президента Д. Т.. Твърденията на молителката е следвало да се кредитират, независимо от липсата на достатъчно доказателства в тяхна подкрепа, за което се позовава на съдебна практика. Административният орган не е разгледал хипотезата за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ, а именно установено нечовешко и унизително отношение към молителката от държавен орган. Не е обсъдена и възможността по чл.9, ал.8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по други причини от хуманитарен характер – социално битовите условия в държавата по произход, както и двете малолетни деца на молителката, които са български граждани и техния най-висш интерес. Иска се отмяна на оспорения административен акт и предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на А. С. Г.. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание, оспорващата се явява лично и с двамата си пълномощници поддържа жалбата. Устно се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си – юрисконсулт З. Т., оспорва жалбата. Намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, тъй като отсъстват основанията на ЗУБ за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Излага подробни съображения в писмени бележки. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора намира оспорването за основателно, тъй като органът не се е съобразил и не е изпълнил дадените указания по прилагането на закона, дадени с решението на Върховния административен съд. Съдът, като взе предвид становищата на страните и като съобрази доказателствата по делото, прие за установено следното от фактическа страна: Административното производство е започнало по молби за закрила с вх. №477/10.10.2023 год. и вх. №501/26.10.2023 год. от А. С. Г., гражданин на Република Куба, подадени до ДАБ при МС, чрез РПЦ – [населено място], общ. Нова Загора /л.305 и 293 от делото/. На основание чл.58, ал.4 от ЗУБ втората молба е заведена в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ с вх. №УП3656/26.10.2023 год. Чужденката е регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. №УП 3656/26.10.2023 год. със собствено име: А., фамилия: С. Г., гражданство: Куба, месторождение и постоянен адрес: [населено място], Куба, образование: висше, професия: социален работник, семейно положение: неомъжена, владее испански език. Във формуляра като данни за семейството са вписани: деца С. М. С., роден през 2013 год. и М. М. С., роден през 2018 год.; майка и брат с местонахождение в Куба, баща – починал. В т.18 други роднини е отбелязано съжителство на семейни начала с М. С. М.. Посочени са данни за документа за самоличност – национален паспорт с посочен номер, издаден от Куба на 13.09.2022 г. със срок на валидност до 13.09.2028 год. /л.292 от делото/. Въз основа на молба-декларация рег. №УП3656/26.10.2023 год. на Г. е разрешено по време на производството по ЗУБ да пребивава за своя сметка на посочен от нея адрес в [населено място], общ. К., като е декларирала, че разполага с достатъчно средства за задоволяване на основните й жизнени потребности /л.290 от делото/. Според приложеното на л.287 копие от адресна карта на чужденец, чужденката е регистрирана на адреса в [населено място], общ. Казанлък на 18.08.2023 год. с цел гостуване на М. С. М., вписан като домакин. Съгласно удостоверения за раждане, издадени на 22.08.2023 год. от длъжностното лице по гражданското състояние в [населено място], А. С. Г. и М. С. М. са родители на родените в Куба малолетни деца М. М. С. и С. М. С. /л.285-286 от делото/. С Писмо рег.№УП3656/27.10.2023 год. Директорът на РПЦ – [населено място] при ДАБ при МС е изискал от Директора на Специализирана дирекция „М“ – ДАНС писмено становище по депозираната молба за закрила, съгласно чл.58, ал.10 от ЗУБ. /л.277 от делото/. В постъпил отговор рег. №М-311/03.01.2024 год. от Директор на С. Д. „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност”, на основание чл.41, ал.1, т.1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, не се възразява да бъде предоставена закрила на лицето, ако отговаря на условията по ЗУБ /л.248 от делото/. На 26.10.2023 г. в 10.30 ч., във връзка с подадената молба за закрила, е проведено интервю, документирано в Протокол peг. №УП 3656/26.10.2023 год. /л.278 и сл. от делото/. А. С. Г. е заявила, че е напуснала Куба на 16.08.2023 год. легално със самолет от летище в Хавана, преминала е през Франция, Румъния и от там е влязла в България със самолет на 17.08.2023 год. въз основа на виза, издадена от българското посолство в Хавана на 14.07.2023 год. със срок на валидност 90 дни. За първи път е в България, не е посещавала посолството на Куба в България, нито в друга държава. Не е подавала молба за закрила досега. Сочи, че е преследвана в нейната страна от правителството поради несъгласие със социализма. Задържана е два пъти през 2022 год. – веднъж за три дни, включително с упражнено физическо насилие, през м. юли 2022 год. – четири дни след манифестация и разлепяне на плакати, след което е освободена и й е наложена глоба в размер на 3000 кубински песо, която е заплатила; и втори път – за 24 часа през м.12.2022 год., заради това, че е опозиционер. Заплашена със съд и затвор, ако участва в демонстрации и разлепя плакати срещу правителството. Задържането е било с цел предупреждение, притискане и заплашване, ако действа срещу властта. Привърженици на властта са замервали същата й с камъни, отправяли ругатни, наричали я „гусано“ /червей/. Идвали 2-3 дни пред къщата й и стояли със знамена по 6 часа и си отивали. След това полицай е стоял от време на време пред дома й за период от около 8 месеца, след което си тръгвал, без да разговаря с нея. Поради това тя се криела и не се показвала на улицата, за да не стане обект на агресия. Въпреки неколкократни оплаквания в полицията, се чувствала несигурна и не получила никаква защита. Бащата на двете деца С. М. С. и М. М. С. дошъл в Куба, направил необходимите документи, с които тя и децата пристигнали в България, защото в Куба няма сигурност. Не е осъждана, не знае какво е етническа група, не изповядва религия и се определя като атеист. Не споделя проблеми заради религия, както и участие в религиозни организации, общност, секти. Живяла е само в [населено място], там са родени и двете й деца от съжителството с М. С. М., с когото се е запознала преди 12 години в Куба. В момента детето С. ходи на училище. Работила за кратко 2019-2020 год. – около година и половина в предприятие в Г., след което била закрита в нейната провинция професията социолог. Не е била член на политическа партия. Не е участвала във въоръжена групировка, не е имала взамоотношения с армията и полицията, с изключение на двете й задържания през 2022 год. Несъгласието й със системата в страната обяснява с липсата на хранителни продукти, лекарства и сигурност. Участието й в протеста е след покана и предварителна среща с група опозиционери и техния водач. Арестът не е станал в деня на събитието, а четири дни по-късно. Счита, че ако се върне в Куба може бъде арестувана или да загуби живота си. Молбата за закрила подава в края на срока на визата си, изтичащ на 27.10.2023 год., защото иска да живее в сигурност и спокойствие, при условия, в които правата й ще бъдат зачитани. Приобщена е Справка вх. №ЦУ-1686/01.11.2023 год. от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република Куба – общо положение, актуална политическа и икономическа обстановка, спазване на човешките права, информация за демонстрации през 2021 год. и 2022 год., отношение на официалните власти към участниците в демонстрациите. Според справката, Куба е авторитарна държава с утвърдена и в Конституцията от 2019 год. еднопартийната система, в която Комунистическата партия е единствената законна политическа партия. На националните избори през м.10.2019 год. М. Д. К. е обявен за президент, а институцията е възстановена след проведен през 02.2019 год. конституционен референдум. Изборите през 2019 год. не са били нито свободни, нито честни, нито конкурентни. Министерството на вътрешните работи контролира полицията, силите за вътрешна сигурност и системата на затворите. Националната революционна полиция е основната правоприлагаща организация. Специализираните звена на отдела за държавна сигурност към МВР отговарят за наблюдението и потискането на независима политическа дейност. Националното ръководство, включително и членове на армията поддържат ефективен контрол върху силите за сигурност. Цитирани са съобщения за извършени множество злоупотреби от членовете на силите за сигурност. Правителствените служители по указания на своите началници са извършили множество нарушения на основните човешки права. Като въпрос на политика служителите не са разследвали, нито преследвали тези, които са извършили злоупотреби. Безнаказаността на извършителите е широко разпространена, както и безнаказаността на корупцията сред длъжностните лица. Куба е в икономическа криза, официално призната от правителството като сериозна ситуация. Съгласно телевизионни изявления на министъра на икономиката и министъра на минното дело и енергетиката, Куба няма достатъчно пари да купува храна от чужбина и кризата, включително недостигът на енергия, може да се влоши през следващите седмици. Няма достатъчно храна – мляко, месо, кафе, хляб, електричество, обществен транспорт, закъсняват месечните хранителни дажби, раздавани на хората. Не достигат 20 % от необходимото електричество, няма достатъчно гориво за обществения транспорт. Причина за дълбоката стагнация на кубинската икономика се търси в ембаргото на САЩ и растящите цени на храните на международния пазар, поради което се поставя акцент върху националното производство. Поради огромния недостиг, през последните две години повече от 300 000 кубинци са напуснали страната. Отражение върху влошената ситуация е дала и кризата с Ковид-19 и драстичният спад на най-важния икономически сектор в страната – туризма. Високите цени на продуктите са несъвместими с ниските заплати, а Кубинската обсерватория за правата на човека показва в свой доклад от септември 2023 г. за състоянието на социалните права, че крайната бедност в страната се е увеличила значимо за една година. Според този доклад 88% от кубинците живеят с по-малко от 1.9 долара на ден, а 48% са намалили храната, защото нямат достатъчно пари, за да си купят храна. В справката относно спазване на човешките права, значимите проблеми се основават на достоверни доклади за незаконни и произволни убийства, включително убийства извън съд и присъда, извършвани от правителството; изтезания и жестоко, нечовешко и унизително отношение към политическите дисиденти; задържани и затворници от силите за сигурност; тежки и животозастрашаващи условия в затвора; произволни арести и задържания; политически затворници; транснационална репресия срещу лица в друга държава; сериозни проблеми с независимостта на съдебната система; произволна и незаконна намеса в личния живот; сериозни ограничения върху свободата на изразяване в медиите, включително насилие или заплахи за насилие срещу журналисти, цензура, необосновани арести или наказателно преследване на журналисти и прилагане или заплаха за прилагане на наказателни закони за клевета с цел ограничаване на изразяването; сериозни ограничения на свободата в интернет, съществена намеса в правото на мирно събрание и свободата на сдружаване, включително прекалено рестриктивни закони относно организирането, финансирането или дейността на НПО и организации на гражданското общество; тежки ограничения на религиозната свобода; на свободата на придвижване и пребиваване в страната и на правото на напускане на страната; невъзможност на гражданите да сменят правителството по мирен начин, чрез свободни и честни избори; сериозни и необосновани ограничения върху политическото участие, сериозна корупция в правителството; липса на разследване и отговорност за насилие, основано на пола, включително убийства на жени, трафик на хора, включително принудителен труд; и забрана на независимите синдикати. Съгласно справката, между януари 2019 год. и март 2023 год. в Куба са регистрирани повече от 200 случая на насилие срещу цивилни. Насилие е извършено в цялата страна, но най-вече в столичния регион, като нападенията срещу цивилни обикновено се увеличават заедно с увеличаването на демонстрационната активност. Най-малко един човек е пребит до смърт от полицията през този период по време на жестоко потушаване на антиправителствен протест в [населено място] на 12.07.2021 год. На същия ден в А. Н. друг демонстрант е загинал по време на сблъсъци с държавните сили. В светлината на сериозните ограничения върху свободата на пресата, тези инциденти е вероятно да не са изолирани случаи, а по-скоро показателни за по-мащабен модел на репресии в Куба. Държавните сили са главният извършител на това насилие и са набелязали основно членове на дисидентски организации на гражданското общество, опозиционни групи и журналисти за тяхното отразяване на нарушенията на човешките права. Въпреки това организациите на гражданското общество продължават да критикуват режима преди парламентарните избори, стартират кампания кубинците да се въздържат от гласуване, да делегитимират резултатите и да настояват за промяна. Държавните сили са извикали за разпит множество активисти, участващи в кампанията. Продължават репресиите срещу опозиционните гласове, която се засилва през последните години. През 2021 год. и 2022 год. вълна от народни протести срещу влошаващия се стандарт на живот предизвиква бурна реакция на правителството, наредило арести на демонстранти и на активисти и използване на смъртоносна сила срещу протестиращите. Репресиите са достигнали пик през м. юли 2022 год., когато правителството е потиснало народната мобилизация в памет на демонстрациите от юли 2021 год. с призив за освобождаване на политическите затворници. Цивилните цели също са се увеличили през октомври 2022 год. с началото на мобилизацията срещу широко разпространени прекъсвания на тока, причинени от застаряващата и недостатъчно финансирана инфраструктура на електрическата мрежа и щетите от урагана Иън през септември 2022 год. Умората на хората от комунистическия режим е станала още по-силна и през 2022 год. е имало 3953 протеста срещу диктатурата на президента, спрямо 3300 през 2021 год. През декември 2022 год. има рекорден брой демонстрации за последните две години и половина – с 692, надминавайки рекорда на масовите протести, проведени през юли 2021 год. – 584. Повечето демонстрации са насочени срещу спирането на електричеството, липсата на храна и питейна вода. Шест от десет протеста произтичат от липсата на икономически и социални права, което ги свързва с лошото управление на правителството, лошото състояние на обществените услуги като електричество, вода, здравеопазване, жилища, транспорт, недостиг или високи цени, както и проблеми като насилието, основано на пола. Останалите демонстрации през месец декември 2022 год. са свързани с политическите и гражданските права. Кубинските власти криминализират почти всички, които участват в протестите през юли 2021 год., включително и някои деца, но категорично отричат всякакви нарушения на правата на човека и хвърлят вината за икономическата ситуация върху икономическото ембарго на САЩ. Новият НК на Куба, в сила от 01.12.2022 год. допълнително затвърждава ограниченията върху свободата на изразяване и събрания. Предвидени са увеличени размери на наказанията за различни деяния, като например за „неуважение“, „обществено безредие“ и „съпротива“ наказанията са от шест месеца до една година затвор и/или глоба. Запазено е смъртното наказание за 23 броя различни престъпления. Въз основа на тези данни, с решение №УПБ-20/13.11.2023 год. на интервюиращ орган при РПБ – Баня при ДАБ на МС молбата за закрила на А. С. Г. по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ е отхвърлена. Изложени са мотиви за отсъствие на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. С решение №1311/12.04.2024 год. по адм. дело №753/2023 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, решението на интервюиращия орган при РПЦ – Баня при ДАБ при МС е отменено и преписката е върната за ново произнасяне в сроковете по чл.85, ал.5 от ЗУБ. Съдът е приел, че административният орган не е обсъдил положението на децата на молителката, които са български граждани; отсъстват изводи по фактите от Справката за криминализирането на изразяване на различно мнение от официално наложеното, за повишените размери на наказания за различни престъпления; не е анализирано отношението на официалната власт към участниците в демонстрациите, предвидените наказания със затвор съгласно НК на Куба. Съдът е отчел недостиг на мотиви по основанието в чл.9, ал.8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по други причини от хуманитарен характер. Подчертана е липсата на храна, лекарства, стоки от първа необходимост, електричество, във връзка с които са предприети мерки от страна на правителството против демонстрациите, насочени срещу основни човешки права. Интересите на малолетните деца не са отчетени в контекста на хуманитарната криза в Куба и не е обсъден техният най-висш интерес. След връщане на преписката на административния орган е изготвена докладна записка с рег. № УП3656/10.05.2024 год., съдържаща указанията на съда и искане за провеждане на повторно интервю с молителката. Приложено е решение №247 от 03 април 2024 год. на МС на РБ, с което на основание чл.98, ал.1 от ЗУБ по т.1 е приет списък на сигурни държавни по произход по отношение на търсещите закрила. В този списък за Америка е вписана Република Куба /л.200 и сл. от делото/. Ново интервю с молителката е проведено на 14.06.2024 год. в присъствието на адв. Я. Я. и адв. Л. М.. А. С. Г. потвърждава данните от първото интервю за двукратно задържане от кубинските власти през 2022 год., както отправените предупреждения да не разлепва плакати, защото ще бъде осъдена на затвор. Този път обаче твърди в полицейския участък да не е имало агресия, но е обиждана, което е разтревожило нея и близките й. При второто интервю сочи на 11.07.2022 год. – в рамките на един ден, да е разлепвала плакатите, да се е провела манифестацията и да е била задържана от полицията, като задържането й било за един ден. При второто интервю споделя, че бащата на децата С. и М. – М. С. М., работи в Америка, а тя от 9 месеца е сама с децата в България и живее при дядо им. Правила е опит да получи пребиваване в Република България, но това изисква тя да се върне в Куба, което за нея е опасно. Мисли, че ако се върне в държавата по произход ще бъде арестувана и осъдена на затвор за много години като антикомунист. Допълнително дава информация, че има още едно дете в Куба – син, роден през 2011 год. на име С. С. Г., който е от друг баща – починал при катастрофа по време на бременността й. Не е взела другото дете със себе си, тъй като бащата на двете български деца е решил тя да дойде в България с неговите деца, защото в Куба се живее много зле. Г. иска, но не може да вземе третото дете заради настоящия си мъж. Детето живее в Куба с майка й, ученик е в 7-ми клас, но в Куба има много проблеми – няма храна, лекарства, ток, и детето и майка й живеят в глад, мизерия и липси. Сочи различна трудова биография спрямо първото интервю – че е работила като социолог 6 години в предприятие за млечни продукти в [населено място] през периода 2006 – 2011 год., когато забременяла и се наложило да напусне. След това работила на сергия като самонаето лице – от 2012 год. до пристигането й в България, но парите, които получавала не й стигали. Не е член на политически партии или организации. Като конкретен повод за напускане на страната си посочва липсата на материални неща и на бъдеще за децата й. Като основна причина сочи икономическото положение в страната – няма храна, ток, лекарства, работа. Бащата на децата й е помагал със средства и лекарства, които е изпращал от България, вкл. за преодоляване на болест предизвикана от ухапване от комар на едното й дете, с възможен летален изход. Не е била обект на физическо насилие, при опити за подобни прояви /удряне на шамари/ от случайни хора на улицата е успявала да избяга. Не може да подаде жалба в полицията, тъй като не се дава закрила на хора, несъгласни с политиката на правителството. Не желае да се връща в Куба, тъй като се страхува от осъждане на много години затвор, а децата й ще гладуват. В България може да работи и да има по-добро бъдеще за децата си. Приложена е Справка вх. № МД-02-123/12.12.2024 год. от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република Куба /л.187 и сл. от делото/, обхващаща актуални данни за общо положение в страната, актуална политическа и икономическа обстановка, спазване на човешките права, състояние на сигурността и хуманитарната ситуация, достъп до образование и здравеопазване. Справката преповтаря тази от по-ранна дата за сложната икономическа обстановка в страната – за недостига на основни хранителни продукти, липсата на достатъчно електричество и гориво за обществения транспорт с упрек към ембаргото, наложено от САЩ, кризата от Ковид-19, спадът в приходите от туризъм. Описани са нови протести в Куба – на 18.03.2024 год. и 21.03.2024 год., поради продължаващата икономическа криза. Президентът е отправил призив за спокойствие, след като стотици хора са протестирали в Сантяго, втория по големина град в Куба, срещу спирането на тока и недостига на храна. Електрозахранването е прекъсвано за по 18 часа или повече на ден, което е застрашило доставките на храна и икономическата активност в страната. Според анализатори, това е най-тежкото влошаване условията на живот след разпадането на Съветския съюз през 90-те години на миналия век. Рекордно високите температури и прекъсванията на електрозахранването през това лято могат да спрат климатизацията и това да доведе до гниене на храната, което да изведе отново хората на [улица] души са задържани от полицията по време на последните вълнения. Инфлацията през 2023 год. е 30 %, а се предвижда фискалният дефицит да достигне 18% от БВП през 2024 год. Туризмът още не е възстановил нивата от преди кризата с Ковид-19 – 2 млн. души са посетили острова през 2023 год. спрямо 3,6 млн. души през 2019 год. Венецуела е намалила доставките на суров петрол през предходната година, а търговското ембарго на САЩ пречи на търговията, с траен ефект върху икономиката на Куба. Куба страда от изтичане на мозъци, тъй като много хора продължават да бягат от страната. Според Вашингтонската служба за Л. А., между 2022 год. и 2023 год. около 425 000 кубинци са отишли в САЩ и 36 000 са поискали убежище в Мексико. Други са заминали в З. Е. и Р.. Броят на хората, които напускат страната, е еквивалентен на 4% от населението на Куба. Продължава недостига на храна, лекарства и спирането на електричеството. Правителството е направило опити за осигуряване доставката на ключови субсидирани хранителни дажби, за да намали напрежението сред протестиращите на улицата от масовия недостиг. Предприети са мерки, които да доведат бюджета и целите за 2024 год. в съответствие с това, което правителството нарича „икономика на военно време“. Социалната и икономическа криза се счита за една от най-тежките след революцията на Ф. К. през 1959 год. Според справката, икономиката на Куба е унищожена от комбинация от фактори – пандемията, засилените санкции от САЩ, доминиран от държавата бизнес модел, измъчван от бюрокрация, лошо управление и корупция. Значителни щети е причинил и ураганът Оскар на 20.10.2024 год. – човешки жертви, поражения в инфраструктурата, прекъсване на електропреносната мрежа в цялата страна, значителни наводнения, а здравните заведения работят с генератори за електричество, тъй като здравният персонал трябва да се грижи за ранените. На 21.10.2024 год. хиляди кубинци са протестирали срещу липсата на власт в цялата страна. Повтарящите се прекъсвания на електрозахранването се приемат като сигнал за началото на хуманитарна криза, а според президента, голяма част от Куба остава недостъпна поради ефекта от Оскар. Кубинската главна прокуратура е обявила на 10.11.2024 год. ареста на редица хора за хулиганство след изолирани протести, предизвикани от спиране на тока, продължили няколко дни. Започнати са наказателни производства за телесна повреда, нарушаване на спокойствието и престъпни щети и редица хора са задържани като „превантивна мярка“. Повече от 10 души са арестувани в [населено място] в източната част на Хавана след участие в протести. На 06.11.2024 год. ураганът Р. достига Куба като буря от категория 3 със скорост на вятъра 185 км/ч, причинявайки прекъсване на тока в цялата страна, освен това земетресение със сила 5,8 удря югоизточната част на Куба на 10.11.2024 год., последвано от силен вторичен трус със сила 6,8. Авариите в електрозахранването са редовно, понякога ежедневно явление от 2021 год. поради остаряла и зле поддържана електропреносна мрежа. По отношение на сигурността в Куба, справката определя държавата като безопасна дестинация, особено в сравнение с повечето страни в региона. Чести са обаче кражбите и грабежите най-често по плажовете на туристически дестинации. В частта по спазване на човешките права, справката възпроизвежда вече констатираните нарушения в предходно описаните, като допълва, че правителството не предприема значими стъпки за идентифициране и наказване на служители, които може да са извършили нарушения на правата на човека. 13 протестиращи са признати за виновни за престъпления, вкл. бунт и саботаж, след участие в протести през август 2022 год. поради продължителни прекъсвания на електрозахранването. Осъдени са на затвор до 15 години. През юли 2021 год. след големи протести повече от 1 000 души са арестувани и осъдени на затвор. Оттогава икономиката продължава да се влошава, като за първи път правителството е поискало помощ от хранителна програма на ООН за облекчаване на недостига. По отношение на достъпа до образование и здравеопазване, справката отбелязва, че те са безплатни, но качеството им е спаднало значително. Куба поддържа универсална пенсионна система, инфлацията обаче е довела до загуба на по-голямата покупателна способност на пенсиите. Системата от дажбени карти осигурява основен набор от хранителни продукти за цялото население на субсидирани цени, макар далеч под необходимото за месечна консумация. Държавата има монопол върху образованието и здравните услуги, с някои частни и неформални алтернативи – уроци и частни обучения по чужди езици и музика в областта на образованието, а в областта на здравните услуги – лекарства, които са трудни за намиране в държавните аптеки, пристигат от чужбина и развиват черния пазар. И в двата сектора дребните подкупи са станали обичайни. Разходите в Куба за жилище са много ниски, а образованието и здравеопазването – безплатни и всеобщи. Непаричните постижения традиционно обясняват относително високото класиране на Куба в индекса на човешкото развитие, макар през 2021 год. Куба да е спаднала от 73 на 83 място от 191 страни. В социалистическия модел най-основната мрежа за социална сигурност е пълната заетост в държавната икономика, съчетана с пенсии за възрастните хора, което по принцип дава на всеки средствата за поддържане на достоен живот. Това се допълва от безплатни универсални здравни и образователни услуги. Системата от дажбови карти осигурява основни хранителни продукти на субсидирани цени за цялото население като форма на „безусловен основен доход“ в натура. Куба има 73 000 лекари, два пъти повече лекари на глава от населението, отколкото САЩ, поради което е изпратила 15 000 лекари да работят във Венецуела в замяна на жизненоважни доставки на петрол. С оглед на тези събрани доказателства с решение № 755/21.04.2026 г. Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал повторно предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на молителката. Приета е липса на предпоставки по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като спрямо нея не може да се направи извод за осъществено преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, основано на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. С. Г. не е упражнено физическо насилие, нито е била обект на репресии по тези причини, нито има основание да се счита, че ще бъде подложена на такова по същите поводи. Тя не е политически ангажирана, съответно няма проблеми относно своето политическо убеждение или мнение. Неоснователни са опасенията й, че ако се завърне в Куба може да бъде арестувана и осъдена на затвор. Не представя доказателства за твърдените обстоятелства, в т.ч. за наложената й глоба, която е заплатила. Твърденията й за участие в манифестация и разлепване на плакати с последващ арест са противоречиви при първото и второто интервю – в първия случай ги описва в различни дни с арест за три дни и физическо насилие, а във втория – в един ден с арест за един ден без физическо насилие. Тези противоречия са приети за съществени, тъй като това е основен факт, с който чужденката мотивира молбата за закрила. Дори да се приеме за достоверна бежанската й история, арестът е заедно с други участници в протестите, наложено й е административно наказание глоба, което не може да бъде определено като преследване от страна на властите. Не се установяват други последици, не е образувано наказателно производство, не е била съдена и осъждана. В решението на административния орган твърденията за повторен арест на Г. през декември 2022 год. са приети за неверни, защото остава неясна причината за задържането й. Обяснението за отправени заплахи със затвор, ако участва в митинги и разлепва плакати, не кореспондира с твърдението за участие в такива дейности само през юли 2022 год., от когато до декември 2022 год. са изминали пет месеца. Не е кредитирано и твърдението й, че след участието в протеста, хора идвали пред дома й, викали и я заплашвали. Тя не е член на политическа партия, не може да се приеме за активен опозиционер и не представлява заплаха за властите в страната. Недостоверно е и твърдението тези хора да са полицаи, тъй като ако е била обект на властта е логично да се предприемат конкретни действия спрямо нея, а не да изпращат хора пред дома й. Твърдението й за следене от полицай е само предположение и дори да е вярно, от това не са произлезли някакви последици – не е била заплашвана или предупреждавана за нещо, не е провеждала разговор с този човек. Недоказани са и твърденията за отправени заплахи от служители на реда, а и такива действия не са осъществени, нито е пристъпено към тяхното изпълнение. Обобщено е приета неоснователност на опасенията от преследване. Молителката е оставила в Куба друго свое дете, което не е споменала по време на регистрацията и в първото интервю. Направила е опит да представи своя бежанска история, но не може да се приеме, че спрямо нея са предприети действия в нарушение на основните й права или които да се идентифицират като преследване. Като основен мотив за напускане на Куба административният орган приема тежката икономическа ситуация в страната, описана в справка изх. № МД-02-123/12.12.2024 год. – недостиг на основни хранителни стоки, бърза инфлация, спиране на електрозахранването, като властите търсят начин за справяне с кризата. Тези обстоятелства обаче не обуславят извод за предоставяне на международна закрила на чуждата гражданка. Председателят на ДАБ при МС се позовава на Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, съгласно който мигрантът е лице, което по причини различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 год. и протокола от 1967 год., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер. Ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец. Освен това Куба е безопасна страна, особено в сравнение с повечето страни в региона. Образованието и здравеопазването са на добро ниво, безплатни и всеобщи. Образованието е основен приоритет за правителството от детската градина през основното, средното и висшето образование и е безплатно. Куба разполага с два пъти повече лекари на глава на населението от САЩ и е модел за други развиващи се страни, които не могат да си позволят скъпо медицинско лечение и където предотвратяването на заболявания има добър икономически смисъл. Куба е включена в списъка по чл.98, ал.1 от ЗУБ на сигурни държави по произход и на трети сигурни държави с Решение №247 от 3 април 2024 год. Министерски съвет на Република България, предвид съответствие с критериите по параграф 1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Поради това изложената от кубинската гражданка бежанска история е преценена като представена единствено с цел получаване на документ, с който кандидатката да пребивава легално в Република България – пристигнала е тук на 16.08.2023 год., а е подала молба за закрила на 26.10.2023 год. Ако е напуснала Куба с цел да търси международна закрила, то е следвало да го направи веднага след влизането или в разумен срок след това, но не го е направила. На първото проведено интервю кандидатката е заявила, че подава сега молба за международна закрила, защото изтичала туристическата й виза на 27.10.2023 год. Около 1 месец след като е пристигнала в Република България опитала да получи пребиваване в страната, но й казали, че трябва да отиде в посолството на България в Куба, а тя не иска да се върне, защото е опасно за нея. Органът приема тези нейни опасения за необосновани и ги определя като предположения. За чуждата гражданка няма опасност, ако се завърне в страната си на произход – преди да напусне Куба кандидатката е посещавала българското посолство в страната, където й е издадена виза за Република България, освен това на 13.09.2022 год. й е издаден кубински паспорт. Напуснала е страната си на произход легално и необезпокоявано, тоест властите в Куба нямат негативно отношение спрямо нея, в противен случай би срещнала затруднения при издаването на документи и преминаването на границата на страната. Така органът достига до извод, че кандидатката, чрез подадената молба за международна закрила пред ДАБ при МС, цели единствено да удължи и узакони престоя си в Република България. Указана е възможността за това по реда на Закона за чужденците в Република България, но изтъкнатите от нея причини за предоставяне на международна закрила са извън предметния обхват на ЗУБ. Чуждата гражданка няма релевантен за предоставянето на статут мотив да напусне държавата си по произход и да остане извън нея, както и спрямо нея не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и няма риск от бъдещо такова. Не е налице преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ – нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, което не се установява в конкретния случай. Поради изложеното, молбата на кандидатката за международна закрила е приета за