Решение № 252 от 25.3.2015 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 2834/2014 г.

Производството е по реда на чл.176 и сл. от Административно процесуалния кодекс/АПК /. Образувано е по искане на жалбоподателя Л.Г.М. с ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника и адв.Е.П. за допълване на решение №19 от 12.01.2015г., постановено по настоящото дело като преписката бъде върната на Общинска служба земеделие град Пазарджик за произнасяне с административен акт. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя. Обявяването за нищожни на оспорените решения- предмет на настоящото дело обуславя извода за връщане на преписката на административния орган – ОСЗ-Пазарджик за законосъобразно провеждане на процедурата, която следва да започне от етап постановяване на решение по чл.18ж, ал.1 във вр.с чл.10б от ППЗСПЗЗ, тъй като това решение, което съдът е приел, че липсва по преписката и въз основа на което следва да се издадат решенията по чл.19, ал.8 и чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си, поддържа искането. В съдебно заседание ответната Общинска служба земеделие – град Пазарджик, чрез процесуалния и представител, изразява становище, че искането е неоснователно. Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира искането за постановяване на допълнително решение за направено в срока по чл.176 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните съображения. С решение №19 от 12.01.2015, постановено гр.д.№2834/2014г по описа на Пазарджишкият районен съд съдът е обявил за нищожни решение № 1В144 от 30.03.2000г на ПК-Пазарджик и решение №5В032 от 22.01.2001г на ПК-Пазарджик по преписка вх.№64156/02.11.1999г., с което е определено на наследниците на Г.И.К. право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя с площ от 1 500 дка четвърта категория и са обезщетени с 1355 брой поименни компенсационни бонове на стойност 1 355 лв. В мотивите си съдът е приел, че липсва административен акт по чл.10б от ЗСПЗЗ, която е правна опора и рамка за последващо произнасяне на органа по реституция с решения по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ и по чл.19, ал.17, т.1 или 2 от ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл.173, ал.1 от АПК, когато въпросът не е предоставен на преценка на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Алинея 2 на същия текст предвижда, че извън случаите по ал.1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаване на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Видно от мотивите, развити в решението, чието допълване се иска, естеството на оспорените актове, обявени за нищожни, е такова, което не позволява решаване на въпроса по същество. Ето защо следва да се допълни решение №19 от 12.01.2015, постановено гр.д.№2834/2014г по описа на Пазарджишкият районен съд като се впише допълнителен абзац в диспозитива на решението, с който да се върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, а именно с указания за постановяване на решение по чл.18ж, ал.1 във вр.с чл.10б от ППЗСПЗЗ Воден от горното Пазарджишкият районен съд ДОПЪЛВА решение №19 от 12.01.2015, постановено гр.д.№2834/2014г по описа на Пазарджишкият районен съд като връща административната преписка на Общинска служба земеделие –Пазарджик за постановяване на решение по чл.18ж, ал.1 във вр. с чл.10б от ППЗСПЗЗ. Решението е неокончателно и подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –град Пазарджик в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: