Решение № 379 от 1.4.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1088/2023 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.258 - ЧЛ.273 ОТ ГПК. С РЕШЕНИЕ № 260002 от 27.01.2023 г., постановено по т. д. № 47/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, I състав, е признато за установено, по иска предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света София” № 5, против Д. Я. В., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. •••, ул. „•••” №••, съществуването на вземане в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК 000694959, в размер от 34 549, 57 лв., от които: 31 917, 97 лева - главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение №1 от 19.02.2010 г. и Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва от 07.10.2020 г. до изплащане на вземането; 2 526, 36 лева - договорна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 16.09.2020 г.; 26, 59 лева (двадесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) - мораторна лихва (обезщетение за забава върху просрочените плащания) за периода от 15.05.2020 г. до 16.09.2020 г.; 78, 65 лева (седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) - мораторна лихва /обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница (за периода от 17.09.2020 г. до 06.10.2020 г.), за които суми е издадена Заповед № 428 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.10.2020 г., постановена по ч. гр. д. № 20201860100408 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Пирдоп. Решението е постановено при участието на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със съдебен адрес: град София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“, етаж 4-6, като трето лице - помагач на страната на ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД. Ответникът Д. Я. В., с ЕГН••••••••••, е осъден, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК000694959, сумата 841 лв., разноски по ч. гр. д. № 20201860100408 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Пирдоп и сумата 1 291 лв., разноски в производството по т. д. № 47/2021 г. по описа на СОС. Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба вх. № 260268/22.02.2023 г. от ответника Д. Я. В., ЕГН ••••••••••, чрез адв. С. Н. - АК Варна, с личен № ••••••••••, със дъдебен адрес: гр. Варна 9004, ул. „Ангел Кънчев" № 19, ет.1, ап.1. В жалбата се излагат съображения, че решението е нищожно, неправилно, незаконосъобразно, необосновано и очевидно неправилно, поради необсъждане на всички възражения и доводи, изложени в отговора на исковата молба, включително и по съществото на спора и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е нищожно като постановено от незаконен съдебен състав. Съдия Р. Й. не е определен в съответствие с принципа на случаен подбор, поради което е налице незаконен състав. Видно от протокола за случайно разпределение, делото е разпределено на съдия Л. Р., а решението е постановено от съдия Р. Й. за когото липсва протокол за случайно разпределение. По аргумент от чл.22, ал.1, т.6 ГПК съмнението в непредубедеността и безпристрастността на съдебния състав, в т.ч. и на неговата законност, съставлява основание за отвод на съдията, но видно от материалите по ел.дело няма никакъв документ за основанията поради което съдия Л. Р. отсъства от последното съдебното заседание на 20.01.2023 г., както и за принципите и основанията по които е назначен на нейно място съдия Р. Й., което е в пълно противоречие на принципа по чл. 9 ЗСВ и не може да гарантира безпристрастност, независимост и обективност на правораздаването. На второ място, липсва произнасяне по направеното възражение за разглеждане на делото по общия ред. Още с ОИМ е било направено възражение по чл. 369, зл.1 ГПК, тъй като на основание чл. 113 ГПК искът е срещу потребител и следва делото да се разгледа по общия ред. Липсата на произнасяне п о възражението е лишило ответника от възможността за обжалването му по чл. 369, ал.2, съобразно Определение №260372/03.09.2021 г., като по този начин производството пред първа инстанция е било проведено по реда за търговски спорове в нарушение правата на потребителя. Неправилно е прието, че е неоснователно възражението за неравноправност на чл. 5, ал. 3, тъй като банката не е изменяла едностранно лихвения процент - нищожност на чл. 5, ал. 3 от договора. Твърди се и нищожност на чл. 7, ал. 3 от договора. Клаузите на чл. 5, ал. 3 и чл. 7, ал. 3 от договора между страните, в които са предвидени едностранни изменения от страна на кредитодателя на лихвите по договора, особено чрез тяхното увеличаване при неясни и неконкретизирани „основателни причини“ се явяват изцяло неравноправни, тъй като нарушават изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и ответника и следователно са нищожни на основание чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Ответникът счита за нищожен и чл. 15, ал. 3 от договора. Правото на банката едностранно да променя размера на таксата за предсрочно погасяване е неравноправна. Договор за кредит от 19.03.2008 г. не отговаря на изискванията на чл.430 от ТЗ, поради непостигане на валидно съгласие относно цената и падежа на паричните задължения (възнаградителна лихва и месечни погасителни вноски) по кредита. Процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 - противоречие с императивните норми на закона вьв връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл59 от ЗКИ, на основание чл.26, ал.1, предл.3 - противоречие с добрите нрави, а така също на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД (липса на съгласие) и чл.26, ал.2 предп.4 от ЗЗД (липса на основание). Не е уговорен видът и падежът на месечните погасителни вноски по кредита - на коя дата се дължат, каква част от погасителната вноска служи за погасяване на главницата и на текущо начислената възнаградителна лихва по кредита. Към датата на сключване на договора 19.03.2008 г. липсва информация относно месечните погасителни вноски по кредита, като не е подписван погасителен план по кредита, което води до невъзможност да се установи размер на месечните погасителни вноски в частта за главница и възнаградителна лихва, липсва на методология за изчисление и за изменение лихвения процент по кредита, неустановен падеж на месечните погасителни вноски по кредита. Направено е възражение за нищожност на процесния договор за кредит на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД - противоречие с императивните норми на закона, а именно противоречие с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.59 от ЗКИ, а така също на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД (липса на съгласие) и чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД (липса на основание поради непосочване целта на договора), както и предявеното при условията на евентуалност възражение за нищожност на отделни разпореди от процесния договор за кредит на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - поради противоречие със закона във връзка с чл.58, ал.2 от ЗПК, поради неравноправност на основание чл.146 вр.чл.143 от ЗЗП, и на основание чл.26, ал.1, пр.3 - поради противоречие с добрите нрави. Претендира се, че процесните искове са заявени на нищожно договорно основание, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Тъй като банката не представя по делото подписан между страните погасителен план, то от една страна е налице съществена празнота в договорното правоотношение, доколкото страните са пропуснали да уговорят съществени условия по кредита в писмена форма за валидност (на основание чл.430 от ТЗ), поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради непредставяне на убедителни писмени доказателства относно размера на дълга. Твърди се в жалбата, че следва да бъдат обявени изцяло за недействителни Допълнително Споразумение №1 и 2 към Договора. Поддържа се във въззивната жалба, че СОС не се е произнесъл по част от основанията относно предсрочната изискуемост, като за друга част се е произнесъл неправилно. От прегледа на „уведомително писмо - покана” е видно, че липсва удостоверяване от ЧСИ /липсва и подпис/ за извършените от връчителя П. В. действия по връчването. Буди съмнение и изпълнението на подписа на бащата на Д. В.. Оспорва се надлежно връчване на уведомление - покана и в този смисъл настъпването на предсрочна изискуемост. Оспорва дължимата главница в цялост. В исковата молба не се излагат твърдения, нито в писмените доказателства се съдържат такива, от които да е видно и които да доказват изискуемостта на процесната сума в заявения размер. Твърди се, че са допуснати нарушения на съдпроизводствените правила във връзка с доклада, който е непълен, неясен и неточен, като са налице непълноти и грешки в дадените указания и разпределението на доказателствената тежест. Поради това се иска решението да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света София” № 5, чрез юрк. В. Й., с който се оспорва същата изцяло. Излагат се съображения, че първоинстанционното съдебно решение е съобразено с установените фактически обстоятелства и изложеното като правна аргументация от страните. Решението е постановено при спазване на материалния закон и не са допуснати процесуални нарушения при разглеждането на делото, въз основа на които да бъде възпрепятствано правилното решаване на спора. Неоснователни са и направените възражение за неравноправни клаузи в договора за кредит. Към момента на сключването на договора за ипотечен кредит е действал Закона за потребителския кредит (отм.), който съгласно чл.З ал.З т.5 изключва приложението му за кредити, чийто размер е на стойност, по-малка от 400 лв. или на стойност над 40 000 лв. Процесният кредит в размер на 45 000 лв. И не попада в регулацията на ЗПК (отм.). Неоснователно е възражението на ответника, че с чл.5 ал. 3 банката може да се променя едностранно от банката размера на лихвения процент, тъй като ищецът в срока на договора не е изменял едностранно лихвения процент. Лихвеният процент а променен със съгласието на страните с Допълнително споразумение № 2. Твърди се, че размерът на месечната аиюитетни вноски се определя съобразно уговореното в чл. 12 от Договора, като ясно е посочен падеж на месечните вноски, размерът им, а в чл. 13 - и крайният срок за издължаване. Моли съда да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да потвърди изцяло Решение № 260002 от 27.01.2023г. по т. д. № 47/2021 г. по описа СОС, TO, IV състав. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 37 Закон за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото-лице помагач „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със съдебен адрес: град София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“, етаж 4-6, чрез юрк. Й. К., с който я оспорва. Излага съображения, че съдебното решение е допустимо и правилно, тъй като е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Моли съда да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да потвърди изцяло решението. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: СОС е сезиран от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959 с иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД против Д. Я. В., ЕГН ••••••••••, за установяване съществуването на вземане в общ размер от 34 549, 57 лв., от които: 31 917, 97 лева - главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение № 1 от 19.02.2010 г. и Допълнително споразумение № 2 от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва от 07.10.2020 г. до изплащане на вземането; 2 526, 36 лева - договорна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 16.09.2020 г.; 26, 59 лева - мораторна лихва (обезщетение за забава върху просрочените плащания) за периода от 15.05.2020 г. до 16.09.2020 г.; 78, 65 лева - мораторна лихва (обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница) за периода от 17.09.2020 г. до 06.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 428 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 14.10.2020 г., постановена по ч. гр. д. № 20201860100408 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пирдоп. Претендират се разноски - 691 лева държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че с ответника Д. Я. В. са сключили Договор за ипотечен кредит от 19.03.2008 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение №1 от 19.02.2010 г. и Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017 г., в общ размер на 45 000 лева, като кредитът е изцяло усвоен. Съгласно договора за кредит и допълнителните споразумения към него, Кредитополучателят се задължава да изплаща отпуснатия от банката кредит в срокове и условия, подробно разписани в разпоредбите на договора и на допълнителните споразумения към него. На основание чл. 18 от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение № 1 от 19.02.2010 г. и Допълнително споразумение № 2 от 27.06.2017 г. при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомен. На основание чл. 18 от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 г. и на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ поради неизпълнение от страна на Д. Я. В. - кредитополучател и длъжник, на задълженията по договора, изразяващо се в неплащане на погасителни вноски - 5 месечни погасителни вноски с общ размер от 1 803, 29 лева, подробно описани в Извлечението от счетоводните книги на Банката, приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, кредитът, ползван от Д. Я. В. е обявен за предсрочно изискуем на 31.07.2020 г. След тази дата падежира една месечна вноска, както следва: изцяло с падеж 28.08.2020 г. в размер на 370, 13 лева, като предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 17.09.2020 г. след изтичане на 14- дневния срок от получаване на Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът Д. Я. В. е направил възражение за разглеждане на делото по общия ред. Изцяло оспорва ищцовата претенция както по основание, така и по размер. Твърди, че с чл.5 е договорен лихвеният процент - годишен, в размер на 12, 25 %, който съгласно ал.3 на чл.5 може да се променя едностранно от банката по всяко едно време на договора. Клаузата на чл. 5, ал. 3 е нищожна, поради противоречие със закона. В този смисъл се оспорва и претенцията за договорна лихва. Клаузата на чл. 6, ал. 1, която въвежда наказателна лихва при евентуална забава на плащането на месечна вноска в размер на 17, 25 %, е нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл.33, ал.2 ЗПК, поради което се оспорва. Оспорват се и всички събрани суми за наказателна лихва. Клаузата на чл. 7, ал. 1 от договора е нищожна поради неравноправие, защото е във вреда на потребителя и не е уговорена индивидуално, а е част от типовите договори на дружеството, както е и нищожна поради противоречие със закона - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Оспорва се надлежно връчване на уведомление - покана и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост. Ако и да е било настъпила, моментът не е точно определен от Кредитора, като по този начин самият Кредитор не е спазил договорните си условия. Извънредното положение в страната е отменено на 13.05.2020 г., поради което е следвало кредиторът да предприеме своевременни мерки по надлежното уведомяване на длъжника по настъпилото едностранно прекратяване на договора, защото обявяване на предсрочна изискуемост на вземания с кредитори Банки или лица по чл. 3 от ЗКИ е било изрично забранено на основание чл. 6 от ЗМДВИП. Както и начисляването на наказателни лихви и неустойки следвало да се преустанови за сочения период на извънредно положение. Оспорва дължимата главница в цялост. Възразява за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит. Счита, че предявеният иск трябва да бъде изцяло отхвърлен, а издадената Заповед за незабавно изпълнение на PC-Пирдоп по ч.гр.д.408/2020 г. обезсилена. Претендира съдебни разноски. С ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 20.01.2023 г. СОС е конституиран „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375, като трето лице-помагач на страната на ищеца „Обединена Българска Банка” АД. Третото лице помагач твърди, че е придобил вземането от „Обединена Българска Банка” АД, което обосновава правния интерес от встъпването му като трето лице-помагач. Видно от събраните пред първата инстанция доказателства, с Договор за ипотечен кредит от 19.03.2008 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение №1 от 19.02.2010 г. и Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и Д. Я. В., като кредитополучател, Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в общ размер на 45 000 лв. На основание чл.18 от Договора за ипотечен кредит от 19.03.2008 г. и на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради неизпълнение от страна на кредитополучателя и длъжник Д. Я. В. на задълженията по договора, изразяващо се в неплащане на 5 погасителни месечни вноски с общ размер от 1 803, 29 лв., подробно описани в Извлечение от счетоводните книги на Банката, приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, кредитът, ползван от Д. Я. В. е обявен за предсрочно изискуем на 31.07.2020 г. „ОББ” АД е изпратила до длъжника Д. Я. В. Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение, чрез ЧСИ В. Ц., peг. № •••, с което го е уведомила за датата на предсрочната изискуемост. Уведомителното писмо - покана за доброволно изпълнение № ИД- 19883/2020 г., е връчено на 02.09.2020 г., на постоянния адрес на длъжника, чрез Я. Д. В., подписал се като баща на длъжника. Като е счела, че предсрочната изискуемост е произвела действие, банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем на 17.09.2020 г., след изтичане на 14-дневния срок от получаване на Уведомителното писмо - покана за доброволно изпълнение. На 07.10.2020 г. „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до Районен съд гр. Пирдоп, с което е поискано издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист срещу Д. Я. В.. По образуваното ч.гр.д. № 20201860100408/2020 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, Трети граждански състав, е издал Заповед № 428 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 14.10.2020 г. и Изпълнителен лист № 18 от 15.10.2020 г. срещу длъжника Д. Я. В., с който е осъден да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, следните суми: 31 917, 97 лева - главница по Договор за ипотечен кредит от 19.03.2008 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение №1 от 19.02.2010 г. и Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва от 07.10.2020 г. до изплащане на вземането; 2 526, 36 лева - договорна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 16.09.2020 г.; 26, 59 лева - мораторна лихва /обезщетение за забава върху просрочените плащания/ за периода от 15.05.2020 г. до 16.09.2020г.; 78, 65 лева - мораторна лихва /обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница/ за периода от 17.09.2020 г. до 06.10.2020 г.; 841 лв. - разноски по делото, а именно: 691 лева - държавна такса и 150 лева възнаграждение за юрисконсулт. Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение, „Обединена Българска Банка“ АД е образувала срещу Д. Я. В. изпълнително дело № 800/2020 г. по описа на ЧСИ В. Ц., peг. № •••, с район на действие Софийски окръжен съд. С Разпореждане №169 от 22.02.2021 г. на Районен съд - Пирдоп, Трети граждански състав, по ч. гр. д. № 20201860100408 по описа на съда за 2020 г., съдът е констатирал, че по делото е постъпило възражение от длъжника Д. Я. В. и е указал на заявителя „ОББ“ АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение в едномесечен срок. Ведно с възражението е подадена и частна жалба от Д. Я. В., с правно основание чл.419, ал.3, вр. ал.1 ГПК срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК № 428 от 14.10.2020 г. на Районен съд - Пирдоп, трети граждански състав, издадена по ч. гр. д. №408/2020 г., с което е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на кредитора „ОББ“ АД. Исковата молба е депозирана в срока по чл.415, ал.4 ГПК пред СОС на 12.03.2021 г. С договор за прехвърляне на парични вземания от 20.07.2022 г., сключен между „ОББ“ АД като цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – цесионер, цедентът продава на цесионера вземания по Приложение № 1А и по Приложение № 1Б, срещу заплащане на възнаграждение. В представеното Приложение № 1 са описани вземания, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит от 04.03.2010 г. От заключението на вещото лице Р. С. по изслушаната пред СОС експертиза се установява, че по разплащателна сметка в лева с IBAN ••••••••••, с титуляр Д. Я. В., на 25.03.2008 г. по сметката е постъпила сума в размер на 45 000, 00 лв., с основание „Усвояване на ипотечен кредит“. Отпуснатият кредит в размер на 45 000, 00 лв. с процесния договор е усвоен еднократно и изцяло от кредитополучателя Д. Я. В. по личната му разплащателна сметка в лева при „ОББ“ АД с IBAN ••••••••••. От анализа на предоставените доказателства се констатира, че към 07.10.2020 г. ответникът Д. Я. В. е извършил плащания по процесния кредит и допълнителните споразумения към него, в общ размер на 64 166, 87 лв., както следва: плащания за главница в общ размер на 13 082, 03 лв.; плащания за договорна лихва в общ размер на 48 716, 85 лв.; плащания за наказателна лихва в общ размер на 299, 96 лв.; плащания за обезщетения за забава в общ размер на 5, 00 лв.; платена такса за управление в размер на 562, 50 лв. на 25.03.2008 г.; плащания за застраховки живот в общ размер на 123, 38 лв.; плащания за имуществени застраховки в общ размер на 102, 63 лв. Към 07.10.2020 г. по процесния кредит има неплатени остатъци от задължения, които включват: непогасен остатък за главница в общ размер на 31 917, 97 лв., включваща: неплатена просрочена главница - 1 291, 71 лв. по месечни вноски с настъпил падеж за периода от 28.03.2020 г. до 28.09.2020 г. и неплатена остатъчна редовна главница - 30 626, 26 лв. станала предсрочно изискуема на 28.09.2020 г.; непогасена договорна/ възн. лихва в общ размер на 2 526, 36 лв., включваща: неплатени месечни вноски за договорна лихва - 1 251, 84 лв., за периода от 28.03.2020 г. до 28.09.2020 г. и неплатена договорна/възн. лихва - 1 274, 52 лв., отнасяща се за периода 28.11.2009 г. - 28.01.2010 г., която е била неплатена и отложена на 19.02.2010 г., но при обявяване на кредита за изискуем, същата лихва е станала също изискуема; непогасено обезщетение за забава в общ размер на 26, 59 лв., отнасящи се за периода от 28.03.2020 г. до 28.09.2020 г.; непогасено обезщетение за забава в размер на 78, 65 лв. върху предсрочно изискуема главница, за посочения в задачата период от 17.09.2020 г. до 06.10.2020 г. вкл. в размер на 78, 65 лв. При изчислението от вещото лице на посоченото обезщетение се констатира разлика, а именно - получава се неплатен остатък за обезщетение в размер на 170, 15 лв. О т заключението на вещото лице Р. С. по изслушаната пред САС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че прилаганият годишен лихвен процент (ГЛП) за възнаградителна лихва по процесния договор за кредит е увеличаван и намаляван неколкократно, в границите между 5.50% и 15.25%, съгласно представения погасителен план от банката на вещото лице, по процесния кредит. Изчислението на задълженията по кредита е извършено при прилагане на максимален ГЛП в размер на 12.35% - в случаите на приложен ГЛП от банката над първоначалния 12.35%. За месеците, в които е приложен ГЛП под 12.35%, в изчислението е приложен по ниският ГЛП. В резултат от извършените изчисления, към 09.10.2020 г. са констатирани неплатени остатъци от задължения по процесния договор за ипотечен кредит от 19.03.2008 г., както следва: Неплатен остатък по редовна главница, обявена за предсрочно изискуема на 28.09.2020 г. в размер на 28 795.58 лв. (към 28.09.2020 г., преди обявяване на предсрочната изискуемост от банката, по кредита има надплатена сума в общ размер на 2 220.42 лв. В резултат от изчислението на експертизата, към 28.09.2020 г., по кредита има следните неплатени задължения: Неплатена отсрочена възнаградителна лихва - 1 152.04 лв., представляваща просрочена неплатена възн. лихва за периода 28.11.2009 г. - 28.01.2010 г., която е отсрочена. При обявяване на кредита за предсрочно изискуем, същата отсрочена възнаградителна лихва е станала изискуема; Неплатена редовна главница в размер на 29 863.97 лв. след прихващане на надплатена сума 2 220.42 лв. с неплатената отсрочена лихва (1 152.04 лв.) и остатъчната редовна главница (29 863.97 лв.) се получава неплатен остатък за редовна главница в размер на 28 795.58 лв.; Изчислена неплатена законна лихва, за периода от 28.09.2020 г. до 09.10.2020 г., в размер на 87.99 лв. От извършена проверка на представените документи от „ОББ“ АД относно процесния кредит, вещото лице е констатирало, че по отношение на процесния кредит счетоводството е водено редовно, а именно - банката е спазвала прилагания от нея погасителен план, плащанията са отразявани по кредита на датата на тяхното постъпване, правилно са изчислени вноските за погасяване на кредита, съобразно прилагания от банката лихвен процент. Прилаганият годишен лихвен процент (ГЛП) за възнаградителна лихва по процесния договор за кредит е увеличаван и намаляван неколкократно, в границите между 5.50% и 15.25%, съгласно представения погасителен план от банката на вещото лице, по процесния кредит. С допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е представено изчисление на погасителен план. Към 09.10.2020 г. вещото лице е констатирало неплатени остатъци от задължения