Решение № 217 от 17.4.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 852/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 91961 от 22.08.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК: 121076907, чрез юрисконсулт Р. Л., срещу Решение № 1095 от 02.08.2024г., постановено по търговско дело № 20221100901927 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО VI-22, с което „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК 121076907, е осъдено да заплати на „Финанс директ“ АД, ЕИК 201343299, на основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането, сумата от 48 600 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение по застрахователна полица за имуществено застраховане № 0306Х0624560/22.02.2021г., за застрахователно събитие „кражба“ на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 63 АМГ“, с рег.№••••••••, настъпило за времето от 17, 30 ч. на 28.09.2021г. до 07, 40 ч. на 29.09.2021г. в гр.София, ведно със законната лихва от 21.10.2022г. до окончателното изплащане, на основание чл.409 от Кодекса за застраховането, сумата от 3 861лв., представляваща лихва за забава върху главница от 48 600 лв., начислена за периода от 08.01.2022г. до 20.10.2022г. вкл., и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски по производството в размер на 5 294, 94 лв.

Въззивникът обжалва решението в осъдителната му част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и поради необоснованост, по подробно изложени съображения, като иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция и му бъдат присъдени разноските в двете инстанции.

Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.405 КЗ. Спорна е активната материално - правна легитимация на ищеца да получи застрахователно обезщетение по договора за имуществена застраховка, сключен с полица №0306X0624560/26.02.2021г., за противозаконно отнетия лек автомобил марка „Мерцедес“, с модел „МЛ“, peг. № ••••••••, идентифициращ се с номер на рама 4JGDA5HB7EA421244.

Основният спорен въпрос по делото е обективната възможност за идентификацията на застрахования автомобил, посочен в процесната застрахователната полица.

След съвкупна преценка на събраните доказателства се установява, че обект на застраховане по процесната застрахователна полица е различен, макар и неустановен лек автомобил, който не е идентичен с въведения в гражданския оборот от производителя на марката, и който автомобил е индивидуално определен, посредством поставения от производителя уникален идентификационен номер 4JGDA5HB7EA421244, който извод следва от представени по делото и неоспорени от ищеца писмени доказателства:

• официален удостоверителен документ - писмо, peг. № 32-362752/15.11.2021г. от Агенция Митници, съгласно което няма данни автомобилът да е поставян под митнически режим „внос“ за периода 01.07.2014г. - датата на първата регистрация на посочената рама, до 13.03.2020г. - датата на издаване на свидетелството на регистрацията на процесния автомобил;

• писмо, peг. № 311/08.12.2021г. на Силвър Стар Моторс ЕАД, съгласно което лек автомобил МЕРЦЕДЕС МЛ, рама № 4JGDA5HB7EA421244 е произведен за вътрешния пазар САЩ, като няма данни автомобилът да е посещавал оторизиран сервиз на марката на територията на Европа, както и че е оборудван с тапицерия от черна синтетична кожа /представения пред застрахователя автомобил е оборудван със светла кожа./.

Не е налице идентичност между автомобила, застрахован по застрахователната полицата, и този засегнат от събитието „кражба“. Не се установява посочената рама да е внесена на територията на Европа, нито да е сервизирана на територията на Европа.

Автомобил с рама № 4JGDA5HB7EA421244 е регистриран за първи път на 01.07.2014г., т.е., бил е нов и гаранционен, поради което неизбежно е посещавал оторизирани за марката сервизи поне за обслужване - смяна масло, филтри и пр., което се извършва задължително на определен период от време (10 000, 00 км или една година).

В случай, че автомобил с посочената рама се е намирал на територията на Европа, считано от 01.07.2014г, насетне, то неминуемо е представен за периодично техническо обслужване в оторизиран от марката Мерцедес сервиз поне веднъж, считано от началото до края на гаранционния срок на вещта, т.е. до м. юли 2018г., за което щяха да са налице данни в оторизирания за марката сервиз - Силвър стар Моторс ЕАД, предвид общата база данни.

Косвено доказателство за липсата на идентичност е и обстоятелството, че е налице разминаване в цвета на салона на колата. Предвид данните, че: автомобилът е произведен за територията на САЩ; няма данни да е бил обект на внос в ЕС; няма данни да е обслужван в Европа, единственият извод е липсата на идентичност между автомобила на ищеца и този, върху която производителят е поставил номер рама 4JGDA5HB7EA421244.

В свидетелството за регистрация е посочен номер на рама, същият е посочен и при сключването на застрахователния договор, но тези констатации са направени при обикновен преглед на вещта, без изготвяне на експертиза, поради което същите са категорично разколебани от останалите доказателства. Пълното обратно доказване на вписаните в свидетелството за регистрация данни е невъзможно без липсваща вещ да е налична, съответно обосноваване на извод за идентичност между вещта, върху която производителят е поставил номер 4JGDA5HB7EA421244, и застрахованата, въз основа на тези два документа, е неоснователно.

Съвкупната преценка на доказателствата обосновава извод, че застрахованото МПС е различно от това, на което производителят е поставил посочения в свидетелството за регистрация и в застрахователната полица уникален идентификационен номер на рама 4JGDA5HB7EA421244. При застраховка на конкретно определена вещ, тя следва да бъде посочена с нейните индивидуализиращи белези, като при имуществена застраховка на моторно превозно средство това е поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство - номер на рама.