неоснователна в частта за предоставяне на статут на бежанец. На следващо място, административният орган приема липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Отсъстват данни молителката да е била принудена да напусне Куба поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция“ по чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ, тя не е била съдена или осъждана в държавата си на произход. Твърдения, релевантни по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, тя не е направила. Разгледана е възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Цитирано е решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело № С-465/07 по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план в ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“, както и необходимостта насилието в основата на посочените заплахи е определено като „безогледно“ – тоест може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. Административният орган се е позовал на информацията в справка вх. №МД-02-123/12.12.2024 год. за Република Куба на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ относно кризата в Куба, навлизаща в нов етап, като правителството официално е признало сериозността на ситуацията, включително недостига на енергия, гориво, основни хранителни продукти. Обсъдени са данните за напускащи Куба граждани на тази държава, наложеното ембарго от САЩ, влошаването на ситуацията след пандемията от Ковид-19, драстичния спад на приходите от туризъм, опитите на правителството да предприеме мерки за справяне с кризата. Акцент е поставен на заключението, че Куба като цяло е безопасна дестинация, особено в сравнение с повечето страни в региона. На територията на Куба не е налице въоръжен конфликт, което с оглед решението на СЕС означава, че не са налице предпоставките за хуманитарен статут, тъй като молителката има минимални лични причини да се страхува, а нивото на общото насилие в Куба трябва да е изключително, каквото съгласно информацията в справката, то не е. Налице е позоваване на пълзящата скала, по т.39 на решението на Съда в Люксембург, съгласно която в колкото по-голяма степен молителят съумее да докаже конкретно повлияване от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Не се установява спрямо заявителката да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието й на територията на държавата по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Административният орган приема от представените доказателства, че дори да се завърне в държавата си по произход – Куба, молителката би могла да води сравнително нормален начин на живот. Няма реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността й на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт. Предвид информацията, че в Куба не е налице въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв, не се установяват и предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Не съществува реален риск от тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ и искането за закрила и в тази част е намерено за неоснователно. Изложени са доводи за липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като молителката не е заявила член на семейството й да има предоставен статут в Република България. Посочените от нея лични и икономически мотиви за желанието й да живее тук, според решаващия орган, не могат да бъдат оценени като хуманитарни по чл.9, ал.8 от ЗУБ. Решението е било предмет на съдебен контрол по адм. дело №341/2025 год. по описа на Административен съд Стара Загора, който с решение №3050/21.07.2025 год. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Прието е, че при издаването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е прието, и че същият съответства на приложимия материален закон. Направен е анализ на събраните по делото доказателства, на установените факти и обстоятелства при проведеното интервю и е направен извод за правилност на извода на административният орган, че мотивите за напускането на страната по произход не обуславят извод за предоставяне на търсената защита. Обсъдени са и мотиви съдържащи се в оспореното решение за липсата на законовите предпоставки за представянето на хуманитарен статут на жалбоподателката. При осъществения касационен контрол от страна на ВАС на постановеното решение, обективиран в решение №13071/17.12.2025 год. постановено по адм. дело №8596/2025 год. по описа на ВАС на Република България, са изложени съображения, че неправилно е прието, че не са налице нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението на ДАБ. Изложени са съображения, че решението е повторно такова и е постановено в противоречие с влязлото в сила решение №1311/12.04.2024 год. по адм. дело №753/2023 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Не са били изпълнение дадените указания дадени в решението, като не е обсъдил в съвкупност фактите от бежанската история на жалбоподателката с представената справка за политическата и социално – икономическа обстановка в Куба, включително с оглед на данните за криминализирането на изразяване на различно мнение от официално наложеното. При постановяване на обжалвания административен акт не са били също така изпълнени и указанията, дадени с влязлото в сила съдебно решение досежно преценката на наличието на предпоставките по чл.9 ал.8 ЗУБ, включително в с оглед необходимостта на отчитане на интереса на малолетните деца на жалбоподателката, както и при отчитане на тяхното положение при евентуално връщане на майка им в Куба. При постановяване на решението на ДАБ, не са отчетени указанията, дадени във влезналото в сила съдебно решение досежно необходимостта да се извърши преценка на конкретните факти от бежанската история в съпоставка със Справките за политическата и икономическа обстановка в Купа и във връзка с прилагането на принципа „за висшия интерес на детето“, като бъде отчетено как ще се отрази на децата евентуалното завръщане на майка им в страната по произход. В нарушение на изискването на чл.173 ал.2 от АПК при постановяване на оспореното в това производство решение на ДАБ не са спазени задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона, дадени във влезналото в сила съдебно решение. Не е била въобще разгледана хипотезата на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Постановена е отмяна на съдебното решение, отмяна на решение №763 от 21.01.2025 год. на Председателя на ДАБ и е върната преписката за ново произнасяне в срока по чл.85, ал.5 от ЗУБ, при спазването на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението на ВАС. Във връзка с решението на съда е проведено ново интервю с А. С. с рег.№УП3656/10.03.2026 год. В него заявява, че е имала лична карта и международен паспорт, който е бил взет от ДАБ. Не е имало затруднения при подаването но документи за паспорт и при получаването му. Визата й е била издадена за около две седмици. Била задържана в Куба по повод на едни протести, но по-късно освободена. През 2023 год. имало протест, на който била задържана. На протеста на 11.07.2023 год. е имало около 30 души. Задържана била за няколко часа и после била пусната, като са я глобили 3 000.00 песос, която глоба заплатила, но не пази документа за заплащането. Притискали я, като е имало прояви пред дома й. Протестирала против управлението в Куба. Не знае точния брой на хората на протеста, който бил в Г. и в цялата страна. По повод разминаването в годината на протеста, заявява, че е минало много време и се е объркала. Потвърждава, че е бил 2022 год., тъй като 2023 год. е пристигнала в България. Казва, че не е осъждана в държавата си по произход, а само е била задържана. Семейният и партньор М. М. е идвал в Куба само на посещения, като последното такова е било през 2023 год., след което са дошли в България. П. К., е идвал за по два месеца всяка година. В момента М. работил в Америка, като си два през август и е около шест месеца тука. Не знае от кога точно работи в Америка, но последно е заминал през януари 2026 год. Посочва имената и датите на раждане на трите си деца. За детето й в Куба се грижи майка й, а за децата тука в България самата тя, а когато е тука и М. и той помага. В Куба се е дипломирала като социолог през 2008 год. и е работила като такава в една фирма, но тогава започнала кризата, а тя забременяла. След това е напуснала през 2010-2011 год., тъй като мъжът и казал учи той ще ги издържа. Потвърждава, че е работила на една сергия която е била на нейна приятелка, но тя е затворила, защото нямало продажби. Протеста е бил на 11.07.2022 год., като е била задържана на самия протест. Молбата за закрила е подала два месеца след пристигането си, тъй като мъжът й не й е обяснил, а тя не е знаела как трябва да подаде тази молба. След напускането й, от полицията са ходели при майка й и са питали дали е напуснала страната. Напуснала е страната легално със самолет. Това не го е споделила при предишните интервюта, защото не са я питали. Заявява, че желае да живее в България и да живеят децата й свободно и да се развиват тука. Питала е интервюиращия: Бащата на моите деца е българин, ако аз се върна в Куба, те остават тука, тогава кой ще ги гледа? Поискала е да се вземе най-доброто решение, тъй като иска да живее с децата си в България и да води спокоен живот. Към преписката е приобщена справка относно Република Куба с вх.№МД-02-111/19.03.2026 год., съдържащо данни за общото положение в страната, актуалната политическа и икономическа обстановка, спазването на човешките права, информация относно демонстрации на 11.07.2022 год. и в [населено място] и отношение на официалната власт към участниците в демонстрациите. Приобщено е отново и решение №247/03.04.2024 год. на Министерски съвет. Въз основа на интервюто е изготвено становище рег.№УП3656/03.04.2026 год. от М. П. – главен експерт в РПЦ [населено място], с което предлага да й бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа на установеното е постановено и оспореното в настоящето производство решение №755/21.04.2026 год., с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал отново предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на молителката. Приета е липса на предпоставки по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като спрямо нея не може да се направи извод за осъществено преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, основано на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Спрямо нея не било упражнявано физическо насилие и не е била обект на репресии по тези причини. Независимо от направените твърдения за политическо преследване в държавата на произход, такива обстоятелства не се установяват. В хода на производството са констатирани съществени противоречия в изложените от молителката мотиви за предоставяне на международна закрила. Не се кредитирало твърдението й, относно участието й в протест, който се е провел на 11.07.2022 год. По време на първите проведени с нея интервюта твърди, че този протест се е провел на 11.07.2022 год. в [населено място], а на интервюто проведено с нея на 10.03.2026 год. неколкократно заявява, че това се е случило на 11.07.2023 год., а след задаване на уточняващ й въпрос, тя твърди, че е изминало много време от тогава, но протеста бил през 2022 год. Тези противоречия се потвърждават от информацията в Справка с вх. №МД-02-111/19.03.2026 год. на Дирекция „Международна дейност" към ДАБ. В Гуантанамо били документирани случаи на „превантивни разпити”, при които активисти били привиквани в полицейските управления дни преди 11 юли, за да бъдат предупрени, при най- малката проява на несъгласие местните лидери на недоволството изтърпявали тежки присъди в затвора от 2021 год., в [населено място] не се стигнало до масови прояви на 11.07.2022 год. Информацията в горецитираната справка се подкрепя и от данни в общодостъпни източници в интернет, които потвърждават липсата на масови протестни действия в Република Куба, и в частност [населено място] на заявената от молителката дата 11.07.2022 год. Гореизложеното налага извода, че твърденията на лицето били фактологично необосновани и не съответствали на обективната действителност, поради което не следвало да бъдат кредитирани. В подкрепа на този извод били и констатираните съществени противоречия в твърденията на молителката относно хронологията, броят и начинът на нейните задържания. В първото си интервю от 26.10.2023 год. тя заявила, че била задържана в дома си на 14.07.2022 год. (три дни след протеста), докато разлепвала плакати с други лица. Тогава трима души били задържани, а останалите от групата успели да избягат. Твърди, че е престояла в ареста три дни, където е била обект на физическо насилие, след което е освободена срещу глоба от 3000 кубински песо. Впоследствие, при второто интервю на 14.06.2024 год., молителката твърдяла, че е задържана по време на самия протест на 11.07.2022 год., престоят й в ареста е бил само един ден, а упражняването на физическо насилие е изрично отречено. При последното интервю от 10.03.2026 год. тя отново заявява, че е арестувана на самия протест заедно с около 30 души, но този път твърди, че е била малтретирана и обиждана. Налице било също така несъответствие и по отношение на общия брой на задържанията — първоначално лицето съобщава за два ареста, докато в последното си интервю твърди, че е арестувана само веднъж. Макар изолирани разминавания в датите да били допустими предвид отдалечеността на събитията, подобни фундаментални противоречия в нейната бежанската история не можело да бъдат приети за неволно объркване. Те засягали основните факти, с които чужденката мотивирала молбата си за закрила, и предвид обстоятелството, че събитията не са толкова отдалечени във времето, тези разминавания сочат към недостоверност на изложената бежанска история." Не се кредитира от органа и твърдението на молителката, че след напускането на Куба е била търсена от властите в дома на своята майка. Според нейните показания това посещение се е случило около месец след заминаването й от страната на произход. Подобно твърдение се явява житейски и логически несъстоятелно, тъй като при напускането на територията на Куба граничните и административните органи разполагат с официална информация за нейния изход и дестинация (Република България). На следващо място, това обстоятелство не е било заявено в нито едно от предходните интервюта, проведени с лицето. В този смисъл твърдението според ответника по делото е било преклудирано - то се явявало новозаявено в настоящия етап на производството, без да е новонастъпило по смисъла на закона. Липсата на своевременно споменаване на толкова съществен факт от бежанската история допълнително компрометирало неговата достоверност и сочи към целенасочено оформяне на история с цел получаване на закрила, а не към реално преживяно събитие. Не следвало да се кредитира и твърдението, че след участието й в протеста хора идвали пред дома й, викали и я заплашвали. Не би могло да се приеме, че тя е активист и представлява някаква заплаха за властите в страната. Освен това невероятно звучи твърдението й, че тези хора били полицаи в цивилни дрехи. Ако е била обект на властта логично би било да се предприемат конкретни действия спрямо нея, а не да се изпращат периодично хора пред дома й. Молителката твърдяла, че и били отправяни заплахи от служителите на реда в Куба, но в хода на административното производство не са събрани доказателства, които по категоричен начин да доказват отправените заплахи. От друга страна липсват данни тези заплахи по един или друг начин да са били конкретни данни потвърждаващи твърденията на търсещата закрила обуславят извод, че опасенията й от преследване са неоснователни. Въз основа на изложеното и след подробен анализ на събраните по преписката доказателства, административният орган приел, че представената бежанска история е изцяло недостоверна. Наличието на системни и фундаментални противоречия относно ключови събития - датата на протестните действия, броя и начина на извършените задържания, както и упражненото физическо насилие - компрометира в цялост достоверността на нейния разказ. Несъответствието на тези твърдения с официално установената фактическа обстановка в Република Куба, съчетано с логическата несъстоятелност и преклудирания характер на част от заявените обстоятелства, налагало извода, че изложените опасения от преследване не почиват на действителни събития. Поради липса на надеждност и последователност в представения разказ, същият не се кредитирал и се приемал неумел опит молителката да представи собствена бежанска история. Не можело да се направи извод, че срещу нея са предприемани каквито и да е било действия, които да нарушат нейните основни права или които да се идентифицират като преследване. Като основен мотив за напускане на Куба се приема икономическата ситуация в страната. Тежкото икономическо положение в страната и трудния начин на живот обаче не обуславят извод, че на чуждата гражданка трябва да й бъде предоставена международна закрила. Съгласно Глава II,§62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, мигрангьт е лице, което по причини различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 год. и протокола от 1967 год., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер. Ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец. В чл. 98, ал. 1 от ЗУБ е предвидена национална процедура за приемане на списъци на сигурни държави по произход и на трети сигурни държави. Налице са данни, че посочената процедура е проведена и са изготвени списъци преди, издаване решението по подадената от кубинска гражданка молба за международна закрила, а именно: С Решение № 247 от 3 април 2024 год. Министерски съвет на Република България на основание чл.98, ал.1 от ЗУБ е приел Списък на сигурни страни на произход по отношение на търсещите закрила - Приложение № 1 и Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила - Приложение № 2. В националния списък на сигурни страни на произход е включена и Република Куба, по отношение на която е установено и прието, че отговаря на критериите, разписани в параграф 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. С оглед на всичко установено е прието, че заявената от кубинската гражданка бежанска история е недостоверна, създадена с цел получаване на желаната закрила. Видно е желанието на кандидатката да получи документ, с който да пребивава легално в нашата страна. Пристигнала е в Република България на 16.08.2023 год., а е подала молба за закрила на 26.10.2023 год. Ако е напуснала Куба с цел да търси международна закрила, то е следвало да го направи веднага след влизането или в разумен срок след това, но не го е направила. Кандидатката подава молба за международна завила на първото си проведено интервю, че закрила, защото й изтичала туристическата виза на 27.10.2023 год. Напуснала е страната си на произход легално и необезпокоявана от никой, от което следва изводът, че властите в Куба нямат негативно отношение спрямо нея, в противен случай би срещнала затруднения при издаването на документи и преминаването на границата на страната. Направен е извод, че кандидатката, чрез подадената молба за международна закрила пред ДАБ при МС, цели единствено да удължи и узакони престоя си в Република България. Тя може да направи това по реда на Закона за чужденците в Република България, но така изтъкнатите причини за предоставяне на международна закрила са извън предметния обхват на ЗУБ. Прието е, че чуждата гражданка няма релевантен за предоставянето на статут мотив да напусне държавата си по произход и да остане извън нея, както и че спрямо нея не е осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ и няма риск от бъдещо такова. Според чл.8, ал.4 от ЗУБ „преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, което не се установява в конкретния случай. Поради изложеното, молбата на кандидатката за международна закрила е неоснователна в частта за предоставяне на статут на бежанец. Спрямо жалбоподателката не били също така налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не давала основания да се приеме, че тя е била принудена да напусне Куба поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Чуждата гражданка не е била съдена или осъждана в държавата си на произход. Според тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело № С- 465/07, понятията „смъртно наказание“ , „екзекуция“ и „изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание“ , наложени на молителката в страната й на произход, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, обхващат ситуации, в които кандидатката за субсидиарна закрила е изложена на риск именно от този конкретен вид посегателство. Случаят следвало да бъде разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Съгласно тълкувателно решение от 17 февруари 2009 год. на Съда на европейските общности по дело № С-465/07 по преюдициално запитване относно тълкуването на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 год., която норма визира заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт'’. Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като „безогледно" - термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст под „лични" трябва да се разбират посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, 6 „в" от Директивата. От информация в справка с вх. №МД-02-111/19.03.2026 год. за Република Куба на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ става видно, че „Куба се намира в дълбока и влошаваща се социално-икономическа криза. Към началото на 2026 год. страната изпитва критичен недостиг на основни стоки, включително храна, питейна вода и медикаменти. Ситуацията е допълнително усложнена от дългогодишното търговско ембарго и наскоро затегнатите американски санкции, които почти напълно блокират доставките на петрол към острова. Липсата на гориво води до системен режим на тока (blackouts) и компрометира жизненоважни услуги като здравеопазване (вкл. интензивни отделения и съхранение на ваксини), селско стопанство и водоснабдяване. По отношение на актуалната политическа и икономическа обстановка е прието, че икономиката на Куба отчита спад за няколко поредни години, като не успява да се възстанови след пандемията от COVID-19. Налице бил енергиен колапс: Страната произвежда едва около 40% от нужното й гориво и разчита силно на внос. Заради геополитически събития (включително спирането на жизненоважни доставки от Венецуела и Мексико след натиск от страна на САЩ), енергийният дефицит достигал критични нива. Правителството на президента М. Д.-К. е принудено да насочи оскъдните запаси от гориво единствено към най-съществените сектори. Властите определят външната политика на САЩ като „незаконна блокада“, целяща да провокира политическа смяна чрез изкуствено създаване на икономически колапс. В същото време вътрешното напрежение растяло заради огромната инфлация и невъзможността на държавата да осигури базисни нужди.“ Органът е приел, че на територията на Куба не е налице въоръжен конфликт. Предвид решението на Съда на Европейските общности това означава, че за да са налице предпоставките за хуманитарен статут, тъй като молителката има минимални лични причини да се страхува, нивото на общото насилие в Куба трябва да е изключително, каквото съгласно горната информация не е. Съгласно пълзящата скала, посочена в т. 39 на решението на съда в Люксембург, в колкото по-голяма степен молителят съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Куба следва да е изключително, каквото видно от цитираната информация за обстановката там, то не е. Не се установява спрямо заявителката да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието на територията на държавата си по произход, тя би бил изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е, че дори и да се завърне в държавата си по произход - Куба, жалбоподателката би могла да води сравнително нормален начин на живот. Не се приема, че тя е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността й на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт. Предвид информацията, че в Куба не е налице въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв, не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В конкретния случай липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. б от ЗУБ, тъй като молителката не е заявила член на семейството й да има предоставен статут в Република България. Посочените от нея лични и икономически мотиви за желанието й да живее тук, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Въпреки изложените твърдения, че партньорът на молителката и двете й деца са български граждани, следва да се приеме, че тези обстоятелства също не попадат в приложното поле на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 8 предвижда предоставяне на хуманитарен статут по „други причини от хуманитарен характер”. В правната доктрина и съдебната практика тези причини се тълкуват като обективни пречки за завръщане (например тежко здравословно състояние или пълна липса на социална среда в страната по произход). Наличието на семейни връзки в Република България е обстоятелство, което подлежи на преценка по реда на Закона за чужденците в РБ (ЗЧРБ), а не по реда на международната закрила. Освен това производството по ЗУБ не може да се използва за заобикаляне на законово установения ред за легализация на престоя на чужденци, които са членове на семейства на български граждани. Молителката разполага с алтернативен и предвиден в закона път за получаване на право на пребиваване, като фактът, че този ред изисква напускане на страната за виза тип „Д”, не превръща автоматично случая в „хуманитарен”. Висшият интерес на децата не е застрашен от самия отказ, тъй като съществува законов механизъм за легализация на престоя на майката, който не е бил изчерпан. Отказът да се предостави хуманитарен статут не представлява акт на разделяне на семейството. Той е единствено констатация, че лицето не отговаряло на критериите за бежанец. Интересът на децата - български граждани, е те да живеят в законова среда, което може да бъде постигнато чрез изпълнение на административните процедури по ЗЧРБ. Молителката не е представила доказателства, че при евентуално нейно или тяхно краткосрочно завръщане в Куба за оформяне на документи, животът и здравето й, както и този на децата й биха били застрашени. Следва да се вземе предвид и изявлението на кандидатката по време на проведеното на 14.06.2024 год. интервю, че в Куба има още един по-голям син, за който не е споменала по време на регистрацията и първото интервю. Въпреки заявените опасности за нея и семейството й, тя не го е взела със себе си при напускането на страната. По думите й той е в 7-ми клас, живее при нейната майка и посещава редовно училище. Заявила е, че те нямали други проблеми в Куба, освен материални липси. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства. От нея се извеждат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното в настоящото производство решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ при МС, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат фактически и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещата закрила. Формално погледнато административният орган е изпълнил дадените указания в постановеното съдебно решение №13071/17.12.2025 год., постановено по адм. дело №8596/2025 год. по описа на Върховен административен съд. В изпълнение на дадените указания дадени в решението, органът е обсъдил в съвкупност фактите от бежанската история на жалбоподателката с представената справка за политическата и социално – икономическа обстановка в Куба, включително с оглед на данните за криминализирането на изразяване на различно мнение от официално наложеното. Съдът обаче не споделя извода, че на дата 21.07.2022 год. не е доказано да е проведен протест, в който да е участвал и жалбоподателката. С оглед на декларираните участници в протеста /около 30 човека/, налице е опасност същото да не е отразено от нито една информационна агенция. Не следва да се кредитира в пълна степен и факта, че в кубинските информационни агенции липсва такова позоваване, с оглед на съществуващия режим и политическата обстановка в страната. Факта, че на тази дата година по-рано е имало масови протести, предполага евентуално отбелязване на тази годишнина. Обстоятелството, че местните власти са предприели предварителни мерки за осуетяването на нови такива протести, засиленото полицейско и военно присъствие на ключови места в населените места, предполага опасенията от такива мероприятия. Дори и такива да са осъществени, малко е вероятно същите да са отразени от информационните агенции и да са били осуетени в зародиш при минималното струпване на хора. Не следва да се приема категорично и липсата на декларирания арест на жалбоподателката. Не е изискана информация от местните власти за такова задържане, а липсата на документа за плащането на наложената й глоба, не означава, че такава не е наложена. Този факт, също не е проверен от органите на ДАБ. Леките разминавания в показанията не водят до недостоверност на информацията дадена в проведените интервюта, още повече, че от тези събития е изминало доста време, а е разбираемо и нежеланието, с което е реагирала А. С. при постоянното й припомняне на безспорно неприятни преживявания в живота. Не е състоятелен довода, че подаването на молбата два месеца след пристигането е причина да се приеме за недостоверна дадената от същата информация. Не е задължително пристигащия в България чужденец да знае местните закони и сроковете в които да се подаде молбата за придобиване на статут на бежанец. Всъщност такъв срок в закона липсва, поради което и това обстоятелство е ирелевантно за основателността или не на подадената молба. Безспорно е също така, че вероятно единия от мотивите е и съществуващата икономическа и политическа ситуация в Куба. Наложената забрана за внос на горива, намаляването на туристическия поток, липсата на функционираща икономика, не предполага, че връщането на жалбоподателката в Куба, ще й гарантира нормално съществуване, още по-малко неприкосновеност на личността, с оглед на факта, че същата е в България от 2023 год. Липсват данни, както и анализ на обстоятелството, какво е отношението на местните власти към кубинските граждани, напуснали страната с цел миграция, респективно предприемат ли се или не някакви мерки спрямо тях при завръщането им. Не може да се отрече, категорично, че при завръщането й в Куба за издаването на документи за самоличност всичко ще е безпроблемно. Не на последно място, съдът намира, че при обсъждането на случая в светлината на чл.6а от ЗУБ е налице твърде формален подход. Изложени са лаконични мотиви, които не се подкрепят от никакви доказателства. Не е спорно по делото, че е жалбоподателката е пристигнала в Република България с двете си деца – С. М. С. и М. М. С., родени съответно на 19.04.2013 год. и 19.04.2018 год. Евентуалното завръщане на жалбоподателката в Куба, сама без децата и без гаранции, че същата ще се върне в България, предполага разделянето на децата от биологичната им майка в ранна детска възраст, което определено не е в интерес на децата. Факта, че бащата основно работи в Америка и се връща на всеки шест месеца, предполага и голямата вероятност децата да останат без своите родители в дълъг период от време. Липсват и данни ответника да е изискал справка относно условията в които живеят децата, изготвянето на социален доклад от социалните служби, кое е в най-добър интерес на децата. Не е изследвана емоционалната връзка между децата и майка им, както и на средата в която живеят. Несъмнено в най-добър интерес на децата е майката да е при тях и те да израснат под нейните грижи. Безспорно е също така, че децата са български граждани не е предвидено от закона като предпоставка за получаването на статут на бежанец или на хуманитарен статут. Това обстоятелство дава възможност за получаването на статут на продължително или постоянно пребиваване на чуждия гражданин, каквато несъмнено е и А. С. Г. – жалбоподател в настоящето производство. Това обаче също не представлява основание за отказ да й бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Не е основание за отказ на молба и факта, че е оставила голямото си дете в Куба при своята майка. Това не е предвидено като законово основание за отказ, още повече, че не са събрани доказателства, в какви условия и как същия преживява в Куба. Доколкото този факт е ирелевантен за разглеждането на молбата, то пропускането да бъде заявено това обстоятелство при първоначалното интервю не обосновава каквито и да е основания за отказ, още повече да представлява самостоятелно основание за отказ. Забелязва се тенденция при излагането на мотиви от страна ответника, че се кредитират показанията на жалбоподателката в частта, които може да послужат за основание за отказ на подадената молба, а в останалата част, обосноваващи законовите предпоставки за предоставянето на статут на бежанец, да не се кредитират. Съгласно практиката на Съда на ЕС, на родител на малолетни граждани на ЕС (каквито са българските деца) не може да бъде отказано пребиваване или достъп до пазара на труда, ако това би принудило децата да напуснат територията на Европейския съюз. В нарушение на изискването на чл.173 ал.2 от АПК при постановяване на оспореното в това производство решение на ДАБ не са спазени задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона, дадени във влезналото в сила съдебно решение. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен, при допуснати съществени процесуални нарушения, което е довело и до неправилно приложение на материалните разпоредби и целта на закона. Не изследването в пълнота на всички възприети факти, е довело до неизяснена фактическа обстановка, а от там и до неправилно приложение на материалния закон. Не следва да се уважава искането на жалбоподателката, съдът да постанови решение, като реши спора по същество и да даде статут на бежанец или хуманитарен статут на А. Г.. В производството по ЗУБ, удовлетворяването или не на подадената молба за предоставяне на статут на бежанец, евентуално на хуманитарен статут, е предоставена в компетентността на Председателя на ДАБ при МС, т.е. въпросът е предоставен от законодателя на преценката на административният орган, поради което и настоящия съдебен състав не може да изземе неговите правомощия. Ето защо, преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне, при което да се съобрази с мотивите по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящето решение. По делото се претендират разноски от страна на жалбоподателката, които са неоснователни, тъй като липсват доказателства такива да са сторени. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 85, ал.1 и 4 от ЗУБ, Административен съд – Стара Загора