по процесния договор за ипотечен кредит от 19.03.2008 г., както следва: Неплатен остатък по редовна главница, обявена за предсрочно изискуема на 09.10.2020 г., в размер на 29 011.95 лв. (Неплатеният остатък за главница в размер на 29 011.05 лв. е формиран, както следва: Към 28.09.2020 г. неплатеният остатък за главница, представляваща само редовна главница, е в размер на 29 826.71 лв. След прихващане на надплатена сума 815.66 лв. с неплатената остатъчна редовна главница (29 826.71 лв.) се получава неплатен остатък за редовна главница в размер на 29 011.05 лв. (29 826.71 лв. - 815.66 лв. = 29 011.05 лв. остатък); Изчислена неплатена законна лихва, за периода от 28.09.2020 г. до 09.10.2020 г., в размер на 88.64 лв. (Изчисление на законна лихва: 29 011.05 лв. главница х 10% ГЛП за законна лихва х 11 дни забава / 360 дни база= 88.64 лв. законна лихва). Към 04.11.2024 г. са констатирани неплатени остатъци от задължения по процесния договор за ипотечен кредит от 19.03.2008 г., както следва: Неплатен остатък за главница в общ размер на 28 895.83 лв., която включва: Неплатена просрочена главница в размер на 9 491.76 лв. по 44 броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 28.03.2021 г. до 04.11.2024 г., посочени в колона 19 на приложение 2 към допълнителното заключение и неплатена редовна главница към 04.11.2024 г. в размер на 19 404.07 лв., съгласно изчислението по колона 3 на приложение 2 към това заключение (9 491.76 лв. + 19 404.07 лв.); Неплатена възнаградителна лихва в размер на 6 197.51 лв., за периода от 28.04.2021 г. до 04.11.2024 г. по неплатени 43 броя падежирали месечни вноски, съгласно изчислението по колона 20 на приложение 2 към настоящото допълнително заключение; Неплатени годишни такси за управление в общ размер на 71, 89 лв., за периода от 28.03.2022 г. до 04.11.2024 г.; Неплатена възнаградителна лихва в размер на 1 984.03 лв., за периода от 28.03.2021 г. до 04.11.2024 г., изчислена върху неплатени просрочени вноски за главница. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Във връзка с твърдението на жалбоподателя за нищожност на решението поради неспазване на изискванията за случайно разпределение на делата, настоящата съдебна инстанция намира следното: Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че такава е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав - когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването. Нищожност на решението се приема да е налице и тогава, когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави. Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, поради което това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно - чл. 270, ал. 2 ГПК В конкретния случай, жалбоподателят твърди, че решението е постановено при незаконен състав, тъй като съдия Р. Й. – изготвил обжлвания съдебен акт, не е определен в съответствие с принципа на случаен подбор. Делото е било разпределено на съдия Л. Р., а решението е постановено от съдия Р. Й. за когото липсва протокол за случайно разпределение. Съдът намира следното: По спорния въпрос дали съдът постановил Решение № 260002 от 27.01.2023 г., постановено по т. д. № 47/2021 г. по описа на СОС, ТО, I състав е законен, а от там и постановения съдебен акт – валиден, правилото е, че по всяко дело твърдяната нищожност винаги следва да е конкретно установена. С разпоредбата на чл. 9 ЗСВ въведен принципът за случаен подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпване. Съгласно действалата към към 12.03.2021 г. разпоредба на чл. 9 ал.1 и 2 от ЗСВ разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване изискванията на чл. 360б от ЗСВ, като принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията. Независимо, че нормата на чл.9 от ЗСВ е императивна, нарушаването й с оглед постановяването на съдебно решение може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му (в този смисъл са Решение № 15 от 26.01.2015 г., по гр.д. № 3298/2014 г., по описа на І Г. О. на ВКС, Решение № 202 от 07.04.2020 г. по гр. д. № 2832/2018 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Съгласно тези решения, нарушението на правилото за случайно разпределение на делата е основание за допускане на нови факти и доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, ако такива са поискани от страната с цел поправяне на допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, вкл. посочване на нови факти и доказателства и събиране на нови доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да провери твърдението за нарушение на правилата за случайно разпределение на делата, за да може да се произнесе по исканията за поправяне на процесуалните нарушения, довели до неправилност на обжалваното решение. В конкретния случай съгласно Протокол за избор на съдия докладчик от 15.03.2021 г., искова молба вх. № 262079/123.03.2021 г., подадена от „Обединена Българска Банка“ АД против ответника Д. Я. В., е била разпределена автоматично на 15.03.2021 г. на съдия Л. М. Р., като е образувано т.д. № 47/2021 г. по описа на СОС, 4-ти състав. В този смисъл е неоспорения Протокол на СОС, издаден въз основа на електронната система за разпределение на делата, който е в съответствие и с чл. 82, ал. 1, т. 2 и ЗСВ, съгласно който окръжният съд разглежда граждански дела като първа инстанция в състав от един съдия. По този начин съдебният състав разглеждал т.д. № 47/20221 г. на СОС, ГО, 4-ти състав, е формиран при спазването на правилата, установени в чл.9 от ЗСВ. Видно от Заповед за заместване № А-10/11.01.2023 г., издадена от Председателя на СОС на основание чл. 86, ал.1 т.1 от ЗСВ. (лист 237а от първоинстанционното дело), е наредено за периода от 12.01.2023 г. до 10.03.2023 г. Председателят на четвърти първоинстанционен състав на търговско отделение на СОС да бъде заместен от съдия Р. Й.. В случая не се касае за първоначално разпределение на делото, а за негово преразпределение в хода на производството. В мотивната част на заповедта е посочено, че тя се издава, тъй като с решение на Съдийската колегия на ВСС от 08.11.2022 г. и акт за встъпване в длъжност на съдия Руневска, за посочения в заповедта период същата ще бъде замествана от съдия Р. Й.. Няма пречка това преразпределение на делото да се извърши именно "ръчно", както е разпоредено и изпълнено съгласно заповедта, който начин всъщност е и съответно възможният, за да се осъществи промяната на докладчика в този случай - при продължително отсъствие съдията – докладчик и поемането на работата по разглежданите от него до момента дела от друг съдия. В случая са неприложими правилата на т. 12 от Методическите указания за работа на съдилищата с ЕИСС, приети с решение на СК на ВСС по протокол № 21/23.06.2020 г., тъй като това указание касае само начина на разпределяне на конкретно дело в ЕИСС, какъвто не е настоящият случай - заместване по множество съдебни дела (висящите дела на съответния съдебен състав за определен период). Предвид изложеното, така издадената заповед на Председателя на СОС не противоречи на правилата на случайния подбор, поради което предпоставки за формиране на незаконен състав не са налице. Неосноватени са доводите на ответника във връзка с твърдяното противоречие с правото на Европейския съюз при постановяване на атакуваното решение. Същите касаят нарушаване правото на справедлив процес и свързаните с него неспазване на вътрешните правила за назначаване на съдии и постановяване на съдебен акт от независим и безпристрастен съд. Противоречието с европейски правни норми може да обоснове неправилност на съответния съдебен акт, но не и неговата нищожност. Неправилните съдебни актове подлежат на отмяна от по-горна съдебна инстанция по реда на съдебното обжалване, а не на обявяване за невалидни или нищожни. Липсва нарушение на законовите правила, действали към момента на смяната на съдиите, като това не обуславя и извод, че съдията постановил обжалваният съдебен акт е бил зависим и пристрастен при постановяване на процесното решение. Още повече, че в проведеното на 20.01.2023 г. съдебно заседание не се е явил представител на ответника и не са били изложени аргументи за наличие на основание по чл.22 от ГПК. Поради това липсва основание да се приеме, че е нарушено правото на справедлив процес, определен като справедливо и публично гледане на далото в разумен срок. Предвид изложеното, и тъй като при извършената служебна проверка въззивният съд установи, че при постановяване на обжалваното съдебно решение са спазени нормативно установените императивни процесуални изисквания в ГПК като актът на първоинстанционния съд е постановен от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото – чл. 235, ал.1 ГПК, решението, заедно с мотивите към него е изготвено в писмена форма - чл. 235, ал. 4 ГПК, подписано е от в съдията, взел участие в постановяването му и носи съдържанието, предвидено в чл. 236 ГПК, като не се установява да е налице незаконен съдебен състав, който да не е формиран по начина предвиден в закона, доводите за нищожност на обжалваното решение са неоснователни като обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. В резултат на извършената проверка, съдът не установи да е налице и второто сочено от въззивника процесуално нарушение за липса на произнасяне по отношение на направеното възражение за разглеждане на спора по общия процесуален ред. Видно от съдържанието на Доклада в първоинстанционното производство по т.д. № 47/2021 г. по описа на СОС, ТО – ІV състав (лист 255 – лист 275), оповестен на страните в проведеното на 20.01.2023 г. първо по делото съдебно заседание, решаващият състав при СОС е уважил искането на ответника за разглеждане на делото по общия ред, като е предоставена изрично възможност за обжалване на така постановеното Определение (лист 273 от делото). Не се установява някоя от страните да се е възползвала от тази възможност. Предвид изложеното, твърдението на въззивника за липсва на произнасяне по направеното възражение по чл. 369, ал.1 ГПК е неоснователно. По доводите на страната за неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт, съдът намира следното: Предмет на делото е установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Видно от данните по делото на 19.03.2008 г. „ОББ” АД е сключило с ответника - сега въззивник Договор за предоставяне на ипотечен кредит, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в общ размер на 45 000 лева, като кредитът е изцяло усвоен. Съгласно чл.12, ал.1 от договора кредитът се издължава на 264 месечни анюитетни вноски в размер на по 516 лева с краен срок за издължаване 28.03.2030 г. Договореният размер на възнаградителната лихва към датата на подписване на договора е посочен в чл.5, ал.1 от същия и е възлиза на 12.25 %. В ал. 3 на чл.5 изрично е посочена възможността този процент да бъде променян в зависимост от външни и независими от банката фактори - инфлацията, основният лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което се уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или се изнася информация в банковите салони, като в този случай не е необходимо подписване на анекс към договора. Съгласно чл. 6, ал. 1 при забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл. 5, ал. 1 процент. В чл.7, ал.1 от Договора, е посочена първоначална такса в размер на 1.25 % върху размера на разрешения кредит и годишна такса в размер на 0.1 % върху остатъка от главницата за покриване на разходите по управлението и обслужването на кредита, точно определени към датата на подписване на договора размери в проценти. Ал.3 на чл. 7 предвижда, че Банката може едностранно да променя размера на годишната такса за управление и обслужване на кредита, за което уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или изнася информация в банковите салони, като в този случай не е необходимо подписване на анекс към договора. В чл. 15 ал.1 е предвидена възможност кредитът да бъде предсрочно прекратен, като алинея трета на същата посочва, че в тези случаи при предсрочно погасяване кредитополучателят дължи такса от 5 %, като Банката има право едностранно да променя този размер, за което уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или изнадя информация в банковите салони, като в този случай не е необподимо подписване на анекс към договора. В чл. 18 от Договора е уговорено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомен. Така сключениият Договор за ипотечен кредит от 19.03.2008 г., е допълнен и изменен с Допълнително споразумение №1 от 19.02.2010 г. (досежно намаление за определен период на анюитетните вноски и увеличаването им за друг период). С Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017 г., сключен между „ОББ“ АД и Д. Я. В. са се споразумели за временно намаляване на месечните вноски, осъществено чрез отложено плащане на просрочните лихви и отложено и разсрочено плащане на част от дотоворните лихви дължими за 18 месеца. В т.4 от споразумението е уговорена и промяна на годишния лихвен процент за редовна главница по договора за кредит на 7 %, което е намаление на същата при условия, уговорени от двете страни. Относно оспорената валидност на отделни договорни клаузи, съдът приема следното: В съдебната практика трайно и категорично се е наложило разбирането, че дори и при липса на оплакване, когато една от страните има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 2 от ДРЗЗП, съдът служебно следи за неравноправни клаузи, като за тях не важат правилата за процесуални преклузии. По делото няма спор, че ответникът е физическо лица, на който е предоставен през 2008 г. ипотечен кредит, който няма данни да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност (напротив, в договора е посочено, че същият е за ремонт на жилищна сграда в гр. Пирдоп), и същият имат качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на 3ПП, а ищцовата банка има качеството на търговец по § 13, т.2 от ДР на ЗПП. Поради това кредитополучателят има правата на потребител, влизайки в договорните си отношения с банката - ищец, доколкото действа непрофесионално и за собствени нужди и регламентацията по ЗЗП е приложима в отношенията между банката и тази страна. По отношение на така сключения договор за банков кредит не се прилага ЗПК, на осн. чл. 3, ал. 3, т. 5 и чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗПК /отм действащ към 2008 г.). Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП. В този смисъл и във връзка с чл.146, ал.2 и ал.4 от ЗЗП е формирана константна практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, обективирана в Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО; Решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО; Решение №77/22.04.2015 г. по гр. д. №4452/2014 г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО и др. С тях е разяснено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 от ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца - чл.146, ал.4 от ЗЗП. Разяснено е също така, че подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - банката. Прието е, че основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги - дължат се на въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Единствено в тази хипотеза търговецът/ доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля. В случая оспорените клаузи на чл.5 ал.3, чл. 7 ал.3, чл. 15 ал.3 от договора за банков кредит са част от неговото съдържание. В доказателствена тежест на банката е да установи по несъмнен начин, че клаузите са били уговорени индивидуално. По отношение клаузата на чл. 5 ал.3, уреждаща правото на банката да променя лихвения процент едностранно, като по този начин едностранно променя размера и на наказателната лихва и на анюитетната вноска, съдът приема, че същата е неравноправна. Видно от съдържанието й е налице изброяване на обективни фактори като условия, при които банката може да извърши промяната, но не е предвиден каквито и да е било алгоритъм или правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които са посочени като основание за промяната. Съгласно разясненията, дадени с Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. С оглед на това страните по договора следва да постигнат съгласие относно конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва. Потребителят следва да получи предварително достатъчно конкретна информация как банката може едностранно да променя цената на предоставения му банков кредит, за да може на свой ред да реагира по най – уместния начин. При липса на конкретна методика или формула (математически алгоритъм), определящ трайно съотношението между изменението и уговорените пазарни лихвени индекси, се създава възможност при осъществяване на предвидените в Общите условия изменения на променливата компонента, банката произволно да променя размера на лихвите по кредита. Липсата на ясни критерии и методология за промяна на базовия лихвен процент на банката препятства извършването на преценка дали възможността на банката е ограничена само до повишаване на лихвата или е предвидена възможност посредством въвеждане на забрана за реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на горепосочените лихвени компоненти, които влияят върху базовия лихвен процент (Решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК). В този смискъл е и Решение № 231 от 02.03.2018 г. по т. д. № 875/2017 г., на ВКС, ТК, І ТО, с което е разяснено, че е необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може да промени едностранно цената. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на обективните фактори за възникване на правото на изменение, за да може потребителят да направи прогноза или самостоятелни изчисления, т. е. да предвиди икономическите последици от сключването на договора. Необходимо е между съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя - относно конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от този вид банкова сделка. Следователно методиката за изчисление на лихвата, респ. на базовия лихвен процент, също е елемент от договора за кредит, а информацията за компонентите трябва да е публично достъпна. С Решение № 205/07.11.2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, е разяснено, че уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗПП е неприложимо. С оглед тези постановки, следва да се приеме, че договорката на чл.5 ал.3 от процесния договор не е индивидуално договорена, като не е налице изключението на чл. 145 ал.2 от ЗПП. Поради това съдебният състав приема, че клаузите, предоставящи на банката възможност при неуточнени в договора условия да променя лихвения процент, оттам размера на анюитетната вноска и на наказателната лихва накърняват правата на икономически по-слабата страна по договора - кредитополучателя и са неравноправни. По така изложените съображения следва да се приеме, че тази клауза е неравноправна, а оттам - нищожна на основание. Това се отнася и до клаузите на чл. 7 ал.3 и чл. 15 ал.3 от Договора. Изобщо не са посочени каквито и да е критерии, по които Банката извършва едностранно промяна на размера на годишната такса за управление и обслужване на кредита. В чл. 15 ал.3 се съдържа разпоредба, която не е индивидуално уговорена и която урежда произволното право на банката има право едностранно да променя размера на таксата, без да е посочено на основание какво. Тези договорни клаузи не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и са във вреда на потребителя, противоречат на добросъвестността и отговарят на условията на общата разпоредба на чл. 143 от ЗЗП за неравноправна клауза. Поради това същите са нищожни. Независимо от горното, неравноправната клауза на чл.5 ал.3 от Договора не влияе върху първоначалния размер на дължимата възнаградителна лихва. На основание чл.430, ал.2 ТЗ договорът за банков кредит е възмезден. В чл.146, ал.5 ЗЗП е предвидено, че наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Наличието на неравноправната клауза в договора за банков кредит относно възнаградителната лихва има за последица липса на уговорка за цената на предоставената парична сума, поради което по принцип не би могло да се предположи, че договорът би бил сключен от банката без насрещно възнаграждение. Съгласно разясненията, дадени с Решение № 50058/14.07.2023 г. по т. д. № 1004/2022 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, при посочване едновременно на конкретно възнаграждение за целия срок на договора и на уговорка за изменението му и при неравноправност на клаузата за промяната, следва да се предположи, че договорът би могъл да се сключи и без тази клауза, тъй като страните са съобразили обстоятелството, че първоначално уговорената лихва може и да не се измени при действието на договора. В този случай договорът може да се изпълнява и без неравноправната клауза, като се прилага действителната клауза на определеното първоначално възнаграждение. Уговорка, предоставяща възможност за търговеца едностранно да определя допълнително, извън изрично първоначално договореното възнаграждение, поради неравноправния си характер не е обвързваща за потребителя, и ако същата не променя поначало възмездния характер на банковия кредит, договорът има действие за страните и би могъл да се изпълни и без нищожната клауза. Следва да се посочи, че едностранна промяна по смисъла на чл.7, ал. 3 от договора, не се констатира, като същата не е приложена в отношенията на страните, поради което липсват основания за отричане валидността на уговорката по чл. 7, ал.1 от Договора. От обясненията на вещото лице в ОСЗ пред САС, става ясно, че прилаганият от страните процент е в размер на 12, 35 %, като същият е сбор от възнаградителната лихва (12, 25%) и разсрочената на месечна база такса обслужване (0, 1%). Таксата за управление е компонент от приложения лихвен процент, определя се на база остатъчна месечна главница, като със същата не начислява лихва върху лихва или такса върху лихва. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Извън това обаче, съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. В този смисъл съдът съобрази и доводите, изложени в т.4 от въззивната жалба, в което валидността на договорното правоотношение в неговата цялост (основен договор и споразуменията към него) е оспорена за първи път в рамките на въззивното производство, като в процеса – на самостоятелно основание се поддържат твърденията за нищожност на посочените по-горе договорни клаузи. Твърденият порок сделката - противоречие със закона следва да се състои в нарушаване на императивна правна норма и да е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Неспазването на разпоредбите, установяващи форма за действителност, също е следва да е видимо от самата сделка. За липсата на основание съдът не може да следи служебно, защото то се предполага съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД и съдът е длъжен да зачете съществуването му, ако презумпцията не е оборена. При нищожност поради липса на воля и съгласие и при привидните сделки е налице външно обективирана воля, но зад нея липсва вътрешно волево решение или същинската воля остава скрита само във вътрешните отношения на договарящите, поради което в тези хипотези съдът не би могъл да открие нищожността, като на нея трябва да се позове заинтересованата страна. При нарушение на добрите нрави е възможно да е налице поведение на страните, което не може да се установи от съдържанието на сделката. В този случай съдът не може да се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат своевременно въведени от страните и доказани по делото. В конкретния случай не се констатира заявеното от въззивника условие по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 1 ЗКИ да се извежда от съдържанието на договора, а страната не е ангажирала и доказателства в този смзисъл. Липсват и предпоставките по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ, съответно – чл. 26, ал.1 вр. с чл. 59 от ЗКИ. Процесният договор е сключен в изискуемата писмена форма с ясно и разбираемо и за двете страни оповестяване на всички съществени елементи на договора по начин, който средният потребител да възприеме като едно цяло. От анализа на съдържанието на Договора не се установява неяснота и относно погасителните вноски, т.е. тяхното формулиране и падеж. В този смисъл, видно от клаузите на чл. 12, ал.1 от Договора за кредит страните са уговорили, че погасяването на кредита ще се извършва на месечни анюитетни вноски, в размер на 516 лева, включващи главница, договорна лихва (чл.5, ал.1 - 12.25%) и съответната част от годишната такса за управление (чл.12 – 0, 1%), считано от 28.03.2008 г., като крайният срок за издължаване е 28.03.2030 г. Тъй като договорът за банков кредит е възмезден - срещу задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел, при уговорени условия и срок, заемополучателят се задължава да ползва и да върне заетата сума съобразно уговореното в договора, но също така и да заплати уговорената с банката лихва по кредита. Лихвата (чл.430, ал.2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката като насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Предвид правната природа на лихвата по чл.430, ал.2 ТЗ и нейното предназначение, уговарянето в договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя (кредитополучателя) размер принципно не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя. Уговорката за лихва е израз на възмездния характер на договора за банков кредит, поради което евентуално произтичащата от чл.146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от договор за банков кредит, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност на целия договор или на основната уговорка в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти. В обобщение на гореизложеното, съдът приема, че страните в производството са обвързани от валидно възникнало договорно правоотношение, и не е налице неговата нищожност. По отношение твърдението във във въззивната жалба, че сключените допълнителни споразумения са нищожни, съдът намира следното: Представени са анекси (допълнителни споразумения) между същите страни във връзка с процесния договор. С първото Споразумение от 19.02.2010 г. страните са отсрочили част от месечните вноските по кредита, променяйки размера им, чрез отложено плащане на просрочени лихви, съответно – разсрочено плащане на част от договорните лихви, дължими за 18 месеца, но запазвайки срока на крайното издължаване и падежа на месечните вноски – 28 число на месеца. С последващо Споразумение от 27.06.2017г., страните са се спорзумели, че към 27.06.2017 г. задълженията на средитополучателя са в размер на 38 989.08 лв., от които: редовна главница – 37 267.82 лв., отложени просрочени лихви при предоговарянето със Споразумение № 1 от 19.02.2010 г. – 1 274.52 лв., текущо просрочие включващо просрочени главница, договорни лихви за редовна главница и наказателни лихви в общ размер от 446.74 лв. Съгласно чл.4 е изменен (чрез временно намаляване) размерът на възнаградителната лихва (на 7 %), като е запазен размера на начисляваната от Банката годишната такса. Освен за отложените просрочени задължения, друг падеж, различен от предвидения в договора за кредит, не е уговорен между страните, поради което следва да се приеме, че падежът на всяка погасителна вноска е 28 число на месеца. Настоящата съдебна инстанция намира, че и двете споразумения съдържат установителна част относно размера на дълга на ответника по първоначалния договор за банков кредит. Същият обаче е определен от кредитора и според нищожните договорни клаузи на договора С подписването на споразумението се цели задължението, формирано по неравноправните клаузи на първоначалния договор, да се приеме от кредитополучателя и същото да се счита за индивидуално уговорено. След като размерът на задължението е определен на база на нищожната договорна клауза, независимо от приемането му от кредитополучателя, то споразумението представлява спогодба по непозволен договор, която е нищожна, на основание чл.366 ЗЗД. Рефинансирането на нищожен договор няма за правен ефект възникването на действителни клаузи по рефинансираното съглашение. В тази насока е трайната и непротиворечива съдебна практика – Решение № 146/01.11.2017 г. по т. д. № 2615/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО; Решение № 50053 от 18.07.2023 г. по т. д. № 614/2022 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 146/01.11.2017 г. по т. д. № 2615/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 150/20.03.2020 г. по т. д. № 279/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, ТК, I ТО; Решение № 60224/12.01.2022 г. по гр.д. № 240/2021 г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Определение № 1933/09.07.2024 г. по т.д. № 1454/2023 г. на ВКС, ТК, І ТО и редица други. Нищожността на споразумението има за последица прилагане в отношенията между страните на първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи, установени в с влязлото в сила съдебно решение. Първоначалният договор има обвързващо действие между страните както относно размера на възнаградителната лихва, така и в частта за падежите на отделните погасителни вноски. Спорно за производството, с оглед въведените възражения от жалбоподателя, е обстоятелството по уведомяването на длъжника за предсрочцната изискуемостк на вземането. В рамките на настоящото производство ответникът – сега въззивник е навел твърдение, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно изискуем поради липсата на надлежно удостоверяване на обстоятелствата при връчването. Оспорва се и автентичността на подписа на лицето, което се е подписало като баща на длъжника. Въззивният съд намира следното: За да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Законът не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, като в съдебната практика се приема, че при липса на конкретна уговорка в договора за това, редовно връчен на длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис по правилата на ГПК, включително от нотариус или частен съдебен изпълнител. В конкретния случай, избраният способ за връчването е чрез ЧСИ и в тази връзка относими към редовността на същото се явяват правилата на ГПК (чл. 38 – 57 ГПК). Видно от разпоредбата на чл. 38 ГПК, връчването на съобщения на страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, респ. на настоящия или постоянния адрес на адресата. В чл. 45 ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата. Законът е допуснал връчването на съобщението да се извърши и на друго лице, което е съгласно да го приеме в случаите, когато личното връчване е невъзможно (арг. От чл. 46 ГПК). Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса. Под “друго лице, което живее на адреса”, следва да се разбира само лице, което живее на същия адрес, на който живее и самият адресат, т. е. лице, което живее в същото жилище. Този извод следва от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 38 във връзка с чл. 46, ал. 2 ГПК и от изричната дефиниция на понятието “адрес” на физическите лица, дадена в разпоредбите на чл. 89, ал. 1 и ал. 3 от Закона за гражданската регистрация. Връчването по реда на чл.46 ГПК обаче е изключение от общото правило и за приложение на което следва да са изпълнени определени предпоставки, а именно да е направен опит да се връчи лично на лицето на посочения от него адрес, за да се установи невъзможност за лично връчване. Именно поради това в чл. 39, ал. 1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията по призоваването на страните, съответно - връчването на съобщенията. В конкретния случай, видно от отбелязването върху Уведомление – покана, от страна на връчителя надлежно удостоверява обстоятелството, че връчването не е извършено лично на адресата, а на Я. Д. В. – баща, който се е съгласил да приеме призовката. Поради това доводите, че връчителят не е извършил проверка, че това е лице фактически пребивава (живее) на същия адрес, не обуславя нередовност при връчването на Уведомлението - покана, съдържащо изявлението на кредитора за обявената предсрочна изискуемост на кредитора на датата 02.09.2020 г. Неоснователни са и доводите във въззивната жалба, че Я. В. не е подписал уведомлението – това не е било релевирано пред първоинстанционния съд в законоустановените срокове, поради което е обхванато от процесуална преклузия. В този смисъл е и Определение № 260245/24.03.2021 г. по ч.гр.д. № 180/2021 г. на СОС, с което е прието, че предсрочната изискуемост е надлежно настъпила преди датата на подаване на изявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следва да се посочи също така, независимо от изложеното, че ненадлежното упражняване на потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението обаче не отрича настъпване на изискуемостта на вземането, доколкото същото може да настъпи и в хода на исковото производство. От данните по делото е видно, че ответникът – длъжник е получил препис от исковата молба на 31.03.2021 г., като приложение към същата представлява и процесното Уведомление. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство по същността си представлява правнорелевантен факт, който следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми (Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. дело № 16/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.). За неоснователни съдът намира възраженията на въззивника-длъжник, че предсрочната изискуемост е настъпила в по-ранен от период, което от своя страна е довело до неоснователно начисляване на възнаградителни лихви по кредита. В действителност клаузата на чл.18 от договора предвижда кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомен. С т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС обаче е разяснено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от страните при едновременното наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащане на дължими суми по кредита и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съобразявайки това, съдът приема, че договорената от страните предсрочна изискуемост не би могла да настъпи като последица единствено от забавата в плащанията на дължимите суми по кредита, ако не е изпълнено изискването за уведомяване на кредитополучателя. В съответствие с горното и в негово приложение, с оглед данните по делото, в допълнение следва да бъде отчетено и обстоятелството, че на основание чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., по отношение вноските - частично с падеж 28.03.2020 г. в размер на 322, 77 лева и изцяло с падеж 28.04.2020 г. в размер на 370, 13 лева, кредиторът е бил обективно ограничен да търси предсрочна изискуемост. Тази възможност за него е възникнала едва за вноските, падежирали след 14.05.2020 г., т.е. при отпадане ограничението (В този смисъл е Решение на ВКС № 50106/22.11.2024 г. по т.д. 1857/2022 г.). Ето защо предприетото от Банката едва на 31.07.2020 г. действие по обявяване на предсрочна изискуемост на процесния кредит, е законосъобразно, като настъпването й (т.е. уведомяването на длъжника), по вече изложените по-горе съображения е осъществено в хода на процеса (с дата 31.03.2021 г. чрез връчване на препис от ИМ и приложенията към него). Според мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството по иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. С последващо Тълкувателно решение № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че по отношение вземане, произтичащо от договор за банков кредит, значимо е съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател, с определени срокове за плащане на отделните вноски. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя само изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. В този смисъл вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора, като преценката на съда за основателността на иск по чл. 422, ал.1 ГПК се прави с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към деня на предявяване на иска. Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че са допуснати нарушения на съдопроизводственит правила във връзка с доклада, който е неясен, непълен и неточен, като са налице непълноти и грешки в дадените указания и разпредебението на доказатественатах тежест. Съгласно т.2 от от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 1/2013 г., въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая липсва подобно обосноваване, като оплакването е бланкетно и общо, поради което не се е налагало даването на някакви допълнителни указания. Следва да се посочи също така, че по искане на жалбоподателя е била допусната и ССЕ, която е приета от настоящия съдебен състав. По изложените съображения и доколкото се установи частична недействителност на клаузите относно възможността за едностранна промяна на първоначално уговорените лихви, банката има право да получи дължимите от ответника суми, при прилагане на първоначалния лихвен процент съгласно договорката по чл.5, ал.1, тъй като установената нищожност на ал.3 не рефликтира върху валидността й, съответно върху основателността на претенцията. При проверката на ССчЕ е констатирана разлика в прилагания размера на договорната лихва от 12, 25%, като същата е варираща в размер на 5, 50% до 15, 25%. В тази връзка, при проследяване и сравнителен анализ между основното и двете допълнителни заключения на приетите в производството ССчЕ, ведно с изготвените Таблици и Приложения към тях е видно, че до 19.02.2010 г., прилаганият процент възнаградителна лихва е 12, 25% и същият съответства на договореното по чл. 5, ал.1 от първоначалния договор. Отчетеното намаление на процента от 12, 25 % на 5, 50% в периода от 28.02.2010 г. до – 28.07.2011 г. вкл. увеличеният процент на възнаградителната лихва след 28.07.2011 г. Прилаган е и временно намален размер на възнаградителна лихва, считано от 28.07.2017 г. Поради това и на база на експертните заключения съдът намира, че Банката е устовила същестуването следните вземания: непогасен остатък за главница в общ размер на 29 011.95 лв. (съгласно допълнителното заключение на вещото лице изслушано пред САС), формиран, както следва: Към 28.09.2020 г. неплатеният остатък за главница, представляваща само редовна главница, е в размер на 29 826.71 лв. След прихващане на надплатена сума 815.66 лв. с неплатената остатъчна редовна главница (29 826.71 лв.) се получава неплатен остатък за редовна главница в размер на 29 011.05 лв. (29 826.71 лв. - 815.66 лв. = 29 011.05 лв. остатък); 1 251, 84 лв. - непогасена договорна/ възнаградителна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 28.09.2020 г. (съобразно основното заключение на вещото лица, прието пред СОС) като вещото лице е установило в заключението си пред САС, е общият размер на лихвите е 2 526, 36 лв., включваща: неплатени месечни вноски за договорна лихва - така и неплатена договорна/възнаградителна лихва - 1 274, 52 лв. отнасяща се за периода 28.11.2009 г. - 28.01.2010 г., която е била неплатена и отложена на 19.02.2010 г., но при обявяване на кредита за изискуем, същата лихва е станала също изискуема; 26, 59 лева - мораторна лихва (обезщетение за забава върху просрочените плащания) за периода от 15.05.2020 г. до 16.09.2020 г. (съобразно основното заключение на изслушаната пред СОС експертиза); Обезщетение за предсрочно изискуемана главница за периода от 17.09.2020 г. до 06.0.2020 г. - съгласно първото заключението на ССЕ, иззслушана пред настоящата съдебна инстанция, размерът на лихвата е 87.99 лв., но с оглед забраната за свръх- петитум, претенцията е основателна за сумата 78.65 лв. Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат частично, решението в следва да се отмени в частта за сумата над 29 011.95 лв. до 31 917, 97 лв. - главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 г., в частта за сумата над 1 251, 84 лв. - непогасена договорна/ възнаградителна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 28.09.2020 г. до 2 526, 36 лева, като се потвърди в останалата част – за 26, 59 лева - мораторна лихва (обезщетение за забава върху просрочените плащания) за периода от 15.05.2020 г. до 16.09.2020 г. и за 78, 65 лева (седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) - мораторна лихва (обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница) за периода от 17.09.2020 г. до 06.10.2020 г. ПО РАЗНОСКИТЕ: Предвид изхода на делото съдът ще следва да преразпредели разноските направени от страните пред първоинстанционния съд. С обжалваното решение на СОС и бил осъден ответника Д. В. да заплати на „ОББ“ АД направените разноски разноски - 841 лв. в заповедното производство и 1 291 лв. – разноски пред първата инстанция. Съобразно изхода на спора, на „ОББ“ АД следва да се присъдят разноски в размер на 738.99 лв. по заповедното дело, и 1 121.49 лв. – разноски за държавна такса, юристконсултско възнаграждение и депозит за експертиза. По разноските пред въззивната инстанция. При този изход на делото въззиваемата страна има право на сторените по делото разноски. В случая такива са заявени за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка и като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 37 Закон за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ и дейността по представителство, реализирана в рамките на изготвен писмен отговор по въззивната жалба, съдът намира, че в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК 000694959 следва да се определят разноски в размер на 250 лева. Съобразно уважената част претенцията, на ОББ следва да се присъди сумата 219.68 лв. По отношение разноските за държавна такса и депозит вещо лице, съдът съобрази, че с Определение 260042/15.03.2023 г. по т.д. 47/2021г. на СОС- ІV състав – въззивникът на основание чл. 83, ал.2 от ГПК е освободен от заплащането на държавна такса. Без уважение е оставане искането на страна за освобождаването й от други разноски по делото. С последващо Разпореждане, постановено в закрито заседание от 26.01.2024 г., настоящият състав на САС по гр.д.№1088/2023 г. на основание чл. 83, ал. от ГПК е освободил страната от разноски – депозит за вещо лице. Размерът на определените депозите е в размер на 1 000 лв. При горните данните, с оглед изхода спора, сторените пред САС разноски по делото във връзка с освобождаването на въззивника от разноски следва да се разпределят, като „ОББ“ АД бъде осъдено да внесе по сметка на СГС сумата 121.30 лв., като сумата 878.70 лв. следва да остане за сметка на бюджета. Въззивникът не претендира други разноски и не представя списък в съдебно заседание, поради което такива не му се дължат. Водим от горното, САС, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