Поддържа, че е налице невъзможен предмет по чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД - описаното в застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, като обект на застрахователна закрила, не може да бъде индивидуализирано поради извършена, преди сключването на договора, интервенция върху основния индивидуализиращ белег на моторното превозно средство - поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. При неавтентичен идентификационен номер, вписан в застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, следва извод, че индивидуализираното с този основен белег МПС не съществува. Несъществуването на посочената в застрахователната полица индивидуално определена вещ, води до фактическа невъзможност на предмета на сключения застрахователен договор, поради което той е нищожен, на основание чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД, а предявеният иск на осн. чл.405 КЗ -неоснователен, съответно неоснователен е и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД, вр. с чл.409 КЗ.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „Финанс Директ” АД, ЕИК 201343299, е предявил срещу „ЗАД Армеец” АД, ЕИК 121076907, обективно съединени искове с правно основание чл.405 от Кодекса за застраховането/КЗ/, и чл.409 КЗ, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка със застрахователна полица за имуществено застраховане № 0306Х0624560/22.02.2021г., за застрахователно събитие „кражба“ на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 63 АМГ“, с рег.№••••••••, настъпило за времето от 17, 30 ч. на 28.09.2021г. до 07, 40 ч. на 29.09.2021г. в гр.София, за следните суми:

60 000 лв.- застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди;

4 833, 33лв. - законната лихва върху главницата от 60 000лв., считано от 05.01.2022г. /дата след отказа за изплащане на обезщетение/ до датата на предявяване на исковете; законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на настоящите искове до окончателното изплащане на дължимите суми; сторените в процеса разноски.

Твърди, че между страните е сключен валиден договор за имуществена застраховка „Каско“, клауза „П“- пълно каско, допълнително покритие автомобилен асистент за чужбина, за собствения на ищеца лек автомобил - марка „Мерцедес”, модел „МЛ 63 АМГ”, рама № 4JGDA5HB7EA421244, ДК № ••••••••, за което е подписана Комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ № 0306X0624560 от 22.02.2021г., 15: 34ч., със срок на покритие от 00: 00ч. на 26.02.2021г. до 23: 59ч. на 25.02.2022г.

За времето от 17: 30ч. на 28.09.2021г. до 07: 40 ч. на 29.09.2021г., в гр.София, ж.к. „Студентски град”, от ул.„•••”, до № 88 е откраднат собствения на ищеца лек автомобил - марка „Мерцедес”, модел „МЛ 63 АМГ”, рама №4JGDA5HB7EA421244, ДК № ••••••••. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора и за ответникът е възникнало задължение за заплащане на обезщетение.

Ответникът „ЗАД Армеец” АД, ЕИК 121076907, счита предявените искове за допустими, но за неоснователни, като ги е оспорил по основание и размер, по подробно изложени съображения в отговора на исковата молба.

1. Оспорва застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №0306X0624560, да е действителен. Твърди, че същият е нищожен по смисъла на чл.26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД – поради невъзможен предмет. Номерът на рамата, вписан в процесната застрахователна полица, не е поставен от производителя върху вещта, за която се твърди да е противозаконно отнета. Автомобилът, застрахован при ответника е т. нар. „клонинг“/„двойник“ - произведен е с различен номер на рама от посочения в застрахователния договор. Налице е друг автомобил, на който производителят е поставил номер на рама 4JGDA5HB7EA421244 /вписан в полицата/, а застрахованият при ответника автомобил, не е произведен с посочения номер на рама. Налице е липса на идентитет между застрахования автомобил и този, който е противозаконно отнет от ищеца.

2. При условията на евентуалност, твърди, че е процесният застрахователен договор е нищожен и поради липса на застрахователен интерес по смисъла на чл.349, ал.2КЗ. Ищецът не е собственик на вещта, не се установява необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие, поради което договорът за застраховка е сключен при изначална липса на застрахователен интерес и същият е нищожен.

3. Налице е изключен риск по смисъла на т. 15.2. от Общите условия на застрахователния договор - застрахованият е застраховал противозаконно отнето МПС.

4. Оспорва ищецът да е легитимиран да предяви иска по чл.405 КЗ, както и да получи застрахователно обезщетение, тъй като автомобилът, за който е сключен застрахователният договор, не е собственост на ищеца, от една страна, а от друга - твърди, че автомобилът, за който е сключен процесният застрахователен договор, не е отнет от собственика му.

5. Оспорва ищецът да е собственик на автомобил МЕРЦЕДЕС МЛ, peг. № ••••••••, рама № 4JGDA5HB7EA421244, за който е издадена застрахователната полица.

Твърди, че действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на събитието е по - ниска от търсената.

Претенцията за обезщетение за забава неоснователна, поради неоснователността на главния иск и акцесорния характер на претенцията за обезщетение за забава.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел исковете за допустими, а разгледани по същество за основателни в уважените размери, по следните съображения:

Между страните е сключена комбинирана застрахователна полица № 0306X0624560 от 22.02.2021г. за имуществено застраховане, клауза „Пълно каско“ и злополука, на лек автомобил - марка „Мерцедес“, модел „МЛ 63 АМГ“, рама №4JGDA5HB7EA421244, с рег.№ •••••••• и дата на първа регистрация 01.07.2014г., със срок на застрахователно покритие от 00.00ч. на 26.02.2021г. до 23.59ч. на 25.02.2022г. Определената застрахователна сума е 61 500 лв., при уговорена застрахователна премия по застраховката от 2 875, 12 лв., платима на четири вноски, в размер от по 718, 78лв., с падежи: 25.02.2021г.; 28.05.2021г.; 28.08.2021г. и 27.11.2021г. Застрахованият дължи и данък от 2 % върху застрахователната премия или общо 57, 50 лв., платим на падежите на вноските, първите три от които в размер на по 14, 38 лв., а последната в размер на 14, 36 лв.

Трето ползващо се лице по застраховката е банка „Токуда банк“ АД, която на 27.06.2022г. е уведомила застрахователя и застрахования, че се отказва от правата си и дава съгласието си всички евентуални претенции, вкл. и минали такива за заплащане на суми по застраховката да се решават между застрахователя и застрахования, съответно на застрахования да бъдат заплатени дължимите по застраховката плащания.

При подписването на полицата застрахованият е декларирал, че е запознат с общите условия на застрахователя и ги е получил, като същите са представени по делото.

Съгласно клауза „П” - всички рискове /Пълно каско/, т. 12 от общите условия на застрахователя, последният покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, вкл. и риска от кражба, грабеж или противозаконно отнемане с намерение за ползване на цялото МПС. В раздел XVIII, т.11, т.12, т.15 и т.16 са дадени дефиниции на тази тези понятия. Съгласно т. 39 от ОУ, застраховката на МПС влиза в сила, ако е платена застрахователната премия или договорената първа вноска от нея и след като са изпълнени изискванията за оглед и заснемане на МПС от посочено от застрахователя лице. В раздел IV от ОУ са посочени изключените рискове, а в раздел XII са посочени правата и задълженията на застрахования при настъпване на застрахователно събитие. Съгласно т.82 от ОУ, изплащането на застрахователното обезщетение се извършва до 15 дни след представяне на всички изискани от застрахователя документи.

В застрахователната полица е посочено, че застрахователното покритие се предоставя без изискване за оглед на МПС, съгласно т.39 от ОУ на застрахователя, при условие, че застраховката се подновява без прекъсване на покритието и МПС е било представено за оглед по предходен застрахователен период.

От неоспорена от ответника, разпечатка на досие на застрахователна полица №0306X0543628 „каско на МПС“, се установява, че за периода 26.02.2020г. до 25.02.2021г. процесният автомобил - марка „Мерцедес“, модел „МЛ 63 АМГ“, рама №4JGDA5HB7EA421244, с рег.№•••••••• и дата на първа регистрация 01.07.2014г. е застрахован от ищеца при ответника с горепосочената полица, сключена на 26.02.2020г. /на 13.03.2020г. е отразена корекция на полицата, а именно промяна в данните за МПС от рег.№ •••••••• на ••••••••/. Отразено е, че са направени снимки на автомобила - 25 броя при сключване на полицата на 26.02.2020г. и 3 бр. на 17.06.2020г.

По полицата е образувана една щета /№ 0306-100-14093/20/, за настъпило на 12.05.2020г. застрахователно събитие - злоумишлени действия на трети лица, по която е определено застрахователно обезщетение от 1 249, 61 лв., като след прихващане на дължимата четвърта погасителна вноска от дължимата застрахователна премия и данък върху нея, е изплатено застрахователно обезщетение от 496, 85 лв.

За автомобила - предмет на процесната застрахователна полица, е издадено свидетелство за регистрация № 010539391/13.03.2020г., в което е вписан рег. № на автомобила •••••••• и рама № 4JGDA5HB7EA421244. Като собственик на автомобила е посочено дружеството ищец „Финанс директ“ АД.

Представен е договор за покупко продажба на МПС от 26.02.2020г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, с който ищецът закупува от „А1 ауто лукс“ ЕООД лек автомобил „Мерцедес МЛ 63АМГ“ с рег.№••••••••, рама №4JGDA5HB7EA421244 и дата на регистрация 01.07.2014г., за сумата от 35 000лв., за която сума е издадена фактура № 0000000115/26.02.2020г.

В срока на действие на застрахователния договор - от 17.30ч. на 28.09.2021г. до 07.40ч. на 29.09.2021г. в гр.София, ж.к.„Студентски град“, ул. „•••“, до №88, застрахованото МПС е противозаконно отнето от неизвестен извършител, за което е образувано досъдебно производство 3382ЗМК-1266/2021г. на 07 РУ - СДВР, пр.пр. №35048/2021г. на СРП, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346, ал.1 НК, спряно с постановление на СРП от 25.11.2021г.

На 29.09.2021г. застрахователят е уведомен писмено за настъпилото застрахователно събитие, във връзка с което е образувана щета № 100210301021054, по която застрахованият е представил поисканите от застрахователя документи, последният от които на 13.12.2021г. /постановление за спиране на СРП/.

С писмо от 15.11.021г. агенция „Митници“ отговаря на застрахователното дружество, че в справочните системи на Агенцията липсват данни за поставяне под митнически режим на процесния автомобил в периода от 01.07.2014г. до 13.03.2020г., но в този период върху движението на стоки със съюзен митнически статут от държава членка до друга не се упражнява митнически надзор и контрол и не се заплащат мита и такси.

С писмо от 08.12.2021г. генералният дистрибутор на Даймлер за Мерцедес-Бенц в България отговаря на застрахователя, че автомобил с ид. № 4JGDA5HB7EA421244, съответства на Мерцедес-Бенц ML 350 4MATIC, произведен на 17.05.2014г. за вътрешния пазар на САЩ, като в европейската сервизна база с данни на Мерцедес - Бенц няма информация за посещение в оторизиран сервиз и няма информация за допълнително поръчвани контактни ключове.

На 11.01.2022г. ответното дружество уведомява застрахованото лице, че във връзка със заведената щета не се дължи заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е установено, че номерът на рамата, вписан в застрахователната полица не е поставен от производителя на вещта, т.е липсва идентитет между автомобила, вписан в полицата, и противозаконно отнетия и това обосновава нищожност на застрахователния договор по чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД и на основание чл.349, ал.2 КЗ, тъй като застрахованият не е собственик на отнетата вещ. Искането на застрахованото лице за преразглеждане на взетото по щетата решение е оставено без уважение - писмо от 25.02.2022г.

В отговор на съдебно удостоверение по делото, МВР, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ отговаря, че към 17.11.2023г. автомобил с марка „Мерцедес“, модел „МЛ 63 АМГ“, рама № 4JGDA5HB7EA421244, с рег.№••••••••, фигурира като издирван на национално и международно ниво, както в Шенгенската информационна система, така и в Информационната система на ИНТЕРПОЛ. Автомобилът е обявен за издирване с телеграма № 25009/29.09.2021г. на ГДНП-МВР, като е отбелязано, че автомобилът е имал застраховка автокаско в ЗАД „Армеец“.

От заключение по съдебно - автотехническата експертиза, кредитирано от съда, се установява, че средната пазарна оценка на автомобила към датата на застрахователното събитие /29.09.2021г./ е 48 600 лв.

По иска с правна квалификация чл.405, ал.1 КЗ.

Представените по делото доказателства установяват наличието на валидно застрахователно правоотношение въз основа на сключена комбинирана застрахователна полица № 0306Х0624560/22.02.2021г.

Разпоредбата на чл.343, ал.1 КЗ определя застрахователния договор като договор, с който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахователно обезщетение или сума. Със същите правни белези се характеризира и договорът за имуществено застраховане по чл.399 КЗ, който има за предмет оценими в пари права на застрахования. С оглед целта на договора, от момента на влизането му в сила за застрахователя възниква задължение да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни събития и при евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за претърпените вреди, определено при имуществените застраховки по правилото на чл.404 КЗ.

Съдът е приел за неоснователни направените от ответника възражения, че между страните не е възникнало валидно застрахователно правоотношение въз основа на сключената комбинирана застрахователна полица № 0306Х0624560/22.02.2021г., тъй като договорът е с невъзможен предмет и като такъв е нищожен. Събраните по делото установяват идентичността на закупения от ищеца на 26.02.2020г. автомобил, за който е издадено свидетелство за регистрация № 010539391/13.03.2020г. и този, който е застрахован с процесната застрахователна полица. Този автомобил е бил предоставен на застрахователя за оглед и заснемане, като застрахователят е извършил такъв оглед при сключване на предходната застрахователна полица № 0306X0543628 от 26.02.2020г. и е направил 25 броя снимки. Съгласно изрично посоченото в процесната полица от 22.02.2021г., в случаите, когато застраховката се подновява без прекъсване на покритието /настоящият случай е такъв, доколкото срокът на застрахователно покритие по предходната полица е до 23.59ч. на 25.02.2021г., а процесната е с начало 00.00ч. на 26.02.2021г./ и МПС е представено за оглед по предходен застрахователен период /обстоятелство, което се установява от отбелязването в досието на полица №0306X0543628 от 26.02.2020г., че на датата на сключване на полицата са направени 25 броя снимки/, не е необходимо да се спазва изискването по т.39 от ОУ за предоставяне за оглед на МПС при сключване на новата полица. Ето защо съдът е приел, че договорът има годен предмет - предоставеният за оглед на застрахователя автомобил, собственост на ищеца.

От досието на полица № 0306X0543628 е установено, че застрахователят е платил застрахователно обезщетение за нанесени частични щети по този автомобил.

Затова необосновано, с оглед събраните по делото доказателства, е прието възражението на ответника, че застрахованият автомобил не е този, който е представен за оглед, а съществува друг автомобил, който реално е предмет на застраховката. По делото е установено, че именно закупеният от ищеца автомобил е предмет на процесния застрахователен договор и същият автомобил е огледан и заснет от застрахователя при сключване на предходната застрахователна полица, съответно исковата претенция е за заплащане на застрахователно обезщетение за пълната загуба именно на този автомобил. Дори да се приемат за доказани твърденията на ответника, че автомобил с посочената в застрахователния договор рама е произведен за американския пазар и никога не е получавал гаранционно обслужване в Европа, то спорен съда това не установява, че предмет на застрахователния договор е автомобил, различен от този, за които страните са постигнали съгласие да се сключи застрахователния договор, съответно този, който е противозаконно отнет от ищеца. Затова е прието за доказано наличието на конкретно определено и индивидуализирано имуществено благо, което може да бъде предмет на застрахователна защита по застрахователния договор.

Осигуряването на застрахователно покритие формира съдържанието на дължимата от застрахователя престация, което означава, че възникването на задължението за носене на риска съвпада с момента на влизане на застрахователния договор в сила. В случая сключеният от страните застрахователен договор е влязъл в сила, с плащането на договорената първа вноска от застрахователната премия, което ответникът не оспорва.

За неоснователно е прието възражението на ответника за недействителност на застрахователния договори поради липса на застрахователен интерес. Представен е договор за продажба от 26.02.2020г., сключен в законоустановената форма /чл.144, ал.1 ЗДвП/, с който ищецът е придобил собствеността върху автомобила - предмет на застрахователния договор. Въз основа на този договор на ищеца е издадено свидетелство за регистрация № 010539391/13.03.2020г., което е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил. Опровергаването относно правото на собственост следва да се осъществи с пълно обратно доказване на факти, относими към отпадане на придобивното основание на собственика, каквито доказателства според съда ответникът не е представил. Доказаното право на собственост на ищеца върху автомобила обуславя и правният му интерес от застраховане на същия.

Налице е валидно застрахователно правоотношение между страните, в срока на застрахователно покритие на което е настъпило застрахователно събитие „кражба“. Настъпването на застрахователното събитие в срока на действие на застрахователния договор, е установено от постановление, изготвено от прокурор от Софийска районна прокуратура, което е официален документ се ползва с материална доказателствена сила.

За недоказано и прието наличието на предвиденият в т. 15.2 от ОУ изключен риск - не е установено застрахованият да е застраховал противозаконно отнето в или извън страната МПС.

За ответника е възникнало задължение по чл.394, вр. чл.405, ал.1 КЗ.

При данните по делото, основаващи се на прието заключение на автотехническа експертиза, съдът е приел, че действителната стойност на откраднатия лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие на възлиза 48 600 лв. и предявеният от ищеца иск за заплащане на сума в такъв размер следва да бъде изцяло уважен.

По иска с правна квалификация чл.409 КЗ, вр. чл.86, ал.2 ЗЗД.

Съгласно чл.409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405, който не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или 5. На основание чл.108, ал.1 КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията за застраховки, сред които попада и процесната /по приложение I, раздел II, буква „А“, т. 3/, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ. Същият срок за заплащане на застрахователното обезщетение е предвиден и в приложимите към процесната застрахователна полица общи условия. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът е приел, че на 13.12.2021г. застрахованият е изпълнил задължението си да представи всички доказателства, необходими за установяване на застрахователното събитие и вредите от него, съответно застрахователят е следвало да извърши плащане в предвидения в чл.108, ал.1 КЗ срок /изтекъл на 07.01.2022г./, и е в забава от 08.01.2022 г. За периода от 08.01.2022г. до 20.10.2022г.вкл., законната лихва, изчислена от съда върху размера на уваженото главно вземане от 48 600 лв. възлиза на 3 861лв., в който размер акцесорният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 915 лв. и за периода от 05.01.2022г. до 07.01.2022 г.вкл.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищците в исковата молба относно обстоятелствата, на които се основават исковете, и търсената с исковете защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

По делото са представени:

Договор за покупко - продажба на МПС от 26.02.2020г. /л.23/, peг. № 1508 от 26.02.2020г. на нотариус в район PC София, peг. № ••• на Нотариалната камара, с който „А1 Ауто Лукс“ ЕООС, е продало на „Финанс Директ” АД, ЕИК 201343299, лек автомобил „Мерцедес МЛ 63АМГ“ с рег.№ ••••••••, рама №4JGDA5HB7EA421244, двигател без номер, и дата на регистрация 01.07.2014г., за сумата от 35 000лв., за която сума е издадена фактура № 0000000115/26.02.2020г./л.25/.

Свидетелство за регистрация на МПС част I № 010539391 от 13.03.2020г. /л.11/, издадено от МВР, Пътна полиция – София, за лек автомобил Мерцедес МЛ 63АМГ с рег.№ ••••••••, рама №4JGDA5HB7EA421244, двигател без номер, и дата на регистрация 01.07.2014г.

Застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ №0306Х0624560/22.02.2021г./л.12/, издадена от „ЗАД Армеец“ АД, със застраховащ и собственик „Финанс Директ” АД, ЕИК 201343299, с която е застраховано МПС - рег.№ ••••••••; лек автомобил-дата на първа регистрация 01.07.2014г.; рама №4JGDA5HB7EA421244; MERCEDES ML 55; действителна стойност 61 500лв.; застрахователна сума 61 500лв.; застрахователна премия 2 875, 12лв., с посочени падежи на плащане, период на застрахователно покритие: начало 25.02.2021г. 00.00ч. край: 25.02.2022г., 23.59ч.; застрахователното покритие се предоставя без изискване за оглед, съгласно чл.39 от Общите условия на застраховка „Каско“, при условие, че застраховката се подновява без прекъсване на покритието и МПС е представено за оглед по предходен застрахователен период; при тотална загуба или кражба в полза на Токуда Банк АД.

От досието на полица №0306Х0543628 Каско на МПС/л.21 и л.228/, представено с исковата молба, е видно, че същата се отнася за автомобила, описан в Застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ №0306Х0624560/22.02.2021г., съществените елементи от която са посочени в съответните графи, като в графата щети е посочено, че този автомобил е била завеждана щета № 0306-100-14093; събитие - злоумишлени действия на трети лица; дата С. - 12.06.2020г.00.00.00; дата Пр. - 12.06.2020г. 00.00.00; преписка № 10020030112232; Пр.- 0306-100-14093/20-1; състояние – изплатена; сума – 1249, 61лв.; сист. рег.12.06.2020 05.35.59; изплатено 496, 85. В досието е посочено, че на 17.06.2020г. са заснети 3бр. снимки, а на 26.02.2020г. 25бр. снимки.

От постановление за спиране на наказателното производство от 25.11.2021г. по пр.пр.

№35048/2021г. по описа на Софийска районна прокуратура, е видно, че е водено производство срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.346, ал.1 НК - за времето от 17.30ч. на 28.09.2021г. до 07.40ч. на 29.09.2021г. в гр.София, ж.к. „Студентски град“, ул.„•••“, до №88, противозаконно е отнел чуждо МПС – лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел МЛ 63 АМГ“, рег.№••••••••, рама №4JGDA5HB7EA421244, собственост на „Финанс Директ” АД, от владението на Б. В. М., без негово съгласие с намерение да го ползва.

С писмо изх.№20-00-926/02.06.2022г. на „Токуда банк” АД/л.26/, адресирано до „ЗАД Армеец“ АД и „Финанс Директ” АД, „Токуда банк” АД - трето ползващо се лице от застрахователната полица, е заявило, че се отказва от правата си и дава съгласие всички евентуални претенции по застраховката да бъдат изплащане на „Финанс Директ” АД.

С писмо изх.№100-20/04.01.2022 г. на „ЗАД Армеец” АД/л.16/, адресирано до „Финанс Директ” АД, „Токуда банк” АД, Б. В. М., застрахователят е уведомил лицата, че във връзка с уведомление от 29.09.2021г., с което е заявена пълна загуба на лек автомобил „Мерцедес МЛ 550“, рег.№••••••••, поради противозаконно отнемане, в дружеството е образувана преписка №100210301021054, по която за него не е възникнало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, по следните причини: Номерът на рамата, вписан в застрахователната полица, не е поставен от производителя върху вещта, за която се твърди да е противозаконно отнета, т.е. налице е липса на идентитет между автомобила, вписан в полицата и този, които е противозаконно отнет. Счита, сключения застрахователен договор за нищожен по смисъла на чл.26, ал.2, предл.първо ЗЗД – сделка с невъзможен предмет, както и на основание чл.349, ал.2 КЗ – застрахованият не е собственик на отнетата вещ и не е налице необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие.

Във връзка с молба на „Финанс Директ” АД, ЗАД Армеец” АД е преразгледал преписка №100210301021054, като с писмо изх.№ 100-832/25.02.2022г. /л.20/ е приел, че не са налице данни и обстоятелства, водещи до промяна на изразеното становище.

С писмо рег. № 32-362752 от 15.11.2021г. на Агенция Митници/л.41/, във връзка с писмо вх. №Л-11207/18.11.2021 г. на „ЗАД Армеец” АД, е отговорено, че са извършени проверки в системите на Агенция „Митници“, като за периода 01.07.2014г. до 13.03.2020г. не са установени данни за поставяне под режим „Едновременно допускане за свободно обръжение и освобождаване за потребление/внос/ на посоченото превозно средство – „MERCEDES BENZ“, рама №4JGDA5HB7EA421244.

С писмо peг. №311/08.12.2021г. на Силвър Стар Моторс ЕАД, във връзка с писмо вх. № 100 - 4354/17.12.2021г. на „ЗАД Армеец” АД, е отговорено, че автомобил с идентификационен номер 4JGDA5HB7EA421244, съответства на Mercedec-Benz ML 350 MATIC, произведен за вътрешния пазар на САЩ, посочени са номер на двигател, на предавателна кутия основен цвят и тапицерия-черна синтетична кожа, както и че в европейската база данни на Mercedec-Benz AG няма информация за посещение в оторизиран сервиз.

Представени са Общи условия за застраховка на моторни превозни средства „Каско“ / ОУ- л.44/.

С писмо peг. №X15-00-1/23/05.01.2023г. на Министерство на правосъдието на „ЗАД Армеец” АД е отказано предоставяне на информация за автомобил, регистриран на територията на Съединените американски щати.

С писмо peг. № A-15813/17.11.2023г. на Министерство на вътрешните работи /л.129/, адресирано до „ЗАД Армеец” АД, е удостоверено, че в информационните системи за издирване на национално и международно ниво за автомобил с номер на рама 4JGDA5HB7ED421244 няма въведен сигнал за издирване, но има сигнал за издирване за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ML 63 AMГ“ с номер на рама 4JGDA5HB7EA421244. Към момента на издаване на писмото, автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ63 AMГ“ с номер на рама4JGDA5HB7EA421244 и рег.№ ••••••••, фигурира като издирван на национално и международно ниво.

Според заключението на представена по делото на 10.10.2023г. съдебна автотехническа експертиза /л.118/ средната пазарна стойност на застрахования л.а. марка „Мерцедес“ модел „МЛ 63 АМТ$, с рама № 4JGDA5H87EA421244, рег.№ •••••••• към датата на застрахователното събитие 29.09.2021 г. е 48 600лв.

С протоколно определение от 24.11.2023г. е допуснато изменение на предявените искове, както следва: размерът на иска за главница, първоначално предявен за сумата от 60 000лв. да се счита предявен за сумата от 48 600лв.; размерът на иска за лихва за забава, първоначално предявен за сумата от 4 833, 33лв. да се счита предявен за сумата от 3 915лв.

При горните факти, настоящият състав на съда прие следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 386, ал.1 КЗ, вр. с чл.405, ал.1 КЗ, и чл.409 КЗ, вр. с 86, ал.1 ЗЗД.

Настоящият състав на съда споделя мотивите на първоинстанционния съд, изложени в подкрепа на извода, че предявените искове са основателни в уважените размери, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

По иска с правно основание чл.386, ал.1 КЗ, вр. с чл. 405, ал.1 КЗ:

Съобразно чл.405 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Разпоредбите на чл.386, ал.1 и ал.2 КЗ предвиждат, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено в този кодекс; застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

При наличието на валиден застрахователен договор между страните, настъпването на предвидения в него застрахователен риск „кражба“ и надлежното изпълнение на задълженията на ищеца във връзка със заявяване на събитието и представяне на необходимите документи за застрахователя възниква задължението да обезщети застрахования ищец за вредите до размера на уговорената в договора застрахователна сума, съгласно чл.386, ал.1 КЗ, вр. с чл. 405, ал.1 КЗ.

Въз основа на установените по делото факти следва да се приеме, че страните по делото са били обвързани от валиден застрахователен договор за имуществено застраховане по Застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ №0306Х0624560/22.02.2021г. /л.12/, издадена от „ЗАД Армеец“ АД, със застраховащ и собственик „Финанс Директ” АД, ЕИК 201343299, с която е застраховано МПС - рег.№ ••••••••; лек автомобил-дата на първа регистрация 01.07.2014г.; рама №4JGDA5HB7EA421244; MERCEDES ML 55, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума настъпилите за застрахования - ищец имуществени вреди в резултат на кражба на процесния лек автомобил / т.86 от ОУ, т.15 и т.-16 от раздел XVIII Дефиниции от ОУ/. Платена е първата вноска по договора, поради което договорът е породил действие към момента на настъпване на застрахователното събитие за времето от 17.30ч. на 28.09.2021г. до 07.40ч. на 29.09.2021г. в гр.София, съгласно т.5.1 от ОУ, като това обстоятелство не е спорно между страните.

В срока на действие на договора /26.02.2021г.-25.02.2022г./, е възникнало застрахователно събитие, по смисъла на §1, т.4 от ДР на КЗ – за времето от 17.30ч. на 28.09.2021г. до 07.40ч. на 29.09.2021г., а именно кражба на собственото на застрахования МПС, съобразно дадената от прокуратурата квалификация на престъплението в постановлението за спиране на наказателното производство от 25.11.2021г. по пр.пр. №35048/2021г. по описа на Софийска районна прокуратура, вр. с т.15 и т.16 от раздел XVIII Дефиниции от ОУ, за което ищецът е уведомил застрахователя в сроковете по т.58, раздел Права и задължения на застрахования при настъпване на застрахователно покритие на ОУ, вр. с чл. 407, ал.1 КЗ и е представил необходимите документи, съгласно задължението си по чл. 404 КЗ и ОУ, по които обстоятелства страните не спорят, а и същите се установяват от представените по делото доказателства.

С осъществяването на тези факти за застрахователя е възникнало задължението да обезщети застрахования ищец за причинените от събитието вреди до размера на уговорената в договора застрахователна сума, съгласно чл.386, ал.1 КЗ, вр. с чл.405, ал.1 КЗ.

Предвид изложеното, като съобрази приетата по делото съдебно автотехническа експертиза, настоящият състав на съда приема, че застрахователят следва да плати застрахователно обезщетение в размер на 48 600лв., което е съобразено с договорения между страните лимит на отговорността по смисъла на чл.346, ал.1 КЗ, вр. с т.69 от ОУ, и действителната стойност на застрахованото имущество, към датата на настъпване на застрахователното събитие, съгласно приетата по делото съдебно автотехническа експертиза.

Съгласно разпоредбата на чл.395, ал.1 КЗ – „застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки“, а съгласно ал.4 – „при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението“.

Съгласно разпоредбите на чл. 408, ал.1, т.1-4 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.

В случая не са налице основания за отказ или намаляване на застрахователното обезщетение, като направени с отговора на исковата молба възраженията от застрахователя са неоснователни, поради което същият дължи обезщетение в определения размер.

По иска с правно основание чл.409 КЗ, вр. с 86, ал.1 ЗЗД:

Основателността на иска по чл.386, ал.1 КЗ, вр. с чл. 405, ал.1 КЗ, установява по основание акцесорния иск за лихви върху застрахователното обезщетение.

При съобразяване на разпоредбите на чл.409 КЗ, вр. с чл. 405 и чл.108, ал.1-3 или 5КЗ и факта, че на 13.12.2021г. – датата на постановяване на постановлението за спиране на наказателното производство, отразена върху списъка на необходимите документи изискуеми при заявен риск „противозаконно отнемане на МПС/л.13/, който е с посочена дата 29.09.2021г., подписан от страните, застрахованият е изпълнил задължението си да представи всички доказателства, необходими за установяване на застрахователното събитие и вредите от него, следва извод, че застрахователят е следвало да извърши плащане в предвидения в чл.108, ал.1 КЗ срок /изтекъл на 07.01.2022г./, и е в забава от 08.01.2022г. За периода от 08.01.2022г. до 20.10.2022г. вкл., законната лихва, изчислена от съда върху размера на уваженото главно вземане от 48 600 лв. е в размер на 3 861лв., в който размер акцесорният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер и за периода от 05.01.2022г. до 07.01.2022г.вкл.

Неоснователни са възраженията на ответника направени с отговора на исковата молба за нищожност на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица №0306X0624560, по смисъла на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД – поради невъзможен предмет, евентуално поради липса на застрахователен интерес по смисъла на чл.349, ал.2 КЗ; наличие на изключен риск по смисъла на т. 15.2. от Общите условия на застрахователния договор - застрахованият е застраховал противозаконно отнето МПС; ищецът не е собственик на автомобилът, за който е издадена застрахователната полица, съответно липса на легитимация на ищеца предяви иска по чл.405 КЗ и да получи застрахователно обезщетение; действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на събитието е по - ниска от търсената; неоснователност на претенцията за обезщетение за забава, поради неоснователността на главния иск и акцесорния характер на претенцията за обезщетение за забава.

При предявен иск с правно основание чл.405, ал. 1 КЗ ищецът следва да установи фактите и докаже обстоятелствата, на които основава иска си, а именно: наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие по застрахования риск; причинна връзка между него и настъпилите вреди; изпълнение на задълженията на застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото събитие в предвидения срок.

Съвкупният анализ на доказателства по делото не установява фактите, на които ответникът основава възраженията си за нищожност на застрахователния договор по смисъла на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД – поради невъзможен предмет, евентуално поради липса на застрахователен интерес по смисъла на чл.349, ал.2 КЗ.

В случая, съществуването на застрахованият автомобил, така както е индивидуализиран в застрахователната полица се установява от представения договор договор за покупко - продажба на МПС от 26.02.2020г. и свидетелство за регистрация на МПС част I № 010539391 от 13.03.2020г., издадено на основание чл.143 и сл.ЗДвП, съставляващо официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, който се ползва от формална и материална доказателствена сила, обвързваща съда да приеме, че фактите, предмет на изявление на издалият го орган, са се осъществили, така както се твърди в документа, т.е. че пред органа по регистрация е представено пътно превозно средство, върху което производителя е поставил идентификационен номер, който е идентичен с идентификационният номер поставен върху процесния лек автомобил, вписан в застрахователната полица, и този автомобил е регистриран на името на собственика – в случая на ищцовото дружество. Оспорването на свидетелството за регистрация е допустимо, но противното ще следва да се установи срез пълно насрещно доказване от оспорващата страна /чл.193, ал.3, изр.1 ГПК/ - в случая от ответника застраховател / в този смисъл Решение № 23 от 10.12.2019 г. по гр. д. № 3808/2017 г., Г.К., II Г. О. на ВКС/.

В случая представените с исковата молба писмени доказателства от ищеца, във връзка с доказване на релевантните факти, включително и съществуването на застрахованият автомобил, така както е индивидуализиран в застрахователната полица, не са оспорени от ответника с отговора на исковата молба, в които са направени само правоизключващи възражения. Предвид изложеното, не може да се приеме за успешно проведено насрещното доказване, при съобразяване на представените по делото документи от ответника – писмо рег.№32-362752 от 15.11.2021г. на Агенция Митници и писмо peг. №311/08.12.2021г. на Силвър Стар Моторс ЕАД, тъй като съдържанието на същите не установява по несъмнен начин твърденията на ответника, а именно, че номерът на рамата, вписан в процесната застрахователна полица, не е поставен от производителя върху вещта, за която се твърди да е противозаконно отнета. В подкрепа на този извод са и фактическите и правни действия извършени от ответника, при сключването на процесната застрахователна полица, които съставлява признание на неизгодни за страната факти по смисъла на чл.175 ГПК – описването в застрахователната полица на застрахованият автомобил, така както е индивидуализиран в свидетелството за регистрация, която е подписана от застрахователя; в досието е посочено, че на 17.06.2020г. са заснети 3бр. снимки, а на 26.02.2020г. 25бр. снимки; изплащането на застрахователно обезщетение за същият автомобил за предходен период от време от същия застраховател, видно от досието на полицата. Липсата на застрахованият автомобил не може да се възприеме като действие на ищеца, създаващо пречка за установяване на твърденията на ищеца, от което последният да търпи вредни последици. Предвид изложеното, следва да се приеме, че застрахователния договор не е с невъзможен предмет, а след като ищецът е собственик на застрахованият автомобил за него съществува застрахователен интерес от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие, поради което възражението за липса на застрахователен интерес по смисъла на чл. 349, ал.2 КЗ е неоснователно.

По същите съображения неоснователни са и възраженията за изключен риск по смисъла на т.15.2. от Общите условия на застрахователния договор - застрахованият е застраховал противозаконно отнето МПС; ищецът не е собственик на автомобилът, за който е издадена застрахователната полица, съответно липса на легитимация на ищеца предяви иска по чл.405 КЗ и да получи застрахователно обезщетение.

По отношение на действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на събитието, съдът кредитира заключението на представена по делото на 10.10.2023г. съдебна автотехническа експертиза, като правилно и обосновано, неоспорено от страните.

Основателността на главния иск обосновава и основателност на акцесорния иск за лихви върху застрахователното обезщетение в установения размер, по изложените мотиви.

Предвид изложеното, неоснователни са и възраженията във въззивната жалба, за липса на предпоставките по чл. 405 КЗ. Активната материално - правна легитимация на ищеца да получи застрахователно обезщетение по договора за имуществена застраховка, сключен с полица № 0306X0624560/26.02.2021г., за противозаконно отнетия лек автомобил марка „Мерцедес“, с модел „МЛ“, peг. № ••••••••, идентифициращ се с номер на рама 4JGDA5HB7EA421244, посочена като спорна, се установява от съвкупният анализ на представените по делото доказателства – представения договор за покупко - продажба на МПС от 26.02.2020г. и свидетелство за регистрация на МПС част I № 010539391 от 13.03.2020г., както и от фактическите и правни действия извършени от ответника, при сключването на процесната застрахователна полица, съставляващи признание на неизгодни за страната факти по смисъла на чл.175 ГПК, поради което така направеното възражение е неоснователно.

По същите съображения не може да бъде споделен извода, поддържан във въззивната жалба, че съвкупна преценка на събраните доказателства установява, че обект на застраховане по процесната застрахователна полица е съвсем различен, макар и неустановен лек автомобил, който не е идентичен с въведения в гражданския оборот от производителя на марката, и който автомобил е индивидуално определен, посредством поставения от производителя уникален идентификационен номер 4JGDA5HB7EA421244.

Посочените в жалбата писмени доказателства - писмо, peг.№32 -362752/15.11.2021г. от Агенция Митници, и писмо, peг. № 311/08.12.2021г. на Силвър Стар Моторс ЕАД, обсъдени по същество не установяват по несъмнен начин твърденията на ответника, съответно целеното насрещно доказване от ответника и прието за неуспешно от съда, по изложените съображения при преценка основателността на предявените искове.

В допълнение следва да се има в предвид, че посочените документи дори и да се приемат за официални по смисъла на чл.179 ГПК, не изключват по несъмнен начин твърденията на ищеца, че е собственик на процесният автомобил, който е бил застраховат от ответното дружество за рисковете предмет на процесната застрахователна полица, предвид фактическите и правни действия на ответника преди и по - време на сключването на процесната застраховка, обсъдени по - горе, за което същият е получавал съответната застрахователна премия в продължителен период от време. Да се приеме противното е неправилно, тъй като в случая би означавало, че за застрахователят договорът е действителен от момента на сключването му, след извършването на всички необходими проверки от негова страна, включително и по отношение на собствеността и идентификацията на застрахования автомобил, и при получаването на застрахователните премии, до момента, в който настъпи застрахователно събитие и следва да заплати застрахователно обезщетение, от който момент застрахователят започва да твърди, че застрахованият не е собственик на застрахования автомобил, съответно, че застрахованият автомобил не е идентичен с автомобилът, произведен от производителя със съответния идентификационен номер, което е в противоречие с принципа на добросъвестността /чл.63 ЗЗД/, спазването на който всяка страна дължи по отношение на другата при сключването и изпълнението на задълженията по договора.

Предвид горното и изложените мотиви, при преценка основателността на предявените искове, неоснователни са възраженията и изводите на въззивника, че е налице невъзможен предмет по чл.26, ал.2, предп.1 от ЗЗД, тъй като не е налице идентичност между автомобила, застрахован по застрахователната полицата и този, който е засегнат от събитието „кражба“; не се установява посочената рама да е внесена на територията на Европа, нито да е сервизирана на територията на Европа; налице е разминаване в цвета на салона на колата, от което следва извод за липса на идентичност, предвид данните, че автомобилът е произведен за територията на САЩ и няма данни да е бил обект на внос в ЕС, като няма и данни да е обслужван в Европа.

Възраженията, че констатациите в свидетелството за регистрация са направени при обикновен преглед на вещта, без изготвяне на експертиза, не могат да обосноват различен извод от направения, тъй като това не се отразява качеството на документа и определянето му като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, който се ползва от формална и материална доказателствена сила, обвързваща съда, съответно не е съставлявало ограничение за застрахователя да извърши необходимите според него проверки при сключването на застрахователната полица, съответно да извършва и експертиза, ако прецени за необходимо, преди сключването на договора, задълженията по който ще следва да изпълнява точно и добросъвестно. Липсата на застрахованият автомобил, която според застрахователя възпрепятства пълното обратно доказване на вписаните в свидетелството за регистрация данни, не може да бъде преценена във вреда на застрахованият, тъй като няма възражения и доказателства, че същият е знаел за твърдяната от ответника липса на идентичност, между застрахования и действителния автомобил, ако такава фактически е налице, съответно по никакъв начин не е ограничавал застрахователя да извърши необходимите според него проверки при сключването на застрахователната полица, включително и за установяване на тези обстоятелства.

По същите съображения неоснователни са и възраженията, че при наличие на данни за неавтентичен идентификационен номер, вписан в застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, следва да се направи извод, че индивидуализираното с този основен белег МПС, като предмет на застрахователна закрила не съществува; несъществуването на посочената в застрахователната полица индивидуално определена вещ, води до фактическа невъзможност на предмета на сключения застрахователен договор, поради което той е нищожен, на основание чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД.

Възраженията срещу уважаването на акцесорния иск са неоснователни, доколкото същите са мотивирани в твърдяната неоснователност на гладния иск, който е приет за основателен и от настоящият състав на съда.

Поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати и направените разноски от ищеца за въззивното производство в размер на 2900лв., за които са представени доказателства, че са направени.

Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2 900 лв., на осонвание чл. 78, ал.5 ГПк, направено своевременно от процесуалният представител на ответника в последното по делото открито съдебно заседание, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото; извършените от процесуалният представител на ищеца фактически и правни действия по осъществяване на възложената защита и разпоредбите на чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения на адвокатската работа, според които общият размер на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ е сумата от 5 224, 10лв.

По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд